внимание. Вместо в самостоятелна зала с фотографирани страници (а те са само шест) и поставени за общ достъп за разглеждане, книгата е сбутана и й е отредено съвсем незабележимо място.
Помните колко много се шумя миналата година за тленните останки на св. Йоан, а при този артефакт е направено всичко възможно да остане забулен в тайнственост. Все пак книгата си е самодостатъчна да предизвика интереса и без неговата "защита", но и малкото, което би могло да се направи, не е сторено... Кой е против "Златната книга" и защо? За нея няма и не може да се открие икакви илюстрации или каквато и да е друга информация.

2013-08-04

 Златната орфеева книга, един от най-тайнствените експонати в музейната ни археологическа сбирка, понастоящем на съхранение в МАЗЕТО на НИМ

Излела ми стара майка

Излела ми утъ сарае,
Фъ десна хи рока ясна борница
Ясна борница ясенъ огънь,
Фъ лева хи рока бела книга 5
Бела книга царну писму,
Рукнала са подрукнала,
Гласумъ рука песна пее
Песна пее бела книга
Бела книга царну писму...
      

             
                                                  Златната книга

През май 2003 година в Националния исторически музей в София е изложена древна книга, състояща се от 6 страници, изработени от 24-каратово злато, с размери 5 см на 4,5 см, свързани със златни пръстени.

Текстовете върху погребалните златни пластини-листове съдържат формули, които се тълкуват като свидетелство за мистерийни обреди.

Върху плочите релефно е издълбан текст със считани за „етруски” букви (въпреки, съществуващите податки, че на Балканите е имало азбука преди гръцката азбука - именно с т.нар. пеласгийски букви, разпространени измежду тракийските племена, възприети впоследствие и от етруските), както и рисунки на свещен ритуален тракийски котел, кон, конник, сирена, лира и войници.

Според археолозите това е най-старата съхранила се книга на света (!), създадена 600 години пр.Хр.! А ние типично по-български, разбира се, сме я съхранили в мазето на националния си исторически музей.

Върху плочите е издълбан текст с етруски букви и рисунки на кон, конник, сирена, лира и войници. Според археолозите това е най-старата съхранила се книга на света, създадена 600 години преди Христа.

Съдържанието на книгата подсказва, че тя е направена във връзка с погребението на аристократ, изповядващ култа на Орфей. Гръцкият философ Питагор е популяризирал този култ, произхождащ от Тракия, в Южна Италия и сред съседните племена. Досега са открити около 30 отделни страници от етруски книги, но само в България е открита цяла книга, чиито страници са съединени със златни пръстени.

http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/2939362.stm

Книгата, която е изложена в залите на НИМ, е била намерена преди около 60 години от войник, работил при прокопаването на канал около река Струма, но скрита и дарена анонимно от 87-годишния й собственик.

Книгата представлява интерес и за членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, защото е създадена по същото време, когато Лехий и неговото семейство напускат Ерусалим и защото тя напълно съответства с описанието на златните плочи на Книгата на Мормон, дадено от Джозеф Смит, в неговото писмо до Джон Уентуърд:
“Тези записи бяха издълбани върху плочи, които изглеждаха златни, всяка плоча беше 6 инча широка и 8 инча дълга. Плочите бяха изпълнени с вдълбани египетски йероглифи и бяха свързани в книга с помощта на 3 пръстена...” (История на Църквата 4:537).
...............................................................................
 
     
Ето и малко частна  информация за самата книга:

„В Националния исторически музей в София е изложена древна книга, състояща се от 6 страници, изработени от 23,82-каратово злато, с размери 5 см на 4,5 см, свързани със златни пръстени.

Вие спокойно можете да я поместите върху дланта си. Мистериозната книга се състои от шест пластини, направени от 23.82 карата злато с размер само 4.5 на 5 см. Рисунки на кон, конник, лира и войни могат да се "прочетат" на страниците й. Двама експерти потвърдиха, че реликвата датира от 5 или 4 век преди н.е.

В просторния и почти безлюден Национален исторически музей, разположен в официалната държавна резиденция в Бояна в покрайнините на София, книгата е поставена върху малка поставка до тракийска фреска, която изобразява войн с шлем.

Това е първата напълно съхранена книга от този род, достъпна както за специалисти така и за широката публика. По света има около 30 страници от такива етруски "книги", смята Елка Пенкова, която оглавява археологичния отдел на музея.

Обикновено златните пластини са били слагани върху гърдите на починалите, за да представляват "пътна карта" за душата в нейното пътешествие във вечността, в търсенето на божествата. Счита се, че книгата в София е била използвана за погребението на етруски аристократ, който е владеел учението на легендарния тракийски магьосник и певец Орфей.

Философът Питагор е разпространил учението на Орфей в гръцките градове в Южна Италия. В крайна сметка идеите на Орфей са достигнали до съседните етруски племена, които са били известни с артистичното си майсторство. Учените се надяват, че книгата в София може да помогне за разкриване на загадката на етруската писменост, която още не е разчетена.

Друга мистерия представлява начина, по който книгата е попаднала в националния исторически музей. Тя е била предадена на изкуствоведите от 87-годишен мъж, който е казал, че я намерил преди 60 години, когато е бил войник. По време на строежа на път покрай река Струма на юг, той се е натъкнал на тракийска гробница и е намерил златната книга. Той е съхранявал съкровището заедно с фреска от гробницата.”
www.voininatangra.org/modules/ipboard/index.php
...............................................................................

„Размисли на един небезразличен посетител"

... Най-шокиращ за мен обаче е начинът, по който е изложена златната орфическа книга. Поставката й е в коридор, сбутана между две по-големи, извън всякакъв обозрим контекст, което я прави незабележима. Тази находка, която би трябвало да заема централно място и да е обградена от обяснителни материали, носи енигматичния етикет "Златна орфическа книга, дарена от родолюбив българин..."

Няма дори приблизителна датировка. Няма и помен от обяснение какво е вероятното й предназначение или дори какво изобразяват шестте й златни листа. Намирам това за скандално.

В други музеи такава находка би имала поне увеличително стъкло и пана с факсимилета на останалите страници, които не са видими от витрината. За дигитално устройство за обстойно оглеждане и повече подробности относно орфическите вярвания и мистерии явно не бива и да отварям дума.
……..
С уважение,

Мария Спирова

Магистър по Криминология и Криминално право (Оксфорд)
..................................................................................

"Подкрепям написаното от Мария Спирова. Сбутването на тази книга е неудобство от Истината. Обикновено така се процедира. Още повече, че Златната книга има "археологически паспорт". Мисля, че мъжът, който я е предал, е указал и точното място на намирането. Бях го чел някъде.
Фотоси от нея в интернет почти няма, мисля, че тези, дето сме публикували, са първите два. Информация за нея няма. Още повече, не знаем какво точно е съдържанието на шестте листа. Никой не ги е заснел и представил пред нас. Нека отговорните институции не излизат с твърденията, че сега се "изучава от специалистите", все едно, че ние сме говеда и не можем да преценим това, което виждаме и сами.

Искаме да видим съдържанието й!
Защото безотговорно и престъпно е да се поставят квалификации "етруска", без това да бъде обяснено и разработено аргументирано в една студия, придружена със съответния онагледяващ фотосен материал, за да видим кое е "етруското". Макар, че самия етноним "етруски" не е обиден за нас, ние пак можем да си го прочетем като "древнобългарски". Въпросът е принципен" - коментар на Йордан 13.

Присъединявам се към неговият коментар. Това за мен е също скандално.
Защо тази книга, без да е изследвана, е представена за "етруска", а е намерена в тракийска гробница? Защо са тези опити за омаловажаване на тракийската култура?

http://dolsineq.blog.bg

Още едно мнение от форума

В Националния исторически музей (НИМ) в София се съхранява Орфическа книга със златни листа, която е открита в България! Състои се от 6 златни листа, които той /Б.Д./ крие/текстовете им/ от 2004 година!?


Книгата, както и други ценни антични предмети е подарена на музея от възрастен българин от Македония, който ги е пазил цял живот като изключително ценни реликви (каквито са в действителност)?!? Намерил ги е някъде около Кюстендил в разровена тракийска могила, когато като войник от българската армия е участвал в правенето на път!


Твърди се че е написана с етруско писмо, но етруските са траки, водени от Еней след падането на Троя, които се установяват в Италия и създават предримската култура, която е нищо друго освен тракийска! Това е единствената такава книга в света и е уникална! Откривани са отделни златни Орфически плочки с писменост в погребения поставени на гърдите на знатния мъртвец (в Гърция и Италия), но цяла книга никога.


Етруската писменост е разчетена за първи път от български професор от БАН през 70-години! Тук обаче говорим за много по-древна писменост (плочките от Градешница, Караново, Тартария, Варненско и Пловдивско).

Според изследователя на древни писмености проф. Харал Харман (Финландия) от Института по мултилингвистика, който е докладвал на международен симпозиум: НАЙ-ДРЕВНИТЕ ПИСМЕНИ ЗНАЦИ В СВЕТА СА ОТКРИТИ В БЪЛГАРИЯ; ТЕ СА ПО-СТАРИ С ОКОЛО 2000 ГОДИНИ ОТ СЧИТАНИТЕ ДО СЕГА НАЙ-ДРЕВНИ ПИСМЕНОСТИ ОТКРИТИ В ЕГИПЕТ, МЕСОПОТАМИЯ И КИТАЙ!

До сега никой не е посмял да оспори това твърдение на учения! Нашият иследовател Боно Шкодров имаше кореспонденция с професора и му изпрати своето проучване за писмените знаци на старите българи (има публикувана и книга, откъси от която ще кача и тук).

Някои от писмените знаци открити във Варненско в местността "Побитите камъни" върху кремъчни предмети са на възраст дори 10 000 години! Публикувани са в книгата на Людмила Дончева Петкова, както и много други , в това число и руническа писменост, подобна на Ситовския надпис от Родопите, открит от Александър Пеев!

-Харамията

Златната се появява по време на строителна работа около Струма, където я намира български войник от Македония.

Сведения за книгата има и на английските сайтове:

http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/2939362.stm

http://publications.maxwellinstitute.byu.edu/fullscreen/?pub=1304&index=1

Има обаче още две, намерени на територията на България, за които се знае много малко.

Бакърната книга

Бакърната книга е намерена захвърлена като непредставляваща интерес след иманяркси набег в Пиринско и в последствие откупена от македонец - така попада в Македония.

Изровена от иманяри, от царска могила, на връх Топ кория, в историческата местност Старо село, махала Брезовица (Палас), в района на селата Лилково, Ситово и махала Плочник. Книгата е изключителен исторически документ, който показва еволюцията на писмеността - показва как се е загубила и трансформирала, нашата изначално древна писмена система.

Вижда се, че тя е претърпявала еволюция през хилядолетията, когато е била самобитна, т.е. лишена от външни влияния. Тук в така наречената "Бакарна книга", обаче, освен това е и показан процесът на гърцизация и романизация, които са се засилвали по нашите земи вследствие усилването на могъществото на Римската империя и толерацията от нейна страна на еладската, за сметка на нашата култура, за да могат да ни победят и след това асимилират. Затова в книгата, има включени букви и цели фрази от гръцката и латинската азбуки.

Този същия момент се повтаря по-късно при падането ни под турско робство. Там Османската империя също така толерира гръцкото духовенство и го насочва срещу нас, за да започне процес на гърцизация. Днес процесът е отново същия, само че, този път острието е англо-саксонската култура, преди това беше пък руската. В езика ни навлязоха русизми, а сега англицизми. Някои вече пишат и говорят по-добре на тези езици, отколкото на родния си.

Всичко това, преводът на Ангел Личков, ако е достоверен, добавя, още по-голяма дълбочина в разбирането на самите себе си, защото самият превод описва част от нашата самобитна култура, каква е била тогава, какви са били обичаите, вярванията и автоматически превръща тази книга в своего рода древнобългарската "Книга на мъртвите" или писание от този род.
Йордан Стайков

Желязната книга

Желязната книга е конфискувана при залавяне на иманяри от нашите власти. Едно е ясно. И трите са намерени в България. Българи и македонци взаимно дърпат чергата към себе си относно това, на кого са и чия е писмеността от книгите.

Македонските учени нямат скруполите на нашите да отъждествят писмената като антични македонски и са убедени, че това е пименост която е по-стара от етруската и фригийската. В България траките са представени като безписмени и ако твърдите нещо различно - то вие не сте от академичните среди. Нека си затворим и очите за това, че самите гърци твърдят, че писмеността им е дадена от Орфей.

Забавно е и понякога дразнещо, когато балканските народи постоянно се опитват да обясняват кой е по велик и чия територия е била тази на съседа. Българите твърдят, че македонците са българи, а македонците, когато не твърдят,че сме татари - ни правят македонци. Същото правят и сърбите и румънците. Изключително безумни геополитически спорове. Защо безумни ли? Ами това е като да спориш с брат си близнак, че сте от различни родители.

 Специално написано за www.ydara.com

M. Боуо

2013-08-04