най-тайнственият и забулен в мистерия феномен. Известно е, че българските монаси са пазили в дълбока тайна съществуването на специално обучени в бойна техника монаси, наречени - таксидиоти.

ЗА ТАКСИДИОТИТЕ СЕ ЗНАЕ, ЧЕ СА БИЛИ ЕДНА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ТАЙНИ НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА. ЗАТОВА ДНЕС ИМА МНОГО МАЛКО И ОТКЪСЛЕЧНИ СВЕДЕНИЯ И ФАКТИ ЗА ТЕЗИ СПЕЦИАЛНИ МОНАСИ. И досега не се знае от къде идват всичките тези познания и откъде монасите са имали тази ерудиция и умения за бойна техника, бойна подготовка, бойна психология.

“Тук е главата на проигумена Дамаскин, който беше на таксид в Свищов и там биде убит от агаряните в лето 1779.” –
Надписа върху ковчеже в костницата на Хилендарския манастир.
 
Ценни източници за живота и труда на таксидиотите са автобиографията на Агапий и неговия “Сборник със слова”, които са били запазени в ръкопис. Сигурно има и други такива източници, но до сега не е публикувано нищо за тези големи хора таксидиотите.



Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак, а който ходи в мрака, не знае къде отива.          
Иоан.12:35

 В края на 14-ти век злокобният и демоничен мрак на турско - ислямското робство се спуска над Царство България. Всеправославната столица Велико Търново е предадена, превзета и унищожена. Държавата е заличена. Цветът на българската аристокрация е избит.

След заточението и смъртта на св. Патриарх Евтимий в 1405 година, турците забраняват избора на нов Патриарх и унищожават Търновската Патриаршия като целия й диоцез преминава на подчинение на гърците и Константинополската патриаршия. Светата Българска Автокефална Православна Църква е заличена.

Ние, българите – лицето на цивилизования свят и Светото Православие, загубваме всичко! Мракът на робството покрива великото ни Царство, славната ни Църква и Народността ни.

Някъде там, на запад, в далечината на поробените земи остава да свети единствено малкият пламък на Българската Охридска Архиепископия, но през 1767 година и той е загасен от турския султан чрез лукавите ходове на гърците - фанариоти в демоничната им идея за възстановяване на Византия, чрез тотално погърчване на българи и славяни (Мегали идея).

Настъпва окончателният робски мрак над Отечеството ни България и над Православните Християнските български души. Той е злокобен, демоничен и безпощаден и по-тежък от всеки един друг робски мрак,  покривал някога  който и да е народ по света, защото за нас българите този мрак е двойно мрачен - веднъж, социално-икономически и верски от страна на османската империя и турските поробители и втори път, духовно-религиозен и езиков от страна на Константинополската патриаршия и гръцките духовници.



Ако нямаше православни българи в поробените от турците и исляма български земи, нямаше да има КОГО да освобождават войските на Негово Величество Император Александър Николаевич!

А как стана така, че тези православни българи ги има? Как не забравиха, че са българи? 

Не забравиха да говорят и пишат на български език?

Как не забравиха да изповядват Спасителната Християнска Православна Вяра и да умират за нея?

Как така тези православни българи половин хилядолетие не се отказаха от правото си да бъдат свободни и независими така, както са били свободни и независими техните славни предци?

Кой стори така, че в мрака на демоничното робство да не угасва светлината на Вярата, Българщината и Просвещението и поробеният народ, вместо да се превърне в турци - мюсюлмани или в гърци - фанариоти, остана в своето множество Български?

Кои са онези човеци, а не абстрактни обстоятелства, чийто решения, дейност и живот доведоха не до народностна и духовна смърт, а до Национално Възраждане и то по време на робството?

Кои са тези Синове на Светлината, които станаха като своя Спасител – Спасители на своя Род и Отечество?

Тези, които не са абстрактно историческо явление, а са Воини на Светлината сред поробения в мрак български народ!

Тези най-велики Воини на България са Православните Монаси Таксидиоти!


При факт, че Християните са роби, а Християнството е под забрана за свободно изповядване и при още по-ужасния факт, че църковното ръководство и религиозно служение се е извършва от гръцки духовници (архиереи и йереи) на гръцки език, мисията на Българските манастири става ясна – набиране, приемане, подготовка, обучение, ръководство и развитие на монаси, най-добрите, от които да се изпращат сред поробения народ, за да му служат и да го пазят да не погине духовно, интелектуално и физически! 

Ето така възниква това най-уникално българско духовно, просветно и патриотично дело – Таксидиотството!  То се ословестява от понятието „таксид”, което ще каже – на път, на мисия – и от там Таксидиот - монах, който извършва своето пътуване, своята духовна мисия и служение не в манастира, като останалите монаси – вътрешни братя, а в света на мрака, сред поробения свой народ!


Тогава Иисус им рече: още малко време светлината е с вас ходете, докле имате светлината, за да ви не обгърне мрак, а който ходи в мрака, не знае къде отива.          
Иоан.12:35


Таксидиотите са били истинските български будители. Те са ограмотявали българското население и са разпространявали с много голямо себеотрицание, настойчиво и методично българската писменост с достъпни за най-обикновения българин книжнина и житейни сборници. Те са отивали и до най-затънтените кътчета на страната и са основавали там временни или постоянни килийни училища, където са научавали малките ученици, а и по-големи да пишат и да четат на български език.

Те имали и друга много важна мисия - събирали милостиня и дарения, чрез която се поддържала дейността на големите манастирски центрове. 

Във всяка своя конкретна „таксида”, монахът Таксидиот напуска манастира и заминава за определен район на размирната и демонична империя. В повечето случаи е напълно сам.

В днешни дни много изследователи правят връзка между българските таксидиоти с китайските будисти и японските самураи, обучавани в древно бойно изкуство и древното японско самурайско изкуство на боя с тояги и бой с тояга срещу меч.

Има запазени сведения за наличие на цялостна бойна система при монасите таксидиоти, тъй като в своите пътувания те били изложени на безброй опасности, както от страна на турци и гърци, така и от страна на разбойници, защото пренасяли непрекъснато пари и ценности.


Таксидиотството е било много популярно и най-разпространено през ХVІІІ и ХІХ век, а самите таксидиоти са били на уважение даже и сред турските султани, които са гледали много благосклонно на тях. 

Има случаи, когато султанът категорично е отказвал някакво прошение или искания направени до него от богати чорбаджии и еснафи, но когато се намесвали таксидиотите и отивали те, лично, при султана със същите тези искания, то тогава султанът веднага изпълнявал исканията на таксидиотите. Такъв е и случаят и с църквата “Света Неделя”. Какво е карало турските султани да изпълняват желанията на таксидиотите, това не се знае и си остава загадка, но е неоспорим факт, че наистина е било така.

Таксидиотите са имали специално разрешение от турските власти и Султана и то с издаден от него документ, че те имат правото да носят оръжие. Въпреки, че един таксидиот е бил по-способен да се бие с голи ръце и оръжието му да е тоягата, на която се е подпирал като върви и то много по-добре отколкото няколко обучени военни.

Сред народа са се носели легенди за тях и се е говорило, че те, таксидиотите, са можели да убият бик само с един юмручен удар в главата на бика, а с гегата си, на която са се подпирали са могли да излезнат сами срещу цяла банда от разбойници и са побеждавали. Ние знаем за такива случаи и от разказите за китайските монаси от манастира “Шаулин”, но както виждате много преди Шаулин българите са си ги имали такива монаси и то българи.



Самата дума “таксидиот” е от гръцки език и има три значения: пътник, духовник и изповедник и тези хора са извършвали огромна будителска работа.



По време на турското робство, като центрове за военна съпротива са оформят манастирите. Средища за обучението на тези специални монаси - нинджи били Рилския, Зографския, Хилендарския, Преображенския и други български манастири, и са били много преди тези от манастира Шаулин в Китай и това съвсем не е случайно.




Изключителната специфика и уникалност на Таксидиотската мисия предполага от всеки монах да е физически, психически и духовно зрял, за което най-добрата възраст за Таксидиотство е 40-50 години.
Според твърдението на Климент Рилец "изпращането на един манастирски брат за духовник (таксидиот) ставало след продължителна подготовка в манастира, при пълна телесна и духовна зрелост".



За таксидиоти се изпращат по правило най-интелигентните монаси; повечето са въведени в архимандритски сан, мнозина вече са били игумени, тоест притежават и необходимия социален опит.


Таксидиотите знаели отлично турски, гръцки и поне още няколко други езици необходими за мисиите му.


Те владеели до съвършенство българските тайни бойни практики за водене на сражения без оръжия срещу въоръжени и невъоръжени многобройни и малобройни противници, ръкопашен бой с кама, ръкопашен бой с голи ръце и борба, които знания са съхранявани от Таксидиотите и предавани от старец на ученик ведно с методиката на подготовка и обучение.



Таксидиотите избрали тоягата като основно средство за самозащита, което може да обезвреди, но не и да убие нападателите, с цел да не се пролива кръв. Системата на таксидиотите била комплексна и включвала бой и фехтовка с тояга, техники с голям железен кръст.



Таксидиотите се подлагали на тежки и продължителни тренировки, включващи упражнения за сила и техника, психически тренировки на базата на религиозната дисциплина, както и специални диети. Системата включвала упражнения в бягане, скачане (лъвският скок на Васил Левски), бързо катерене по дърво, както и методи за обезвреждане на насъскани кучета и преодоляване на водни прегради. За физическата подготовка се използвал особен тренажор, състоящ се от два успоредни стълба, забити в земята. Стълбовете се използвали и за отработване на длановите удари и ритниците в ръкопашния бой.
 

Тоягата била с кука на дебелия край, като овчарските геги. Била от твърдо дърво, дрян, габър или дъб, за да не може да бъде разсечена лесно с меч. Във филма "Козият рог" Антон Горчев и Катя Паскалева демонстрират именно такъв бой с тояги, какъвто са практикували българските монаси таксидиоти. Големият железен кръст бил второто основно оръжие на таксидиотите. Кръстът можел да се държи по четири различни начина и също бил страшно оръжие в ръцете на експерт. 

Заедно с придобиването на отлична физическа подготовка, чрез овладяването уникални древни български бойни практики за водене на сражения с различни хладни и огнестрелни оръжия, с голям служебен кръст, палица, тояга, въже, верига, кожена торба и всякакви други средства и инструменти, те изучавали и приложна психология.

Приложната психология включвала: методи на дегизиране, преобразяване и преправяне на гласа, както и специална психо - физическа подготовка на базата на религиозната практика - изграждането и работата с помощници и агентурен апарат; разработката на тайни явки; поддържането на квартири, направата на тайници, укрития и скривалища, дегизирането в градска среда и природа, оцеляването в агресивна среда и климатични условия, бързото и незабележимо предвижване, укриване, катерене, скачане, бягане, яздене, дресиране на животни и неутрализиране на диви зверове и насъскани кучета, преодоляване на водни препятствия, на прегради и съоръжения, както и всичко, което е необходимо за изпълнение на мисията му, и което всеки Таксидиот е решавал според своите възможности, знания, умения и най-вече Богоозарение.

Психическата подготовка на таксидиотите се градяла върху основата на религиозната дисциплина и аскезата на православното християнство, най-ярко изразени в исихазма, който гледа на човека едновременно като на субект и обект на творчеството "добротолюбие", или както учи един от адептите на исихазма, авва Таласий: "Като придобиваме навик за добродетели, ние си връщаме чрез него природното свойство и се изкачваме към своето първоначално здраве.

В своята книга "Бойни изкуства и военно дело на древните българи" Дориян Александров твърди, че преди години в Търновския църковен архив имало книга-ръководство (ръкопис с илюстрации) за системата на обучението на таксидиотите, препис от по-стари книги. По-късно тази книга изчезнала..."

След одобрението и назначението си монахът Таксидиот получава от манастирското управление официален документ, т.нар. „свещенопечатно писмо” или „пандахуса” (владишко писмо), което представлява своеобразно официално препоръчително писмо, с което Таксидиотът се легитимира пред официалните турски власти и всички останали при своите пътуванията из поробените български земи. С „пандахусата”

Таксидиотът се представя пред местния владика, който е най-често грък, както и пред елита на местната българска общност. На владиката Таксидиотът заплаща определена такса заради това, че ще събира помощи и дарения за своя манастир в неговата епархия, както и затова, че ще извършва Богослужения и треби, ще изповядва християните и ще бъде техен духовник.

Таксидиотите и техните знания и умения са в основата на освободителната борба на българите, затова и тя се изразява с двете най-съкровени за българското сърце думи: „За Вяра и Свобода”!

Думи, които са извезани на бойните знамена на революционни комитети, чети и дружини. Думи, които са изписани с кръвта на милионите избити българи през стотиците години на жестока война с демона на злото.

Думи, които съдържат в себе си всичко най-важно за живота на един човек първата, от които е винаги Вяра! Вяра, от която се ражда Свободата, защото не може човек да е свободен, ако не е стъпил на Пътя на Безсмъртието, който се живее и изповядва чрез Светата Православна Християнска Вяра!

Именно затова и не всеки българин е можел да избере монашеския път, както и не всеки монах е можел да бъде Таксидиот, защото този път е най-тежкият, но и най-великият път. Той е Пътят на „съвършените мъже” - тези, които полагат душата си в нозете на Бога, не за да постигнат личните си щения, а единствено и само за Божия слава и за спасението и свободата на Българския Род и Отечество!

Именно затова и най-великите българи в периода на робството са не други, а Православните Монаси Таксидиоти: Йосиф Брадати - книжовникът, просветителят и непримиримият борец срещу суеверията и езичеството, Свети Паисий Хилендарски – най-великият будител на българският дух и баща на националното Възраждане, Архимандрит Неофит Хилендарец-Бозвели, Антим Видински - първият и знаменит български Екзарх, Митрополит Иларион Макариополски, борецът срещу еретиците и протестантските секти и защитникът на поборниците за свобода - Матей Преображенкси–Миткалото, който е и доверен събрат на монахът Таксидиот Йеродякон Игнатий – Апостолът на революционното национално-освободително движение Васил Левски… Списъкът може да продължи с изброяването на още стотици записани в манастирските кондики монаси Таксидиоти, както и с хилядите незнайни за нас Синове на Светлината




За великият българин Паисий Хилендарски досега малко се споменава, че е бил и таксидиот. Представите ни за Отец Паисий, са съвсем малки, бегли и неверни, защото ние си представяме този отец, като един слаб с бледо и изпито лице монах. Представяме си го като прегърбен монах, затворил се в килия на Хилендарския манастир и с перо и мастило как пише... Такъв ни го показваха и в учебниците по история и това е останало в съзнанието ни.

Паисий всъщност е бил йеромонах с мощно и атлетично тяло, с едно добро, благородно и усмихнато лице, от което лъха сила, здраве и доверие с монашеското име Паисий. Този човек е един висок и много здрав българин и има фигура на Аполон.


Отец, Паисий Хилендарски, е бил подлаган на много тежки и продължителни тренировки, за сила, психическа устойчивост и бойна техника. Неговите юмруци са били като бойни чукове и надали, някой би устоял на тях.

Върху основите на религиозната дисциплина, която в манастирите е била желязна и равностойна на военната, Паисий Хилендарски е бил трениран в бягане, скачане, преодоляване на водни прегради, а това значи плуване, бързо изкачване по дърво, борба с вълци и кучета, а и с други диви животни. За тази система от тренировки, монасите са имали и специален, да го наречем на сегашен език, тренажор, който като съоръжение е бил съвсем прост. Този тренажор се е състоял от един, два или три дървени стълба, които са били, здраво забити в земята.


На тези стълбове са били изтренирвани различните видове удари с длан и ритането при бой и защита. Също така, този Отец е бил подлаган и на специални диети, както за аскетизъм, пост и молитва така и за трупане на мускулна маса, казано на сегашен език. Тази мускулна маса, е трябвало да бъде издържлива и силна, с продълговати и меки мускули, а не както е сега при културистите, само релефна, която не може да издържа на тежки и продължителни натоварвания и не върши никаква работа, освен при състезания по културизъм.


Всичкото това той, Паисий Хилендарски, а и другите монаси, които били подготвяни за таксидиоти са използвали в строга система от бойни техники, които са знаели, изучавали и ползвали по време на пътуванията си. “Изпращането на един манастирски брат за духовник-таксидиот става след продължителна подготовка в манастира и то при пълна телесна и духовна зрелост”... това е твърдение е на монаха Климент Рилец.


През такава подготовка са минавали всички монаси, които са били определяни да бъдат и да пътуват из страната като таксидиоти.

Освен Паисий Хилиндарски, по-известни такива като него са:


Йеромонах Йосиф Брадатий от Рилския манастир, който е живял между 1690 и 1759 година. Той е написал и превел оригинали от гръцки на български език така, че те били пригодени и приспособени по стил и по съдържание на неговото съвремие, за да бъдат достъпни за народа. Йосиф Брадатий непрекъснато е обикалял България и е разнасял със себе си четиринадесет книги. Само от описанието на Йосиф Брадатий може да се разбере за живота на таксидиотите;

Архимандрит Неофит Бозвели е роден в Котел около 1780 или 1783 и умира през 1848 година., който става голям български книжовник и голям обществен деец от времето на българското възраждане.

Неофит Бозвели е приел монашеството в Хилиндарския манастир през или около 1812 година. Той е учител и свещеник в град Свищов, където е открил българско, светско училище заедно с Емануил Васкидович, също български учител и книжовник, в което се е давало светско образование. Неофит Бозвели е един от организаторите и ръководителите на църковните борби за самостоятелна българска църква и гръцката патриаршия го изпраща на заточение в Света Гора;


Йеромонах Теофан Рилски; рилският книжовник-монах Харитон; Аверкий Попстоянов; рилският таксидиот хаджи Агапий, който е съдействал да се открият училища в Стара Загора, Чирпан, Хасково, Дупница, Кюстендил и другаде.


Друг велик таксидиот е Теодосий Синайски от 1838 год., който е бил голям български книжовник, печатар и таксидиот от Синайския манастир. Теодосий Синайски открива печатница в град Солун, но при пожар тази печатница е изгоряла. Това се е случило някъде около 1842-43 година.


Други известни таксидиоти са още:


Първия Български Екзарх Антим І-ви Видински; митрополит Иларион Макариополски, а и дякона Васил Левски, който също е бил таксидиот. Както знаем, Васил Левски създава цяла мрежа от комитети, с тайни явки, пароли, квартири, скривалища и много стабилен агентурен апарат.


Васил Левски е бил не само комита, но и духовник, монах, таксидиот. Той е основателя на Юнашките дружини наричани " тайно братство",  по-късно тази бойна система се преименува на дружество " Орел" и " Балкански Сокол" която по времето на руско-турската война е била в основата  на Българското опълчение.

Могъщата организация, създадена от Васил Левски, просто дублира и заздравява една вече създадена, почти двувековна организация, към която самият Апостол е бил съпричастен. Именно в Хилендарския метох в Карлово е бил послушник дякон Игнатий.

Той придружава вуйчо си хаджи Василий в таксидиотската му мисия в Ст. Загора през 1855-1858 година. На 7 декември 1858 г. в Сопотския манастир бъдещият апостол е подстриган за монах, а на следващата, 1859 г., е ръкоположен от пловдивския епископ Паисий в чин йеродякон.

Най-верният помощник на Дякона е не друг, а пак таксидиот - отец Матей Преображенски-Миткалото. Той прекарва 12 години в Атон, от 1850 до 1862 г., преди да се посвети на националната кауза. Моралният облик и чистота на Дякона, по вярното наблюдение на Дориян Александров, подсказват, че той е познавал истинските стойности на православната вяра и исихазмът в никой случай не му е бил чужд.

За Чакър войвода, се твърди, че е бил специалист на ръкопашния бой с кама и е бил наричан от противниците си "бясната мечка". 


Има още много такива знайни и незнайни таксидиоти, които са отдали целия си живот за образованието на българите и за заздравяването на българската нация, църква и държава.



А българският герой войводата Филип Тотю,  не е бил таксидиот, но вероятно е бил обучаван и на практика се изявява като български нинджа..За свое оправдание турците обявили "че куршум не го лови - той хващал куршумите с устата си, и бил неуловим,  понеже имал криле под мишниците си".



Много народи в човешкия свят са били поробвани за стотици години, но нито един от тях не е претърпявал толкова дълго робство, извършвано с такава демоничност, жестокост и методичност върху телата, съзнанието и душите на поробените човеци както това робство, което претърпяхме ние, Православните Българи от 1398 до 1878 година. И въпреки нечовешката робия ние не само, че претърпяхме тези стотици години мъчения, но и победихме своите поробители!

Извоювахме свободата си.
Възстановихме Държавността си. Възвърнахме Автокефалността на Светата си Православна Църква. Възкресихме Националността и Името си – Българи! 

Да отдадем почитта си на знайните и незнайни войни на българската вяра и духовност - таксидиотите!

Защото благодарение на Тях – Таксидиотите - и на Тяхното Небесно застъпничество ние имаме Божията милост да изберем своя утрешен ден! Утрешен ден, който за Тях имаше само Една Светлина, събрана в двете най-важни за живота на всеки истински Българин думи: „За Вяра и Свобода”!
Използвани откъси от:
Деян Енев, Вестник "Сега", 2002 г.
http://ivofranz.blog.bg

M.Boyo

 28.07. 2013 г.