пътешествениците, удивени от богатствата и красотите на земите ни.

 „Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал – народ, който е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля. Народ, в който бойното поле прославя рода, понеже у тях без колебание се смята за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървавено в сражение. По-рано, те – Българите – вярваха, че светът е открит за тях , сега смятат, че за тях е затворена само онази част от земята, която ти пазиш!“
 

Патриарх Магнус Феликс Енодий “ Похвалното си слово за готския крал Теодорих ”

6.  БОРОВСКОТО СЪКРОВИЩЕ

Борово, Русенско - датира от ІV в. пр.Хр.

Боровското съкровище е може би част от трако-египетската връзка?
Сребърно тракийско съкровище от с. Борово, Русенско. Намерено е през 1974 г. от Трайчо Великов Стоев при дълбока оран на 2 км от селото, в местността „Сиври Тепе“ в землището на село Волово.

Съдовете са пет: 1 сребърно блюдо с позлата, 1 сребърна каничка с Дионис и 3 ритона. Изработени са от масивно сребро, на места позлатени и с много интересна форма и украса. По съдовете са изобразени култови и зооморфни форми. Съдовете са принадлежали на цар КотисІ(383-359 г. пр.Хр.), тъй като неговото име и името на майстора са споменати в надписите и произхождат от град Беос.

Машините, които са извадили съкровището на повърхността на земята, са го повредили с режещите си инструменти, но след прецизната работа на реставраторите то е възстановено и разкрива първоначалния си бляскав вид. След направените археологични проучвания около мястото не се открива надгробна могила и за нас остават загадка обстоятелствата, наложили неговото заравяне в земята.

Предполага се, че представлява ритуален сервиз на участници в култа към Дионис. Основание да се смята така са главите на сатирите (горски същества от свитата на Дионис), припоени към двете дръжки на купата. Върху каничката са изобразени интересни сцени от култа към същия бог, даващи представа за религиозните вярвания на траките.

Трите ритона са красиво и прецизно украсени. Върху единия има оформена предна част на кон, на втория – крилат сфинкс, а третият е с образа на бик. Представени с изключителна прецизност в детайлите.

Амфоровидна каничка - с лека позлата по дрехите и в косите на героите, гравирани върху нея. Сцените, украсяващи каничката, са красиво и майсторски изработени. Представят божества на угощение и танцуващи фигури. Едната изобразява бог Дионис, а друга Херакъл.

Изображението на Херакъл държи в ръката си ритон, подобен на намерените в съкровището. Сребърна купа с големи размери, позлатена по горния ръб и по основата на масивните дръжки.

Основата на дръжките е изработена във формата на глави на митични същества от
свитата на Дионис - сатири. В основата си купата е поставена върху обособено конусовидно столче, а позлатен детайл от дъното изобразява сцена, в която грифон напада кошута.

Учените са намерили доказателства за контакти между траки и египтяни преди хиляди години. Например в България са открити няколко скарабея, единият от които е надписан с името на египетски фараон, царуващ преди около 4000 г. Освен това има езикови сходства, общи топоними, мотиви за търговия и културни паралели между двете общности. Цялостната картина на взаимотношенията им обаче е още далеч от детайлно разбиране.

Боровското съкровище се съхранява в Националния исторически музей, но негово копие може да бъде видяно и в Регионалния исторически музей в Русе.

7.  МОГИЛАНСКОТО СЪКРОВИЩЕ

Враца - възраст около 2 400 години 

погребение на тракийска принцеса (според нови твърдения – принц) на трибалите от IV в. пр.Хр.
Приема се, че в Могиланската могила са погребани знатни представители на аристокрацията на тракийското племе трибали и е царска гробница, свързана с династията, управлявала през IV в. пр.Хр. на трибалите, които обитавали земите на сегашния Врачански край.

Погребението е толкова богато, че дало основание да се мисли, че е на знатна древнотракийска принцеса, положена с лице към земята. Главата на младата жена била украсена от златен венец, наподобяващ лаврови клонки.

Той тежал 205 г. най-чисто злато. Венецът се допълвал и от масивни златни обеци, украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти. Момичето е било високо около 145 - 150 см.

Открити са и още 47 златни апликации върху и около главата, предполага се, че апликациите са били закрепени към було, с което е била покрита главата на момичето, но то не се е запазило.

Особена стойност има огледалото, което е поставено в лявата ръка. До нея били открити останките на мъж, воин, заедно с въоръжението му. Открити са церемониална сребърна кнемида (наколенник, носен от ездача в битка за предпазване на долната част на крака) с много богата украса на места и позлатена, 88 върха за копие, меч и бронзов шлем. Гробният инвентар се допълва от четири сребърни фиали, сребърна каничка, ритонизирана амфора, 50 глинени фигурки и други находки.

В гроб №2.  са намерени колесница с 2 коня впрегнати в нея, ритуално убити по време на погребението. Отделно зад коленицата е открит още един скелет на кон, за който се предполага, че е допълнителен за водача на колесницата. Около останките на животното са открити посребрена юзда и сребърни апликации, части от украсата на сбруята. До коня археолозите откриват останките на млада жена без украшения и се предполага, че това е някоя от прислужниците, ритуално умъртвена заедно с господаря си по време на церемониите.

Открито е през 1965-66 г. при разкопки на могила - полуразрушен насип във Враца, който дълги години е стърчал в двора на една къща почти в центъра на старата част на града. Археолозите открили една ограбена още в древността гробница и други две, които са сравнително запазени.

В по-голямата камера са намерени телата на възрастен човек и млада жена. Тук са открити и две сребърни канички, четири фиали, бронзови съдове и различни оръжия, между които много бронзови заострени върхове на стрели, железни остриета, бронзов шлем, сребърна кнемида (наколенник) на места позлатена и с много богата украса.

В музея във Враца са изложени още златният венец и златните обеци, намерени в Могиланската могила, които са датирани от IV век пр.н.е. Част от Могиланското съкровище са още сребърен наколенник, каничка и апликации.

8.  КРАЛЕВСКОТО НАКИТНО СЪКРОВИЩЕ

Село Кралево, Търговище – възраст 2 300 години

През юли 1979 г. местният археолог Георги Гинев и неговия екип в последния ден от разкопките в село Кралево, на 14 км югоизточно от Търговище, на автомобилния път за Велики Преслав, открива златно съкровище. „Съкровището от Кралево“ - така е  известно то на научната общественост, и на ценителите на античното изкуство.
Съкровището е съставено от 51 предмета, които представляват погребални дарове, вероятно принадлежали на представител на знатен тракийски династически род.

То датира от първата половина на III в.пр.Хр. От находките се отличават две групи, които са изработени от благородни метали - злато и сребро. Едната се състои от златни апликации за украса на конска амуниция, а другата от накити - две златни обици, две позлатени сребърни гривни и сребърен нагръдник.

Интерес предизвикват апликациите с изображение на грифони, както и апликацията с форма на осмица, декорирана с бордюр, палмети и орнамент с формата "S". Още преди 8 хилядолетия образът на бик се поставял до Великата богиня.

Той е мъжкото начало в природата и се свързва с оплодителната енергия на слънцето. Предотвратява нещастия и предпазва от зли сили.
Досега не се знае къде са изработени гарнитурата и накитите. Голямата близост по стил и техника на кралевските накити и гарнитурата с някои находки от гръцката колония Месамбрия на Черно море /дн. Несебър/ позволяват да се допусне, разбира се съвсем хипотетично, че гарнитурата може да е дело на ателие от тази колония.

Що се отнася до времето, когато са изработени, всички находки от гроба дават възможност да се твърди, че те се отнасят най-общо към първата половина на 3 в. пр.Хр. и с голяма вероятност към втората четвърт на същия век.

9.  ЛЕТНИШКОТО СЪКРОВИЩЕ

Град летница, Ловеч, България - I – IV век преди новата ера.

Летнишкото съкровище е открито през 1963 г. в град Летница, в близост до Левски, Ловешка област, община Летница, в Северна България. Съкровището се състои от малки сребърни предмети за украса, като някои от тях имат златни орнаменти. В близост до него са били намерени и части от конска амуниция. Особен интерес представляват пластинките с илюстрации, които показват подвизите на герой.

Сребърните пластини с позлата са уникални както за земите на траките, така и за цяла Европа.
Откриването на съкровището от Летница става съвсем случайно. Работници от земеделското стопанство решили да си направят овчарник.

При изкопните работи, на дълбочина 50-60 см. попаднали на един бронзов съд (котел), обърнат надолу (това води до предположението, че може би е заровено като жертвоприношение). Вътре се намирали сребърни предмети, голяма част от които позлатени.

На 8 метра от него намират желязна юзда.
Открити са общо 23 сребърно-златни елемента за конски амуниции, украсени с богати сюжети, митични животни, с рамка и фон.

След научна експертиза се оказало, че намереното съкровище е от тракийски произход от IV век преди новата ера. Изображенията са от тракийската и древногръцката митология. Осем от тях педставляват тракийския конник Херос. Други апликации изобразяват стената „Терзание”, в която хищник напада тревопасно животно, на трети – две хищни животни се бият помежду си. Конският начелник пък е сложна комбинация от изображенията на седнал лъв, глава на бик и растителни орнаменти.

Най-оригинална е апликацията, на която тракийският майстор е изобразил свещения митичен бик (хиерогамия) на тракийския герой с Великата богиня-майка, в резултат на което самият той става бог и бива интронизиран.
Съкровището явно е принадлежало на висш тракийски вожд от времето на одриския владетел Котис, I – IV век преди новата ера.
Сцените, изобразени върху 15-те апликации от Летница, носят социален и религиозен смисъл. Може би идеята е да внушат идеята за божествения произход на царската власт.

Прави впечатление апликацията с конските глави, които са 8 на брой и са ситуирани в кръг. Хиралдиката на тези символи явно е имала важно значение за нашите прадеди.

Например окръжноста, отъждествяваща кръговрата в природата; цифрата 8, символизираща безкрая на вселената; и не на последно място – конската глава, олицетворяваща живота… Има становище, че в средата на тази апликация се намира слънцето, а конете представляват неговите синове. Семантиката на думата КОН произтичала именно от там. Означавало син на слънцето.

Изключителната им стойност е в това, че представляват цялостен картинен разказ за пътя, който според тракийските вярвания (орфизъм) трябвало да премине младият тракийски аристократ, за да достигне съвършенство и да бъде посветен в царската власт. Този път на съзряването продължавал период от време, през който знатният младеж преминава 14 обредни стъпки – изпитания, посвещения и мистериални ритуали. Така постепенно усвоявал свещеното знание и постигал безсмъртие.
Дали това е така – предстои още много работа по изучаването на съкровището.

10. ЛУКОВИТСКОТО СЪКРОВИЩЕ

Град Луковит, Ловеч - Тракийско сребърно съкровище, датирано към втората част на V век пр.Хр.

Град Луковит е разположен в централна Северна България - област, от където произхождат много тракийски находки, чиято художествена и научна стойност определя интереса към тях. Намерените в този район няколко сребърни съкровища от Летница, Александрово, Владиня и др. свидетелстват за изключителното богатство на месните тракийски династии и племенната аристокрация през ранната елинистическа епоха.

Съкровището от Луковит е открито случайно през 1953 год.  при полска работа от жители на Луковит в околностите на града и предадено в Националния археологически музей в София, а копието му – в Ловешкия музей. В голям, ритуално заровен керамичен съд били събрани 15 съда, 25 апликации за конска амуниция и още над 200 други предмети - съдове и елементи от конски амуниции от сребро, сребро с позлата и желязо.

То е било притежание на знатен тракиец - местен династ или виден представител на племенната аристокрация, и вероятно по време на някакви вражески нашествия през първата половина на III в. пр.н.е. било заровено. Може би неговият притежател загинал и съкровището останало в земята закопано повече от 2000 години, докато една случайност не го извади на бял свят.

Сондажите, които бяха направени около местонаходището на Луковитското съкровище, не дадоха никакви следи от селище или от постройка. Явно е, че съкровището е било заровено по време на бягство.

В състава му влизат значителен брой предмети от сребро, някои и позлатени.
Апликациите в по-голямата си част изобразяват конници, преследващи лъвове и борба между животни.

Археолозите смятат, че изображенията на лъвовете са символ на царската власт и показват обожествяването на владетеля. Тези пластинки с изображения имали за цел да разпространяват сред населението мита за владетеля и неговата божествена сила. Така хората научавали за подвизите на своя цар и се подчинявали на неговата власт.
На две от апликациите виждаме често срещаната в тракийското изкуство сцена “Лъв напада елен”.

Става дума за златния, изпаднал в опиянение и препускащ елен, който според преданията в определено време сам отивал в светилището, за да подложи главата си под жертвения нож.  

Сред намерените предмети се открояват фиали (ниски чаши), кани и три гарнитури за оглавник на конска амуниция. По апликациите се виждат изображения на конници, животни - лъв, куче, елен и други. Смята се, че заравянето на съкровището е станало в края на V и началото на VI в. пр.Хр.

Уникална е украсата на една от каните. Тялото й е покрито с издължени овули, лотусови цветове и бръшлянови листа. Такава украса досега не е срещана в други паметници на тракийското изкуство.

Изключителната ценност на Луковитското съкровище за учените се дължи на апликациите на конска амуниция. Те принадлежат на три комплекта конско снаряжение. В първия основен мотив са схематични изображения на грифони и животински глави. Те са изпълнени с врязани линии и са подредени хералдически или в свастикообразни композиции, в които всяка глава захапва гривата на предходната. Във втория комплект преобладават растителни орнаменти – розети.

Апликациите от третия комплект са с богата позлата. Изображенията върху тях са в реалистичен стил, повлиян от гръцкото класическо изкуство. Същевременно е запазен характерният обхват на тракийските майстори, при който животинските образи се разчленяват на отделни части, използвани като самостоятелни декоративни мотиви.

Любопитно: Апликациите на Луковитското съкровище великолепно илюстрират т.нар. тракийски зверинен стил в изобразителното изкуство на съседните народи. Този художествен стил е създаден от скитите (племената, които живеят в Северното Причерноморие – на север от тракийските земи). При него се използват стилизирани части от телата на животни в най-различни комбинации, които носят определено религиозно-магическо значение.

Тракийските майстори развиват този стил, като в композициите добавят растителни орнаменти и стилизирани човешки образи и фигури, което многократно обогатява магическия език на изображенията.
Съкровището може да бъде видяно в Археологическия музей в София.

Археологическите находки говорят, че тук е имало поселище 2 – 3 хиляди години пр.н.е., като при траките то е достигнало бурен разцвет. В пещерата Темната дупка в каньона на река Златна Панега са намерени следи от живот на първобитни хора – едни от първите Homo sapiens, живели на планетата.

Сред множеството легенди от поколение на поколение се предава един истински шедьовър на българското народно творчество – песента за луковитските моми, станали символ на града.

2013-05-17 11:59:42

www.ydra.com