Архив

< Август 2013 >
П В С Ч П С Н
      1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 31  

Неподозираните тайни на човешката материя - пътя към Бог, или към ново човекосътворение?

Доказва ли науката това, което са знаели древните адепти - Бог съществува в светлината на нашите

Психология и психопатология на зависимостите - болест, бягство от реалността, или запълване на празнота?

Един от всеки четерима души в света в някакъв период от живота си развива психично

Секретните тунели на България - една от най-добре пазените тайни

Една от най-добре пазените тайни на България са мистериозните тунели, а и цели

Най-сензационната находка в света е скрита в сейф във Варна. По следите на най-старата цивилизация

Вгледай се в миналото и ще разбереш, къде е началото ти и накъде си се запътил...

Заговорът против България/ Отмъщението на Франция - поход против православието

Историята със своята безпристрасност се стреми да подрежда всички значителни 

Древните загадъчни народи - за произхода на етруски и пеласги и българската следа

Точно преди сто години, при разкопки при древния град Фест пред света се появил диск,

  • Неподозираните тайни на човешката материя - пътя към Бог, или към ново човекосътворение?

  • Психология и психопатология на зависимостите - болест, бягство от реалността, или запълване на празнота?

  • Секретните тунели на България - една от най-добре пазените тайни

  • Най-сензационната находка в света е скрита в сейф във Варна. По следите на най-старата цивилизация

  • Заговорът против България/ Отмъщението на Франция - поход против православието

  • Древните загадъчни народи - за произхода на етруски и пеласги и българската следа

gonzo01За него е написано какво ли не из родното медийно пространство.

От известно време името на Георги Иванов се спряга като поредният треньор на „Черно море“, който ще бъде сменен заради незадоволителното представяне на отбора. Победата над „Локомотив“ Пловдив обаче спря временно критиките по негов адрес. Дали е въпрос на тренинг или наистина е такъв, но 37-годишният специалист демонстрира завидно спокойствие. Именно това ме впечатлява при срещата с него, наред с точността му. Въпреки промяната в часа на тренировката (в 19 вместо в 18 ч.), Георги Иванов пристига точно в 17 ч. - както обеща дни по-рано.
Роден е на 2 юли 1976 г. в Пловдив. Син е на Александър Иванов - легенда на „Ботев“ (Пд). Започва кариерата си в „Локомотив“ (Пд), за кратко играе в „Армеец“ (Пд), но не след дълго е забелязан от „Левски“ и е привлечен по настояване на тогавашния треньор на „сините“ Стефан Грозданов през 1997 г. Допринася изключително много за трите поредни шампионски титли на клуба през 2000, 2001 и 2002 г., както и за титлите през сезоните 2005/2006, 2006/2007 и 2008/2009. Носител е на купата на България за 1998, 2000, 2002 и 2007 г., заема трето място във вечната ранглиста на „Левски“ по голове в европейските клубни турнири с 16 попадения. Избран е за футболист на България в две поредни години - 2000 и 2001, и става голмайстор на българското първенство през сезон 2000/2001 с 22 отбелязани гола.
В средата на 2002 г. Гонзо е продаден на френския „Стад Рене“, а след не особено успешен период там преминава в турския „Самсунспор“, като се връща при "сините" под наем за един сезон - 2003/04. До края на януари 2006-а играе в турския клуб „Газиантепспор“. От началото на февруари 2006а е играч на „Левски“, с когото участва в Шампионската лига преди да премине в хърватския ХНК „Риека“ през януари 2007.
След края на сезон 2008-2009 се отказва от футбола и става треньор. В „Черно море“ е наставник от края на миналата година.


gonzo03- Поехте ли си глътка въздух след победата над „Локомотив“ (Пд)?
- Може би отборът пое глътка въздух на базата на това, че трябваше задължително да победим. Да придобият по-голяма увереност в собствените си сили, защото след загубата от „Черноморец“ и равенството със „Славия“ се събра доста негативно настроение. Може би очакванията към отбора бяха доста големи, но много нови футболисти дойдоха, някои от тях доста късно, и е много трудно да се направи тази сработка, която всички искаме да стане толкова бързо. Все пак това са хора, които са работили по различен начин, изискванията към тях са били по-различни в другите отбори. И в един момент нещата, които ние искаме, които тренираме, не се получават по време на мачовете. Но съм убеден, че с времето и с победите, които дай Боже ги имаме, самочувствието и увереността ще се върнат в тези играчи и те ще заиграят много по-добре, отколкото в момента.


- Някои от играчите дойдоха буквално в последния момент на „Тича“. Започна ли „Черно море“ да се оформя като колектив – да се намират по терена, да са приятели?
- Моята философия е друга. Аз искам футболистите да са приятели вътре на терена, това означава да си помагат. Не ме интересува в личния живот дали са приятели и дали излизат заедно. Далече съм от тази мисъл. Всеки е индивидуалност и има различен начин на живот, така че за мен е важно да има колектив в съблекалнята, по време на тренировките и на мачовете. Убеден съм, че при нас има колектив, нямаме разделение на групички. Това го показват и мачовете, които имаме. Изключително много си помагаме и се борят футболистите един за друг. На нас в момента ни липсва умението да контролираме топката, да играем по-сигурно с нея, чрез разиграването й да можем да търсим празните места, когато противникът е прибран в собствената си половина. Но във фаза защита и това, което говорихме – всеки да помага на другия в борбата за топката, мисля, че футболистите се раздават и те го показват на терена. На мача със „Славия“ имаше доста недоволни хора. Но отборът на „Славия“ развали мача, нашият тим през цялото време се опитваше да спечели, до последната секунда го искаше. Гостите бяха тези, които искаха да развалят играта. И това показва, че когато един отбор иска, независимо, че играта не върви, тези хора искат да победят и това е похвално и важно. Когато го имаш този заряд и това желание за победа, рано или късно резултатите ще дойдат.

gonzo07
- Казвал си, че не делиш играчите в отбора. Но все пак какво ти е впечатлението от юношите – Бекир Расим, Слави Сталев, Атанас Петров?
- Юношите се подготвят с мен още от януари. Първото нещо, което хората трябва да разберат, е че юношите трябва да бъдат подготвени за това предизвикателство, което е професионалният футбол. Много от тях не могат да преодолеят разликата между юношеският и мъжкият футбол. Първата разлика е скоростта, на която се играе. Освен това има прекалено много физически единоборства, които ако тези юноши не са готови за тях, няма да успеят. Основното нещо, за да си спортист е да имаш добра физика. Без да имаш физиката на футболистите, които са ти противници, или най-малкото да изравниш възможностите, които имаш, е немислимо да се играе. Да вкараш млади момчета, които не са готови, и да ги убиеш. Трябва да се намери точният момент, когато отборът ти е балансиран, когато всички останали футболисти могат да помагат на това младо момче да не изпада в криза, в дупка при негативни резултати. Налагането на юноши е сложен процес. Някои фенове казват: „Дайте да слагаме юноши“. Окей, слагаме юноши, но първо ще ги убием тях, и второ – отборът няма да е на това ниво, което искат те. Бекир, ако трябва да говоря специално за него, си изчака момента. След седем месеца работа с мен той знае изискванията ми и знае всяко едно нещо, което трябва да прави на терена. Подготвен е физически и е настигнал гору-долу играчите в мъжкия футбол. Оттук нататък обаче Бекир го чака много сериозна работа, както и Слави Сталев, и Наско Петров. Моята роля е да подготвя тези футболисти и да им дам шанс. Тяхната роля е да играят така, че да израстват всеки един ден и да показват това израстване във всеки мач. Затова казвам, че не деля играчите. Всички, които са в първия отбор, са професионалисти. И моята работа като треньор е не да давам нещо на някого даром – като юноша на клуба да играе той, а да гледам в тренировките и мачовете как се представят футболистите. И ако почна да ги деля – юношите защото са юноши, трябва да играят, а пък другите защо да тренират тогава? Така че напълно нормално е един треньор да гледа в отбора състоянието на играчите, от него се очакват резултати. Мисля, че от 20 души полеви играчи трима юноши са напълно достатъчни, като тези юноши ще вземат участие. Има 38 мача, след две седмици те започват в сряда и събота. При тия толкова малко полеви играчи на тези юноши ще им дойде времето. Но пак казвам – не искам да ги определям като юноши. След като са приключили с юношеския футбол, те са вече мъже и ние трябва да ги приемаме така. Който иска да се сърди, както иска да приема нещата, но докато аз съм треньор, ще играят най-добрите заради това, което са показали на тренировките и в мачовете, без значение от кой град са, от кой отбор и къде са израснали.


gonzo02- От началото на годината сте заедно. Свикнаха ли вече играчите с теб и ти свикна ли с тях?
- По-лесно е да се свикне с един човек, отколкото аз с 20. Аз съм бил винаги честен с играчите. По всяко едно време – и преди, и след мачове, и в разговорите, които сме водили, така че между нас има една честност и коректност. Всеки един от футболистите знае какво мисля за него и им казвам кои са им грешките, кои са им хубавите неща. Футболистите трябва да се нагаждат към треньора, а не обратното. От играчите се изисква да бъдат винаги на ниво. Не всеки път се получава и аз го разбирам и го знам. Ролята на треньора е да ги убеди в неговите виждания, които има за футбола, за живота, за професионализма. Да подготви играчите както физически, така и тактически и оттам нататък работата му свършва до тъч линията. Как ще изглежда отбора в даден мач зависи от футболистите. Те са главните действащи лица. И работата на треньора е да направи така, че 11-те да заиграят като един. Но това изисква време. Няма да стане примерно за два дни, седмица, 10 дни или месец. Хората сигурно си мислят, че начертаваш една схема, показваш кой накъде да се движи, подреждаш ги на тренировка, показваш един път и футболистите заиграват както ти искаш. Напротив, това е много сложен процес. 11 души, които трябва да мислят като един. Имат фаза атака, фаза защита, в момента на отнемане на топката какво трябва да се направи, в момента на загуба какво се прави... Това е голям синхрон, не е един играч или двама. Това са 11 души. И това е сложното на футбола. Не е тенис – като загубя, да знам защо е станало. Всеки един от тези играчи зависи от другия. Затова и трябва да имат синхрон по време на игра. А за него трябва време. Хората си мислят, че като взехме някакви имена, само ги подреждаш на терена и те започват да играят по начина, по който всички искаме. Само че така не става.

gonzo09
- Предстои мач с „Берое“. Ще можеш ли да разчиташ на пълен състав?
- По данните, които имам от лекаря, Гошо Илиев почти сигурно ще отпадне от мача. Проблеми има Паланков, който получи контузия на загрявката на мача с „Локомотив“ (Пд). Бекир в неделя е получил някаква болка в бедрото и ще видим той как ще бъде. Но като цяло има още доста време до мача, надявам се тези хора да се излекуват. Също се надявам през останалото време до двубоя никой друг да не се контузи.


- А ти адаптира ли се към живота във Варна? Харесва ли ти тук?
- Варна е хубав град. Но аз съм дошъл тук да работя, не да живея. Ако трябва да бъда честен, да, харесва ми във Варна, свикнал съм с начина на живот. Проблемът ми е, че много голяма част от приятелите ми, семейството са в София. Е, и тук намерих приятели. Това е единственото, което ми липсва. Но синът ми учи в София и нормално семейството ми е там. Иначе нямам никакъв проблем.


gonzo10- Къде е по-лесно – като треньор или като футболист?
- Две мнения няма по въпроса. Като футболист мислиш само за себе си – как да живееш и как да играеш по най-добрия начин. Оттам нататък не те интересуват толкова резултатите, отговорност за тях носи треньорът. И ангажиментите са много по-малко. Докато като треньор трябва да мислиш за 20 човека, да влизаш в техните глави, да бъдеш психолог, да знаеш какво да кажеш на всеки, когато е отчаян или в еуфория. Отговорностите и резултатите са изцяло върху треньора. Много пъти, когато един отбор не върви, виновен е треньорът. На играчите се обръща много по-малко внимание. Но когато има успехи, те са за играчите. Да си треньор е сложно. Аз винаги съм го казвал, а и съм го чувал от други колеги: когато си се хванал с тази професия, багажът ти винаги трябва да е приготвен до вратата. В момента, в който нещата не вървят, си взимаш багажа и си тръгваш. Така че съм подготвен за всякакви неща. А и тези три години и половина, през които съм бил и треньор, и директор в „Левски“, са ми дали такава школовка, че абсолютно по никакъв начин не ме притеснява нищо и никой. Единственото, което искам, е „Черно море“ да върви. Ако това не става, аз сам ще си тръгна. Не съм дошъл тук за пари, нито за слава, дошъл съм да помогна с каквото мога. В момента, в който и ръководството на „Черно море“, и аз преценим, че не можем повече да си помагаме или да се развиваме – те като клуб и аз като треньор, се разделяме по най-нормалния, човешки начин. Това са ми вижданията за нещата. Нито стоя накъде насила, нито някой ще ме накара да стоя насила.


- Да те върна малко назад във времето. Кога се срещнахте с футбола? И това, че баща ти е бил футболист ли се оказа решаващо за теб?
- Не бих казал. Може би и това, но като цяло моето поколение, в тези години, в които израствахме като деца, беше много актуално и модерно да се играе футбол и да се спортува. Почти всички играеха на улицата, независимо дали някой тренира в отбор или не. Обичахме футбола като игра, а не защото някой ме е карал. Никога не съм си мислил, че ще спечеля пари, играл съм го за удоволствие. Много хора бъркат точно това. Има родители, които са толкова амбициозни, че натискат децата си и им пречат да се развиват. Първото нещо, което е най-важно: трябва самото дете да иска да играе футбол. Да обича футбола, да използва всяка свободна секунда да спортува, да играе на улицата или да се представя добре на тренировка. И да мисли как да успее и да се развива във времето. А парите и всякакви други облаги от футбола идват по-късно. Има много деца, които си мислят, че ще станат футболисти, защото има пари и трябва да бъдат известни. Всяко нещо идва с времето си. Първо трябва много работа, за да постигнеш нещо и тогава ще получиш това, което трябва. Много деца до 15-16-годишна възраст вървят много добре и за 2-3 години, когато започнат да срещат изкушенията в живота, тръгват надолу. И всички започват да се чудят защо. Защото те не са подготвени за живота, който ги очаква след определена възраст.


gonzo12- Ти беше от едно от най-добрите поколения на „Левски“. Кой ти е най-хубавият, най-ярък спомен от това време?
- Имам много ярки спомени, защото имам много победи като футболист. От някой мач, който е бил решаващ – било за титла или за купа, изпитваш много по-голямо удовлетворение от това, което си направил. За тези 15 години, в които са ми се случвали толкова хубави неща, не мога да кажа кой момент ми е по-хубав. Всеки ми е бил хубав и не бих го заменил за нищо друго. Най-важно е човек когато прави нещо, да го прави с любов. Да обича това, което прави. Тогава то не е работа. Приемаш го като удоволствие. А във футбола е много хубаво, защото освен, че го обичат, футболистите го играят и получават пари за това, което обичат. Затова не трябва да го приемаме като професия, да чувстваме напрежение или да се оправдаваме с това нещо. Правим това, което обичаме. И всеки е станал футболист, защото е искал да е такъв. И е най-нормалното нещо да не се притеснява от топката. Напрежението е оправдание за някой, защото не е готов психически да понесе отговорността, която трябва да има на терена.


- Щом все още се занимаваш с футбол, значи го обичаш. Но имало ли е момент, в който си искал да зарежеш всичко?
- Имало е много такива моменти, особено след като се отказах от футбола. Както вече казах, когато вече не си футболист, а си треньор или директор, тежестта е много по-голяма и ти си отговорен за много други хора. Когато футболистите не играят, аз съм отговорен за това. И когато нещата не вървят, най-лесното е да се откажеш. Нормално е понякога да ти идва малко в повече. Но аз съм такъв човек, че не се предавам толкова лесно и бързо ми минават тези мисли. Може би ще дойде и при мен този момент, в който ще трябва да кажа край, защото нервите в треньорската работа са много по-големи, отколкото човек може да понесе. Но футболът ти дава един адреналин, който не можеш никъде другаде да го намериш. Всяка седмица всеки мач ти е важен, изпитваш тръпката от това как ще се представи отбора ти, дали ще изпълнят задачите, дали ще победиш... Адреналинът, който носи футбола, те зарежда и всички проблеми от най-различно естество, които имаш, минават по-леко.

gonzo13
- Като футболист в „Левски“ ли се чувстваше най-добре или в някой от другите отбори, в които си бил?
- Освен в „Локомотив“ (Пд) като юноша, в България съм играл само в „Левски“. Бях и в чужбина. В „Левски“ съм се чувствал най-добре и там съм си бил като у дома си. Няма как да си прекарал толкова време там и да не го усещаш като свой дом. Когато съм излизал в чужбина и съм сменял отбора, никога не ми е било комфортно. Няма как да си кривя душата и да кажа, че някъде толкова много ми е харесало. Нищо, че отборите, в които съм играл, са били на професионално ниво и винаги всичко е било перфектно. Но когато си чужденец, трябва да свикваш с манталитета на хората в държавата, в която живееш. Трябва да научиш езика, имаш по-малко приятели. Това винаги е трудно. И когато взимаме нов футболист, който е чужденец, винаги се поставям на неговото място. Независимо, че тези футболисти може да са много добри в отборите си, от които идват, на тях им трябва време за адаптация. Ние българите имаме навика бързо да даваме генерални заключения, още в първия мач да отписваме някой и да казваме, че е некадърник. А когато си създадем мнение за някого, трудно после го променяме. И така за тези момчета става много трудно. И аз мога да ги оправдая и да вляза в положението им, докато много хора, които гледат мача, не могат. Те са фенове, искат резултати, искат отбора да играе добре. Донякъде са прави – идват да гледат спектакъл, нормално е да искат максимума от тези футболисти. Но не винаги играчите могат да бъдат на нивото, на което публиката очаква. Най-малкото живи хора сме – ставаш сутрин, лошо ти е. Всеки ден не ти е еднакъв, не си винаги в кондицията, в която трябва да си.

gonzo11
- Запази ли приятелствата от времето при „сините“?
- Разбира се. И до ден-днешен съм приятел с всички и когато си тръгнах, оставих много приятели, които работят в „Левски“. И досега усещам клуба като мой дом, независимо, че работя за „Черно море“. Този отбор ще ми бъде на сърце. Не можеш да зачеркнеш с лека ръка 15 години от живота си. Въпреки че в момента приоритетни са ми интересите на „Черно море“ и нямам никакви сантименти, когато играем с „Левски“.


- А Георги Иванов от „Черно море“ как се разбира с Георги Иванов от „Спартак“?
- С Геша имам прекрасни отношения. Познавам го още от едно време, когато беше футболист. След това завършихме треньорската школа заедно. За мен той е много добър треньор и му пожелавам успех.


- Геша се надява, че до 2-3 години Варна отново ще има своето дерби. Ще ви видим ли някога един срещу друг?
- То има една мисъл: ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за плановете си. Така че не бих правил някакви планове за след 6 месеца, 1 година или 2 години. Надявам се да има дерби във Варна, защото то винаги дава заряд на хората. И градът може би го заслужава този заряд в такъв мач. Така че пожелавам на Геша да се върнат в „А“ група, за да има дерби между „Черно море“ и „Спартак“. Мисля, че няма да има по-хубаво от това за варненци.


gonzo06- Да си треньор е натоварващо. Как успяваш да се освободиш от това напрежение?
- В мен няма абсолютно никакво напрежение, откакто работя във Варна, в „Левски“ също беше така. Аз съм бил толкова години футболист, свикнал съм на това напрежение. Това, което съветвам моите играчи, за да се отървават от стреса и да не влизат под допълнително напрежение, е да не четат вестници и сайтове. Нищо, че сега давам интервю за сайт. Има прекалено много хора, които критикуват футбола, не само „Черно море“, а не разбират нищо от него. Журналисти започнаха повече да разбират от треньорите, фенове дават мнение и се опитват да командват и да назначават треньори, директори, президенти и т.н. Така че нямам нужда да чета такива работи нито за себе си, нито за „Черно море“, нито пък който и да е футболист да ги чете. Уважаваме мнението им, имат правото да го изразяват, но по никакъв начин не ми е влияло това нещо. Напрежението единствено си го създавам лично аз за това, че искам отборът ми да побеждава. И аз искам винаги да побеждавам. Но по принцип абсолютно за нищо друго в работата ми нямам притеснения.


- Идеалната почивка за теб каква е?
- Тя е спрямо настроението ми. Като цяло идеалната почивка за мен е с близките ми, с приятели, семейството, децата. Зависи от нагласата ти за момента. Някой път може да искаш да си стоиш вкъщи цял ден, друг път – да разпускаш с приятели в заведение, по кафета, да вечеряш с някого. При мен всеки път е различно – спрямо настроението, ситуацията в отбора. Винаги съм казвал, че професионалният ти живот определя личния. Защото не може да не ти върви в работата, а в личния живот да ти върви. Моите настроения са спрямо работата и резултатите, които има отборът.

gonzo04
- Липсва ли ти това, че не си на терена или вече го преодоля?
- Понякога като виждам как не вървят нещата, ми идва да вляза на терена. Но отдавна съм си избил от главата, че някога мога да се върна и да играя футбол. Или да ми липсва това, че не играя. Прекалено много са вече ангажиментите, с които се занимавам, и прекалено много са ми мислите, насочени към отбора, за да имам някакви помисли, че трябва да играя. Има млади момчета, които трябва да се доказват, аз съм си взел моето от футбола – и като мачове, и като голове, като известност, резултати, награди... Не бих казал, че изпитвам огромно желание да играя футбол.

gonzo14
- А има ли желание за мачлета с приятели или не остава време?
- Във Варна не играя толкова често, но се е случвало да поритаме. Иначе когато съм по-свободен, особено по време на почивките лятото, играя футбол всеки ден. Най-малкото трябва да се грижим да сме в добра форма, а не на 37 години да пуснем корем, задник и да е срам да се съблечем на плажа. Вече спортувам за здраве.


- Има ли първенство, което ти е интересно и следиш?
- В интерес на истината гледам всякакви мачове постоянно, независимо от кой шампионат. Има няколко силни първенства вече. И немското първенство, което до преди 2 години много хора не гледаха, вече е интересно. В Испания, Англия, Германия се играе много качествен футбол. Има и други първенства, в които отборите се развиват. За да се развиваш, трябват много пари, много време, което в България го няма.


- От българския шампионат има ли отбор, който да ти прави впечатление?
- „Лудогорец“ и „Ботев“ (Пд) в момента. Особено „Лудогорец“ е отборът, който в момента играе модерен футбол, харесван от всички. Резултатите, които постигнаха и в евротурнирите, и в нашето първенство – две години станаха шампиони, не са случайни. Всичко е въпрос на селекция, организация, планове за бъдещето. Напълно нормално е след като си поставил тези основи, да имаш и резултати.

gonzo08
- Каза, че семейството ти липсва. Близките ти свикнаха ли с това, че футболът трябва да е на първо място?
- Всъщност при мен футболът не е бил на първо място, семейството ми е било. Винаги съм имал някакви приоритети. Футболът го обичам и затова се занимавам с него. Но през годините те са свикнали с моите отсъствия. Защото винаги пътуваш по лагери, по мачове. Поне в това семейството ми е ощетено, но по-лесно свикват, когато ме няма. Може би при отсъствията ми от нас от предните години по-лесно го приема сега и жена ми, и сина ми, защото той е във възраст, в която е нормално да има нужда от баща си. Но жена ми се справя доста добре.


- В началото на първенството сме все още. Какво искаш да се случи до края?
- За мен е важно какво ще се случи с отбора. Има още много да се работи, за да придобием вида, който искаме. Имаме цел, която е поставена – да влезем в първата седмица. Още е рано да се правят някакви планове, изводи, сметки. До Нова година битката ще бъде жестока. Виждаме, че с този формат – 14 отбора и 4, които изпадат, всеки един клуб ще се бори да влезе в седмицата. Виждаме изненадващи резултати - „Любимец“ победиха и „Лудогорец“, и „Ботев“ (Пд). И съм сигурен, че до края на първенството ще има още много изненади. Надявам се ние да бъдем приятна изненада. А за мен... най-важното е да съм жив и здрав, семейството ми също, футболистите, хората, които обичам и уважавам... Резултатите са плод от работата на даден човек. Това е в професионален план, в личен искам само здраве.
Виолета Тодорова
снимки: автора, jylto.com, forum.gong.bg, topsport.ibox.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Търсене/ Search

kakavida.com