няма по-ефикасно оръжие срещу един народ от унищожаването на неговата история и идентичност.

В цялата световна история не познавам друг народ, освен нашия, срещу когото това оръжие да е прилагано по-целенасочено и по-последователно, и то в течение на хилядолетия.
До ден днешен.

Гонили са го от неговата земя, при това многократно; опитвали са да го подчинят и да го претопят, но той е устоял на всички изпитания от природни бедствия и многобройни вражески нашествия, без да загине и изчезне, като е запазил своите характерни особености – добри и лоши.

А неговите врагове и покорители са се претопили и изгубили сред него. Без никакъв остатък. И в най-далечното, и в не тъй далечното минало.

Унищожавали са плодовете на неговия труд и на неговия дух, горили са на клади неговите синове и дъщери, изгаряли са неговите книги, събаряли са камък по камък църквите и палатите му, а с техните безценни съкровища сами са се кичели.

И се кичат до ден днешен.

Тези съкровища, плодове на неговото изкуство и на неговия творчески дух, изпълват музеите на всички континенти – по света няма и нито едно голямо книгохранилище, в което да не се съдържат остатъци от неговата книжнина, запазили се по чудо невредими до днес, за да служат на цялото човечество.

А както показаха извършените неотдавна генетични изследвания и неговите гени не само че не са били унищожени с многократното и систематично изтребване и прогонване на синовете и дъщерите му, но са се пръснали по цялата наша планета до нейните най-далечни краища, като са пренесли там и неговата физическа субстанция.



Задачата на това изследване е да възстанови поне малка част от историята на нашия народ със средствата на съвременната наука – а тези средства съвсем не са тъй ограничени, както постоянно се втълпява в съзнанието му с твърдението, че за неговата история не са запазени никакви документи и му се подхвърлят фалшификати, представящи в невярна светлина не само миналото му, но и поставящи под въпрос цялото му съществувание в продължение на много хилядолетия.

За сметка на народите, които са си присвоили и си присвояват до днес неговата история, неговата древна култура и заслугите му пред човечеството.

Това изследване има за цел да покаже, че съществуват многобройни писмени свидетелства за историята на нашия народ с несъмнена автентичност и че тези свидетелства се потвърждават от всички помощни науки на историографията – от археологията и палеолингвистиката до палеогенетиката.

А и че техните изследвания са достъпни за всекиго в днешния век на информатиката, когато вече не може да се злоупотребява с данните им в полза на една или друга политическа доктрина."



За произхода на българския народ и неговия език са съчинени и продължават да бъдат съчинявани най-различни теории, които го изкарват пришелец от едва ли не всички възможни краища на стария свят: от най-далечния изток до най-далечния север – от пустинята Гоби, зоната на вечния сняг в Памир и полярния кръг на северната евроазийска граница, до блатата на Задкарпатието.



Всяка теория, че българите били монголоиди, угро-фини, турци, задкарпатски славяни и какви ли не още, намира мигновено поддръжка сред чуждите и нашите историци.

Но не и твърдението, че са първоначалното население на нашите земи, запазило не само своя физически и генетически тип, но също своя език и своите обичаи, въпреки многобройните вражески нашествия, на които е било изложено в течение на хилядолетия.




През първото хилядолетие преди Христа древните тракийци са един от най-многобройните народи в Европа. Разделени на много племена, те обитават източната част на Балканския полуостров от Карпатите до Егейското крайбрежие, както и някои територии в Северозападна Мала Азия. Сред най-могъщите племенни групи са одрисите - в Югоизточна Тракия, бесите - в Родопската област, гетите - в североизточните райони, трибалите - в днешна Северозападна България и витините - в Мала Азия.

За известен исторически период от време Траките са известни и като морски народ. Гръцкият историк Диодор казва че тракийската таласократия над Егейско море е продължила 79 години.”

„Готи и гети – изследвания II“ от д-р Асен Чилингиров.


Изясняването на «готския въпрос» е свързано с много важни въпроси от историята на нашия народ, с които се е спекулирало от векове и продължава да се спекулира и до днес.

В продължение на векове по всички тези въпроси са се създали и вкоренили редица предубеждения без каквито и да било основания. Изказани някога като предположения, те са възприети като факти и са предавани от поколение на поколение учени, макар да не съдържат и най-малката частица от истина. Те обременяват нашата наука, но и нашето съзнание – като тежка ипотека, оставена ни от миналите векове, с която сега ние навлизаме в новото хилядолетие.


За етническите особености на народите, населяващи района в долното течение на Дунав през първи век сл.Хр. и техния език ни предоставя много сведения също и римският поет Овидий, прекарал последното десетилетие от живота си в заточение по тези места.


Той нарича тези народи гети, сармати и траки, без да прави разлика между тях, научава езика им и дори пише стихове на него. И името гети не се замества в първите векове на нашата ера в областта северно от Дунав с названието “даки”, което твърдение читателят често ще срещне в историческата литература - в паметния надпис за решителната победа на Траян в Дакия, след която територията отвъд Дунав се присъединява към Римската империя, победеният народ не се нарича “даки”, а “гети” … - все пак, ако не друг, то поне римският император и неговият военачалник би трябвало да знаят кой народ са победили и как този народ се е наричал…


Но понятието “гети” се дублира, а през средновековието и отчасти се заменя с “мизи” или “мизийци”, което произлиза от понятието-етноним “беси” и се употребява като название за същото население и на същата територия. От това понятие произлиза обаче и понятието “визи” или “вези”-готи - под това име авторите, съвременници на събитията, обозначават населението на териториите намиращи се на североизток от границите на Римската империя, за разлика от така наречените “остро”-готи, които пък населяват териториите разположени западно от тях. Тези две имена съвременните германски автори “превеждат” като “вестготи”, т.е. източни готи, макар че “източните” готи живеели на запад и “западните”- на изток! А под названието “готи” разбират германци”.

Както вече беше споменато, античните автори посочват многократно, че това местно население, което те наричат със сборното понятие “траки”, “гети” и “скити” или с имената на някои отделни племена или племенни групи като “трибали” или “беси” (респективно “визи” или “мизи”), неколкократно търси спасение от вражески нападения отвъд Дунава.


Това става и при похода на Дарий (V в. пр.Хр.), и при похода на Александър Македонски (IV в. пр.Хр.), и при многобройните походи на Рим през I и II в. сл.Хр. В повечето случаи след преминаването на опасността то се връща обратно в родината си.”


От историческите извори научаваме, че същият този народ, който по-рано се наричал “гети”, а от II в. сл. Хр. е известен под названието “готи”, имал духовен учител и епископ на име Урфил(а), който го връща отново в родината му на юг от Дунав и превежда на неговия език Библията.”


Сергей Лесной (с. 121-184) в частта си “Кои са гетите” пише: “…след разгрома на дако-гетската държава от Траян (107 г. сл. Хр.) гетите отстъпват в северното черноморско крайбрежие… След по-малко от 100 години същите тези гети отново се появяват в сферата на западната политика, при което обаче тях вече ги наричат не само гети, но и готи.”


Явно, че не е имало никакви прекъсвания в историята на древния народ гети, имало е само време, когато са ги наричали и готи, по-късно предимно готи, а всичко свършило с това, че накрая пак започнали да ги наричат гети …


Никакво странстване на цяла група германски племена начело с готи не е имало, не е имало и завладяване на северното черноморско крайбрежие - имало е възраждане на старата държава на гетите и богата със събития история на същия народ през следващите векове.


По такъв начин се отстранява и археологическата загадка: защо готите, ако са дошли от Прибалтика, не са донесли макар и най-слаби следи от своята култура? Та нали това е народът, който е разклатил римската империя и я разгромил?…


Как е възможно готите, които са управлявали Италия, Галия, Испания, Северна Африка и т.н., да не са оставили нищо от своята писменост, достигаща според някои автори такива висоти, че Библията била преведена на готски език? Къде са паметниците, сградите, надгробните плочи с готски надписи? Къде са другите ръкописи на готски…


Важно е, че Йордан винаги разграничава готите от германците… Очевидно историкът на готите, сам гот по произход, знаел, че има разлика между готите и германците… Значи древните жители на левия бряг на Дунав се наричали преди сармати, меланхлеми (чернодрешковци), гети, а сега (началото на VI в.) готи. Следва да попитаме привържениците на прогерманската теория: кога в историята германците са се наричали сармати или меланхлени?

/Малко отклонение с интересен постинг на Таня Бояджиева, която твърди във фейсбук групата "Тракийски "племена": Има документ в който - "Гетите са наричали земята около днешна Добруджа - Скандия, не Скандинавия, а именно Скандия, което е коренно различно. С това се объркват и писанията на Йордан, там той има предвид Скандия, а не Скандинавия!

Mного преди да я нарекат "Малка Скития", са я наричали "Ска-н-дия", което на древно тракийски eзик означава точно това което и Добруджа с лека разлика или "Житното поле на Бога" с което име гетите наричали прародината си в Тракия - точно областта Добруджа, която е била древната житница на Европа, и която според преданията им се намира до западната врата на Райската градина"/

Едно е несъмнено: още от времето на Херодот на Балканите и в Причерноморието е живял голям народ с дълга предистория, носещ името ГЕТИ. Държавата на гетите е съществувала в продължение на много столетия и е имала доста висока култура.


Историците са отбелязали, че още преди началото на нашата ера гетите приличали по-скоро не на “варварите”, а на гърците, тъй като имали знаменити философи, особена и доста своеобразна религия с вяра в безсмъртието на душата и т.н. Тази могъща държава е влизала в сериозни сблъсъци с Персийската империя и е излизала от военните изпитания победителка.




Фердо Шишич (с.188) пише: “За някаква по-слаба гото-славянска традиция в Дукля говори и факта, че в средновековна Сърбия името “гот” е означавало българин, а не славянин. Така синът на Стефан Неман, крал Стефан Първовенчани…, в биографията на своя баща пише: “Един отстъпник от същото племе готи, наричано и българско, на име Стрез, се отцепи на запад от моята държава (т.е. от Сърбия)”.



Георги Сотиров (с. 218-230) пише: “Според една общоприета теория, готският език бил германски. Изследването на ранни готски имена разкрива обаче странни особености, които не се съгласуват лесно с това виждане.


По същия начин някои готски думи, срещащи се в документи от V, VI и Х век проявяват определено не-германски черти”. Основните източници, които изследва Сотиров са Готската история на Йордан (VI в.), История на войните от Прокоп и История на франките на Григорий от Тур. В този период се е писало предимно на латински и затова Сотиров сравнява основно готските имена с хунски, трако-македонски, славянски и германски: Валамир, Мирко, Божил, Атила и т.н. Германски подобия няма. В седемте намерени готски думи също няма германски подобия.


В този кратък материал не може да се отрази, дори и в резюме достатъчно пълно доказателствения материал за това, че Готите са Гети, съответно Траки и Българи. Не отричам твърдението на С. Лесной, че част от Даките, Гетите и съответно Траките са славяни.


На с.155 четем една интересна фраза: “Един от следващите крале бил Филимер. В древността голяма част от славянските имена завършвали на “мер” и “мир”, като при това едно и също име се употребявало и в двата варианта: Владимир и Владимер и т.н. Това не доказва, че всички готи са били славяни, но няма съмнение, че славяните са били част от някаква бъркотия с готите.” Аз бих отговорил, но нали всички и още много други (балкански, черноморски и др.) племена произхождат от пеласгите, които са по-древни от траките и елините. Херодот пише (виж с.53 и с.96 заб.55) точно това за пеласгите.


Чилингиров пише (с.52): “… наличието на често употребявани “славянски” думи и лични имена в “тракийския” език, и то още от най-ранната засвидетелствувана от писмените извори историческа епоха, също не ни дава никакви основания да приемем, че така наречените “славяни” и “траки” са два различни етноса, говорещи на разни езици, а не един етнос, проявяващ се в два твърде близки по своя физически тип варианта, чиито езици явно са наречия на един общ език.” Вероятно тоя на пеласгите.


Това обяснява и близостта на българските езикови наречия с тия на славяните и това, че милиони българи в древността са се влели край р. Волга в руската народност и около Киев и Крим в Украинската.


Над 500 руски фамилии, князе и дворяни са от българо-”татарски” произход, като Суворов, Кутузов, Глинка, Тухачевски, цар Борис Годунов, Тургеневи и мн.др. (Виж Татяна Ярулина и книгата на Алфред
Х. Халиков “500 руских фамилий булгаро-татарского происхождения”, Изд. ТАНГРА, София, 2005, 160 с.)


Пред нашите историци стоят много задачи за проучване на историческите сведения за пеласгите, готите, гетите, иделците, троянците и мн. др. хипотези, загадки и легенди.



На фона на изследванията на Асен Чилингиров и другите посветили съдбата си на Отечеството ни, лицето Европейската и световна цивилизация започва да се сдобива все повече тракобългарски черти. Колко тъжно е, че българският етнос постепенно се превръща от застрашен в изчезващ човешки вид...

Както днес преоткриваме загадките върху етруски, пеласги, траки и гети/готи, след половин век претопените ни потомци ще четат за загадъчните българи.


Ако не се изскубнем някък от демографската смърт, която очаква народността ни в близките десетилетия.



Че историята на нашия народ се е манипулирала от хилядолетия насам, едва ли ще изненада читателя, пред чиито очи и съвременната история се манипулира по най-нагъл начин.

Също едва ли би могло да го изненада присвояването на нашата история и плодовете на нашата хилядолетна култура от други народи.

Науката на третото хилядолетие обаче разполага с по-надежни средства за проверка на много от лъжите, които са ни представяни и продължават да ни се представят като факти.

А тези лъжи са залегнали дълбоко в нашето съзнание – още от училищната скамейка ние сме обременени с безброй предразсъдъци за нашето минало, нашата култура, нашата писменост и нашата религия.

Айнщайн е казал, че за човека е по-лесно да разбие атома, отколкото своите предразсъдъци. Затова не си правя и най-малки илюзии, че читателят ще приеме лесно написаното в тази книга, ако и то да се представя въз основа на исторически извори, почиващи върху свидетелствата на най-компетентните и безукорни автори от древността и средновековието – от Херодот и Страбон, до св. Йероним и Храбан Мавър.



Асен Чилингиров, Берлин, 4 октомври 2008 г.
По сборника “ГОТИ и ГЕТИ”, съставител Асен Чилингиров, Издател “Зиези екс куо Вулгарес”, София, 2005, 232 с.





Професор д-р Ганчо Ценов владеейки староеврейски, старогръцки, латински, няколко западни и славянски езици, Ценов прави мащабни собствени изследвания във Ватиканската библиотека. Проф. д-р Ганчо Ценов, които за времето си се отхвърлят от официалната българска историография, но впечатлило и получило признанието на германските му колеги, в своя основополагащ труд „Готи или българи“ Ганчо Ценов доказва:


• "Българи и хуни са били първоначално две отделни племена, а не един едиствен народ, както се мислеше досега";

• "Хуните, венетите, славяните и антите са скитски племена, които живееха предимно на север от Дунава, а българите са живеещите на юг от Дунава мизи или тракоилирийци";

• "Българската държава е основана от скитското племе хуни или хуногундури, които се съединиха в случая с живеещото на юг от Дунава мизийско или тракоилирийско племе - българи";

• "Хуните, българите, венетите, славяните и антите, които населяваха Дакия, Тракия и Илирия от Карпатите до Егейско и Йоническо море, са били отделни племена на скитската или дакотракийската раса, която се казва днес славянска раса";”

• "Тия скитски племена са стари християни, които са имали още 4 век свое писмо, тъй че българите не са били покръстени едва във втората половина на 9 век, както се мислеше досега. Готското или гетското покръстване е българско покръстване";

• "Херодотова Скития не е в Азия, а в Европа около Дунава. Готите не са германци, а стари келто-скити. Европейските хуни са сродни с готите стар скитски народ. Аварите са сродни с хуните келтски или скитски народ. Българите не са нищо друго освен стари дунавски келто-скити, у които продължава историята на готи, хуни, авари, изобщо историята на старите скити и траки".







Изследователят Юлия Хаджи Димитрова, която работи в Берн, Швейцария, издаде на български фундаменталния си труд "Готи, сиреч Гети" (Gothi, qui Getae).


Дългогодишните проучвания върху късноантични и средновековни ръкописи в университетската библиотека в Базел, разкриват сензационна манипулация с тракийския народ на гетите - най-храбрия според Херодот.

След нашествията на Дарий и на Александър Македонски много от траките се преселват на север, чак до Прибалтика. През III в. сл. Хр. те се връщат в прародината си Тракия, окупирана от римляните. В битката при Абритус (Разград) през юни 251 г. траките гети побеждават легионите на император Деций.


По-късно предвождани от Аларих, те превземат Рим в 410 г., после и днешна Испания. През Средновековието техните подвизи неусетно са обсебени и храбрите гети са преименувани на готи. Скалъпва се и новата им биография на скандинавци, а не на траки.


Юлия Хаджи Димитрова открива в стари манускрипти на пруски автори, непознати у нас, потвърждение на схемата за преиначаването на историята на траките гети в името на т. нар. готицизъм, наложен след Тридесетгодишната война /1618-1648 г./ Тогава победителите - Швеция, чрез култа към готите, които уж били скандинавци и прародители на германците, се стремят да се наложат като решаваща сила и култура в Западна Европа.


Проучването на Юлия Хаджи Димитрова извежда и заключението, че т. нар. славяни също се оказват завърнали се, но втора вълна,  в прародината си траки. Тази научна теория намира привърженици сред сериозни европейски учени като немският славист проф. Кунстман, известният литовски изследовател Йонас Басанович, Юрате Гонзалес, която в книгата си за историята на готите пише, че "готите не са германи".




В Книгата Gothi qui et Getae се споменават два визиготски документа, едни от малкото оригинални писмени паметници, съхранили се през превратностите на историята.


Кореспонденция от нач. на 7в. (610-612 г.)- авторът на писмата е визиготският граф БУЛГАР или БУЛГАРАНУС, управител на цяла Окцитания (comes Septimanie) по време на визиготския цар ГУНДИмер. (източник: Monumenta Germania Hist. Epistolae III, Pp. 677-685, Patrologia Latina 80, p.107-112)


Старохристиянски надпис от края на 6в. , от испанската провинция Бетика. В него се споменава името на църковно лице , служител на бога или famulus dei, назован БУЛГАРИКУС.


Явно в именната традиция на готите името българин, булгар изобщо не е било чуждо и то доста преди "идването на Аспарух" ;)


Великият жупан на Рашка Стефан Неманя (1176-1228) пише: "същото готско племе, наречено и българско...."Въпросният владетел е женен за дъщерята на могъщия венециански дож Дандало (венецианците имат много голяма роля в събитията от това време и по-късно- особено по отношение на съдбата на българите..., но за това по-нататък), а снаха му е българската принцеса Белослава.



В неговото житие се казва дословно: " Един отцепник от същото готско племе, наречено и българско (Бугари са називаjу и Готи у старих наших писаца- бел. на Миливой Башич), на име Стрез, се разшири двойно на запад към моята държава, нападнат от оня подъл законопрестъпник, брат му. (става дума за Борил, брат на Добромир Стрез, който по думите на Башич искал да избие всичките си роднини, та и Стрез). Аз го приех като скъп син, отхраних го и го опазих невредим от неизбевната му гибел и убийство" (изт: Старе Српске Биографиjе II)




В Дуклянова летопис пък пише: "Двата народа много се заобичали един друг, т.е. готите, а те са и славяни, и вулгарите, а най-вече за това, че двата народа били езичници и бил у тях един и същ език."

Дион Касий, Historia Romana Vol. VIII



"...Даките населяват двете страни на Дунава. Тия, които живеят на отсамната страна и близо до трибалите се причисляват към територията на Мизия и се наричат с изключение на тия, които живеят съвсем близо до тях (трибалите), мизийци, докато населението отвъд реката носи наименованието даки и представлява или един клон от Гетите, или са траки от племето на даките, което едно време населяваше области в Родопите."


същият автор, том 4, книга 67: " Аз наричам тоя народ даки, името, което използват самите жители, а също и римляните,въпреки че зная, че някои гърцки автори, ги наричат Гети; тия, за които аз зная, живеят отвъд Хемус покрай Истър"И пак той в същия том, но книга 78 ни съобщава: " Само някой да беше посмял да изрече или изпише името Гета, то той беше веднага обречен на смърт. Дори поетите не смееха да употребят това название в комедиите си. И наистина, дори имуществата на всички ония, в чиито завещания беше открито това име, биваха отнемани...."




* Ето как гетите станаха готи....МАЛКИТЕ ГОТИ или GOTHI MINORES, за които Йордан (гл. 51 на Гетика) казва: "Днес (551?) те живеят в МИЗИЯ, в областите около Никополис ад Иструм, в полите на Хемус планина, един безброен, но беден и невойнствен народ, който не притежава нищо друго,освен всякакви стада, храна за добитъка и дърва в гората." Те били въздаржатели, защото не отглеждали лозя, а пиели преди всичко мляко. Не сеели жито, но земята им била богата на всякакви плодове.- (ако някой държи на латинския текст, не е проблем) Те не заминават с Теодорих на запад.


В гл.57 пак Йордан ни казва, че Теодорих събрал целия готски народ, НО взел със себе си само тия, които били съгласни да тръгнат с него. За "останалите си в къщи" готи западните хронисти губят интерес и престават да говорят. Явно и те са измрели като роднините си от Тракия от "чума и вражески нападения".


Теофан Изповедник пък ни разказва следното: " През тази година (497 г) армия, състояща се от ГОТИ, беси И ДРУГИ ТРАКИЙСКИ НАРОДИ, бе изпратена от имп. Анастасий да бъде на разположение на Ареобинд, син на Дагалайф, който беше губернатор и префект на Изтока."



Прокопий "Готските войни": "Весас (Бес? или Весо?) получи нареждане да превземе Нарния, една също силна крепост в Тоскана. Този Весас беше от готски произход и произлизаше от ония готи, които от дълго (ек палйо) живееха в Тракия, и които не бяха се присъединили и не бяха тръгнали с Теодорих, когато той замина от там с народа си към Италия." (гръцкият текст като си отида у дома)


Какво означава за нас всичко това? Далеч не всички "готи" са напуснали старата си родина Тракия и Мизия. ТУК са останали много от тях, "един безброен народ" казва Йордан....



Св. Йероним ((* 331 - † 420)., т.е съвремнник на готите!, същият, който превежда библията на вулгарен латински, т. н. Вулгата, съвсем неслучайно лице и който е посочен като преводач на трактата на


тракийския философ-космограф Етикус Иструс твърди следното : „Et certe Gotthos omnes retro erudii, magis Getas, quam Gog et Magog appellare consueverunt. Hae itaque septem gentes, quas de Japheth venire stirpe memoravi, aquilonis partem inhabitant.“, St. Hieronimus или " И разбира се Готите в миналото всички учени хора имаха навика да наричат по-скоро Гети, отколкото Гог и Магог. И така тия седем рода (досущ като "славяните"), за които бях споменал, че произхождат от Яфет, живеят на север.." (по-скоро аквилонис е понятие, което обозначава североизток)



Същият Йероним на друго място (в Патрологията, том 22, кол. 870) говори направо за ГЕТИ, когато те отдавна би следвало да са изчезнали от лицето на земята, според мераците на съвременните историографи и казва следното:


"Deposuit pharetras Armenius, Hunni discunt psalterium, Scythae frigora fervent calore fidel: Getarum rutilus et flavos exercitus, Ecclesiarum circumfert tentoria, et ideo forsitan contra nos aequa pugnant acie, quia pari religione confidunt. (из епистолиите или писмата на св. Йероним, 107-2, на лат. CVII -2)http://patrologia.narod.ru/patrolog/hieronym/epist/epist04.
htm

Или: "Според брат Армений, хуните четат псалтира и сгряват скитския студ с топлината на вярата. Златорусата и рижава ГЕТСКА войска е обкръжила църквите с палатките си. Те може би за това се бият против нас (римляните) с равна на нашата храброст, защото изповядват същата вяра."



Йордан, преправен на Йорнанд :))), твърди, че е прочел при Орозий, че „...quos Getas iam superiori loco Gothos esse probavimus, Orosio Paulo dicente“, същото той казва многократно цитирайки и други автори.


Патриарх Фотий , ректорът на Магнаурската школа, един от най-образованите мъже в ИРИ по това време, учител на Михаил III и вероятно на Кирил Философ, прави рецензия на редица стари автори, сред които и Т. Симоката, чиято история Фотий преразказва в своето произведение "Библиотека". В нея той цитира Теофилакт, като казва, че Склавините са Гети! или Sclavos sive Getas.Още един съвременник на събитията около готите.


Мaurus Servius Honoratius - граматик, живял към края на 4в. известен и като Сервий Граматик. В първото си произведение с коментари върху Енеидата на Вергилий Сервий обяснява, че ГЕТИТЕ са траки и уточнява, че те са народ от Мизия:


Geticis Thraciis. Getae autem populi sunt Mysiae. (издание от 1961, том 1 на Aeneidos libri I-V, стр.343, кн.3, http://archive.org/stream/invergiliicarmin01servuoft#page/
342/mode/2up



Във второто си произведение с коментари върху Буколика и Георгика на Вергилий


"In Vergilii Bucolica et Georgica Commentarii" той разяснява различни понятия и имена, които В. е ползвал в Георгика и пояснява, че Гети и Готи са едно и също. Atque Getae Gothi.

(кн.4, стр 335, т. 462)
Пруденций (Aurelius Prudentius Clemens) -живял между 348 -405г. -също съвременник на готите, известен и признат поет от късната Античност, учил ораторство и почитан адвокат, настанен в двора на Теодосий 1, където е издигнат във висш сановник.


От него са запазени над 300 ръкописа, най-старите от които датират от 6в. В стихотворението "Против Симах" , в което П. отправя критика към сенатора езичник Квинтий Аврелий Симах, който е отправил молба към сената за връщане на старите богове, Пруденций споменава царя на Визиготите Аларих 1, като го нарича "Гетски тиран".

Aurelii Prudencii Clementis Carmina, Brepols 1966, Contar Symmachum -II
696. Temptauit Geticus nuper delere tyrannus Italiam patrio ueniens iuratus ab Histro has arces aequare solo, tecta aurea flammis soluere, mastrucis proceres uestire togatos (стр.235) или696.



Не беше толкова отдавна, когато от родния си Истър дойде един ГЕТСКИ тиран и се закле, че ще срине тая твърдина, ще изгори дворците, потънали в разкош и ще облече в кожи големеещите се в тога благородници.

пак там стр.236 730. ...libera et aure tenus Geticos experta tumultus.или 730. вестта за войната с Гетите достигна до моите уши.

пак там, но в стихотворението Hymnus de trinitate (За Св. Троица) на стр. 92 четем 430. Mansueuere Getae, fertiasque cruenta Geloni lacte mero sitiens exsanguia pocula miscet libatura sacros Christi de sanguine potus.или Гетите се укротиха, а жадните за кръв гелони пълнят изпразнените от кръв чаши сега с мляко....




ГЕТА И КАРАКАЛА

из Histioria Augusta. Aellius Spartianus. Antonius Caracalla. Leipzig 1965. Vol. I"5. Non ab re est etiam diasyrticum quiddam in eum dictum addere. nam cum Germanici et Parthici et Arabici et Alamannici nomen adscriberet (nam Alamannorum gentem devicerat) Helvius Pertinax, filius Pertinacis, dicitur ioco dixisse, "Adde, si placet, etiam Geticus Maximus," quod Getam occiderat fratrem, et Gothi Getae dicerentur, quos ille, dum ad orientem transiit, tumultuariis proeliis devicerat."http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/
Texts/Historia_Augusta/Caracalla (в превод)



и пак там , но в главата за Antonius Geta "6. Occiso eo pars militum quae incorrupta erat parricidium aegerrime accepit, dicentibus cunctis duobus se liberis fidem promisisse, duobus servare debere, clausisque portis diu non est imperator admissus. denique nisi querellis de Geta editis et animis militum delenitis, inormibus etiam stipendiis datis Romam Bassianus redire non potuit. post hoc denique et Papinianus et multi alii interempti sunt, qui vel concordiae faverant vel qui partium Getae fuerant, ita ut utriusque ordinis viri et in balneo et cenantes et in publico percuterentur, Papinianus ipse securi percussus sit, improbante Bassiano, quod non gladio res peracta sit. ventum denique est usque ad seditionem urbanicianorum militum, quos quidem non levi auctoritate Bassianus compressit, tribuno eorum, ut alii dicunt, interfecto, ut alii, relegato. ipse autem tantum timuit, ut loricam sub lato habens clavo etiam Curiam sit ingressus atque ita rationem facti sui et necis Geticae reddiderit. quo quidem tempore Helvius Pertinax, qui postea est ab eodem Bassiano interemptus, recitanti Faustino praetori et dicenti "Sarmaticus maximus et Parthicus maximus," dixisse dicitur, "Adde et Geticus maximus," quasi Gothicus. quod dictum altius in pectus Bassiani descendit, et postea nece Pertinacis est adprobatum, nec solum Pertinacis sed et aliorum, ut supra dictum est, passim et inique. Helvium autem etiam suspectum habuit adfectatae tyrannidis, quod esset in amore omnium et filius Pertinacis imperatoris. quae res nulli facile privato satis tuta est.
http://penelope.uchicago.edu/Thayer/L/Roman/
Texts/Historia_Augusta/Geta




..... Басиан (Каракала) бил обхванат от такъв страх, че когато се появил в курията, носел бронирана ризница под своята туника и в тоя костюм се опитвал да се оправдава за делата си и за убийството на Гета. В момента, в който преторианецът-оратор отправял към него поздравително слово и като изрекъл


"Велики победител на сарматите" и "Велики победител на партите", синът на Пертинакс, Хелвий Пертинакс му подхвърлил: " Добави още към това и Гетикус Максимус, сиреч Готикус" , като искаше да каже с това Победител на Готите. Тая дума се забила дълбоко в гърдите на Басиан като жило, това стана после ясно от убийството на Пертинакс, а и други, както по-горе се каза, те всички умряха без вина."

*** История Аугуста, или История на римските цезари е сборник с биографии на 30 римски императори от Адриан до Нумериан от периода 117 до 285г. Написана е на латински по времето на Диоклециан и Константин Велики- т.е в 4в.



НАУЧНАТА ЕКСПЕРТИЗА НА ПОЛСКИЯ КРАЛ СИГИЗМУНД III - 1622г. върху ГОТСКИЯ ЕЗИК време: разгарът на 30 годишната война в Зап. Европа!



Шведите са в готицистко опиянение и предявяват претенции към цялата брегова ивица на Прибалтието, Прусия и Померания (Померн). В същото това размирно време от двора на полския крал Сигизмунд III Ваза се изпраща бърз вестоносец с тайна дипломатическа мисия до другия край на Европа (Испания), където той трябва да предаде на полския посланик Адам Маковий поръчението на своя крал до испанския Филип IV, в което той моли Филип за писмени образци от Готски език, запазени по това време все още в Испания.



Павел Пиасеций, полски епископ на Пшемишъл, е секретар на полския крал. След края на войната си спомня за тайната мисия до Испания, в която по негова инициатива е извършено сравнение на шведския и немски езици с тоя на Готите от екземплярите, открити от Маковий на готски и вандалски писмени паметници, сред които е и една еврейска Църковна история, преведена на готски език. Hartknoch (Харткнох) разказва в книгата си от 1684 Alt- und Neues Preussen oder Preussische Historien, Frankfurt und Leipzig, S. 47 за резултатите от това изследване следното:




"Zuletzt bringet auch Paulus Piasecius, Bischof in Przemisl ein Argument herfür/ welches aus der Gothen ihrer Sprach genommen. Nemlich er sagt/ dass auff sein Begehr Adamus Maccovius des Sigismundt III. König in Pohlen an den Philippum IV. König in Spanien Gesandter/ in Spanien An.1622. sich fleissig nach Gothischen und Wandalischen Schriften umgesehen/ uü habe auch unter andern der Hebraer Kirchen-Historiae in Gothischer Sprache beschieben gefunden/ und mit in Polen gebracht; diese Schrifft und Sprache als die Schweden / die dazumahl an dem Hofe dess Sigismundi III. und unter dene auch unterschiedene gelehrte Leute/ gegen die Gemeine / wie auch gegen die alte und neu ausspolirte Schwedische / dazu gegen die itzige Teutsche Sprache hielten / sey NIEMAND UNTER IHNEN gefunden / der da solte einige Gleichheit entweder in Wörtern oder Etymologia, oder auch in der Deutung angemerkert haben. Es bezeucht sich ferner Piasecius auff die alten Schwedischen Monumenta, die noch vor Alters hero biss auff unsere Zeiten geblieben seyn. Insonderheit berufft er sich auff die Grabschrifften bey dem Städtlein Telga, welche im geringsten keine Gleichheit mit der Gothischen Sprache oder ihrer Schreibart hat. Schleust also Piasecius, dass die Gutae, die Ptolomaeus in dem heutigen Schweden setzt (als Teutsch Völcker) mit denen Gothen oder Geten/ die soviel Länder übermeistert (als Sarmaten) ganzund gar keine Gemeinschaft.



" С две думи, резултатите от експертизата са, при това на всички до един участвали в това изследване, че НЯМА НИЩО ОБЩО между модерния, както и по-стария шведски или други германски *тойче езици, с този от писмените паметници на готите от Испания, като за целта се сравняват даже стари надгробни надписи от Швеция от градчето Телга. Заключението, което прави въз основа на това въпросният Пиасеций, е, че няма никаква връзка между Птолемеевите ГУТИ, населяващи днешна Швеция, които са германски народ и, както той казва, ГОТИТЕ/ГЕТИ (които са сармати).

За наше съжаление тези образци от готския език вече не съществуват или се крият дълбоко в сейфовете на някоя библиотека, за да бъдат изместени от натресения им Сребърен кодекс, а резултатите от работата на учените, свикани от Сигизмунд, е потънала в прахоляка на историята....

По това време обаче експертизата предизвиква бурни реакции в "научния" свят. Отпор тя намира особено в лицето на датския учен Олав Вормиус, бащата на датската археология, в книгата му Literatura Runica, в която той се опитва да спаси положението с тезата, че напускайки Скандинавия и по времето на тяхното преселение готите били забравили родния си език, който се променил до такава степен, че на никой от шведските учени не му е така лесно да разчете готските книги от Испания, както си мисли Пиасеций- пише Вормиус.

Три години по-късно Швеция напада Полша, побеждава и се превръща във велика сила и така решава своя "филологически" проблем с мощта на оръжието!П.П Сигизмунд III е син на шведския крал Йохан III и Катерина Ягелонка- сестра на полския крал Сигизмунд II
ЗАМОЛКСИС (неслучайно преправен на Залмоксис) и ЗЕМЕЛА В ПРИБАЛТИЕТО



Богинята ЗЕМЕЛА прусите, литовците и самогетите наричат Земеле или Земелуска, а гърците ЗАМОЛКСИН!- уточнява Преториус, а в "Deliciae Prussicae" стр.27, кн. II същият допълва:

"ЗАМЕЛУКС е при днешните (17в.) пруси, залавони, замаити, литовци нещо като бог и господар на ЗЕМЯТА и на тия, които биват погребвани в нея. Подобно на старите Гети при Херодот, хората днес в Замайтия, Надравия, Залавония, Литва и т.н. вярват, че тия, които умират, отиват да служат на Замолукса, т.е на богинята на Земята. "



За значението на името на тракийско-гетския бог ЗАМОЛКСИС немският филолог Ервин Роде пише: "Замолксис, бог на ЗЕМЯТА, е най-важното и популярно божество на гетите. Този бог има хтонично аграрен характер и като такъв живее в земята. Той е дарител на плодородието и господар на мъртвите. Тия качества се потвърждават и от етимологията на неговото име ЗАМОЛКСИС (това е правилната форма!!! - подчертава Роде) idg. g'ghemol= земя; slaw. земля; litt. zeme "



Други форми, посочени от Преториус, са ЗЕМЕЛУКС, ЗИЯМУЛКС.
Първият, който уточнява, че филологически коренът на името Замолксис е ЗАМ, отнасящо се към замей (змей?), това е финландецът Беканий в кн. 7, стр. 725 на "Origines Antwerpieniae"



В изданието на "Гетика" от 1597 Вулканий също предава правилно името на бога в падежна форма Zamolxen. В изданието на Момзен то вече е "префасонирано" на познатото ни ЗАЛмоксис. Подобно преиначаване се наблюдава и в по-късните издания на Херодот, Платон, Хеланик, Диодор, Страбон, Антоний Диоген, Диоген Лерций... Защо ли?!


Същото мнение относно истинското име на божеството подобно на Роде изказва и един от днешните основоположници на индоевропейската лингвистика Павел Кречмер в статията си "Zum Balkan-Skythischen" (в превод "За балканско-скитския език") , като допълва също и една друга етимология на името от иранския корен ЗАМ за земя.


Zemeluks -господар или бог на Земята и на ония, които биват погребвани в нея. Също и в женски род, дателен падеж Zamoluksei- богинята на земята, на която служат мъртвите" - Hermann Usener, Götternamen, Litauische Götternamen, Frankfurt, 1984, S.105. (литвийски имена на божества)



За връзката на балтийските народи ( старите пруси, литовци и др.) със старите траки (респективно гети-готи) има предостатъчно доказателствен материал, включително и езиков, който е прилежно събран в новата книга. Тази тема е изключително интересна и дава обяснение на някои "странни" писания при Паисий и Хоматиан за българите и Прибалтието, което Хоматиан нарича "северния океан" , а Паисий "Окиан-море, наречено още Балтско и Помариско". Ще се опитам да ви пусна малко инфо по нея, но като цяло е по-добре да се запознаете директно от книгата, заради многото политически скрап, с който е омотана.
http://grigorsimov.blog.bg



Инцидента, описан от l a:Елий Спартиан (* 3-ти в. - † 4-ти в.) в биографията на император Каракала (* 186 - † 218). Каракала, който убил по-младия си брат и съимператор Гета (Публий Септимий, * 1 89 - † 211)..... Дион Касий (* 155 - † 235) казва, че след убийството на Гета "ако някой се осмеляваше да напише името на Гета или само да го прошепне, веднага го осъждаха на смърт".


Доста сериозна при чина Гордите Гети / според Херодот/ да изчезнат от историческите писания заменени с името Готи......


Кои са гетите: "Херод от ги споменава в историята си със следната забележка: "Гетите са най-мъжествени и най-справедливи сред траките Според стари източници, гети и даки са племена от един и същи род, с един език, но са обитавали различна територия. Обитателите на земите около Дунав са били наричани гети, а тези, живеещи в планините, чак до р. Тиса – даки.


„Около 290 г., по времето на роденият в Далмация Диоклетиан (* ок.240 - † 316), от 284 г. Император, от 286 г. въвежда Тетрархията и става Император на източните римски провинции:. Счита се, че в този период започва разделянето на готите.


Източните готи, известни в историята още като визиготи (везеготи, бесиготи), са населявали предимно територии около и северно от Дунава, респ. Дакия, Мизия, Добруджа (Малка Скития), Причерноморието и по-късно Тракия и Македония.



Западните готи, известни в историята още като остроготи, са населявали предимно територии в днешна Украйна и по-късно Мизия, Тракия и Илирия, а остатъци от тях - около устието на р. Днепър и Крим.


В този смисъл, условното разделение на готите на Остготи (източни готи) и Вестготи (западни готи), използвано от Касиодор и възприето по-късно от германските историци, е анахронизъм от гледна точка на по-ранните периоди в историята им. Самото название на Визиготите произхожда от погърчения етноним на древните тракийци бесите . беси->веси->вези->везе.”


Тук мога да прибавя онзи откъс от информацията за Перперикон. Бесите и бунта им срещу Римската империя в един около 200 години по-ранен перод:

„В периода на завоеванията и експанзията на Римската империя в Тракия, римляните взимат светилището на Дионис и го дава т на одрисите, за да създадат разногласие между одрисите и бесите, които са представлявали сериозна заплаха за Рим със своето свободолюбие и храброст. Това става повод за много големи недоволства и предизвиква въстанието на бесите срещу Рим през 15 г. пр.н.е. начело с главния жрец на светилището Вологес. През второто въстание през 11 г. пр.н.е. обаче те били разбити и ликвидирани напълно, като някои от тях се преселили в Добруджа.

През 105-106 г. император Траян изселва бесите на север от Дунав.” Това дава и една интересна нишка и основа за името : „визиготите произхожда от погърчения етноним на древните тракийци бесите . беси->веси->вези->везе.



Никога не забравяйте , че информацията и запазените исторически източници са предимно Гръцки и Римски.../тоест информация от древно гръцки и римски писатели и историци , като цяло Култури , Цивилизации, Държави ,които са воювали с Траките техните обединения племена и Държави....

Тоест има една сериозна обективна причина някои от тези древни историци да са обладани от искрена антипатия и страх пред Траките...Така както са се появявали някакви твърдения из съвремени италиански вестници , че дивите Траки били способни и Красота да създадат даже.

Което не знам дали е невежество, липса на информация, липса на достатъчно реклама....или.....смес от всички тези неща. Не само, че траките са способни на тази дивна нев ероятна Красота , а най-вероятно тази Красота е съвсем естествено плод на Една от най-древните Цивилизации и Култури ...

„Готи и гети – изследвания II“ от д-р Асен Чилингиров.

http://bg.wikipedia.org/wiki/
http://www.artsloi.com/
http://www.ydara.com/

2012-10-11 16:15:00