Архив

< Май 2015 >
П В С Ч П С Н
        1 2 3
4 5 6 7 8 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30 31

Българска история

Заговорът против България/ Сакралната мисия на новите богомили.Революция в Европа?

bul nadpic"По времето, когато Боян Мага започна своята дейност, както дворецът, така и

Прочетете още...
 
Съвършено секретно: Тайните мистерии на българските богомили

BO1През 1245 година, само година след превземането на последната и най-свята богомилска  крепост

Прочетете още...
 
Това за което учебниците по история мълчат - Световната мисия на Българската ерес

Разпространение на Богомилството. ВЕЛИКАТА ЕРЕСЕдва ли има религиозно учение, което да се представя в толкова деформиран вид, както е

Прочетете още...
 
Предсказания за България от Петър Осоговеца, богомилски жрец

bogomili malkaПетър Осоговски е Доростолски епископ през Х век, неговата църква е била в днешна

Прочетете още...
 
Тенгрианството, древните маги, богомилите и кам-бояните жреците на Тангра

magic1Главна задача за окултизма станало проникновението и познанието за съкровенните тайни

Прочетете още...
 
Знаменателните водачи на съвършените богомили

B1Рецепта за съвършенство няма, обичат да казват мъдрите побелели глави, независимо коя е

Прочетете още...
 
Астрологичната символика и зодиите в богомилиското учение

BOGOMЧаст от презентацията на доклада на Радислав Кондаков, на Четвърта национална

Прочетете още...
 
Богомилската музика,трубадурите и романите за Светия граал

troubadour2xТе пееха за Сватбата на Царския Син.

Прочетете още...
 

Популярно

Готи и Гети - германци или траки? Историята, която не познаваме - унищожението

"Всеки народ се идентифицира със своята история, с приноса си към културата на човечеството, и

Прочетете още...

Това за което учебниците по история мълчат - Световната мисия на Българската ерес

Едва ли има религиозно учение, което да се представя в толкова деформиран вид, както е

Тайните знания на колобрите и божествена сила на древните български мистерии ОРЕНДА

Обвити с мистика и легенди, колобрите (древните български жреци) са част

Тайните бойци на българските манастири - забравените освободители на България

"Тайното братство" е сред най-интересните факти в родната ни история. Това е

Заговорът против България/ Сакралната мисия на новите богомили.Революция в Европа?

"По времето, когато Боян Мага започна своята дейност, както дворецът, така и

Кодирани послания, шифър, тайни кодове и тайнописи/ Шифърът на Калоян

Една от най-слабо проучваните теми в българската история са тайните кодове и тайнописи

Сензацията на XXI век ще е България! Народ по-стар от Библията и по-древен от библейския потоп

Има една сила, която бавно и могъщо, подобно силата на приливна вълна помита и

  • Това за което учебниците по история мълчат - Световната мисия на Българската ерес

  • Тайните знания на колобрите и божествена сила на древните български мистерии ОРЕНДА

  • Тайните бойци на българските манастири - забравените освободители на България

  • Заговорът против България/ Сакралната мисия на новите богомили.Революция в Европа?

  • Кодирани послания, шифър, тайни кодове и тайнописи/ Шифърът на Калоян

  • Сензацията на XXI век ще е България! Народ по-стар от Библията и по-древен от библейския потоп

Untitled-1Вие, български жени, гледате турския сериал " Великолепния век", нали? Няма лошо

/специално за www.ydara.com/

 - гледайте го, само помнете и непременно кажете на децата си, че това е една добре dsh 021bзавоалирана приказка, филмова фикция, измислица, ФАЛШИФИКАЦИЯ на в действителност жестока и кървава история. Кажете им, че повечето красиви артисти носят чертите на отвлечените най-красиви,здрави и умни деца и жени на България. Че в харема на султана е НЯМАЛО туркини - той е бил изцяло попълван с отвлечени от родителите и дома им български момичета и момчета, а личната войска на султана - еничарите, от отвлечени невръстни български момчета, които първо са ставали роби и слуги в турски семейства, а най-издръжливите - обучени във военни казарми по най-жестоките методи да воюват за османската държава.

Еничарите - бившите християнски деца, безчинствали над християните, дори над своите родители, и ги убивали по-лошо от сарацинския род.
Псковският монах Илия на с. 38.

Е, гледайте, няма нищо лошо, само помнете и разкажете на децата си истинската българска история, докато се роди онзи ГОЛЯМ И РОДОЛЮБИВ ПАТРИОТ, КОЙТО ДА ПОВЕДЕ И ДА СЕ БОРИ ЗА БЪЛГАРИЯ.

 

 КЛАДЕНЕЦЪТ В БАТАШКАТА ЦЪРКВА
"СВЕТА НЕДЕЛЯ"
Георги Бонев

Отчаяно дълбан с ръце, отвесен...Кладенецът изкопан от майките за да търсят вода за децата сиКладенецът изкопан от майките за да търсят вода за децата си
В света едва ли има друг - такъв!
Стоя пред този кладенец потресен
и ми се струва, че е пълен с кръв...
Деца горят от жажда в храма тесен
Дълбаят майките, а вън
със стръв три дни крещи башибозука бесен и се надварва кой да влезе пръв.
Вода не са намерили поне
да мокрят на децата си устата,
преди да почне страшното клане...
Тук толкоз кръв невинна е пролята,
че трябва да вървиш на колене
и да мълчиш...

 

Земята тук е свята...
И да мълчиш... Земята тук е свята.
Заслушай се във нейния език:
"Народът ти герой и мъченик
кръвта си тук проля за свободата.
Със голата си гръд и смелост непозната
се би той срещу ятаган и щик.
Пред подвига му - страшен и велик,
признателно си наведи главата!
Тогава ужасът ме облада,
мен - майката-кърмачка
и изглежда, затуй се дръпна моята вода.

 

Напразно майките докрай с надежда
я търсиха за своите чеда..."
Тъй тъжно майката-земя нарежда.
Тъй тъжно майката-земя нарежда.
На подвига свидетелка едничка.
И разказът и, сричка подир сричка,robstvo2
в онези дни съдбовни ме отвежда.

 

И изведнъж във кървава одежда
едно дете долита като птичка.
Към мен протяга за вода ръчичка
и с поглед умоляващ ме поглежда.
И аз ръка протягам, но къде е?
Усещам дъх на тленност и на плесен
и гробницата-църква в мрак пустее...

Не бе ли призрак, мигом пак отнесен?
Пред мен зловещо кладенецът зее,
с ръце дълбан, отчаяно отвесен....

 

 

robstvo1

  Има чужденци, които България е белязала с омразата си, но има и такива святи за нея имена, които ние, българите, никога няма да забравим и записваме имената им в летописа на историята си. Хора направили възможно възвръщане на държавността ни, дали дори живота си за нейното съществуване днес.


Когато говорим за история, ние не трябва да съдим за един народ по делата на политиците му. Никой българин не иска родината му да бъде презирана и мразена само заради безродните си и безчестни управници. Никой не иска да народът му бъде осмиван и мразен заради безчестието на шепа продажни държавници.


Така българинът възторгва и обича руския народ, независимо от имперските домогвания на zashtitata na Orlovo Gnezdoруските държавници, мрази Чърчил, но е отдал почитта си към други английски синове, застъпили се за каузата на българите и България. Освен на неизброимите жертви, мъченици и герои на страната ни, ние дължим свободата си и на руските, румънски и финландски войници, загинали редом с тях по нашите бойни полета. Ние ще ги помним с любов и признателност.

 

 

 Един от тези големи хора е американският журналист Дженюъриъс Макгахан, когото Европа нарече "Освободител на България". Той отвори очите на света за турските зверства у нас при потушаването на Априлското въстание и показа на света, че на Балканския полуостров има един народ, готов на всичко, за да постигне свободата си.


Макгахан извършва нещо нечувано – той съумява да противопостави Британската империя срещу136643696558989 Отоманската. Първи той разбива едно непреодолимо дотогава схващане, че зад всички бунтове в България стои Русия.



След това, той привлича симпатиите на британското общество към България. Дизраели – най-изявения защитник на Османската империя. премиер на Великобритания по това време, прави опит да омаловажи случващото се и изтъква, че броят на жертвите в България бил по-малък от този, който е съобщен. Макгахан го опровергава красноречиво. Британското правителство е изобличено като съучастник на зверствата. Англия е обхваната от масово движение за солидарност към българския народ.


Уилиям Гладстон, водач на опозицията във Великобритания, изтъква: „Аз напълно съзнавам многобройните заслуги, правени от независимия печат на човечеството, свободата и справедливостта, но доколкото ми е известно, „Дейли нюз” е направил най-голямата и блестяща услуга. Ако не беше мъжеството, решителността и сърцето на тоя орган на общественото мнение, то ние щяхме досега да стоим в тъмнина и злочестите българи нямаше да имат своята най-добра и основателна надежда.”



Репортажите на американския журналист за турските зверства при потушаването на Априлскотоmacgahan въстание насочват вниманието на световната общественост към съдбата на българския народ и изиграват значима роля за преобръщането на европейската политика.


Репортажите на Макгахан спечелват за България поддръжници като Оскар Уайлд, Чарлз Дарвин, Виктор Юго, Достоевски и дори самата кралица Виктория. Публикациите в „Дейли нюз”, насочени срещу действията на една могъща империя, имат огромно влияние върху европейската политика. Европейските дипломати се активизират и се стига до свикването на Цариградската конференция.


Благодарение на личното застъпничество на Макгахан Райна Попгеоргиева била освободена от затвора.


През 1978 г. България подарява бюст-паметник на Макгахан с надпис „Макгахан - освободителят на България", който е поставен на гроба му. Копие на паметника е поставено в Батак.



Историята на "Писма от ада"

От средата на XIX век, Османската империя е поддържана финансово със заеми от съюзниците си Англия и Франция, които имат интерес южната империя да бъде противовес на Русия в нейните опити за разширение към топлите морета.

По това време през май 1876 година в Истанбул започват да пристигат странни и шокиращи plevnaновини. Български студенти в Роберт Колеж разказват на преподавателите си за нечувани кланета над мирното българско население след потушаването на въстанието там.

 

 

Колежът апелира към британското посолство да проведе разследване и препраща новините към представителствата на Лондон Дейли Нюз и Таймс в Истанбул. Затова, срахувайки се от пристрастност от английска страна, българската общност в Истанбул се обръща към консула на Съединените Щати Юджийн Скайлер и той приема да оглави независимо разследване.

 

По една случайност в Цариград по това време се намира и американският кореспондент Януарий Макгахан (или Джанюариъс Макгахан), близък приятел на Скайлер, който тръгва с него по поръчение на Лондон Дейли Нюз.


Дженюъриъс Макгахан -най-блестящият журналист на 19 век през лятото на 1876 г. преминава по следите на априлци, разпитва очевидци на невижданите човешки подвизи и страдания, участва в една от най-резултатните анкетни комисии, чиито официални доклади събуждат негодуванието на европейската общественост и предизвикват свикването на Цариградската конференция.Няма иvasilev liberation-p1съмнение,че като кореспондент на”Дейли Нюз” достоверно е отразил случващото се по това време у нас.



Между 28 юли и 25 август 1876 година той написал десет писма от България - "Писма от ада".



От вестник „Кормило", 8 юли 1936 г.

Българският народ не е отмъстителен, той е великодушен до бездушие, иначе как може да си обясним, че Юсеин Бошнак, който участвал в залавянето на Левски в Къкрина и когото Левски ранил в ръката, спокойно продължил да си живее в България и да разказва на Иван Драсов спомени за жертвата си; продължил да си живее в България здрав, весел, бодър, паметлив и разговорлив и Мехмед Али Осман, който участвал в потерята, която преследвала Ботевата чета и който през 1936 година се хвали пред Тодор Икономов, че е видял с очите си убития Ботев: „Той беше облечен така, както е на портрета"


Из "Турските зверства в България”
Джeнюариъс Макгахан


“…Почти във всяко българско село има училища, и тия школи, където те не са изгорени от турците, се намират в цветущо положение [и] надали ще се намери българското дете, което да не знае да чете и пише, и изобщо процентът на грамотните в България, не е по-малък от тоя в Англия и Франция…В действителност излиза, че българите не само не са диваци, но те са трудов, предприемчив, честен, образован и мирен народ.”

“…Целия черковен двор е изпълнен с [огромна грамада от човешки трупове]… Малки къдрави Антони Пиотровски Баташкото клане.1892гглавици се показваха там, малко краче, дълго колкото пръст, малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ – бебета, които са умрели учудени от чркич блясък на сабята, деца, които са умрели сред писъци на уплаха и ужас, млади момичета, погинали в плач, ридания и молби за милост, майки, умрели в усилие да заслончт със слабите си тела своите малки дечица…”

“…Нещастието е прекалено голямо, за да се говори за него спокойно. Плачът, сърцераздирателните ридания и жалбите на нещаастните жени и деца все още звучат в ушите ми. Те ме преследват ден и нощ – навсякъде, където отивам, когат спя или се пробуждам. Те ме обитават като безкрайно много призраци…”


“Няма турски жени и деца, убити хладнокръвно [...] Няма мюсюлмански жени, които са били изнасилени. Няма мюсюлмани, които да са били измъчвани. Няма ограбена мюсюлманска къща. Няма осквернена и разрушерна джамия.”



Из "Турските зверства в България”
Джeнюариъс Макгахан


“Зрелището, което ни се представи, беше дотолкова страшно, че за цял живот не можем го Massaker von Batakзабрави. В тая гниеща, зловонна купчина на места се виждаха къдрави детски глави, крачка, не по-големи от пръста ми, и ръчици като да са били прострени с молба за помощ.


Тука се разлагаха наред под жежките зари на слънцето телата на младенците, които с недоумение са гледали в минутата на смъртта на лъскавото оръжие, облятите с кръв ръце на техните джелати; деца, които са изпуснали духа си посред ужаса, който ги е обзел; моми, които напразно са молили за пощада, и майки, които са се старали да защитят своите рожби.


Сега те всички лежат тука безмълвни; не се чува нито плач, нито ужасни викове, нито вопли за пощада. Жетвата гние наоколо по полетата, а жетварите гният на гробищата… Навред ужаси! ужаси! ужаси! ”



Из "Турските зверства в България”
Джeнюариъс Макгахан

„В пловдивския, сливенския и търновския окръзи, а така също в съседните места, на които обърнах особено внимание, има изгорени досущ или отчасти 79 села, без да говорим за batak churchмногобройните разграбени села. И така, пропаднали са до 9 000 къщи, а като смятаме във всяка къща средно число по 8 души, излиза, че 72 000 човешки създания са останали без покрив.

Убити според моята сметка има до 10 984. Разбира се, че много още има убити по полето, големите пътища и горите, но за тях не са останали положителни сведения. Затова мисля, че общата цифра на убитите достига до 15 000 души. Сетне са умрели много хора от болести, затвори и пр. Фактове за позорно оскърбление на жените срещаха се на всяка стъпка така много, щото не мога да ги приведа всичките.


Изгарянието на домовете, убийствата и всевъзможните зверства, извършени от турците, очевидно съвсем не са били необходими за потъпкването на въстанието, което е било твърде незначително, и селяните при първото поискване давали са оръжието си. Така също тия действия не се оправдават от паниката, защото тя се е била отколе минала, когато войските излезли в поход, или пък с подобни зверства от страна на българите, както утвърдяваха не само турците.


Аз старателно изследвах тоя въпрос и не намерих никакви доказателства да са извършвали българите каквито и да са зверства. Само в два случая инсургентите са изгорили две турски села и убили две туркини при бягането им из Панагюрище. Нито една туркиня, нито едно турско дете не са били убити хладнокръвно, преднамерено; нито една туркиня не е била обезчестена, нито dsh 022един турчин не е бил мъчен, нито една турска къща не е била ограбена и нито една джамия не е била осквернена.”




Из "Турските зверства в България"
Джeнюариъс А. Макгахан


Отиването ни на коне до Копривщица ни се показа приятно развлечение след отвратителното,bkz1colorтежко и мъчително друсане в турската талига по турския път. Колкото по-нагоре се качвахме, толкова въздухът ставаше по-прохладен, а гъстите гори приличаха на зелен, сенчест павилион, под който ние полека вървяхме, твърде доволни, че поне за време избягнахме ужасното зрелище на човешките страдания.



От шубраците или от изправените канари извираха тук-таме малки горски изворчета, които весело искряха под зарите на слънцето; сегиз-тогиз спирахме на някоя зелена полянка и оставяхме конете да си хапнат сочна трева. Като се покачихме на върха на тази планина, която в същност служеше само за подножие на Балкана, обърнахме се назад и видяхме една великолепна, рядко срещана картина. Пред нас се беше разпростряла грамадната живописна долина на Марица с Татар-Пазарджик, Пловдив и Едрине, а далеч на юг в разстояние на много мили се издигаше Балканът, който отделя басейна на Марица от Егейското море (Родопите — бел. ред.).



Малко по-нататък спряхме се да закусим до извора, известен под името Хайдушки. Тука bashibozyciзабелязах, че към нас се беше присъединил нов спътник, един млад човек със слабо конче. Като го разпитах, научих, че той отивал също така от Панагюрище в Копривщица и се присъединил към нас за по-голяма безопасност. Антонио поведе с него дълга, откровена разговорка, в която момъкът си призна, че отивал при своята възлюбена, която живяла в Копривщица и която не бил виждал повече от три месеца, т.е. от захващането на въстанието.



Горкият беше много благодарен, дето му позволихме да ни придружи и доброволно да ни показва пътя, защото двамата заптии, които ни придружаваха, не познаваха много добре този път. Той ни разказа, че напролет хайдутите го уловили и му взели не само парите, но и дрехите. Под впечатлението на неговия разказ, ние сметнахме колко гърмежа бихме могли да направим, ако ни нападнеха разбойници; след като се убедихме, че общия им брой е равен на сто, ние преспокойно изядохме закуската си, която се състоеше от студена кокошка и овче месо, напихме се с вода от извора и като запалихме цигарите, дигнахме на смях тия разбойници.



Тук му е мястото да се каже, че те се твърде оплакват от съвременното положение на страната, което ги лишава от средства за съществуване. От захващането на войната търговците и 1пътниците престанаха да ходят по пътищата нагоре-надолу, така щото разбойниците, като загубиха сигурното парче хляб, достигнаха до ужасна сиромашия. Достойно е за отбелязване, че те всичките са турци; това не трябва да забравят нашите дипломати.



Часа към 6 вечерта се изкачихме до гребена на планината, в подножието на която се простираше дълбока тясна долина, а в края и беше Копривщица. Спущането надолу беше дотолкова стръмно и пътят така лош, щото ние бяхме принудени да вървим пеша до един час, макар че на пръв поглед това село ни се виждаше така близо, щото отгоре в него би могло да се хвърли един камък. Вече се стъмняваше, когато се спряхме в един чист, обрасъл със зелена трева двор на българска къща, в която ни предложиха гостоприемно прибежище.



След четвърт час ние седяхме на възглавниците на един широк диван, като пиехме кафе,2 copy пушехме цигари и разменявахме комплименти с местния мюдюрин, който тозчас дойде при нас.
Копривщица е едно от трите или четирите селища на юг от Балкана, в които се били опитали да въстанат. В същност, тя е била най-виновна, защото макар и тука да не са били правени укрепления, но младите хора, които взели оръжието, направили едничко, с нищо неоправдаемо престъпление по време на последното въстание.



Говорим за убийството на четиридесеттях турски цигани, които им паднали в ръце. Тия цигани се въоръжили тайно и ги подозирали в намерение да се присъединят към башибозуците и на основание на това подозрение, те били убити. Но нито тук, нито другаде въстаниците не са безчестили и убивали жените и децата. Тоя факт служи за най-добро доказателство, каква разлика има между българите и турците.



Убийството на въоръжени хора, за които сте уверени, че са взели оръжието, за да ви убият, далече не е все същото с избиването на слабите беззащитни жени и невинни деца, които не могат за възбудят във вас нито най-малък страх.



Първата постъпка може да се нарече погрешен или даже с нищо неоправдан акт на самозащита.3 А втората не е нищо друго освен зверство, най-ужасното, най-непростителното, за което не са способни даже тигрите и другите люти зверове. Благодарение на опитването на въстанието на пет места, именно: в Панагюрище, Копривщица, Клисура, Стрелча и Карлово, седемдесет невинни села, които не са взимали никакво участие във въстанието, били разорени и изгорени, а повечето им жителите избити.



Но да видим в какво се е състояло това въстание, в неговия извор, да видим каква сила е проявило то в тая местност, дето то се е организирало и изникнало; тогава лесно ще можем да си съставим вярно понятие за действителното значение на това въстание и за тия мерки, които били взети за потъпкването му.


Тук, в Копривщица, съпротивлението на въстаниците е било още по-слабо, отколкото в Панагюрище. По-зрялата част от населението досущ не участвувала и даже не подклаждала въстанието. Само младежите се вдигнали и то против съвета на по-старите, които не се надявали на успех. Като се известили за приближаването на Хафуз-паша към Панагюрище, повечето от въстаниците отишли на разузнаване, а останалите жители уловили намиращите се в селото въстаници и като ги затворили в конака, пратили да кажат на Хафуз-паша за своя подвиг.



Разбира се, те са направили това от страх от отмъщението на турците и с надеждата да заслужат разположението им, но аз не вярвам, че те биха предали затворниците си на вярна смърт в 4ръцете на турците, а биха ги пуснали за избягат преди пристигането на последните. Във всеки случай този факт доказва, че повечето жители не са взимали участие във въстанието. За това, че въстаниците, като се върнали, и да освободили другарите си; но при появата на турците не им било оказано никакво съпротивление.



Изобщо, при усмиряването на въстаниците на юг от Балкана не е бил убит нито един турчин. Този факт доказва всичката лъжливост на уверенията, че въстанието е било твърде опасно и е принудило турците, които нямали възможност скоро да повикат редовни войски, да се обърнат към помощ към местното турско население.



Този факт разбива всичките доводи на защитниците на турското правителство и изважда налице какво незначително и детско опитване за въстание е било жестоко, безмилостно, нелепо и безсмислено залято с кръвта на невинните безпомощни жени и деца.


Историята на безредиците в Копривщица се е заключавала, както се види, в следното; в определения ден на въстанието се събрали до 200 въстаници и тръгнали към къщата на мюдюрина.



Като я заобиколили, те поискали мюдюрина да се предаде. В това време в конака, освен5 мюдюрина имало още 5-6 заптии и един офицер; всичките били добре въоръжени и, като направили барикади до вратите и прозорците, едно цяло денонощие се защищавали. Но, види се, във всичкото това време нито от едната, нито от другата страна не е имало някой убит.



Най-сетне, обсадените, като видели, че най-подир ще ги надвият, решили се да излязат и да си направят път между редиците на неприятелите. Този смел опит те могли да направят, защото въстаниците не го очаквали, но в станалата битка мюдюринът и един от заптиите се отървали. Тия турци са били едничките жертви на въстанието, освен циганите, които са били избити насетне. Въстаниците завладели градеца и няколко дни в него господарували.



Но види се, че това господаруване се е ограничавало само в това, че те ходели по улиците, пели песни и високо крещели, че вече са свободни. При това те не докачили нито един турчин от близките села и напълно били благодарни от тава, което направили, като не са разбирали 6отговорността, под която те са можали да бъдат подхвърлени. Те досущ не подозирали, че в Пловдив се намирала 5 000 турска войска, която след няколко дни е могла да ги нападне, и продължавали да се радват на свободата си.



Само в един случай те се показали на висотата на положението си. Християните от Стрелча, като видели, че въстанието било така леко и приятно, решили да последват примера на своите събратя, но тъй като в селото половината били турци, изпратили за помощ в Копривщица и Панагюрище.



Неколцина от панагюрските въстаници отишли след поканата им и в станалата битка между тях и турците Стрелча била изгорена. Християните приписват това на турците, а турците — на християните, вероятно, виновни са и едните, и другите, т.е. турците са изгорили християнските къщи, а християните — турските. Това е единственият случай, при който турците са пострадали от християните, но понеже в Стрелча населението е смесено, то подобен резултат от въстанието е бил неизбежен.



Но и тука турците не се оплакват, че въстаниците им са убили или обезчестили поне една жела или дете. Всичките жени и деца на турците и християните побягнали в полето и стояли там до свършването на битката. Но турците, най-сетне, победили и страшно отмъстили на своите7 християнски съседи, на техните жени и деца. Аз няма твърде да наблягам на този факт. В този случай поне турците са имали повод за жестокости и действително, можали са да побеснеят, като са видели къщите си изгорени.



Разбира се, тяхното отмъщение е било ужасно, но все пак това е било отмъщение, и в сравнение с нищо не предизвиканите, хладнокръвните, непростителните зверства в Батак и Панагюрище, действията на турците в Стрелча представляват маловажно престъпление. Но трябва да обърнем внимание и на това, че пострадалите турци са били обезщетени от правителството; къщите им били построени наново за правителствена сметка, добитъка им никой не е откарвал и всичко има убити 6 души, защото в тая страна малко кръв се пролива в открит бой, а голямо клане става само тогава, когато християните си дадат оръжието. Освен това турците взели от съседите си християни не само добитъка им, но и домашните птици.



По този начин в материално отношение те сега са по-добре, отколкото по-рано. В същност те са8 преобърнали християните на свои роби и ги карат да им работят даром или забраняват да събират жетвата си, ако не искат да дават половината на турците. Ето как стоят работите в Стрелча и, разбира се, няма никакво основание да се съжалява за турците.



Но да се върнем към историята на въстанието в Копривщица. Младежите скоро се убедили, че за успеха на въстанието не стига ходенето по улиците с пеенето на български песни. Хафуз-паша превзел Панагюрище без да изгуби нито един човек и тръгнал към Копривщица.



Въстаниците незабавно побягнали в горите, като оставили селото на волята на съдбата. Хафуз-паша се приближавал от едната страна, а башибозуците от другата, копривщенците, които не взели никакво участие във въстанието, изпратили двама свещеници да изразят покорността9 си, единия при башибозуците, другия при Хафуз.



Първият бил незабавно убит, а Хафуз, както се види, като си наситил жадността за кръв и се навоювал колкото искал в Панагюрище, съгласил се да захване преговорите. Той заповядал на всичките мъже да дойдат при него в лагера за обсъждане въпроса за предаването и ги задържал там два дни, а между това войниците и башибозуците влезли в града.



Но те не направили такива зверства, както в Панагюрище, не горили къщите, не убивали децата и жените. Вероятно Хафуз-паша забранил подобни беснувания и неговите заповеди били също така изпълнени, както и в Панагюрище. Може би и неговите подчинени са се наситили от извършените вече зверства и не са искали да ги продължават, но затова те ограбили всички къщи и обезчестили почти всичките жени и моми в града.



В Копривщица имало много състоятелни и даже богати хора. Всички те се отличавали с едно по-голямо или по-малко образование; къщите им, добре изградени, не само отговаряха на изискванията на комфорта, но биха могли да се смятат в тази страна за разкошни.



Жените са повечето твърде хубави, обличат се прекрасно, гиздаво и даже с някое изящество.10 Изобщо всички се отличавали с известно образование и култура. И тия нежни, грациозни, впечатлителни и скромни създания паднали в ръцете на дивите варвари, още обагрени от кръвта на невинните панагюрски деца.



Злочестите били съблечени голи и всичките наедно, без да гледат на възраст, били подхвърлени на всевъзможни позорни безчестия, които може да изнамери разтляното въображение на един дивак. Не, простият дивак почита пределите, показани нему от природата, и не се е научил да ги прескача. А турците, напротив съединяват всичкото изтънчено разтление на образованите, развратни хора с безграничното сластолюбие на дивака.



Честните, добродетелни жени и невинни моми били предадени в ръцете на тия люти зверове цели два дни и отвратителните им постъпки са положили на злочестите жени вечна дамга на безчестието. Много от бедните жертви дохождаха при Скайлер и му разказваха своята горест.



Те обикновено захващаха твърде спокойно, очевидно, като са се приготвяли отрано да говорят хладнокръвно, защото те мислеха за твърде важно лице секретаря на чуждестранното посолство. Но един поглед стигаше, за да се убедиш, че това хладнокръвие е изкуствено. Бледното лице,11 нервното потреперване, разтрепераният глас и сълзи, които са дошли до гърлото, ясно показваха вътрешното вълнение. А когато разказът им отиваше твърде надалеч, те изведнъж се спираха и като си затуляха лицето с ръце, посред голям плач обявяваха, че не могат да продължат по-нататък.



Но преди да млъкнат, беше вече доста това, що изказваха. Те мъжествено признаваха позора си, но не им достигаше сила, за да открият още по-лошото.



/Откупът, платен на Хасан бей, от първенците чорбаджии и джелепи на Копривщица, при потушаването на Априлското възстание,  не е предаден по надлежния ред на Османската администрация.

Има няколко истории, които се предават от уста на уста в района. Парите са събрани трудно, което предполага че са вадени точно “Бели пари за черни дни”, предимно злато.

Твърди се, че са били дисаги, натоварени на два коня.Предадени са в местността “Чумина”, над Копривщица, в посока към Клисура. При обиколка из района, има няколко нелогично големи изкопа около скали, които навяват на мисълта, че някой още търси откупа./

Масовото обезчестяване на копривщенските жени, е много добре подготвена и изпълнена акция 12на редовната войска. Има конкретна причина, турската администрация да организира подобно безумие. Старите копривщени се отличават рязко, и по вид и по поведение, от присъединените по късно от околните села “вънкашни” преселници както ги наричат.


Из "Турските зверства в България"
Джeнюариъс А. Макгахан

Преди три дни пристигнах тук с разследователска мисия. Дойдох с чисто и безпристрастно състояние на разума. Обикновено твърде лесно се понасят нещастията на другите. Трябва обаче да призная сега, че аз погрешно прецених обстоятелствата. Страхувам се, че не мога да бъда повече безпристрастен и сигурно - не мога да бъда повече хладнокръвен. Има неща толкова ужасни, които окото отказва да гледа, за които разумът отказва да разсъждава.



Батак е разположен на около тридесет мили от Пазарджик, високо в разклоненията на Родопите. Пътят представляваше стръмна планинска пътека. Щом приближихме, вниманието ни бе 13привлечено от хайка кучета. Разярено те излаяха по нас и избягаха в съседните ниви.



От седлото аз не забелязах нищо особено, докато ко­нят ми не се запъна. Погледнах надолу и видях, че е стъпил върху човешки череп. Черепът беше напълно изсъхнал и изглозган.



Няколко крачки по-нататък имаше друг череп, а до него част от скелет, също така бял и изглозган. Колкото се из­качвахме по-нагоре, толкова повече намирахме кости, скелети и черепи.



Изведнъж: дръпнахме юзди с възклицание на ужас: точно пред нас се издигаше грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, скелети, почти цели, скапани дрехи, човешка коса и изгнило месо, заразяваща миризма се разнасяше наоколо.



Всичките скелети бяха облечени само в женски ризи. Те всички са били жени и момичета. 14Преброих над сто черепа, без да включвам скритите под другите кости на страхотната грамада. Всички черепи бяха отделени от скелетите, всички скелети бяха без глави. Тези жени до една са били обезглавени.



Процедурата била следната: турците хващали жена, събличали я внимателно по риза, оставяли настрана ония дрехи, които били ценни и всички украшения и скъпоценности, след което много от тях поемали грижата да я изнасилят, а последният я обезглавявал.



После ни разказаха, че това са костите на 200 млади момичета, отначало пленени и специално запазени за съдба, по-лоша от смъртта. Те били на разположение на своите поробители в продължение на няколко дни, били подлагани на всичко възможно, което горките безпомощни и трепере­щи момичета са могли да изживеят в ръцете на бруталните диваци. Когато градът бил ограбен и опожарен и 15всички техни близки били изклани, тези нещастни млади създания били най-безмилостно обезглавени и хвърлени да гният на хълма...



Градчето лежеше на разстояние стотина ярда по-долу от нас. Гледано оттук, то напомняше развалините на Херкулан или Помпей. Не беше оцелял нито един покрив, нито една стена.



Сред тези развалини се издигаше и достигаше до нас дълбок оплакващ стон, подобен на оплакването, с което ирландците изпращат своите мъртъвци.



От другата страна на пътя имаше скелети на деца с ужасяващи удари на сабя по техните малки черепи. Броят на децата, убити в тези кланета, е повече от огромен. Очевидци ни разказваха как видели малки бебета, набучени на байонети и разнасяни по улиците на Батак и Панагюрище.



Причината е проста. Когато мохамеданин убие известен брой неверници, той е сигурен, че ще 16отиде в рая независимо какви са неговите грехове. Мохамед е възнамерявал вероятно, че само въоръжени хора би трябвало да се броят, но обикновеният мюсюлманин взема това предписание в по-широк смисъл и брои също така и жените, и децата.



С цел да надуят бройката за рая, тук, в Батак, башибозуците са промушвали бременните жени, убивайки едновременно и неродените деца...



Френският консул е присъствувал лично, когато башибозуци разказвали пред възхитени слушатели как сечели главите на малки деца, как телцата им с отсечени ръце и крачка подскачали и се търкаляли като пилета.



Аз затворих уши и казах: „Стига! Това е достатъчно. Не искам да слушам повече. Не мога повече да разследвам ".



Няколко крачки по-нататък една жена седеше на прага на разрушен дом, превиваше се и издаваше сърцераздирателни стенания, които прехвърляха границите на моето въображение. Нейната глава бе скрита в ръцете й, докато пръстите несъзнателно намотаваха и скубеха косите й, щом погледнеше в своя скут, където лежаха три малки черепа с все още полепнала по тях коса...



Турските власти не претендират да е имало убити турци или пък жителите на Батак да са оказали съпротива. Ахмед ага, който е ръководил клането, поискал да му бъде предадено оръжието.17 След значително колебание и преговори това било направено. Какво е последвало след предаването на оръжието, ще бъде разбрано най-добре от продължението на разказа за видяното вчера.



Приближавахме към черквата и училището. Земята тук е покрита със скелети, по които висят парцали и парчета изгнило месо. Ако се съди по останалите стърчащи стени, училището е било обширна хубава сграда, годна да приеме двеста или триста деца.



Аз мисля, че хората в Англия и изобщо в Европа имат доста погрешна представа за българите. Винаги чувах да се говори за тях като за обикновени диваци. Аз бях учуден и вярвам, че и моите читатели ще се учудят, когато научих, че почти няма българско село без училище. Тези училища се издържат посредством доброволен данък, с който българите се самооблагат, напук на турското правителство. Образованието е безплатно и всички - бедни и богати - се ползват от него. Няма българско дете, което да не знае да чете и пише. Процентът на грамотните в България е голям толкова, колкото в Англия и Франция.


Сега, под камъните и боклука, които покриват пода на училището на височина от няколко фута6, лежат костите и пепелта на 200 жени и деца, живи изгорели между тези четири стени...


Черквата не беше много широка, заобиколена от ниска каменна стена, затваряща малък черковенcherkva двор. Отначало ние не забелязахме нищо особено. Зловонието беше толкова голямо, че едва можехме да погледнем около нас.



Това, което ни се стори маса от камъни и боклук под нас, бе в действителност огромна грамада от човешки трупове, покрити отгоре с тънка наслойка от камъни и пръст. Целият черковен двор е изпълнен с тях на дълбочина от три до четири фута (90-120 см) и ужасната миризма идваше оттам.



От тази чудовищна гробница сега можеха да се видят подаващи се глави, китки, крака, стъпала и ръце. Малки къдрави главици се показваха там, малко краче, дълго колкото пръст, малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ - бебета, които са умрели учудени от яркия блясък на сабята, деца, които са умрели сред писъци на уплаха и ужас, млади момичета, погинали в плач, ридания и молби за ми­лост, майки, умрели в усилие да заслонят със слабите си тела своите малки дечица...



Казаха ни, че само в този малък черковен двор лежат три хиляди души. Лежат те тук заедно, Konstantin Makovsky-The Bulgarian martyresses1млъкнали са завинаги. Няма сълзи, нито викове, нито писъци на ужас, нито молби за милост. Житото изгнива по нивите, а жетварите гният тук, в черковния двор.



Казва се, че тези деяния били извършени от нередовни войски, над които правителството нямало контрол. За нещастие съществуват факти, които показват, че това твърдение е напълно погрешно.



Палачите, които са извършили това поголовно клане, са турци, ръководени от Ахмед ага Барутанлията - той е изклал 8000 души в Батак и е изгорил 200 жени и деца в училището; този долен и брутален невежа, който не може нито да чете, нито да пише, не е бил наказан и няма да бъде наказан, напротив - бил е възпроизведен в ранг юзбашия и е награден с орден, и с оная изтънчена подигравка, с която Ориентът се отнася към европейските искания за справедливост, бе назначен за член на комисията, съставена да преследва и накаже башибозуците.


Тук ще прекъсна за малко разказа на Януарий Макгахан, за да си отдъхнеш, читателю, и за да ти съобщя радостната вест, че в същата тази комисия е участвал и нашият д-р Стоян Чомаков, който, както видяхме по-преди, с цялата си душа се беше борил за църковната независимост на своите сънародници, но когато те въстанали през 1876 година и турците, както виждаме, потушили въстанието по най-зверски начин, така че светът настръхнал, тогава турското правителство скалъпило въпросната комисия, която трябвало да опровергае оповестените от batakМакгахан в целия световен печат турски зверства; за по-голяма достоверност в тази комисия трябвало да участва и българин, но дори познатото ни турско мекере хаджи Иванчо хаджи Пенчович, дето подписа смъртната присъда на Левски, отказал да извърши тази височайша подлост и турците го изгонили от Държавния съвет; тогава старият поборник за духовна независимост д-р Стоян Чомаков, българин и патриот, се съгласил и за този си предателски подвиг бил възнаграден (Боже, наистина ли всяко предателство се възнаграждава?!): назначили го нашия доктор на мястото на хаджи Иванчо за член на Държавния съвет на Турция!





Доживял той Освобождението, министър на просвещението даже станал по едно време, на погребението му присъствали министьр-председателят Стамболов и княз Фердинанд - отишъл си значи д-р Чомаков от този свят с почести, но с позор излязъл от историята.


Както и да е, все едно че го е нямало доктора, все едно че това не се е случило - да продължим нататък.

Въстанието в Панагюрище избухнало на 2 май. На 12 май Хафъз паша пристигнал насам с цялbkz1color copy полк редовна войска, с две или три артилерийски части и голям брой башибозуци.



При появата им жителите на осем или девет села, на брой от пет до шест хиляди, напуснали ужасени своите домове и потърсили спасение в Панагюрище.

Без да предупреждава селището да се предаде, Хафъз паша започнал да го обстрелва, като безмилостно хвърлял избухващите снаряди сред тълпите крещящи жени и деца. До полунощ гърмежите от оръдията тътнели сред улиците.



През нощта и на другата сутрин войските и башибозуците нахълтали в селището. Започнала 18сцена на грабежи, насилие и кланета, които могат да се сравнят единствено с тези в Батак.



Турците набождали върху щиковете си пеленачетата от люлките, подмятали ги във въздуха, набождали ги отново и ги захвърляли върху главите на майките им.



Нито една жена в селището не успяла да избегне насилието. Изнасилването било публично и общо, по улиците, в градините, в дворовете, майки били изнасилени пред дъщерите си, млади момичета - в присъствието на майките си, на сестрите си, на братята си.


Осемнадесетгодишно момиче ни призна с гърчещо се и скрито в ръцете лице, че била изнасилена от десет войника. Десет- и дванадесетгодишни момичета били изнасилвани по същия начин.


Зверските истории, които чухме, те подлудяват.


А какво станало с младата учителка, с „българската княгиня"? Уви, тази образована, 19интелигентна и чувствителна млада девойка била грабната и в присъствието на шест нейни другарки била изнасилена от трима или четирима брутални типове, които все още мърсят земята с гадното си съществувание...



Това не стигало. Две седмици след потушаването на въстанието турските власти научили, че тя е ушила знамето, и я арестували. Горкото момиче, въпреки сълзите и молбите, била съблечена гола, пребита, оплювана и отново изнасилена. Тогава за гавра я нарекли „българската княгиня"...



Перущица е била селище от 350 къщи и жители от 2000 до 2500 души. Тя е единственото градче, оказало действителна съпротива. Народът тук, колкото и неподготвен да е бил, се отбранявал с всички сили и до смърт.



Хората твърдят и аз нямам основание да се съмнявам в техните думи, че докато не чули за 20кланетата в други селища и не видели от хълмовете пламъците на другите изгарящи села, те нямали нито мисъл за въстание, нито мисъл за отбрана.



На 29 април, било вторник сутрин, един ден преди клането в Батак, в Перущица се получило съобщение, че башибозуците идват откъм Устина. Всички - жени, деца, както и мъже - незабавно напуснали домовете си и се укрили в черквата. Няколко души изгубили смелост и решили да се предадат, но след като предали оръжието си, били изклани. Това възпряло и други да последват техния пример.



В продължение на вторник, сряда и четвъртък башибозуците(Предвождани от Ахмед ага Тъмръшлията) се забавлявали с ограбване и изгаряне на къщите в градчето, стреляли от време на време от далечно разстояние по хората в черквата, а през цялото това време нещастните българи седели в черковния двор и с отчаяни очи гледали своите изгарящи домове. Те не могли да направят нищо. Между тях не е имало повече от 200 души въоръжени, докато башибозуците наброявали хиляди.



Аз разговарях с една арменска девойка, която остана­ла в черквата през цялото време на обсадата. Тя описва нощите, прекарани в черквата, като ужасен кошмар. Народът бил така претъпкан, че хората спели прави.


В четвъртък след обед в Перущица пристигнал Азиз паша начело на редовни войски и 21артилерийска батарея и без предупреждение започнал да обстрелва черквата.



Въображението трудно може да си представи ефек­та на снаряд, попаднал през един от високите челни прозорци на черквата и експлодиращ с чудовищен гръм сред пищящите, жени и деца.



Ако някой се покажел на вратата да избяга, башибозуците, които пазели отвън, веднага го посичали.



Разказът на арменското момиче относно събитията, станали в петък и събота, е странен, несвързан, безумен. Разказаното от нея е извън всяко въображение. Аз мога да изложа тази част от нейната история само с предположението, че тя е или частично, или напълно полудяла.



В петък, разказва тя, мъжете, укрити в черквата, решили да се самоубият, но жените им се намесили и молели да бъдат също така убити. Двама от мъжете изпълнили своето решение. През сълзи и стон, скубейки косите си, удряйки главите си в каменния зид на черквата, те действително убили своите жени и деца, а след това убили и себе си.



Момичето разказва, че жените коленичили на земята, събрали дечицата си в своите прегръдки и в плач и ридание се молели, докато съпругът и бащата ги разстрелвал или пробождал 22последователно; това, че тези двама мъже трябвало да забодат ножа или да изстрелят куршум в слаби, нежни и малки човешки същества, обърнати към тях за обич и защита, показва до какво отчаяние са били доведени...



Но арменката продължава нататък. Според нея пет­десет или шестдесет мъже убили жените и децата си. Много млади момичета и омъжени жени, чиито мъже били убити или били избягали, молели също така да бъдат убити, за да избягнат падането в ръцете на башибозуците. И тяхното желание било изпълнено.


Повече от двеста души били убити по такъв начин. Подът на черквата тънел до глезените в кръв.


Положението, което описах в Батак, Панагюрище и Перущица10, е същото в повече от сто български селища...


Тъй като Януарий Макгахан не е посетил Брацигово, не е знаел, че там положението не е било същото.


Брацигово за разлика от Батак се сражавало и се сражавало най-дълго - цели 16 дена! - и 23непокорството му било възнаградено: то дало най-малко жертви - 30-40 души, пад­нали в сраженията.



На 16-ия ден, на 6 май, щом дошла редовната войска и загърмели железните топове, брациговчани решили да се предадат, като откупили града си за повече от 120 хиляди гроша и с един човешки живот: предали на турците предводителя си Васил Петлешков, предала го родната му майка.




(А може би това е тема за древногръцка трагедия: майка жертва сина си, за да спаси селото?)

- Аз съм виновникът за всичко - казал Петлешков на пашата, - затова ви моля да не мъчите сиромашта.

Но него турчинът го мъчил заради всички: Петлешков бил турен между два огньове, от силното напечвание кожата му се набръчкала и напукала, мас като дървено масло течала из пукнатините, устата му се кривели болезнено, очите му останали неподвижни, душа се лесно не давала...


- Защо, братко, не си бил роден преди двесте или поне стотина години? - възкликва неудържимо Захарий Стоянов. - Ако твоята мъченическа смърт, каквато не е изпитвал нито преподобний Симеон, нито Мария Египтянка, беше се случила в тия блажени времена, когатоглупостта е била24 божествено вдъхновение, а отричането от своите человечески достойнства - подвиг, то ти би бил първи между светците и наместо скромното пречупено дървено кръстче, което украсява днес обраслия ти в бурен гроб, навярно щеше да се белей разкошен манастир с черни калугери...



Извинявай за отклонението, читателю. Давам думата пак на Макгахан:

...Само в областите на Пловдив и Пазарджик има около 50 изгорени села, без да се броят тези, които са ограбени, а 15 000 души са изклани. Някои определят броя на убитите в България от 25 000 до 40 000 души, а други - че те са 100 000.

Нещастието е прекалено голямо, за да се говори за него спокойно. Плачът, сърцераздирателните ридания и жалбите на нещастните жени и деца все още звучат в ушите ми. Те ме преследват ден и нощ - навсякъде, където отивам, когато спя или се пробуждам. Те ме обитават като безкрайно много призраци...

Мисля, че това е достатъчно. Прощавай, читателю, ако си имал нещастието да прочетеш това...

 

Интересна статия:

Liberator of Bulgaria
Written by Steve Cotler on February 20, 2008

http://stevecotler.com/tales/2008/02/20/liberator-of-bulgaria/



Световната преса:

Уолтър Беринг
1 септември 1876 година, The London Gazette



“Гледката, която представляват църквата и църковният двор, трябва да се види, за да може да25 се опише… хората лежат там, където са паднали, и трудно може да се пробие път до вратата на църквата.


Входът ѝ е запречен от страшен труп, проснат през прага. Посетих тази долина на мрака и смъртта на 31 юли… На всяка стъпка по улиците лежаха човешки останки, гниещи и разпадащи се на лятното слънце, тук череп на стара жена, сивите коси – все още на него, там плитка на някое нещастно момиче, разсечено на две от ятаган.


Главата, която може би е била украсявана от нея, вероятно е била отнесена от някое от кучетата, за да бъде лакомо изядена…”



Д-р Карл Шнайдер
“Няма край на турските зверства”, Konstitutionelle Vorstadt-Zeitung и Kölnische Zeitung, 17 август 1876 година

“Пътят беше постлан с детски черепи и кости; накрая лежаха около 150 бели скелета. Гледката 26беше страшна…тук са докарали жените и момичетата, отнели им всички пари и ценности, съблекли ги полуголи, отрязали им ушите и носовете, изболи им очите и след това ги заклали като добитък.


Дошли кучета и загризали костите… слязохме в долината, покрай воденицата. Отпред стърчеше кървава греда, на нея са опирали жертвите врата си, за да падат главите им по-лесно. Пътят през селото до черквата беше открита галерия с кости… Самата черква бе препълнена от разлагащи се парчета месо, полуизгорени кости, опръскани с кръв дрехи.


Полуприпаднали се отправихме навън….Близо до училището бе воденицата, във водите й насам и натам плуваха и сега още труповете на убитите. Близо до воденицата се простира едно мочурище докъм рекичката, то бе пълно с трупове… Пред един череп на дете лежеше майка в дълбока мъка, тя бе поставила в празните очни кухини и в устата без устни цветя и го опяваше с пронизителен плач. В нейно присъствие извадили очите на детето ѝ и след това са захвърлили телцето му срещу стената. Навсякъде – хладнокръвно и кърваво клане…”


Юджийн Скайлер
“Предварителен доклад”, 29 август 1876 година


“Башибозуците събрали най-хубавите момичета и ги завели на един хълм, където били запазени 27за задоволяване страстите на главорезите. Тогава започнало безогледно клане. Жени, момичета и деца били избивани в къщите и по улиците… Трендафил бил набучен жив на кол и опечен. Бременни жени са били разпаряни и техните неродени деца са били изваждани на байонетите на башибозуците. Училището било изгорено с 200 жени и деца в него… Аз посетих Батак на 1-ви август. Влизайки в селото, минах покрай малка дупка на хълма, в която преброих повече от 100 черепа…В черковния двор беше още по-лошо. В него имаше пласт от остатъци от човешки тела, висок около един метър… Нещо повече: жителите са призовани за заплащане данък върху къщите, които са били разрушени, и за освобождаването от военна служба на мъжете, които са били убити… Ахмед ага беше награден с орден “Меджидие” и беше повишен в “юзбашия”. )




Иван (Анри Пиер) дьо Вестин
Le Figaro, 22, 23, 26 и 28 юни; 4, 5, 24, 29 и 30 юли 1876 година


“121 села са били изгорени. Аз отидох да видя едно от тях наслуки – Перущица. Искам да28 разкажа историята му: размножете я 121 пъти, и истината пак ще бъде по-ужасна… От 350 къщи нищо не останало, абсолютно нищо — не се страхувам, че някой може да ме опровергае — освен църквата, чиито четири стени, макар и разбити от снарядите, са устояли — къс от стена на височина не повече от няколко стъпки. Единственият предмет, който донякъде е запазил облика си, е половината от изображението на свети Павел, единственото, което остава от едно селище…

От 2000 и повече жители, днес са останали само 150 старци и деца, които бродят из развалините… Нито един здрав мъж не е останал, нито една жена…жените са били изнасилени, а децата насечени на парчета. Башибозуците ги хващали за крака или за ръката, разсичали ги с един замах на ножовете си и минавали на следващото.


По-сръчните ги разсичали на две през кръста… Една нещастна стара жена плачеше и се луташе безцелно, следвана от шест деца. При всеки завой тя се спираше, за да ги преброи, и ако някое от тях се отдалечеше, надаваше страхотни писъци. Тя беше полудяла… Казват, че ще бъде изпратена една английска анкетна комисия. Ще каже ли тя, че тридесетте хиляди изклани 29българи съществуват само във въображението на някои зложелатели на правителството?”



 

 

 

 

 

 




Уйлям Гладстон
Уроци по клане”, 10 март 1877 година


“Нищо не можа да изтръгне от Портата и една сричка против кланетата. gladstoneЛюбимият метод на турците е да описват безчинствата в България като “скорошните събития”, “случките”, “това, което се случи”, “смущенията”, “тъжен епизод”… Аз не съм открил нито един документ от Портата, който да признава, че мохамеданите в България са извършили каквито и да било престъпления. СпоредПортата няма други виновни, освен българските християни. А свирепствата, с които турците заляха България, от тях, от турците, въобще не са извършвани…”

(“Уроци по клане”, 10 март 1877 година).

 

 

 

 

 

 

 



“Българските ужаси”, 5 септември 1876 година

“Едиб ефенди (председател на имперската комисия за Пловдив – б.а.), изразява изумлението си, че българите са могли да въстанат против своето “бащинско” правителство. Като ги описва катоP10800201A народ мирен, патриархален, покорен, същевременно ги обвинява щедро в убийства, палежи, набивания на кол, опичания на мъже, жени и деца, без разлика, с висша степен на изтънченост… Онези, които обърнаха погледите на Европа към турския Инферно, докладът (от 12 юли 1876 година – б.а.) нарича “съчинители на фантастични разкази, пълни с мрачни епизоди”. Той не се спира изобщо на доказания факт, че телата на убитите жени и деца лежат на купове, открити и непогребани…”

 

 

 



Юджийн Скайлер
“Предварителен доклад”, 29 август 1876 година

“Аз старателно изследвах тоя въпрос и не намерих никакви доказателства да са извършвали българите каквито и да е насилия и зверства. Няма обезчестени мюсюлманки. Няма мюсюлмани, които да са били подложени на изтезания. Не е било изгорено нито едно турско село. Нито един мюсюлмански дом не е бил ограбен. Нито една джамия не е била оскверненена или разрушена.”




Дженюъриъс Макгахан
“Турските зверства в България”, 1876 година

“Дизраели беше прав, като забелезваше остроумно, че турците винаги бърже се разпореждат с хората, които им паднат в ръцете. Действително, те бързешком се разправят с християните и вZname Aprilskoto vastanie това Дизраели е съвършено прав. Когато той произнасяше своята насмешлива реч, 200 млади моми отдавна лежаха в купа на бездиханните трупове при входа в Батак… Има факти, които са дотолкова ужасни, низки и позорни, че окото се отказва да ги гледа, ухото — да ги слуша, умът — да ги обсъжда… Злодействата на турците, които безчестят жените, секат на части децата и обнизват щиковете си с останките от човешките тела, се потвърждават от стотици свидетели и не само от българите, но от европейските консули във Филибе, от немските чиновници по железницата, от гърците, арменците, свещениците, мисионерите и даже от самите турци…”





Аргументите на безсрамието
http://slivendnesiutre.wordpress.com

Злодействата на турците, които безчестят жените, секат на части децата и обнизват щиковете си с останките от човешките тела, се потвърждават от стотици свидетели, отбелязва Дженюъриъс 11-02-23-13350 1Макгахан.

Брунбауер и Балева отчаяно търсят доказателства за несъществуващи “български зверства”. Маккарти ги “открива”.

Къде ли?

1. В депешите на британския посланик сър Хенри Елиот, за когото “няма никакво значение дали са загинали 10 000 или 20 000 българи”.


2. В циничните речи на британския премиер лорд Биконсфилд, за когото турските злодейства са “празни приказки по кафенетата”, Априлското въстание – непокорство на “някаква си сган”, с която империята процедирала табиетлийски и според принципите си – “да свършва своите отношения с престъпниците с най-бърза разправа”.


3. В официалните отчети на Високата порта и в докладите на имперските комисари, назначени от Портата, която има една цел – да прикрие своите злодеяния; да приравни жертви и палачи; да пришие своите гнусни престъпления на жертвите; да обяви жертвите за престъпници, грабители, вулгарни изнасилвачи, изтънчени мъчители и хладнокръвни убийци, да ги осъди и опозори; да получи похвала и насърчение, а защо не и компенсации (политически и материални) за своите свирепства над поробените българи, и – преди всичко – да оневини себе си.


Имперските комисии, по думите на Иван дьо Вестин, “са съставени от турци и от няколкоM1170870295Ta християни, щастливи, че стоят на изгодната страна на заседателната маса…”


Сред правителствените комисари блестят две доверени и проверени лица: Шакир бей, адютант и дясна ръка на Мидхад паша, и хаджи Иванчо Пенчович ефенди,  член на Върховния съд и на Държавния съвет, най-пръв Мидхадов доносник и шпионин. Двама от онази имперска тройка, която осъди и обеси Васил Левски.


В тези депеши, речи, отчети и доклади няма дори един препинателен знак на съжаление или поне съчувствие за неизказаните страдания на българите; няма ни намек, ни упрек, ни укор, ни звук осъдителен срещу смразяващите зверства на Високата порта.

 

За самопризнание и покаяние – да не говорим. Тези документи на безсрамието възхваляват империята, прогласяват нейните 1878 San Stefanska BGзверства за решителност, нейните жестокости – за експедитивност, нейните кървави злодеяния – за енергичност, вулгарната похот на нейните злодеи  – за най-висш израз на “отечестволюбие”, а злодеите – за национални герои.

 

Тези позорни документи осъждат престъпните деяния на поруганите български девойчета, на изгорените, обесените, обезглавените български духовници, учители, ковачи, овчари, майки и бащи, братя и сестри; на дядо Дойко Климентов на 105 години и Мария Димитрова на 3 месеца, на Ванчо Вранков и Петра Илиева на 2 месеца, на Юрдан Андреев на 1 месец и едно детенце на 3 дни, некръстено – всички от Батак, посечени всемилостиво от Ахмед ага Барутанлията, крепителят на империята.



“Въстанието избухна в една страна толкова мирна, колкото и благоденстваща… Тези непризнателни българи… въстанаха срещу благодетеля си и клаха, грабиха и гориха мюсюлманите. Но въстанието се потуши без онова проливане на кръв, както се мислеше… Човек би се учудил, че едно въстание, което е имало за цел превръщането на целия Балкански полуостров в една касапница, да бъде потушено за толкова късо време и при това без много загуби и жертви за v Balkanaоплакване.”  (Из отчета при откриването на Цариградската конференция на 23 декември 1876 година.



4.Мусурус паша, турският посланик в Лондон:


“Този съвестен доклад (на Едиб ефенди – б.а.) излага по най-безпристрастен начин April-1876-potushavaneнай-последните събития, които са се случили в България; той представя нещата в истинската им светлина и показва по най-неоспорим начин коя страна е извършила свирепства, така дълбоко развълнували Високата порта и цяла Европа.” (В писмо до лорд Дерби, външен министър, 4 август 1876 година





 

 



Второ Баташко клане откриха археолози в Перперикон
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=174292

Второ Баташко клане откриха археолози в Перперикон
500 години преди Баташкото клане в Перперикон е извършено друго подобно на него, съобщи проф. Николай Овчаров. Това лято археолога от Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Хитко Вачев е попаднал на некропол, който доказва, че при защитата на града отphoto big 174292 турското нашествие, са били екзекутирани много българи- деца, жени и мъже.


В проучените до този момент 15 погребения, всички скелети са обезглавени. Тепърва предстои да бъде уточнена датировката на некропола, но най- вероятно става въпрос за втората половина на 14 век. Пълен комплект робски окови и множество фрагменти от счупено оръжие са намерили още археолозите при тазгодишните разкопки на Перперикон.

Екипът на проф. Овчаров е работил в подножието на крепостта, където е имало градско население. Там е била и цитаделата, в която българите са се укрили при нашествието на турците. В нея археолозите са попаднали на около 70 кръстове- железни, сребърни, бронзови, всички осквернени. Екипът е открил и мястото, през което турците са превзели крепостта с щурм, както и колекция монети от времето на емира Орхан.


Биография:

Дженюариъс Алойшиъс Макгахан (на английски: Januarius Aloysius MacGahan, среща се и като30 Януари Макгахан),
се ражда на 12 юни 1844 г. в старата ферма „Гълъбов хребет” в близост до Ню Легсинтън в щата Охайо. Преди да се пресели от Ирландия в Америка баща му Джеймс Макгахан е служил в кралския флот на борда на кораба „Норъмберланд”, който през далечната 1815 г. откарва Наполеон Бонапарт към заточението му на остров Света Елена.

От първия си брак Джеймс има 9 деца, но след като съпругата му Флоранс умира, той се жени повторно за 30-годишната Хенриета Демпс. Тя му ражда още трима наследника – Джанюариъс, Аугустус и Джон. Когато бъдещият журналист е на 7 години, баща му умира и „порасналият достатъчно” първороден син започва да помага на майка си в издръжката на осиротялото семейство. Покрай трудностите той проявява силен дух и развива у себе си голяма любознателност и всестранни адреси към всичко, особено към литературата и дори създава около себе си литературна младежка група.

През 1868 г. решава да замине за Европа да учи езици и право. Установява се в Брюксел. Но съдбата му поднася изненади и той се включва във Френско-пруската война, а после заминава за Русия, където участва в експедиция в Сибир и в Казълкулската пустиня в Средна Азия, през Captureкоято минава със сподвижника си – американеца Юджийн Скайлър. В Сибир се запознава с полковник Михаил Скобелев – известния по-късно генерал, с когото стават близки приятели и дори участва с него в Руско-турската война до последния си ден...


По време на престоя му в Русия у него пламва първата любов. Джанюариъс се влюбва в една от трите дъщери на руската дворянска фамилия Елегини – Варвара, която често му превежда поверителни писма от руски на френски. „Бяхме решили да се оженим след завръщането му от Южна Русия” – пише тя. Но той отново потегля на път – Женева, Кьолн, Париж... Варвара изгубва връзка с него, но най-после успява да го открие във френската столица и след няколко седмици двамата се женят. „Завърнахме се в Петербург през пролетта на 1873 г. През април аз придружих моя съпруг и неговия спътник Юджийн Скайлър  - секретар в американската легация – до Саратов, почти до границата с Азия” – подробно разказва тя.



След месеци той пак е в неизвестност и така целият им брачен живот минава с кратки щастливи епизоди на семейно щастие. На 13 август 1873 г. се ражда синът им Павел (Пол).
През 1875 г. Макгахан отново е на път – сега е изпратен с парахода „Пандора”, за да опише експедицията през Беринговия проток към Тихи океан, която търси тленните останки на сър Франклин.



Събитията в България през 1876 г. го отправят съм най-горещата точка в Европа. По този повод съпругата му пише: „По това време до нас стигнаха слуховете за събитията, станали в България. Този път Макгахан бе призован за кореспондент на лондонския вестник „Дейли нюз”... Когато1893-macgahan-photo напускаше обходените села в България, жени, деца и мъже целуваха ръцете му и молеха за помощ. „Няма да мине и година – казваше им той – и вие ще ме видите тук с руската армия”. Събитията потвърдиха неговите думи – продължава Варвара. – Разказите на Макгахан за ужасните изстъпления на бошибозуците разтърсиха целия английски и руски народ.


На масови събрания те бяха четени и неговата световна слава означаваше падане на правителството на Дизраели, налагаше на общественото мнение развързване ръцете на Русия за намеса и освобождаване на славянските братя от Турция. Така Макгахан стана известен с името „Освободител на България”... „Аз останах в Париж заедно с Пол... до есента на 1876 г. Макгахан ми писа от Цариград, че не може да напусне Турция и искаше да отида с детето в Букурещ. Аз сторих това...”


Джанюариъс не е само страничен наблюдател на случващото се у нас. Той обхожда всички окървавени места. Неговите репортажи, писма и телеграми описват жестоки картини. По думите на съвременниците му те са „крупно явление в европейската литература”.


Макгахан става очевидец на ужасяващи гледки, които не може да забрави до края на дните си. Самият той става войник в руската армия и грижейки се да болни от тиф свои руски приятели, се разболява и умира едва 34-годишен. „Тази болест върлуваше в Сан Стефано, където Макгахан71219 ходеше да види ген. Скобелев – пише Варвара. – Научих от д-р Петерсон, че мъжът ми е болен от тифус. Докторът дори не скри, че Макгахан умира и предложи да го видя, когато е заспал. Той почина на 9 юни 1878 г.”


Журналистът прави неимоверно много, за да разобличи турския варваризъм и да отвори очите на английския премиер Дизраели за бруталните истини, тъй като той не е вярвал в дивашкия садизъм на Османската империя.
Всъщност истината за турските зверства се появяват в „Дейли нюз” още през юни 1876 г. в две дописки на постоянния кореспондент Едуин Пиърс. Но в парламента Дизраели с подигравка отхвърля тази информация. Официозите в Англия не остават назад и наричат сведенията на Пиърс „сензационни и недостойни за внимание клюки”. Именно тогава директорът на „Дейли нюз” изпраща като свой специален пратеник в България Макгахан – за да потвърди или отхвърли изнесеното във вестника.


Десетте дописки на американеца от ирландски произход буквално взривяват общественото мнение на Острова. Дотогава Дизраели твърдоглаво настоява, че имало издевателства и от двете страни, че българското въстание било изцяло „чуждо подстрекателство” и яростно защитава турското правителство и армия, която според него само въдворявала „ред”.


Английското общество изразява гневно несъгласие с политиката на Англия и бездушието на властниците й. Жените от Ковънтри правят петиция в подкрепа на страдащите българи от над 100 страници. Дописките на Макгахан са преведени на почти всички езици. Целият свят е ужасен.31 Английската кралица обаче остава невъзмутима и изпраща свой портрет на султана в знак на приятелство.


Власт и общественост застават на две противоположни позиции, но журналистиката успява да докаже истината.
Шест тома с документи, дописки, меморандуми и резолюции пълнят Форин офис. На 2 август, когато Макгахан изпраща страшната си дописка за Баташкото клане, английският министър на външните работи лорд Дерби телеграфира до посланика си в Цариград: „Възмущението на всички класи на английското общество е стигнало такъм връх, че ако в краен случай Русия обяви война на Турция, правителството на Нейно Величество ще бъде практически лишено от всякаква възможност да се намеси в защита на Османската империя”.


Разтърсващата дописка на Макгахан от 2 август е озаглавена „Батак – долината на смъртта и 19 copyхората без сълзи”. Той я диктува във вид на дълга телеграма от Пазарджик, а пълният текст изпраща с писмо от Цариград. Той се публикува 20 дни по-късно.
Стотици писма заливат редакцията на ежедневника. Публикацията се чете в цяла Англия. Частни лица я размножават на свои разноски и я разпространяват. Т­ова налага скорошното й излизане в брошура със заглавие „Изстъпленията в България – последни истински детайли”.



В четвъртото си писмо, озаглавено „Панагюрище: със знаме всичко е възможно”, което изпраща 32от Пловдив на 10 август 1876 г., покрай зловещите описания специалният кореспондент се спира и на Райна Попгеоргиева. Когато той, заедно с Юджийн Скайлър, се среща с арестуваната Райна Княгиня, тя дава следното описание на Бенковски, който й е възложил да ушие байрака на въстаниците: „... висок хубав мъж, с руси мустачки и сини очи, много красноречив, с пламенен дар слово...”



От думите й става ясно, че въстаниците се надявали Сърбия „да отвори война с Турция”, което щяло да ги улесни, но това не станало. Тези нейни сведения са почти неизвестни днес. От записките на Макгахан научаваме, че нейният баща бил застрелян от турците в собствената им къща, а тя и майка й сами изкопали гроб в градината, където да го погребат. Когато турските власти научили, че тя е ушила знамето, издали заповед за арестуването й. „Горкото момиче, въпреки сълзите и молбите, които биха умилостивили тигър, била съблечена гола, пребита, оплювана и отново изнасилена...


На другия ден била изпратена в Пазарджик. Тук... тя била освиркана, подигравана, замеряна сImage 2254822 126 кал, оплювана и обиждана с най-мръсни епитети, които една турска сган може да намери... Паднала в несвяст... тя била захвърлена в една талига и откарана в Пловдив, заключена в местния затвор и държана на хляб и вода до идването на Скайлър. Тогава болна, с разклатено здраве и разбито сърце, тя бе пусната на свобода”.



Макгахан остава на Балканите и става кореспондент от Руско-турската война, отразява главните битки на войната и присъства на подписването на Санстефанския мирен договор. Докато се готви да пътува за Берлинския Конгрес, Макгахан заболява от тифус и умира в Истанбул на 9 юни, 1878 г, само на 33 години. Погребан е в родния си град Ню Лексингтън, а на гроба му пише само “Макгахан – освободител на България”.MacGahan 2

M. Boyo
www.ydara.com

Не мразете, а помнете, че в политиката няма приятелство, а само интереси!

 

 

 

 

 

 Прочетете и тази статия от сайта на "Сите българи заедно"

 http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=306%3A-1916-&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

 



Използвани откъси от:

http://plamuk.wordpress.com
http://ekipirane.com/books
http://www.bdforum.bg

 

 

 

 

 

 

 

ydara.com използва "бисквитки", за да улесни Вашето сърфиране и да Ви покаже съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия. Виж повече! To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.

EU Cookie Directive Module Information

Търсене/ Search

Психология

За науката вече няма съмнение, че душата и тялото си “говорят”

couple-having-romance-1“Искам хората да погледнат към живота си и да видят как тези или онези събития, стресът, мъката,

Прочетете още...
 
Как да разпознаем лъжеца. Видове въпроси/ Част III

Great Wallpapers 00827aПътя към успеха в личния ви живот и бизнеса ви зависят само от вас самият. Научете се

Прочетете още...

Тест

Какъв е шансът ти за успех?/ Тест за личностните качества

военноЛесно ли успявате да се харесате на околните? Харесват ли ви те изобщо?

Прочетете още...
 
"Нарисувай човече" Кои са силните и слабите страни на характер ти/Тест

човече 2Съществуват много тестове, в различни области и с различни цели, но най-популярни се

Прочетете още...
 
Древен китайски тест "Мъдрости показват каква личност си"/ Тест

chinaОсвен акупресурата, хартията, компаса, барута, коприната и печатането, Древният Китай

Прочетете още...

Тестове и хороскопи

Тест на Гарднър за множествена интелигентност/ Психологичен тест

GARDNARТеорията за множеството интелигентости е разработена през 1983 година от Хауърд

Прочетете още...
 
Тест с двойка прилагателни ще ви покаже дали сте депресиран

stroСамооценъчна скала за депресия на VON ZERSSEN

Прочетете още...
 
Психогеометричен тест на Делингер с пет геометрични фигури/ №2

zaroПсихогеометрията е сравнително нова система за психологически анализ на личността. Тази

Прочетете още...
Банер

Духовност/ Философия

Светлите умове или кои са "просветлените хора" Христос, Майтрейа, Йехова, Махди...

wisdom 2Какво значи да си просветлен? Имат ли нужда човеците от просветлени

Прочетете още...

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

yarasport.com

marevstars.com

kakavida.com

ydara.com използва "бисквитки", за да улесни Вашето сърфиране и да Ви покаже съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия. Виж повече! To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.

EU Cookie Directive Module Information