философската им традиция. Но има пътища водещи към него. Когато към силата на природата прибавиш любовта, получаваш енергия, носеща в себе си силата да създава вселени... Една такава вселена е например любовта и почитанието към Сътворителя, уважението към различния и преклонението пред чудото на добротата. Точно вдъхновението е способно да преобрази човека в творец и може би точно затова то придобива толкова много лица. Открийте своето верую и ще видите, че съвсем скоро освен сърцето си, ще доловите в себе си и друг ритъм - този на съвършенството.

А Боян Магът говореше :
- Не се бойте, братя мои! Не се бойте: - за Христа нищо не е страшно! – Та един ли е само погинал за Него? И кой посмя да поругае паметта на мъчениците, убити за Негова слава?

- Ала грейте в себе си жад за подвиг – и чудо ще порасте в сърцето ви! Погледнете вселената : два пожара горят – вдясно и вляво. – Единият пожар гърми тържествено празничните звуци на преплетени пламъци. И той озарява пред себе си съкровищата на цял свят, за да хвърли вълшебство върху онова, що зоват хората щастие, разкош, великолепие, хубост. И пламъците му огряват честити лица, сити души, изтънчени движения, - а всяка негова искра озарява младеж и мома, които се прегръщат.

- Ала пред големия пожар блести златно изваяние – и скъпи камъни покриват одеждите му, а на короната му пише : „Гордост и Суета”. – Ще идете ли там, братя мои? Ще идете ли да се поклоните на златния изтукан?

-...Там ще намерите вси наслади. Трапезите на Греха са накитени със скъпоценни украшения – и всяко от чудесата на човешкия ум служи на един грях. Там под багрите вълни на високи пламъци, се къпе шествието на онези, които светът зове щастливци : ще идете ли там, братя мои? Не се ли счупи у вас и сетнята крехка лъжа? Не се ли стопи и сетният образ на велелепна измама?

- Ако сещате слаби нозете си – и ако вашият поглед криви към вчерашните дни на щастието , които ви научих да презирате, - вървете там : широки са трапезите на Греха, а златният друм към Гордост и Суета – е друм, с цветя посипан!

...А те лежеха пред него на студените камъни, - опрели чела о земята, - и мнозина се разплакаха.
Николай Райнов, „Цар Петър” от „Книга за Царете”, издателство Стоян Атанасов, София, 1918г



От първия брак на цар Симеон І с куманката Кубера се ражда първородният син Михаил, който след смъртта на майка си незабавно е покалугерен, за да бъде елиминиран като претендент за престола.

Следващата царица, арменката Мариам, е сестра на ичиргу боила Кеворк Сурсупал, известен в историята като Георги Сурсувул. Тя е майката на другите трима синове и дъщерята на българския цар.

Най-големият е Петър, който след неговата смърт пряко волята си е качен на трона.

Вторият, Иван, избира пътя на пустинничеството в полите на Рила планина. Това твърдение е в разрез с общоизвестения вариант за произхода на Рилския светец.

Съществуват обаче доказателства, които потвърждават, че между цар Петър и Иван Рилски е съществувала особена близост. Само един родственик е можел да си позволи лукса, когато е бил потърсен, да откаже среща на владетеля на страната. Най-малкият син на Симеон І е принц Боян, приел след покръстването си християнското име Бениамин.

Мнение от форума:

Вече споменах, че има два извора със сведения за Боян като син на Симеон от втория му брак, той има още двама братя от втората съпруга на Симеон, сестрата на Георги Сурсувул, това са цар Петър и Иван.

Всъщност популярното име на Боян от византийските извори е Вениамин, а Боян е наречен от пратеникът на германския император в Константинопол Лиутпранд, който пише, че Боян е известен сред народа като маг, оттам идва и популярното му в литературата прозвище Боян Мага, но за това е отговорен този исторически извор, а не писателите, тоест Боян е реална историческа личност. Но византийците го наричат Вениамин.

Симеон Логотет и продължителят на хрониката на Теофан пишат едно и също с малка разлика в думите, но изреченията са почти еднакви, ще цитирам тук само продължителят на Теофан:

"Той /Симеон/ поставил за владетел сина си Петър, когото имал от втората си жена, сестрата на Георги Сурсувул, който бил оставен от Симеон за настойник на децата му. А Михаил, роден от първата му жена, той подстригал за монах. Йоан пък и Вениамин, братята на Петър, още се обличали с българско облекло."

На последното изречение не се обръща внимание, но според мен това показва известен опит на част от аристокрацията да се дистанцира от византийското влияние в бита и облеклото след покръстването. Очевидно не е случаен по-късният бунт на Иван срещу Петър, а също и по-скритото от погледа на изворите евентуално поведение на Вениамин. Наистина за него изворите повече не споменават нищо, освен въпроснното свидетелство на германския пратеник.

Всички случили в България и Европа след 927 г. събития са породени от младия български принц Боян, който е главата и идеологът на богомилството. Като юноша той е сред елита на Константинополската Магна Аула (Магнаура), като с ерудицията и ученолюбието си често е сравняван със собствения му баща. Когато след убийството на Симеон Боян незабавно е отзован в Преслав, той е навършил едва 17 години. Преди това във византийската столица с него са установили връзка двама сирийски мистици, които стават духовните му наставници и от които той още там е бил посветен. По-късно те го посещават и в България, за да го подкрепят в бъдещата му мисия и в посвещаването и на други лица, които ще обособят ядрото на новата духовна общност.


Първият човек, спечелен за тази кауза, е самият български патриарх Стефан. Макар и в напреднала възраст, той се отправя за далечна Венеция в мисията си на неин първи богомилски епископ. Негова е заслугата за изграждането на духовните общности в Дубровник, Флоренция, Малта и в самия Рим. Той напуска този свят през 929 г. в Рим и е погребан там. Преди да напусне България, Стефан Венецианец подарява на Боян, "за усамотение и молитва" намиращия се близо до Преслав манастир "Света Параскева". Оттук заискрява и тръгва из света светлата идеология, за да възкреси Христовият импулс за доброта, чистота, любов и опрощение.


Като начало на зараждането на богомилството е приета 928 г. Тогава в Преслав от ръката на сирийските учители са ръкоположени неговите първи апостоли. Освен споменатия вече Стефан Венецианец, в ранг епископ са издигнати Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавриил Лесновски. Сред тях е и самият епископ Йеремия, когото историята ни познава като поп Богомил. За него Стоян Ватралски пише: "От своя народ, благодарение на злочестото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен, нещо по-срамно от забравен".


На това знаменателно за България, Европа и целия свят събитие Боян Магът (това ще бъде вече неговото духовно име) получава като завет от посветените 22-те таблици на богомилското Таро, като знак за прякото наследяване на предхождащите го атлантско, египетско, мексиканско и есейско Таро. Предадено му е и едно оригинално копие от Йоановото Евангелие.


През 929 г. високообразованият Никита Скитник съвместно с кипърския епископ Василий Византиец създава Богомилската църква в самия Константинопол. Теодор Преславски основава църкви на новото учение в Охрид, Прилеп, Солун, Атина и Коринт. По-късно ръководството на Солун поема ученикът му Марк Средецки. Неговите пътища често се пресичат с тези на неуморния доростолски епископ Петър Осоговец, който пресича Карпатите, стига далеч на север до Краков, Варшава, Рига и Севастопол. Светомир Македонец, който по произход е комитопул, за 30 години обикаля почти цяла Европа и Мала Азия, за да създава нови църкви и да насърчава с личен пример и слово вече съществуващите.


Една от най-ярките фигури сред тази блестяща плеяда е Симеон Антипа - гениален иконописец и миниатюрист. Той е получил своето специализирано образование в Атина, Константинопол, Флоренция и Венеция. Той преписва, украсява и коментира всички книги, които са писали богомилските апостоли. Многобройни са основаните от Симеон Антипа нови църкви. Лично той ръкополага 35 презвитери.


Началото на това неоценимо национално богатство поставя самият Боян Магът, който още през 928 г. написва първите "Богомилски легенди", предназначени за външния, т.е. за широкия слушателски кръг.


Списъкът от тези величави, но непознати ни българи, ще бъде непълен без споменаването на един друг скромен труженик на делото - теоретикът и писател Хамерон Дубровницки, както и без личността на една млада жена - Макрина, която след строг обет приема името Михаил Унгарец, тъй като се подвизава изключително в Панония. Богомилски епископ е бил и Гавриил Кротовски, канонизиран от ортодоксалната църква под името Гавриил Лесновски. Сред неговите заслуги са отбелязани и ръкополагането на поне четиринадесет богомилски презвитери.


Цялата тази перфектно създадена структура се ръководи от самия Боян Магът, а негов незаменим заместник и помощник е поп Богомил. Останалите апостоли се завръщат в Преслав, колкото да споделят проблемите си и да получат нови напътствия и кураж, за да продължат святото дело, на което са посветили своя живот. За стихийното разрастване на това ново движение огромна заслуга имат двамата духовни наставници на цар Петър - Данаил, приемникът на патриарх Стефан, и амбициозният презвитер Козма.


Ситуацията в българския царски двор се усложнява. Цар Петър на няколко пъти иска да абдикира, но принц Боян категорично отказва да го наследи. Нито за миг не престават византийските интриги от юг и сръбските от запад. Това са само част от причините, от които се възползва регентът на престола - Кеворк Сурсупал, за да започне гоненията против богомилите въпреки категоричните протести на царя.


Седемнадесет от най-видните богомили са арестувани, упрекнати във всички адови грехове и измъчвани. Това се случва в отсъствието на Боян, който в този момент е далече от родината. Докато се завърне, вече са умъртвени първите мъченици на движението. Магът едва успява да изтръгне от ръцете на убийците своя заместник - Богомил. С този акт се поставя началото на гоненията, но те не спират разрастването на делото - осем новопокръстени духовни наставници се отправят към Хърватско, Унгария и Галия. Сред тях са Управда Будимски и Управда Марсилски, на които се пада голямата чест да бъдат първоучителите на албигойците.


В Константинопол се възцарява императорът богомил Константин VІІ Порфирогенет. Той назначава за свой магистър Никита Странник, за управител на двора си - Василий Византиец, а за началник на наемните войски - Светомир Македонец. Този велик владетел покръства киевската княгиня Олга в богомилската вяра. Тя е българската принцеса Садоке - Елена, дъщеря на цар Расате - Владимир. Пристига в Константинопол с цялата си свита аристократи и видни търговци. Всички те приемат кръщение в учението от ръката на самия византийски император. След кончината на киевската царица ортодоксалната църква я канонизира като светица, запозната с всичките й сладкодумни проповеди… против нея.


Как трябва да тълкуваме и почестите, които същата тази църква отдава на всеки 28 март на самия Боян Магът, наричайки го Великомъченик - като безхаберие или като демагогия? Тя е канонизирала още един голям богомилски водач - презвитер Григорий, епископ Мизийски, но след ХІІ век името му е зачеркнато от списъка на православните светци. Презвитер Григорий не само е бил духовният наставник на княгиня Олга, но като такъв той я е придружил до византийската столица, за да присъства на покръстването й. Тъкмо на този неизвестен и велик българин се дължи полагането на "основите на книжовността на Русия, свързана с нагаждането на книжовния език на Преславската школа към руските условия", както пише Асен Чилингиров.


Роман ІІ, който през 960 г. наследява Константин VІІ, по нищо не прилича на своя баща. Неговата първа грижа е да се отърве от обкръжението му. Сред първите жертви се оказват Андроник Тирски и самият Василий Византиец, изгорен на клада през 961 г. При посещение в затвора, за да насърчи своите съидейници, е арестуван и бит дори самият Боян. Останалите мъченици са обезглавени, а телата им хвърлени в Босфора.


След кратко и безчинно царуване, Роман на свой ред е свален. На престола се възкачва симпатизант на учението - Никифор Фока. Той прекратява преследванията срещу богомилите. През 967 г. от всички презвитери е оцелял единствено Никита Странник, който заради голямата си дарба на военачалник отново е издигнат на патрицианския пост началник на византийския флот. Ала въпреки неоспоримите си качества и бляскавите победи, той загива, посечен лично от ръката на императора. Никита Странник си позволява да го порицае, че подкупва вероломния киевски княз Светослав да нападне България.


Планът на Никифор Фока успява - Светослав нахлува в Добруджа. Сред хилядите негови жертви е и Петър Осоговец, който е изтезаван и полумъртъв е хвърлен на кладата, запалена в Доростол. Своята мъченическа смърт в Преславец намират други 62 презвитери и 108 верни. Техните имена са съхранени за поколенията и обезсмъртени чрез архивите на Симеон Антипа. Сред тях фигурират и десетки храбри и предани жени.


Друг любопитен, но незнаен исторически факт е, че богомили са били всички членове на семейството на комитопула Шишман. Бащата и четиримата му синове - Арон, Давид, Мойсей и Самуил, са отлъчени от движението лично от поп Богомил. Причината е раздорът, който са всявали в държавата в опитите си още тогава да отцепят западните покрайнини от трона. Кеворк Сурсупал заповядва следващата вълна от гонения през 969 г., воден тъкмо от личната си неприязън към тях. Този път са заловени и след продължителни мъчения в манастира "Света Параскева" заедно с още 200 верни последователи са убити Михаил Унгарец и Теодор Преславски. През същата есен заедно с 12 свои презвитери и 96 верни е изгорен на клада Светомир Македонец. Само няколко дни по-късно е посечен Хамерон Дубровницки с други 19 презвитери, 74 верни и 183 оглашени.


По времето на тези репресии дългата ръка на ичиргу боила едва не сграбчва и самия Боян, но той навреме успява да се измъкне от страната, за да потърси убежище в Константинопол. На 17 февруари 970 г. по заповед на Йоан Цимисхий палачи удушват Боян Магът в неговите покои, по-късно трупът е хвърлен в Босфора. По специален пратеник неговият пръстен-печат е изпратен за Преслав и предаден на следващия в йерархията, на заместника му Йеремия - Богомил. На 25 януари 971 г., почти година след гибелта на Мага, той самият е изгорен на пламтящата насред столицата клада, като преди това са умъртвени над 400 души.


След още година и половина загива и последният от големите - Симеон Антипа. Той е изгорен на същата клада, на която издъхва и Богомил, но славата му на "глава на албигойството" ще го следва неотлъчно през идните столетия. Започва изключителното влиянието на богомилската философия върху европейската цивилизация. Както и да са наричани в Европа богомилите - катари, патерени, валденци, бугри, кудугери, фундаити (торбеши), пифили, всички имена са синоними на албигойци, а самото име възхожда към авестийското алба - "бял, светъл" и гойа - "живот".

Варта Корисян - Меонлина
Откъс от статия на сп. "Усури" бр. 7 - 2004 г.

* * * * -
"Мелхиседек" - Богомилски легенди

Живееше в онова време човек, силен по дух: името му — Мелхиседек, цар на правдата. Той царуваше в страната, наречена Салим, което значи —Мир. Той бе жрец на Всевишния. И никой не знаеше, има ли баща или майка. И никой не можеше да каже уверено отде е дошъл Мелхиседек. В земята Салим го бяха заварили първите мъже и жени, които се бяха преселили там, за да заживеят. Сякаш Мелхиседек бе израснал из земята или бе слязъл от небето. Приказваха шъпотом неговите поданици, че царят им наистина е пратен от Всевишния, че е дошъл по чуден път от звездата Вечерница, дето се е родил, за да донесе на земните люде мъдрост, която не знаят, и учение, каквото не са още от никого чули.

Той бе жрец на Елохима отвеки.

А крепък бе духом Мелхиседек. И възлежаваше на гърдите Господни.

Той знаеше изтънко душата на човека и виждаше до един заслоните на сърцето: от погледа му не можеше да се укрие ни грях, ни помисъл — и пред словото му трепереха всички люде.

Защото го знаеха, че е праведен и ведър духом. И боеха се от него, както човек се бои от светиня, до която не е достоен да се докосне.

Мълвяха шъпотом, че Мелхиседек знае езика на Небесните Войнства и приказва с тях. И по-чистите виждаха, че ангели идват при него и си отиват зарадвани.

Издигна се духом до звездите небесни Мелхиседек — и по следите на Слънцето тръгна.

Всички знаеха, че той е Пазител на Тирса Господен и на Чашата Господня.

--------------------------------------------------------------------------------

Когато Авраам, патриархът на Божия обет, се връщаше от победата над царете — срещна го Мелхиседек и в храма Господен го введе.

Защото бе победил.

И тогава изнесе Мелхиседек хляб и вино — и благослови, па даде на Авраама. —

И Авраам пи вино и яде хляб.

И каза Мелхиседек:

«Благословен Авраам от Елохима, от Върховния Бог, Който създаде Небе и Земя! — И благословен Върховният Бог, който предаде враговете ти в твоите ръце! Защото не победа на кръв трябва Господу, а — победа на дух! И благословен — който е открил ключа на Тайните!

Поверил е Йехова люде на Авраама — и той трябва да ги води.

Затова нека чуе словата на Вечния —- и думите My да разбере!

От жречеството иде учение, а от учението — съвет. Та два са образите на Божия Жрец: обич и правда.

И двете са — едно.

От царуването иде взиране, а от взирането — сплътяване. Та два са пътищата на Божия Жрец: свобода и закон.

И двете са — едно.

Благословен — който разбира и осъществява! Като птица е волен в своя път и Всевишният го пази!

Иди си с мир!»

--------------------------------------------------------------------------------

И замина си тогава Авраам при племето — и занесе в сърцето си трепета на чудната мъдрост, а в душата му звънтяха словата на огнена проповед.

И разказа на всички от племето що бе видял и чул.

Та вредом се разсипа мълва за наставника в Тайните — и всекиго пърлеше жар да чуе Мелхиседека. И потърсиха го мнозина, но малцина смогнаха да стигнат до него.

Защото измряха от буря, мълния и жад в пустинята.

--------------------------------------------------------------------------------

. . .И дойдоха при Мелхиседека малцината — и замолиха го да ги поучи. А те бяха кръстени с огън.

И стояха три деня в пещерите, за да преминат излитанията, преди да получат Тайните.

И отведе ги на третия ден Мелхиседек на Планината — и каза им:

«С чистота се гради Царството — и среброто трябва да стане злато. А сърцето — да се възпламени, като небе на пладнина.

— Това е първото.

Три пътеки има чистотата. А трябва и трите да се изходят.

— Това е второто.

Когато изгладнее, лъвът не реве, ами алчно търси плячка. . . Бъдете като него!

— Това е третото.

И усеща лебедът, щом дойде време да мре. Тогава той запява и хубава е песента му. Защото пее веднъж в живота си. Като него бъдете!

— Това е четвъртото.

Когато скорпионът се усети уловен, самин си забива жилото в своето тяло. И — умира самоволно.

И тази смърт не носи скръб. И няма лъжа в нея, защото е волна смърт. Има у човека много нещо, което трябва да се самоубие. Целият човек е изплетен от измами и страсти, които трябва да се самоубият. Инак няма да заживее онова, което е у човека истина и слънце и алмаз. Скорпионът е притча за вас и за мнозина. Бъдете такива!

Но помнете, че на малцина е съдено да бъдат уловени. И щом не са, отровата на жилото им ще стане вода. И не ще умрат; защото е рано. А беда е — рано да загинеш.

— Това е петото.

Навътре гледай, защото душата е ключ на вселената— и не виждаш ли в себе си, вън от себе си не можеш видя!

И събуди ли се в тебе Огнената Змия, която съска и се върти на витло — пази се да те не ухапе! — Улови я за главата и допри езика й до своя език — и гледай я в очите!

Ще заспи Змията — и пробуди ли се, покорна ще ти бъде.

— Това е шестото.

Научете Великото Изкуство: много са неговите пътища! От взирането се ражда образ. С остро взиране се узнават силите: те са сенки, а сенките се не виждат по здрач.

Изтръгни от себе си скрити съкровища — и стани път на Вечния! Преди да намериш Пътя, по тебе трябва да минат мнозина.

С усилие се налучват пътища отвъд душата — но само тъй се постига волност. Вси ръждиви вериги трябва да се счупят: а кои вериги не са ръждиви?

Надрастване на веригите трябва! Само тъй се стига до стъпало на пророк и посветен.

Само тъй се влиза в чертозите на Оногова, Който е станал едно с другите.

— Правете това, братя мои!

— Това е сетното.»

--------------------------------------------------------------------------------

И когато мъжете, които бяха дошли да чуят, чуха — посвети ги Мелхиседек в Седемте Пътя на Тайната. И кръсти ги с Дух Свети. И рече им на разлъка:

— Изживейте клетвите, с които сте запълнили младината си! Изпълнете обетите, с които сте накичили зората на своята възмъжалост!

Завещайте на своето Утре изгревите на своето Вчера и ведростта на своето Днес! —

Помнете седемте стъпала на Пътя — и търсете Себе Си в самота и мъка!

— Не ви зова на пир, братя мои: — на самотерзание в и зова!

И щом видите себе си нещастни, дирете с кротка ръка по-нещастни от себе си, за да намерите най-нещастния — и нему я прострете!

И щастливи ще се усетите тогава!

— Вървете с мир!

И отидоха си.

А Мелхиседек се изгуби — и никой го не видя.

За да се сбъдне казаното:

«Блажен — онзи, който е прочел словото на Тайните — и е научил скрижалите! Той ще стане стълп в Храма на своя Бог — и не ще излезе вече!»
Автор: Николай Райнов
Богомилски легенди

* * * * *
Боян Мага – меч и бран


Известно е, че при цар Петър I Византия нарушава мирните си договори с България и император Никифор II Фока се впуска стръвно във военни действия и набези.

 

Но слабо известно е, че когато победителят на Сирия и Малта нахлува с многобройна и страшна войска, мекушавият ни цар усърдно кърши снага в параклиса си, откъдето почти не смее да излезе.

 

И черна сянка на ужас се спуска тогава над България, лепкав страх душял народ и давил велможи – осиротели без водач. Нямало кой да поведе българите на бран.

Разнесла се  мълва, плаха и нехвела, че сам княз Бенеамин хвърля расо и покривало, за да препаше меч и да поеме шлем на главата си.

 

Но – не повярва никой!

 

Не повярва никой, че тази милостива и велика душа ще потопи в кръв крепка десница и ще вдигне ръка човек да посече.

 

И изви се тогава странен вятър, който идеше отдалеч – и зашептя думите на мага:

    

    „Зла орис се готви тези дни през душата на народа ни да мине; тежка орис ромейско иго носи. Затова – с меч и щит – сам народ повеждам!”

 

Зарадваха се тогава властници и врагове, запя свещеник Козма ехидна църковна песен:

    

    „Защо ставаш вожд на бранници, когато сам мълвиш, че не трябва да се убива? Нападаш бран, а бран сега самин ще водиш!…”*

 

И замечтаха някои да видят разсипани българските пълчища, пръснати като скъсани мъниста по алени поля. Закопняха още да зърнат мъртъв вожда им, да го видят здраво вързан за победната колесница на славния император.

 

Замечтаха – но напразно!

 

Победител се върна княз Бенеамин, а радостни старци и румени моми кичеха с цветя и венци сребърната му колесница.

 

Победител се върна княза, но взорът му бе приведен надолу.

 

И неколцина само доловиха словата на далечен вятър, който си отиваше:

    

    „Спи болната съвест на царя – дълбоко в параклиса. Спи и мъченическа святост бълнува.
    А отиде светецът на смърт и бран вместо него!”
 

* Николай Райнов, „Царица Ирена” – „Видения из древна България”; Издателство Стоян Атанасов, София, 1918 г.

Гибелта на Василий Врач

Като изключим Йеремия, т.е. поп Богомил, Василий Врач е може би сред най-популярните имена на богомилски водачи. Живял почти два века след появата на Богомилството,
Василий е изключително влиятелен, словата и делата му привличат широк кръг от хора – достатъчно широк, че да притесни сериозно византийския император Алексий I Комнин.

Разбира се, съдбата му отрежда същия край като на почти всички апостоли на школата – клада. Епископ Василий Врач е изгорен през 1111 година на арената на големия хиподрум в Константинопол.

Събитието е описано от дъщерята на императора – Анна Комнина, в похвалното й слово за баща й, озаглавено “Алексиада”. Както се досещате, багрянородната историчка не е била член на фен клуба на богомилите.

Ето и откъс от 15-томното й произведение:

Надвеси се грамаден облак от еретици. Това бе нова ерес, непозната по-рано на църквата, а именно учението на богомилите. Както изглежда, то е съществувало и преди баща ми, но тайно. Славата на богомилите се бе разпрост­ранила вече навсякъде.

Някой си монах, на име Василий умееше най-изкусно да проповядва безбожието на богомилите. Той имаше дванадсет ученици, които наричаше апостоли, а беше увлякъл след себе си и няколко ученички, съвсем извратени жени.
Злото се разпространяваше с бързината на огъня, бе проникнало и в най-знатни къщи, страшната напаст бе заразила голямо множество хора и опустоши много души.
Тогава душата на императора не можеше вече да по­нася това и той се зае да разследва тази ерес, която със своите отстъпнически замисли беше насочена против държавата.

Веднага изостави грижите си за Изтока и Запада и насочи вниманието си към духовните въпроси, а именно: да измъкне богомилската ерес като змия от дупката й, като възложи на мнозина да издирят този проклет Васи­лий.
Бяха изловени множество богомили и доведени в двореца. Един от тях, на име Дивлатий, първом не желаеше, но след като бе подложен на изтезания, издаде споменатия Ва­силий и неговите апостоли. Те също бяха заловени и докара­ни в двореца.

Архисатрапът Василий беше човек в монашеско облекло, с изпито лице, без брада, твърде висок на ръст. Импера­торът стана от трона да го посрещне и го покани да седне и да сподели с него дори трапезата, като му каза:
- Почтени отче, аз се удивлявам на твоята добродетел и искам да позная проповядваното от твоя почтеност учение, понеже нашите дела от само себе си са негодни и не водят към никаква добродетел…
Отначало Василий се преструваше и не даваше ухо на казаното, но все пак се възгордя от похвалите и най-сетне избълва догмите на ереста си.

Тогава императорът захвърли маската си и дръпна завесата зад себе си: там бяха скрити целият синклит, воен­ното съсловие и висшето духовенство, а писарят записваше всичко, което се говореше.
Василий не се и опита да отрича, но веднага пристъпи към защита и заяви, че е готов да посрещне огън, удари и всякаква смърт и остана непреклонен спрямо увещанията на императора да се отрече от нечестивото си учение.
Всички еретици – и корифеят, и хорът – бяха осъдени на изгаряне. Самодържецът заповяда да запалят на хиподрума голяма клада. Беше изкопана извънредно голяма яма и голямото количество дърва от високи и наредени дървета приличаше на планина.

След като кладата бе запалена, голямо множество хора започна да се стича на арената на хиподрума и по стъпалата [този хиподрум побирал 100 000 зрители - б.а.] и всички очакваха това, което щеше да се случи.
На другата страна бе забит кръст – на нечестивеца бе даден избор, ако някак се уплаши от кладата и промени мне­нието си, да отиде при кръста, за да бъде след това освобо­ден от огъня. Присъстваше и тълпата от еретици, които гледаха вожда си Василий.

А той гледаше с пренебрежение и докато бе далеч от кладата, се надсмиваше и викаше, че ангели ще го грабнат от огъня.
Но когато усети огъня и видя издигащите се пламъци, трещящи като гръмотевици, изхвърлящи огнени езици, висо­ки колкото гранитния обелиск, стърчащ в центъра на хиподрума, тогава този смелчага се смути. Започна да извръща очи, да пляска с ръце и да се удря по бедрата.

При все това и тази гледка не можа да го разколебае, нито огънят смекчи железния му дух, нито изпратените до него увещания на самодържеца го промениха.
И понеже се разнасяха много приказки и басните за него се носеха от уста на уста, палачите се уплашиха да не би по Божие опущение да стане някакво необикновено чудо и хора­та да видят нечестивеца да излиза невредим от огъня и да се яви после в някое многолюдно място, та по този начин ереста да стане по-страшна отпреди, хванаха го, вдигнаха го високо и го хвърлиха сред кладата заедно с дрехите и обувките.

Пламъкът, сякаш разлютен, погълна нечестивеца така, че не се почувства никаква миризма, нито димът се промени, появи се само една бяла ивица посред пламъка…
Аз, най-уважаваната от багрянородните и първа от децата на Алексий – Анна, имах желание да изложа тук цялата богомилска ерес, но ме възпира срамът, както казва някъде хубавата Сафо, а пък и това, което се носи от уста на уста, по-добре е да се премълчава…

Княгиня Олга Киевска и богомилската й мисия


Може би сте чували за княз Святослав – палил, клал и грабил в България, добре мотивиран с византийско злато? Може би пък не сте, но по-интересното е, че няколко сериозни исторически версии приписват на киевския владетел български корени. Майка му – княгиня Олга Киевска – канонизирана от руската църквата за светица, е – според мнозина изследователи и историци, Садоке – Елена, дъщеря на Владимир Расате и чиста българка. Според други е от българите, живеещи в Азия.

В някои исторически документи намираме следните пасажи:

- В “Летописец руских царей”:

“Приведоша ему (на Игоря) жену из Плискова, именем Олгу, остроумицу и корен и основание вере християнской и наш вожд.”

- В “Родословец на руските князе” :

“Игоря же (Олег) жени в Болгариях, поят за него княжя именем Олгу. И бе мудра велми.”

Няма да ги превеждам, продължаваме нататък.

След като Святослав е принуден от печенегите (които нападат Киев) да напусне родината ни и да спасява столицата си, Олга горещо моли сина си да отложи втория си поход и да не напада България. Поне докато е жива. Скоро след това, точно след смъртта й, славянският княз отново повежда войските си към Дунава. Няма кой да спре повторното му нахлуване в българските земи, но аз спирам с бойните му подвизи дотук, за да се върна там, където Олга Киевска е още жива.

Една интересна подробност от живота й е, че бъдещата княгиня е свързана с братовчед си княз Бенеамин (известен и като Боян Мага) не само по кръв, но и по дух – тя е ревностен последовател на богомилството. Не само това, но на Олга е възложена и изключително важна мисия във връзка с разпространението на богомилското учение в Русия.

По инициатива на Симеон Антипа и Петър Осоговец, през 956 г. Олга е покръстена във Византия лично от императорът – богомил Константин VІІ Порфирогенет. Този ход не е бил случаен, а целта е била една – да могат богомилите да работят в Русия, преди официалната църква да я стисне в костеливата си длан и да скове духовния живот в сухите си форми.

След завръщането си в Киев, тя изцяло се посвещава на тази задача, но въпреки усилията на новопокръстената Олга – Елена, християнството е прието официално чак при внука й – Владимир I Велики, а синът й, княз Святослав остава езичник.

Презвитер Теофил – прокаженият тайноведец
Ради в Богомилство и богомили

Бит с камъни, преследван като псе от хората на патриарх Дамиан, презвитер Теофил е принуден да напусне България рано – много преди времето, в което тъмните пламъци на средновековието изпепеляват богомилските клади.
Различни въглени бе приготвила съдбата за смутния богомил, вече роб в гинекея – женските покои на императорския дворец.

Поруган и прокуден, Теофил е принуден да смени тайнописа на съдбините и мъдростта на Боян Мага с блудните и разпътни тайни на царица Теофана. Дълги години вее ветрило от пера на паун и камилска птица, дълги нощи очите му гледат разгула на блудната цареубийца, затрила неколцина императори и безчет велможи. В лепкавия здрач, пълен с грях и ласки, обгърнала знатници и снажни роби, Теофана копнее за един – Бенеамин. Но недостижим остава за нея князът от Преслав.

Ням свидетел, медно изваяние с ветрило в ръце, презвитерът узнава всичко, което душата на двореца срамно крие в сърцето на Византия.
Той вижда – и голите тела, и голите души – на всички минали през покоите на царицата. Той чува – и отровните сплетни, и черните заговори – и дума не обелва. И само в деня, когато император Никифор Фока посича Никита Странник – най-добрият си вожд и богомиски епископ, медният роб хвърля ветрилото и с метежен глас изрича – „ Ти си злодей!”

– Убийте го! – извиква Никифор, миг преди стражата да повлече Теофил навън.

Но той бе видял всичко, и царицата не пожела да го изпусне. Спасен от Теофана, изгнаникът-богомил е хвърлен в тъмницата, в място наречено Предградието на Изгубените. И цял месец знатната блудница носи злато на тъмничарите – да го гледат добре и да го освободят скоро.

Спасен от позорните български клади и от плъховете в имперските подземия, Теофил бе хвърлен в друг огън от съдбата. Отреди му да се влачи в прахта, да седи прокажен пред портите на Византия, а засъхналата му кръв да обгръща разядената му снага като ръждиво наметало. Да седи, без да свежда стъклен поглед, а само сухите му устни да шепнат неразбрани слова за Синовете на Разрушението и Страшния Съд на безименните.

* * * * *
Никита Странник


Придворен магистър при императорите Константин VII Багренородни и Роман Лакапин, управител на Източните имперски владения при Константин, началник на флотата при император Никифор Фока, по произход патриций, а по призвание богомилски епископ, Никита Странник е изключително

интересна фигура. Основава и управлява богомилски църкви из цяла Византия, а сред няколкостотинте му ученика има боляри, войници и редица благородници. Той е с широка обща култура, тънък познавач на философията на древния свят, на творенията на различни мистици и църковни писатели, на източните учения и мъдрост. Наблягал е на тайната на мълчанието, като абсолютно необходимо качество за всеки, тръгнал по тесния път на посвещението и духовното ученичество.

Според проф. Николай Райнов някои от книгите му още се съхраняват в подземията на Ордена на Малтийските рицари: четири от 109-те му Увещателни слова – “Увещателно слово към народите”, “Увещателно слово към островитяните”, „Увещателно слово към царете” и “Увещателно слово към свещениците”, както и две от 17-те му Посветителни слова, произнесени на остров Крит.

Изобщо църквата в Крит, създадена от самия Никита, е била много важен богомилски център по онова време и поради тази причина, като командващ на имперската флота, Никита Странник превзема острова и го прави част от Византия. Но това съвсем не е единствената победа на този талантлив реторик и майстор на притчите – и араби, и арменци, и турци са покорени от пълководеца, стигнал с корабите си чак до Тигър и Ефрат.

Но новозавладените територии ни най-малко не задоволяват имперския апетит на Никифор Фока, напротив – той решава да нападне и България. Предупреден от Боян Мага за намеренията на Никифор, Никита нахълтва в покоите му и в гнева си го нарича варварин, изменник и предател.

Датата е 12 декември 967 година и се помни от богомилите, защото миг по-късно епископ Никита Странник пада убит от ръката на император Никифор II Фока.

Светомир Македонец


Живеем в свят, преливащ от средства за комуникация, които освен че често ни ядат от времето, още по-често ни го спестяват. Благодарение на тях сме по-ефективни в работата, по-гъвкави и бързи в изпълнението на различни задачи, по-мобилни и пътуващи.

Светомир Македонец се справя с колосална по количество и качество работа, при това без помощта на интернет, кола или самолет. Обикаля и създава църкви в толкова градове в Европа и Азия, че няма да ми стигнат мястото и нервите да ги изброя, но в името на изложението ще маркирам някои от тях.

Всъщност място имам, ето ги всички:

Склина (сега Салона в Далмация), Кьолн, Вреслав, Бруга (Брюгга), Бергама, Мадрид, Флоренция, Динец (сега не съществува, в Южна Франция), Скробела (сегашна Бруса), Горни Понт (северно от Букурещ), Долни Понт (в сегашна Бесарабия), Летцина (сегашно Фиуме), Наполе (Неапол), Равена, Ипон, Скоция (на остров Милет), Сиракуза, Пиза, Аргос, Лемнос, Верховиц (Южна Русия), Зиденец (Моравия), Сиелово (разрушен, южно от сегашен Берлин), Брода (Северна Италия), Дземли (Унгария, източно от сегашна Будапеща), Горни Ростов (Ростов на Дон), Дсетрийс (южно от Дрезден), Вахия (Ирландия), Селинец (Моравия), Келтона (северно от сегашна Салмалка), Хуза (южна Германия), Генуа, Тулуза, Сабона (сега Лисабон), Филипопол, Търновец (по Горни Вардар), Лимс, Алхабад (Индия), Стебниц (сегашна Бохемия), Макайя (на остров Цейлон), Адрианопол.

Тези места са били за него поле за интензивна духовна и организационна работа, свързана с много проповеди и напътствия, както и с усвояването на различни чужди езици. При все това той е намирал време, сили и вдъхновение да пише.

Според проф. Николай Райнов в Малта се съхраняват 6 негови книги и 493 писма към различни богомилски църкви. Писмата са с пояснения към широк спектър въпроси – богомилски легенди, космогония, магия, алхимия и морална чистота. А в допълнение към абзаца за обема работа, само ще спомена, че 6-те книги съдържат 4320 листа.

Името сравнително ясно указва откъде произхожда епископ Светомир, като Южна Македония си остава и основно поле за неговата дейност. С благороден произход, външен болярин и комитопул на племето сагудати (живели край Вардар), Светомир Македонец е бил богат и образован, на младини е пътувал много и е участвал в ред войни, преди да се отдаде на богомилството.

Успял да опази животът си в кървави сражения и схватки, той не съумява да стори това като епископ на кроткото богомилско движение – съдбата му не е по-различна от тази на другите водачи.

Светомир Македонец е изгорен на клада, заедно с 12 негови презвитери и 93 верни.

Василий Византиец


Василий е единственият сред епископите, имал щастието да се сближи с Боян, далеч преди началото на движението.

Талантлив скулптор и мозаист, неуморен и изкусен преписвач на ръкописи, той е работил с Боян още по време на магнаурските му дни във Византия.

Бъдещият богомилски епископ, по произход малоазиец, е бил изключително впечатлен от способностите, ерудицията и личността на младия български княз. Неговата привързаност и преданост, както и искреното му страхопочитание, не остават незабелязани от Боян Мага и той печели доверието му, а впоследствие и високата богомилска степен.

Главен управител на императорския двор при Константин Копроним, Василий всъщност е напълно и изцяло отдаден на движението. Изпратен като епископ на Кипърската църква, той постига много в разпространението, ревностното приемане и разбирането на учението сред островитяните.

Малта, Крит, Александрия, както и много малоазийски градове са посетени от епископа в неговото дело, като той активно е помагал в управлението на църквите им. Според Николай Райнов днес в Малта обаче не се съхраняват негови книги, а само преписи, които е правил. Посветен на практическа и духовна работа, на беседи и устни разяснения, Василий Византиец не е оставил писмено слово.

Малоазиецът обвързва тясно живота си с Боян и движението – с Боян и движението е свързана и неговата смърт. Отишъл на посещение при своя водач във византийските тъмници, той е намушкан и арестуван от стражата.

Още същия ден, 10 март 961 г., раненият епископ Василий Византиец е изгорен във вътрешният двор, в присъствието на Патриарх Теофилакт и Император Роман Втори.

Св. Гавриил Лесновски - Богомилски водач


-“Сам воин някога, от бран се връщам
пак назад – уви! От Бога победен—“¹

За много хора водачът на Богомилите е поп Богомил (наричан от Богомилите Йеремия). Но Учителя Беинса Дуно и Николай Райнов ни разкриват истината – водачът на Богомилите е Боян Мага – княз Бенеамин, който е син на цар Симеон и брат на цар Петър. А Йеремия–Богомил е негов помощник. В йерархията на Богомилите те са с най-високи звания – Архиепископи на движението. Следващи в йерархията са Епископите – те са водачите и основателите на Богомилските църкви. Като степен те са Съвършени. По-натам идват Презвитерите, като степен те са Съвършени или Избрани, и са помощници на Епископите или Архиепископите. Следващите две степени са верни (верующи) и оглашени (послушници).

Боян Мага и Йеремия-Богомил са Архиепископи. Но Богомилското Учение има и още един Архиепископ – канонизираният за светец от църквата Гавриил Лесновски, известен в Богомилската история като Гомелил Кратовски. Той е бил един от седмината, които са дали началото на Богомилското движение: заедно с Боян, Йеремия, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец (седмият не е известен). В манастир Св. Параскева, на 13 април 928г., те се срещат с двама непознати сирийци, пред които полагат клетва и получават Богомилското Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат, и Първообраза на Йоановото Евангелие.

Гавриил е роден в село Осиче, Паланешко (днешна Македония), в богато и благородно семейство. Те са му осигурили добри условия да се изучи и още тогава проявил изключителни способности : „за малко време изучил “всичките писания” и то не само на един, а на много езици”.

По-късно става болярин и военноначалник при цар Симеон, и участва в множество битки и сражения: „И до блахерните самин е водил Симеонови пълчища. – И мил е кървави ръце в кладенеца на „Света Богородица Блахернска”¹.

За него са работили 14 Богомилски презвитери, които той е изпращал да проповядват в Македония. Ето и техните имена: Абимекез Кратовски, Бенедикт Солунски, Валентин Охридски, Диомид Призренски, Емануил Косовски, Зинобий Адрианаполски, Йезекил Прилепски, Хелиодор Търновски, Калистрат Преспански, Лаврентий Мъгленски, Максим Осоговски, Ориген Диленски, Панталеймон Власенски, Рафаил Кресненски.

През 938 г. Гавриил Лесновски се заселва в една пещера на Лисец планина, на север от Кратово, днешна Македония. Скоро след това пещерата, от място за усамотение, се превръща в средище на духовен живот: много послушници и монаси идват да работят, а хората са идвали на поклонение и за да чуят живата проповед на светеца.
Като цяло Богомилството се е развивало по този път: „...в усамотението на тия глухи гори народът слушаше мистичния глас на бледни схимници, думите звучаха дълбоко и тъмно, като от небето. Сякаш ангели и хора се приобщаваха с причастието на Вечната Истина.”²

Паисий пише за него „Свети Гавриил Лесновски, живял в Лесновската пустиня, в Щипската епархия, много години водел постнически и свет живот и се представил на бога.”³

Боян и Богомил също често са идвали в „лесовскоую гороу”. Там богомилските ученици за първи път чуват легендата за „Небесния меч”, който е бил предаван от ръка на ръка още от Вотан – Великия Посветен на Мексико, по време на величавото му индианско минало. И така бил даван още на седем избранници.
А под своето расо Гавриил е носил златен меч, обсипан с изумруди...
Според Николай Райнов, същия този меч сега се носи от „хиерофант в Малта.”

На 16 януари 969 г. св. Гаврил Лесновски умира в своя манастир. Но съдбата не го оставя сам и в този ден. При воина – светец са дошли много български войници, участвали в битката срещу коварния Никифор Фокас, предвождани от самия Боян – заместил страхливия цар Петър. Те молят св. Гавриил Лесновски за прошка, а червеното небе над Лисец планина буди в него спомен за много битки и кръв.
С очи, пълни с мълнии на страшно откровение, с тръпен и властен глас, той им говори :

„- Убили сте, мълвите! – Убили сте, - но вие сте избрани мълнии на страшния наказващ херувим: защото можеха и вас да убият! Убили сте, мълвите! Но Бог ви прости тогава още, кога презряхте смъртта и възлюбихте безсмъртието!...Аз виждам усмивката на Христа по вашите устни – и по смирения ви облик грее бялата чистота на Небесна Дева!
- О, смирени палемници! Бъдете благословени!”¹

И в сетния си час светецът помага – благословията му лекува разранените души на българските герои – бранещи народа си от коварна Византия.

„Бог ги бе простил: те видяха това.
Защото бе простил и своя воин : Свети Гавриила”

Макрина


Ако се пренесем в 10ти век, макар и само мислено, ще е съвсем ясно, че правата и статусът на жените в нашето общество са сериозно еволюирали от тогава.

И все пак, ако настроим машината на времето за дестинация България, в това отдалечено лето Господне, несъмнено ще се натъкнем и на едно сериозно явление в тогавашното ни царство – Богомилството.

Изпълнили и обединили горните стъпки, най-вероятно ще забележим, че сред водачите на богомилите е имало и жени.

Една от тях е Макрина.



Тя приема богомилско кръщение, когато е само на 16 и до края на живота си остава недокосната от мъж – нейното сърце е горяло само в огъня на делото, където е оставила ярка следа, видна и до днес.

След като приема степен «съвършен» и е била назначена за епископ на движението, тя става Михаил Унгарец – мъжко име, в един суров, мъжки свят. То ни нашепва и част от задълженията й – на Макрина се пада територията на Унгарското княжество.

Там тя създава духовни центрове, организира и ръководи богомилските църкви, обучава и напътства верните последователи.

Изключително ерудирана, с впечатляващ характер и знания, тя се радва на слава, далеч надхвърляща пределите на Унгария и България,

Многобройните й книги имат още по-многобройни преписи, предавани от ръка на ръка из цяла Европа. Оцелелите от тях са намерили сетно убежище в студените, подземни хранилища на Малтийския орден*, където безмълвно пазят тайните на едно изчезнало учение.

В Малта до тях е успял да се добере проф. Николай Райнов и да ги резюмира в труда си «Богомилство и богомили», разбира се – неиздаден все още…

Богомилско, египетско, мексиканско и есениянско таро, кабалистичните елементи на учението, описания на посвещенията, връзката между Атлантида и богомилството, загадъчни легенди – един списък, който е малка част от това, което Михаил Унгарец е писала, и което ние не можем да прочетем.

Поддържала е активна връзка с различни духовни дейци из целия континент – така например, според Николай Райнов, тя е изпращала текстове на виден Марсилски презвитер, строг кабалист, които са запазени в Малта като книгата “За Петела и Млечния Път”, 130 листа голям пергамент.

Макар и оскъдна, информацията за нея ни разкрива една изключителна личност, осветила с факела на знанието мрачния средновековен бит на хиляди, личност, получила огнена награда.

Михаил Унгарец е била призната от българската власт с мъчения, каквито трудно биха понесли и най-смелите мъже, и е изгорена жива в двора на манастира «Св. Параскева»**, заедно с много верни последователи.

Тя е Макрина – една свободна жена от 10ти век, за която ние знаем малко.

* Тайни хранилища на ордена на Малтийските рицари, разположени в подземията на Малтийската библиотека. В самата библиотека входът, разбира се, е свободен.

** Манастирът, в който е поставено началото на богомилството, не е запазен до наши дни. Според Райнов, останките му могат да се търсят на северозапад от Преслав, в пещера, недалеч от града.

Богомилите и „Стефанит и Ихнилат”


Историята счита, че „Стефанит и Ихнилат” е преведена на български през 13 век, на база на гръцкия вариант, който пък е бил поръчан от император Алексей I Комнин през 80-те години на 11 век. Книгата е също така една от свещените за богомилското учение.

Липсват данни дали богомилите са направили по-ранен превод на преданията, но те са ползвали това, което получават през 928г. от двамата непознати сирийци, при основаване на движението в манастира св. Параскева.

Няма как да сме сигурни дали това е вариантът, известен като „Калила и Димна”, който и до днес се приема за едно от най-забележителните произведения на арабската средновековна литература. Най-вероятно не е, но определено трябва да се отбележи, че именно „Калила и Димна” е използвана от византиеца Симеон Сит, за да се появи на бял свят „Стефанит и Ихнилат” на гръцки, който, както стана ясно по-горе, е родителят на българската версия.

Ако направим крачка назад, ще разберем, че благодарение на един сириец – несторианин, известен като християнският свещеник Буд, около 570г. вече има превод на старосирийски, който е в десет части и се счита за изключително близък до санскритския оригинал. А в случая, под названието „санскритски оригинал” са скрити версиите на загубения първоизточник – „Панчатантра”.

В този ход на мисли е съвсем възможно копието на двамата странници от Изток в Св. Параскева да има съдържание близко до това, което е изписало перото на преподобния Буд.

Но в крайна сметка, от двете версии, ще изберем трета. Според един от най-големите изследователи на богомилите, проф. Николай Райнов, те получават различен вариант на легендата, и в случая е най-удачно е да прочетем самия Райнов:

В богомилската легенда “Стефанит и Ихнилат”, където Бикът /Земята/ и Лъвът /Огънят/, символизиращи Двата полюса на Мировата Змия, водят беседа, се казва:
“… Да, ти ще влезеш. В най-съкровеното ще влезеш ти: но – дали Езикът ти носи язвите на света, дали Бедрата ти знаят проказата на чуждия грях, дали Шията ти усеща студеното острие на ножа, който виси над човешката престъпност? И ти намажи с Елей рогата си; на бедрата ти ще сложат подпоясник от бодлива Папрат; на гърлото ти – верига от Скорпии, на твоето виме – венец от Змии…И започни навлизането в Долината на страха, догдето твоята желязна подкова стане Змия, гвоздеите – Язви, юздата – Жило, поводът – съскащ разцепен Язик, хомотът – паст на гладен Лъв…И започни навлизането, за да спреш в часа, когато заговори Вселената, когато цялата Вселена заговори, че е тъмно, че е много тъмно на Земята, на Небето, в Бездните и в поднебесните Щерни…И тогава започни да се отдалечаваш…!”

„…Според “Стефанит и Ихнилат”, Седем Царя търсят любовта на Балкиза, а Соломон е осмият. Но деветият цар само ще я овладее – неговото име е Горатремас и числовното му значение е десетка – числото на Осъществено Творческо Слово, отдето ясно личи, че Балкиза е съпругата на Възкръсналия Христа, Суламит – по египетската традиция. Защото : 3+70+100+1+300+100+5+40+1+200=320=10, а десетката е ключът на Великото Дело във Вселената…”

И нещо много любопитно, а именно данни за книга с коментари за „Стефанит Ихнилат”, написана от Боян Мага и озаглавена по същия начин:

„…Освен това, тъкмо тогава Боян написал бележитите “Предания за Стефанит и Ихнилат”, които са най- добрият и най-дълбокият коментар за легендата под същото име, 12 книги, 800 листа, диктувани на четиримата ученика: Симеон Антипа, Никита Странник, Василий Византиец и Хамерун Добровницки. Книгата е писана пет месеца. Подвързана с кожа от девствен бик, окована в злато, украсена със седем скъпи камъка, тази книга сега краси един олтар в Малта, в залата на посветените…”

В заключение и за сравнение, ще се върнем на българския превод на „Стефанит и Ихнилат”, който, макар и различен от варианта, ползван от богомилите, неизбежно е роднина на индийския сборник „Панчатантра”.

Повестта е изградена от отделни фолклорни разкази за животни, които, макар и незабележимо, са споени в едно цяло. Те биха изглеждали твърде наивни пред критическия съвременен взор, но не трябва да забравяме, че именно чрез универсалния образен език на приказките и притчите, мъдреците и посветените от различни епохи за завещавали посланията си на човечеството.

Ето и цитати от старобългарската версия, в превод на Светлина Николова:

„Заедно с другите животни там се намирали и два звяра: единият наричан Стефанит, а пък другият – Ихнилат. Те се различавали помежду си. И двамата били мъдри, обаче Ихнилат бил някак си лукав по душа и умеел да постъпва така, че да постига целта си.
…
Майката на лъва рекла: „Чух от един, който заслужава доверие, че Ихнилат е оклеветил пред вола поради завист.” А лъвът попитал: „ Кой е този, който ти каза?” Тя отговорила: „Трябва да се запазват тайните на онези, които обичаме, защото който не пази тайна, безчести своята съвест и посрамва доверието.”

Това е „Стефанит и Ихнилат” – между добродетелта и безчестието.

* * * * *
Богомилство и богомили


През пролетта на 928 г. в подземието на манастира Св. Параскева се събират деветима, за да поставят началото на богомилството. Сред тях са българският княз Бенеамин и патриарх Стефан, презвитер Йеремия, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавриил Лесновски, дошли да се срещнат с двама непознати сирийци.

Странниците им носят свещени книги, писания и предмети, сред които непромененото от църквата Евангелие от Йоан, богомилското таро, „Легенда за Стефанит и Ихнилат”, стар Пентаграм с изобразени дванадесетте Зодии. Дават благословията си, приемат клетвата им и напускат България.

Още в началото на следващата година, водачът на движението княз Бенеамин, известен повече като Боян Мага, изпраща първите апостоли на проповед. Негова дясна ръка е Йеремия, останал в нашата история като поп Богомил и погрешно считан за първенец в школата.

Основната цел на богомилите е била да приложат истинското християнство, непокварено от църква, велможи и властолюбци – така, както са го разбирали първите християни. Живеели са и в братски комуни, и сред хората, като усърдно са помагали, напътствали и лекували. Чистият живот, делата и словата им били мощен магнит за душите и все по-голяма част от народа и болярите се обръщали към богомилството.

Богомилите практикували посрещане на изгрева на Слънцето и възприемали природните сили като живи и лечебни. Качвали се на планините за зареждане, познавали тайните на билките и в менюто им не присъствало месо. Магичната им музика и песни запленявали, а символичното тълкуване на Писанията разкривало непознати хоризонти пред хората. Непрестанно се молили, често до преумора. Не убивали, не крадяли, не лъжели.

Но в мащабната им дейност нямало и помен от хаос – прекрасно организирани и следващи йерархичната си структура, богомилите градяли общини и църкви не само в царството ни, но и из цяла Европа, че и отвъд нея.

Архиепископ и водач на движението бил Боян Мага, освен него с този ранг били и двамата му помощници – Богомил и Гавриил Лесновски. След тях идвали епископите, които оглавявали църквите, подпомагани от своите презвитери и верни. Епископите и Архиепископите били известни още като Съвършени богомили – посветени в тайните и мъдростта на учението, те разполагали с големи знания, сили и способности.

Средната степен – верните, доказали своята преданост към делото, имали за задача да се пречистят и да добият духовен морал, да намират нови оглашени и да ги подпомагат в пътя им.

Оглашените били най-широкият, външен кръг на школата – главно слушатели и симпатизанти на учението, те проявявали жив интерес, но тяхната вярност не била още изпитана.

Реакцията не закъсняла – голямата активност на богомилите, тяхната непримиримост към лъжата, фалша и охолството на духовно-светската власт, огромната подкрепа сред хората, родили силни врагове – и вътре, и вън от държавата.

Около 40 лета след създаване на движението настъпват кървавите години на гонения и ужас – държавата става палач на най-видните си синове. Хиляди са затваряни, измъчвани, посичани, изгаряни. Водачите са сред тях.

И въпреки че при цар Самуил богомилите отново са в разцвет, учението напуска пределите на царство България, за даде своите плодове на Европа чрез креациите си – катари, патарени, бугри, духобори, чешки братя, розенкройцери и др. Именно от средите на тези школи се разгаря факела на Ренесанса, осветил жадувания път към свобода и творчество.

Споделено от форума:

"В нета се намира българско филмче, ще се опитам да открия линка, където украински историк казва удивителни неща непокриващи се с официалната "история". Той твърди, че елинистичния характер на Византия, и историята на Елада са скроена световна манипулация. Че Византия в същност е Славяно- Български етнос подчинен на определени сили. В това отношение показателен е надписа издълбан по нареждане на български цар и намерен на брега на Бяло море. "Построих този храм да противостои на силите на Сатаната, чийто център е в Константинопол." Лично аз попаднах на горе долу такъв текст: След големите холерно-чумни епидемии, които покосили населението в големите византийски градове, било наредено, те да се попълнят с гръцко население от островите, за да не получи Византия изцяло български облик. А от друг източник, че в Киев е  управлявал последния световен български цар..."

Радислав Кондакow
Изображение: Св. Олга Киевска, ескиз за мозайка, Николай Рьорих
Източник: Използвана литература:
1. Радислав Кондаков http://www.beinsadouno.com
2. Стефан Цанев, “Български хроники”, том 1. Изд. Труд
3. Уикипедия
4. Варта Корисян - Меонлина, откъс от статия на сп. "Усури" бр. 7 - 2004 г.
5. Николай Райнов, "Богомилски легенди", "Богомилство и богомили", „Св. Гавриил” – „Видения из древна България”, Издателство Стоян Атанасов,     София, 1918г.
6. Княгиня Олга и Реймският псалтир, Гина Джиджева
7. Николай Райнов, „Царица Ирена” – „Видения из древна България”; Издателство Стоян Атанасов, София, 1918 г.
8. Списание Оренда, бр. 6
9. Княгиня Олга и Реймският псалтир, Гина Джиджева
10.Паисий Хилендарски, „История Славянобългарска”, ИК Дамян Яков, ISBN 9545273186
11.http://www.pisalka.n...maga-mech-bran/
12.http://www.pisalka.n...maga-mech-bran/
13.Списание Оренда, бр. 6
14.Светлина Николова – съставителство, предговор, новобългарски превод и коментар; „Стефанит и Ихнилат” – „Видения из древна България”; Издателство ИК “Гал-Ико”

2014-01-03