църквата, бяха потънали в разкош и разврат и народът не можеше да вярва в догмите на една вяра, чиито представители не живееха по морала на тези догми. Той се отвращаваше от разпътния клир, от разтленните властници — боляри и слабия цар. Политическите условия помогнали на това недоволство да се разрази на няколко пъти."

Боян, с покривало на лице, обикалял цяла България и избирал ученици. Народът се събирал жадно да слуша думите му, които говорели за правда, за величие в живота и за отказ от насилие.

Богомилите станали много, неизброими, те са вече половината от църквата и народа и техните сухи, бледи като вощеници, светнали от бдение и пост очи, сухи ръце, привличали вниманието на народа. Те говорили уверено, никога не се карали и не спорели, били кротки, но изобличавали всяка неправда, казвали истината всекиму в лицето, проповядвали без да дирят многобройни слушатели — чисто, без корист и умисъл.

И народът отивал на тълпи подир тези непознати апостоли, които давали само една гаранция за истинността на своята доктрина — че тя ги учила да живеят разумно и чисто. Те говорят на народа реч без хитрост, без хитрословие, разбрано. Думите им били прости, сравненията взета от близката природа и от всекидневния живот.

И народът разбрал, че да се живее чисто и разумно, не е мъчно — достатъчно е да се живее естествено. Те говорили, че църквите са сменили правдата с насилие, и реда — с хилав закон. Как святото назначение на древната войска е сменено с грубото убийствено насилие, което печели  и трон. Как жрецът продава светинята и прави от дома на Отца — дом търговски. Как се изменят словата на Правдата в слова на корист и алчност

Събитията на десети век ще се повтарят; те ще се сринат върху ни, преди да се приготвим за тях. Затова, ако ни е мила светлата памет на Архиепископите, Епископите, Верните и Оглашени Богомили, нека дадем на делото всичката си преданост, всичкото си усилие и всичкия си устрем.

Ако онези Титани съумяха да умрат за това Движение, нека ние съумеем поне да живеем за него.

Защото близо е Денят: на прага е денят на Гибелта и на Разрушението.
Ако ние искаме идните времена да запомнят нашия век, принадлежащ на Синовете на Разрушението, нека почнем от себе си това Разрушение.
И да заслужим Милостта Божия ние, които се готвим да я разнасяме из руините на идната Гибел.
Да бъде!"

 "БОГОМИЛСТВО И БОГОМИЛИ"
Епископ Симеон

Дошло е време, когато "Управляващите не могат да управляват по новому, а масите не искат да живеят по старому" - така комунистическата идеология характеризираше ситуацията за революционната обстановка.

Краят на света на кредита и лихвата главоломно приближава с края на доларовата епоха и за всички е ясно, че новите войни, разпалващи пожари навсякъде, където могат, само ще отложат катастрофата с месеци или години, но няма да предотвратят настъпващия крах на капиталистическата система.

"Живеем в трудно време. Но принадлежността ни към българския народ не значи, че сме орисани от зла участ. България е една от най-древните държави в Европа и света, успяла да съхрани името си и културната идентичност през хилядолетията. Призвани сме да бъдем енергийни стожери, носители на една благородна и хуманна мисия.“

Владимир Цонев
"Загадките на земята и древните българи“


Въпросът е дали българите знаят за своята мисия, която всъщност трябва да изпълнят. Това е тяхното предначертание. И за да могат те да разберат това свое предначертание, ние се опитваме да насочим тяхното внимание към техните корени. Трябва ли на българите от чужбина да им го кажат това нещо, за да могат да чуят или те могат сами да го узнаят. Че не са случаен народ, че имат да изпълняват нещо за в бъдеще.
Стефан Калайджиев


„Всеки народ има своето предназначение, а щом е верен на предназначението ще успее.“
Петър Дънов – Беинса Дуно
БЪЛГАРСКАТА МИСИЯ

Задава ли се революция в Европа?
http://bezlogo.com
(откъс)

Наскоро италианският политически анализатор Алесандро Полити съвсем сериозно предупреди, че Европа е на ръба на въоръжена революция. Според него целият континент е подложен на атака от страна на финансовите спекуланти и в резултат на тази война на кинтите страдат не само най-бедните, но и средната класа е заплашена от абсолютно пълно изчезване. Подобна опасност за средната класа вижда не само Полити, но и Франсис Фукуяма, който в статията си „Бъдещето на историята” доста разтревожено се питаше защо се получава така.

Това е класическата рецепта за революция и не е необходимо да си гений, за да видиш как условията за нея назряват. Нека обаче отсега да предупредя. Ако предупрежденията на Полити се окажат истина, това съвсем няма да бъде някаква идеологическа революция, както бяха предишните. Тази все още не е намерила изразител и, ако днес има проблясъци, то те ще бъдат под формата на разрушителен антиелитаристки бунт. Защото Европа не може да съществува на ръба, впримчена в своите социални противоречия, които не може да разреши.

Но историята е доказала, че еволюционистките методи почти никога не сработват. Човечеството обикновено навлиза в нов етап чрез някакъв рязък бунт и радикален кипеж. Гракх Бабьоф, малко преди да попадне под гилотината през 1797 г. го е казал най-добре: „Нека войната на богатия против бедния спре да има характер на тотална дързост, от една страна, и тотална подлост, от друга! Да, повтарям го: всички злини са на техния покрив. Те не могат да се влошат повече, но не могат да се поправят другояче, освен с едно пълно разтърсване”.
И най-накрая нека да си припомним част от романтичните времена на Стария континент. Свършва Първата световна война. Европа се буди от красивата идилия в която е попаднала между 19 и 20 век. Изведнъж тя се събужда в друг свят, в който ясно си личи какви дивотии могат да сътворят елитите, водени от собствените си халюцинации. След войната Европа никога повече не успява да бъде същата, защото независимо от временната кротост на събитията, кипежът на гнева тлее като незагаснал въглен. Част от хората търсят тежката ръка, която ще нареди отново света по стария начин, интелигенцията сънува за революция.
Времената сега са точно такива, водоразделни и яростни.
Светът кипи от гняв, а финансовите вампири искат да подсигурят властта си до абсолютният край на историята.

Деградацията на благоденстващите
 
Друг много опасен процес с непредвидими последствия е бързата деградация на благоденстващите доскоро европейски общества. След току-що преминалата криза цели сегменти от тези общества губят социалния си статус, а това е нещо, което хората никога не са прощавали на своите управници. Видя се също, че в условията на изкуствено създаване на ограничен ресурс, властта и монопола на банките и лошо управление - социалната държава се превръща просто в един мит.

За всички политически теоретици и идеолози е ясно, че капиталистическия начин на управление вече е изчерпал своите възможности. Назряла е необходимостта от ново държавно управление и нов обществен строй.

Това не е нещо ново - отдавна се пропагандира и предвещава идването на Нов световен ред, който в процеса на налагане ще има нужда да постанови и нова религия.  През юни президентът Обама заяви, че светът може да стигне до мира само ако всички религии постигнат разбирателство помежду си. От друга страна папа Бенедикт заявява, че трябва да бъде създадено второ РЕЛИГИОЗНО ООН!!! Църквите в Европа искат да бъдат страна в ЕС, защото това им се разрешава от подписания Лисабонски договор.

Пророците също от много години са казвали, че след време ще има една религия... учение, което ще обедини религиите, ще дойде разкритие на истинската "истина"

Проблемът тук е "кой ще наблюдава наблюдаващите" - какви ще са принципите на новата религия и чий и какви интереси ще обслужва?! И дали под формата на една привидно човеколюбива религия и учение няма да се потули волята за еднолично световно господство и желанието за обезсмисляне на всички постигнати досега човешки свободи.

Растящото въвличане на Ватикана и неговите сподвижници в политиката и религията напомнят за предсказанието на Алис Бейли, че новият световен ред ще бъде съпроводен от подкрепата на световно приета църква. Бейли обяснява, че новото време ще “почива върху основата на едно ново изтълкувано и просветлено християнство... бидейки универсално по природа”. Бейли заявява също така, че няма съществени разлики “между главната вселенска църква (католицизма), тайната вътрешна ложа на всички истински масони и най-вътрешните кръгове на езотеричните общества”. Тя посочва, че те всички ще работят заедно в помощ на управителното тяло за постигането на тяхната цел.

Религия, която Бейли предвижда, ще бъде подпомагана и приведена в действие чрез геополитическата система - вероятно чрез Обединените нации или чрез нова, по-могъща световна организация, която ще се появи. Тя заявява:

"Новата световна религия трябва да бъде основана на тези истини, които издържат изпита на времето... те неотклонно са се оформили в човешкото мислене и за тях воюват Обединените нации."

Това политическо тяло, което Бейли предсказва, ще бъде средството за “новия” световен ред да постигне своите “древни” духовни цели.

Новата световна религия, предвещавана от просветените през вековете, ще бъде изградена върху древните пантеистични идеи на източния мистицизъм - дълбоко извлечени от будизма, но имащи определен външен или публичен изглед на християнство. Това, както ще видим, е интерфейс стратегията на римокатолицизма, която по природа е универсална и служи като мост между християнството и пантеизма.

Относно тези нови нагласи за неизбежно идващия нов световен ред се пише нашироко и надълго и винаги те са подплатени със съмнения за тотален контрол, контролиращи движението и здравето на човека чипове, електронни проследяващи устройства, безусловен контрол над психиката и действията, робство и тотално ограничаване на човешките свободи. Реалистичният анализ утвърждава тези нагласи на сега съществуващите супер богати корпорации и никой не е дотам наивен, че да вярва, че те ще са готови да разделят авоарите си в името на един по-добър и хуманен строй. Човечеството просто не е дорасло за ерата на Водолея, колкото и да ни убеждават, че тя е дошла.


Поради това, не е изненадващо, че България – най-бедната и изстрадала страна в Европа след 23-годишен грабеж от свои и чужди, достигнал размерите и качеството на национален геноцид – най-вероятно ще се окаже слабото звено, което първо ще изгърми.
Франс прес: „Наблюдава се революционна ситуация в България. Хората отказват да бъдат управлявани от шепа монополисти и олигарси“.


И въпреки - не, а именно заради придобитото му през безкрайните робски векове търпение, когато гръмне става страшно. Гладът и унижението в еднаква степен са умозрително недостижими, през тях трябва да минеш, да ти залепне корема на гръбнака, да ти се пръскат от ярост вратните жили докато те безчестят, чак тогава ще разбереш. Освен това България вече веднъж е родила и разпространила бунта на СВОБОДНИТЕ... ТАКА ЧЕ БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ НЕВЕДНЪЖ Е ДОКАЗАЛА, ЧЕ В НЕОБХОДИМИЯ МОМЕНТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЕДНА ВОЕННО ДОБРЕ ОРГАНИЗИРАНА ПОБЕЖДАВАЩА И ОПАСНА И БУНТОВНА СТРАНА!

Затова България ще се взриви от народния гняв съвсем скоро. И никак няма да е изненада, ако оттук се подпали и пламне цяла Европа. Балканите ненапразно са схващани винаги като барутното буре на континента. Малко им трябва на гърци, сърби и румънци. Италия, Испания и Португалия и сега пушат със страшна сила. Франция не спира да се тресе.

Ще поведе ли България европейската революция? Всички обективни предпоставки са налице.

ЗАЩО И ОТКЪДЕ ПРОИЗТИЧА СТРАХЪТ ОТ ПРЕДСКАЗАНИЯ, МАГОВЕ, ЖРЕЦИ, ПАРАНОРМАЛНИ ЯВЛЕНИЯ...

Някога, много, много отдавна нашите праотци са познавали звездите, следели са техния ход, групира ли са, откривали са закономерности в  изменението на разположението на небесните светила и са търсели връзката на Земята с божиите светила. Те приемали планетите като пратеници на  Бог, които влияят върху земните събития и живота на хората и затова старателно са ги изучавали.

Културата на всички древни цивилизации е била ориентирана спрямо звездното небе. Всеки владетел, всеки жрец е наблюдавал движенията, които се  случват на Небето, защото космичният закон, формулиран в най-дълбока древност, гласи: “Както горе, така и долу”, т.е нищо не се случва на Земята, без за това да има знак на Небето. Тази истина е била позната на най-древните племена - траки, инки, маи, шумери, египтяни, и е била въплатена в техните вярвания за това, че животът такъву какъвто е на земята е под влиянието на тези планети.

Според изследователите племената, населявали българските земи, са познавали отлично небесните тайни, строели са астрономически обсерватории и звездни карти, които ние едва днес разкриваме. Тракийските владетели са познавали и знаели имената на около 500 звезди, докато днес един професионален астроном може да назове не повече от 50-60, а общият им брой на небето е 6500. Античните хронисти свидетелстват също и за това, че траките са били всепризнати върховни познаватели на звездното небе и дори са преподавали астрономия на гръцките царе.

Древните наши праотци са вярвали в астралното безсмъртие и че душата на човека е неразривно свързана с космоса. За тях тази  връзка между Земята и звездите била свещена, а жреците, познаващи тайните, били издигнати на най-високия пиедестал на преклонението. Древните са почитали и следвали съветите им, съветвали са се с тях и са вярвали в предсказанията и насоките идващи от просветените от бога жреци. Животът им е бил организиран в съзвучие с космическата и земна хармония. В техния живот е имало няколко висши и други по-малки сили, които те почитали и пред които се прекланяли - богът Слънце, Небе и Майката природа.

Развитието на човешкото общество, непрекъснатите войни за нови земи и богатства довело до нуждата от обединение на племената, създаването на държави, а това наложило необходимостта от повече средства за издръжка на армията, строеж на крепости за защита от вражеските нападения и нова религия, която да оправдае и защити тези интереси. Старата религия, която проповядвала хармония със земните и небесни закони и СВОБОДА ДА БЪДЕШ ГОСПОДАР НА САМИЯ СЕБЕ СИ, трябвало да се заличи.

Джозеф Атуил, автор на “Месията на Цезар: Римският заговор за измислянето на Исус”, завява: "Римляните, уморени от въстанията на еврейските секти, които чакат “Месията – войн”, прибягнали до психологическа война. Те създават конкурираща вяра – историята за “мирния” Месия, който призовава за “обръщане на другата буза”, плащане на данъци и безропотно подчинение на господарите."

Новите сътворители започнали съвсем преднамерено да унищожават древните вярвания и да пренаписват нови библии в името на една потисническа и изопачена религия, която не била в служба на народа.

Ето как и защо онази първородна свещена религия на древните хора с вярата им и боготворенето на природните стихии, звездите и знанията на жреците и маговете била заклеймена, обявена за ерес, сатанизирана, обявена за учения на дявола и под страх от отлъчване от църквата, изтезания и изгаряне на кладата забранена. Оттук насетне непросветените и необразованите хора щели да изтръпват от ужас, потрес и отвращение само при споменаване на думи като магия, магьосник, предсказание, окултно, богомили, катари...

Много по-късно, след като редица тайни общества обявили публично съществуването си ще видим как богомилските идеи са били основоположени в дейностите на тайни ордени, розенкройцери, комунисти, илюминати, масони... и тук при споменаване на масони и илюминати неминуемо възникват редица отрицателни емоции и страхове, но трябва справедливо да се отбележи, че при масонството има такива, които са ориентирани по законите на старото богомилство, но има и разклонения, които имат твърде съмнителен характер. От подобен характер е и омразата към евреите, мразени, гонени и унищожавани от католическата църква. Да се мрази целият еврейски народ и да се обвинява за всички човешки беди е същото като да намразим руския народ заради имперските домогвания на управляващите го, да се постави под общ знаменател целия български народ заради шепа безпътни люде, продаващи родината си, или да се отречеш от достиженията на Християнската вяра заради богохулното поведение на някои висши духовници.

/Обективното разбиране на  историята изисква честност и безпристраност. Много често летописците са подвластни на засегнати национални чуства и интереси, извършват платена поръчка или са заслепени от отмъщение и завист, и поради това всички омрази, страхове, и ненависти в тези случаи винаги са били планирано насочвани и организирани за да послужат на някого и за нечии интереси. PR агенции за манипулиране на човешката мисъл е имало от най-дълбока древност. /

И така последвали събития за систематично и жестоко разрушаване на всички храмове и вярвания на древните хора. Всяка следа и спомен трябвало да се унищожи, осмее или да се вкорени страх и отвращение към старите религии. Умения и знания на свещените жреци, празници и обичай били сатанизирани, обявени за дело на дявола. Когато това довело до незадоволителни резултати, католиците създали първата тайна полиция в света - Инквизицията.

Всеки от нас е чувал, че най-страшните престъпления в историята са извършени от хора, които претендират, че са християни. Скрити под името на Христос, който проповядвал любов и състрадание към ближния, били извършени най-жестоките папски инквизиции над невинни хора и кръстоносни походи с цел заграбване имота на чужди народи, а дори и на собствените си паства. По време на Селското въстание в Англия, църквата била най-големият земевладелец и събирач на данъци и целият гняв и жестокост на дълго ограбваните хора, които били полусвободни крепостни селяни и граждани, била насочена към бирници и земевладелци - членове на религиозни ордени и най-вече към хоспиталиерите (противници на  тамплиерите), църквата и нейните ръководители.

Дали зад тези дела стои Христос, или зад тях стои Сатаната, скрит зад маската на християнин римо-католик, всеки сам може да си отговори.  Първоначално, от началото на 11 век нататък, Инквизицията била независима от Ватикана. Въведена е от папа Луций III с указ декретна папска була. В края 12 век по време на Синода във Верона през 1184 г. Епископалната инквизиция на Луций Инквизицията станала пряко подчинена на папата. Задачата й се състои в това да разследва и в случай на доказана виновност, да осъжда, отлъчва от църквата и наказва с цялата суровост  на закона случаите на ерес.

А, ерес било всичко, което противоречало на учението на официалната църква, всеки, който оспорвал дори и с намек господството и правотата на папите да бъдат върховни изпълнители на божията воля и е имал по-особени заложби, като умението да прозре, че Земята не е плоска. В 1600 г. след Христа  Джордано Бруно бил изгорен на кладата, понеже твърдял, че Земята се върти около Слънцето, изучавал е свойствата на елементите и се е опитвал да ги разгадае - т.е е бил вещар, магьосник, обладан от дявола и с тези си богохулни твърдения отричал сказанията на  Библията.

И въпреки, че организираната религия е с паранормален корен, а религиозните празници са магически ритуали с произход много по-древен,  отколкото можем да си представим, църквата не обича да си признава това. Организираната религия не допуска паранормални способности и преживявания на паството си. Затова и българската пророчица Ванга е така яростно отричана и отхвърляна от църквата.

/Когато някой ви каже, че паранормалните способности не са нормални и са „дело на дявола“ повечето от вас със сигурност няма да искат такива преживявания. Вие дори няма да искате другите да знаят, че имате интереси в тази посока. По тази причина автоматично се самопотискате и самонаблюдавате. Това е символична история, която е влязла в колективно подсъзнание и се проектира в живота на хората постоянно и постоянно, без те самите да си дават сметка за това. И въпреки това паранормалното съществува. Доказват го най-новите генетични и физични изследвания.

Виж статията: http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=3423:2013-11-26-11-56-15&catid=83:curiously&Itemid=154/

Религиозните книги са пълни с предзнаменования и „чудеса“, които святите хора могат да правят, но не и обикновените хора. Рим и Византия в  страха си да не изпуснат нещата извън контрол, стигат до там, че обявяват всичко извън своята собствена рамка за идващо от дявола. Ако  обикновен човек демонстрира паранормални способности, то тогава той е обладан от зли сили или има психическо разстройство и дори ще бъде хоспитализиран.


Проблемът с богомилите обаче не бил само затова, а съвсем друг и бил ВЗРИВООПАСЕН!

Не твърденията на съвършените богомили, че могат да наблюдават не само на сън, но и наяве Светата Троица и нейните три различни форми разгневили папата, а техните дейности и учения, които не само отричали върховенството на папата, а и изобщо нуждата от църкви. Освен това богомилите проявявали човешка и верска търпимост към всички вери и раси, признавали жените за равноправни и  дори имали проповедници жени в своите редици. Били вегетарианци и не употребявали вино, учели последователите си на равенство и справедливо разпределение на общо придобитите средства - пари, храни и всякакви други богатства. Живеели в мир, равноправие и разбирателство в създадените си комуни, като ненавиждали крепостничеството и всяко заробване и потъпкване на свободите на човека и човешкия дух. Молели се само с молитвата "Отче наш" и отричали църквите, техният разкош и разточителни украси, отхвърляли материалното - ислямът също забранява привързаност към вещи, а за богомилите материалното е създадено от дявола.

Защо Богомилството привлякло и привлича такъв широк кръг от хора?

От незапомнени времена един дълбок и необясним стремеж към просветление съпътства българския народ, отправяйки неговия дух отвъд природното ограничение на материята. Този копнеж намира синтезиран израз в богомилството - български културен феномен, станал по-късно основа за бъдещата реформация в Европа. Тласкан от дълбок копнеж, Боян Магът търсил една друга мъдрост – мъдростта, която от началото на времената пазела тайната на човешка метаморфоза, даваща власт над живота и смъртта.

През 928 г. Боян посвещава в дарената му от патриарх Стефан църква "Света Параскева", която става център на новото учение, своите първи апостоли: Стефан Венецианец, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавриил Лесновски, както и поп Богомил, негов наследник и незаменим помощник.


Защо Богомилството привлякло и привлича такъв широк кръг от хора? Може би защото тогавашният български дух, а сега необходимостта от доброта и справедлисвост, да обединят няколко древни традиции, възстановявайки първоначалната мъдрост: космоцентричното светоусещане, коренящо се в прабългарската традиция на тангризма и доразвито върху основата на ирански, персийски и арийски учения, по-новото антропоцентрично Христово учение, както и традициите на манихейството и павликянство.

Така богомилството става свързваща брънка между източните и западните мистични системи, между миналото и настоящето на българския дух – християнския гностицизъм, обогатен с елементите на тракийския орфизъм и древните български религии на Слънцето. Богомилите почитали Новия завет, а Евангелието на Йоан използвали във всички богослужения и религиозни церемонии на посвещение.

До днес се е запазил един забележителен документ, съдържащ почти цялата доктрина и основите на Богомилското учение. Това е „Запитване на апостол и евангелист Йоан на Тайната вечеря за небесното царство, за устройството на света, за началото и за Адам”, по-известно с краткото си заглавие „Йоаново евангелие” или както го наричали служителите на Инквизицията: „Тайната книга”.


В “Тайната книга” няма нито една идея, нито една мисъл, която да липсва в евангелията – доказва Видка Николова. Това е произведение в строго евангелски дух и е създадено в първи (или евентуално в началото на втори) век от Р. Хр., от първите поколения християни! Светогледът в него е в пълна хармония с традиционния за балканските жители по старо време орфизъм, и може да се разглежда като негово развитие и усъвършенстване.


И тръгнал поп Богомил Отвратен от разврата и разгула на архиереите (тези слуги на корема, а не на Бога, както ги нарича по-сетне не някой друг, а смъртният му враг презвитер Козма), той захлопнал зад гърба си вратата на черквата, минал край златния царски дворец и край мраморните палати на болярите, излязъл из източната порта на Велики Преслав, плюл през рамо, нахлупил над очите си черната качулка и тръгнал из великата държава на Симеон, бродел бос от село на село, влизал в сламените селски колиби, слушал псувните и хленча на одрипавелите и омършавели селяни, превърнати в безправни нищи роби в иначе свободното си и богато отечество - и сърцето на поп Богомил се пълнело с недоумение и гняв.


И така от кръстопът на кръстопът, от уста на ухо, тайно и явно - богомилското учение се разпостранило из цяла България, преминали в Сърбия, Босна, Гърция, Румъния, Русия, Унгария, Германия, Нормандия, Италия, Франция - за словото граници няма;  и до днес се помни и разнася из Родопите, край Търново, в Етрополе, край Видин и София, във Вакарел и Панагюрище - из цяла България, в Бесарабия, Македония - във Велес, Охрид и Прилеп, но в ония времена заради тях и заради пълната със заблуждения тайна книга на еретиците, донесена из България от Назарий, неин епископ, папа Инокентий III горял върху кладите по 500 души на ден в продължение на 20 години.


За да потуши тази най-велика средновековна ерес, която - без оръжие, само с думи! - разтърсвала държавите и църквите на Европа в продължение на цели 5 века, римската църква учредила най-зловещата си институция: Инквизицията и цели 5 века не угасвали кладите по целия континент - на тях били изгорени повече от 4 милиона богомили. (Само Хитлер и Сталин могат да съперничат на Светата Инквизиция!)


Да изречеш всичко това през Х век - се иска не само мъжество. Да вдигаш бунт срещу насилието над човешката личност, да прославяш свободата на човешкия дух 5 столетия преди Франсоа Вийон, предвестника на Ренесанса; да отхвърляш догмите на византийската църква, да изобличаваш нейния разврат и нейните престъпления 6 века преди Мартин Лутер да закове (през 1517 година) върху вратата на катедралата във Витемберг 95-те изобличения срещу католическата църква за търговията й с индулгенциите, с което започва Реформацията в Европа; да отричаш божествеността на властта, да изобличаваш несправедливостта на държавата, да заклеймяваш съсловното неравенство, да проповядваш братство, равенство и свобода 8 века преди Великата френска революция - това не е само храброст, но и саможертвено човеколюбив, висша интелигентност и пророческо прозрение и доброта.

България се оказала тясна за богомилите. Грамаден облак от еретици се надвесил над Европа - последователите на поп Богомил.


Ето затова е и този страх сега - страхът от възраждането на Българската ерес... и не без основание!

И макар, че бяха измъчвани и горени на клада богомилите посяха в душата на народа непримиримост към неправдите и вяра, че хората могат да живеят като братя!


"Летопис за възрожденците"
Константин Дъновски и Атанас Георгиев

Имено поради тези причини, когато богомилството се разпостранило в неимоверно широки граници, излязло от границите на България и Балканските територии на Византийската империя и дори в самия Константинопол и застрашило робовладелски и ново възникващия феодален строй императорът Алекси Комнин(1081 - 1118 г.) се  стреснал.
A в 1207 г. Папа Инокентий ІІІ Издава своята "Була против Катарите", организира в 1209 г. Кръстоносен поход срещу Катарите – Бугри. Тогава е унищожен гр. Алби с цялото му население от 15 000 човека; организира най-жестоката форма за преследване на инакомислещи, наречено "Света инквизиция", отнела живота на милиони хора.


"През Х век в пределите на тогавашна България се роди и укрепна едно самобитно духовно-религиозно движение с новаторска насоченост, известно на културния свят под името богомилство. Днес всички са единодушни в преценката си за богомилството, смятайки го за една от най-бележитите прогресивни прояви на българския народ през епохата на Средновековието. Озарено от високите идеали на християнството, богомилството не се подвоумява да встъпи в открита борба срещу проявите на разложение на църковното духовенство, от една страна, и разгулността на феодалната върхушка (царстващ дом и болярство), създатели и крепители на средновековните порядки, от друга страна.

По своята същност богомилството представлява далечен предтеча на реформаторски религиозни движения, появили се много по-късно в Западна Европа. Ако не бе безжалостно потъпкано от църквата и държавата, то би могло да се утвърди и да стане движеща духовна вълна. През втората половина на XI и началото на XII век богомилството с неотслабваща сила воюва срещу църквата за нейното обновление, от една страна, и срещу гражданската власт за извоюване на една справедлива социална основа. Същевременно през двувековното византийско владичество (1018–1185) богомилството отстоява борбата срещу чуждото верско потисничество.

Вместо да почувстват духа на социално обновление, което е носило в утробата си богомилството, българските църковни власти и държавници го обругават и организират жестоко преследване срещу неговите последователи. Гоненията срещу богомилите започват още от времето на цар Петър I (927–969) и продължават векове, за да загасне жаравата им на полуострова и да продължат делото си на Запад.

През 1211 г. цар Борил съвместно с духовенството свиква голям църковен събор срещу богомилите, последван от масови гонения, които по своя обсег и жестокост не отстъпват на Вартоломеевата нощ, а по характера си имат твърде общо със средствата за борба на Светата инквизиция на Запад. Тези издевателства стават у нас, в България, 360 години преди Вартоломеевата нощ. Организираното преследване срещу богомилите продължава и по времето на царуването на цар Иван Александър, когато в Търново се свиква нов църковен събор през 1350 г.
............

Двама от прапрадедите на Наполеон Бонапарт фигурират в родословното му дърво с прозвището българите. Така например в потомствената стълбица на Наполеон фигурира и някой си Гийом Български (Guieum de Bulgar (1034–1077), който не е българин, защото неговите родови предходници са корсиканци, но като последовател на богомилската ерес са го наричали българина.

Аналогичен е случаят и на друг Наполеонов родственик от същото родословно дърво, фигуриращ като Bulgarino (1097 г.), което преведено на български, означава българчето. Първият граждански университет в света е в италианския град Болоня, организиран в края на XII век от италианеца Мартино Булгаро, наречен така, защото и той се числил към богомилската ерес, титулована като „българска“."

Жалко, че тогавашните ръководители на Източноправославната църква, царстващата династия и болярството не са били в състояние да разберат духа на времето. Нима отрицанието на богомилството и изгонването на богомилите от България не е израз на неразбиране на историческата повеля на времето, за което българският народ заплати скъпо със свободата си? Какво добро може да очаква онзи народ, който вместо да даде тласък за възход напред като водеща нация, дезертира и се плъзга по линиите на гражданската и църковна разруха?

Тази преценка се споделя и от вещия славянски историк Шафарик, който е добре запознат с историята на нашето средновековие. „Българското царство — казва Шафарик — даже и по време на най-голямото си величие и сила е било застрашавано от двете велики враждебни политически сили — Византия и Римската империя, Цариград и Рим. Българското царство — допълва същият автор — обаче е бивало най-вече обезсилвано от своите собствени недъзи.

Срещу социалната разюзданост на болярството и срещу нравствения упадък на църковенството се възправя с особена сила богомилството, което раздвижва народните маси, буди и внася борчески дух срещу беззаконията на царедворци и църковници.

Светската и църковната власт обявяват богомилството за ерес и срещу богомилите се започва жестоко гонене. За своите идеи богомилите биват хвърляни в тъмници, малтретирани и изгонвани от страната. Въпреки това обаче богомилството не е могло да бъде задушено. През втората половина на XI и в началото на XII век то дава решителен отпор не само срещу феодалния гнет, но и срещу чуждите нашествия. Борбата срещу богомилството е била дълготрайна и мъчителна.“"

"БОГОМИЛСТВОТО ПЪТ НА СЪВЪРШЕНИТЕ"
Влад Пашов

Досега Богомилството е разглеждано на основание на изложението на неговите противници, които без никакво съмнение са го дали в изопачена и карикатурна форма. И по това изопачено изложение различните автори, които са писали за него, според своите собствени разбирания, са ни представили Богомилството в различна светлина. Едни го разглеждат като социално учение, други като етично учение, трети като някаква религиозна секта, други като видоизменено Манихейство и Павликянство и прочее.


Досега има натрупана огромна литература върху Богомилството както от български, така и от чужди автори. Но различните автори разглеждат Богомилството всеки от свое лично гледище, според своето разбиране, като изхожда от това, което враговете на Богомилството са казали за него. Едни го разглеждат като социално учение, други го разглеждат като някаква религиозна секта, произхождаща от Изток, рядко някои го разглеждат като етично-религиозно учение, но почти никой досега не го е разглеждал като окултно учение, каквотото е било в действителност.

Различните автори дават различни причини за пораждането и развитието на Богомилството. Автори със социална тенденция казват, че то, като социално учение, е израз на протеста на широките народни маси срещу социалната несправедливост иикономическото робство. Други изказват мнение, че то е религиозна секта, недоволна от съществуващата църква и иска реформа на църквата и религията. Едни от авторите намират, че
Богомилството е раздвижило умовете на средновековния свят и е внесло нови идеи, които са послужили за основа на Възраждането и Реформацията, а други го изкарват като учение, което е разлагало както религията, така и обществения живот на народа, като е подбуждало масите към бунт и недоволство от положението в църквата и от социално-икономическото положение.


Признавайки всички хора за равни, за братя, за членове на една голяма фамилия, богомилите отричали собствеността. Те учили, че човек не трябва да се стреми към богатство, понеже то го развращава и го отвлича от вниманието му към себе си, към своята душа. Те не препоръчвали бедността и сиромашията, но са се стремели да имат толкова, колкото им е необходимо за тяхното съществуване. А когато са имали в излишък, те са го раздавали на бедните и угнетените. Те са били трудолюбиви, но не са злоупотребявали с труда, но са гледали да имат свободно време да се занимават с работа над себе си, с просвета и духовно развитие.

Според тях всичко трябва да бъде общо и всеки да работи за общото. Те са устройвали грамадни общежития, където всеки е внасял придобитото в общото и преставал да бъде собственик. В това отношение са подражавали на първите християни, за които се знае, че са живели братски и всичко им било общо. В тях липсвала всякаква власт и всички били братя и сестри.

Влизането в общината не е било задължително, но свободно, и всеки богомил, макар и да не принадлежал на задругата, внасял в общото всичко, което му оставало излишно. Тези братски общежития имали голямо влияние върху околните хора. Последните, измъчвани от своите нещастия, от своите лоши взаимоотношения, почнали все повече и повече да се присъединяват към богомилските общини, като виждали как богомилите, признавайки всички за братя, обичайки всички, живеели един за всички и всички за един и живеели в своите братски комуни спокойно, радостни и щастливи.


Според богомилите, децата на свободата, каквито са истинските християни, нямат нужда от деспоти и от тирани на своята воля, съвест и мисъл. Иисус сравнява деспотизма, власгничеството със сатанизма. Не доброто начало, не Бог съблазнява Иисуса с деспотски трон, а Сатаната. Според богомилите Волята на Бога стои над всичко. Защото е казано: „Да бъде Волята Ти както на небето, така и на земята, да дойде Царството Ти.


Според богомилите, Йисус като дошъл в света, провъзгласил синовството.. * и свободата на всяка личност. Онзи, който е освободен със скъпа цена, не става роб на человеците. Християнинът^ син на свободата. И затова онеправданите и угнетени* в оригинала не се чете те от светската и духовната власт са търсили прием в тяхното общество. Богомилите били против физическото и духовното робство.



Презвитер Козма се ужасява от анархическата проповед на богомилите и казва: „Учат своите да не се подчиняват на господарите си, хулят богатите, ненавиждат царя, подиграват се със старейшините, укоряват болярите, мислят че са омразни на Бога, които работят на царя и заповядват на всеки слуга да не работи на своя господар."



Със своите братски задруги богомилите показали, че хората биха могли на основата на Любовта да преобразят своя недобър и неправилен живот и да създадат нов живот, нов строй, нови отношения, където всички биха били равни, свободни и щастливи като членове на едно голямо семейство. Идеалът на богомилите в това отношение е бил да обединят цялото човечество в едно велико братство, където да царува Любовта, да управлява Мъдростта и Истината да бъде идеалът, към който всеки да се стреми.



Богомилите не се стремели към властта, с политика не се занимавали, и не мислели, че братството, а оттук и равенството, ще дойдат от политическата власт. Те изхождали от евангелската истина: Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се приложи.



Богомилите заявявали: Махнете просията, дайте земята на трудещите се, които я обработват и социалните противоречия ще изчезнат. Те не са били никакви екзалтирани мечтатели, както калугерите, а са работили за осъществяване на Царството Божие на Земята. Богомилите били първите пионери в Европа за социално равенство и първи реализирали комунизма, следвайки първите християни.



Християнството по начало е против съда, смъртното наказание и войната, затова и богомилите, като истински християни, били против тези неща. Богомилите отричали както гражданския, така и църковния съд. Иисус, казвали те, е заповядал да благославяме онези, които ни проклинат, а не да отмъщаваме, да не преследваме още повече в Негово име и от Негово име. Викът на богомилите против смъртното наказание едва в ново време намерил отзвук у някои благородни души.

Богомилите преди хиляда години приемали мира за основа и пръв принцип, категоричен императив в техния личен и обществен живот. Те не само не ходели на война, но не посягали и на животните — едно че били вегетарианци, а друго че ги считали, че имат известен разум и душа. Богомилите не допущали убиването на птиците и чупенето на яйцата и развалянето на гнездата им.

Богомилите са първите миротворци в Европа. По-късно, в 15-ти век, Петер Хелчицки /Чешките братя/ е говорил, че войната е противна на Християнството. Пълни миротворци са квакерите, духоборите, назаряните, толстоистите и всички окултни братства на християнска основа. Всички те са носители на идеите, посяти от богомилите


Петър Дънов

"Богомилите са били в Египет, Асирия, Вавилон, Персия, Индия, Палестина, Гърция, Рим и пр. Те са били там в различни свои прераждания. Във времето на Христа са минали в Палестина, оттам в Гърция, Рим, Англия, Германия и сега постепенно преминават в славянството. Чешките братя в Чехия, квакерите в Англия, илюминатите в Германия и розенкройцерите са произлезли все от богомилите. Реформацията също се изрази в богомилски дух.

Богомилите не са били мирен елемент. От България те отишли във Франция, Англия, Нидерландия, Германия, Русия, Мала Азия и много други страни. След откриването на Америка те са отишли и там. Богомилите са били много смели хора. Време е вече да излезем да говорим по-открито за богомилите. Златният век на България е почнал, когато Бялото Братство е започнало да работи в тази страна. Богомилството едно време от България се разпространи на Запад. И сега това движение от България ще се пренесе в другите славянски народи и навсякъде. Богомилите сега идват отново. Животът минава в друга фаза."



Професор Василевски, руски историк

„Теофан и патриарх Никифор са оставили за Богомилството документи, които осакатяват историческата истина"

„Страстният и увличащ се Теофан", казва Василевски, „обезобразява безмилостно лицата и събитията, за които говори. И Никифор, който съблюдава по-,,меки" тонове в своите описания и съждения, и той често извращава фактите, без да съчинява басни, с каквито „добродетели" се отличава Теофан." Иван Клинчаров казва: „Освен едни легенди, предавани от уста на уста между народа, в които богомилският елемент е избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомилското движение в България историческите документи са малко и съвсем ненадеждни. Почти цялата литература на Богомилството е унищожена заедно с изтреблението на богомилското движение. И ние трябва да ползваме това, което са оставили техните заклети врагове. Но на тези документи липсва обективност, те излизат вън от рамките на честната и обективна истина и са пълни с клевети и глупави измислици, за да обезобразят своите противници, като са злоупотребявали с наивността на простия народ."

С такива качества се отличават литературните документи, по които досега се възстановяваше учението на богомилите и неговите носители. Такива са съчиненията на презвитер Козма, Теофилакт Охридски и Търновски, Синодикът на цар Борила и някои от византийските писатели като Евтимий Зигавин, Евтимий от Акмония, Герман, Теофан, патриарх Никифор и други."


От всичко гореказано се вижда, че богомилите още преди хиляда години са имали високи социални разбирания, до които днешните хора още не са достигнали, макар че има отделни групи и единици, които също като богомилите, живеят с тези идеи. Техните социални разбирания се синтезират в учението им. за любовта и братството между хората и народите.

Всички хора и народи са равни пред Бога и имат еднакви права и задължения. Частната собственост е отречена, войната също, убийството, смъртното наказание — също. Трудът е въведен в култ и те, като апостол Павел, са поддържали, че който не работи производителен труд, който да е за полза на обществото, няма право да яде. На основата на своите социални разбирания те създали своите братски задруги, където са прилагали на практика социални си възгледи — че всички хора са братя и сестри и са с равни права. Във всички свои действия те внасяли винаги морален елемент



Значи братството между хората и народите, равенството между мъжа и жената, пълна свобода на всеки отделен човек, никакво робство — физическо и духовно, никакво насилие - физическо или морално, мирът като основа на живота, частната собственост е отречена и всичко е общо на задругата — както средствата за производство, така и земята и всеки се ползва от благата според нуждите си и работи според възможностите си. Такива са в общи линии социалните разбирания на богомилите.

Христо Въргов, говорейки за богомилите, ги характеризира по следния начин: „Тези добри хора, които обичали враговете си, ние наричаме духовни революционери. Те освобождавали разума и съвестта от веригите на църковния догматизъм, окриляли мисълта и издигали глас против всичко, що спъвало интелектуалния, моралния и социалния прогрес на отделната личност и на обществото, чупели с духовни средства робските вериги. Те предпочитали да ги убият, отколкото те да убият."

Същият автор казва: „Ние, българите, чрез Богомилството сме внесли своята скромна лепта в европейската култура." „Богомилството", казва Пипин, „представя от себе си бележит и рядък акт на движение, което излязло из славянския извор и е преминало в историческия живот на Западна Европа."

„В културното развитие на човечеството", казва академик Веселовски, „славянските народи за пръв път чрез реформаторската проповед на Богомил до появата на Хуса внасят в общоевропейския живот своите интелектуални и морални богатства, който е оставил трайни следи върху цялата средновековна култура."



от сайта на Радио Ватикана
http://bg.radiovaticana.va/news

По време на неделната молитва Ангел господен Папа Франциск призова да не вярваме на “лъжливите пророци"
“И в днешно време има много лъжливи “спасители”, които се опитват да заемат мястото на Христос: световни лидери, измамни пророци и чудодейци, хора, които искат да привлекат към себе си разума и сърцето, особено на младите. Исус ни предупреждава: “Не отивайте след тях!”. Господ ни помага да се избавим от страха от войни, революции, а също и природни бедствия, епидемии, Исус ни освобождава от фатализма и от фалшивите апокалиптични видения”.

На кого ще повярват хората, какво ще решат и по кой път ще поемат (не)зависи от тях!

Мнение от форума:
"Отдавна се изясни ,че "ереста" ,която са изповядвали всъщност е учението на Исус и Мария Магдалена.Но тъй като ортодоксалната църква е дискриминирала жените и не ги е признавала за пълноценни хора ,а богомилите са вярвали в равнопоставеността между половете,тя ги е подложила на жестоки репресии. Другата тайна, от разкриването, на която се е плашела църквата е била знанието за Свещения Граал(Sang real) или иначе потомството на Исус и Мария Магдалена. Това е причината поради, която богомилите са се противопоставяли на официалния църковен брак."


"Богомилите, са изповядвали учение, донякъде близко до библейското протестантство.
Те не почитали икони, кръст, мощи; били против покварата на официалната църква; били скромни, честни и трудолюбиви хора, вярвали във Второто идване на Исус Христос."


"Думата реформация идва от латински и означава буквално променям, поправям, реконструирам. Католическата църква като представител на Католицизма е в страхотна криза, криза свързана преди всичко с морала на католическото духовенство. На фона на по-голямата част бедна Европа, духовниците демонстрират неприличен разкош, който няма нищо общо с първоначалното, чисто християнство. Постмолитви, скромност, бедност много далеч от тези библейски простолати били католическите духовници. Католическата църква на практика доминирала над цяла Западна Европа. Тя държала на свое лице както религията така и икономическия и политическия монопол. А господството й се опирало на принципа папоцезаризъм (духовната власт доминира над светската). Църквата притежавала 1/3 от западноевропейските земи. Тя крепи своето икономическо могъщество на това че 1/10 от доходите на всеки човек се влива в касата на великото папство. Всеки един, без значение дали крал, аристократ или обикновен крепостен селянин, бил задължен да плаща така наречения Църковен десятък (1/10 в полза на църквата)."

 ♥♥♥

Често животът ни поднася трудни изпитания. Плащаме чужди грехове, изкупуваме нашите, страдаме, борим се, но у нас остава надежда, която ни крепи, която не ни позволява да паднем духом. Това, което ни дава сили, е нашата вяра, надежди и мечти. Всеки човек има потребност от вяра. Някои вярват в Исус, други в Алах или Буда, в любовта, в справедливостта, в добротата... Вярата, вдъхновението, мечтите, религията могат да са различни и няма значение как наричаме своя Бог, стига той да ни направлява и учи да помагаме на слабите и да не нараняваме другите. Всеки е свободен да избира вярата си и вероизповеданието си - такава от каквато чуства, че има нужда и не пречи на свободния избор на другите - това е културата на светлината.

Ние имаме нужда от нашата вяра, любов и мечти,  защото те лекуват раните ни, съмненията ни, окрилят действията ни, осмислят живота ни, градят връзките между хората.

Мисията на новите хора, издигането на България и света като едно цяло, се осъществява чрез вътрешна самоосъзнатост, чрез която създавате вътрешни взаимоотношения между себе си и живота в светлината. Само така, новата култура на светлината ще се издига на Земята, чрез силата на самосъзнанието, да живеете себе си, без да е необходимо друг да ви направлява.

Новия свят е с порядък, в който всеки знае своето предназначение, по божествен замисъл и го изпълнява по отговорен начин за всички. Да живеем добре носейки добротата в сърцата и душите си, за да има смисъл пребиваването ни на този свят - това е силата на новите хора!


"Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота - и накрая - свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел - божественото в света."
Учителят

Свободата е неотменна потребност и Голгота за всеки!

Статията е предназначена единствено www.ydara.com
M.Boyo

 2013-11-27 17:27:40