забележителен образец на неизвестна дотогава писменост. Той станал символ на всичко най-тайнствено и загадъчно в областта на древната история, археология и лингвистика. Учените още спорят относно произхода на етруските. Те все още не са прочели задоволително точно и техния загадъчен език.

 За произхода им съществуват различни хипотези и учените постоянно спорят. Наричат ги с Етруска гробница, Тарквиния,Италия, 470 B.C.различни имена: етрури, тирсени, расени и пр. През първото хилядолетие пр.Хр. те населявали северозападния Апенински полуостров – древна Етрурия, около сегашна Тоскана, наричали ги и туски. С тях се свързва и името на Тиренско море, както и на Адриатическо, заради етруското пристанище Адрия, което контролирало северните морски пътища.


Древногръцкият историк Херодот (IV в. пр.Хр.) твърди, че са се преселили от Мала Азия. Други историци ги смятат за предшественици на траките, тъй като при разчитане на писмеността им са открити много думи, сходни със тракийските, трети ги свързват с един от най-древните народи – пелазгите. Видният български езиковед акад. Владимир Георгиев (1908-1986 г), който допринася за разчитане на критско-микенската писменост, както и изследва езика на траките и древните езици в Мала Азия свързва тирсените-етруски- със самите троянци – траки.


Древността е пълна със загадки, забулени в митични тайни и легенди, замъглени с различни религии и вярвания. Но историята не може без тях и постоянно дълбае и капка по капка търси истината.

“Етруските са били онзи древен загадъчен народ, който е населявал част от Централна и Северна Италия още през края на II хил. пр.Хр. и е играл първостепенна роля не само в Италийския Дискът от Фестосполуостров, но и в басейна на цялото Средиземно море. Те са притежавали високоразвита градска култура (особено през VIII-VII в. пр.н.е.) в сравнение с останалите народи и племена на полуострова и твърде много са се отличавали от тях по език, религия, изкуство и начин на живот. Етруската култура оказва изключително влияние върху формирането на римската култура, която е една от основните съставки на европейската култура.”


Открити са над 10 000 етруски надписа, които не са разчетени все още, въпреки връзката на етруската писменост с елинската. Най-обемният текст бил открит върху ленени платове, увити върху намерена етруска мумия и запазени въпреки превратностите на времената.


В етруските традиции жената била високопоставена като личност – тя била образована и обществено издигната, за разлика от патриархалните нрави на древните елини, които не допускали това. Навярно то идва от древно преклонение пред богинята майка, наследено от бронзовата епоха. Жената не само била равнопоставена с мъжа, ала много често доминирала над него, като се изтъквала нейната сакралност и божествена сила, както в живота, така и в изкуството.


Подобно на египтяните, които се увековечили с пирамиди, етруските създали цели подземни Tarquinia - Tomba delle Pantere (Necropoli dei Monterozzi - VI B.C..)градове на мъртвите и култа към тях. Запазени са много техни образци от подземния им град Тарквиния, недалеч от Рим. Надгробните им рисунки тук са също специфични – изобразени сцени на многобройни удоволствия на аристократи – пирове, танци, музикални изпълнения, атлетични състезания, веселия…



Цитати по Динков:

"Етруските са заемали основно областта Етрурия (днешна Тоскана) между реките Тибър на юг и Арно на север, Тиренско море на запад и Умбрия на изток “Етруските градове през VII-VI в. пр.Хр. израстват като мощни средища на материална и духовна култура… водели са оживена търговия със съседните италийски племена умбри, оски и латини, с гръцките градове-колонии,.. и с Картаген.” … “Повечето римски държавноправни и частноправни институции, … длъжности, ритуали и др., са имали етруски произход…”


“Непосредственото влияние на етруската култура върху Рим трае доста време. Според преданията и римските историци от 590 до 490 г. пр.Хр. в Рим управляват етруски царе…, когато се създава Римската империя, оказваща силно влияние върху целия тогавашен свят, много културни ценности, наследени от етруските, преминават у другите европейски народи.


В това се състои и историческата заслуга на етруските и приносът им в създаването на европейската култура. През III-I в. пр.н.е. Етрурия попада постепенно под владичеството на Рим. Етруските се сливат с римляните. Векове наред ще се говори само за Рим, за римска култура и латински език и едва в ХVII в., к гато започват археологическите разкопки откриват съществуването на тоя народ.


В края на II хил. пр.Хр. (малко преди етруските) в Италия пристига “нова” група пришълци и Cerveteri Etruscan Tombs поставят началото на желязната епоха, получила названието Виланова (по името на селището). Те обаче са били на много по-ниска степен на развитие в сравнение с културите на Изтока - Египет, Месопотамия, империята на хетите и траките на Балканския полуостров. В края на II и началото на I хил. пр.Хр. се открива (с разкопките) високата култура на етруските - градове, писменост, изкуство.

Дълго време те доминират над Тиренско, Адриатическо и Средиземно морета. Те владеят и Рим от основаването му (754-753 г. пр.Хр.) до 509 г. пр.Хр., когато латините постигат независимост. Привлечени от богатствата на Етрурия от север нахлуват галите, Рим от юг, елините (сиракузките - 384 г. пр.Хр.) завладяват основните пристанища и островите Елба и Корсика, и към 350 г. пр.Хр. ЕТРУРИЯ вече не съществува. Скоро след това Рим ще завладее всичко - Елада, Зап. Европа, Тракия, Мала Азия и др.


Откриването на над 5250 етруски гробници само от Леричи за 10 години говори за мащабите на етруската култура.

Съществуват няколко хипотези от къде идват в Италия етруските и какви са те, включително, че са оцелели жители на Атлантида (заедно с баските). Това говори за големият им престиж и Etruscan ash urn of alabasterвисоката оценка на културата им.

Херодот писал, че етруските имат лидийски произход. Източният им произход подкрепят още Страбон, Плиний Стари и др. В подкрепа на тази теза учените намират сведенията на античните автори за “пеласгите-тирсени -  народ, обитавал някога Пелопонес и Тесалия.”

Е. Потие допуска преселване на пеласги от източно азиатските части и Балканите  през Адриатическо море в Италия. Тукидид нарича пеласгите тиренци, други “Тирсени”.

“Етруските се различавали по език от всички други народи в Италия. Дешифрирането на езика им е дело на акад. Владимир Георгиев (1970 г.). Той научно обосновава троянския произход на етруските (1936 г.) и че в легендата за Еней се крие действително историческо събитие.”

Етруски и хетски са най-сродни помежду си и са два диалекта (източен и западен) на един и същ език. Лидийският е родствен с хетския. Хетите са създали третата могъща държава в Древния Изток наред с Египет и Вавилон (II хил. пр.н.е.). През VIII в. пр.Хр. асирийският цар Саргон I покорява отслабената (от ударите на “морските народи”) хетска империя.

Преди елинизацията на територията на днешна Гърция, много преди Омировата епоха, на историческата сцена в Мала Азия, на Балканския полуостров и в Егейския свят са живели родствени народи с висока култура, като хети, траки, фригийци, троянци, лидийци, карийци, говорещи на езици от индоевропейски произход. И Пеласги, като по-късно се установява, че те са първите известни обитатели на Балканите.

“Етруската архитектура се основава на същите онези твърде високи астрономически, геометрически и религиозни познания, които са твърде характерни за хетите и за народите на Месопотамия”…”… цялата космогонична и астрологична система на етруските се отличава значително от гръцката и римската… тя разкрива общи черти само с хетската и халдейската”.




ПЕЛАСГИТЕ са още един древен и загадъчен народ. Някои древни автори считат, че тирените (етруските) са били пеласги.

“Хеланик от Лесбос (V в. пр.н.е.) казва, че тиренците се наричали по-рано пеласги; те били прогонени от гърците(???) и след като се заселили в Италия, приели името етруски”. Това съобщават и др. елински автори - Тукидид, Страбон и др. и твърдят, че 17 поколения преди Троянската война (1184 г. пр.н.е.) пеласгите са се преселили в Италия (около 1750 г. пр.н.е.). “Херодот обаче никъде не споменава за пеласги в Италия”…


В омировата “Илиада”, на страната на троянците като техни съюзници и против съюза на ахейските (всички тракийски) племена са воювали пеласгите, също тракийско племе.

Вл. Георгиев и др. учени считат, че народът на о-в Крит през неолита (6000-2600 г. пр.н.е.) е бил пеласгийски. Преди дорийското нашествие (и досега не се знае кои са били тези племена) в Егея на Балканския полуостров са живели родствени народи - пеласги, траки, термили, лелеги и др. и езикът на пеласгите е родствен на тракийския.”



 Владимир Цонев отбелязва нещо много любопитно: "Пеласгите са споменати в Библията под името филистимляни, а земите по поречието на р. Струма са се наричали в Древността Палестина, както и Стара планина се е наричала Кавказки планини. При това никак не е изключено пеласги от Лемнос заедно с родствени на тях народи, като лидийци, троянци, дарданци и др., да са създали началото на етруската култура… Традицията свързва дарданите като троянски народ, който се преселва в Етрурия. Вожд на дарданците е цар Еней, син на Анхиз и богинята Афродита."




“Хеланик… вижда Лациум и Рим като издънка на Троя. Тимей от Тавраменион (352-246) дава наEnee Fuite Troie легендата по-завършен вид, като съобщава, че Еней след преселването си в Лациум съградил най-напред гр. Лавиний, а после Рим”…



”…най-старата версия на преданието за Еней е била етруска. Еней и троянците дошли първоначално като приятели и съюзници на етруските, като техни далечни роднини. Това проличава от поемата на Вергилий”, работил 10 години по нея. Родният град на Вергилий Мантуа е от етруски произход. По-късно етруското предание за Еней се присвоява от римляните. “Юлий Цезар, Меценат и император Октавиан Август, които са били римляни от етруски произход, са извеждали своето родословие от троянците и се смятали за потомци на Еней”.


…”От “Илиадата” и “Енеиадата” е известно, че Еней е бил цар на дарданците”, тракийско племе дало името на пролива “Дарданелите” около който живеели.


Акад. Вл. Георгиев твърди, че тирсените-етруски са самите троянци, т.е. траки.

“За родствената връзка между троянците и траките вече може да се съди не само от сведенията Etruscan riders на египетските и асирийските текстове, не само от елинските автори, но и от археологическите данни, както и от проучванията на езиковедите… За далечната етническа родствена връзка между траки и етруски пише австрийският учен Александър Ранда в книгата си “Балканите - ключово пространство към световната история”.

(Randa, A. Der Balkan Schlusselraum der Weltgeschichte. Wien,1949)

“Тази етническа близост между етруски и траки се очертава в резултат на присъствието на тракийски и особено на фригийски племена в Северна Мала Азия”.



Според Херодот “…(траките) носят много имена - всеки според областта си, но всички те се ползват от еднакви закони за всички неща…”

 А. Чилингиров

“За Херодот (I.57) и езикът на пеласгите, т.е. на завареното от гърците местно население, е “варварският”, а не някои от варварските, както би се изразил, ако считаше, че съседите говорили на различаващи се помежду си езици”.

Още един интересен цитат от Чилингиров (с. 51-52):

“Със своята бележка в края на статията си, предназначена за чуждестранния читател, акад. Академик Димитър ДечевДечев (статия за българи и чужденци, б.м.) иска да се презастрахова от евентуални обвинения, че нарушава всеобщо приетата от европейските историци и филолози конвенция, според която между “тракийския” и “славянския” етноси връзка няма и не може да има”.

 Чилингиров обаче веднага твърди нещо противно: “…наличието на често употребявани “славянски” думи и лични имена в “тракийския” език, и то още от най-ранната засвидетелствувана от писмените извори историческа епоха, също не ни дава никакви основания да приемем, че така наречените “славяни” и “траки” са два различни етноса, говорещи на разни езици, а не един етнос, проявяващ се в два твърде близки по своя физически тип варианта, чиито езици явно са наречия на един общ език” (с.52). Виж сп. М.З. бр. 9- 10, 2005 г.



"Славянските нахлувания на Балканите започват от втората половина на VI век, но “…изследванията на “славянските” топоними в Гърция, Албания, Сърбия и България показват, че те са съществували много столетия, ако не и хилядолетия, по-рано - т.е., че трябва да са свързани с някакво население, живяло по тези места още в най-далечни времена, много преди идването на гърците, и чиито език е съдържал много думи, считани за “славянски”. Най-куриозното в случая е, че тези “славянски” топоними в югозападната, но също в централната и северната част на Балканския полуостров, не дават никакви указания за народностното име на “славяните”, а твърде често са във връзка, по думите на прочут немски славист, (Макс Вазмер, б.м.) с “племенното название на едно разположено по долното течение на река Дунав турко-татарско племе” - т.е. българите.


Това обстоятелство е необяснимо за изследователите, а те са предимно руски и чешки слависти, както необяснимо е и странното обстоятелство, че така нареченото “славянско” население в югозападната част на Балканския полуостров на север и изток от Далмация никога в миналото не е считало себе си нито за македонско, нито за славянско, а само за българско.

Но и много от “славянските” топоними в целия този район, голяма част, от които никога не е била включена в българската държава, не могат да се изговорят правилно нито от гърци, нито дори от други “славяни” - примери за това има много, за да бъдат тук подробно изброени, те се срещат многократно във всяка околия, и то не само в югозападната час на Балканския полуостров: Българец, Търново, Кожани, …, А също тъй необяснимо е, че голям брой такива топоними се срещаха - преди да бъдат преименувани от гърците след Балканската воина - също и в някои много труднодостъпни и изолирани райони в Пелопонес и Централна Гърция, за които е трудно да се допусне, че са били заселени от “емигранти-славяни”, познаБългарите ти като ловци и рибари. При това преди преименуването на “славянските” топоними, в тяхна близост не се срещат другоезични топоними, които биха показали наличието и на друг етнос, оставил там следи от своето съществувание.”
А. Чилингиров



Не е ли това странно? Кой народ ги е оставил? - Отговорът идва логически от писаното по-горе вTerra cotta with traces of polychrome това кратко есе. Само траките са живели тук хилядолетия пр.н.е. и дори преди потопа около Черно Море, а преди тях са били пеласгите.

Много днешни народи сме, по-малко или повече, потомци на пеласгите и траките - преди всичко Балканите (с Румъния), части от Мала Азия, Русия и др.


Според Божидар Динков
“… траките косвено участвуват във формирането и на етруската цивилизация, която по-късно чрез Рим ще послужи като основа на бъдещата европейска цивилизация. Въз основа на най-новите научни открития етруските или тирсените, троянците, или турша (трусе), и пеласгите излизат от легендите и преданията, за да заемат своето място в страниците на историята”.

По книгите на Божидар Динков “Етруската загадка”, изд. на БАН, С.1984, 126 с.и Асен Чилингиров “Готи и Гети”, изд. “Зиези екс куо Вулгарес”, С.2005, 232 с.





ЗАГАДЪЧНИТЕ ПЕЛАЗГИ!

Кулиян Блъгар
Те са най-древният народ описан в трудовете на античните автори. Дали са били един народ или множество народи, споменът за които се е съхранил в паметта на техните потомци, днес това само Бог може да каже! За съжаление никой досега не е припознал материален(археологичен) субстрат удостоверяващ тяхното действително присъствие в човешката история.


Дали това прави нереална възможността те да са най-древната „пред-антична” цивилизация предшестваща Шумерската и да са „въображаем спомен” в паметта на древните? Или все пак са оставили реални следи в реално време?!


КОИ СА ПЕЛАСГИТЕ? НАПИСАНО Е В ИМЕТО ИМ! ПЕЛАСИТЕ - белите звезди (ПЕЛ - бел, бял; АС – астра, звезда). От ПЕЛ/бял/- от тук е останала думата у днешните Българи – ПЕЛЕНА/снежно бяла завивка, снежна покривка/, както и името на столицата на древното Македонско царство – ПЕЛА/Бяла, Бел Град/.


ПЕЛАСГИТЕ са „предисторическият народ”, от който започва ПИСАНАТА ИСТОРИЯ НА СЪВРЕМЕННАТА ЧОВЕШКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ! Самите те се считат за потомци на загиналата цивилизация на митичните Атланти. Дали Атлантида действително е съществунала, нека да оставим този спор да си го решават днешните историци и екзотериците!


За обикновенните читатели е достатъчно да знаят, че тази митична страна независимо дали е съществувала или не, името и никога не е било Атлантида. Защото АТЛАНТИДА значи СТРАНАТА НА ПРЕДЦИТЕ, по-точно ЗЕМЯТА НА БАЩИТЕ(АТ, ТАТ – отец, баща, татко; ЛАНТ/ланд – страна, земя, родина; ИДА – идея, легенда, нещо въображаемо). Т.е. това е ЛЕГЕНДАРНАТА ДРЕВНА ПРАРОДИНА на днешнотоЧовечество, която древните автори описват. Това ще им е полезно да го знаят и днешните учени!


А доколкото до Етруските – те са Трако-Пелесгите, които седемнадесет поколения преди Ятрачката/Троянската/ война се преселиха от бреговете на Мала Азия в Италия. Тяхната по-нататъшна история е пряко обвързана с тази на древните Римляни и няма нищо общо с историята на който и да било друг народ.