най-вълнуващите, тайнствени и неразкрити все още загадки на историята си. Вървиш по земята й, напоена с вълнуващи разкази за древни племена, стара цивилизация и култура, далеч надминаваща всички известни досега. Загадъчната древност, погребана под мълчанието на хилядолетията и пясъците на забрава и забрани, бавно започва да разбулва тайните си. Защо ли точно сега? Дошло е времето сигурно?!

Една удивителна находка от последните години разбуни духовете в българската археология, почти толкова, колкото и откриването на мощите на Св. Йоан Кръстител в Созопол. Това е енигматичният топос Ада тепе край малкото южно българско градче Крумовград в Родопа планина.

Родопа планина е една, а може би и най-вълнуващата и загадъчна българска планина. Който е преброждал дебрите й знае, че това е друг един вълшебен свят - многолик, магически, вълнушващ и малко страшен. Родопа планина е събрала такова изобилие от археология и история, митове и легенди, колкото едва ли има на целия Балкански полуостров.

Едно от новите открития, които отново смаяха света, е, че в България се намира НАЙ-СТАРИЯТ ЗЛАТЕН РУДНИК В ЕВРОПА!!! Единственият известен по-ранен рудник за злато в света е Сакдреси в Южна Грузия, близо до границата с Армения.Прочутата маска на Агамемнон, която всъщност не е на Агамемнон. Снимка:wikipedia

На възвишението Ада тепе край Крумовград, известен като "Златният остров", международен екип от археолози с ръководител  доц. д-р Христо Попов и германският му колега проф. Албрехт Йокенхьофел откриха най-старата златна мина в Европа, датирана между 15 и 11 век преди новата ера.

Като германски учени потвърдиха изненадващия факт, че добивът на метала е ставал чрез извличане на златото от рудата.

Ада Тепе много бързо стана сензация в археологията. Той премести датата с 1000 години назад във времето, за което се считаше, че е започнал добивът на на злато от руда. Досега за най-ранни се смятаха рудниците на островите Тасос и Сифнос в Егейско море, както и на античните мини в района на днешния град Кавала, но датировката на Българският рудник доказа, че той е с ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПО-ДРЕВЕН от всички познати досега.

Добиваната мед е изнасяна в голям регион, включващ и областта на средното течение на р. Днепър, като част от предметите във Варненския халколитен некропол са от тези рудници.

Златна маска. Надгробна могила Светица до с. Крън, Казанлъшко. Краят на V в. пр. Снимка:wikipedia

До сега се смяташе, че златото добивано от руда е от І в. пр. р.Хр., а преди това се е употребявал така нареченият „алувиален" метод - чрез промиване на речната вода и рудните отпадъци в нея.   Разкритията от Ада тепе опровергават това и доказват, че българите са познавали извличането на злато от руда много преди тази дата.

 Отзивите на изтъкнати специалисти по археометалургия на международни форуми в Анкара, Бохум (Германия) и Инсбрук (Австрия) вече дават висока оценка на постигнатите резултати на археологическата находка.
 

Според хипотезата на германските учени, пикът на златодобива е достигнал през Къснобронзовата епоха и е снабдявал с благородни метали древна Троя и Микена, Егейското крайбрежие и Средиземноморието, след което незнайно защо затихва.

Прочутата маска на Агамемнон, която всъщност не е на Агамемнон

Най-любопитното обаче е, че материал от Ада тепе е ползван и за изработката на символа на микенската цивилизация-златната погребална маска на Агамемнон и златното съкровище на цар Приам. Това превръща този български златен рудник в най-стария на континента.

Оказва се, че "Илиада" на Омир не е било мит, легенда, приказни истории, а историческа реалност. Омир разказва за древните траки като изключително богат народ, за тракийския цар Резус, пристигнал в Троя, отрупан цял със злато, и тракийците цели в злато, взели участие в Троянската война с позлатени доспехи и позлатени оръжия, и коне със златни апликации.  Със сигурност златото е присъствало в бита на тогавашните обитатели на тази част от Родопите, защото в “Одисея” се разказва за свързана със селището Исмарос (по-късно – Маронея), което се намира по права линия на около 50 км от  Ада тепе. На връщане от Троя, Одисей се отбил в него, за да плячкосва бреговете на Егея. Тогавашният цар и жрец на Аполон - Марон, дарил Одисей с вино и седем таланта злато, за да го отпрати. Благородния метал пък той най-вероятно е имал от тракийското племе, обитавало Източните Родопи по това време.



Все още обаче не са разкрити всички мистерии около находището

– Kои са били обитателите на Ада тепе? Според една от работните хипотези те принадлежат към тракийското племе кикони, изчезнали от картата с разрастването на Одриската държава или бесите, народа на Орфей.

- Защо златодобивът е прекъснат и никога повече не е възстановен, въпреки че находището не е изчерпано?  

- Какви са били пособия за извличане на златото така, че е бил извличан почти целият метал от камъка?

- С каква цел е бил скрит достъпът на находището преди идването на турците?

- Какво е скрито в подземните галерии, дали е само злато или нещо друго, много по-ценно?

- Всички са чували за цар Резос и дали има връзка близкото светилище на Орфей с рудника?

- За чии аристократични нужди е добиван металът от нашия рудник?

Най-обсъжданият златен предмет в историята сигурно ще е маската на Агамемнон, която Маската на Агамемнон. Предполага се, че е направена от златните находища на Ада тепе. Снимка:wikipediaвсъщност не е негова. Названието й е дадено от Хайнрих Шлиман, който я открива в Микена през 1876 г. По-късните проучвания показват, че тя е правена около 1550 - 1500 г. пр.Хр. Въпреки, че днес никой да не си прави илюзии, че е пазела мъртвото лице на митичния предводител на елините в Троянската война, интересът към нея е голям. Дали обаче тя няма да се окаже произведение от злато, добито в рудника на територията на Ада тепе, Крумовградско, както и в материала на някои от най-известните микенски артефакти? Учените твърдят, че е твърде вероятно.

 Маската на Агамемнон. Предполага се, че е направена от златните находища на Ада тепе

Още едно доказателство за Тракийския произход на този обичай, разпространен от Траките и в Египет. Досега няма намерена нито една златна маска, принадлежала на гръцки цар, понеже обичаят определено не е гръцки.

Златното находище

Златното находище от Ада тепе е най-ранното теренно доказателство в Европа за добив на златна руда от коренни находища, датирано между 15 и 11 век п.н.е. Останките от древния рудодобив се простират на значителна площ - половин квадратен километър. Открита е и прокопана галерия. По цялото продължение на скалата има стъпаловидни изсичания, подравнени площи за придвижване и следи от огнища. Намерени са останки от керамични съдове и сечива. Находките показват, че на мястото се извършва не само добив на руда, но и първоначалната й обработка.

Една от най-интересните находки до момента е двоен лят калъп за отливане на бронзови брадви - лабриси. Което означава, че тогавашните хора на място са си произвеждали необходимите инструменти и сечива. Досега има още два такива известни калъпа.
Находката потвърждава тезата на учените, че край Крумовград се намира най-старата златна мина в Европа. Рудник от Микенската епоха нямат дори гърците. Единственият подобен обект в света, по-ранен от нашия, е на територията на Южна Грузия.


Датировката на калъпа вече е сигурна, изследването на нагара по него ще каже повече за употребата му и вероятно ще потвърди, че брадвите са правени от бронз. Касае се за сравнително масивни сечива с дължина около 20 см, над 700-800 г. всяко, с по две огледално разположени остриета. Едва ли са били ритуални, може би са използвани като оръжие, предполага Христо Попов. Такива калъпи са голяма рядкост - това е едва вторият, намерен на територията на България. А специално този от Ада тепе може да се брои за безценен, след като изтегля границата на златодобива в Европа с около 1000 години назад. Доскоро водещите представители на археометалургията в Германия твърдяха, че такива находища са били разработвани най-рано от средата на желязната епоха.


Възрастта му е на 3 500 години - от средата на второто хилядолетие преди Христа, и е бил експлоатиран по време на къснобронзовата и ранножелязната епоха. Все още не може да се датира точно горната хронологична граница.

Значението му е от такава голяма важност за историята на Европа и света, че е събран голям международен екип с ръководител доц. д-р Христо Попов и са отпуснати 50-те хил. евро от фондация "Хумболт" за проекта на НАИМ и Вестфалския университет в Мюнстер.

Намерено е случайно при разкопки на хълма, където археолозите проучвали древно светилище. Така те попадат на следите от рударство - златно находище и залежи с изключително висока концентрация - 7.5 кг злато на тон.

За сканирането са били използвани едни от най-модерните технологии на съвременната археология - въздушнолазарно сканиране, радиобактериално датиране, топогравски карти и дигитални реконструкции. Така се установява, че златодобивът е продължил от XV - XIII век пр. Хр. до IX - VIII век пр. Хр. Този период съвпада с времето на Троянската война.



Защо са били прекъснати работите в рудника?

Земетресение помело къщите на древните рудокопачи, предполагат учените, заради откритите на върха деструкции, разсипи от каменни стени и мазилки, хромелите между тях, голямото количество керамика. Всичко това е пръснато на голяма площ от няколко декара на най-високата точка на Ада тепе.

Типично за топографията на обитаването в Източни Родопи през бронзовата епоха – селищата да се разполагат по възвишенията,  вероятно заради някакви климатични причини или от гледна точка на сигурността. Тепърва предстои да бъде намерен и некрополът, за който се знае, че е някъде наблизо, но мястото му все още не е установено.




Откъс от книгата "Опасния архив на богомилите" на Христо Буковски

"В България има огромен брой стари минни изработки, които са открити от траките. Някой ги знаем. Но няма такива проявления на златото в днешните наши земи, които да не са им били познати. Няма по-умели рудари! Ако знаехме колкото те са знаели за златните находища по нашите земи, със сигурност щяхме да знаем много повече, отколкото знаем сега за залежите..." Това са думи на доц. д-р Васил Атанасов открил средновековния и античен рудник за злато само на 2,5 километра от удивителното тракийско светилище Перперек, Родопите, недалече от Кърджали.

Още през 1982 г. доцентът създава група, с която проучва дълбоко под върха единствените оцелели в европа рударски галерии. Те са световен уникат - няма други мини на нашата планета, които да са от 23 века и в тях да може да се влезе, за да се разгледат.

Според доц. Атанасов става въпрос за километри галерии с височина на места до 2,5 метра, в които се влиза през 7 входа по югоизточния склон! Там, където отделните хоризонтални галерии се пресрещат, се получават зали с размери до 5 на 10 метра! Към тях отгоре се спускат комини, използвани като отдушници. В един от тях, дълбок 15 метра, алпинист открива дупки за скоби в стените - явно са придържали въжета, с които изкопаната долу скална маса е била изнасяна горе на хълма.

По склоновете на хълма има огромни халди - натрупан изваден материал, около 3 000 куб. м., които са складирали или са щели да използват Толкова много е имало, че когато са прокарвали път от Кърджали до Хасково, строителите са изгребвали за настилката му колкото са искали и въпреки това пак е останало много.


Изследванията на доц. Атанасов показали, че преди идването на турците в края на XIV век достъпът до вътрешността на рудника нарочно е бил затворен чрез цяла система от съоръжения. Не е ясно защо. Дали потомците на траките са укрили нещо вътре или целта е била единствено да бъде прекъснат достъпът до златната руда - се питаме не само ние.

Снимка: Глинен съд от късната бронзова епоха

Основанията за тази загадка се подклаждат и от писанията на Дионисий Халикарнаски, че вътре в подземни олтарни пещери са се извършвали тайнствени ритуали и жертвоприношения на подземния бог на земетресенията. Дали предците ни са знаели и са правили връзка между земетресенията и  изчерпването на земното богатство? Защо под земята богомолците са полагали дарове с цвят на хиперперос. Думата не се превежда буквално, но общото звучение означава свръхчист огън, така и... свръхчисто злато! На старогръцки, който се е използвал в Източната римска империя, хиперперос означавало който е в или над огъня. Може би това обяснява свещеността на самите златни съдове, които траките използвали предимно в мистичните си обреди.

Едно е сигурно според специалистите: връзката между огъня и златото (органична за траките) и при античните, и при раннохристиянски автори винаги се подчертава в смисъл на жертвоприношениe.



Вижте и тази статия:

Сензацията на XXI век ще бъде България!/Златната цивилизация

http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2187:-xxi-&catid=143:2013-08-13-07-12-24&Itemid=228

Подбрани откъси от интернет сайтове


От книгата "История на златодобива по българските земи" на Стоян Авдев

Природните дадености на нашите земи предопределят важната роля на златодобива в историята на Мизия, Тракия и Македония.

В периода на разцвет на европейската енеолитна цивилизация по нашите земи е добито и обработено първото злато в света (4500-4000 г.пр.хр.).

През античността, в продължение на хиляда години, най-известните тракийски рудари - бесите, разработват златните и сребърните находища на Халкидическия полуостров, в планината Пангей, в Родопите и в западната планинска област на Тракия. Тук, по времето на Филип и Александър Македонски са извършени огромни минни работи, сравними със строителната дейност на пирамидите в Египет, а годишното производство на злато и сребро добива невиждани размери.

По време на Римската империя във всички златорудни райони е добивано злато и сребро, и хиляди работници са се трудили по златоносните разсипи. Едни от големите златни мини на Византия отново са на нашите земи - Перперек (Перперикон) и др. в източните Родопи.

Впериода 1400-1900 г. от нашите земи са добити над 73 т. през xx в. у нас са добити около 100 т.

Вкнигата са описани по-значимите златни залежи, древните и съвременните разработки. Тук ще намерите и подробен списък на селищата в чиито землища е имало стар златодобив.

-------------
За да не спират „Дънди“, затрупаха извор до „Златния хълм“
http://www.desant.net

Както вече писахме в няколко поредни броя, в този район има златни залежи за милиони долари. Според концесионния договор с дъщерната фирма на “Дънди” - “Болкан Минерал енд Майнинг” (БММ) обаче, страната ни ще прибира по-малко от два процента от печалбата от добива. За сметка на това пък ще ни останат отровените води, мръсните почви и променения ландшафт (ако някой се съмнява в тревожните прогнози на независимите еколози, да си спомни Челопеч).

Това, което по-малко се знае, е че с изчезването на Ада тепе, от лицето на земята завинаги ще бъде заличена една уникална по рода си археологическа находка. Всъщност, става дума за огромен терен с културни пластове, пръснат върху над 650 декара.

Само през м. г. оттук бяха изровени 5 тона древна керамика. А доказаните златни залежи, които крият недрата му, са около 27 тона. Именно тях сега канадците ще се опитат да измъкнат, унищожавайки силуета и снагата на възвишението, пълно не само с благородния метал, но и с множество културно-исторически съкровища.

Според експерти в бранша, потенциалът на златни запаси в България възлиза на 446 тона, които са съсредоточени в 33 находища, главно в Южна България. Проучените запаси обаче са едва 172 тона, което е само 40 процента от потенциала на страната. Въпреки това, България разполага със седмия по големина златен резерв в Централна и Източна Европа, показват данните на World Gold Concil, коментира bnr.bg.


По думите на инж. Данчо Желев преди 1989 г. България е била една от страните с най-добри геолози в Европа и света. „Но след промените всички държавни предприятия се разграбиха и държавата вече няма възможност сама да предприеме проучване и добив на злато“

Всъщност колко са златните запаси в Челопеч?


По данни от първия геоложки доклад на Комитета по геология от 1967 г. запасите на България са оценени на 1, 100 млрд. тона. През 1977 г. по неизвестни причини те са коригирани на 57 млн. тона. Трябва да припомним, че по онова време се криеха действителните залежи на стратегическите ресурси от благородни метали и затова прогнозата за очакваното количество злато е така драстично намалено. Макар и неофициално заради заплахата от преследване повечето експерти в бранша са категорични: златното находище в Челопеч действително съдържа над 1 млрд. тона злато.проф. Вълко Гергелчев.

Американски спътници са установили ,че на Българска територия под Пирин и Родопите има злато на стойност 1 трилион долара. Братя българи , Вие сте най-богатите хора в целият свят. Остава да си върнем златото и България !

Погребалната маска на Агамемнон – правена със злато от Ада тепе
Откъс
Венцислав ЖЕКОВ
http://rodopi24.blogspot.com

Учените предполагат, че материалът от откритото неотдавна от свищовлията Росен Тодоров съкровище от златни накити и бронзови секачи, произлиза именно от Ада тепе. Според археолога Христо Попов, най-голямото златно съкровище, откривано в Европа - Вълчетрънското, също е направено от злато от рудника край Крумовград. Най-любопитно обаче е, че се предполага, при това не без основание, че материал от Ада тепе е ползван и за изработката на символа на микенската цивилизация - златната погребална маска на Агамемнон.


Учените предполагат, че материалът от откритото неотдавна от свищовлията Росен Тодоров съкровище от златни накити и бронзови секачи, произлиза именно от Ада тепе. Според археолога Христо Попов, най-голямото златно съкровище, откривано в Европа - Вълчетрънското, също е направено от злато от рудника край Крумовград. Най-любопитно обаче е, че се предполага, при това не без основание, че материал от Ада тепе е ползван и за изработката на символа на микенската цивилизация - златната погребална маска на Агамемнон. Това превръща този български златен рудник в най-стария на континента. Микенската култура е открита в края на XIX век от Хайнрих Шлиман, който прави разкопки в Микена и Тиринт през 1874 и 1886 г. Той твърди, че е направил своите открития благодарение на вярата си във фактите от епопеите на Омир „Илиада“ и „Одисея“. Шлиман открива много предмети и огромно количество злато. В една от гробниците намира златна маска, която нарича „маската на Агамемнон“. По-късни разкопки откриват таблички с „линеар Б“, който в началото се е считал за негръцки език. Постепенно обаче започва дешифрирането на символи и превеждането на текстове.


Друг интересен факт, който произлиза от разкопките на Ада тепе е, че златото не е добивано само от открити мини, а е използван и закритият способ - в галерии. Рудникът е експлоатиран около 1 000 години. Златната руда, добивана в него, е много богата на благороден метал – около половин килограм на тон. Христо Попов посочи, че наличието на рудник като Ада тепе може да обясни и огромното златно богатство, с което са разполагали тракийските царе. Описанията на тракийските войни и царе, които според Омир разполагали с позлатени щитове и оръжия, придобиват все по-реални очертания, предвид откритията на златни залежи по земите на древните траки. Предполага се, че и златото на Троя произлиза от благородния метал, добиван на Ада тепе. Антично селище на хълма, което по-късно е прераснало в светилище, се е запазило чак до идването на римляните. Мнението на д-р Христо Попов е, че древните са умеели да извличат почти целия благороден метал от камъка, защото в останките почти не са открити следи от злато.


България е осеяна с уникални исторически и археологически паметници и находища. Страната ни наистина е особено богата от към култура и митология и направените в последните години, а и по-старите открития, доказват, че митологията изглежда съдържа много реалност в себе си. Древните автори пишат за несметни богатства и разкош, които са на път да се окажат абсолютна реалност. Това е повод да се замислим за тези текстове. Повечето учени ги считат митични разкази без елементи на истина. Един от големите български историци и изследвачи, както настояваше да го наричаме-проф. Иван Венедиков, отдавна беше прозрял, че в народното творчество и митовете и легендите се съдържа едно наистина огромно богатство, което може да служи на историците и археолозите, за да откриват и изследват феномените на историческите епохи.




Гледай Перперикон, мисли за Ада тепе!

Един от големите български историци и изследвачи, както настояваше да го наричаме - проф. Иван Венедиков, отдавна беше прозрял, че в народното творчество, митовете и легендите се съдържа едно наистина огромно културно-историческо богатство, което може да послужи на специалистите да откриват и изследват феномените на историческите епохи.
Ада тепе е само едно от зрънцата на националното ни историческо и археологическо богатство. Същият професор Венедиков споделяше приживе, че още от 50-те-60-те г. на миналия ХХ в. е алармирал в статии и изказвания, че на хълма на Перперикон има древни постройки, култови сгради, светилище и селище. Необходими бяха повече от 50 години, за да се задейства тежката машина на науката, която да започне разкопки и изследвания и да открие това, което ученият знаеше десетилетия по-рано. Разкриването и изследването на Ада тепе е една добра научна практика, която показва, как трябва да се работи, за да се открива. Това е първата стъпка, втората е, превръщането на тези обекти, след приключване на научното им обработване, в туристически забележителности, които да привличат чуждестранни и родни туристи и от това да печели държавата.






Ето една интересна статия за златото като метал
http://zlatoimeteoriti.bg


ХАРАКТЕРНИ ПРИЗНАЦИ ЗА ЗЛАТОНОСНОСТ !!

Още от древни времена хората са установили че има признаци за откриване на златото в речните корита и долини! Като цяло признаците за начилие на самородно злато не са един и два,а съвкупност от признаци които потвърждават наличието му,в дадена река,дере ,вада баирче,поток,и др.
Аз лично се ръководя от тези признаци при теренните обхождания за откриване на самородно злато.

Както всички знаем,златото е един от най тежките метали на земното кълбо.19 пъти е по тежък от водата и няколко пъти от различните други видове метал.При порой то върви на дъното във реката със така наречената Тежка фракция-Съвкупност от минерали и метали -Магнетит,Рутил,Пирит и Халкопирит Мед,Платина и др.За да има злато в една река критерийте са няколко.Или в района да има така наречените Коренни находища,или стари наносни конгломерати по склоновете на близките до реката байри,което бива сваляно от зимно пролетните снеготопения,проливни дъждове,и силни ветрове във околните дерета,които на свои ред чрез водата го събарят в речното корито!
Един от основните признаци е:




1. Магнетита

Магнетита е феримагнитен минерал и е един от оксидите на желязото.Тои притежава най силните магнитни своиства от всички естественно срещани минерали на планетата.
Начините му за откриване е чрез магнит.Достатъчно е да носите във вас достатъчно силен магнит,и на всяко усъмнило ви място да прекарате магнита във наноса поне на минимум 20 см в дълбочина и да установите наличието му!Ако има магнетит,то веднага ще залепне за магнетита.Колкото е повече магненита по магнита,толкова шанса да има злато е по голям.

Втория по важност признак е :



2.Кварца!

Кварца е скалообразуващ минерал със различни цветове според наличието на метал в него.
Лилав -аметист Жълт-цитрин Опушен кварц Млечен кварц и др.
Кварца е също много важен критерий за златоносност в дадена река.Спътник на златото,и често пъти със съдържание в самия него.

Следващия по важност критерий е :



3.РЕЧНИТЕ КАМЪНИ

При окисляване на пирита се получават от черни до ръждиви-оранджеви-жълти петна по тази част на речните камъни която лежи във наноса! Често пъти петната които съм виждал са черно-кафеви до ръждиви.Това е един от най сигурните признаци за наличие на злато в даден расип.Да не кажа на 100% но на 90% видя ли такъв камък със петна по него от долната му част която е лежала в расипа винаги има!И колкото повече такива камъни има в района толкова по силна е златоносноста! Обикновенно повечето петна са по едрите кварцови камъни.Достатъчно е просто да ги подритвате да се обръщат и да гледате.Има или няма петна по него!

Друг един важен критерии е:



4.Полския Хвощ:

Полския хвощ е водолюбиво растение,което се среща около естественните водоеми.Достига до 60 см височина .Нямам логично обяснение на този феномен,и до сега не съм открил някаде защо,но там където има полски хвощ винаги в близост до него,а понякога и в самите му корени излизат златинки.Колкото по голямо е наличието на полски хвощ в дадена река или дере,толкова по голяма е златоносноста в района поне на едно 80%.До момента нямам случай да открия полски хвощ в даден район и да няма злато в него!! Обикновенно при силна златоносност в даден расип,над него има туфи от по 50-100 растения на гъсто едно до друго.А понякога и целите брегове на реката/дерето са обрасли със това златопоказващо растение!

Това са основните четири критерия за за съдържание на злато в дадена река/дере,като поотделно не са гаранция за златоносност.Имал съм случай в дере има тонове Магнетит и кварц,и нито една златинка,и обратно.Няма магнетит и рядко кварц но пък много полски хвощ и ръждиви петна по камъните,и дерето по шестобалната система е Отличен 6!При съвкупност от всичките тези 4 критерия е гарантирано наличието на злато на 100%



МЕСТА НА ОТЛАГАНЕ,И НАЧИНИ ЗА ОТКРИВАНЕ НА ЗЛАТОТО!

Както вече казахме,златото е един от наи-тежките метали на земното кълбо!Обичайните места за добива му са руслата на реките,и рудниците.Във реките начините да се озове там са няколко.Стари расипи оформени през някои от етапите на формиране на земята,или рудници в близост до реката,в които има съдаржание на злато.При попадане в речното корито,златото се придвижва във възможно наи- правата линия.Расипите се формират обикновенно зимно време,и ранна пролет,при пролетното снеготопене.Силата на придошлите води понасят речния пасък със всички метали,и минерали във реката,златото като най-тежко се движи най одзад.Обикновенно отлагане се получава от вътрешната страна на завои, прави участъци непосредственно след бързей,след водопади там където водата се успокоява,при препядствие в реката(скала,паднало дърво) Често пъти едни от най богатите расипи са във средата на реката,ако има остров,и реката го заобикаля от двете страни(визирам малки реки до 10 м) От един такъв остров концентрацията стигна до 4 гр на кубик.Отлагания се получават и във шисти, прагове(цепки)във скалисто речно дъно.Във една такава цепка е възможно да има от няколко грама, до няколко десетки,или стотин грама,според това каква е златоносноста на реката !Начините за откриване на тези расипи са няколко.Следвайки релефа на реката,се следи за признаците описани в предната тема.Първо се установява има ли Кварц в реката,следва магнетита ,има ли ги двата признака започват пробите!
Пробите се правят на вероятните места за отлагане на златото!Вътрешната страна на завои,препятствия в речното порито непосредственно след препятствието.Едновременно със пробите се наблюдава и за следи от окислен пирит (черно кафявите -ръждиви петна по камъните)

Пробите започват в началото на завоя като се опробват първите 20 см ако са отрицателни,вторите 20 см,,и следователно третите 20,или до 60 см в дълбочина не намерите ли златинка във легена се започва същата процедура в средата на завоя в самия бряг! Същото деиствие се прилага и във края на завоя! Вече опробван се установява има ли отложено злато или няма.Абсолютно е грешно да преустановите пробите още на първите 20 см,или още в началото на завоя.Чрез тези проби се добива представа за количествата злато в дадения завои,за концентрацията му в даден край,или среда на завоя,и за дълбочината на наноса!Много е важно да добием представа каква е вероятната концентрация, на каква дълбочина върви от кота 0,и на каква дължина се разпростира! Същата е процедурата със препядствията в реката.Опробват се много старателно! Имал съм случай пред скала широка 120см и висока 80 см след проби в първите 80 см не излезна нищо,и във едно 20-30 см почти във края и на широчина 20 см и дължина 30 см дълбочина около 30 см над 1,5 грам! От няколко лопати 1,5 грам! Това са точково отлагане! Такива точки на отлагане има почти във всяка река.По една или друга причина реката отлага златинките на една малка площ и вероятноста на 1 квадратен метър да извадите от Грам,до няколко десетки,или стотин е много голяма! Точките се намират само със проби и рутина!Рутината се добива със четенето и практиката
Точки на отлагане,има почти във всяко дърво,корените на което са почти в самия браг! Разбира се ако реката е богата на злато,и в близост до него има златоносни расипи! Корените се вадят бавно,и се изпират във леген!Едни от най хубавите златинки съм ги намирал именно в такива корени.

УСТАНОВЯВАНЕ НА НАЛИЧНИ ЗАПАСИ В РАСИПИТЕ И НАЧИНИ ЗА ТЯХНАТА ОТРАБОТКА!

Ако всичко по горе сте прочели,стигаме до момента в които вече сме научили кои са признаците за наличие на злато в дадена река. Разгледахме и начините за откриването му ,и стигаме до момента в които вече имаме пред нас завои които е с размери 10х2 дължина и ширина на наноса!
Взели сме пробите старателно и сме установили следното:
Пример: В началото до 60 см по шестобалната система 4,във средата 3 ,във края 5-6.
Сега искаме да разберем какво е вероятното количество на златото във расипа.Дали си заслужава цялостната му отработка,или поетапна на определни части от него.Искаме като цяло да установим перспективен ли е завоя за сериозна работа! Как можем да направим това.Първо трябва да знаем стандартните мерки определящи Кубика!!
1 кубик=400-420 лопати
1 кубик=22 колички
1 кубик= близо 2 тона
1 кубик=100 кофи от латекс
Имаме завои 10х2 приемаме за дълбочина до подложка 0,80 м. и започваме.
10х2=20
20х0.80=16. Или във приетия за пример завои имаме общо 16 кубика материал-баластра. Сега идва момента да разберем заслужават ли си тези 16 кубика да се обработят цялостно,или само част от тях.Как може да размерем това.
Най добре е да се отдели 1 ден за проби и изчисления за да ни е ясна цялата картинка във дадената ситуация!
След положителния резултат във всички проби в завоя имаме установено злато по цялата дълбина в наноса. В началото е добре, в средата по слабо и в края много добре(по посока на течението)
Разполагаме драгата/улея, и там кадето сме взели пробата, напречно на насипа на канал прехвърляме 100 лопати.Промития шлих се отделя доотмива в леген и резултата се тегли и имаме от началото 0,40

Същото деиствие в средата.Там имаме 0,30. И във края по същия начин 100 лопати и установяваме наличие на 0,50 ст.
Ако от началото имаме 0,40 от 100 лопати ако умножим по 4 идва 1,20 гр на кубик
във средата по същия начин имаме 0,90 на кубик
И във края имаме 1,5 на кубик. Събираме:
1,5+0,9+1,2=3,6
3.6:3 +1,2
1,2 грама е средната златоносност на расипа! Или ако имаме 16 кубика във тях очаквания добив е
16х1.2=19,2 гр,което е абсолютно задоволителен добив имайки предвид времето за отработка,няколко дена!!
Тези данни са абсолютно реални и на тяхна база се правят професионални изчисления във промишления златодобив.Могат да излезнат “грешни” само и единственно във положителна посока.Ако примерно в расипа излезнат 2-3 самородки по 3-4 грама и 5-6 самородки по 1-2 грама.
Ако не излезнат прогнозирания добив се върти около 17-21 грама средно 19
Имаме установен запас от 19 грама,и идва момента за отработката му!!
Работа се започва от най крайната му част и се върви срещу течението на водата .Започвайки от края,се оформя изкопан ров 1х1х80 промития материал пада след него по течението на реката,преместваме съоражението на метър пред вече изкопания ров,и се отработва следващия кубик,като отмитата баластра и промития материал падат във вече отработения ров.И със всяко следващо миене преместваме драгата срещу течението на реката със по 1 метър,и промитата баластра пада във вече отработените дупки. Това се прави със цел терена напред да остане чист и незатрупан за да не установим в последствие че сме затрупали доста силно петно и да трябва да почистваме няколко кубика за да достигнем до стерилния пласт и да слизаме от него надоло!!

Преди да установя това,имам доста затрупани силни златоносни петна.Дори и във момента
Друг един вариант за отработка е със струиник.Под налягане се разбива материала едрите камъни се отделят предварително, и после със лопатата само сепрехвърля в драгата за промиване,което е доста по лесно от Кирка



Препоръчано
Интересна статия:
Ада тепе: Проклятието на златния хълм
http://www.eurochicago.com/2013/10/ada-tepe-proklyatieto-na-zlatniya-halm/

2014-01-09 21:10:54