Архив

< Юли 2013 >
П В С Ч П С Н
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31        

Българска история

Заговорът против България/ Сакралната мисия на новите богомили

bul nadpic"По времето, когато Боян Мага започна своята дейност, както дворецът, така и

Прочетете още...
 
Съвършено секретно: Тайните мистерии на българските богомили

BO1През 1245 година, само година след превземането на последната и най-свята богомилска  крепост

Прочетете още...
 
Това за което учебниците по история мълчат - Световната мисия на Българската ерес

Разпространение на Богомилството. ВЕЛИКАТА ЕРЕСЕдва ли има религиозно учение, което да се представя в толкова деформиран вид, както е

Прочетете още...
 
Предсказания за България от Петър Осоговеца, богомилски жрец

bogomili malkaПетър Осоговски е Доростолски епископ през Х век, неговата църква е била в днешна

Прочетете още...
 
Тенгрианството, древните маги и кам-бояните жреците на Тангра

magic1Главна задача за окултизма станало проникновението и познанието за съкровенните тайни на

Прочетете още...
 
Знаменателните водачи на съвършените богомили

B1Рецепта за съвършенство няма, обичат да казват мъдрите побелели глави, независимо коя е

Прочетете още...
 
Астрологичната символика и зодиите в богомилиското учение

BOGOMЧаст от презентацията на доклада на Радислав Кондаков, на Четвърта национална

Прочетете още...
 
Богомилската музика,трубадурите и романите за Светия граал

troubadour2xТе пееха за Сватбата на Царския Син.

Прочетете още...
 
YouCMSAndBlog Module Generator Wizard Plugin

Популярно

Ариян Бейкър за списание "Тайм": В земите на древното царство Балхара

Роланд Бесенвал (на снимката вдясно, в центъра на Балх) е истински факир. С няколко думи

Прочетете още...

Станимир Иванов-Миро: ZUMBA FITNESS® – да опиташ вкуса на латино нощите

Латино ритми, морски бриз, красиви тела в сластни извивки... въздухът

Златните правила на източния мъдрец Далай Лама за живот с добра енергия и хармония

Най-мъдрият сред мъдрите хора на нашето време е формулирал няколко

Светлите умове или кои са "просветлените хора" Христос, Майтрейа, Йехова, Махди...

Какво значи да си просветлен? Имат ли нужда човеците от просветлени

Кръстът - знак на знаците / Видове кръстове/ Алхимичен знак или символ на Бог?

"Ние  не придаваме съществено значение на кръста: това би било греховно

Неудобните исторически истини - древните български царства в днешна Турция/ Част I

Малко хора знаят, че на територията на Мала Азия - стара българска земя, завладяна

Народът, който покори света и написа историята на цивилизациите/ Синият ген на българите/ Част I

Това проучване е подарък за всички българи! За всичката пролята кръв на гордия и

  • Станимир Иванов-Миро: ZUMBA FITNESS® – да опиташ вкуса на латино нощите

  • Златните правила на източния мъдрец Далай Лама за живот с добра енергия и хармония

  • Светлите умове или кои са "просветлените хора" Христос, Майтрейа, Йехова, Махди...

  • Кръстът - знак на знаците / Видове кръстове/ Алхимичен знак или символ на Бог?

  • Неудобните исторически истини - древните български царства в днешна Турция/ Част I

  • Народът, който покори света и написа историята на цивилизациите/ Синият ген на българите/ Част I

bulgarian historyПет века османски и два века византийски геноцид не успяха унищожат потенциала на

народа ни. България продължава да съществува и българките продължават да раждат таланливи хора и герои - въпреки продажната политика и политици.  За да повярваме в силите си, за да възродим България - трябва да намерим най-достойните и най-умните между нас, да ги пазим и да имаме смелост да ги следваме.

 

 

За мнозина е трудно да осмислят, че нашето битие е предопределено от прадедите ни. Съзнателно или не, ние се явяваме техни продължители на историческата сцена, въвлечени в борбите, които те са водили някога. Още когато Кан Исперих е избрал тази земя за средище на новата българска държава, той е предопределил съдбата ни. Защото тази земя е за господари. Който я държи здраво и гази чуждите нашественици, той ще живее достойно, възползвайки се от нейните богатства и кръстопътно положение. Но който се огъва, всички ще минават през него и той вечно ще страда, носейки проклятието на Испериха, за това, че е отстъпил от неговия свещен Заветъ.


Ние, българите, сме потомци на велики и културни арийски народи – траки, келти, готи и основно на древните българи, като продължители на Българската цивилизация. Нашите прадеди никога не са били диви номади, които са се препитавали с грабителски войни. Старите българи са имали самочувствието на висококултурен народ. “Българин значи мъдър, знаещ човек” – така започва писмената история на волжките българи. Българите са се чувствували продължители на най-древната световна цивилизация.


В средновековния български превод на книгата на халдейската пророчица Сибила се казва, че българите са народ от “Първото Слънце”, т.е. от Златния век. Древните българи са имали високоразвита държавност с повече от 40 държавни и военни звания. Основните са КАНАС ЮВИГИ, КАВХАН, БОИЛА, КОЛОБЪР, ТАРКАН, БАГАТУР, БАГАИН, а повечето от тях се явяват в по няколко различни длъжности. Държавният строй на древните българи се основава на една цялостноизградена трифункционална обществена йерархия, свойствена за народите от Бялата раса:


За високите бойни умения и войнски добродетели на българите разказва летописецът Енодий (505 г.), в похвалното си слово към готския владетел Теодорих по повод една (незначителна) победа над българите:

“Това е народ (българите), на който преди тебе е принадлежало всичко, което е поисквал, у когото е стоял на почит онзи, който е купувал достойнството си с кръвта на враговете си, у когото полесражението е общо родно място: защото чиито оръжия (стрели, копия) във време на сражения повече почервеняваха, той е считан без заобиколки за по-възвишен. Този народ преди твоето сражение не му се е случвало да знае що е съпротива, той дълго време само с военни походи се занимаваше. Тях той продължи въпреки изпречилите се планини, препречилите се реки, лишенията от най-необходимата храна, додето мислят, че за нахранване е достатъчно да се пие конско мляко.”

Битката при Ахелок художник В Горанов

Днес за съжаление България не е водеща световна сила, както през славното й минало. След петвековно прекъсване на своята независимост по време на османското владичество, българите загубиха приемствеността на държавната си традиция и голяма част от културно-историческото си наследство.


Под прикритието на османската власт агенти на враждебни на българския народ сили системно унищожаваха документите на нашето минало, за да заличат историческата ни памет. Същите врагове, които някога плащаха дан на великите български царе, не мигват при мисълта, че господарската воля на нашия народ може отново да се пробуди.


След Освобождението така наречените “Велики сили” най-арогантно се намесват в обществено-политическия ни живот, като постоянно работят за народностното ни обезличаване. Така се затвърди престъпната славянско-тюркска теория, представяща нашия народ като някаква сбирщина от полудиви номадски племена. Тази отровителска теория и днес се преподава в българските училища и университети и се прокарва в световните исторически издания.



Традиционно на Балканите процесът на създаването на национални истории е подложен на догмите на съответната номенклатура и обществена система. Такъв например е случаят, когато по време на комунизма новата българска история беше систематично преиначавана, а в днешното време на демократизация петвековното турско владичество се третира просто като присъствие. И двата подхода са несъстоятелни и не са плод на сериозен научен анализ.


В европейските културни и научни среди цари голямо невежество по отношение на конните народи. Народите, съставляващи гръбнака на Арийството - кимери, траки, масагети, българи, хуни, скити, саки, сармати, перси, индоарии...


По принцип цялостното съществуване на Първата българска държава е забулено в мистерията на неясни исторически извори. Информацията се черпи с пълни шепи от откъслечни упоменавания предимно на византийски летописци. В по-голяма част от историческите извори българите са назовавани с какви ли не други имена, което намеква, че дори самите автори рядко са били наясно за кое племе иде реч. Летописите бълват истории за стълкновения на Империята с хуни, готи, славяни, скити, авари, хазари, кумани, оногундури, котрагури, и какви ли още не номади. Най-често всички те се явяват под един знаменател – варвари. Местата, в които думата „българи” е изрично упомената, се броят на пръстите на едната ръка.


Същото отношение се и проявява и по отношение на други източноевропейски народи, известни под общото название славяни. Наследниците на изначалната арийска (индоевропейска) цивилизация, възникнала в степите на Източна Европа през V хил.пр. Хр. (Курганната култура). За съжаление обаче в средите на водещите европейски културни кръгове се е затвърдило схващането, че Европейската цивилизация започва от Древна Гърция и Рим, а източноевропейските народи са някакви полудиви номадски племена с второстепенно значение в историческия процес.


Действително народите на Атила са носители на друг тип цивилизация, неразбираема за древните гърци и римляни, а още по-малко за европейците от буржоазната епоха. И днес най-будните воини на Арийската Кауза се увличат по културата на Гърция и Рим, без да проумеят, че робуват на едно предубеждение, което им пречи да пият вода от извора на Изначалната Арийска цивилизация.


Официалната теория за произхода на българския народ, добила световна известност, е напълно объркана и тенденциозна: все едно към времето на основаването на Дунавска България през VІІ-ми век от н.е. траките напълно са изчезнали, а новодошлата малочислена орда българи бързо се е разтворила в някакво "огромно славянско море", като са оставили само името си в наследството на съвременните българи. За сериозния историк е ясно, че такова омаловажаване на ролята на най-старото население, както и на държавотворния народ, е политическа фалшификация. Още по-подвеждащо е и схващането за тюркския произход на древните българи, без каквато и да било задълбочена научна аргументация. Тази абсурдна теория води и до също толкова абсурдни изводи, които ни създават образ на странен народ. Например, че древните българи са единствения господарски народ, който е възприел езика на покорените, или пък че ние българите сме пример за хибриден народ.


В същото време обаче, бидейки под безкултурното османско владичество, българите не са имали възможността да защитят историческото си право на академичните катедри (усилията на един Юрий Венелин не бяха достатъчни за това). Ето защо и до днес във всички световни исторически справочници древните българи се посочват като азиатски народ. В този случай не може да става дума за обективна наука, това е борба за историческо право. Това отношение не може да се окачестви само като антиславизъм.


За да отхвърлят историческото право на източноевропейските народи, западните академични кръгове, под влиянието и  внушенията на гръцките летописци, са определили като полудиви азиатци не само славяните, но и един неславянски народ, каквито са древните българи. Това е проява на извечната метафизична война на Запада срещу Изтока; едно невежество и нежелание от страна на западноевропейците за разбиране и опознаване на източните народи, на които те дължат своята защитата от азиатски нашественици и културното си израстване. За съжаление тази тенденция неизменно продължава и днес. Оттук възниква необходимостта от ревизия на историческата наука, изискваща нашите съвместни усилия.



Историческите и езиковите податки недвусмислено сочат, че българите са един от най-старите народи, които са съумели да оцелеят до днес. По всичко личи, че българите имат забележимо по-малко славянска кръв, отколкото гърците, албанците, румънците или унгарците.


Няма НИТО ЕДИН роден или чужд извор, който да говори за покръстването на два народа - т. нар. “славянски” и български. Всички исторически източници сочат само българи и български народ
( Виж: “ Колко народа покръства Борис “ от Никола Църцаров).



Няма византийски извор, в който при преговори да се сключва договор със “славяно-българска държава”, а винаги се говори за българи и България.
Също така няма нито един чужд или наш извор в който да се споменава за ПРАбългари и ханове, а навсякаде се говори за БЪЛГАРИ и владетелят на българите.


Странно защо в учебниците по история няма нито една автентична рисунка на “славяни” или “славянски войни”, така добре описвани иначе от византийците? Изображението на славяните в нашите учебници са “съвременна” (?) рисунка
(Виж например учебника по история за 5 клас на изд. “Просвета”).


Историците така и не успяха да открият автентично „славянско” селище а посочените като такива са само от предположения.Никой поклонник на славянската идея не може да обясни откъде идва “етническият бум” при т. нар. славяни, като през същия период в Европа са засвидетелствани няколко чумни епидемии включително и в местата обитавани от “славяните”.


Славянската идея е възприета от българската интелигенция през началото на XIX век в периода на българското Възраждане под влияние на умелото руско внушение и манипулиране на историческите факти, като начин за разграничаване от гърците и турците. През периода на турското робство както е известно Вселенската патриаршия (доминирана винага от гърци) не признава българите за отделен народ, а ги нарича “румелийски” народ, което се възприема и от Османската империя.


Византийското наследство и седемте славянски племена са измислици
...разликата между българите от времето на Авитохол, Курт (Кубрат) и Аспарух и съвременните дунавски българи е дори по-малка и несъществена, отколкото различието между елините от времето на Омир и днешните гърци.


"Най-краткият начин, по който може лесно да се отговори на питането, дали и доколко днешните дунавски българи са славяни, е че българите не могат да бъдат нито славяни, нито тюрки поради простата причина, че са по-стар народ и от славяните, и от тюрките.


Дунавските българи запазват не само езика си, но и историческата си памет - до османското нахлуване те не прекъсват нито за момент връзките си с кубанските и волжките българи."


Ние българите нямаме нищо общо с тюрките, нито пък сме славяни, тъй като такава народност просто не съществува. Няма славяни, има източноевропеиски народи. Ние българите сме потомци на велики и културни арийски народи - траки, келти, готи и основно на древните българи, като продължители на Българската цивилизация."


"Академик Державин (1946 г.) смята, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндо-европейско минало заедно с шумерите, иберите и италиките и, че " българите са българи, а не турци, не татари , не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи". До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ.


"Ако се запознаем с най-старите български реликви, първата особеност, която ще се хвърли в очи е, че единствените народи, които са оставили надписи в нашата страна, са били траките, а след това и древните българи.

В сакрални плочици от петото и четвъртото хилядолетие преди Христа, намерени в България, е декодирано древното тракийско писмо. Те са наречени Карановско писмо по името на мястото, където са открити. Предшестват писмеността на Шумер и Египет с около две хилядолетия, твърди д-р Стефан Гайд. Своите открития той систематизира в книгата си "Тракийското писмо декодирано"

Българските надписи са на езика на Аспаруховите българи, или от българските канове на гръцки език. Същевременно многобройните уж славяни, нe са оставили дори и един-единствен надпис на техния език, макар и с гръцки букви. Всичко това изглежда твърде странно, тъй като един многброен народ би трябвало да остави някакви, макар и частични следи от своето присъствие.




"Изследванията на масови гробове на "езичници", избити по времето на Борис І в Северна България, показват, че формата на черепите е с европеидни черти, а височината на скелетите достига 190 см. Всичко това опровергава съзнателно утвърждаваната дълги десетилетия заблуда, че (пра)българите били "ниски монголоиди"."


Славяните са едно странно явление на света, подобно на чудовището от Лох Нес и Снежния човек, а една особеност, която се набива на очи, че отначало всички, които са ги виждали, са били хървати. Ако хърватите си нямат собствена история и e трябвало да си я измислят, това не ни касае, но Славянската доктрина, създадена от тях, се оказва антибългарска


Относно  обсъждането на връзката "траки" - българи от гледна точка на генетика и расови признаци - по принцип няма чисти нации, а смесването на гените в някаква степен води до издържливост на рода. Но все пак, нека кажем Истината, която е широко известна в научните среди - 60% от днешните българи са европеиди от средиземноморската група - MEDITERRANIAN, сиреч преки потомци на автохтонното население на Балканите и Мала Азия.
Тази европеидна група е представена най-силно именно в България ! Интересното е, че сред гърците, имаме едва 40% от този ген, доста по-малко от българите.
Това е обяснимо, тъй като гърците са пришълци на Балканите, смесили се с автохтонното българско население.


30% от българите са европеиди от другите европеидни групи - ALPINE, DINARIC. Групата на NEO-DANUBIAN /"славянската" група/ е представена в България едва с 5%, точно колкото и TURANID /"тюркската" група/. Много показателен е фактът, че групата TURANID има много силно представителство сред унгарците 25%, по-голямо дори от това на турците 20%. Турците са точно толкова турци /TURANID 20%/, колкото и българи /MEDITERRANIAN 20%/. Знаем на какво се дължи това - на наличието на няколко големи български държави в Анадола от една страна, и нашествието на тюркските орди от друга.


Досега никой не е обяснил къде се изпариха свободните траки – тези, които смачкаха не един и два римски легиона. Как така тези силни и волеви хора изчезнаха като по чудо и как така “новодошлите” българи станаха носители на тракийската традиция?

Не бе обяснено защо хората на един “азиатски народ” носят тракийски имена? Когато старобългарските антропоними бяха подложени на анализ, нито един езиковед не ги сравни с тракийските. ЗАЩО? Даваха се паралели с монголски, тюрски, якутски, узбекски, староуйгурски, чагатайски и др. езици. Такъв подход е всичко друго, но и научен. Няма нито един стар автор, който да отъждествява старите българи с узбеки, монголци, якутци. За сметка на това цели хиляда години дедите ни са отъждествявани с траките. Това правят Св.Йероним, Л. Дякон, Д.Хоматиан, Й. Цеца, Зонара, Й. Кантакузин, М.Гавала, Н.Грегора, М. Аталиат, Фулко, Л. Калкондил...


Поради тази причина бе редно изследователите занимаващите с анализа на старобългарските антропоними да направят сравнение първо с тракийски имена.
Ако това беше извършено на времето, днес щеше да е всеизвестно, че ние българите сме потомци на древен балкански народ, който е населявал не само днешните си земи, но и значителни части от териториите на Гърция, Турция, Сърбия, Румъния, Украйна ... Съдбата, а и държавната ни територия щяха да са други.


Твърде малко е известно и това, че Борис, Борискос са тракийски имена. Те се срещат по редица епиграфски паметници самостоятелно и в комбинация с други антропоними (Мука-борис, Дуту-борис и др.) Тракийското име Борис е идентично на старобългарското Борис, но в миналото никой не пожела да спомене това. Предлагаха се обаче сравнения с монголски, осетински и ирански думи...

Войнес е едно от най-древните документирани тракийски имена. То се среща на надпис G-286 *.Тук трябва да се спомене, че второто име на старобългарския благородник Енравота (Нравота) e Воин. Той е син на княз Омортаг (Омуртаг, Мортагон), чието име е сродно на старобългарското Умор и тракийското Амарунта.


 Тракийският цар Телеф споменат от Омир в работата му Илиада. Името Телеф отговаря на старобългарското Телец. Княз Телец е властвал през VIII век. С име сродно на Телеф и Телец е това на старобългарския владетел Телериг. Коренът в трите имена е тел, обяснява се със стблг. тело, тилище-тяло, човек, лице, особа.


Прусий е цар на тракийското племе витини. На него е кръстена столицата Пруса, позната в по-късни времена като Бурса. В региона на този град Д. Хоматиан локализира старите българи през IV век преди Христа. Знаейки това няма да се учудим защо името на Прусий показва такава близост с това на българския княз Пресиян, който е известен и като Прусиян.


bulgarian history


Кои са древните българи?

За да придобием вярна представа за древните българи, необходимо е още веднъж да се абстрахираме от съвременната литература и да обърнем поглед към историческите извори. Немалко индийски, арменски, арабски и латински летописи свидетелствуват, че българите са били висококултурен народ с древна държавна традиция, силна военна организация и развито стопанство. Древните българи са имали усложнена държавна йерархия с повече от 40 държавни и военни звания. Основните от тях са КАНАС ЮВИГИ, КАВХАН, БОИЛА, КОЛОБЪР, ТАРКАН, БАГАТУР, БАГАИН, а повечето от тях се явяват в по няколко различни длъжности.(ПД в, 72-82) Държавният строй на древните българи се основава на една цялостна трифункционална йерархия, свойствена за народите от Арийската раса:


1. Духовенство - колобри.
2. Войнство - боили, таркани, багатури, багаини.
3. Труженици.


Върховната власт над трите съсловия осъществява Царят-Жрец, носещ титлата КАНАС ЮВИГИ - "От Бога владетел". По право българският престол е принадлежал на Свещената Династия ДУЛО. Тя носи името на свещената арийска прародина ТУЛЕ. В езика на памирските народи, родствени с българите, ТУЛЕ значи "Богоустановен ред".(ПД б, 206-207)


Канът управлява с помощта на Шестте Велики боили, произхождащи от най-знатните болярски родове. Те съставляват висшия господарски елит, наречен УКЕЛ, но по правило принадлежат към колобърското съсловие. Заедна с Кана те съставляват Съвета на Седемте - върховният орган на управлението на САРАКТа (Царството).


Подобни държавни титли са известни от наследството на най-древните световни цивилизации - Шумер и Протоиндийската цивилизация, а също от Югоизточна Азия, Кушанската империя и някои келтски кралства.(ПД а) Във всички тях е била в сила една система от държавни звания, наследство от Арийската працивилизация. А нашите прадеди са успели да съхранят този древен държавен строй в неговия цялостен вид, чак до чуждопоклонническото покръстване през IX век.


Не само държавната традиция свидетелствува за високите организаторски способности и културно равнище на българите. Държавата и Нацията се основават на Рода, а сред българския народ съществува една сложна система от родови звания, указващи не само степента, но и ранга на роднинство. Такива като МАМА, ТАТЕ, БАТЕ, ШОЛЬО, КАКА, ЧИЧО, ДЕВЕР, ЗЪЛВА, БУЛЯ, с които сме свикнали от малки.(ПД г) Родово устройство от такъв тип не се среща днес сред повечето индоевропейски народи.


Неоценимо е и българското народно творчество. В българските народни носии е застъпено съчетанието на трите основни космически цвята - бяло, червено и черно, а също и кафяво. Те са богато избродирани с изящни шевици във форми на руни, свастики, келтски кръстове и други арийски символи. По своята красота и хармония българските народни носии надминават носиите на много други европейски народи. Ние българите също така се славим с богатото си наследство от народни песни и танци, и то в такива разнообразни ритми, с каквито малко народи могат да се похвалят. Изобщо всички страни от живота на българите - било в устройството на държавата и рода, или в народностната култура, са проникнати от принципа на усложнената йерархия, от култа към реда и хармонията. Проява на един цялостен мироглед, свойствен за Изначалната Арийска цивилизация на Златния век.


С високите си астрономически познания древните българи са създали и един от най-точните календари в света. Българският календар е слънчев. Той отчита летоброенето по обиколката на планетата Юпитер около Слънцето, затова годините се подреждат в дванадесетгодишен кръговрат, съответствуващ на юпитеровата година. Подобен календар са имали още скитите-саки. Днес този календар е известен по света като китайски. Но китайците изобщо не свързват своя календар с движението на Юпитер, а тъкмо на него се основава дванадесетгодишния кръговрат. За кой ли път да доказваме, че всички постижения в областта на човешкото познание са дело на народите от Арийската раса? Същото твърдение е в сила и за един друг много точен календар - календарът на маите.


Още в древността българите са били народ с висока стопанска култура. За разлика от съседните номадски племена, живяли в Средна Азия, нашите прадеди са развивали всички стопански поминъци - земеделие, животновъдство, строителство, търговия, занаятчийско производство, а в сферата на занаятите - кожухарство, тъкачество, ковачество, златарство... Освен с хубавите си коне, нашите прадеди са били известни и с ценните си сортове зърнени храни. В Древния Изток са били прочути весококачествените български стоки и произведения - 12 от тях носят името БОЛГАР.(ПД в, 109-110) За пълноценното развитие на своето стопанство българите са устройвали своите държави в онези области, където са съчетани плодородни земи, планини и търговски пътища. В земи с подобни природни природно-географски дадености са основани Балхара, Старата Велика България, Дунавска България и Бавария.


Владеенето на тези богати земи обаче е изисквало от българите да бъдат първостепенна военна сила. Въпреки високата си материална и духовна култура, нашите прадеди никога не са станали изнежени от удобствата на цивилизацията слабаци. Те са се справяли с всички трудности и лишения на войната, не по-зле от живеещите сред сурови природни условия полудиви народи. За високите бойни умения и войнски добродетели на българите разказва летописецът Енодий (505 г.), в похвалното си слово към готския владетел Теодорих, по повод една (незначителна) победа над българите:


"Това е народ (българите), на който преди тебе е принадлежало всичко, което е поисквал, у когото е стоял на почит онзи, който е купувал достойнството си с кръвта на враговете си, у когото полесражението е общо родно място: защото чиито оръжия (стрели, копия) във време на сражения повече почервеняваха, той е считан без заобиколки за по-възвишен. Този народ преди твоето сражение не му се е случвало да знае що е съпротива, той дълго време само с военни походи се занимаваше. Тях той продължи въпреки изпречилите се планини, препречилите се реки, лишенията от най-необходимата храна, додето мислят, че за нахранване е достатъчно да се пие конско мляко."(ГЦ а, 39)




Въпреки повсеместното унищожаване на историческото ни наследство, има оцелели летописи, в които българите са записали своята собствена история. Колкото и непълни да изглеждат на пръв поглед, в тях е вярната следа, която води до нашето истинско родословие и народностна идентичност. Има един велик българин, който с природната си интуиция успя да разпръсне мрака на заблудите, и да извади на бял свят истината за нашия Род - Георги Стойков Раковски (1821-1867). Винаги, когато си спомняме за него, в съзнанието ни звучат заветните му слова: "Най-необоримо е, че доказахме и единството на самото име Aryas = Арии, с името болгари."(ГР а, 339) За съжаление нямаше кой да го послуша в онова бурно време преди сто и петдесет години... Неоценима заслуга на Раковски е публикуването на един изключително ценен за нас българите летопис. В него ясно се посочва какъв е народностния произход на българите. "Българският народ излезе в древността до Черното море до река Волга от великата Скандинавия, и зваха се тамо ГИМЕРИ и КИМЕРИ..."

Кимерите! Не бяха ли те един загадъчен и обвит в мистерии народ, за който Омир разказва в своята Одисея, че са живвяли някъде на края на Света, където Слънце не изгрява. Народът на Конан Варварина, в чието лице великият писател Робърт Хауърд обезсмъртява името на своите прадеди, считани за потомци на атлантите. Неустрашимите воини на коне, които, прокудени от скитите от старата си родина Кимерия на север от Черно море, завладяват Мала Азия и притесняват могъщата Асирийска империя. А много по-късно същите тези кимери застрашават съществуването на Рим, и то през II в. пр. Хр., когато още е в разцвета на силите си. Кимерите са били силни не само във войната, но и в държавните си дела. За тях Страбон пише, че са повлияли на възникващата на Запад аристокрация, а също така са донесли със себе си ценна порода коне. Все неща, с които са се славили и древите българи.


В летописа на Раковски се разказва за разселването на кимерите по Света, при което една част приемат името БОЛГАРИ:


"...и умножиха се, и дойдоха първи в тези страни, още преди Александър Македонски.


Илирик беше първият крал, а след 3522 година от Сътворението на Света (1996 г. пр. Хр.) царуваше Крал Бладилий, който Филип Македонски царя победи и свой поданик го направи. След 3685 г. ( 1823 пр.Хр.) царе бяха двамата братя Брем и Болг, и понеже много крале надвоюваха, и много земи завоюваха, то народът се нарече на техните имена. Брем завоюва Западната страна, и остана там покрай Западното море, Балтийско до Померания, и нарекоха се Пеми, Словаци и Бранди-Бури. Болг завоюва Източната страна, и съ своя народ се засели там, и нарекоха се Болгари..."


Описаните тук събития се отнасят към началото на II хил. пр. Хр., така че Летописът на Раковски се явява един документ за най-старата история на Европа. В него обаче са смесени исторически събития от различни епохи: споменато разселване на кимерите и много по-късното келтско завоевание на Балканите през III в. пр. Хр. Тогава келтските царе Брем и Болг основават свое царство в Тракия със столица Туле (днешното Тулово, Старозагорско) и действително воюват с Филип Македонски. Причината за смесването на събитията е името на Българския Праотец - Болг, което е носил и много по-късния келтски цар, поради родствената връзка на келтите с кимерите, за което ще говорим по-нататък. Това очевидно е допуснато при преписа на този документ от по-стар оригинал. Имайки предвид обаче сведенията на гръцките летописци Полибий и Павзании за царуването на Брем и Болг, ние лесно можем да разделим тези събития едно от друго.


За разселването на българските прадеди от Скандинавия към Волга и Бранденбург също разказва Паисий Хилендарски в своята История славянобългарска. Там обаче вместо кимери те са наречени скандавляни - по името на Скандинавия.


Ценни сведения за ранната българска история се съдържат и в "История о болгарском народе словенском", написана от Йеромонах Спиридон. Макар и накратко да споменава за кимерите, Спиридон не ги разглежда като прадеди на българите. Според него българският народ произхожда от т.нар. "мисигити" или "мисагети", носещи името на своя праотец Мосох, един от синовете на Яфет.(СЙ, 11) Очевидно Спиридон разказва за древните масагети. В представената от него най-древна история на българския народ обаче се разказва за същите царе и събития, известни от Летописа на Раковски, само че тук царуването на Цар Бладилий е отнесено към 986 г. пр. Хр., и за кимери изобщо не се споменава. Същевременно тук се разясняват и някои подробности, пропуснати в Летописа на Раковски. Като цяло движението на българските прадеди - масагети, точно отговаря на разпространението на кимерите по класическите извори. Като изключим повлияния от Библията разказ за идването на Мосох от Бабилон, началото на българската история се извежда от земите до река Волга и Черно море, т.е. от древната Кимерия.


Що се отнася до въпросната Скандинавия, тя по-късно става завоевание на Цар Брем, който завладява много земи в Средна, Северна и Източна Европа: "Брем взе (земите) на север от Дунав и на запад от завоюваните земи даже до Балтийско море и Померания, и се заселиха там и (народът му) се назова по името на своя крал - бреми и пеми - сегашните чехи. Померания, която е земята Брандибурия и не само Брандибурия, но и Сведия и великата Скандинавия, която сега се нарича Данимарко. И когато се върна оттам, отиде срещу сарматите и русите и ги победи, и град построи в земята им и го нарече Нов город." Очевидно под "великата Скандинавия" Спиридон е имал предвид не Скандинавския полуостров, а Дания, а точно там, на п-в Ютланд, са живели кимери според римските историци.


И други исторически летописи свидетелствуват за кимерийския произход на българите. В историята на волжките българи "Джагфар тарихи" кимерите, наречени там камирци, се разглеждат като древен народ, който се е разселил в Средна Азия и от него са се образували няколко народа от индоевропейското семейство - саки, масагети, алани, арменци, в това число и българите.(ДжТ) В своята "История на войните" византийският летописец Прокопий Кесарийски разказва за българските племена утигури и кутригури. Той започва така:


"В старо време хуните, на които тогава викаха кимерийци, живееха (отвъд Азовско море) и всички се повинуваха на един цар..."(ГЦ а, 39) Както и в Летописа на Раковски, в тези извори също се застъпва схващането, че кимерите са един пранарод, който се е поделил на други народи. За кимерийското потекло на нашия народ ни загатва едно родословие, изведено от Библията. Към известната родословна линия Ной - Яфет - Гомер хазарският каган Йосиф добавя имената на Болгар и деветте му синове. Подобна история е записана и в древната персийска книга Хавенд Мар:


"Друг син на Гомари (Гомер), разчиствайки пътя си, стигнал до същата река (Волга) и имал двама сина: Булгар и Бертис..." Изглежда в това родословие е пресъздадена известната историческа истина за кимерийския произход на българите, поради близкото звучене на КИМЕРИ (ГИМЕРИ) и ГОМЕР. А може би Гомер наистина е праотецът на кимерите, оттам и на нашия народ. Но най-сигурното доказателство за това, че българи и кимери са едно и също нещо, намираме в историята на Месопотамия. В началото на II хил. пр. Хр. в северната и част се заселва народът БАЛХАРИС с владетел на име ЦИМБЕРИС. Връзката между тези две имена не подлежи на обсъждане.

Етимологически името КИМЕРИ ни отпраща и към древните ШУМЕРИ. Както споменахме в началото, в шумерския език са открити редица понятия, свързани с държавната йерархия и календара на древните българи. Светлозар Попов привежда многобройни примери, че тези две народностни имена произхождат от прадревните понятия за север и юг -  и  Оттук следва и твърдението, че кимерите и шумерите са части на един пранарод, разселил се на север и на юг.


Подкрепа на тази представа срещаме в интерпретацията на най-ранната българска история по Джагфар Тарихи. Там се посочва, че част от най-ранните български прадеди - самарците, се заселили на полуостров Крим и се нарекли кимерци. Тази история е свързана с библейската история за Ноевия ковчег, но все пак се опира на историческото наследство на кимерите на п-в Крим, наречен на тяхното име.

При всички тези доводи ние не приемаме автоматичното приравняване на древните българи към шумерите, от страна на някои декадентски настроени изследователи. Първо, защото шумерският език не е индоевропейски, а при това отделен в самостоятелно езиково семейство, без аналог в съвременните езици. И второ, най-важното, защото по расова принадлежност шумерите са определени като алпийската раса, която не само че не е характерна за древните българи, но също така е бастардна (смесена), късоглава, неарийска, под равнището на творческата Арийска-Нордическа раса.


Най-приемливо обяснение на успоредиците между структурните понятия при древните българи и шумери ние намираме в културното влияние на първите върху вторите, без това задължително да се свързва с някаква органическа приемственост.

Несъмнено името КИМЕРИ е свързано със Севера, то означава "Хора на Севера", като общо определение за нордическите хора, арийците. Нали според свещените текстове на Ригведа и Зент Авеста древните арии са извеждали произхода си от околополярната прародина, където има един ден и една нощ, Голямата Мечка е на върха на небосвода и хората, животните и всичко наоколо е бяло. Още повече, че руския историк Трубачов приравнява ариите със кимерите, живели по Северното Причерноморие. А това схващане е твърде интересно за нас, тъй като се свързва с нашата теза за произхода на българите от кимерите и ариите.


По собствен път Георги Раковски изследва въпроса за българския народностен произход и самоличност. Той е първият български народоизследовател, който застъпва тезата за индоевропейския произход на българите. Изучавайки словесността на съвременния български език, той забелязва, че много думи в него, считани за славянски, имат успоредици в самскрита и древноперсийския език, а също и в келтските езици. Според неговото схващане, българският народ произхожда от три сродни индоевропейски народа, последователно установили се в нашите земи: пеласги, тракоилири и келтокимери.(398-399) Раковски също така се досеща, че ние носим името на кимерийския цар БОЛГ, но също и на АРИИТЕ, затова сме БОЛГ-АРИИ.


Тълкуванието на българското име като БОЛГ-АРИИ се подкрепя и от общото правило на образуване на индоевропейските племенни имена. Според традицията на индоевропейските народи, сложните племенни имена се състоят от две части:


1.Собствено име на племето;


2.Име на народността или основното племе, чиито клон е въпросното племе. Примери: иранските племена хипасии, парасии, атасии - от народа аси; тракийските племена мирмедони и македони - от едони; тирегети (гети от р. Тирас - Днепър), вероятно и масагети - от тракийското племе гети; вестготи и остготи - два клона на народа готи. При това съвсем естествено и нашето име означава, сме че сме клон на ариите - БОЛГ-АРИИ, АРИИТЕ на БОЛГ.


Твърдението на Раковски за произхода на българите има дълбоко езиково основание. Следите от двойнствения произход на нашия народ водят към езика на древните българи, в който Петър Добрев също различава думи от келтски и ирански корени. Докато иранските думи се отнасят за обикновени неща от живота, то основните понятия от държавния и духовния живот на древните българи имат успоредици в келтските езици.


Тези ключови думи свидетелствуват за самоличността на народа, положил основите на Българската цивилизация. Изредените по-горе държавни титли са свойствени както за древните българи, така и за келтите от Гойделската група, и по-малко за келтите от Гаелската група. Към Гойделската група спадат уелсците и корнуолците - потомците на кимерите. И днес уелсците носят древното име KYMRO, а езика си наричат KYMRАЕG (кимрийски).


Поначало съвременните европейски учени приемат, че кимерите стоят в основата на келтската народност, образувала се в земите на Горния Дунав през VI в.пр. Хр., по времето на Халдщатската култура.(RS) Пряко свидетелство за това ни дава Йордан: "Тези, които сега гърците наричат галати, някога са се наричали гомери, основани от Гомара" Така че древните български звания, общи за българи и келти, са изключително кимерийско наследство.


Съществуват исторически свидетелства, което отнасят кимерите и към прадедите на русите. Така например във Влескнигата веднъж се споменава: "кимеры также отцы наши" (Дош.6-Е: 3) За общи военни действия на кимерите заедно със руските племена драговичи и земегали срещу готския владетел Германарих се разказва в Бояновия химн. В цикъла от украински устни предания "Сказов Захарихи" се разказват същите събития, известни от Влескнигата и Бояновия химн. Там обаче срещаме важни уточнения за народностната идентичност на кимерите, наречени комири:


Пришли Комыры, говорят, и Русы все понимают…

…………………………………………………………

И так долго-предолго Комыры были над нами,

А были они нашей веры и нашего языка,

Только с далекого края пришли на Русь.(ЮМ)



Този малкоизвестен източник, неудобен за официалната историческа наука, изяснява потеклото на древните руси и внася повече яснота по въпроса за историческата приемственост на славяните. Оказва се че това, което разбираме под славянство, е доста по-обширна езикова категория, в която спадат още и кимерите, следователно древните българи, за които доказахме, че са от кимерийско потекло. Това свидетелство преобръща официалната историческа теза, отричаща приемствеността на съвременния български език с древнобългарския - все едно, че старите българи уж са се претопили след "славянското море". Въпросното предание свидетелствува, че русите, т.е. славяните и българите поначало са били родствени народи, с което подкрепя теорията на Юрий Венелин за произхода на българите.


За народностния произход на халдеите (влъхвите?) няма преки исторически свидетелства. Понастоящем се приема, че халдеите са семитско племе, но може би тази теза има нужда от преразглеждане. За всеки случай трябва много внимателно да преценим какво разбираме под халдеи, като родствен с българите народ. В българските народоизследователски кръгове се утвърди схващането, че името ВЛЪХВА (ВОЛХ) е обеззвучена форма на БЪЛГАРИН. От друга страна обаче, ВЛЪХВА също е нарицателно за мъдрец и звездовед. В старобългарския език думата ВЛАХ означава "звезда", а ВЛЪХУВАМ - "свещенодействувам". Да не забравяме, че БЪЛГАРИН значи мъдър, знаещ човек.


Името ХАЛДЕИ следва да се свърже с древния корен за свещеното КУЛ или КОЛ, който е в основата на латинското понятие CULT, на българската жреческа титла КОЛОБЪР, и на името на митичния българския праотец цар КОЛЕД. Но в ХАЛДЕЯ се съдържа и индоевропейското понятие за Бог, близко до DEUS (лат.) и ДЕВА (самскр.).

 

izvanzemni1

 


Ето така извеждаме най-ранната българска история: в началото на второто хилядолетие пр. Хр. кимерите се разселват в Европа и завладяват много земи.

Цар Болг завладява земите на Изток, и неговите поданици започват да се наричат болгари (болги). Според Летописа на Раковски и персийската книга "Хавенд Мар", Цар Болг (Болгар) е основал своето царство в земите на река Волга. Оттук следва да заключим, че именно ВОЛГА е наречена на името на БОЛГ, а не обратното - че ние българите сме били носили това име, защото идваме от Волга. Още повече, че в древността тази голяма река е носила едно друго свещено за арийците име - Ра.


През следващите векове древните българи се придвижват на изток и на юг. Така те се появяват в Месопотамия и Бактрия - в земите на днешен Афганистан. Най-ранните сведения за българите срещаме в индийския епос Махабхарата и в ранните пурани, чието съставяне е отнесено към VIII-VII в.пр. Хр. Там българите са наречени балхи, или болхики, а древната българска държава - Балхара. Столица на Балхара е бил град Балх, който и днес носи древното си име.(EP) Също като Рим, който се слави като Вечният град. Според Махабхарата балхите са били прочути с ценните си "небесни" коне, заради които индийските владетели са воювали с тях.


Някои исторически сведения дават основание да приемем, че обединението на болги и арии е станало в Бактрия. На запад от Бактрия се намира свещената арийска земя Ариана Вайджо. Тя е възпята от Заратустра в свещените химни Гата, записани в Зент-Авеста. Днес се счита, че Ариана е древната държава на ариите, тъй-като арий е древното народностно име на персите и индоариите (бхарата), записано в Авестата и Ведите. Сред народите, участвували в похода на персийския цар Кир срещу Елада, Херодот споменава и народа арии. Тяхното въоръжение е било сходно с това на бактрите.(ХИ) АРИЙ е не само народностно име. Преди всичко то е нарицателно за благороден и възвишен човек, за АРИЕЦА като Раса на Духа. АР значи Човек, Мъж, Херой.


За произхода на българите от ариите свидетелствува един летопис, открит в Русия. В него се разказва за преселението на българите на Балканския полуостров: "Многочислени, дори безбройни, те (българите) изпълниха цялата земя до Драч, тъй-като българите, и персите, и влъхвите са едно и също нещо, и всички те са на тази земя пришълци."(ПД в, 53) Известно е, че персите са един от клоновете на ариите - ираноарии. Този летопис загатва и за родствената връзка на българите с влъхвите.


Влъхви бяха тримата царе от Изтока, които пророкуваха раждането на Христос и му поднесоха своите дарове. Под влъхви се разбират халдеите - мъдрите жреци-звездобройци, управлявали древния град Бабилон. В хрониката на Констанцкия събор, заседавал през XV в. в Южна Германия, също се уточнява, че българи и халдеи са един и същ народ. Там се говори за един местен владетел, носещ титлата "Цар на българите/ Цар на халдеите".



Образуването на Болг-Арийския народ изглежда не е протекло изведнъж. В древните източници българите са наречени БАЛХИ или БОЛХИ - в Махабхарата, и БОЛГИ в келтските предания. От IV в. в европейската историческа литература нашите прадеди са известни като БОЛГАРИ (BULGARES (лат.) и VULGARES (гр.)) От друга страна обаче, името на древната българска държава е БАЛХАРА - то е производно на БАЛХ и АРА (АРИЯ). С това име е наречен и народът БАЛХАРИС, заселил се в северна Месопотамия в началото на II хил. пр. Хр., в съседство с Митанийското царство. За тази ранна епоха още няма сигурни сведения за съществуването на Балхара.


Домашните извори за най-ранната българска история обаче дават основание да приемем, че в началото на ІІ хил пр. Хр. кимерите-българи се установяват и на Балканите. Точно по това време, според датировките на археолозите, в земите от Северното Причерноморие до Балканския полуостров възниква добре обособената Трако-Кимерийска култура. Тя е известна още и като Срубна култура, според характерните за нея погребения. Тези археологически находки потвърждават хронологически достоверността на предадените в Летописа на Раковски събития, колкото и невероятно да изглежда такава дълбока историческа памет от близо четири хиляди години.


Според разпространеното научно схващане, най-старите известни на историята жители на българските земи - траките, са дошли именно от север. Въпросът за тракийското наследство на българите е една общирна тема, която нямаме възможност цялостно да развием в настоящата студия. Затова ще се ограничим с някои основни бележки. По принцип траките не са етнос, а сборно название на населението между Елада и Скития, според уточненията на античните автори. По наши изследвания, характерните за траките вярвания и обичаи напълно съответствуват на тези при индоариите. Това е още едно доказателство за приемствеността на българите с ариите.


 Въз основа на тракийските езикови паметници езиковедите са установили съществуването на два тракийски етноса, разделени географски от билото на Стара планина. Сериозни исторически доводи ни дават основание да търсим въпросните българи сред северните тракийски племена мизи и гети. Разрастналото се през ІІІ в. от Хр.


на север от Дунава Гетското царство предшествува Атиловата империя и Дунавска България. Самото име гети показва сродство с българските прадеди масагети. Трог Помпей отбелязвя, че след победата си над песийския цар Кир при р.Араксес (Волга) царицата на масагетите Томира се е оттеглила в Мала Скития (Добруджа) и основала гр. Томи (дн. Констанца в Румъния)(ГЦ б, 18) - в земите на гетите. Оттук погледнато, гетите трябва да са клон на въпросните масагети. В общо четири източника пък името България/българи се определя като еднозначно с Мизия/мизи, т.е. указва се произхода на българите от мизите. Въз основа на тези и други следи видният български историк Ганчо Ценов (1875-1952) развива своята Тракийска теория за произхода на българите, която като цяло е издържана. Все пак не става ясно защо мизите се наричат българи през ІV в., а по-рано не са известни под това име?


Сполучлива идея за осмислянето на цялостната историческа приемственост на българите предлага Юрий Венелин. Той изтъква, че през различните периоди от своята история българите са били известни под различни имена. По собствен път Венелин приравнява най-древните българи с масагетите на царица Томира, известна с извоювната победа над персийския цар Кир. "След четири века (българите - б.а.) станали известни на римляните под името партияни; в ІV в. И в следващите векове се прочули под имената уни или хуни, и отчасти пак масагети, и под други частни названия." Ние не знаем по какви съображения Венелин приравнява българите с владетелите на Партиянското царство, но това в това намираме възможвото обяснение защо "българите, персите и влъхвите са едно и също нещо", както се твърди в споменатия руски летопис.





Ранните български преселения


След похода на Александър Македонски, последван от изтощителна война с Индия, управлявана от Гуптите, през III-II в. пр. Хр. българите биват принудени да се изтеглят от старата си родина. С това преселение е свързана и старата история на Бавария. За наше щастие, всички старинни предания за миналото на баварците са събрани в една цялостна история от придворния летописец Авентин през ХVI в. По своята историческа мисия този човек е напълно съизмерим с нашия Отец Паисий. Също като него, с цената на денонощни страдания и лишения той е пребродил цялата баварска земя и е събирал всякакви възможни ръкописи и старини, имащи отношение към наследството на неговия род. Събраната съкровищница на родовата памет той е подредил в своето произведение "Баварски и германски хроники".


В няколко отделни баварски летописа се посочва, че родината на баварците е Армения. В някои стари стихове, песни на майстерзингери и хроники обаче се разказва, че в Армения баварците дошли от още по-отдалеч - откъм Индия. Някъде там към VI в. пр. Хр. са царували най-ранните баварски царе - съвременници на царете на Мидо-Персия Астиаг и Кир, според родовата памет. Около II в. пр. Хр. баварците се заселват в Армения, откъдето през I в. пр. Хр. биват изтласкани от настъпващите римляни. От Армения баварският народ бил изведен от своите князе Боемунд и Инграм.


По други предания обаче Авентин установява, че баварците произхождат от цар Алман Ергле и неговите синове Норайн и Бойгер (Балгер). Алман е легендарен владетел, обожестен приживе като бог на войната. Баварците са го тачили като праотец и затова те са се наричали алемани - на неговото име. По своята легендарна история Алман напълно отговаря на Один - царят на асите, почитан като бог от германите. Само че животът на единия е отнесен към III в. пр. Хр., а на другия - към I в. пр. Хр.


Позовавайки са на Авентин, германският проф. Фрицлер е написал една твърде съдържателна студия за общите корени на баварци и българи. За съжаление той безкритично приема шаблонната тюркска теза за произхода на древните българи и определя баварците като тюрки. В студията си Фрицлер посочва някои много характерни за баварците народни вярвания и обичаи, сходни с тези на румънци и българи. По своята същност обаче всички тези обичаи са от тракийски произход. Тези факти за пореден път разбиват несъстоятелната тюркска теза за народността на древните българи и доказва трако-кимерийското потекло на българския народ.


От внимателния преглед на баварските храники се вижда, че в тях са отразени две последователни български преселения в Бавария - по-ранното на Алман Ергле през III в. пр. Хр. и по-късното на Боемунд и Инграм през I в. пр. Хр. През първата преселническа вълна част от българите продължават пътя си на запад. Според изчислението на Авентин, още през 225 г. пр. Хр. е станало така, че една част от българският народ, принадлежаща към баварското племе, се е отделила от него и потеглила от там. Цар Тесел (Thessel) и неговият племенник Балгер извели "доста народ (с име българи (Bulgarn), както казват немските баварски хроники), отишли в страната, наречена сега Франция, изградили града Толес (Тулуза? Туле?) и се установили навсякъде наоколо". Българите, за които разказва Авентин, около 12 г. сл. Хр. биват заварени от римляните в покорената от тях Набонидска Галия. В записките Цезар по Галската война те са наречени волки (volks), т.е. болги. От другаде обаче волките са известни като кимерийско племе.


За кимерийското им потекло свидетелствува и името на една ценна порода коне, просъществувала до днес в Прованс - камарги. А градът на българите Толес всъщност е Туле - днешна Тулуза. Той напомня за свещената арийска страна Туле, с която е свързана българската династия Дуло. Туле - днешно Тулово, до Стара Загора, е и сторицата на келтското царство в Тракия, основано от царете Брем и Болг. Тук ясно се очертава връзката между имената БОЛГИ-КИМЕРИ-ТУЛЕ, знаменателни за Българската цивилизация. В тази насока намираме и още една удивителна следа. Едно от трите племена, предвождани от Брем и Болг, е това на тектосагите. Едно от двете племена на волките в Галия също е посочено като тектосаги. Значи галатите в Тракия не са били просто келти, но преди всичко българи. Пълните съвпадения на тази имена бележат пътя на българите през това ранно и малкоизвестно преселение.


И днес сред жителите на Прованс съществуват удивителни културни следи от българите, като например мелодията на песента "Боряно, Борянке". Според разпространеното схващане, това наследство се счита за привнесено от богомилите-катари, създали силна религиозна общност в Южна Франция през Средновековието. Историческите факти обаче показват, че тази област много по-рано е била заселена от българи. Наличието на българско население със запазено народностно съзнание е било истинската предпоставка за утвърждаването на възникналото в България религиозно движение по тези земи.


При преселението през III-II в. пр. Хр. една трета част от българите достига до далечните Британски острови. В историята на Уелс се отбелязва, че точно през този период народ на име болги се заселва в Британия. Според записаните в тази история келтски извори болгите са дошли от Партиянското царство, или от гръцките земи в Средна Азия, така нареченото "Гръко-Бактрийско" царство в Бактрия. По същото време III-II в. обаче в Британия се заселват част от кимбрите, нападнали преди това Рим. Както вече уточнихме по-горе, под името кимери (кимбри) и болги следва да се разбира един и същ народ.


За болгите се разказва и в най-старата история на Ирландия - "Книга на завоеванията". В нея те са наречени Фир Болг - "Хора на Болг". Там се споменава още за бог Булг и вълшебно копие Гае Булга. Въпросното предание съдържа повече митология, отколкото история. То представя най-древните народи на Ирландия като божествени племена, с много малко сведения за народностната им самоличност. За Фир Болг е характерно, че са наричани "хора с торби на врата". Това название напомня за нашенския обичай на носене на муска - малка кожена торбичка с части от растения, притежаващи чудодейна сила. А богинята Домнум от Фил Болг удивително напомня за Домна царица от една българска народна приказка. Събитията от "Книга на завоеванията" не са отнесени към определен исторически период, така че е възможно да са свързани с българското пресление през III-II в. пр. Хр.


До много късни времена кралете на Бавария са запазили своята българска династическа приемственост. Според хрониката на Констанцкия събор, заседавал от 1414 до 1418 г. в гр. Констанц в германската област Баден-Вюртемберг, там е управлявал владетел, носещ титлата Keiser von Bulgarien (Цар на българите) и Rex Caldeorum (Цар на халдеите). В хрониката се пояснява: "Българският цар, който трябва да има за пълномощие и един представител на Ордата, и владее също царството на халдеите." По нататък се уточнява, че българия е "земя, намираща се някъде в Азия, източно от Дамаск и западно от Индия." Очевидно тук става дума за Балхара. В хрониката е изрисуван герб с три лъва, разположени един над друг. Същият герб е известен и от Второто Българско царство. Той и днес е в сила в германската провинция Баден-Вюртенберг, а също и в Англия, където пък е взаимстквуван от Уелс. Знамето на нашите кимерийски прадеди.


Хрониката на Констанцкия събор свидетелствува, че когато Дунавска България е била под османско владичество, в Южна Германия е управлявал владетел, носещ титлата Цар на българите. Това показва, че Българското Царство никога не е прекъсвало съществуването си - то и днес е живо в сърцата ни!


Споменът за древната Балхара не е бил угаснал и сред дунавските българи, даже и до средата на XIX в. Видният български възрожденец и събирач на народни умотворения Цани Гинчев е научил от стари хора, че нашият народ е дошъл от Индия. А Йордан Хаджиконстантинов Джинот твърди, че българите, наречени келтокимери или келтоскити, са дошли от някакъв древен град, "що бил у Персия и разсипан кой знае кога". Тук отново става дума за град Балх. Древен град! Само това определение разбива на пух и прах нескопосаните номадски теории за произхода на българския народ!



Под знамето на Атила

Докато една част от българите се преселва в Европа през III-II в. пр.Хр., то основната част от българския народ се задържа в земите около Имеон (Памир), на север от Бактрия. За това свидетелствува византийският историк Агатия: "Хунският народ в старо време живееше до Азовското море към изток, на север от реката Танаис (Дон), и подобно на многото други варварски народи живееха в Азия по планината Имауа. Всички тези народи се наричаха общо скити и хуни, а според рода: кутригури, утригури, други ултидзури, а други буругунди." Сред тези племена, отнесени към хуните, са и българските племена утигури и кутригури, за които разказва Прокопий Кесарийски. На свой ред обаче и тези българи биват принудени да поемат по пътя на преселението. Сведения за това среащаме в "Хроника на Михаил Сирийски", от II в. от Хр.:"В това време потеглиха трима братя от Вътрешна Скития, водейки със себе си 30 хил. скити. Те изминаха един път от 65 дни от клисурите на планината Имеон. Пътуваха зимно време, за да намерят вода и стигнаха река Танаис... Когато достигнаха до границите ромейски, един от братята, наречен Булгариос, взе десет хиляди души и се отдели от братята си. Тези скити бяха наречени от ромеите българи."


Като причина за това преселение Петър Добрев изтъква нашествието на хуните, които нахлуват в Средна Азия от североизток след разпадането на тяхната империя и последвалото китайско завоевание. В световната историческа литература се прокарва погрешната историческа представа, че хуните били някакви неарийски пълчища, които са унищожили арийските народи в Средна Азия - саки, масагети, тохари, и така са сложили край на арийското господство в тези земи. Изобщо за хуните в Европа се говори като за някакви жестоки варвари и прочее изроди... Като наследници на цивилизацията на Атила ние българите сме лично засегнати от подобни обидни определения и държим да изясним същността на името хуни. Кои са всъщност Атиловите хуни?


Както уточнява Прокопий, хуните в старо време са се наричали кимерийци, също и масагети. От Херодот ни е известно, че след неуспешна война с масагетите, скитите са нападнали Кимерия. Значи кимерите и масагетите поначало трябвя да са били сродни и съюзени народи, или пък един народ. И едните, и другите се посочват като прадеди на българите съответно в летописите на Раковски и Спиридон. Оттук е разбираемо защо в една по-късна епоха те стават известни под едно общо име хуни. В течение на епохите някои народи придобиват и нови названия, но остава паметта и съзнанието за хора от една кръв. С това са били наясно и чуждите историци, като много често наричат българите хуни. Подобно на известните български племена, хунските племенни имена също завършват на -ГУРИ или -ДУРИ. А имената на българските племена ОНОГУРИ и ОНОГУНДУРИ изглежда са производни на ХОН - собственото име на хуните. Неслучайно Йордан ги нарича ХУНУГУРИ и ХУНУГУНДУРИ. С разрастването на Първата Хунорска империя на север от Китай, името ХУНИ, записано на китайскикато ХИУНГ-НУ, става нарицателно за всички конни народи, поданици на империята. Действително под това определение попадат и някои неарийски народи, но господствуващо положение в Хунорската империя заемат т.нар. царски хуни, говорещи езика ху, за разлика от другите хуни, говорещи езика жун. В Европа с името хуни са наричани арийските конни народи, известни и под общото название скити. От тази общност сме и ние, българите. "От земята на българите се разпростря яростта на хуните върху народите"(Йордан)(ГЦ а, 110) Тези факти дават основание на видния български народоизследовател Димитър Съсълов да развие своята Хунорска теория за произхода на българите. Ние сме хуните!


Историческите факти свидетелствуват, че не хуните, а сянбийците са изтласкали арийските народи от Средна Азия, и са принудили българите да се преселят на изток. По време на споменатото българско преселение през II в. от Хр. със сянбийците е воювал известният кушански владетел Канишка.


Прокудени от Имеон, българите се заселват в земите между р.Дон и Кавказ. В арменската география "Ашхарацуиц" се споменават четири български племена, живеещи в тези земи: купи-булгар, кучи-булгар, чдар-болгар и оногхондор-блгар.(АЦ) Там те основават нова държава, която впоследствие се разширява на северозапад, към земите на север от Черно море, и става известна като Старата Велика България. Първият и владетел е легендарният Кан Авитохол. АВИТОХОЛ значи "Син на сърната"(АВИ - "сърна", ТОХОЛ - "син"), тъй-като според преданието той е бил захвърлен в гората и отгледан от една сърна. С неговото име започва Именникът на българските царе - свещеният летопис на българската държавност: "Авитохол жил триста лет. Родът ему Дуло, а лет ему Дилом Твирем." Авитохол се възцарява в годината ДИЛОМ ТВИРЕМ, което означава Година Змия, месец Четвърти според българския календар. Според направените изчисления тази година е 165 от Хр.


През V в. в съюз със сродни хунски племена българите завладяват земите на Централна и Източна Европа и изграждат могъщата Хунобългарска империя на Кан Атила. Поставил на колене Константинопол и Рим, той остава в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum). Атиловата държава е едно удивително образувание в общоевропейската история. Образувана първоначално като хуно-готски съюз, тя става обединителен център за всички народи от Централна и Източна Европа. Това беше една арийска империя; триумф на силата на варварския Север срещу разложения римско-елинистичен Юг. Обединение на хора от една кръв, отразено в паметния стих на Георги Писида:


В старо време разбунтувани, събраха се:
Словенин с Хун и Скит с Българин,
Мизиец със Скит едно мислеха,
Един език и едно място имаха.
Бидейки обособени и отдавна съединени
Една война срещу нас водеха.


Тъкмо затова в днешно време българи, украинци, унгарци и германци смятат Атила за свой владетел, като изтъкват подходящи исторически аргументи за това. Безспорната истина е, че той бе владетел от световна величина, обединителна личност за всички европейски народи. А бързото крушение на империята след внезапната му смърт е също толкова показателно за значението на неговата обеденяваща личност.


Въпреки краткото си съществуване, Атиловата империя изигра своята съществена историческа роля. Тя отключи нова епоха в европейската история, даде простор на нови народи да творят историческото битие. Познаването на историята на европейските хуни има ключово значение за изясняването на ранната българска история и въпроса за славянството. Неоспорим е фактът, че българи и словени започват да се изтъкват като исторически субекти скоро след разпадането на Хунската империя. Следователно по-рано те са били съюзени в империята народи.


По тези съображения Юрий Венелин извежда от Хунската империя историята на българи и славяни. При това той определя хуните като славяни, а българите - като клон на славяните. Съгласно тази логика Венелин нарече държавата на Атила "Българо-Руска монархия", а също Русь, Россия - последното по емоционални подбуди, без доказателство за действителната приемственност на тези имена. Схващането на Венелин за Атиловата империя като ранен българо-славянски съюз има своето основание, при положение че:


1.Основни съюзници на хуните са били венетите (вандали), считани за прадеди на славяните.


2.Съгласно мирния договор с Рим, Атила присъединява към държавата си Панония и земите на днешните Словения и Хърватия. Жителите на тези земи, наречени още тогава словени, получават право на самоуправление, като пълноправни поданици на хунската държава.


В същата насока украинският историк Василенко се опитва да докаже, че атиловите хуни са всъщност приднепровските славяни, а по тази логика Атила е представен като първият владетел на Киевска Русь, т.е. Украйна - "наш хлопец", както се изразява той. За да защити тезата си, Василенко обаче прави уточнението, че хуните не са били единна народност, а сборно понятие, в което влизат както уседналите приднепровски славяни, потомци на скиките-земеделци, така и "българите-номади" от Централна Азия. Тази теза по същество е една правилна, но половинчата стъпка към историческата истина. Нашите руски и украински приятели трабва да разберат, че ние българите не сме нещо твърде различно от тях - въпреки условностите, в което ни е оплела официалната историческа наука.


Приема се, че Кан Атила е от династията Дуло, но тъй-като неговото име не е вписано в Именника, някои изследователи като Петър Добрев твърдят, че е от друг род. Във всеки случай обаче името на неговия най-малък син Ирник е вписано в Именника като втори владетел след Авитохол. "Ирник живя 150 години. Родът му бе Дуло, а годината Дилом Твирем."


Подобно на Кан Авитохол, Ирник също е обожествена личност, и на него са приписани сто и петдесет години царуване - половината от годините на Авитохол. И в това няма нищо случайно, тъй-като още като дете Ирник е бил предопределен да стане велик владетел съгласно едно пророчество, за което разказва Приск. На въпроса защо Атила се е отнасял така мило към малкия Ирник, един от присъствуващите на царската трапеза е отговорил:


"Гадателите предсказаха на Краля, че неговият род ще прекъсне във всичките му деца, а само Ернак ще го продължи; това е причината за неговата нежност: той обича в това дете единствения извор за поколението си." И пророчеството се сбъдва. През 453 г. по време на един пир внезапно почива Кан Атила. Увлечени в раздори за подялба на бащината империя, по-големите братя на Ирник предизвикват гнева на своите поданици - готите. Последните възстават срещу тях и империята се разпада. В неравен бой загива най-големият син на Атила - Елак. Загиват и други негови синове. Емнецур и Улцидур се заселват с отрядите си в днешна Северозападна България, а Ирник се изтегля в Малка Скития (дн. Добруджа). Оттам нататък той възражда Старата Велика България.


Историческото основание на съдбовното пророчество, свързано с Ирник, следва да потърсим в Именника на българските царе. Годините на Авитохол и Ирник се измерват с едни нереално големи за човешкия живот числа, при това и закръглени. Очевидно тук става дума за периоди (кръговрати) от по 300 години със свещено значение в летоброенето, протичащи под знака на определени владетели. Като цяло Именникът обхваща един 600-годишен период от българската история. По времето на Атила преминаващият под знака на Авитохол 300 годишен период вече е бил към своя край. Затова съвсем закономерно се ражда митът за новият владетел, който преминавайки през изпитанията, ще възроди Царството в зората на новия 300-годишен кръговрат. И Кан Ирник се възцарява през 465 г. - Дилом, месец Твирем. Точно 300 години след Кан Авитохол, в знак на приемственост с неговото велико Начало. Това доказва също, че Кан Атила е носител на българската държавна традиция.


Скоро след разпадането на Атиловата империя в Централна Европа също започва да се споменава името на българите като организирана военна сила. Това показва, че като основен държавотворен народ българите са заемали средищната област на Атиловата империя - Панония.


Противно на утвърдената в официалната история представа, българите започват да се заселват в днешните български земи още през IVв. от Хр., а не през VII в. Доказатество за това е картата на св.Йероним, който е живял през IV в. На нея той е отбелязал "Misia hec et Bulgaria" (Мизия т.е. България) Също по това време император Константин Велики (306-337 г.) е поканил на закуска българи, и то като местни хора, защото се уточнява, че там са присъствували и "разни чужденци". През 515 година българският владетел Виталиян повежда обединените войски на хуни и българи срещу Византия, като достига до Цариград. За да се защити, император Анастасий изгражда наречената на него Анастасиева стена.


През следващите десетилетия българите завладяват значителна част от Балканския полуостров и образуват основното население в днешните български земи. Според Равенския космограф, съставен през VI в. "В Мизия, Тракия и Македония само българи живеят." Още през 507 година българите се заселват в Македония, наречена Долната земя Охридска - на името на свещения за българите град Охрид.


През VII в. многобройни хазарски пълчища застрашават Старата Велика България. Около 660 г. на преклонна възраст почива нейният последен владетел - Кан Кубрат. На смъртния си одър той заклева синовете си да бъдат единни като сноп стрели, да не се делят един от друг , за да запазят силата на Царството. И те успяват да изпълнят Завета му. Най-големият син Бат Баян остава със своята войска да брани столицата Фанагория, а останалите изтеглят българските племена към нови земи. Котраг се насочва на североизток към Волго-Камието, където полага основите на Волжка България. С основната част от българите Исперих се придвижва към делтата на Дунав.


След решителна победа над Византия Кан Исперих завладява Мизия, където основава новата българска държава със столица Плиска. Счита се, че неговият лик е увековечен в скалите над Мадара - главното българско светилище, в свещения за нас българите барелеф - Мадарският конник. Оттук нататък продължава познатата история на Дунавска България.


Това е истинското минало и родословие на Българския народ, нищо че все още е достояние на ограничен кръг будни българи. Всичко друго е плява, написано от и за начетени маймуни, както обичаше да се изразява един велик човек...


Шегор Расате "Ние, Болг-Ариите"

“Българин значи мъдър, знаещ човек”

из историята на волжките българи

“Българин е който не крадне, не лъже, не убива, не смени вярата си за печена кокошка”

Йордан Хаджиконстантинов Джинот



Източник - Иван Митев."НИЕ, БОЛГ-АРИИТЕ"
http://ateney.ru/bol/bg003.htm
Източник: - Шегор Расате."Ние, Болг-Ариите"
http://www.kanatangra.wallst.ru/sydyrjanie.php?p=bolg-arya
Източник: Павел Серафимов - SPAROTOK
http://sparotok.blogspot.com.es/2013/06/blog-post_15.html
http://forum.abv.bg/lofiversion/index.php/t82194.html
"Славяни ли са българите?"- Пламен С. Цветков
“ Колко народа покръства Борис “ от Никола Църцаров
Державин Н.С., 1946 - "История на българия" - т.1 Произход на българският народ и образуване на първата българска държава на балканския полуостров.
Петър Добрев - "Кои сме ние българите", ИК "Галик" София, 2000 г.


Цитирана литература

АЦ - Ашхарацуиц - Армянская география Седмого века по Р.Х., пер. К. Патканова - Санкт Петербург, 1877.
БК - Блазиус Клайнер. История на България - С., 1977.
БСЭ - Большая Советская Энциклопедия.Т.26, 423-424.ВЗ - Васил Златарски. Известието на Михаил Сирийски за преселението на българите В: Избрани произведения т.1 - С., 1972, 53-69.
ГВ - Г. К. Василенко. Руси - Киiв, 1990.
ГР а - Георги С. Раковски. Съчинения т.3 - С., 1984.
ГР б - Г. С.Раковски. Съчинения т.4 - С., 1988, 261-262.
ГЦ а - Ганчо Ценов. Произход на българите и начало на българската държава и на българската църква - С., 1910.
ГЦ б - Г. Ценов. Народността на старите македонци - изд. Монархическо-Консервативен съюз, 2001.
ДжТ - Джагфар тарихы. Сост Бахши Иман. Т.1 - Оренбург, 1993, 10-12.
КБ - К.Бакърджиев. Първият български герб - в.Народен Будител (Варна), №6, 1995.
МД - Мирослав Домарадски. Келтите на Балканския полуостров - С., 1984 , 76-79.
ОТ - О. Н. Трубачов. Indoarica в Северном Причерномориье - М., 1999.
ПД а - Петър Добрев. Светът на прабългарите - С., 1992.
ПД б - П. Добрев. Преоткиването на Прабългарския календар - С., 1994.
ПД в - П. Добрев. История на българската държавност - С., 1995.
ПД г - П. Добрев. Кои сме ние, българите - С., 2001.
ПФ - Проф. Фрицлер. Общият произход на баварци и българи - http://www.kanatangra.wallst.ru/Bavaria-bg.htm
ПХ - Паисий Хилендарски. Славянобългарска история - С., 1972, 53.
СГ - Светлозар Георгиев. Аттила - сп.Родина, 1940, 38 с.
СП - Светлозар Попов. Авитохол и Ирник - начало на българската държавност - Варна, 1999, 79.
СЙ - Спиридон Йеросхимонах. История во кратце о болгарском народе словенском - Габрово, 2000.
ФП - Фани Попова Мутафова. Седмият грях - С., 1981, 265 с.
ХИ - Херодот. История част II, кн.IV: 66 - С., 1997, 108 с.
ЮВ а - Юрий Венелин. Древные и нынешные болгаре - М., 1829, 220-247.
ЮВ б - Ю. Венелин. Критические изследование об истории болгар - М., 1849, 147.
ЮВ в - Ю. Венелин. Избрани страници - изд. Хемус, 1942, 45 с.
ЮМ - Ю. П. Миролюбов. Собр. Соч., т.16. - Мюнхен, 1990.
EP - Geographica data in Early Puranas - Calcuta, 1972, p.55.
HM - Herbelot de Molainville. Biblioteque Orientall - Paris, 1697, p.214.
LL - L.Lloyd. A history of Wales. 5 Ed. - London, 1954, p.30.
RS - Reinhard Schmoeckel. Die Indoeuropaer.Aufbruch aus der Vorgeschichte - Berlin , 1999, s.280.




 


 



 

 

 

 


Търсене/ Search

Футболни звездички

YouCMSAndBlog Module Generator Wizard Plugin

Психология

За науката вече няма съмнение, че душата и тялото си “говорят”

couple-having-romance-1“Искам хората да погледнат към живота си и да видят как тези или онези събития, стресът, мъката,

Прочетете още...
 
Как да разпознаем лъжеца. Видове въпроси/ Част III

Great Wallpapers 00827aПътя към успеха в личния ви живот и бизнеса ви зависят само от вас самият. Научете се

Прочетете още...
 
Как да разпознаем лъжеца. Видове лъжи/ Част I

liesqЕдна от основните причини да ни лъжат успешно е, че ние търсим истината в думите на

Прочетете още...

Тест

Какъв е шансът ти за успех?/ Тест за личностните качества

военноЛесно ли успявате да се харесате на околните? Харесват ли ви те изобщо?

Прочетете още...
 
"Нарисувай човече" Кои са силните и слабите страни на характер ти/Тест

човече 2Съществуват много тестове, в различни области и с различни цели, но най-популярни се

Прочетете още...
 
Древен китайски тест "Мъдрости показват каква личност си"/ Тест

chinaОсвен акупресурата, хартията, компаса, барута, коприната и печатането, Древният Китай

Прочетете още...
YouCMSAndBlog Module Generator Wizard Plugin

Тестове и хороскопи

Тест на Гарднър за множествена интелигентност/ Психологичен тест

GARDNARТеорията за множеството интелигентости е разработена през 1983 година от Хауърд

Прочетете още...
 
Тест с двойка прилагателни ще ви покаже дали сте депресиран

stroСамооценъчна скала за депресия на VON ZERSSEN

Прочетете още...
 
Психогеометричен тест на Делингер с пет геометрични фигури/ №2

zaroПсихогеометрията е сравнително нова система за психологически анализ на личността. Тази

Прочетете още...
Банер

Духовност/ Философия

История и развитие на фън шуй - втора част

1111Изкуството фън шуй разглежда дома ни като жив организъм. Домът ни изисква не по-малко внимание от

Прочетете още...

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

ydara.com използва "бисквитки", за да улесни Вашето сърфиране и да Ви покаже съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия. Виж повече! To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.

EU Cookie Directive Module Information