Честито на всички именници, които носят имената Иван, Иво, Йоан, Йоана, Иванка, Ивана, Ивайло, Ваньо, Ванчо, Ивелин, Ивелина, Калоян, Йонко, Жана, Яна, Ян, Ивона
Свети Йоан Кръстител е наречен още "предтеча", защото е вървял преди Христос и е подготвял хората за неговото рождение.
Св. Йоан Кръстител, кръстителя на Иисус, известен и като Св. Йоан Предтеча (в исляма и в християнските арабски църкви е пророк Яхия) е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието, предсказава пришествието на месията (на Христа). Живял отшелнически живот в пустинята.
Йоан Кръстител се ражда половин година преди Исус Христос. Син е на свещеник Закария — от рода на Аарон и праведната Елизавета — от рода Давидов. Както разказва Евангелист Лука, архангел Гавраил се явява на баща му Закария в храма и възвестява зачеването на сина му, след като води дългогодишен благочестив живот до преклонна старост, но e лишен от утехата да има дете. Така най-накрая в семейството се ражда син, който измолили в горещи молитви. Младенецът Йоан избягва участта на хилядите убити младенци във Витлеем и околностите му и през 29 година от н.е. започва своите проповеди. Вероятно е убит през 30 година от новата ера по заповед на цар Ирод Антипа.
Празничната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
Празникът, известен като Ивановден, е един от най-тачените в България. Според статистиката Иван е второто по популярност мъжко име у нас, носят го по последни данни 168 хил. души. Иванка се наричат 65 хил. жени.
Самият ден е посветен и на младото семейство, което е минало под венчилото през миналата година.
Кумът, който е венчал или кръщавал новородените, приготвя дарове и специален обреден хляб (обкичен със захаросани ябълки, сушени плодове, босилек и стръкчета здравец), с които се посреща младото семейство. Младите отиват в дома на кума, но и те носят дарове, хляб, баница и печена кокошка.
В българската народна традиция обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. мръсни дни е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
Традиция е да се посетят и имениците, като в някои райони има обичай те да бъдат ритулно къпани в реката. Който не иска да бъде потопен във водата, трябва да се откупи, но въпреки това задължително го пръскат с вода за здраве.
На Ивановден имен ден имат всички, които носят имената Иван, Иво, Йоан, Йоана, Иванка, Ивана, Ивайло, Ваньо, Ванчо, Ивелин, Ивелина, Калоян, Йонко, Жана, Яна, Ян, Ивона
Житие на Йоан Кръстител според Евангелието
Според Евангелието Йоан води аскетичен живот на бреговете на река Йордан, носи груби одежди от камилска вълна и се храни с див мед и акриди. (Мк.1:6)
След като навършва 30 години започва да проповядва и да кръщава хората. Дава Свето Кръщение и на Иисус Христос (Богоявление).
Наказан е чрез отсичане на главата по заповед на Ирод Антипа. Юдейският цар Ирод се опитва да съблазни жената на своя брат Филип Иродиада. Йоан Кръстител става свидетел на случващото се и се обръща към него с изобличителните думи: „Ти не трябва да я имаш!“. След тези си думи той е затворен в тъмница. На рождения си ден Ирод дава пиршество и дъщерята на Иродиада, Саломе танцува за него. След като тя приключва танца си, той ѝ се заклева, че ще ѝ даде каквото поиска. Саломе пита майка си какво да пожелае, а тя ѝ отговаря „Главата на Йоана Кръстителя“. За да изпълни клетвата, си Ирод дава заповед да обезглавят Йоан и да донесат главата му на тепсия на танцьорката.
След като му отсичат главата, Иродиада нарежда да не я погребват заедно с тялото, тъй като се страхува от възкресението на страшния пророк. Затова заравят главата му на тайно и неизвестно място дълбоко в земята. Нейната придворна Йоана, жената на Хуза, не може да търпи главата на един Божи човек да остане на това безвестно място и тайно я откопава и я отнася в Йерусалим, където я погребва в Елеонската гора.
Без да знае това, когато цар Ирод разбира, че Иисус извършва големи чудеса, се уплашва и казва: „ Това е Йоан, когото аз обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите. “ Мощи
По-късно един богат човек повярвал Христа, оставя имане и служба и се замонашва под името Инокентий. Заселва се на Елеонската гора на същото място, където е погребана главата на Йоан Кръстител. Пожелава да си иззида килия и започва да копае. Намира съд, в който има глава, за която по тайнствен начин му е явено, че е на Предтечата. По Божията промисъл тази чудотворна глава се предава от ръка на ръка до времето на благочестивата царица Теодора — майка на Михаил и жена на цар Теофил — и по времето на патриарх Игнатий е пренесена в Константинопол.
Според други източници, главата на Йоан-Кръстител е погребана в църква, основана от царица Елена, майка на Константин Велики по време на поклонението ѝ по Светите земи и носеща в неговото име. Църквата "Св. Йоан Кръстител" в Дамаск просъществувала до 635 г., когато мюсюлманите завземат града и я превръщат в джамия, известна днес като Омаядската джамия или Голямата джамия в Дамаск. Една от най-големите в света, в нея и до днес се съхранява главата на Йоан Кръстител, открита при археологически разкопки. През 2001 г. папа Йоан-Павел II посещава Дамаск и Омаядската джамия, като се покланя на светите мощи. С това става и първият папа, влязъл в джамия. В специалния отдел на музея Топ капъ в Истанбул,бившият петстотин годишен дворец на османските владетели ,са изложени и няколко от най-свещените за мюсулмани,християни и юдеи реликви.Сред тях са освен вещи на пророка Мохамед,още -стъпка на пророка Мойсей,жезълът на същия велик пророк и обкована в злато и сребро ръка на свети Йоан Предтеча,който също е почитан от мохамеданите.
Тялото на светеца най-вероятно се съхранява в Александрия, където още средновековни източници посочват, че то почива. Намереният скелет на мъж с липсваща глава и датиран към 1 в. потвърждават, доколкото е възможно, това твърдение.
На 28 юли 2010 година в България при археологическите проучвания на средновековния манастир „Свети Йоан Кръстител“ на остров Свети Иван, близо до Созопол, в основите на най-старата му църква построена в края на IV – нач. на V в. при разчистването на основата на олтарната маса на дълбочина 0,6 m под пода е открит мраморен реликварий (мощехранилница) с форма на малък саркофаг, дълъг 18 cm и висок 14 cm. Реликварият от алабастър съдържа части от ръка, лицева част и зъб. Появяват се съобщения в медиите и репортажи, гласящи че за някои български учени, откритите мощи принадлежат на Свети Йоан Предтеча и са донесени в Созопол в 4 век от Константинопол. През юни 2012 година екип на професорите Том Хигам от Оксфордския университет и Ханес Шрьодер от университета в Копенхаген публикуват ДНК анализ, според който всички намерени частици са на един и същ човек, който е живял в Близкия изток в началото на 1 век след Хр. Мощите се съхраняват в созополската църква „Свети свети Кирил и Методий“. |