богаташи, а на бездомници! Къщите са закупени от големия БЪЛГАРИН Отец Иван. В тях той е настанил 100 бездомни и бедни хора, които се издържат със земеделие, като си помагат взаимно.
Като семена на добротата е благородното дело на отец Иван. Воден единствено от желанието да помогне на бедните и бездомните сърцатият свещеник създава нови селища, като купува стари къщи и в тях настанява хората, останали без подслон, съобщи БНТ.

За да може да се издържа малката общност, която е създал отец Иван, всеки трябва да се труди и да помага на другите. С напътствията и помощта му хората засаждат и отглеждат различни плодове и зеленчуци, грижат се и за домашни животни. По този начин осигуряват и голяма част от прехраната си.

Отец Иван има идея да построи летен лагер за децата, където ще почиват и учат чужди езици. Той е поел таксите за детска градина, плаща сметките за ток и вода на всички от общността. Парите осигурява от спонсори и дарители и вярва, че хората трябва да си подават ръка в труден момент.


„Искам отец Иван да бъде патриарх на Българската православна църква” – пишат нашенци в социалната мрежа. Снимка на свещеника с този надпис циркулира от седмица във Фейсбук и за дни каузата сплоти хиляди българи. Нашенци смятат, че най-достоен за водач на миряните е единствено попът от софийското село Нови хан – пише „България днес”.

За съжаление идеята дядо Иван да бъде издигнат за патриарх ще остане само в сферата на мечтите. Уставът на църквата ни гласи, че короната може да сложи само свещеник, който е над 50 години и има поне 5 години стаж като митрополит.

Кой е отец Иван?
Отец Иван, който преди повече от 20 години построява дом за сираци и бездомни в Нови хан, споделя, че много хора в “крайно отчаяние” са потърсили помощ при него.
Той разказва, че почти всеки ден се обръщат с молба към него да приеме някой нуждаещ се и той приютява всички изпаднали в беда в дома в Нови хан, дава им храна и облекло.


Отец иван е роден в село Благово, Монтанско. Завършва строителен техникум. След уволнениета си от родната казарма става служител на Управление за безопасност и охрана (УБО), което представлява гвардията на лидерите на тогавашния режим. Бил уважаван от ръководните кадри на охранителната организация, даже от шефа й ген. Кашев. Отличавал се с доброта, кариеризмът и лакейничеството му били чужди. И въпреки това имало хора, които му завиждали, че се радва на добра репутация.

Животът му се променя след едно знаменателно събитие. Той и до днес няма логично обяснение, освен че това било Божи знак. Пътувайки в командировка, изведнъж загубил съзнание. Събудил се след 8 часа в болницата на МВР. Не си спомнял нищо за инцидента, нито за престоя си в небитието. Лекували го три месеца, но не се подобрявал – след припадъка у него се появило лошо главоболие. Така Иван взел решение да напусне София, да остави службата и да се върне в родното си село, където започнал да отглежда животни. Там обаче нещата не вървят добре тогава той се вслушал в съвета да отиде на църква и да се помоли на господ. Така за първи път той стъпил в църква. Пристъпил прага на софийския храм „Света Петка“. Чудото с Иван се случва тъкмо там. Изпълнил всичко по реда си – запалил свещ, поръчал си да му прочетат молитва. На тръгване видял, че посетителите се кръстят, направил го и той. Тръгнал към изхода и обръщайки се, за да се прекръсти, видял бяло сияние. Светлината заливала всичко наоколо, сякаш отнякъде блестели насочено десетки прожектори. Огледал се за такива – нямало. Ощипал се дали не сънува – било истина. Озарението продължило няколко секунди. Най-невероятното е, че след като отминало, Иван се   почувствал напълно здрав. Болежките изчезнали, заливала   го благодат.    В този миг той се   зарекъл да служи на Бога.

Записал се да учи в Семинарията, после практикувал в Лопушанския манастир, където пръв духовен учител му бил игуменът Теодосий.
Светският живот го призовал за кратко отново, но с черната си страна. Бивш негов колега от УБО заплашил да изхвърли на улицата семейството му. Генерал Стоян Пенчев, шеф на жилищната комисия, забранил поп да се разхожда в блок на партията. По това време семейството на отчето обитавало ведомствено жилище на ЦК.

Иван на свой ред казал, че ще извика западни медии да видят как властта се гаври с духовниците. Намесил се самият ген. Кашев и съдействал семейството на Иван да се нанесе в друг апартамент, в „Люлин“, колкото да не е на улицата.

Само една нощ спал в новия си дом отец Иван. На сутринта бил отзован в милицията в Михайловград. Започнал разпит – какви хора и организации на Запад познава и как общува с тях. Продиктувано било от репликата му, че ще информира Европа за игричките на силните на деня.

Истината била, че не познавал никого на Запад. Но вече никой не му вярвал. Хвърлили го в килия, намираща се в мазето на милицията.

В студеното и мръсно място отецът прекарва 7 месеца, през които е третиран като твар. Дажбата му била паница боб, мухлясал хляб, малко вода. Времето минавало тягостно. По мишките, които го налазва-ли, докато спи, разбирал, че е вечер, защото те тогава се появявали.

Нямал баня, нито сапун нито пък му давали нещо да си изреже ноктите. От време на време идвал бръснар, но и той се гаврел – обслужвал го по няколко сантиметра, а продължавал на другия ден. Иван забелязвал, че килията понякога е отворена и се досещал, че е провокация, за да се опита да избяга и да му наложат още по-тежко обвинение.

В тези най-черни мигове от живота си се уповавал само на вярата в Бог. Една вечер сънувал и бъдещия приют в Нови хан. На сутринта се зарекъл, че когато излезе на свобода, ще го направи, каквото и да му струва.

За съдебния процес по обвинения в държавна измяна никой не се съгласил да му стане адвокат. Назначили му служебна защита. Съдът му лепнал присъда от 5 години затвор. Иван лежал три години и половина в Кремиковския зандан. Съкратили престоя му заради пристойно поведение.

И на свобода вече животът му не бил същият. Трудно му било да се върне в духовенството, защото никъде не искали да вземат поп затворник. Първата му работа била да мие прозорците на софийските църкви. Със застъпничеството на Видинския владика дядо филарет е изпратен през 1987 г. в софийското село Нови хан. Когато стигнал до двора на местната църква, отчето познавал всичко, макар да идвал за първи път. Картините от съня му в затвора били пред него и го очаквали.


В Нови Хан започва да се грижи хора, които се нуждаят от помощ – за сираци и бездомни, за объркани и пристрастени към наркотици или алкохол и пр. През дома в Нови Хан преминават няколко стотин души (в момента са 160). Издръжката им винаги досега се е покривала от дарения – не само от християни, но и от мюсюлмани, не само от религиозни, най-вече от хора от средната класа, но и от много хора с ниски доходи, например пенсионери, които всеки месец изпращат твърда малка сума. Съществува надзорен съвет за Дома, в който членуват 35 души, които всеки месец допринасят с фиксирана сума за издръжката.

Децата, които живеят в дома са там с майките си, обикновено жени, които са останали без дом и доходи, претърпели насилие или пък изоставени от мъжете си и т.н. В дома са венчани семейства. За някои от тях Отец Иван е купил къщи в село Якимово, област Монтана – за да могат да се грижат сами за себе си. Отец Иван притежава доста земя на свое име – част от нея е закупил, а друга част е от дарения. Избрал е този вариант за да е сигурен, че имотите няма да му бъдат отнети от някаква организация под някаква форма. Аз си задавам въпроса какво би могло да се случи с тези имоти след смъртта на отеца и дали неговите наследници биха били толкова разумни благородни да не предявяват претенции. Единият от синовете на отец Иван също е свещеник и работи за каузата на баща си. В самия дом, обаче, работят само отецът и доброволката Галя, пенсионирана акушерка.

Домът се изхранва и с продукцията на собствена ферма, в която работят живеещите в дома. Работата на възрастните е много и извън фермата – те се грижат за десетки деца, поддържат сградите, пристрояват нови и пр.

Строителни фирми помагат с материали, но не и с работници. Всичко пострено и пристроено е проектирано от Отец Иван и изпълнено под негово ръководство. Проблемът е, че значителна част от жилищната площ е незаконно построена. След като няколко години молбите за разрешително за строеж остават без отговор, отецът поема риска да строи без разрешение. Бавно и трудно, понеже работната ръка се състои основно от поотрасналите в дома момчета. После се появява Държавата и решава да събори постройките. Вместо да ги узакони. (Вижте дългия коментар тук) Сега Държавата се прави на добра като дава земя и отсрочка за събарянето на сградите – докато бъдат построени новите, за които са нужни към три милиона лева. За това е и въпросната дарителска кампания, която се рекламира по телевизията. Тя има и специален сайт. Банковата сметка там е само за строителство и е различна от сметката за издръжка на дома.

Отец Иван има и опозиция. Част от жителите на Нови хан смятат, че жителите на дома не бива да са техни съграждани и не просто говорят с презрение и отвращение за тях, но и се опитват да създават проблеми. Със смесени чувства се приемат и новите заселници в Якимово. Някои медии пишат, че Отец Иван е сводник, че злоупотребява със средства на гърба на нещастните хора и пр. Чудя се на кого ще повярват повечето българи – на тях или на публични личности като Джеки Стоев, Влади Въргала, Иван Кулеков, които подкрепят отеца.

Това са нещата, които научих до днес. Бих искала да помогна. Мисля, че делото на Отец Иван се нуждае от популяризиране. На първо време може да се „постегне” сайтът на Дома, да се стартира блог, да се поддържа Фейсбук страницата. Мисля, че някои отговорни тийнейджъри от Дома могат да подават редовно информация за случващото се в Дома. Доколкото ми е известно, имат компютри. За съжаление, обаче, засега този, който поддъжра ФБ страницата не е забелязал съобщенията ми. Може би скоро ще се опитам да се свържа по телефона.

Домът се нуждае не само от издръжка, но и от помощ за образованието и възпитанието на децата. Хубаво е при тях да постъпва повече информация от света отвън. Би било чудесно и да се помисли за форми на социално предприемачество. Такива мисли ми се въртят засега.

Ще се радвам ако споделите нещата, които знаете по тази тема и ако разпространявате информация за Отец Иван сред своите познати.

по материали на:
http://lydblog.wordpress.com/2012/04/18/otec-ivan/
http://senzacia.net
http://www.spekulanti.com