Архив

< Февруари 2011 >
П В С Ч П С Н
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28            

Неподозираните тайни на човешката материя - пътя към Бог, или към ново човекосътворение?

Доказва ли науката това, което са знаели древните адепти - Бог съществува в светлината на нашите

Психология и психопатология на зависимостите - болест, бягство от реалността, или запълване на празнота?

Отдавна в глобализирано развитите икономики не се произвеждат стоки, а потребности

Секретните тунели на България - една от най-добре пазените тайни

Една от най-добре пазените тайни на България са мистериозните тунели, а и цели

Най-сензационната находка в света е скрита в сейф във Варна. По следите на най-старата цивилизация

Вгледай се в миналото и ще разбереш, къде е началото ти и накъде си се запътил...

Заговорът против България/ Отмъщението на Франция - поход против православието

Историята със своята безпристрасност се стреми да подрежда всички значителни 

Древните загадъчни народи - за произхода на етруски и пеласги и българската следа

Точно преди сто години, при разкопки при древния град Фест пред света се появил диск,

  • Неподозираните тайни на човешката материя - пътя към Бог, или към ново човекосътворение?

  • Психология и психопатология на зависимостите - болест, бягство от реалността, или запълване на празнота?

  • Секретните тунели на България - една от най-добре пазените тайни

  • Най-сензационната находка в света е скрита в сейф във Варна. По следите на най-старата цивилизация

  • Заговорът против България/ Отмъщението на Франция - поход против православието

  • Древните загадъчни народи - за произхода на етруски и пеласги и българската следа

marbella 9Ибиса, Ибиса, Ибиса, Ибиса... трала ла ла ла ла... Песента

гърми в кафенето, испанците умилено тракат в такт... пък ние, група българи, ще изпопадаме от смях! Щото името на този красив испански остров звучи мноооого нецензурно в ушите ни! Така,marbella 2 както и завой на испански си е направо курва. Ма така се стреснах първия път, като проехтя тоз завой в ушите ми.
- Hei, alli hay una curva! (хей, ай ай уна курва)
- Какво???
- Hay una curva!
Хм, ми гледам... гледам... ама не виждам никаква курва!
- Амиго, деспуес еста курва еста естасионес де трен! (приятелю, след завоя е гарата за влакове)
Трен, вече се досетих, че е влак, ама курва не виждам! И как така след курвата е гарата (за влакове)! Нещо не се връзва тук! Речника! А, курвата било завой!
- Gracias!
Бе, каква грация! Е, мерси, малко съм пълничка, ама щом казваш, че съм грация...! Не било грациозната думичка! Не съм била грация! Благодаря, било!
- Хей, коньо!
- Каквооо!? Какъв кон? Къде?
Не било кон, даже и магаре не било! Било мммммм... нещо неприлично. Нещо като майна! Нещо като нахакано обръщение. Ей такива недоразумения се случват тук с тези думички.

И хич не си правете илюзии, че може да платите с билети! Нищо, че черно на бяло пише, че приемат само билети! Най-много да си изпросите боя, ако подадете някой използван билет незнайно от къде на бармана. Билет на испански означава пари. Обаче с една думичка marbella 7недоразумението е наистина конфузно! С думичката благодаря! Благо-даря. Една красива дума, която ние българите използваме мноооого рядко! Почти е отишла в забвение. Дето се казва, почти сме й теглили коньо (майната). Ми наистина изглеждаме малко недодялани в очите на префинената западно-южна половина на Европата. Обаче лека полека свикваме и ние да я използваме за щяло и нещяло... както ми се стори в началото!
Много нелепо ми се виждаше това благодаря да го мятам навсякъде и за всичко. Ми то това благодаря, само това чувах! Gracias! Gracias! Thank you! Thank you! Пък аз като не съм свикнала все ''Thank you'' и все'' Gracias'' иииии... ми забравях да благодарствам... И те ме гледат учудено... и аз ги гледам учудено... те - очаквателно! И аз очаквателно! Въртях се притеснено, защо така ме гледат вторачено, гледах се да не съм с две леви обувки... Накрая схванах! Може още да си на английската или испанската азбука, обаче туй
''Thank you'' и туй  ''Gracias'' трябва да си ги назубрил! Даже си мисля, че тези другите още преди да са се научили да произнасят ''мама'', научават ''благодаря''.
Абе, струваше ми се тъпо това, много префърцунено, но после разбрах смисъла да благодариш за всеки добър жест към теб. И сигурно с това започва уважението към другият до теб, с отплататаmarbella 11 макар и само с дума към човека, подал ти стол, вилица,
донесъл ти кафето или просто казал ти ''Добро утро!''. Като малка награда за едно добро дело. И сигурно така започва възпитанието на едно дете! С УВАЖЕНИЕ за всичко правещи за него мама и тати, и по-късно приятелите, съседите, познатите.
И си мисля, че това уважение, на което ние не сме научени, ни разделя тук, в чужбина и там, в България. Защото ние за това уважение даже виц си имаме! ''Не искам аз да съм добре, искам Вуте да е зле''. За онзи виц за казана в ада, дето всички се натискаме един друг да сме вътре... А, не, той много лош! Дали това не е следа от османското робство?Когато османлиите са нахлували по домовете, яли и пили, без да благодарят! Естествено, кой благодари на прислугата!?

Има една случка тук, която ше помня винаги и винаги ще бъде символ за мен колко всички нации са единни и колко ние сме разединени. Спомняте ли си онази притча за хан Крум? Колко чупливи са съчките една по-една и колко силно здрави са, събрани на сноп! В Сан Педро започна строеж на подземен паркинг. Под централната улица. Имаше много негодувание, имаше приказки, че е голяма далавера, можело е този паркинг да бъде построен малко по-надолу, без да пречи на marbella 9никого строежът и без да безпокой никого... Започна подписка да бъде преместен. Но така или иначе строежът започна. Ужасен шум, прах. Много от магазините и заведенията затвориха врати. Едно кафе - ''Палмите'', английско, обаче си работеше на пълни обороти!!! Сутрин обичах да пия кафе там и се чудех кога ли и то ще спусне кепенци! То обаче оцеля! Англичаните продължаваха
да си пият кафето там. Не го напуснаха, дори и когато багерите копаеха под носа им. Знаеха, че тяхното присъствие там ще спаси кафето от фалит. И нямаше завист за колко печелят собствениците. Кафето беше английско и то трябваше да оцелее!
Ето това е нещото, което ме кара да настръхвам от уважение пред силата им да се поддържат и да оцеляват! Дали това не се дължи и на силата на тази думичка ''благодаря''?!
Думичка, която ги кара да се уважават и да се зачитат един друг! Може би... може би!

Ми кво да се прави! Малко сме си Бай Ганьовци още! Щото то и благодаря-то се нуждае от специално образование... и интонация! “Какво ядете там, круша ли? Браво! Я да видим, тъй както съм легнал, мога ли да изям една круша. Благодарим! Отде ги взимате тези неща?”
Е, това е за днес! Ако не искате да се чуствате като прислуга, изисквайте да ви благодарят... но, БЛАГОДАРЕТЕ и вие! БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО! Ще се видим (прочетем) следващият път (брой)!

Милена Марева
за вестник “Народно дело“
18 септември 2007г.

 

 

 

 

 

 

Търсене/ Search

kakavida.com