Космоса... Там, където реките ромолят, пеят песни и носят предания... Там, където благодатната земя е дала приют и живот за първите люде преди повече от милион години... Там е земята на траките, пълна с тайни и богатства, с красота и мощ. Траките оплождат тази земя с древната си култура и й дават сили да се запази за вечността - на границата между живота и небитието”.

С това емоционално начало в предговора на книгата на доц. Маргарита Ваклинова от НАИМ-БАН започваме разказа ни за златните съкровища на България.
Земята на златната ябълка. Така наричали България в миналото пътешествениците, удивени от богатствата и красотите на земите ни.

Знаете ли, че най-старото златно съкровище в света и най-старата златна мина в Европа се намират в България?  

По време на Троянска война, Омир описва великолепните траки да се бият и в двете враждуващи страни и на страната на Троя, и във войските на Ахил и Агамемнод. Ооблечени били в златни доспехи, с оръжия пищно украсени със злато и блестящи златни колесници, предвождани от тракийцкия цар Резус най-великолепния от всички.

Според хипотезата на германски учени най-старата златна мина, открита досега в Европа, е находището в Ада тепе край Крумовград. Смята се, че е на 3 500 години и е доставяла злато за древна Троя и Микена. Древните траки са владеели до съвършенство извличането на златната руда от камъка, тъй като в останките на откритите камъни почти не са открити следи от злато. След VIII век преди Христа  златодобивът е прекратен по неизвестни причини и не е бил възстановен никога.

Съществуването на мината съвпада с Троянската война и е функционирала от  XVI до VIII век преди Христа.

1. ХОТНИШКОТО ЗЛАТНО СЪКРОВИЩЕ

Село Хотница, Велико Търново, България - възраст около 7 000 години - КУЛТУРАТА НА ЕНЕОЛИТА (V- хил. пр. н. е.)

Смята се, че това е най-старото обработено злато в света! Намерено е в Хотнишката могила и е на около 7 000 години. Т.е. по-старо е от това намерено във Варненския некропол, което е датирано на 6 400 години!

В Хотница, за разлика от находките във Варненския некропол, всички предмети са били открити на едно място, което ги превръща в заровено или скрито съвсем умишлено, или просто забравено при внезапното напускане на селото имане. 

Селищната могила край Хотница датира от 5 хил. пр. н. ера.  Открита е съвсем случайно. През 1955 г. при строителни работи за напоителни канали в района работниците изгребали пръст от едната страна на могилата и попаднали на грънци и други каменни сечива. Те уведомяват за находката си Регионалния музей във Велико Търново. Така е открито т.нар. Хотнишко златно съкровище.

Пръв тук започва проучвания Никола Ангелов. Разкопките са подновени през 2000 г. Те продължават и до днес. Разкопани са над 300 кв.м в северната половина на могилата. 

Районът около Хотница непрекъснато ражда сензации, той е своеобразен археологически феномен. В областа са намерени 70 селища, обитавани в различни периоди и в продължения на хилядолетия. 

Разкопките и проучваният продължават, но това което досега са разкрили археолозите ще пренапише световната история!

Александър Чохаджиев разказва:
"НЯКОИ ОТ ЖИЛИЩАТА НА ПРАИСТОРИЧЕСКИТЕ ХОРА СА БИЛИ ДВУЕТАЖНИ. Най-често те били с размер 7 на 12 метра, задължително входът им е от юг, това е характерно за Хотница, били са гъсто застроени. Цялата тази информация археологът събира не само от своите разкопки, а и от тези, които е правил Никола Ангелов, първият разкопал селищната могила в Хотница. Той епроучвал терена през 1956-1959 г., когато е изучил подробно най-горния строителен пласт.

Разкопал е 21 жилища, унищожени от пожар. „Имали сме запазени външни стенни мазилки, при това оцветени в бяло и червено. Всяка къща е била различна, имали са вкус хората”, допълва археологът. След това уточнява, че двата цвята бяло и червено се срещат и върху керамиката и причините са не само в тяхната дълбоко древна символика, а и във факта, че хората са ги правили от естествени материали. Червеното - от железни окиси, бялото са варовици.

ЕКЗОТИЧНА МИДА СА НАМЕРИЛИ ПО ВРЕМЕ НА РАЗКОПКИТЕ СТУДЕНТИТЕ НА АЛЕКСАНДЪР ЧОХАДЖИЕВ. Тепърва предстои зоолози да я изследват, за да кажат подробности за нея. Явно обаче е била ценна стока при разменната търговия на праисторическите хора."

От проучените 6 жилища са открити над 5000 находки, сред тях и златни предмети, сечива от мед и камък, пластики с животински и растителни орнаменти, много керамични съдове.

Високото качество на изработката (накитите са от седефена мида – изключително труден материал за обработка), повторяемите детайли и характерни елементи, уникалния вертикален ръчен стан, както и нуждата да хората да притежават толкова високо художествени предмети показват един добър, охолен на високо равнище живот, развитие на занаятчийство, а така също и обособяване на обществени прослойки.

Отделни образци, имайки връзка с Черноморието, Средиземноморието, както и със земи отвъд Дунава, показват, че обитателите на селищата са пътували много.

От БНР съобщават също, че археолозите са открили култова женска фигурка отпреди шест хилядолетия с много ясно изобразено бельо. Според ръководителя на разкопките доц. Стефан Чохаджиев от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" находката е свързана с култа на хората от праисторическата епоха към жената-майка и продължителка на рода, но е изненадваща прецизната изработка с ясно очертани линии на бельото.

Голямата сензация обаче предизвикват 24-те каратови от природно злато огърлица, гривна, пластини и спирали и най-вече последната намерена през 2006 г. пластина! Тя  се оказва уникална!

Не само по изработката, която е по-стара (чрез изтегляне, а не чрез изчукване, както е при Варненския некропол и Хотнишкото златно съкровище), но и по дълбочината, на която е намерена - на 1,5 м. или няколко културни пласта по-дълбоко от Хотнишкото златно съкровище, което заедно с това от Варненския некропол се считат за най-старото обработено злато в света.

Тоест тази спирала, датирана на около 6600 г., се оказва по-стара от находките и в двете най-стари находища!

Друг интересен факт казва откривателят на най-старото злато в света доц. Чохаджиев: "За мен обаче по-важното е друго. В Хотница за пръв път златото е открито в истинската му среда, а не в гробове и некрополи. Хората са си живели, накитите са били по тях и те са ги ползвали в ежедневието. Това поражда и различни интересни въпроси и проблеми.

Имало ли е обособени центрове за обработка на злато? Какви са били еквивалентите при размяната му? Имало ли е монопол върху него? По какви пътища се е предавало то? Интересна е и мраморната статуетка - за накит е твърде голяма.

Уникалното е не самото наличие на подобна мраморна фигурка. От този период в България са известни около десетина такива. Оригиналното е именно тази пробита дупка в средата на статуетката, която при останалите липсва.

Моето лично мнение е, че това най-вероятно символизира отвора към женската утроба. Култът към жената-майка и родителка, символ на природата, плодородието, земното и човешкото. През тази година открихме и един предмет на ювелирното изкуство, изработен от седефена мида. Този материал трудно се е обработвал и затова тази находка е особено ценна. Тя показва у древните един стремеж към овладяването и на най-неподходящите за обработка материали. Открихме и един аскус без оформено дъно и с асиметрично устие. Такъв тип съдове се появяват едва 700-800 години по-късно и са с много по-големи размери. Този е твърде малък, почти като напръстник.

Според мен той се е използвал за съхранение на дрога или някакви лекарства. Досега са открити само 5-6 такива съдчета. Те съдържат по около 20 куб.см. и са като днешните капкомери.

По нова време хората също са се разболявали, страдали са и са се лекували. Дори са правили сложни операции като трепанация на черепа например. Има открити доказателства за това. При това човекът след операцията е оживял. Тогава хората са познавали природата. Не са се откъсвали от нея, както нас сега и са използвали максимално възможностите й. (цялото интервю четете тук: http://www.factor-news.net/index_.php?cm=9&id=8492)

Голямото историческо значение на Хотнишкото златно съкровище е, че цивилизацията, живяла по българските земи, е много по-стара от египетската и шумерската!
То е експонирано в Националния исторически музей в София, но копие от него се пази и в Регионалния исторически музей във Велико Търново. Проучванията продължават до 1959 г. След това могилата е занемарена и обрасла с дървета и храсти. И така повече от 40 години.

2. Варненският некропол - датиран на около 6 400 година преди новата ера

Варна, България

В края на 1972 г., когато в археологията почти не се очакват големи изненади, светът е разтърсен от най-голямото археологическо откритие на века - на бреговете на Варненското езеро е открито злато, което се оказва най-старото обработено злато в света и се превръща в най-значимото археологическо откритие (изглежда обаче Хотнишкото съкровище ще го измести от първото място)!

Най-старото златно съкровище в света е намерено не в Шумер, не в Египет, нито пък в предколумбова Америка, а в България, в енеолитен некропол, край Варненското езеро.

През 1972 г. край Варна, Райчо Николов при прокопаването на канал в близост до Варненското езеро открива не само най-старото технологично обработено злато в света, но и най-уникалното.

При последващия анализ на скъпоценностите се установило, че всички предмети са от чисто 24-каратово злато. А мястото, на което са открити находките, е било халколитно гробище, датиращо от около 5000 – 4400 година преди Христа. Находката се очертава като най-богатия некропол в Европа от късния халколит. Ценното откритие е било наречено Съкровището на варненския халколитен некропол, а цивилизацията, на която е принадлежало то, е наречена „Култура Варна”. 

С откриването на Варненското съкровище се опровергава схващането до този момент, че най-древния ползван метал е медта. Очевидно е, че заедно с обработването на медни предмети, са се правели и такива от 24-каратово злато, което е било израз на почит към величието и могъществото на древните хора.

 Асен Чилингиров доказва, че има дори и малки количества платина:

"Спектралният анализ на някои от златните предмети от варненското съкровище и по-специално златните апликации с изображения на овни/козирози, са изработени от самородно злато, съдържащо и много малък процент платина. Такава (механична) смес не е открита досега на никакви златни предмети не само на Балканите, но и в Евразия.

Тя беше открита значително по-късно при импортирани златни украшения в Гърция (Микена), а преди това и в Месопотамия (златните плочки от диадемата на шумерската царица, погребана в Ур), където също досега не е открита платина в естествени находища.

Спектралният анализ на предметите от Микена и Ур беше направен след публикуването на материали в "Готи и гети ІІ" и "Вулканите.." и за тях бях информиран лично с имейл от техния изследовател преди."

Варненското съкровище доказва, че цивилизацията, населявала българските земи, е  най-старата в света!

В световната история дълго време имаше празнина в изучаването на древния свят - след древна Месопотамия започваше изучаването историята на древна Гърция.  Какво се е случвало във времето между тези две цивилизации на стара Европа на територията на днешна България и Румъния не се знаеше.

Оказва се, че в периода много преди възникването на гръцката цивилизация е съществувала една друга, високо образована и могъща цивилизация. Тя е процъфтявала по земите на река Дунав хилядолетия преди тази на древногръцката.

При откриването на най-старото златно съкровище на планетата са разкрити 294 гроба с повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6 кг. На площ от около 7500 кв.м. са разкрити 294 гроба, за които е характерно голямо разнообразие на погребални ритуали. Само в един гроб има повече злато, отколкото всичкото злато, намерено по света от тази епоха!

Археолозите го сравняват по значимост за историята с откриването на Троя, а египетските пирамиди са построени цели 1500 години по-късно от времето, по което са изработени артефактите от варненското съкровище. Това откритие ще наложи  пренаписване на цялата европейска история.

Оказва се, че древните варненци са притежавали познания по алгебра и геометрия много преди Питагор. А числото на Фи на Фибоначи, което е една от сюжетните линии в бестселъра на Дан Браун "Шифърът на Леонардо", както и Златното сечение, по което е работил самият да Винчи, се срещат за първи път във Варненското съкровище.

Колкото и невероятно да звучи, цивилизацията, живяла по нашите земи, е познавала златното сечение Фи и числото Пи (3,14), отразяващо отношението между дължината на дадена окръжност и нейния диаметър. Откритията във Варненския некропол промениха схващанията за родината на цивилизацията. Той е по-стар от Египет и Месопотамия. Налага се категорично твърдението, че около Варна се е зародила първата европейска цивилизация.

Оттук на запад са проникнали металургията на медта и златото. Възрастта на некропола се преценява на повече от 6000 години. Според последните проучвания, датирането сочи, че некрополът е съществувал около 200 години.

Интересен факт е, че някои от най-богатите гробове с украшенията от мидени черупки и много злато са и най-ранни – от 4600-4550 г.пр.Хр. Самото развитие на некропола също не е традиционно. Обикновено едно гробище се разраства от единия си край към другия, но в този случай не е така – ранните гробове са разхвърляни на различни места и вероятно разширението става около тях, на членове на тези фамилии.

Справка:

Датировката некропола във Варна е датирана от два института за радио-въгреродно датиране  - Изследователски център по околна среда в източен Килбрайт, Шотландия и в Оксфорд, Англия. Явява се разлика в датирането между двата: Шотландия дава дата приблизително 4 000 хилядолетие пр. Хр., докато в Англия датират 10 обекта и отчитат 4 500/ 4 600 хилядолетие пр. Хр.

 3. Вълчитрънското съкровище

с. Вълчитрън, Плевенско - възраст около 3 600 години  преди новата ера

Великолепното Вълчитрънско съкровище е най-ранното и най-голямото от намерените досега тракийски съкровища сред древните находки от този род в Европа. Датирано е в късната бронзова епоха (XVI-XIII в. н ера.) - времето на омировата Троянска война. Изработено e от чисто злато, състои се от 13 предмета и тежи цели 12,5 кг.

Вълчитрънското съкровище е най-съвършеното произведение на златарско изкуство и днес все още то смайва археолозите и историците, а предназначението му си остава мистерия. То е необичайно, особено, тайнствено и все още няма обяснения за предназначението на триделния съд - предполага се, че златния комплект е принадлежал на тракийските царе-жреци, споменати в „Илиада” и „Одисея”.  и се е използвал за религиозни ритуали, изпълнявани при мистериите на тракийските жреци.

Съществуват различни мнения на специалистите за неговата употреба. Вероятно е използван за магически ритуали, като в него се сипва течност, която през тръбичката се разлива и в трите съда. Друга теория е, че се смесвали три вида течност – вино, мед и мляко. Очевидно не само този съд, а и целият комплект е участвал в някаква ритуална практика.

Според някои изследователи съкровището е свързано с култа към Дионис-Загрей. Еднородно е по стил и техника, изработено от злато с естествен примес на сребро, мед и желязо.

По време на Троянска война, Омир описва великолепните траки да се бият и в двата враждуващи лагера - и на страната на Троя, и във войските на Ахил и Агамемнод. Ооблечени били в златни доспехи, с оръжия пищно украсени със злато и блестящи златни колесници, предвождани от тракийцкия цар Резус най-великолепния от всички.

Вълчитрънското златно съкровище е открито случайно през 1924 г., когато двама братя копаели лозето си край с. Вълчитрън, Плевенско. Мълвата разказва, че хранели прасетата си в единия от съдовете, тък като не осъзнавали стойността и значението му.

Един ден, те все пак занесли един от съдовете да го види златар, а той съобщил за ценните предмети в Националния археологически музей в София. Така започнала славата на едно от най-изящните и тайнствени тракийски съкровища. Смята се, че то е непълно, като част от съкровището е била продадена от хората, които са го намерили. 

Изключително любопитен факт, отнасящ се за малките чаши, е, че древните майтори златари са ги изработили по такъв начин, че да стоят в изправено положение единствено когато са пълни с течност.

Когато не е на пътуваща изложба, Вълчитрънското съкровище може да се види в Националния археологически музей.

4. Панагюрското съкровище 

Град Панагюрище, България – датирано IV-ти, началото III век преди Христа

Прочутото Панагюрско златно съкровище е тракийско, датирано към края на IV-ти, началото III в. пр.Хр. Намерено е през 1949 г. на два километра южно от Панагюрище. Според проф. Иван Венедиков това е обреден златен сервиз, от който липсват някои съдове. Има предположения, че е принадлежало на диадоха на Александър Македонски Лизимах. Съкровището се състои от девет съда от чисто злато с тегло около 6 кг.

Най-големият от златните предмети е амфора-ритон, чието тегло е 1695,25 г. Дръжките на амфората са оформени като кентаври в поза на стрелба с лък. Друг съд от съкровището е фиалата (съд за ритуални възлияния), която тежи 844 грама.

Фиалите, амфорите и ритоните са се използвали при царските ритуали в Древна Тракия. Три от каничките-ритони са с формата на главите на богините Хера, Афродита и Атина, другите три са с глави на животни, а един е оформен като предна част на тяло на козел.

С тези съкровища до нас долитат митовете за смелите жени-бойци – амазонките, за пищната сватба на бог Дионис с красивата принцеса от остров Крит – Ариадна. На ритоните са изобразени множество митологични сцени с герои от гръцката митология - Дионис, Аполон, Ариадна, Артемида и др.

Съкровището представлява изключително красив златен сервиз с много богата украса и орнаментика. Използвал се е или за пиршества, или за религиозни тайнства и ритуали, свързани с тракийската митология.

Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част от телата на животни – овен, козел, а два са с глава на елен лопатар. По горната част на ритоните са художествено изобразени митологични сцени и герои от старогръцката митология. На един от ритоните е изобразен тържествения пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Три от съдовете са канички, оформени като глава на Амазонка. Дръжките на тези канички са като кентаври - митологични същества с тяло на животно и глава на човек (чудновати създания полу-хора, полу-коне).

Майсторска изработка има и намерената фиала - плитък съд с формата на тава. Върху него са гравирани четири кръга с по 24 изпъкнали орнамента във всеки, с намаляващ размер от ръба към центъра. Най-външният и двата по-малки от него са оформени като негърски глави, а последният, най-вътрешен кръг е от жълъди.

Между самите редове и отделните елементи фиалата е украсена с растителни орнаменти.
Най-интересен по форма и украса е големият амфоровиден съд. Дръжките му са оформени като борещи се помежду си кентаври, а двете отверстия за изливане на виното, намиращи се в основата на съда, като негърски глави. Между негърските глави ръката на майстора разказва мита за борбата на малкия бог Херакъл с две змии. Изключително богатата украса на амфората се допълва от майсторски пресъздадени сцени от митологията.

Още не знаем каква е тайната на златните съдове на Панагюрското съкровище. Кой е техният създател, защо са били скрити дълбоко в земята. Днес можете да го видите в Националния исторически музей в София и кой знае, може би един ден загадката на Панагюрското съкровище ще бъде разкрита.
 

5.  Рогозенското съкровище

Село Рогозен, Врачанско – датира се ІV в. пр.Хр. 

През 1985 г. при прокопаване на водопровод на дълбочина 50 см тракторист открива съкровището от 42 канички, 22 фиали и една чаша, изработени от сребро. По голяма част от тях има позлата. Няколко дни по-късно тук идват врачански археолози, водени от Богдан Николов, и откриват наблизо чувал, в който са натъпкани още 100 подобни съда.

Така общият брой съдове на най-голямото открито по днешните български земи съкровище е 165 с общо тегло 19,91 кг. - 108 фиали, 54 кани, 1 скифос, 1 котиле, 1 гобеле (чаши).
Предполага се, че съкровището е било притежание на местен тракийски владетелски род от времето на най-големия разцвет и мощ на тракийската култура на Балканския полуостров.

Съдовете са с различен произход - елински, ахеменидски, одриски, севернотракийски. Смята се, че съкровището е от V в. пр.Хр. и  поради различията в стила и изработката на съдовете, се счита, че е събирано от поколения тракийски царе и че са произведени по различно време и различни места, което прави датировката на съкровището сравнително широка: от края на VI до първата половина на IV век пр.н.е. 

Част от съкровището е принадлежало на владетел на одрисите, за което свидетелства надпис с името на цар Котис - "Котис, син/роб, служител на Аполон". Друга част от съдовете са принадлежали на владетел на тракийското племе трибали. Върху някои от съдовете, освен на Котис, са изписани имената на Саток и Керсеблепт (син на Котис I).

Според едни изследователи заравянето му е свързано с обредна практика, според други е укрито по време на опасност. Голямата историческа стойност на съдовете се дължи на тяхната украса – флорални мотиви, фантастични и реалистичи животни, култови и религиозни сцени.

Най-важни са изображенията на Великата богиня-майка, представена като ездачка върху лъв или седнала в колесница с 4 коня.

На една от фиалите от Рогозенското съкровище, с диаметър 13,3 см, е изобразена принцесата Тегея Авге – дъщеря на аркадския цар Алей. Тя е разсъблечена и се дърпа от пияния Херкулес. Имената им се четат по надписите.

Под въздействието на страстта героят е захвърлил неизменната си тояга и колчана със стрелите и дори е свалил от тялото си лъвската кожа.
В специална зала в Регионалния исторически музей на Враца се съхранява Рогозенското съкровище.

2013-05-16 15:50:43