образованието, която да съхранява ценностите на една държава, да е еталон за подражание и възхищение - няма да има силите да формулира национален продукт, няма да има енергията да го отстоява. Така както е било в Русия при Петър Велики, в Англия, Франция, Дания, Швеция...



Какво се е случило с българската аристокрация? Тази, която сега да е в основата на държавността и държавата - да се стреми да я развива и прави по-силна, която да кове законите и морала. След поробената за цели 5 века и на практика липсваща държавност и държава България, на липсващата истинска аристокрация и елит на страната ни й липсва онзи прослойка, която да отстоява И ЗАЩИТАТАВА БЪЛГАРСКИТЕ ИНТЕРЕСИ, ДА НОСИ БЪЛГАРСКИТЕ ЦЕННОСТИ. ЛИПСВА ОНАЗИ КЛАСА, КОЯТО МАКАР И В ЗАЩИТА НА СВОИТЕ ИНТЕРЕСИ, ДА ПАЗИ И ОТСТОЯВА ИНТЕРЕСИТЕ И НА НАСЕЛЕНИЕТО - ПРОСПЕРИТЕТА НА ПОДАНИЦИТЕ СИ.

 Следствие на това сега стои въпросът за моралността и родолюбието, на липсващия опит и традиции в случващото се в България, липса на истински, народно приети водачи, липса на опит и вековни традиции. ЛИПСА НА ЕЛИТ, КОЙТО ДА ПОВЕДЕ НАЦИЯТА.
РАЗБИРА СЕ, И ЛИПСАТА НА АВТЕНТИЧНИ ПРОФСЪЮЗИ, КОИТО НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА СА ВОДАЧИТЕ НА ПРОТЕСТИТЕ НА РАБОТНИЦИТЕ, НО ТОВА Е ДРУГА ТЕМА.

По време на турското робство, загубвайки по-голяма част от аристокрацията си българите остават без водачи, във всякакъв смисъл: духовен, физически, национален, да не говорим за политически. Повечето се скриват сред народа или емигрират, за да не си създават проблеми, а други приемат исляма, не само за да не си създават проблеми, но и да си възвърнат облагите, които са имали, защото не ги облагали с такива данъци, налози и ангария, както правели с тези, които не приемали исляма... а българите стават народ изграден от земеделци и овчари.



- Погубването на българския елит всъщност започва при княз Светослав Игоревич (964-972) избил безмилостно над 300 български болярски рода и обезглавил българската държава

- Следва цар Борис убил 52 болярски семейства

- Продължават го турските завоеватели - 0коло 1394 г. само в Търново са били посечени 110 търновски първенци
Цар Иван Шишман - посечен в Никопол някъде 17-18 дена след битката при Ровине (3 юни, съотв. октомври) - при всички случаи 1395г. Има още неколцина споменати в Бориловия синодник - Приязд и Балдьо и някои по-дребни боляри.

- Гръцките, сръбските и румънските нашественици през войните, които България води с тях.

- Румъния

Тук ще се спра само на един епизод от добруджанската трагедия на народа ни, обхващаща само няколко седмици от времето от август и септември 1916 г., когато румънските окупатори очакват заслуженото възмездие от командваната от ген. Стефан Тошев ІІІ българска армия и хвърковатата Конна дивизия под командата на генерал Иван Колев. Боевете за Добрич, за Тутракан, за Балчик и Каварна се предхождат от наказателните операции на румънските злодеи, окупирали добруджанската земя. Това българско население, което не са успели да избият, е откарано с конски вагони в Молдова и хвърлено в концентрационни лагери. Заедно с българите са изтезавани, избивани и запрени в лагерите и сънародниците ни от турски, еврейски и германски произход. От изготвените от румънските власти в Добруджа списъци се вижда, че в концлагерите са изпращани преди всичко българските първенци. Явно властите са се надявали, че по-късно биха могли да искат откуп от тези състоятелни българи.

- Гърция

- „Концлагерът Трикери" - първият концлагер в Европа.

Преди сто години островът става първият в историята на Европа концлагер. Той е създаден от гърците на безлюдния остров Трикери, в залива на Волос, на 19 юни преди 100 години по време на Междусъюзническа война.

На Трикери в нечовешки условия са откарани пленени в хода на междусъюзническата война български офицери и войници. Между осем и дванайсет хиляди солунски българи и български военопленици са натоварени на кораби и избиването им започва още в Солунския залив. Те биват давени за удоволствие на „съюзника", а после изоставени на безводния остров с минимални или никакви дажби на вода и храна.

- И го завършва строят нарекъл се "комунистически"  през 1944 - 1945 година избивайки и пращайки в лагерите на смъртта всички заможни, будни и интелигентни хора, интернирайки семействата им в малки населени места, обричайки ги на мизерия с клеймото "враг на народа", забранявайки на всичките им родственици достъп до висшо образование.

 Т. нар. "народен съд" осъжда посмъртно заради "антисъветска" и "прогерманска" пропаганда, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти. Много от тях като Йордан Бадев, Данаил Крапчев и самият Алексиев са били убити по-рано. Срещу тях свидетелстват 145 техни колеги, които ги клеветят, за да запазят себе си.

- Всъщност не, процесът продължава. България продължава да се обезкървява чрез хилядите младежи напуснал и и напускащии родината

Ето защо сега, България продължава да бъде най-бедната страна, при всичките й природни богатства и дадености.

СЕГАШНИЯТ "УЖКИМ" ЕЛИТ НЕ Е БИЛ ВЪЗПИТАВАН ДА БРАНИ ИНТЕРЕСИТЕ НА РОДА СИ, НЕ Е БИЛ ОБРАЗОВАН ДА УВЕЛИЧАВА УСПЕХА НА СВОЯТА СИ ДЪРЖАВА И ЗАТОВА НЯМА ДА ВИДИТЕ ТОЙ ДА ОСТАВА ДА ЖИВЕЕ В РОДИНАТА СИ - ТОЙ НЯМА И НАМЕРЕНИЕ ДА ОСТАВАТ ДА ЖИВЕЯТ В БЪЛГАРИЯ, ОСВЕН, ЗА ДА ПРОВЕРЯТ БИЗНЕСА СИ, ТАКА КАКТО И НЕГОВИТЕ ДЕЦА - НЕЩО, КОЕТО БИ БИЛО СРАМНО ЗА ЕЛИТА НА ДРУГИ ДЪРЖАВИ.
ТАКА ЧЕ НЕ ОЧАКВАЙТЕ ТОЗИ "УЖКИМ" ЕЛИТ ДА ГО Е ГРИЖА ЗА БЪЛГАРИЯ.

И така защо България няма истински елит? Къде са изчезнали всички онези велики български пълководци и войни? Била ли е избита цялата българска аристокрация? Било ли е унищожена царската фамилия, всички висши боляри, тези които са били по-интелигентни, по-образованите? Или както мълвят народните предания, турските завоеватели преднамерено са избивали всички, които са можели да четат и пишат, всички по-знатни и заможни семейства, цялото духовенство  и за да се спасят от турските кланета много знатни семейства са скрили дъщерите и синовете си в затънтени селца и са ги омъжвали за прости селяни. Много изследователи и учени, както и в турските регистри се вижда много добре какво се е случило с много имотни и знатни семейства.

Разселване в малки селища из България

Ето какво пише белгийския дипломат, учен и писател Ожие-Гислен де Бусбек, преминал през българия през 16 век. (Публикувано е в "Доосвобожденски пътеписи", съставител: Георги Клисаров; редактор: проф. Любомир Динев, С., 1969.)

“Тук видях, колко е преходно онова, което се нарича болярство. Когато поисках да узная за    някои моми, които имаха по-благороден вид, от каква фамилия са, чух, че те произхождали от най-видни боляри на този народ, а някои даже имали царско потекло, но сега са женени за орачи и копачи. Тъй е паднало благородството на домородците в турската държава. По-после видях на други места потомци на царски родове на Кантакузините и Палеолозите, които живеят сега между турците в по-голяма нищета, отколкото някога Дионисий в Коринт.”

 Райнхолд Любенау, литовки немец през 1787 година пише следното сведение.

     “В тази страна България изобщо няма благородници, както и в цялата турска земя… Мнозина  от   родовете на старите владетели се женят за овчарски дъщери, така че аристокрацията е  напълно изкоренена. Такива наши благородници, които твърде много се възгордяват и  презират другите край себе си, нека добре да помислят върху това, че тук сега нежни  девойки от царски род се омъжват за селяни.”


Според Иван Селимински до края на XVIII в. в Сливен имало семейства с благороднически произход.

Отличителен белег за степента на благородничеството им било облеклото. Но и тези "маловажни знаци" според Селимински били премахнати през 1812 г., защото цариградският патриарх разпоредил християните да се обличат скромно, съобразно с положението си на рая. И макар да подчертава, че в резултат на това по-късно наследниците на тези семейства забравили благородния си произход, за себе си пише, че е от знатен род, историята на който датирала отпреди 500 години, за което имал запазени стари български хрисовули и султански фермани. За това, че в първото десетилетие на XIX в. в българското общество е имало все още потомци на старото българско болярство, безспорно свидетелство е Записката на Софроний Врачански до ген. М. И. Кутузов от 29 май 1811 г. относно стопанското, административното и културно устройство на българските преселници на север от Дунава, в която се подчертава, че "измежду заселващите се българи има семейства, които в своето отечество са имали благороднически титли при турско управление, някои от тях са потомствени древни български дворяни". И с оглед на това С. Врачански поставя въпроса: "Няма ли да бъде благоугодно да не се лишават от тези титли, а да им се утвърдят потомствено завинаги."

Ето защо съвсем логично е предположението на Петър Ников, че видният възрожденски род на Шишмановци от Видин е възможно да има своя произход от едноименната династия на Второто българско царство.


Ожие Бусбек начело на посланическа мисия, на път за Цариград описва впечатленията си през 1553 г., за българите по пътя от Ниш до София и отбелязва, че сред тях имало хора, най-вече жени, с "благородна външност", за които се говорело, че "водят произхода си от най-висшите боляри на този народ или дори че са от царски род, но сега са омъжени за воловари и овчари. Толкова е западнало благородничеството в турското царство" - заключава Бусбек. Тази констатация показва, че в средата на XVI в. в българските земи все още се срещат потомците на средновековната българска аристокрация, представителите на която в основната си част са изравнени социално с останалата част на българското общество, но има и изключения. Конкретен пример е известният никополски първенец Тодор Балина - един от организаторите на Търновското въстание от 1598 г. За него Павел Джорджич пише, че е "пръв благородник в Никополския санджак" и имал голямо влияние сред българите "поради благородния си произход и своето достойнство".


Приведените конкретни факти и източници показват, че след османското завладяване в българското общество се запазват представители на старото болярство. Техни потомци, макар и в ограничени случаи, стоят начело на българите през XV - XVII в., като представителите им от следващите генерации запазват не само спомена за своя произход, но и положението си на първи хора, а така също и някои от външните, представителните белези на аристократичното си потекло, като пищността на облеклото. Предвид на това изказаното от К. Иречек предположение за произхода на чорбаджийството има своето основание. Разбира се, от това не следва, че всички български първенци, титулувани като чорбаджии през Възраждането, имат благороднически произход, но е факт, че в общественото съзнание, особено през XVIII в., а и след това, те се възприемат като аналог на болярите. Друг е въпросът, че, както пише Петко Р. Славейков през 1872 г., тогавашната наша "аристокрация", имайки предвид чорбаджийското съсловие, далеч не приличала на "аристократската онази касть у европейските народи".


Ето още някои допълнения за български благородници, живели през Османското владичество/конкретно 15-16в./:

1467г. софийският първенец Радослав /Мавър/ и синовете му Никола и Стихия даряват манастира "Света Богородица" в Драгалевци. На запазения ктиторски портрет са запазени образите на добре облечени благородници. През 1493г. благородникът Радивой от София дарява Кремиковския манастир. От ктиторския портрет се вижда, че е бил твърде заможен.

Интересни сведения откриваме също и около пренасянето мощите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилския манастир в разказа на Владислав Граматик от 1469г. Рилският манастир бил възстановен от трима братя, много богати благородници. Когато процесията минала през Никопол, там я посрещнал Богдан Жупан/титлата вероятно му е дадена от турците/, който бил най-пръв в района. Той имал големи и богати дворци, множество имоти и голямо богатство. Освен това му се подчинявали всички християни в района. Ако може да се говори за някакъв български аристократ тогава в района, то това без съмнение е бил Богдан. В София били посрещнати пък от богатия и влиятелен благородник "ктитор Георги".

Първото Търновско въстание /1598г./ било подготвяно от Тодор Балина. Ето какво пише папският пратеник Павел Джорджевич за него:

  "Господин/разбирай господар/ Тодор Балина е пръв благородник в Никополския санджак,    който/благородник/ се ползва с голямо влияние сред християните от тая страна, поради    благородния си произход и своето достойнство. Него турците го гледат в устата какво ще    каже/заповяда/ , а пашите го уважават твърде много и се допитват до него по всеки важен    въпрос ". Тодор Балина е бил явно с благороднически произход, според това съобщение.    Унгарските историци говорят за съвместно управление на унгарски земи под турска власт-   турците държат военната, а унгарците- гражданската власт/напр. рода Шишман в Банат след    битката при Мохач 1526г./

Имало е някакъв тип автономни владетели в Карвуна до 1444г., след това султан Мурад ІІ унищожава всички авономни свои "съюзници", за да избегне бъдещи проблеми при нова антитурска коалиция.

Според анализа на данните от османските данъчни регистри в течение на няколко века за определен регион много добре се вижда какво става с някои имотни и знатни семейства с течение на времето.

Почти всички те губят елитното си положение в турската държава. 10% от тях доста продължително време, за два три века запазват имотното си превъзходство спрямо сънародниците си,
Първоначално военните, голяма част от които също са били доста богати запазват и професията си, и благосъстоянието си при новата власт - биват викани при военни акции, дават военен данък, но постепенно социалното разслоенито в българския народ намалява и води до обедняването на всички прослойки. Плюс очевидно ненасилственото, но политически и икономически налагано помохамеданчване. Всичко това показва претопяването на няколко социални слоя, включително и поземления и военен елит с течение на времето - най-често срещаните записи в регистрите са от типа: Ибрахим, син на Светослав. В предишния регистър е било Светослав, син на Михаил, а следващия регистър е вече Молла, син на Ибрахим.

Между другото, от няколко години османските данъчни регистри за територията на Българи са в Народната библиотека и всеки любопитен за рода си може срещу скромно заплащане да поръча превод на регистрите за родното му място.

Емиграция в Русия?

Когато говорим, за българи - аристократи, не бива да пропускаме онези възрожденски деятели от емиграцията в Русия, които са били на руска държавна служба. През 1722г. Петър I нарежда проучване на регламента на аристокрацията във всички европейски дворове и издава закон - т.нар. "Табель о рангах" с който определя 3-те вида аристокрация, всеки с по 14 класа, със съответните им права, привилегии и обръщение към тях. Това са военна аристокрация (всички офицери и подофицери до пряпорщик); дворцовата аристокрация (канцлери, камерхери и т.н.) и служебната аристокрация - т.нар. "Статски съветници", по същество висши държавни служители.
Категорията статски съветник съответства най-точно на британската система за служебна аристокрация, където има статут като "член на тайния кралски съвет", "офицер на британската империя" и т.н.

Статските съветници имат парадна униформа - сюртук със златотъкани маншети, шапка с пера и шпага (познати у нас като униформа на висшите дипломати след Освобождението). Статските съветници до 8 клас са причислени към "най-доброто висше дворянство"а тези от 4-ти клас нагоре имат права на наследствена аристокрация с титла на наследниците "обер-офицер" и герб.

От Българите на руска служба Статски съветници са Найден Геров, Васил Априлов, Никола Палаузов. Не съм видял потвърдена информация за Н.Василиади, Тодор Минков, Иван Денкоглу, Спиридон Стомоняков.

Съгласно "Табель о рангах" всички подофицери и офицери в руската армия имат аристократичен статус и официалното обръщение към тях е "Ваше благородие" . Те не се кълнат пред съд, а показанията им са прието доказателство, защото се счита, че веднъж положили клетва към Императора, думата им на благородник е достатъчна.

По този член на закона, всички български офицери, завършили руски военни училища и академии до 1917г., както и тези, служили в руски части, в т.ч. и офицерите и подофицерите от българското Опълчение, също следва да имат статут на руски аристократи. Такива са генералите Николаев, Хесапчиев, Муткуров, Р.Петров, Димитриев, Мих.Савов, Г.Вазов и др.

Духовенството в Русия също има специален привилегирован статут, който е уреден извън "Табель о рангах"

Влашко и Унгария?

В "Сборник народни умотворения" на БКД кн 7 и 8 от края на 19-ти век, има една дълга статия на професорите Милетич и Агура, за тяхно изследване из архивите на Трансилвания и по-специално на град Брашов, където има доста силни ргументи, за българския етнически характер на трансилванските боляри и произхода им от Търновските боляри, преселени след падането на Търновското царство.

Тъй като този въпрос е болезнен за Румъния, темата е била табу през комунизма, но данните си струват - има непрекъсната генеалогия от 14-ти до 19 век на много боляри, свещеници, търговци и др. , които носят чисто български имена, пишат на български (нямам пред вид просто на Кирилица)

Италия?

Твърди се, че по това време на падането на България под турско робство е имало много болярски родове - малки феодали ,полузависими маргинални,провинциални аристократи. Като са След падането на Константионопол за няколко десетилетия е имало нещо като правителство, начело с фружин в изгнание базирано в Италия под покровителството на папата.

В изследването на Ив. Божилов е споменато за Асеневата динатия. Там е указано, че синът на Иван Шишман- Фружин е получил имение в Унгария, откъдето е продължил да участва активно в съпротивата срещу нашествениците( след въстанието, оглавено от него и Константин).
Фружин е поддържал връзки с албанските вождове, отстояващи независимостта си. През 1444 г. е продал имението си, за да се включи в похода на Владислав Ягело.
В акта за продажба на имението е указано, че Фружин е имал наследник- Шишман. За неговата съдба, обаче нищо не е написано.
Фружин до края на живота си се бори за правото на България да съществува.

Княз Стефан ІІ е внук на цар Фружин от първородния му син съцар Шишман ІІ. През 1454 конфискуват имотите на цар Фружин и той заедно със синовете си изчезва от Унгария и Унгарските извори, с изключение на сина му съцар Шишман ІІ. Същата година в Чипровско, според турски извори, се появява техния васал княз Фружин с тримата свои сина Стоян, Стойко и Станислав. Предполага се, че това е цар Фружин. Наследниците му са османски васали и през 1485г., след което изчезват от историческите източници . През 16в. католически мисионери от Рим откриват католици в Чипровци. Сред тях имало благороднически фамилии, които претендирали за древен царски произход. Може би това са потомците на цар Фружин.


Това е част от регистъра от 1454/55г., с прословутата фраза:

Тук са споменати тези, които живеят между Исфърлиг и Шехиркьой......... Фружин-княз, Стоян - негов син, Стойко - негов син, Станислав - негов син.
Което ми напомни, че при последното въстание, за което се твърди, че е водено от царски потомци (разбира се мними) - Мариното въстание (ок.1700г.), синът на въпросната Мара се е казвал Стоян (като първия от изброените синове на Фружин).

Османските данъчни регистри ако и да са изключително ценен източник на информация не са достатъчни да се реконструира родословно дърво от 15 до 19 век. Просто те са запазени откъслечно, в периодите на анархията не са съществували и т.н. И все пак добре известен е данъчния регистър за Видинския санджак от 1456 г., в който пише, че са се получили земите между Свърлиг и Шекиркьой княз Фружин и синовете му Стойко, Стоян и Станислав. Прочее имената Стойко, Стоян и Станислав са най-често срещаните в моя род и през следващите векове.

При последното въстание, за което се твърди, че е водено от царски потомци (разбира се мними) - Мариното въстание (ок.1700г.), синът на въпросната Мара се е казвал Стоян (като първия от изброените синове на Фружин).

ЧОРБАДЖИИТЕ

България все пак има традиционен елит и това са т.нар. чорбаджии. В нашата история те играят тази роля, която играят князете в сръбската, чокоите в румънската и фанариотите в гръцката.

В началото на 19 век обаче едно ново обществено съсловие - това на еснафите буквално измества чорбаджиите от водещите позиции. И това в крайна сметка предопределя по-сетнешното мъчително, провинциално и еснафско по дух развитие на обществото. Ако ви интересува истинската динамика на политическите процеси от онази епоха - проследете дебатът между т.нар стари и т.нар. млади или между консерваторите и либералите. И ще видите, че именно в този дебат България губи възможността да се превърне в нормална европейска страна със същински, способен да дефинира и отстоява национален интерес елит.

През 1878 г. Константин Иречек в труда си "История Болгар" пише, че чорбаджиите имат аристократичен произход - "произходят от малых боляр".

По-късно в "Пътувания по България" той отново поддържа тази теза. "Има и досега (т. е. 1884 г.) аристократи или чорбаджии и демократи, които не се обичат едни други." Стефан Бобчев категорично отхвърля тази теза, като заявява: "Погрешна мисъл! Чорбаджиите имат своя произход в условията на обществения живот по време на турското владичество." Според Юрдан Трифонов след падането на България под османска власт "болярите като военночиновническа класа са изчезнали. Но названието болярин през първите векове на робството почнало да се дава на всеки богат изобщо първенците".


Запазените документални свидетелства обаче навеждат на по-други мисли, а именно, че през ХV в., а в някои случаи и в XVI в. при титулуването на отделни лица като боляри не се влага толкова широк смисъл и то не е само белег на богат човек или изобщо първенец, а става дума за лица, които по някакъв начин са запазили болярския си статус, макар и променен съобразно с условията.

В 1466 г. Охридският архиепископ Доротей съобщава за конфликт "между боляри нашего града" и църковната власт. Владислав Граматик в разказа си за пренасяне мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир през 1469 г. пише за "велможа Богдан Жупан" от Никопол, който посрещнал заедно с "други боляри" шествието и ги поканил в дома си. Вл. Граматик е впечатлен от пищността на дома, определяйки го като "палати", и гостоприемството на домакина, който ги посрещнал с трапеза, "изпълнена с всякакви и изобилни ястия".

През 1476 г. боляринът Радослав Мавър възобновил църквата на Драгалевския манастир, а през 1493 г. софийският болярин Радивой възстановил църквата "Св. Георги" на Кремиковския манастир. За извършеното от тези двама боляри благодеяние по стара традиция те били изографисани със семействата си във възобновените от тях църкви. На ктиторските им портрети те са показани като типични представители на българското болярство.Близки до тях са и редица ктиторски портрети от XVII в., а в отделни случаи и през XVIII в. Подчертан интерес представлява ктиторският портрет на жупан Тома, изографисан през 1646 г. в църквата "Св. Панталеймон" във Видин. Според изследователите този портрет, на който жупан Тома е изобразен реалистично в пищно облекло, е сериозно доказателство за съществуването без прекъсване на старобългарската благородническа титла "жупан" и старобългарското дворцово облекло от IX до XVIII в.

Особено ярко и трайно присъствие названието "боляр" намира в българския фолклор. И това, което прави впечатление, е, че народният творец почти винаги го използва паралелно с "чорбаджия", "чорбаджии", и то в позитивната формула: "Боляре, баш чорбаджие", "Чорбаджия, баш болерин", "Болерин, баш чорбаджия".


Може да се предположи, че това е резултат от стремежа на народния творец да покаже мястото и значението на чорбаджийството в българското общество. И за да подчертае това, за негов аналог от миналото сочи болярството.

Свързването на чорбаджийството с болярството би могло да се приеме и като прийом на създателите на песните да внушат на слушателите, че чорбаджиите са новите боляри в буквалния и в преносния смисъл. За това безспорно допринася демонстрираното от чорбаджиите материално състояние, власт и външна показност, която се изразявала в пищността на облеклото и използваната ритуалност при появата им пред представителите на турската власт и сред сънародниците си.

Така например големият и влиятелен врачански чорбаджия Димитраки Хаджитошев (1780-1827) се обличал в "алени потури, препасвал свилен пояс, отгоре носел дълга зелена, понякога бяла, свилена дреха и върху нея ален джамадан". Чорбаджията хаджи Найден Кръстев (ок. 1770-1852) при седмичните си посещения на валията в Одрин яздел богато украсен кон, а след него следвал неговият слуга, който носел чибука му. При това шествие на знатния копривщенец от двете страни на одринските улици се стичали хора, предимно българи, на които чорбаджията щедро раздавал разни монети. Към тази показност се придържали и чорбаджиите от втората половина на XIX в.

Чорбаджи Патьо (1825-1893) от Видраре имал специална охрана - "въоръжен от главата до пети турчин", обличал се със сукнен кожух и се движел с "кочия, теглена от два хранени коня". А за чорбаджиите в Одрин през 1873 г. се отбелязва, че облечени в "дълги самурени кюркове и атлазени пояси", те били "като истински български боляри". Подобни примери могат да се приведат за редица още известни български чорбаджии като Чалъковци в Пловдив, Стоян Груев в Казанлък, Христодул Шишманов в Хасково и т. н.

В условията на липсваща държава, няма как да имаме истинска аристокрация,водещ елит, така че естествено става въпрос за прослойки, които повече или по-малко са изпълнявали такива функции.

Чорбаджийте в чисто административен, а не в народно-популярен аспект наистина са най-близко до съдържанието на понятието аристокрация. Дали са изедници, предатели и т.н. е съвсем друга тема.

Справка:


Думата Благородник е съставена от името "Благо" и "родник", което означава "роднина". Според гностиците и ранните християни Благо е името на Христос. В старите български, руски и църковно-славянски речници има доста думи с корен името Благо. Изглежда, че в древността с титлата "Благородник" са се назовавали само тези, които са можели да докажат роднински връзки с Христос - Благо.

Думата "Аристократ" е подобна на "Благородник" и е съставена от името "Христо" и "крат", от "кратен" - "за число, което се дели без остатък на друго число".
"Елит" пък е съставена от "Ел" - Бог, или божествен и "иТ". Буквата "Т" означава "твърд", "земя". Така думата "елит" трябва да се употребява само за Божествените хора на земята, защото означава точно това.

В европейската традиция аристокрацията се дели най-вече на два вида - урадел и брифадел. Урадел са сатрите аристократични фамилии, т.е. тези, които имат аристократични титли от незапомнени времена или някъде отпреди 13-ти век. Брифадел са тези, които в по-ново време са получили титли за заслуги.
По степен аристокрацията се дели на три основни групи плюс суверените. Барони, графове и херцози. В по-ново време се появяват и баронетите и вицеграфовете.
Да се включи цялото чиновничество и целия офицерски състав в аристокрацията ми се струва малко прекалено!

Според западни източници българският цар Иван Александър (?-1371) има голям брой пра-пра-внуци и пра-пра-внучки, които вероятно все още са живи и за които може да се проследи цялото им родословно дърво от Иван Александър до тези негови потомци. Според тези източници потомци ( които може би са още живи ) на този наш цар са и граф Anthony Portanier, граф George Portanier, графиня Edwina Portanier, графиня Marie Portanier.

Пак според този източник(http://fmg.ac/Projects/MedLands/BULG...m#Toc283717758)
Цар Иван Александър има син Михаил Асен, който има син Алексиос Асен, който има дъщеря - Ирина Асенина, която се жени за Паоло ди Бернардо.

Според този източник ( http://www.maltagenealogy.com/libro%.../bernardo.html)
Ирина Асенина и Паоло ди Бернардо имат син - Микеле ди Бернардо, който има потомство.

Според този източник (http://www.maltagenealogy.com/libro%...o/imbroll.html)
споменатите по-горе Прециози ди Бернардо и Томео Имброл ( Томео Имбролио ) имат потомство и видно от линка то може да се проследи например до тяхната пра-пра-внучка Беатрис Имброл, която през 1901г. се жени за маркиз Henry George Crispo Barbaro.



Според този източник (http://www.maltagenealogy.com/libro%...angiorgio.html)
споменатите по-горе Беатрис Имброл и съпруга и имат потомство, включително дъщеря Georgina Crispo Barbaro, която има потомство, включително дъщеря Луси Барбаро, която се жени за Francis Portanier и споменатите графове и графини в пост №160 са техни деца. От посочените сайтове излиза, че цар Иван Александър има още много други вероятно живи потомци и всеки може да види как се казват те и аз няма да ги изброявам изчерпателно. Разбира се, никога не може да се твърди, че посоченото в тези сайтове е със 100 % достоверност, най-малкото заради факта, че навремето не е имало надеждни тестове за бащинство и майчинство, но смятам че има немалка вероятост изложеното по-горе да е достоверно.


Наистина има и източници, според които споменатия по-горе Михаил Асен няма деца.Това което е посочено в цитираните сайтове не може да се приеме за 100 % достоверно, но това което е посочено по-горе се твърди от няколко източника, за които също не можем да кажем със сигурност дали са достоверни или не.
http://genealogy.euweb.cz/balkan/balkan11.html#MA
http://usuarios.multimania.es/bermud...ro/gp12210.htm
http://www.sologenealogia.com/gen/ge...28192&tree=001
http://www.angelfire.com/realm/gotha.../Balkans2.html
http://fabpedigree.com/s077/f041556.htm
В Уикипедия ( българския вариант ) се споменава за въпросния Михаил Асен, че " според непотвърдени сведения вдовицата му родила син Алексей, който има дъщеря - Ирина, омъжена за Паул ди Бернардо". В статията от Уикипедия не е посочен източник.
 



Единственото сведение е в изследването на Ив. Божилов за Асеневата динатия. Там е указано, че синът на Иван Шишман- Фружин е получил имение в Унгария, откъдето е продължил да участва активно в съпротивата срещу нашествениците( след въстанието, оглавено от него и Константин).
Фружин е поддържал връзки с албанските вождове, отстояващи независимостта си. През 1444 г. е продал имението си, за да се включи в похода на Владислав Ягело.
В акта за продажба на имението е указано, че Фружин е имал наследник- Шишман. За неговата съдба, обаче нищо не е написано.
Не знам дали има подобно изследване, но този въпрос е наистина много интересен. Със сигурност съдбата на оцелелите български аристократи може да се проследи в унгарските документи от тази епоха.


 Б. Димитров в "Памет българска " споменава, че синът на Иван Шишман - Александър, който бил приел исляма, бил направен наместник на султан Баязид и управлявал мало-азийската област на гр. Самсун,  а по- късно е управител на района около гр. Смирна. Умира през 1418 г., опитвайки се да се противопостави на въстанието на Бедреддин.
Дали е имал наследници няма никаква информация.
Александър Шишманов, е нито повече нито по-малко от ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИК! Но покрива с позор царския дом. Зарязва бащинията си. Загива като провинциален управител на област от Османската империя в Анадола.








Кратък списък на най-изявените родове - потомци на старата аристокрация за които има сведения след завоеванието:
1. Андрейнин от Чипровци;
2. Баласчеви от Охрид;
3. Балина от Никопол;
4. Бибич от Чипровци;
5. Бимбеловци от Факия;
6. Бойчик от Кратово;
7. Дебелянови от Дебелец;
8. Джамджиеви от Килифарево;
9. Джоджин от Копиловец;
10. Екзарх (Стоилови) от Стара Загора;
11. Живодер от Враца;
12. Зикови от Ниш;
13. Качамаг от Копиловец;
14. Кнежевич от Чипорвци;
15. Королайн от Чипровци;
16. Кършовски от Елена;
17. Лолови от Медвен;
18. Лупу от Разград;
19. Лютови от Рила;
20. Мавър от Драгалевци;
21. Митрович от Копиловец;
22. Николантин от Чипорвци;
23. Парчевич от Чипровци;
24. Пешин от Копиловец;
25. Пеячевич от Ципровци;
26. Соимирович от Горно Лука;
27. Прентич от Копиловец;
28. Радивой от Кремиковци;
29. Раковски от Котел;
30. Робеви от Охрид;
31. Стратемирович от Арбанаси;
32. Селимински от Сливен;
33. Скорчеви от Скорците;
34. Станиславови от Никопол;
35. Теодосиевци от Охрид;
36. Томянин от Чипровци;
37. Франкович от Копиловец;
38. Хафезови от Жеравна;
39. Ченчеви от Севлиево;
40. Шишманоглу от Видин...



Част от тези родове безспорно са известни, но няма грам доказателство, че имат каквото и да било общо със средновековната българска аристокрация. Специално родът на Бимбелови от Странджанско никога не е претендирал да е наследник на аристократична фамилия. Напротив те са с придобита благородническа титла от Швеция. Крал Карл 12-ти я дава през 1710 г. на един техен представител като награда за това, че последния му е бил гавазин при пътуването на краля през Турция. Този факт е регистриран в кралския архив на Швеция (документиран аристократичен произход)


Родът Бинбелови (или Белени, както се наричат до 17 век) произхожда от сестрата на небеизвестния деспот Момчил. Ако приемем него за аристократ, а също и ако приемем, че аристократично достойнство може да се наследява по женска линия - то трябва да приемем и че Бинбелови могат да претендират за аристократично потекло.


Родът Шишманови (Шишманоглу) имат връзка с династията има сведения от Габор Егреши и от самия Осман Пазвантоглу. Самият проф. Шишманов се е отнасял снизходително към това предание. Повече внимание му е обръщал Елеко Константинов (Шишманов по майчина линия).


Фамилията на известния Радослав Мавър - ктитор на Драгалевския манастир.

От форума на http://forum.boinaslava.net


- Само като куриоз Александър Батенберг е бил потомък на дъщерята на Самуил, а Фердинанд е бил далечен потомък на дъщерята на Иван Асен ІІ Елена. И това си е документирано с доказана генеалогия. Точно генеалогията на принцесите от Асеневия - и донякъде Самуиловия -родове е единствената безспорно доказана връзка на българската средновековна аристокрация със съвременността. По простата причина, че тяхното потомство се жени в западноевропейската аристокрация.
Иначе Фердинанд е обичал да разказва за българската си прапрапра и т.н. баба само в тесен кръг. А Александър Батенберг изглежда никога не открива въпросния факт.




- Цар Фердинанд няма Асеневска кръв. В това съм абсолютно сигурен. Асеневската кръв влиза в Кобургите през Савойската династия на царица Йоанна (т.е. Симеон Сакскобургготски е първият в семейството, който е роднина със седновековната династия. Предполагам, че ти бъркаш една друга линия - от цар Иван Владислав през неговите потомци, династията на Комнините - през Бурбоните до майката на Фердинанд княгиня Клементина. Т.е. Фердинанд и Борис ІІІ стигат от Комипотулите, а само Симеон ІІ и до Асеневци.
Незнам, защо включваш Александър І в тази работа. доколкото знам до момента няма генеалогично изследване, което да свързва хесенската династия (чийто клон са Батенбергите) със средновековна България. По-скоро съм склонен да мисля, че бъркаш нещо.
Интересна е и друга линия. През дъщерята на цар Иван Срацимир Доротея-Девора, омъжена за босненския крал Твърдко І. Ако се приеме, че тя е майка на Твърдко ІІ и Стефан Остоя (което не е безспорно), нейната кръв ще да се е вляла директно в династията на Хабсбургите. Надявам се знаеш какво означава това.
И накрая още една провокация. Ако унгарският род Дюла наистина произхожда от българската династия Дуло (както твърди съвременната унгарска историография), то през принцеса Шаролта кръвта на Кубрат и Аспарух би трябвало да се е вляла кажи-речи в цялата съвременна висша аристокарция на Европа.

- Пооправих предишния си пост - консултирах се с известния сайт за генеалогия
www.geneweb.inria.fr. А за връзката на Фердинанд с Асеневци - ако изобщо толкова далечна връзка през 20 поколения говори нещо- се е писало наистина малко и то главно през 20-ти и 30-те. Самият Фердинанд като маниак на тема аристократична генеалогия е знаел за нея - но е споменавал твърде рядко - и то главно на синовете и дъщерите си. Александър Батенберг подобни неща най-вероятно не са го вълнували особено. И правилно. Тези връзки са по-скоро куриоз. Не мога да не си спимня колко неприятно му стана навремето на д-р Тренчев, когато му напомниха, че е далечен братовчед на Г. Димитров по майчина линия...
Честно казано продължавам да не виждам доказателства за нашите родове с аристократични претенции. Да претендираш за нещо е едно, да го докажеш друго.

Впрочем да се прави родословно дърво в България при оскъдицата от сведения за 14-18 век си е мъка и половина. Аз самият като "издънка" - и в прекия и преносен смисъл- на хасковските родове Гегоолу и Делипенчови преди време видях родословното ни дърво - и за двата рода, изготвено от покойния ми прачичо, известния историк на хасковския край Иван Добрев (братовчед на дядо ми). Човекът близо 40 год. е събирал сведения из архивите от турско време, вкл. и в Истанбул. И родословното дърво е успял да проследи с кански мъки и труд едва до около 1750 г. По-нататък - "тьма безбродная".
Но пък като сме тръгнали да се хвалим с родовете си, да се похваля и аз - легендарния родопски хайдутин Ангел войвода съгласно същото родословие е брат на моя прапрапрапрабаба

- Благодаря, че с такава готовност ме поставяш на трона, но това да се поканят чужди принцове на една нововъзникваща през 19 век страна е най-нормалното нещо. Само сърбите и албанците са тръгнали по друг път с автохтонни династии (Обреновичи, Караджорджевичи и Зогу).
По повод Асани от о-в Кефалония (а не Корфу) - те са потомци на византийската фамилия Асани, която от своя страна произхожда от българските царе Мицо Асен и Иван Асен ІІІ. По-интересна е друга йонийска фамилия - Булгари от о-в Корфу, която произхожда от "българския принц" Елеазар от 15 век. Има вероятност това да е княз Фружин или друг негов сродник, но това е в сферата на хипотезите.

Що се отнася до фамилите, оцелели до днес - повечето извън тези от Чипровци и Копиловец (които са католици и се преселват в Австрия) са оцелели. Има и интересни публични фигури потомци на стари родове - Татяна Лолова, Румен Скорчев... Има интересни исторически личности от по-старо време - Георги Раковски, Стефан Караджа, Димчо Дебелянов, Иван Шишманов и т.н.

-Тодор Балина, Георги Пеячевич и Петър Парчевич произхождат ли от изброените по-горе фамилии или греша?

-Произхождат. Нещо интересно ще добавя към това. За родът Балина има археологически данни (една златна лъжица от Никопол с надпис Балинова лъжица) още от 13-14 век. Т.е. може да се приеме за сигурно, че той произхожда от средновековни боляри.
А родовете Пеячевич, Парчевич и Кнежевич от Чипровци имат още по интересен произход. Те изхождат от внука на босненския крал Стефан Дабиша, Парчия, който взима участие в Косовската битка. След нея синът му Никола се преселва в Кнежа и там поставя началото на родовете - по-късно преселени в Чипровци. В роднински връзки с тях е и рода Томагинович, който изпуснах в горния списък. 

Родът на Цар Самуил е жив и почете България


Семейна памет: Родът на Цар Самуил е жив и почете България Главата на Самуил, реконструирана от антрополога проф. Йордан Йорданов
Скопие пред колапс – потомците му изпращат архива си в България, а не при тях! Родът на българският владетел не е прекъснат.

И до ден днешен, макар и размита, като на всяка друга европейска аристократична фамилия, кръвта на цар Самуил е жива. Става въпрос за италианската фамилия Mistruzzi di Frisinga / Миструци ди Фризинга/.

Заслугата за откриването на тази фамилия е на отдавна покойния писател Константин Петканов, както и на съпругата му Магда и дъщерята Сълза Петканова.

Италианската фамилия разполага с няколко документа, доказващи произхода й от цар Самуил. На първо място това е генеалогическото дърво на фамилията. То е съставено от два клона, такъв произлизащ от преките наследници на цар Самуил и минаващ през най-значителните византийски династии и клон на италианската фамилия, които в 1269г. се сливат в едно. Това генеалогическо дърво е съставено на ръка от фамилията Фризинга, които се считат за наследници на цар Самуил и с българска кръв.

Вторият документ е факсимиле от заглавната страница на Таблица за вписване в Златната  книга на италианското благородничество, която съдържа хералдика и генеалогията на аристократичните италиански фамилии.

Третият документ е фотокопие от стр.103, том ХХVІІ на споменатата таблица, подробности за всяко коляно от фамилията Миструци ди Фризинга, със стриктно кодирани фамилни черти, звания, обществено положение и пр. Документът е подпечатан с три държавни печата и заверен с личния подпис на канцеларията на Министерството на вътрешните работи на Италия.

Четвъртият документ е издаден в Рим на 20 юли 1953г. и е заверен с печата на италианското Министерство на вътрешните работи.

На върха на своето генеалогическо дърво, фамилията поставя Empire Bulgare/ Империята на Българите и царя на българите Самуил/.

Произходът им е потвърден от:

1.Морери, „Голям исторически речник“, Амстердам, 1740 г., издателство Брюнел.
2 .Един Бенедектинец, „Изкуството да проверяваш датите“, Париж, 1783 г. издателство Жомбер.
3. Харфорд, „Генеалогични таблици“, Оксфорд, 1875г. издателство Кларендон прес.
4. Киузоле, Генеалогия на забележителните домове/фамилии/, Венеция, 1743 г., издателство Курти.
5. Йесенбург, „Върху произхода на европейските държави“, Магдебург, 1953г. издателство Щартгард.

Фамилията е поискала да се запази нейното проучване и да се съхрани именно у нас в България, а не в някой институт в земите с географско име Македония.

Българският произход на част от руския елит
Автор : Борис Цветанов
http://www.desant.net/show-news/23363/   

Волжска България и наследникът й – Казанското канство, през цялото си съществуване са били в най-тясна връзка с Киевска Рус,
 
Владимиро-Суздалското, Рязанското и  Новгородското държавни образования. Двете големи държави на Източна Европа – Волжска България и Московското княжество, са се развивали не само в упорита конкуренция и конфликти, но и са влизали в културно-стопанско-военни заимствания.

Дори и след падането на Казан, Русия продължава да изпитва влияние, изразявано често в открито копиране на дейности, характерни за българската държавност. Нищо ново под слънцето, защото това вече се е случвало преди десетки векове по времето, когато далечните ни прадеди са били съседи с Китай.

В Русия обаче процесите са още по-рано изразени, тъй като след края на Волжка България и Казан стотици български аристократически родове се вливат в структурите на оформящата се мощна Руска империя.

Големият приятел на България, професор Алфред Халиков, гордеещ се с българския си етнически произход българо-татарски и руски историк и археолог, заслужил деятел на науката на Татарстан, автор на над 40 монографии и над 600 статии, е посветил огромна част от творчеството си на удивителния факт, че над 500 известни руски фамилии от интелектуалния елит на Русия са от български произход.

Според него още далече преди разгрома на българските държави, „културните, икономическите и матримониалните (брачни) връзки между българи и руси са съществували, развивали са се и не са прекъсвали дори в най-тежките времена на руско-българските взаимоотношения”.

Изследователката Татяна Ярулина Ал-Булгапи сочи като „важен аспект на културната доминация на нашите прадеди над Русия множеството българи в придворието на руските князе”.
Ние няма да се спираме на висшия ешелон, в който имаме такива примери като този, че Светослав Първи, наричан „родословец на руските князе”, е син на българката Олга (Елена), че жената на Андрей Боголюбски е българка и пр. Ще разгледаме интелектуалния елит на Русия.

Сериозни изследователи като В. Татишчев и С. Веселовски доказаха масови заселвания на български родове през ХIII век в Руската империя. Казански феодали стават основоположници на руски дворянски родове в Рус и Литва. Процесът става особено масов след 25-те войни на Русия срещу Казан от 1461 до 1552 години. Русия копира всичко, дори и ненадмината крепост Кремен (Кремлин) на Казан. Смаяни от красотата й, руски князе молят волжски българи да построят същата крепост и в Москва. Така се ражда Кремъл. За да не остане съперник, казанския Кремен е сринат до основи.

Голяма част от руското чиновничество, твърди Алфред Халиков, е формирано от българи. След превземането на Казан, в Москва само през 1547 година се заселват 76 български князе и мурзи (по-дребни благородници). Четири години по-късно техният брой нараства до над 500. Според изследователя Перетякович с последната царица на Казан Сююмбике през 1551 година в Русия пристигат 168 князе и мурзи. За качеството на българските благородници недвусмислено говори фактът, че тия българи са назначавани главно на дипломатически, военни, съдебни и финансови длъжности.

Първите руски дипломати в Полша, Италия, Дания, Англия, Холандия, Турция и Персия са били българи.
„Волжските българи – твърди Татяна Ал-Булгари – са били цивилизационният катализатор за съседните народи”. Руските фамилии са особено благодатен чист източник за изследвания. Те са с особено консервативен характер поради ред стекли се исторически особености на живота в Русия.

Обособяването на фамилиите на населението порядъчно е изостанало в сравнение със Западна Европа и България. Дори през 1897 година се оказва след преброяването на населението, че 75 процента от руските граждани, особено сред селското население, нямат фамилии. Самоличността се доказвала, ако е необходимо, не с фиксирани документи, а с така наричани улични фамилии или с имената на известни съседи. Придобиването на фамилии е дълъг процес и завършва едва при съветската власт, когато се извършва масова паспортизация през  декември 1932 – януари 1933 година.

Фамилии имали преди всичко дворянските родове и всичко може би е започнало под влияние на вливането на българската аристокрация в руския елит. Документирано е, че през 1555 година се говори за „държавно родословие” и паспортизация на знатните фамилии. Българските фамилии коренно се различават от традиционно руските. Последните са обикновено или на географски признак, или търговско-стопански, или на базата на прякори.

Внимателен анализ може би ще покаже, че българските родове далече надхвърлят цифрата, посочена от професор Халиков, защото в Русия има още ред особености, едната от които е, че фамилиите на незаконните деца на дворяните се записват съкратено, например от Галицин става Лицин, от Корсаков се получава Саков и т.н. Не е маловажна и друга особеност – църковните служители нямали фамилии, много видни търговци – също.

Тук ще се спрем на някои руски фамилии с български родови корени – само 30 от общо 500. Шокиращите коментари читателят може да си прави сам.

АЛАБИНИ – според Веселовски от „алаба”,  стара българска дума, означаваща награден. АХМАТОВИ – дворяни от 1582 година, преселници от Казан, от „ахмат” –  възхваляван. БАЛАКИРЕВИ – в Литва от ХIV век. Освен  прочутия шут Балакирев, има и известен композитор. БАРАКОВ – от „барак” – рошаво куче – дворяни от ХV век в Литва и Твер. БЕРДЯЕВИ – от „берди” – подарен, дворяни край Смолянск. Учени, философи. БИЧУРИНИ – тази фамилия е трансформирана в МИЧУРИНИ, от „бай чура” – богат богатир.

БУЛГАКОВИ – от „булгак” – горд човек. БУНИНИ – Прокуда Бунин, преселник от Казан, от този род е Иван Бунин, носител на Нобелова награда за литература. ГОДУНОВИ – фамилията в известен смисъл е спорна, произход - от  „годун” – безразсъден човек. ГОГОЛ – от „гогул” – синя птица, преселници и в Полша, начало в Новгород 1459 г. ГОЛИЦИНИ  – родоначалникът Борис Голицин от Казан бил претендент за руския трон. От фамилията има много учени, сенатори, военни.

ДЕРЖАВИНИ – от Казан. ЕЛЦИНИ – от „елч” – глашатай, дворяни от ХVI век.
ЖДАНОВИ – от „видждан” – религиозен фанатик. Заселили се в Русия по времето на Димитър Донски. КОРСАКОВИ – родоначалник Корсак, преселил се в Литва в края на ХIV век,  от „корсак” – степен кон. Композитори, учени, военни. КОЧУБЕЙ – князе, Василий Кочубей, съратник на Петър І – от „коч” и „бей” – скигнически бей (княз). КУПРИНИ – в автобиографията си писателят А.И. Куприн пише, че прадедите му произхождат от град Наровчат. КУТУЗОВИ – от „кутуз” – сприхав, луд. НАГИ – руска фамилия, български князе от Казан.

Да си спомня някой героя от Унгарската революция от 1956 Имре Наги (?) РАХМАНИНОВИ – от „рахман” – милостив, много разпространена фамилия в древен Казан. От тази фамилия е композиторът Сергей Рахманинов. СУВОРОВИ – воини от ХV век, дворяни в Бежецк и Кашин, от „сувор” – конник. Легендата, че родоначалник е шведът Сувор, преселил се в Русия през 1662 година, е измислица. ТИМИРЯЗЕВИ – Тимиряз се преселва през 1403 година, за да служи на Великия княз Василий Димитриевич.

От „тимир я з” – железен воин. ТУРГЕНЕВИ – руски дворяни от ХVI век, преселили се родоначалници още през 1440 година. От „турген” – бистър, смел. Писателят Тургенев е от този род. ТУХАЧЕВСКИ – от „тухачи” – знаменосец. УЛЯНОВИ – фамилията е доста разпространена, води началото си от „улан” – юнак, момък, конник. УШАКОВИ – покръстени при Юрий и Роман, преминали на киевска служба, от „ушак” – дребен, нисък човек. ХРУШЧОВИ – първите преселници имали и фамилен герб, заселили се в Тулския уезд.

ШЕРЕМЕТИЕВИ – много знатна руска фамилия, графове, князе. Според А. А Зимин началото поставя Андрей Кобъла, преселил се през ХIII век при Александър Невски. Според Баксанов произходът е от българо-чувашката дума „шеремет” – нещастник, клетник. ШУКЛИНИ – ШУКШИНИ – дворяни от 1628 година, преселили се в Рус вероятно през 1455 година. От „шукля” – красиви мигли.