Всъщност в избора на Ирина Янкова няма вече нищо необичайно за варненци. Все повече са дамите, които се насочват към тази иначе обявена за мъжка територия – ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. С модата започва от чисто любопитство, а сега е едно от нещата, без които не може. Не й робува обаче, предпочита дрехи, в които се чувства удобно и секси.
- Кога реши да се занимаваш с мода? - Като всяко момиче, модата не ми е безразлична. Всичко започна от чисто любопитство. Видях обява за кастинг, отидох и докато се усетя, ми беше станало професия. Вече няколко години се занимавам с това и се чувствам доста добре. Почти се пристрастих.
- По време на фотосесии лесно ли успяваш да забравиш, че обективът е насочен към теб? - Обективът, насочен към мен, никога не ме е притеснявал. Той е като огледало. Фотоапаратът е инструмент, който ни помага да представим себе си в различна светлина. Хубаво е, че запазва всеки един момент за вечността.
- Не е ли малко необичайно красавица като теб да избере Военноморско училище? - Не. В моя университет учат много и предимно красиви момичета. Аз го избрах, защото ме грабна със своята дългогодишна история и традиции, както и с предлаганото качество на обучение.
- Робуваш ли на модата? Любим стил на обличане имаш ли? - Съобразявам се с тенденциите, но в никакъв случай не робувам на модата. За мен е важно да се чувствам добре, удобно, секси, красива в дрехите си. Не трябва да робуваме нa модата, защото всяка дреха изглежда и стои различно на всеки човек, а и ние трябва да подчертаваме своята индивидуалност чрез дрехите, а не обратното.
- Могат ли да се създават приятелства в модните среди според теб? - Приятелства могат да се създават във всяка една среда, а и тя не е решаваща за създаването на приятелства. От значение са хората, с които общуваме, и ако те са нашия тип, средата няма значение.
- За какво си мечтаеше като малка? - Като малка мечтаех да стана лекар, но впоследствие животът ми се разви в коренно различна посока и се насочих към доста различна област...
- През свободното си време обичаш да...? - През свободното си време обичам да си почивам, да се разхождам и да съм със семейството и приятелите си.
- Имаш ли си любими места? - Едно от най-любимите ми места е моят роден дом. Обичам, когато имам възможност да се прибирам там и да се наслаждавам на всичко, което ми дава това място. Защото там чувствам себе си, чувствам спокойствие и това винаги ме презарежда...
- Хората, от които се възхищаваш? - Възхищавам се на хората, които не се отказват от целите в живота си и въпреки всички трудности упорстват и ги следват. Всеки един от нас поне веднъж в живота си е изпитал прекрасното чувство на възхищение към някого. Дали с качества, дали с отношение и мироглед, дали с постъпки и поведение, има хора, които успяват да ни впечатлят, да докоснат сърцето ни, да влеят в него чувства на радост, удивление, възторг, дори на щастие и гордост, че ги познаваме. Всъщност през живота си до сега съм срещала неведнъж такива хора.
- Какъв тип мъже харесваш? - Нямам точен модел и определен типаж. Когато срещнем правилния човек, си даваме сметка, че това е просто той...
- Какво те прави щастлива, кара те да се усмихваш? - Много и предимно обикновени неща ме правят щастлива. Усмихнатите хора по улицата, чашата чай или кафе с приятел, бялата пухкава възглавница и мекото одеало, в което да се сгушиш с хубава книга. Красивият и слънчев ден, вдъхновяващата музика, смеещите се дечица пред блока, телефонното обаждане от любимия човек, усмихващите се на дъжда минувачи. Чувствам се щастлива, когато близките за мен хора са добре и мога да ги накарам да се усмихват... Виолета Тодорова Снимки Мартин Дралчев, Юлиян Недев, Десислав Димитров, Денис Мутлу, Ивайло Пенчев, Ениз Узунов и Красимир Андреев
|