Архив

< Юни 2013 >
П В С Ч П С Н
          1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
YouCMSAndBlog Module Generator Wizard Plugin

Българска история

Разкрита е тайната на древнaта тракийска Библия Бесика

besikaaРазкрита е древната тракийска Библия Бесика, която науката считаше за безвъзвратно

Прочетете още...
 
Откриха столицата на тракийското племе одриси в Средна гора, търсена от 130 години!

kozaУчени археолози водени от доц. Иван Христов откриха столица на одрисите 

Прочетете още...
 
Небето помни. Бог вижда - електронна книга/Славяни, българи, протобългари или траки?

ОКОЕтногенезис и създадени култури от протобългарите

Прочетете още...
 
Древните загадъчни народи - за произхода на етруски и пеласги и българската следа

etruskiТочно преди сто години, при разкопки при древния град Фест пред света се появил диск,

Прочетете още...
 
Доц. д-р Георги Нехризов: Древната келтска столица Тиле е открита край град Николаево

the-eagle-movie1Някога в древността на територията на България са живели келти и са имали свое

Прочетете още...
 
Готи и Гети - германци или траки? Историята, която не познаваме - унищожението

aethicus"Всеки народ се идентифицира със своята история, с приноса си към културата на човечеството, и

Прочетете още...
 
Неудобните исторически истини - древните български царства в днешна Турция/ Част I

BULGAR DAGH 1Малко хора знаят, че на територията на Мала Азия - стара българска земя, завладяна

Прочетете още...
 
Неудобните исторически истини - древните български царства в днешна Турция/ Част II

BULGAR DAGH ankaraКой основа Анкара и какъв е произходът на част от българското население, което днес

Прочетете още...
 
Банер

Популярно

Доц. д-р Георги Нехризов: Древната келтска столица Тиле е открита край град Николаево

Някога в древността на територията на България са живели келти и са имали свое

Прочетете още...

На пазара за нашите души: Глобализираната планета – пътя към Бог, или към ново човекосътворение?

Науката доказва: Бог съществува в светлината на нашите души, а всички ние - Бог, Дух и енергия ...

Народът, който покори света и написа историята на цивилизациите/ "Живата вода" на българите/ Част II

... и бързо ще да се е разнесла чудната новина за удивителното дете, докоснато сякаш свише

Сензацията на XXI век ще бъде древната история на България! Златната цивилизация

Преди 7 000 хиляди години назад във времето, в периода много  преди възникването на

Българите, които управляваха свещения Рим и римската империя, и сътвориха световната история...........................

Римската империя, която управляваше света! Историята й започва преди около

Сензацията на XXI век ще е България! Народ по-стар от Библията, цивилизация по-древна от библейския потоп

Има една сила, която бавно и могъщо, подобно силата на приливна вълна помита и

Най-ранното ямно светилище в света е край гр.Любимец развенчава теорията на М.Гимбутас

Тази находка оборва една от най-широко застъпените теории за прародината

  • На пазара за нашите души: Глобализираната планета – пътя към Бог, или към ново човекосътворение?

  • Народът, който покори света и написа историята на цивилизациите/ "Живата вода" на българите/ Част II

  • Сензацията на XXI век ще бъде древната история на България! Златната цивилизация

  • Българите, които управляваха свещения Рим и римската империя, и сътвориха световната история...........................

  • Сензацията на XXI век ще е България! Народ по-стар от Библията, цивилизация по-древна от библейския потоп

  • Най-ранното ямно светилище в света е край гр.Любимец развенчава теорията на М.Гимбутас

781aВ лето 1806 обрахме и заклахме Манук бей. Пресрещнахме го до село Армени. Земахме

32 товара и файтона дето бягаше. Парите и кочията скрихме в пещера над Армените. Там изписахме файтон с 4 коня. Тогаз наскоро обрахме сараф Яко. От него земахе 70 оки злато. Него заклахме и парите при файтона турихме. В 1811 обрахме хазната с 6 конски товара и тях при файтона турихме. С нази имаше 12 души турци. Те се уплашиха Вълчан да ги не изколи и избягаха лятото на 1817. Земаха колкото можаха да носят. Тогаз Вълчан и попа рекоха да местят парите. На 6 август пренесахме парите 70 души с 9 катъра и файтона. Минахме черния пясъчен дол и стигнахме помежду Трънето и Гарваните. Спряхме в гората на една поляна.

 

Там ни вързаха очите. Вървяхме къмто четвърт саат и тогаз ни развързаха. Бяхме на каменливо и пропастливо място. Под канарата има пропаст и се дели една пещера. Отива под скалата навътре. Там нанесахме парите в торби по 20 оки едната. Вътре е файтона без колелата. Те са отстрана. Парите накрае редихме и затрупахме с камъни подире файтона и пак камъни и накрае зазидахме дупката с сух дувар. Мястото е много сарп и добиче не може да мине. Гората е едра и редка. На връщане Вълчан и попа пак ни вързаха очите. На поляната ни отвързаха. Тръгнахме за нашто място. Вървяхме къмто един саат. По пътя заклаха трима наши другари. Заровихме ги до пътя. Турихме по един фес пари до главата. гробовете заличихме с дребни камъни. Вълчан се беше много ядосал дето чели крачките.

 

Живяхме в една дълбока пещера помежду две долчини. Тя е на залез слънце. Там извира вода силна и чиста под скалата. Под канарата на една малка поляна има голям камък. Над камъка има една торба пари увита в една козя кожа. Заровена е накрай скалата до личен камък. Там е Червената скала и има голяма пещера. От нея пещера къде изгряло слънце има 3 дупки. В едната изписахме файтона с 4 коня и задното колело счупено без наплата. Под него копай има една торба пари. Там канарата е обвита в бръшлян. Наблизо има наш проход и една тясна поличка дето сега е откъсната и близо до дупката се не оди. Вълчан гръмна полицата. Падна цела долу къмто 10 аршина. Отдолу дупката се не види. Много е тясна и лоша за влизане. С лево рамо напред настрана саде се влиза.

 

Дупката е високо къмто 10 аршина. Другите пари са в нашето място. Скоро турците ни изнамериха и тръгнахме да бягаме. Бяхме с 9 катъри 30 човека. Навред бяха се турците пръснали. Отидохме на поляната на Кулника проход ала видяхме че турците вардят и не мой се мина с катърите. Беше вечер. Тогаз се реши да заколим катърите. Одрахме ги и ги хвърлихме в една земна пропаст в крушака. Сички взехме пари кой колко може да носи. Другите ги увихме в кожите на катърите и ги хвърлихме в един геран. Той е на римското кале къде прохода. Нахвърляхме много камъни докат покрият водата. От него геран се е вадило вода с синджир и е срязан камъка колко да си туриш ръката. Герана е самороден от едната страна с малко зидано. Същата нощ се пръснахме и хванахме балкана кой де му видят очите.

 

В лето 1812 къмто Петров ден доде Кара Иван и ни обади че дошли трима италянци с писмо от султана пашата на Филибето да им даде аскер та от Карлово до Сливенския балкан да дирят старини от римско време. Никой от заптиите не се наели да ги водят. Тогаз Кара Иван се наел срещу голяма плата да ги води из балкана. Тъй Кара Иван доде и рече на Вълчана. Къмто след дестина дена ще са тука. Тогаз войводата нареди да чакаме и да се не пръскаме.



Петров ден беше. По билото откъм Маркова дупка видяхме четирима души с два коня натварени с дрехи и храна да идат. Завардихме пътя. Оградихме ги и взехме при нас. Те се първом много уплашиха. Сетне се сапикясаха и почнаха да питат за тез места. С тях уртуваше Димитрос. Питаха за галерии дето са вадили руда нявгаш римляните. Кога Вълчан ги запита кво точно търсят та да им кажем те мълчаха.

 

Развеждахме ги по балкана цели две недели и Вълчан се много ядоса. Той разбра че търсят голямо римско богатство. Фана го яд и рече да ги накаже. Накладахме буйни огньове. Набихме колове помежду и ги вързахме живи да се опекат. Вълчан беше много сарп. Дигна пищова и уби едина най стария. Подир уби двамата млади и накрай остана Павел средния. Той се беше много уплашил и ни жив ни умрял призна че идат от Италия. Папата ги пратил с писмо при султана. Султана ги приел богато. Почивали малко и ги проводил при пашата та да им даде аскер че по тез места е опасно. И тъй до тука с Кара Иван който ги възкачил на балкана. Павел рече да разпорим дрехите на стария.

 

Вътре бяха зашити разни книги и карти. Тогаз отвързахме Павля и той се закле да ни открие сичко. Книгите бяха за големи римски съкровища. Едното било тука по тез места. Тогаз тръгнахме къде местото Козарките. Много се бъхтахме и бактисахме. Ала накрая намерихме по книгата едина ход. Павел каза че има 9 хода. Влязахме в пещера с много ръкави. Тръгнахме по първия наляво. Стигнахме одая цялата с мрамор послана. Каза че туй била одаята на началниците. Там имаше златни ризници и мечове и шлемове. Дигнахме червена плоча и тръгнахме по друга галерия. Насреща се видяха още дупки.

 

Водеха за други одаи. Земахме средната. Излязохме на место широко. Спряхме се. Павел каза да се връщаме че напреде има лоши капани но Вълчан прати трима от нашите да проверят. Къмто след полвин сахат време саде едина се върна. Другите пропаднали а него желязо увратило. Туй каза и издъхна. Влязохме малко навътре и видяхме зинала пропаст. Отсреща имаше бъчви пълни с злато корита с пари някаква маса и книги. Павел каза че туй са книги за други места. Вълчан тогаз се арниса и рече да излизаме. Тръгнахме по друга галерия. Стигнахме голяма пещера. Там имаше злато на пръти и листа. Подир тръгнахме нагоре. Вървяхме ни малко ни много. На стените имаше разни фигури. Стигнахме въртоп. От там възлязохме и по канарата се спуснахме. Стигнахме една воденица. Много стара работа. Павел каза да се отмести плочата на савака и тръгнахме по улея.

 

Водата беше силна. Тъй по водата стигнахме тясно място. Надигнахме плоча и излязахме на една поляна. Дупката затулихме. Вълчан рече на камъка да се изкове лява ръка та да се не загуби. Тръгнахме да дирим другите одове. Върнахме се в одаята на началниците. От там до трите дупки. После до широкото място. Отместихме плоча. Откри се друг ход. Той беше от дясна страна. Влязохме в други две одаи натъкмени с мрамор. Това бяха одаите с богатството. Имаше много злато, сребро и пари. Павел каза сакън да не одим къде тях. Отровени били. Вечна била отровата. Върнахме се назад на широкото. От там малко назад и отместихме друга плоча. Отвори се дупка кат пизул. Видеха се Козарките малко от Чаушите и Маркова дупка. Отвънка беше обрасло с бръшлян и кат туриш плочата нищо се не види. Тука изковахме орел с криле разперени.



И тъй много време обикаляхме по балкана. В много калета влязахме и други книги земахме. Павел вървеше се с мене и сичко казваше. Гато бяхме на Юмрук кая Павел се на Вълчана примоли та да го пусне. Вълчан го съжали нели сичко ни откри и го пусна да си оди. Даде му кон и пари колкото иска. Тогаз се комитите раздумаха че Павел право при султана ще иде и сичко ще му обади. Тогаз султана войска ще проводи и сички ни ще затрият. Тогаз Вълчан нареди Павля да се стигне и погуби. Трима от комитите скочиха на конете. Настигнали го на Мезева локва над Крачана. Там го убили и погребли над пътеката. Над главата му турили един камък. Парите му сложили до кладенеца.

 

Вълчан войвода в лето 1819 по светите празници ни откри големи римски богатства. Мястото е над Искъра на високото. Сички ни закле кръвно та живи да ни дерат турците нищо да не отървем. Клетвата е голяма.

Влязахме и с наши очи видяхме купища злато. Тука оставихме при римските и наште. Вълчан войвода извика - Днеска България има злато ала няма свобода. Дано Бог бъде милостив да помогне, та честен българин тия пари да найде и умен да е та тайните да разгадай. Че много са римските пари ала силни отрови и страшни секрети ги вардят. Нищо не барай. Наши трима другари умряха. Отровиха се. Погребахме ги на втория кат при чучура. Другите наши другари що бяха от турци избити са на долчината при самородния мост. Над моста са. Тогаз люта битка стана че турци ни издадоха.

На 600 разкрача от моста беше нашта воденица. Черкезите я запалиха. На воденицата кат идеш нагоре по венеца ще тръгнеш. Давай по полицата на канарата къмто 700 крачки. Там са две пещери. Едната е опушена. Ще влезеш вътре на ребро. Ще видиш опушено. Гледай право надолу е кат цепкoл. Спусни се с въже до 20 аршина. Там отстрана изчисти 3 аршина камъни.

 

Дупка ще се отвори. На тоз ход са страшни капани. В голямата пещера и там има дупка ала пак на капани налиташ. Срещу воденицата има канара. Тука извор извира. Сега е чешма. Ний я правихме. Там под бръшляна изковахме каруци. Давай още нагоре е другата воденица. Вътре кат влезеш водата е прекарана през сечена скала. Насреща през реката е Чучура. Там на камък отстрана изковахме конче и бричка. На 10 крачки писахме на голяма римска плоча с нечетно римско писмо нашо писмо. Гледай на средата на поляната. Там има речен камък с кръст отдолу. Под него е плочата. Ний я засипахме с един аршин земя. От тука се влиза.



На Злати дол из гората ни обградиха черкези и страшно гърмяха пушките. Подир се спуснаха с конете да ни насекат. Ний се бихме юнашки. Трима от нази паднаха и се нагоре дигнахме. Тогаз Вълчан рече на делията да идат двама да гледат черкезите. Подир това се донесе че ни търсят по дупките из повитака из канарите. Тогаз войводата каза и попа клетва направи. Да умрем ала да отмъстим на тия арсъзи дето никой не жалят и убиват жени и деца та да грабят.

 

Юрнахме се един след други та им изклахме конете. И подир на пусия на двете буки ги избихме до един. Тогаз войводата каза за туй мурабе секи ще ни зачита у турско и Българско. От там по дола възлязохме и стигнахме стария манастир. Той е латински. Тука погребахме нашти другари в един гроб и турихме по един фес пари златни. Отгоре камък турихме и кръст изковахме. На него сички свещи палихме. На манастира войводата байрактаря и аз слязохме под плочата. Там дето попа чете отдолу е одая немазана. Там е много брилянт и злато латинско. Има един златен кръст дето свети. Осем педи е. В кюшето имаше три пушки и нанизи и златни колани и една книга. В манастира седяхме два месеца. Подир по книгата одихме та дирехме старите пари и разни римски работи. Доде часовоя та донесе че наште каменари що бяхме пратили да правят корита палят огньове че хазната минава. Ний ги срещнахме на скрито място на завоя на дерето. Чухме на катърите звънците да звънят. Ората се много плашат от хазнитарите щото они на месо стрелят и на они що са с гръб. Ала ний право в тях гръмнахме и ги сички съборихме и с ятагани насякахме.

 

Тогаз хванахме катърите бяха 11 катъра. Тръгнахме по дерето. Стигнахме извор с добра вода. Там пладнувахме. Изядохме две юнета и почивахме доста. Подир тръгнахме по пътеката. Таз пътека през поляна минава. Кат стигнахме на поляната видяхме 12 камъни хоро и на средата един камък, кат гайдар. Под него бели пари турихме. Вървяхме още и тогаз Вълчан каза - Тука мястото е диво и пропастливо и дружината се настани. Ний с Вълчан и байрактаря свихме покрай поляната и спряхме на три купни на сами канарата. На средния купен има полвин месец и кръст. Вълчан извади книгата и каза - Голяма римска пара има тука. 8 крачки направи зад средния купен и отмести три камъка забучени в цепкола. По шест басамака слязохме и свещи запалихме. Кат придохме се видя врата. Двама натиснахме и се отвори.

 

Вътре има аскер с калъч в ръка и мечка възправена. Кат доближихме се сбраха и препречиха пътя и вратата се одма затвори апзъдън. Кат се отстъпи отстрана има халка. Да се закачи на пръта. Подир аскера и мечката ще се дръпнат и пещерата ще се освети. Вътре на синджир висят нанизи, накити и пафти. Напреж има дюзени римски, разфърляни и три купа злато сечено. Има и несечено. То е при тарпаната. Подир излязохме. Турихме пак сакрета и забучихме камъните в цепкола и натрупахме ситни камъни. Подир туй Вулчан примери осем крачки право от купена и нишан направихме. Изковахме три дъна на котел. Върнахме се при дружината на равното място. Там има тепе. На връа имаше бял камък. Вълчан отиде на тепето и зема та зафърли белия камък. И тогаз рече да се разкопае туй тепе. Кат разкопахме се откри ход зазидан.

 

Вътре имаше казан окачен. Ний го изнесахме и затулихме хода с плочата. Турихме в казана парите от хазната. Ода зазидахме с камъни та да се не знае де е. В казана турихме книгата, увита и заляна с восък и клетва сторихме. Никой да не иде на туй място един без други. И попа ни закле който е жив и тука доде добро да стори и свещи и тамян да запали на сички ни. Нашто имане халал да е. Римското е за добро. Онова на синджирите да раздаде и манастира Св. Илия да огради и покрива да направи. Таз вечер хайдушко хоро сторихме. Заранта Вълчан на бял камък срещу тепето кез направи. Мери право на бял речен камък. Отдолу е плочата.

 

Еврейското кале е помежду селата Дупни Връх, Губислав, Мачище и Заноге. Кат се оди въз водата на буковото дере отлево е калето. Отстрана на калето откъде изгрев слънце са изковани една турска конска подкова и един ибрик. Тук е голямо богатство. На залез нагоре от калето на един куршум има воденичеще. От вратата на воденицата къде изгрев слънце на 10 крачки има един камък дето отстрана са изковани 3 улуци дълги по една педя. От нишана на север на три стъпки е воденичарски бакър с 60 оки злато.

 

Покрай дерето път минава на 60 крачки от трите улука отстрана на пътя близо има становит камък дето отгоре направихме мечешка стъпка. Нишана е тапа с 300 парчета желтици. В дерето дето е калето нагоре има друго воденичище. Къде залез е гроба на зевзек Коьо. Над гроба му е софра с три вилици три лъжици 5 комата и в средата 3 риби в паница. От софрата къде залез на три крачки копай и земи 150 оки злато и 100 оки сребро в винено буре. На 15 души да се даде.

По водата надолу дето се сбират двете дерета малкото и голямото отлево има канара. Там е изковано параклис. Ще се разбие параклиса и ще се отвори пещера. Вътре има изковани 7 души хоро играят. В едина е ключа от железната врата. Ключа е в главата му с три желтици. Над воденицата с трите улука има висока канара. Там на плоча има изкована човешка ръка. Дигни ръката с плочата и влез вътре. Там е пещерата с железната врата. Парите са римски.



В буковия дол дето е калето има кладенец. Отстрана на кладенеца на камък отстрана са извъртени 7 дупки. От нишана на юг на 6 крачки има празно място два аршина широко и три дълго. На средата полвин аршин дълбоко има винено буре с 70 чанти злато. От ода на калето на 10 крачки насреща има две малки тепета. Отстрана има становит камък дето са изковани един улук и три дупки. Тепетата да се разтурят пълни са с злато. От тука на надолу у буковия дол има воденица дето водата е от кладенец. От воденицата на 15 крачки къде калето на равен камък има изкована меча стъпка. Тапа е с 300 парчета.



Горе калето е голямо колко едно гумно и от едно място саде се оди. При хода на един камък има изковано леген и ибрик. Под тех е ода за богатството римско дето налиташ на смока.


Настрана от калето има три грамади. На ода на калето има два улука дето са вадили вода. Срещу воденицата има на една голема канара изкована човешка глава. Тапа е. Има 8 оки златни пари. Над главата има пещера. Вътре вода извира. Пред пещерата има дърво зелено. Дето се сбират двете дерета през големата река има грамада и кладенец. Грамадата е пълна с пари.



Да идеш от Габрово на залез слънце. Там са бурмалий канари. Кога на канарата идеш голяма дупка ще видиш. Да влезеш мост трябва да правиш. Три дупки има ачик. Едната къде момите гледа. Кога тях видиш помежду момите и дупката да гледаш. Там има грамада камъни. Отгоре е камък чер. Под камъните има плоча голяма. Двама трудно я дигат. Кога слезеш първом трудно върви се, подир лесно е.

 

От там сто и петдесет разкрача мери и къде ляво свърни. Пет копрали брой. На стената малка полица има. Под полицата писано с шило. Правено е пиле и стрела. Накъде стрелата сочи тръгни. Там малка дупка с вода има. Водата изтича. Мушни ръката и халка от пиринч ще хванеш. Таз халка къде тебе дръпни и скалата ще падне. Кога скала падне голямо блато ще видиш. В туй блато кога влезеш стълба има. Първом води надолу подир нагоре. Водата е много студена. Кога възлезеш голямо богатство ще видиш. Златни картини и книги са до стената редени. Златни пари много са в торби мешинови. Туй место дето го писувам се много трудно намира. Затуй да търсиш в ниското девет басамака. Самородни са. Въз тях ще възлезеш на две халки пиринчени.

 

Стой помежду халките и гледай в ниското. Там един гьол се види. Туй не е гьол а извор. От халките на 50 крачки яре изковахме клекнало. То е заградено. От там ще гледаш на изгрев слънце. Там има грамади камъни. На канарата има пищов изкован на грамада да мери. Отгоре има камък с малък кръст. Сега разрови та да откриеш плочата. Кога я дигнеш по басамаци се слиза. Долу има златна мома тъче на стан златен. Сакън да ги не доближиш. Там ще останеш. От лява страна прът има. Дърпай с две ръце. Ще се отвори дупка. Отдолу има вода голяма. По ръба да обиколиш и вътре да влезеш. Има един пищов. През цевта минават 7 бакърени телове. Те са за 7 капана.

 

Тъй сега да излезеш и да идеш горе на високото на ачика. През десния проход по пътеката ще възлезеш. Горе е църквата. Дълга е 40 аршина и 18 широка. Кога влизаш отпреде олтаря има бяла мермерна плоча. Отдолу е пещера. Туй е голямо подземие. На много катове е слиза чак долу. Горе са манастирски работи. Долу е стражата и голямо богатство. Лесно отдолу се влиза ала се не излиза. Саде тука се влиза и тук се излиза. Тука са три светилници, голям златен кръст, кандила, потир, разни одежди и други работи.

 

Archibald Forbes and others by Frederic Villiers

 

 

Копирането на материали и снимките без съгласието на редактора е забранено.
Статиите и снимките са под закрила на закона за авторско право.

 

 

 

 

 


Търсене/ Search

YouCMSAndBlog Module Generator Wizard Plugin

Психология

Психологически действия и победа над твърдоглавците

STUPID2Когато водите разговор с някого, не почвайте с неща, които ви различават от

Прочетете още...
 
Разберете принципите на случките, събитията и преживяванията

1mnbМного често ние упорито задаваме едни и същи въпроси за едни и същи ситуации на

Прочетете още...
 
Физиогномика - древно китайско учение за характера на човека

face6Физиогномиката е част от китайската философия за живота. Тя се гради на същото древно

Прочетете още...

Тест

Какъв е шансът ти за успех?/ Тест за личностните качества

военноЛесно ли успявате да се харесате на околните? Харесват ли ви те изобщо?

Прочетете още...
 
"Нарисувай човече" Кои са силните и слабите страни на характер ти/Тест

човече 2Съществуват много тестове, в различни области и с различни цели, но най-популярни се

Прочетете още...
 
Древен китайски тест "Мъдрости показват каква личност си"/ Тест

chinaОсвен акупресурата, хартията, компаса, барута, коприната и печатането, Древният Китай

Прочетете още...
YouCMSAndBlog Module Generator Wizard Plugin

Тестове и хороскопи

Тест на Гарднър за множествена интелигентност/ Психологичен тест

GARDNARТеорията за множеството интелигентости е разработена през 1983 година от Хауърд

Прочетете още...
 
Тест с двойка прилагателни ще ви покаже дали сте депресиран

stroСамооценъчна скала за депресия на VON ZERSSEN

Прочетете още...
 
Психогеометричен тест на Делингер с пет геометрични фигури/ №2

zaroПсихогеометрията е сравнително нова система за психологически анализ на личността. Тази

Прочетете още...
 
Проверете какво биха казали за вашия характер графолозите/ Тест

testАнализът на почерка може да даде ценен съвет на следователя, психолога или

Прочетете още...
 
Начин да опознаеш детето си/ Рисувателен психологичен тест

previewДвата основни рисувателни теста „Рисунка на човек“ за интелектуална и

Прочетете още...
Банер

Духовност/ Философия

История и развитие на фън шуй - втора част

1111Изкуството фън шуй разглежда дома ни като жив организъм. Домът ни изисква не по-малко внимание от

Прочетете още...

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

ydara.com използва "бисквитки", за да улесни Вашето сърфиране и да Ви покаже съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия. Виж повече! To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.

EU Cookie Directive Module Information