Архив

< Май 2016 >
П В С Ч П С Н
            1
2 3 4 5 6 7 8
9 10 11 12 13 14 15
16 17 18 19 20 21 22
23 24 25 26 27 28 29
30          

Българска история

Заговорът против България/ Сакралната мисия на новите богомили.Революция в Европа?

bul nadpic"По времето, когато Боян Мага започна своята дейност, както дворецът, така и

Прочетете още...
 
Съвършено секретно: Тайните мистерии на българските богомили

BO1През 1245 година, само година след превземането на последната и най-свята богомилска  крепост

Прочетете още...
 
Това за което учебниците по история мълчат - Световната мисия на Българската ерес

Разпространение на Богомилството. ВЕЛИКАТА ЕРЕСЕдва ли има религиозно учение, което да се представя в толкова деформиран вид, както е

Прочетете още...
 
Предсказания за България от Петър Осоговеца, богомилски жрец

bogomili malkaПетър Осоговски е Доростолски епископ през Х век, неговата църква е била в днешна

Прочетете още...
 
Тенгрианството, древните маги, богомилите и кам-бояните жреците на Тангра

magic1Главна задача за окултизма станало проникновението и познанието за съкровенните тайни

Прочетете още...
 
Знаменателните водачи на съвършените богомили

B1Рецепта за съвършенство няма, обичат да казват мъдрите побелели глави, независимо коя е

Прочетете още...
 
Астрологичната символика и зодиите в богомилиското учение

BOGOMЧаст от презентацията на доклада на Радислав Кондаков, на Четвърта национална

Прочетете още...
 
Богомилската музика,трубадурите и романите за Светия граал

troubadour2xТе пееха за Сватбата на Царския Син.

Прочетете още...
 

Популярно

В Свещари "Мистерията на намерените в България останки на карета и коне на 2 500 години"

Английският Дейли Мейл (Daily Mail) отдели специално място на археологическата

Прочетете още...

Заговорът против България/ "Пътят на коприната" - стратегически задачи върху съдбата на България

Този исторически важен, международен път, който някога свързвал Китай със

Това за което учебниците по история мълчат - Световната мисия на Българската ерес

Едва ли има религиозно учение, което да се представя в толкова деформиран вид, както е

Тайните знания на колобрите и божествена сила на древните български мистерии ОРЕНДА

Обвити с мистика и легенди, колобрите (древните български жреци) са част

Тайните бойци на българските манастири - забравените освободители на България

"Тайното братство" е сред най-интересните факти в родната ни история. Това е

Заговорът против България/ Сакралната мисия на новите богомили.Революция в Европа?

"По времето, когато Боян Мага започна своята дейност, както дворецът, така и

Кодирани послания, шифър, тайни кодове и тайнописи/ Шифърът на Калоян

Една от най-слабо проучваните теми в българската история са тайните кодове и тайнописи

  • Заговорът против България/ "Пътят на коприната" - стратегически задачи върху съдбата на България

  • Това за което учебниците по история мълчат - Световната мисия на Българската ерес

  • Тайните знания на колобрите и божествена сила на древните български мистерии ОРЕНДА

  • Тайните бойци на българските манастири - забравените освободители на България

  • Заговорът против България/ Сакралната мисия на новите богомили.Революция в Европа?

  • Кодирани послания, шифър, тайни кодове и тайнописи/ Шифърът на Калоян

stamp-from-a-doc-in-vatican-secret-archive малкаИзгорени ли са наистина книгите на Александрийската библиотека? Къде са укрити нацистките

съкровища?... Замисляли ли сте се коя е онази институция – за разлика от ЦРУ, КГБ и МИ-6, видима, явна, на показ и вероятно по-мощна от всичките подобни служби, взети заедно… Която управлява без да отговаря на неудобните въпроси за управлението и съществуването си. Ние славяните в източния край на континента, може и да не се чувстваме зависими от мощта й. Но какво знаем и не знаем за Ватикана?

Да загърбим Средновековието, Инквизицята, Конкистата, кладите…, да останем дори само в рамките на днешното време в днешния свят.

 

stamp-from-a-doc-in-vatican-secret-archive малка

 (ydara.com: публикуваме тази интересна статията с известни съмнения относно някой твърдения и констатации (като например назоваването на тракийските богове Орфей и Дионис като гръцки), но в интерес на познанието на различните гледни точки е добре да се прочете и дискутира)


Дворци, богатства, произведения на изкуството, подозираме ли измеренията на владенията на Rom-Roma-Allegorie-des-Nils-Vatikanische-Museen-20110916-103533Римокатолическата Църква? Ами тихата й реална власт? Политиката, влиянието й, външните й отношения; банката, скритата цена на явната благотворителност, емисарите й по цял свят (или разузнаването й?)… Ами натрупаните имоти, колекции, вещи – повечето “невидими”, не обявявани, не показвани – глупаво би било да се вярва, че са плод само на даренията на богатите католици.

Има ли тайни във Ватикана? Например, дали заграбени от фашистите ценности и произведения на изкуството в края на Втората световна война не са сменили притежателя си – и заради какво. Писателите не се притесняват от такива въпроси. Авторите на бестселъри пишат за тайни общества, за секти, за експерименти – те не се свенят да подлагат на съмнение богоугодните цели и дейност на Светата Църква.



• Евангелията – свещените библейски табута
• Имал ли е съпруга Яхве-Първосъздателят
• Проклятие ли е Грехопадението
• Луцифер – Сатана или Утринна звезда
• Кой е истинският “Христос” – Исус или Йоан
• Следовници и самозванци – секти и ордени христови
• Изгорените на клада – повече от жертвите на Сталин
• Богохулните послания на Леонардо – геният-еретик
• „Българската следа” според Том Кланси
• Исторически, геополитически и още тайни и манипулации


 

КЪДЕ ИЗЧЕЗНА Александрийската библиотика. Кой взе тайните...

 

След толкова наблюдения, ровения в литературата, физиката, химията и писания за тамплиери, свободни зидари, масони и т. н. стигнах до изводи, които ще Ви представя системазирано като подточки, а после при интерес ще ги представя подробно и подкрепени с факти:

 

1. Изгоряла ли е Александрийската библиотека? Очевидно да, но явно предварително от там са изнесени свитъците с историческите и длуги тайни, които тя е съдържала, и след това е изгорена! Защо?! Но къде са те сега? Явно чрез много скитания и премеждия те са попаднали във Ватикана - тази институция на подтискане на човешкото знание и развитие. / Спомнете си стотиците изгорени на кладата, които са дръзнали да се обърнат против нейните догми /. Христос / Доколкото го е имало, /е проповядвал едно -  бог е в сърцето ти /, и никога не е говорил за създаването на църква, особено такава, която да държи в подчинение и подтисничество обикновените хора спрямо определена клика богати хора.

Такава е ролята на църквата и до ден днешен. 

Вече има и специални манастири за "изперкали монаси". Това продължава и до днес, чрез промиване на мозъците на хората още от деца. Пример - Полша. Не е възможно да съществува толкова огромна / 40 километра рафтове / и недостъпна за повечето изследователи библиотека да е създадена само от  кардинали и папи!

 

2. След като източните народи с техните алтернативни религии, а и православното славянство са взели да натрупват знания и да придобиват сила, внезапно започва да се пренаписва тяхната история и умишлено да се обезличават / така е и с България /, а раздробените западни народи получават готови знания, и започват да се обединяват и "внезапно  откриват Америка по арабски карти", Леонардо Да Винчи, също внезапно започва да чертае апарати от бъдещето / по скоро да пречертава известни вече неща от ватиканската библиотека/, като и до днес се подържа ореола около него. Организират се кръстоносни походи / и до сега с неясна цел /, но в най лошия случай са донасяли нещо ново от изток.

 

3. Ватиканът дава готови знания на хитлеристка Германия, като при това принуждава Хитлер уж да подпише с кръв договор със Сатаната, при обещанието му, че ще смачка източното славянство. И днес този документ се пази в музей! Борбата против евреите служи само за параван, като умишлено е завишен броят на загиналите евреи. Знаем, че тогава в цяла Европа е имало по малко от един милион евреи. Как са унищожени шест милиона и до днес не е ясно! Но митът за холокоста продължава да се вихри и всеки дръзнал да го оспори се наказва! Ами защото и при тях има скрити тайни, известни на малък кръг избрани хора и на Ватикана! Иначе, защо насилствено беше създадена на това място еврейската държава при такива ужасни природни условия и с мощна финансова подкрепа,  поддържана, като Лас Вегас?!

 

 




І. ЧОВЕЧЕСТВО, СЪТВОРЕНО ЗА ГРЯХ

…програмирали сме наново действителността. Езикът е вирус, религията е операционна система, а 1401.vatikan muzejмолитвите – никому ненужна информация. Едно кликване и си зачеркнат със случайно избрани единици и нули.
Нийл Геймън, Американски богове /Бард, 2004/

С нарастваща активност в новия век библеисти, историци и търсачи на комерсиални сензации получиха стимул да споделят с любопитните свои открития и предположения в областта на теологията, най-общо казано. Свещеният Граал, Евангелията, действителната история отпреди 2000 години /и по-назад/, митовете и реалните образи на Мария Магдалина, Месията и последователите му се размесиха с други действащи лица от легенди и хроники: царе, патриарси, папи, рицари и няколко тайни общества. В съвременен аспект, потайното лице на Римокатолическата църква, взе да придобива къде по-явни, къде още по-зловещи контури. За неизкушените от Канона се разтвориха нови стаи в сградата на популярната наука, които се оказаха пълни с „нездраво” ровене дори в най-свещените книги.


Ще се опитам да се въздържа от “богохулни” коментари, във всеки случай ми е ясно, че с тема като тази се присъединявам поне към Лин Пикнет и част от колегите й в “заявката” за отлъчване от Църквата. Два реални повода за това на популярната авторка са книгите й
“Мария Магдалина. Тайната богиня на християнството” /ориг. 2003, “Кръгозор”, 2006/ и
“Луцифер. Забранената пътека към познанието” /ориг. 2005, “Кръгозор”, 2006/.



МАНИПУЛАЦИИ: СЪТВОРЕНИЕТО И СЕМЕЙСТВО ЯХВЕ

Колкото и странно и светотатствено да се струва на вярващите, дори Библията не твърди, че Бог, Небесният Отец е създал света – или поне не е бил сам и без помощ. Хилядолетия след създаването stanza-della-segnatura-im-Vatikanна “Генезис” юдейските и християнските свещеници се опитват да скрият, че еврейската дума, преведена като Бог в единствено число, всъщност е в множествено – “elohim” също както “херувими” означава повече от един херувим. Така “елохим” /нататък вероятно умишлено съкращаван до “Ел”, т.е. Бог/ съчетава понятията за мъжко и женско начало, за богове и богини. Познатият ни Яхве не е бил сам в началото на началата, защото дори тази алфа и омега на мъжкото превъзходство е имал съпруга. И не само това. В някои версии тя родила Луцифер, в други пък той бил нейн любовник.


Въобще, съпругите явно били проблем на Бога: според еврейските легенди първата съпруга на Адам не била известната Ева, а родената като ханаанска “божествена жена” /”balaat”/ Лилит. И това не бил брак, сключен в рая, защото тя отказала да се подчинява на Яхве, понеже знаела неговото тайно неуловимо име.

Впоследствие, недоволната от “инфантилния” си /дори в леглото/ мъж, тя се отдала на “разюздан секс” с демоните като отмъщение за низвергването й. /Л.Пикнет/. Лилит е изхвърлена от Библията, но се появява отново през Средновековието като майка на Дявола.
През 1984 г. американският учен Уилям Г.Денвър пише: “Последните археологически открития донесоха текстове, които за първи път ясно идентифицират Ашера като съпруга на Яхве, или поне за такава са я признавали в някои кръгове на Древен Израел. Там Яхве е неразделна част от култа към Ашера, а някои признават богинята направо за негова съпруга.”

Разкопки в Рас Шамра извадиха на бял свят плочки от 14 в.пр.н.е., на които се твърди, че “съпругата на Ел”, “Продължителката на Божия род” или Ашера, не била по-различна от повечето богини-майки, вкл. и от шумерската Астарта и финикийската Танит. Барбара Г.Уокър /в “Женска енциклопедия на митовете и тайните”, Ню Йорк, 1983/ отбелязва още: “За известно време Ашера приела семитския бог като свой съпруг. Тя била Небесната крава, а той – Бикът.


След светия им брак тя родила Небесните близнаци – Шахер и Щалем, Утринната звезда и Вечерницата”. Утринната звезда е самият Луцифер, следователно той буквално е син на Бога. Важно е да се допълни и, че след като израилтянските племена пристигнали в Ханаан, тя властвала заедно с Яхве като върховно божество близо 600 години, наравно с други по-низши езически богове. Олтар на Ашера имало дори в Соломоновия храм, преди патриархалните почитатели на Яхве да я запратят окончателно в лоното на езичеството.

 

 



ВЗЕТИЯТ НА ЗАЕМ ХРИСТОС


Разбира се, че езичниците са стопроцентови еретици, след като техните богове се били осмелили да “имитират” живота и смъртта на Христос. Египетският Озирис, персийският Тамуз и римският Митра, както и още няколко умиращи и възкръсващи богове /като гръцките Орфей и Дионис/, били родени по време на зимното слънцестоене, около 25 декември, в скромни места като пещери.

Появата им била ознаменувана с изгряването на нови звезди, с идването на пастири и влъхви. Всички те умрели в петък през пролетта, за да възкръснат като по чудо след няколко дни. Дори днес някои християни обясняват тези смущаващи съвпадения с дяволска пародия от страна на създателите на езическите митове, а би трябвало дори за сляпо вярващите това обяснение да звучи странно, защото всичките тези истории предхождат живота на Исус със стотици, дори хиляди години. Понякога се твърди, че в най-добрия случай те са измислени като репетиция и са бледи копия на истинската легенда.


Настина ли: умиращият и възкръсващ бог Тумуз /съпруга – Ищар/ стигнал до Йерусалим през Шумер и Вавилон и бил познат като “сина на кръвта” и “единственият заченат син”. Люлката му била направена от шиник, подобно на Исусовата. Той бил жертвеният Агнец на Бога, небесният пастир, Тъжният човек.

Появата на древния бог Озирис се известявала от ангелски хор и Тримата мъдреци, които приемали формата на три звезди в Орион – още една връзка с Витлеемската звезда на Христос. Плътта му – по време на ритуалите и разиграваните жречески мистерии – била изяждана под формата на хлебни питки, а пшеницата се наричала “растението на истината”. /отново у Л.Пикнет/.


Но да не забравяме, че ревностните католици все още са окуражавани да “отдават страданията си на Бога”, който странно защо не иска никой да му отдаде радостта и удоволствието си. Звучи доста невероятно Исус да е имал намерение да основава църква за бъдещите поколения, след като очевидно твърдо е вярвал в неизбежния край на света. Учениците му очаквали всеки миг той да даде сигнал за този край. Основаването на Римокатолическата църква от св.Петър може да се разглежда като пряк резултат от това, че Христос не се завърнал, както било обещано в апостолските времена.


Поне през първите два века след възникването на християнството, нямало стройни религиозни правила, нямало дори единни свети писания, нямало Нов завет. Отношението към падението на Адам и Ева и природата на Бога и Дявола се различавало доста в различните християнски групи в Римската империя. Това объркване продължило, докато Константин не превърнал християнството, вярата на някогашните роби, в държавна религия през 4 в.сл.н.е.




ПОМАЗВАНЕТО – БЕЗ МАГДАЛИНА НЯМАШЕ ДА ИМА МЕСИЯ

Жената с алабастровия съд със скъп нард е Магдалина, тя излива благовонията и ги отрива с косите си. Това е ритуалът помазване и той е от огромно значение, защото титлата на Исус “Христос” означава “помазаният”. А това е единственото помазване, споменато в Новия завет, извършено е от жена и би трябвало да се почита като велико тайнство в християнството. Исус подчертава, когато се обръща към учениците си, възроптали срещу дръзкия жест на “блудницата” – “тя посипа благовоние по тялото ми, за да ме подготви за погребението”. А нали християните вярват, че това “погребение” е различно от всички останали, защото Исус надмогва смъртта. Като го помазва, тя го прави “Христос” и го белязва за неизбежната му смърт.


Истинското значение на ритуала е напълно неясно за останалите му ученици, а той непрекъснато се опитва да им внуши важността му, като им казва почти троснато: “Истината ви казвам, каквото и да се проповядва из целия свят, деянията й ще се разказват в нейна памет”. Е, само че Канонът /до днес/ и тези му ученици, основали в негово име Църквата Му /още тогава/ - мълчат. И това не е единственият пример, в който става ясно как дори първите християни са преправяли посланията на Христос, за да съвпаднат с техните намерения.


Не само, че помазването не се чества, ами и Църквата не е казала на кой ден се е случило това. Евангелските автори много добре са замаскирали и самоличността на човека, който е извършил това тайнство. /“Мария Магдалина. Тайната богиня на християнството”, ориг. 2003/. Само евангелието на Йоан дава да се разбере, че помазването се е състояло в къщата на Марта, Лазар и Мария и че точно последната е извършила ритуала. Матей, Марко и Йоан поне го “оставят” в Бетания, Лука го “праща” в Капернаум и то в началото на мисията на Исус, а не към края й. Ясно е, че помазването на краката на Исус – с което се обозначава, че е жертвен цар – е създало много силни врагове на жената с алабастровия съд.




ГРЕХОПАДЕНИЕТО, РАЯТ, АДАМ И ЕВА

Имаме митът за Сътворението на света в 6 дни от Бог, последвана от мита за Адам и Ева, чиято същност е точно обратна на египетската със своето свенливо и пропито с вина отношение към голотата и съсредоточаване върху сексуалния грах, женската порочност и божественото възмездие на един гневен, тираничен и дребнав бог.

 

След хилядолетия на проповеди и неологични дебати, в които гадното поведение и невменяемостта на Яхве са сведени до вредното ограничение на философията от далеч по-големи умове от неговия. Историята, разказвана в първата книга на Стария завет, Генезиз, е успяла да предизвика повече зло и неврози, отколкото Сатаната и Фройд тайно са мечтали.


Очевидно за да не си дава много труд, Бог икономично създал майката на света от едно Адамово ребро, макар тази част от историята да е интерпретация на мита за шумерска богиня, която по по-обясними причини, създавала бебето от ребрата на майките им в ролята й на “Богиня на реброто и Богиня на живота”.


Някои от ранните първосвещеници и класическите автори локализирали Едемските градини в Етиопия, Монголия и дори в Индия. Много археолози и теолози от дълго време смятат, че Едем се е намирал в Шумер, древната земя, лежаща на ок.200 км отвъд северния край на Персийския залив. През 80-те години на миналия век обаче, д-р Джурис Заринс заявява, че истинският Рай останал под вода, след като нивото в Залива се вдигнало силно след описаните в “Генезиз” времена.


Впрочем, не ни се съобщава дали адът е съществувал преди “небесния преврат” на бъдещите “паднали ангели”, но сме сигурни, че е съществувал след него, когато Луцифер загубил ангелския си статут.

 

В описанието на “събитията” пророк Исая го нарича така: “Как пропадна ти от небесата, Утринна звезда, син на зората! Как бе изхвърлен на земята и какво причини това на човечеството!” Вече трябва да сте провокирани от обръщението към онзи, за когото се смята, че е самият Дявол! /Лин Пикнет/.


Историята на внезапното прогонване на човека от Рая – и като литературна метафора, и като буквален факт – е така отчетливо запечатана в колективното несъзнавано, че не може да бъде пренебрегната. Тя е предопределила отношението на юдео-християните към мъжете, жените, първородния грях /а оттам и към децата/, към Създателя и неговата опозиция Луцифер-Сатаната-Дявола.

Този мощен мит е проникнал част от възприятията ни и е наложил убеждението, че животът е проклятие, смъртта е краят, който връща тялото обратно в съставляващата го тлен и всичко свършва. Че на жените е вродена интимна близост със злото, че мъжете имат картбланш да правят каквото си искат не само с всички животни на земята, но и с жените, и че от Бог преди всичко трябва да се боим.




НЕИЗГОРЕНИ БОГОХУЛСТВА

Много ранни християни /а и по-съвременни мислители/ са се мъчили върху обезпокоителния въпрос дали един справедлив бог би оставил дори Сатаната да се мъчи в ада цяла вечност. Постепенно започнали да приемат, че средностатистическият грешник ще бъде прикован в ада завинаги. Днес Ватиканът твърди, че и най-непоправимият грешник може да получи прошка от Църквата, ако се разкае искрено.

Един Джордано Бруно не го е направил. Оправданието с тъмните времена преди Просвещението не струват пукната пара, ако на другото блюдо на везната сложим несекващия стремеж на Църквата познанието да остава по-тясно достъпно и по възможност главно за оторизирани каноници и преписвачи, които да го тълкуват по “правилния начин” /днес темата за абортите, хомосексуализма, дори за жените-епископи са не по-малко щекотливи, от потуления скандал с далаверите на Ватиканската банка, например/. Истинско чудо е, че хора и книги са пропуснати от кладите, стъквани от старата и по-нова Инквизиция.

Жан Маркал в “Монсегур и тайната на катарите” /1986/ саркастично коментира: “Вечният Бог е зъл по природа и ужасно ревнив…, държи се като богат капиталист, който няма намерение да споделя вечността си с никой друг. Защото какво ще му е удоволствието от нея, ако е за всеки.”

Джон Милтън – доста преди него, в “Изгубеният Рай” отбелязва:

“Всемогъщият ни остави духа и силата, за да страдаме силно и да трае дълго болката ни и така да задоволим отмъстителния му нрав.”


Както пише големият френски окултист и мъдрец на 19 в. Ерифас Леви: “Няма нищо по-абсурдно и безбожно от това да свързваме името на Луцифер с Дявола, да го превръщаме във въплъщение на злото. Интелектуалецът Луцифер е духът на ума и любовта; той е Светият дух, а физическото същество Луцифер е велик носител на универсален магнетизъм”.


Обобщавайки труда на мнозина изследователи, Лин Пикнет подхвърля, че образа може да е взет от финикийския или ханаанския мит за Хелел, синът на бог Шахер, който възжелал трона на Всевишния, но бил изхвърлен в бездната. Луцифер е асоцииран и с асиро-вавилонския бог на светкавиците Зу, птицата на бурята, понякога наричан “огнена летяща змия”. Той е прокълнат, защото ламтял за плочките на съдбата, дадени му от майка му, богинята Тиамат. Има аргументи, че този преход се отнася за гордия крал Небукаднезър, който драматично изгубил божественото благоволение.




ІІ. ВАТИКАНЪТ, „МИНИСТЕРСТВАТА” МУ И ПИАРЪТ НА БОГ

“Християнството било по-скоро епидемия, отколкото религия. То се опирало на страха, истерията и невежеството”.
Колин Уилсън, “Окултното” /1973/

Версията на Дан Браун за “шифъра на Леонардо” разбуди духове и предизвика крайни мнения и коментари. Но отключи – а това е безсъмнено – една вълна за изваждане на бял свят на трудове, изследвания, хипотези и още белетристични творби /някои от които, написани преди бестселъра му, но някак игнорирани в повечето части на света/.


Без никаква плахост се поставиха въпроси дали Църквата не е погубила повече хора, отколкото покръстила; и дали пък многократно преписваните събития в Библията и Новия Завет не са целенасочено цензурирани и доизмислени в името не на укрепване на вярата и християнските добродетели – а на налагането на една чудовищна световна власт.

По-могъща от партиите, правителствата и военните им министерства. Защото борави не с гласоподаватели, а с човешки души. И – може би – за времето на съществуването си, от Петър допреди няколко десетки години /а дали не и сега?/, е умъртвила в името на Доктрината и от името Божие повече човешки същества, отколкото последната Световна война.


Какво всъщност представлява Ватиканът, как е устроен и управляван, как е възникнал и какви пътища е следвало развитието му през столетията? Какво се крие зад стените му и кой е дърпал в хода на годините конците на значителното политическо могъщество, подчинявало крале и императори? Докъде се простира истината и откъде започва легендата в разказите за огромните му имоти и богатства? Една от книгите, даваща отговорите е “Ватиканът – история и тайни” на Клаудио Рендина. Но това е исторически труд.


При майсторите на трилъри също не липсва автентичност: Като във всяка независима държава и във Ватикана властваше бюрокрацията – в конкретния случай така наречената Курия, чиято основа мисия бе да ръководи онова чудовищно голямо нещо, все още известно като Свещената римска империя. Освен Държавния секретариат, който се занимава с дипломатическата дейност на Църквата, Курията се състои от още 9 свещени конгрегации. Всяка от тях има функцията на министерство, отговорно за един или друг аспект от делата на Църквата.


Най-могъщият от тези отдели е Светата конгрегация за доктрината на вярата, известна до 1965 г. като Конгрегация за Светата инквизиция на еретическата грешка. На повече от 450 години, инквизицията оставаше жизнено важна част от ежедневната дейност на Църквата, не че някой продължаваше да я нарича така. Според учебните програми на католическите училища по целия свят Конгрегацията за защита на вярата продължава да разследва случаите на ерес, да издава присъди за измяна, да налага дисциплинарни наказания на свещенослужители и да отлъчва грешници.


В изключителни случаи част от Конгрегацията може да изпълни ритуала на екзорсизма, да влезе в схватка със Сатаната или да предприеме нужните действия при атака срещу вярата. /Това описание е на Джон Кейс, който в “Сянката на Бога” – ориг.изд.1997 г. – праща своя Джо Ласитър, бизнесмен, охранител и бивш спец-войник по следите на един смахнат доктор. Последният се опитва от ДНК от запазени свети мощи да възкреси Бога или пък Дявола; не става ясно, но Светата Църква смята, че става въпрос за Антихриста и избива бая народ за да предотврати това събитие. “Използвайки ДНК-материал, взет от обещаващи мощи, аз създадох непорочно зачатие за 18 мои пациентки” – съобщава д-р Барези. На кино отгледаха динозаври от замръзнала в труп ДНК, в действителността се роди овцата Доли, какво ли може би вече е постигнато… /.



ПРИМЕР ЗА БИЗНЕС-ИНТЕРЕСИТЕ

на Църквата и разпрострените й и отвъд Океана пипала откриваме у Томас Гифорд. Той написва “Братството” – ориг.изд.2004 г., - където пък съвсем реално един папа умира за да го наследи друг, но междувременно тайният орден на асасините избива живите свидетели на тесните връзки между Светия престол и нацистка Германия в годините на Втората световна война, напълнили тайните Ватикански колекции с ограбени шедьоври на изкуството.


Ето:

През 1948 г. кардинал Франсис Спелман, архиепископ на Ню Йорк, който бе свикнал да ги гледа от другата страна на “Медисън авеню” срещу резиденцията му до “Сейнт Патрик”, решил да си ги върне. За кратко време Църквата заела прекрасните сгради и настанила там многобройните си служби. Златната стая на “Медисън” 451 станала съвещателна зала за съветниците на Диоцезата.

В приемната с изглед към “Медисън” се събирал Градският трибунал на Архиепископията. Но връзката на Светата църква с кварталчето на изток от катедралата “Сейнт Патрик” датира от края на 19 век, когато тук била построена скромната черква “Сейнт Джон”. Сетне Църквата продала земята и тук бил построен известният комплекс “Вилард”, чиито сгради напомняха на много познавачи за строгите флорентински дворци на Медичите.




ИНКВИЗИЦИЯТА – “СТРАШНИЯТ СЪД” ВСЕКИ ДЕН

Лин Пикнет допълва цитираната мисъл на Колин Уилсън: Дефиницията е в тясна зависимост от конкретното проявление на християнството, което авторът има предвид. Спокойствието, търсещият дух и интелектуалния потенциал на странстващите катарски проповедници по онова време нямали нищо общо с декадентския начин на живот на висшето католическо духовенство и с поразителното невежество на енорийските свещеници.

Тогава на сцената излиза Доминик де Гузман, който отприщил истински апокалипсис срещу поне 100 хиляди нещастници, причинил страдания на милиони. Под знамето на новия му Орден на доминиканците той създал Светата Администрация, известна просто като Инквизицията – име, което би трябвало и до днес да предизвиква у почтените хора същите тръпки на ужас, каквито предизвиква думата “Гестапо”. Те доста си приличат, с тази разлика, че Гестапо олицетворява за много кратък период злото в сравнение с дългата власт на Инквизицията. Тя всъщност, действа и днес, но с по-невзрачното име Конгрегация на доктрината на вярата.


Доминик бил канонизиран през 1234 г. Майкъл Бейджънт и Ричард Лий отбелязват в “Инквизицията” /1999/: “Ръцете на малко светци са така изцапани с кръв…” Кладата била отговорът на Бог на молитвите на инквизиторите. Църквата виждала “предимствата” й: сравнително безкръвна е, има уникалната способност да предизвиква ужас, смъртта е особено мъчителна и накрая – тя пречиства.


Макар да стигат до непростими крайности, ужасите на нацистите и касапницата, в която Сталин избива 20 милиона, представляват само част от падението, до което може да стигне жестокостта на човек срещу човека – пише Пикнет в своя “Луцифер”. – Опустошенията на инквизицията са липсващото звено в историята на садизма – това на жестокостта на мъжете срещу жените.

Не би трябвало да ни очудва, че свещениците от Църквата на св.Петър неуморно се борели срещу жените. Все пак Мария Магдалина се оплаква на Исус, че “той мрази мен и всички жени” /в две от апокрифните Евангелия/, но яростта и безумството на тази омраза все още имат властта да разтърсват душите. Извинението от “тъмните векове”, разбира се, било вещерството. Тогава Църквата постулирала, че не само вещиците, но и всички жени били изконно заразени с нечестивост. Твърдели – като някогашните равини – че Ева получила менструация чак след като развратничила със змията и, че Кайн бил резултат от тази връзка.

Днес ортодоксалните евреи отказват да се здрависват с жена, ако е в цикъл, а селяни от съвременна Европа вярват, че в “такова положение” тя може да вкисне млякото или виното и да затъпи ножовете. Пикнет дълбоко се съмнява, че в изгарянето на вещици, според нарочно изчисление, били умъртвени не повече от 100 хиляди жени от всякаква възраст.

Ужасиите са прилежно съхранени в “доклади” на римокатолическите “ескадрони на смъртта”. Книжнина изобщо не липсва. Наръчникът на инквизиторите, “Средствата срещу вещиците”, е написан от кошмарния тандем Хенрик Крамер /1430-1505/ и Якоб Спренгер /1436-1496/ и преведен на английски от друг виден праведник от първата третина на 20 в. Монтагю Самърс. Изобретателността и садизмът на мъченията, както и фактът, че повечето обвинени били жени, показват скрития смисъл на Инквизицията, така както го разбирали истинските сатанисти Крамер и Спренгер. Техният “наръчник” срещу вещиците е категоричен, че вещерството е престъпление, характерно за женския пол.



АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ ЙОАН ПАВЕЛ ВТОРИ

Въпреки, че покойният отец Войтила заяви и при гостуването си у нас, че не сме отговорни за атентата срещу него, на някои писатели продължава да им се привижда българската следа. Един от най-очернящите ни трилъри, преведен и у нас е на корифей в жанра – Том Кланси. “Вашингтон Поуст” пише, че героят на “Червеният заек” – ориг.изд. 2002 г., - се превърнал в “най-нашумелия образ в съвременната американска приключенска литература”.

Четивото е твърде подвеждащо и отделни моменти направо шокират: Кланси разследва операцията на КГБ да премахне папата-поляк чрез българските тайни служби, които пък се “имат” с турските “Сиви вълци”. В романа много от имената са действителни, политическата обстановка в страните от бившия Соцлагер е обрисувана на моменти стряскащо правдиво. Но само толкова. Жалкото е, че майстор като Кланси почти не оставя друга възможност у западния читател, освен да отсъди, че българите наистина са участвали дейно в подготвения от КГБ атентат срещу Светия Отец.

Въпреки глупостите:
Шефът на разузнаването разполагаше с всякакъв вид сведения за интимните навици на лидерите по света, а българският партиен бос си беше коцкар в истинския смисъл на думата. Разбира се, ако се разчуеше, въпросните жени нямаше да видят бял ден, но прелюбодеянието си имаше цена. От друга страна, българският ръководител беше як пияница и едва ли щеше да си спомни кога и на кого какво е казал…

 

Очакват, че стрелецът ще е някой си Строков, Борис Строков, предполагаемият убиец на Георги Марков. Опитен убиец. Много е вероятно да използват българи. Те са нещо като корпорация по убийствата на Източна Европа, но така или иначе са комунисти, а това означава шахматисти, а не играчи на терена. Да не забравяме, че към Държавна сигурност действа въпросният специален отряд. Той е на пряко подчинение на Политбюро и доколкото знаем от нашите източници в района, не оставят нищо черно на бяло.


Книгата на Том Кланси е най-бедната откъм Ватикански потайности. Вездесъщите американци, намират изменник в Съветските тайни служби, който на цената на бъдещия живот на семейството му в задокеанската Обетована земя, разкрива каквото знае за готвения атентат срещу Папата.




ІІІ. ОПРОСТЕНИЯТ ПАЛАЧ НА ГРЕХОВЕТЕ НИ

В живота такива неща не могат да се случат. Ако това ще ви успокои, ги възприемайте като метафора. В края на краищата религиите по определение са метафори: Бог е блян, упование, жена, присмехулник, баща, град, дом с много стаи, часовникар, оставил прекрасния си хронометър в пустинята, някой, който ви обича и дори, противно на всяка логика, небесно същество, което се вълнува само от едно – футболният ви отбор, войската, фирмата и бракът ви да пребъдат и да процъфтяват, и да възтържествуват над всичко, което е срещу тях.
Нийл Геймън, Американски богове /Бард, 2004/



ПРАВЕДНИЦИ В ДОГОВОР СЪС САТАНАТА

Известната история за договора със Сатаната, получила огромно разпространение в Европа за период от цяло хилядолетие е прототипът на историята за Фауст, която повлияла върху безумния лов на вещици през Ренесанса. Някой си Теофил от Мала Азия бил свещеник, но сключил сделка с Дявола за да си върне нечестно отнето епископско място. А по този начин идеята за договор с Нечестивия станала и основа на демонизацията на мюсюлмани, юдеи и “обикновени” еретици. “Атрибутите” на подобна връзка, яростно заклеймени от канон и църква, включвали дълъг списък “дейности”, част от които попадат в сферите на съвременните езотерика, хиромантия, окултизъм.

И по тази линия в една “гилдия” трябва да поставим и спиритуалисти-“сатанисти”, и алхимици, и екстрасенси, и медиуми, и учени и гении. Някои от тях са имали късмета да дочакат естествената си кончина. Стотици хиляди обаче, не толкова известни, безименни или описани надлежно в “докладите за разпитите” на Светата Инквизиция, не са имали този късмет.


Като т.нар. “Магдалинини перачки” в Ирландия, 175 от които почиват в гробището “Гласневън”, Дъблин. Най-късната година върху надгробните плочи е 1993-та. 133 от тях фактически са препогребани, а скандалът покрай техните злочести истории от наши дни бе яростно обсъждан. В модерна държава – член на ЕС, където не само в манастира “Хай Парк” са действали зловещите “Магдалинини перални”. Лин Пикнет в своята “Мария Магдалина” е намерила място за тях: “те и внезапно още много и много в други сиви институции с високи стени, пръснати из цяла Ирландия.

В началото колебливо, както всички жертви на малтретиране, бивши магдалинки и членове на техните семейства излязоха на светло, за да разкажат… Това бяха трудни за вярване описания на живот зад решетки, на унижения и потисничество на човешкия дух.

Огромен скандал, но въпреки това все още има начетени и мислещи хора особено извън Ирландия, които никога не са чували за него. Думата на свещеника в съучастничество с местните държавни служители е била закон. Независимо колко силно си умолявала и твоето семейство се е застъпвало, ако си била сметната за “паднала” или възприета като люшкаща се на ръба да погубиш душата си, ставаш магдалинка. Някои момичета са били прибрани само защото не са били харесвани, или не са успели да се приспособят. Голяма част от перачките пък – направо от сиропиталищата, също управлявани от монахини, които не са били по-добри от трудови лагери, включително побоищата и гладуването до смърт.”


Да не забравим: всяка форма на отговорно семейно планиране и досега е анатема за католическата църква. Мери Ан Сорентино, журналистка, била изп.директор на “Планирано майчинство” в Нова Англия от 1977 до 1987 г. В резултат на работата й за организацията, е отлъчена през 1985 г. и сетне пише саркастични атаки срещу съвременната история на Църквата и особено за върховното й незачитане на гражданските права на жените и децата. Върнете се няколко реда нагоре: годината е 1985, не по време на Ренесанса /а по времето на Йоан-Павел Втори, канонизирал най-много светци/.




НАБЕДЕНИТЕ: ЛУЦИФЕР, САТАНИСТИ И АКУШЕРКИ

Прототип на историята за падението на Луцифер можем да намерим в персийския мит за Ариман, Великата змия или Повелителя на мрака, който предизвикал съперника си, слънчевия бог Ахура Мазда, божествения баща. В първата от апокрифните книги на Енох /реален източник/ се описва падането на ангелите като звезди. Там те са изредени по имена – 18 без някой от тях да е посочен конкретно като Луцифер или кандидат за мантията на Сатаната.


Цели три века Европа, а след това и части от Северна Америка, са били обхванати от лудостта да провъзгласяват за вещици най-невинните сред всички същества, в резултат на което са унищожили цели общности. Стените на селските къщи се покривали с вонящи човешки мазнини от непрекъснатите изгаряния на кладите, на които поставяли дори деца. Дори веднъж жена родила, докато агонизирала сред пламъците. Някак успяла да избута бебето надалеч, но тълпата го върнала обратно, тъй като било отроче на Сатаната.

Вярата в Дявола и неговите последователи е донесла повече мъки, злини и ужас на света, отколкото истинският сатанизъм. Много лесно изпращали на кладата дори само за съмнение в съществуването на вещерството. Такава е цената на фундаментализма. И не трябва да го забравяме. /цитирам Л.Пикнет от книгата за Луцифер/.


Един от източниците на споменатия Хенрик Крамер бил Йоханес Нидер – тай свързал директно сатанизма с вродената греховност на жените. Отношението към тях личи в “Правилата на брака” на монаха Черубино от 15 в.: “Гълчете я строго, сплашвайте я и я дръжте в подчинение. И ако това не върши работа…, вземете пръчка и я набийте здраво, защото е по-добре да накажеш тялото и да поправиш душата…” Друг църковен “класик”, Тома Аквински, пише, че “съпругата седи по-долу от роба, защото робът може да бъде освободен, а жената е поставена в подчинение по природен закон”.
Няма да повярвате, но в числото на “слугините на Дявола” били включени и акушерките, защото /в Крамер и Спренгър/ “никой не нанася по-коварна щета на католицизма от тях”. Професията им била високо почитана в Древния свят – Египет, Рим – но в християнството тя е демонизирана. Например през 1591 г. шотландска благородничка били изгорена на клада, заедно с акушерката – защото потърсила помощта й. Когато през 19 в. Симпсън въвел етера и хлороформа при раждане, в християнския свят се надигнал масов вой, тъй като е “греховно отрицание на волята Божия”, а “хлороформът е средство на Сатаната и очевидно облекчава жените”.


Последната арестувана жена по законодателството от 1735 г. за преследване на вещици във Великобритания е Хелън Дънкън. Тя е задържана през 1944 г. Монтагю Самърс безспорно не е сам в мнението си, че “замаскирайте както ви е угодно спиритуализма и неговите сродни суеверия, но те не са нова религия, а доброто старо вещерство”. Случаят с Дънкън е допълнително заплетен, заради доказателства, че в него е участвало британското разузнаване. От пощата на в.”Дейли Мейл” може да се изрови пък, че “Ан Фрийман е последната осъдена на смърт вещица в Англия”. Датата на екзекуцията е 20 март 1879 г.





МАНИПУЛАЦИИ И В ЕВАНГЕЛИЯТА

Никейският събор, свикан от Константин през 325 г.от н.е. решил какви книги да бъдат включени в Новия завет. Другите били анатемосани заедно с онези, които твърдели, че документите са автентични. Кирил от Йерусалим /315-386 г./ заявил в духа на догмата: “Има само четири евангелия в Новия завет, а останалите са фалшификати и са опасни…” Изследователката Лин Пикнет се чуди от какво толкова са се страхували Кирил и неговите събратя отци. И предполага, че “обяснението може да се състои в това, че въпреки в евангелията от Новия завет Мария Магдалина да се споменава неохотно, ролята й в много от забранените книги е толкова голяма, че тя се превръща в тях в положителна героиня, направо звезда. Част от тези книги са достигнали до нас, защото били скрити от отмъстителното духовенство на Константин и се появили наскоро.

Като например Евангелието на Мария, за което се предполага, че е писано през 2 в.от н.е. Намерено е в Кайро през 50-те години на миналия век. Много изгубени евангелия са намерени в Наг Хамади през 1945 г., сред които са Евангелията на Тома и това на Филип. Те обикновено се пренебрегват от повечето съвременни библейски изследователи, защото автентичността и значението им се смятат за спорни.”


Още по-плашеща каноничните отци роля, играе Мария Магдалина в значително по-късното произведение “Пистис София” /Вяра-Мъдрост/. Тя е представена като жизнерадостна, интелигентна и може би прекалено доминираща и контролираща. Там тя задава 39 от 42-та въпроса в беседата с Исус и отново си навлича мощния гняв на мъжете, особено на Петър. Самата Мария се обръща към Учителя:

“Господи, аз винаги ще те разбирам, винаги съм готова да тълкувам думите, които произнасяш. Но се боя от Петър, защото той ме заплаши и мрази моя пол.” Не са без основание констатациите, че първия сред Апостолите е Мария Магдалина. В “Пистис София” по едно време тя казва на Учителя: “Господи, обясни ни…, но така, че и моите братя да те разберат” и изобщо появилите се апокрифни книги чертаят безусловната картина че тя, а не Петър, е била най-близката и любимка на Христос.


В Евангелието на Марко ясно е казано: “Когато Исус възкръснал, рано в първия ден от седмицата, той се показал първо на Мария Магдалина.” Ватиканът се опитва да изопачи и това, като обяснява, че Той нямал жени-ученици. Преди 2000 г. няколко жени не само са следвали отблизо Учителя, но те, а не простоватите му ученици – са били заможни, и са го подкрепяли с пари, храна и вино. А може би и с много повече.


Гностичните евангелия ясно казват, че Христос приемал жените в обкръжението си. И тъкмо те, а не лишените от въображение мъже, които често не разбирали какво им казва и не схващали смисъла на саможертвата му, били членове на най-тесния му кръг от посветени. Та не е необяснимо, че Петър се гневи “как е възможно Учителя да говори така на жена за тайните, за които и ние нищо не знаем. Нима наистина е избрал нея и я предпочита пред нас?”


Но дори канонистичната цензура и угодливите преписвачи са оставили несъответствия в четирите синоптични евангелия. В това на св.Йоан има такъв пасаж: “Край кръста на Исус бяха майка му, нейната сестра, Мария, съпругата на Клопа, и Мария Магдалина. Когато Исус видя майка си и до нея ученика, когото най-много обичаше, той каза…” Явно не иде реч нито за Петър, нито дори за младия Йоан. Изследователи отбелязват поне пет епизода от Евангелието на Йоан, които съвпадат с гностичните текстове. И най-силният е, че обичаният ученик без колебание вярва във Възкресението, а Петър и останалите ученици не го разбират.





ОЩЕ МАНИПУЛАЦИИ И СЕКС В ТАЙНО ЕВАНГЕЛИЕ

Карпократианците били гностици от 2 в. Създателят на групата Карпократ от Александрия /78-138 г.сл.Хр./ практически смесва езически и християнски практики върху култа към Изида със сложни правила за инициация, с пароли и тайни ръкостискания, както и кръщението като важно тайнство. Всъщност, не много по-различни от тези на следовниците на Йоан Кръстител. Култът се прекланял пред египетските богове, почитал прочутите гръцки философи, приемал Исус за полубожествен и заченат по нормален начин. Говорело се, че притежават рисунка на Христос, правена по заповед на Пилат – по която създали статуя, носена на процесиите. Това ги прави първите известни християни, които имали култов образ на Спасителя.

Те скандализирали праволинейните си събратя почти с всичко: отричали прелюбодейството и собствеността, практикували “задължителен секс” – като смятали, че вроденото сексуално желание трябва да се почита; превърнали греха в начин на спасение и на всичко отгоре вярвали, че представите за добро и зло са измислени от хората. /Лин Пикнет/.


Но най-важната информация от карпократианците, достигнала до нас е, че притежават тайно евангелие от Марко, което им “повелявало да извършват сексуални ритуали в името на Исус”. Изключително компрометиращо позоваване на него било намерено от проф.Мортън Смит в библиотеката на манастира “Мар Саба” през 1958 г. Това било едно писмо на Климент Александрийски до някой си Теодор, в което – по ирония на съдбата – като ругаел карпократианците, запазил доказателство за тайното евангелие, което заклеймявал и охулвал.

Палеографите установили със сигурност, че писмото е писано от Климент – ако се замислите внимателно, ще осъзнаете, че не знаете подробности за този апокриф, дори половин век след откриването му. Звучи невероятно някой ортодоксален християнин да си измисли това, което Климент твърди; че карпократианците практикували “мръсен” секс, както им повелявал св.Марко по заръка на Мария Магдалина, която от своя страна, предавала вероятно заръките на самия Исус.

Реално в писмото отецът признава алтернативното евангелие за автентично и мълчаливо се съгласява, че в християнството е имало сексуални практики, запазени за затворен кръг висши служители – посветен елит от адепти. Немалко шокиращи моменти има в този апокриф. Различна и твърде смущаваща е “версията” със съживяването на Лазар и какво станало сетне в дома на сестра му Мария от Бетания /Магдалина/. /“Мария Магдалина. Тайната богиня на християнството”/. Повече от богохулство!


По конкретен повод през 2004 г. журналист от “Дейли Мейл” пише: “Бих обсъдил със сеньор Бутилионе /”герой” от пореден църковен скандал/ защо хомосексуалността не е заклеймена в евангелията. Да не би авторите им да се били слепи за нея, или пък виждаме някаква божествена некомпетентност?” Ако загърбим “пикантериите”, остава сцената, където “една жена”, “градската блудница” или “грешница” /според каноничните Евангелия; специално “грешницата” е въведена от папа Григорий Първи през 691 г./, споменавана подозрително оскъдно в Новия завет, помазва Исус. Лука се прави, че не знае коя е.





ІV. ПОСЛЕДОВАТЕЛИ И САМОЗВАНЦИ В ЛИТЕРАТУРАТА И НАИСТИНА

Историята на Църквата винаги е била многоцветен гоблен, изпълнен с разкривени лица и разкъсана плът, пропит с болни амбиции, алчност и продажност, интриги, заговори и агресия.
Томас Гифорд, „Братството” /Ера, 2006/



ЛЕОНАРДО ИЛИ ШЕСТОТО КЛЕЙМО

Стигнахме и до Харвардският професор по символика Робърт Лангдън, който е извикан “в швейцарски научно-изследователски център, за да анализира тайнствен символ – отпечатан с нажежено желязо върху гърдите на убит физик – той открива доказателство за невъобразимото: възраждането на древното тайно братство на илюминатите…, най-могъщата тайна организация, съществувала на земята.

Илюминатите са се появили отново за последната фаза от тяхната легендарна вендета срещу древния им враг.” /”Шестото клеймо”/. И една книга по-късно: “Лангдън подозира, че покойният уредник е бил член на Ордена на Сион – многовековно тайно общество – и е пожертвал живота си, за да пази най-святото съкровище на Ордена: неимоверно важна религиозна реликва, скрита от векове…”.


Сполучливи, или не – трябваше да се направят филми по книгите на Дан Браун, за да стане ясно, че Църквата е раздразнена и наскърбена. Имал ли е Иисус плътска връзка с Мария Магдалена и син от нея? Твърде богохулно ли звучи такова любопитство за Сина Божий или просто е пореден опит за търсене на исторически факти от живота на Сина Человечески. А разкрития вероятен терорист в ЦЕРН, който може да предизвика реален Армагедон, шокира извън всякакви литературни прогнози.


Сигурното е, че някои изкарват добри пари от тези занимания. Не чак толкова, колкото потънаха във Ватиканската банка, но за тях Светият престол мълчи. Илюминатите са друга работа. Те имали тайни религиозни общества в Европа през втората половина на ХVIII в., които се борели срещу йезуитите. Йезуитите пък били основно оръжие на папската власт в борбата с ересите. Орденът е основан през 1534 г. от Игнаций Лойола (1491-1556). Членовете му не напускат светското общество, но смятат, че всички средства за постигане целите на църквата са позволени и са една от главните опори на Контрареформацията.


Сион е най-южният от хълмовете, на които бил построен Йерусалим. Йоав, един от военачалниците на Давид, го завоювал от иевусеите. На него се оттеглил Давид от Хеврон, поради което градът бил наречен градът Давидов. Тук бил издигнат и дворецът на цар Давид, по-късно разрушен от римляните. Храмът и околностите също носели това име - Сион.


Тайнствата в книгите на Дан Браун породиха създаването на противоположни лагери, написването на други книги, тълкуващи неговата и… явното неодобрение на Римокатолическата църква. Друго едно авторско трио то обвини в плагиатство, но пък самите те бяха излъгани, че са открили във Франция шефа на Ордена. Навсякъде конкретни неточности бяха опровергани и изобщо всичко бе обявено за художествена измислица. Но няма дим без огън и събираните „измислици” на литераторите не могат да компенсират насадените неистини и жертвите на каноничната църква за цялото й съществуване.


А иначе – самият Леонардо поставя множество неразрешени и до днес въпроси, независимо дали е бил гений, или най-малкото е имал достъп до тайни знания, погубени днес /както се твърди в друга книга – “Тайната египтология”/. Отделен въпрос е дали са изгубени, или погребани навеки – например в Тайния архив във Ватикана. Бил ли е Да Винчи илюминат, ционист или тамплиерски велик магистър? Ако случайно документи от Александрийската библиотека са се съхранили – изнесени преди опожаряването й – в „мазето на Леонардо” за да послужат за експериментите и конструкциите му, все нещо щеше да е останало. В нечия хроника като клюка, факт или набеждаване. Ватиканът нямаше да му прости.





НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ИИСУС ХРИСТОС

По повод "Месианското наследство" от Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн /същите, дето се съдеха с Дан Браун/, електронното издание на в.”Стандарт” отбеляза навремето: “Всъщност това е продължението на революционната книга "Светата кръв и Свещеният Граал". Тук тримата задават нови неудобни въпроси - имало ли е повече от един Христос?

Христос ли е основателят на християнството?
Наистина ли последователите му са били толкова миролюбиви, колкото традиционно се смята?
Какво свързва Ватикана, ЦРУ, КГБ, Мафията, Масоните, П2, Опус Деи и рицарите тамплиери?
Какъв мистериозен съвременен кръстоносен поход обединява британската индустрия, Чърчил и Де Гол, ЕИО и "Солидарност"?”


Самите автори разясняват: “Разследването на една малка местна мистерия в Южна Франция, което продължи дванайсет години, доведе до публикуването на "Светата кръв и Свещеният Граал" през 1982 година. Беранже Сониер, неизвестен лангедокски свещеник от деветнадесети век, ни поведе, образно казано, и ни посочи камъните, които трябваше да обърнем, за да разгадаем закономерностите в неговия разказ.

Той ни отведе при едно тайно или полутайно общество, Братството от Сион, чиято история можеше да се проследи почти хиляда години назад във времето, някои от членовете му бяха много известни личности и което си остава активно във Франция, а вероятно и на други места, и до ден днешен. Целта на този орден бе да възстанови на трона на съвременна Франция династията на Меровингите, династия, слязла от историческата сцена преди повече от хиляда и триста години.

Тук обаче нещо не се връзваше. Какво толкова бе специалното на династията на Меровингите? Защо за нейното възстановяване на трона се бяха загрижили такива видни личности като Леонардо Да Винчи и Виктор Юго, а в по-ново време - фигури като Андре Малро, маршал Алфонс Жуен, а вероятно и Шарл де Гол? Частичен, но много важен отговор на този въпрос получихме, когато открихме, че самите наследници на династията на Меровингите имат претенцията да са преки потомци на старозаветната династия на Давид.


Е, литераторите също грешат – когато се появят контрадоказателства, светът веднага разбира. Клерикалните медии го съобщават, онези, дето се занимават с популярна наука и сензации – също. И не абат Сониер, а съвременник на авторите, представящ се за какъвто не е и поукрасил някои истории, остави изследването им само като роман-трилър.



“БОГОУГОДНА” ПОЛИТИКА: НЕПОГРЕШИМИТЕ

Винаги се е налагало да се постигне баланс между плътското, злото и силата на добрата, всеотдайността, вярата и надеждата за по-поносим живот. Когото и да е изтезавала и убивала Църквата през дългата си история, за това са били виновни хората вътре в нея, не самата вяра. Хората са добри или лоши, но вярата, че Христос е умрял, за да изплати греховете ни, че слабостите и провалите на човека са изкупени с неговите страдания, винаги е накланяла везните в полза на религията.

Доброто винаги побеждава, така са ни учили, но понякога човек започва да се съмнява. Доста често, ако питате мен.” Съмняващият се е Томас Гифорд – през устата на адвоката Бенджамин Дризкил, героят му от “Братството”.


В миналото, когато много неща зависели от папската власт, Църквата винаги се е обръщала към войската. Силвестър Първи, Лъв Трети, Григорий Осми, Климент Седми – всички те са защитавали властта си с помощта на една или друга армия, но през 1869 г. папата нямал вече към кого да се обърне.Великите сили на Европа били постигнали негласно съгласие, че папската институция е отживяла. Но Пий все пак, имал един последен коз и не му оставало друго, освен да го изиграе. Той се обърнал към силата, която Исус разкрил пред Петър, силата на духа.

През юли 1869 г. духовенството обявило принципа на непогрешимостта и онова, което Църквата нарича архиепископство. Така папата ставал непогрешим по въпросите на морала и вярата; миряните нямали друг избор, освен да му се подчиняват. Учението и решенията му не можели да бъдат отхвърляни или заменяни от никого в целия християнски свят. Духовната битка можела да бъде спечелена, но не и битката със светското. Едва през 1929 г., когато Пий Единайсети влязъл в съюз с Бенито Мусолини с подписването на Латеранските договори, Църквата отново можела свободно да се меси в света на властта, парите и политиката.


Е, какво излиза: благодарение на Дучето, духовният отец получил възможността да се бърка в светските работи. И то как! А Гифорд развива предположението, че Римокатолическата църква е играла двойствена роля по време на последната Световна война. Където е можело – помагала е на партизаните, за да не губи човешката връзка с обикновения католик. През другата врата е срещала нацистките палачи – също католици, впрочем – с които е договаряла преразпределение на заграбените ценности и произведения на изкуството. Много смела и шокираща теза – ще кажат някои. В книгата асасините /лични и предани на папата убийци/ покриват с кинжал следите, а към края „нашите хора” намират зад скрита врата истинска подземна картинна галерия в двореца на кардинал – кандидат да замести починалия току-що папа. Вероятно Рим е проклел и Томас Гифорд. Каква наглост…



БРУДЕРШАФТ С ХРИСТОВАТА КРЪВ

Нацистите са скрили съкровища на стойност милиарди долари, произведения на изкуството, злато, бижута, скъпоценни камъни и какво ли още не…, но тази плячка е безполезна за тях. Какво могат да я правят? На тях им трябват пари, някакъв начин да я превърнат в пари. Навсякъде има оцелели нацисти: Кондоровия легион в Мадрид, “Ди Шпине”, всички есесовци, които са се измъкнали от Европа в Африка, Южна Африка и скъпоценните ви Съединени щати. Не са само Менгеле, Барби и Борман…, има стотици военнопрестъпници, за които никой не е чувал, и всички са се нуждаели от пари. Единият начин да намерят капитал за основаване на фирми бил да продават произведения на изкуството.

Не било лесно обаче да намерят купувачи, на които да се доверят…, затова прибягнали до изнудване. – Искаш да кажеш, че са продавали тези неща на Църквата? Така са си набавяли капитал? – Купувайте от нас или ще разкажем на света как сте купували крадени съкровища през войната. Това е изнудването. Но Църквата все пак е получавала нещо срещу парите си! Било е…, още е деликатно равновесие. Църквата не е безсилна, би могла да издаде скривалищата на много бивши военнопрестъпници. Затова нацистите се боят от нея. Страхът е взаимен.


Звучи не чак толкова невероятно. Примерно, колкото да обясняваш клонирането на овцата Доли преди 20 години. Пък и Томас Гифорд би трябвало да е някакъв католик. Обратното значи, той да е Антихристът. Изобщо, “Братството” задава много въпроси; темата с папските убийци, асасините, е екшъна – всичко останало е политика. Като да скриеш голяма част от наличното човешко познание и архивите за собствените си грешки, граничещи със злодеяния…


Например – ако от трилърите се върнем към апокрифите и каноничната книжнина – някои несъответствия около „положението” на Предтечата. Подходящ за връщане във „въпросителното състояние” на начален размисъл за последователите и самозванците, учениците и сектантите.




КОЙ КОЙ Е? ЕДИНИЯТ Е УЗУРПАТОР

Любопитно е, че Йоан Кръстител не се почита като първия християнски мъченик /за какъвто се смята св.Стефан/. Дори, когато бил арестуван от Ирод и обезглавен по желание на Иродиада и безименната й дъщеря, Новия завет мълчи по въпроса дали в последния си миг назовал Исус Христос свое вдъхновение и свой Спасител. Нито пък ни казва в чие име покръства Йоан… Докато лежи в затвора, Кръстителят праща послание на Христос, в което пита: “Ти ли си този, който трябва да дойде, или трябва да чакаме друг”. Но докато сцената на брега на река Йордан /кръщението на Исус/ се цитира пламенно навсякъде от Църквата, тези последвали съмнения на Кръстителя духовенството пази в мълчание.


Днес учените са сигурни, че определени текстове от Новия завет първоначално били посветени на Йоан, а не на Исус. Един от най-кощунствените антипримери за старанието на клерикалните преписвачи е прочутият химн на Дева Мария във възхвала на Бога, когато открива, че е бременна с Христос, известен като “Магнификат”. Това е било песен на Елисавета, майката на Йоан Кръстител. По същия начин кланетата на Ирод първоначално са имали за цел да се елиминира Йоан, в чийто вени тече синя кръв, с което той застрашава властта му.


Обобщено в действителността отпреди 2000 години, вероятно и Йоан и Исус са били водачи на отделни, близки култове със свои последователи – формулира хипотезата си Лин Пикнет. И други съвременни изследователи – “еретици” в очите на Ватикана – се съмняват дали очаквания Месия не бил първоначално Кръстителят, изместен от Исус. Посочват се противоположните им характери /Йоан повече пасва на религиозния архетип за хрисим, праведен, аскетичен и богоугоден водач, отколкото Исус – с жени в обкръжението си, които го спонсорират с пари и пиещ вино/. Новият завет превръща Йоан в трескав предсказател на Апокалипсиса и оставя в неяснота дали е християнин.

В мандеанските апокрифи има сериозни податки, че прословутото кръщение в Йордан е било “изпросено”. На противоположен полюс е омаловажаването му в саркастичен дух в изказване на самия Христос в Новия завет: “Казвам ви истината, сред родените от жени няма по-велик от Йоан Кръстител.

Но и най-нисшият в Царството Божие е по-велик от него.” Освен противоречието, в определението “роден от жена” има директна обида – това е древна близкоизточна метафора за “без баща”, сиреч “копеле”. Още по-сложно става, когато нагласим недоизказани и направо променени библейски сцени – в Завета, все пак, се споменава и една Саломе в женското обкръжение на Учителя. Танцьорката “със седемте воала”, доведената дъщеря на Ирод, която омагьосва царя с танца си и пожелава главата на Йоан на тепсия – се споменава по име само в “Еврейски антики” на Йосиф Флавий. А щом той е знаел името й, едва ли евангелистите не са го чували. Тази жена, погубила Кръстителя е Саломе. След смъртта му, мисията на Исус влязла в решителната си фаза, а цар Ирод се уплашил, че в него се е вселил духа на Йоан.

Много въпроси… Сигурен съм, че Църквата никога няма да разкрие отговорите им.




V. ТАЙНОТО ЗНАНИЕ В МОДЕРНИЯ СВЯТ

Един монах от 16-и век, Айзенрайх, е надминал далеч Макиавели. Той измислил гениален план за световно господство, толкова опасен, че папата заповядва да го убият, за да се потули цялата работа. Но трудът на Айзенрайх – “За върховенството”, оцелява. Някои учени дори вярват, че Третият Райх е притежавал копие от документа
Джонатан Раб, „Теория на хаоса” /ИК Бард/



ПАПСКАТА „АЛЕКСАНДРИЙСКА БИБЛИОТЕКА”

Нищо не може да се сравнява с Тайния архив на Ватикана. Четирийсет километра рафтове. Десетки хиляди тома, твърде тежки,за да ги вдигне сам човек. Историците ги наричаха Ключът на “Свети Петър”. Без ключа не можеше да има смислена история на средновековието. Някъде в Архива се криеха отговори на загадки, измъчвали умовете на учените през вековете.


Дали принц Орсини е удушил собственоръчно съпругата си на брачното им ложе през 16-и век…, или е наел някого да го направи.
Коя е била света Екатерина? Може би самата Лукреция Борджия?
Какви тайни се крият в седемте хиляди дебели тома с индулгенции?
Каква такса се вземала за опрощаване на грях?
Как е била организирана кражбата на ръкописите на Петрарка? /…/

Може би отговорът се криеше в някой от близо петте хиляди папски регистри, като се започне с писмата на Инокентий Трети от 1198 г., подвързани в томове с размерите на атласи на света. От всички фонди, както се наричаха сборниците с документи – никой не знаеше точният им брой – имаше един, озаглавен “Разни”, който сам по себе си заемаше петнайсет стаи.

Съдържанието му оставаше некартотекирано… Не без основание имаше такава поговорка, че само Господ знае какво се пази в Тайния архив. Записките от процеса срещу Галилей. Кореспонденцията на Хенри Осми с Ан Болейн. Личните писма на папа Алесандро Борджия и обожателките му. Архивът на Върховния католически съд.

Архивът на Конгреса по ритуалите, дебатите за обявяването за блажени и канонизирането на мъченици, включително всички доклади за сключилите съюз с дявола…Минаха през залата на пергаментите, където древните документи бяха леко почервенели от плесен, която в крайна сметка щеше да ги унищожи. Централната зала на върха беше празна. Две от стените бяха покрити с фрески, изобразяващи ветровете като богове с развети роби. Стаята бе създадена за обсерватория. На пода бе начертана зодиакална диаграма, ориентирана към слънчевите лъчи, проникващи през тесен процеп на стената. – Тук е създаден Грегорианският календар, обясни Петрела.

Това отново е „Братството” на Томас Гифорд. Ако го приемем само за роман, асасините, разбира се, са екшънът. Наемни убийци, които можело да се наемат за да се отърве някой благородник от бъбривата си или дотегнала му съпруга. Друг - от враговете си. След това се намесила Църквата…, е Църквата винаги е била специалист по кървавите разправи. Носеха се слухове, че папите също наемали асасини. Не било нужно обаче да си папа, за да ги ползваш.

Достатъчно било да си кардинал или просто богат свещеник – плащаш и някой умира. Във всеки случай, не вярвам да имате възможността да разгледате Ватиканския архив. Не знам колко е достоверността на Гифордовата информираност, но е повече от нищо. В блокбастъра „Ангели и Демони” има сцени, които уж се развиват там. И за тях не мога да кажа нищо. Кинаджиите или литераторите имат по-дълги връзки? Но истината, която вдъхновява всички антиклерикални изследователи е, че там се съхранява много опасно знание.




ОЩЕ ТАЙНИ: ГЕОПОЛИТИЧЕСКИТЕ

Можем да започнем от “Теория на хаоса”, класическо четиво на Джонатан Раб, в което Ватиканът уж не е поставен пряко на мушката на авторовото въображение. Всъщност, какво има тук за Светата Църква – застрашена пак, тя трябва да убие. Смъртоносният документ на Айзенрайх „За върховенството” е същината на Теорията на хаоса – в него се описва глобалната интрига и политическа конспирация, която следва отчаяното търсене на митичния ръкопис, който би предизвикал наистина ужасяващи последици за нашия модерен свят.


Още по-реални /така ни се струва поне, въпреки “българската следа”/ са обаче гео-политическите щрихи в споменатия вече “Червеният заек”, където ходовете на Папата-поляк, “Солидарност” и върховното ръководство на КПСС са взети по-достоверно от историята. И ако някой мнителен любопитко – приел сериозно Заговорът на Световната конспирация – се е примирил с масонското или еврейското върховенство в реденето на невидимия пъзел на световната политика; той пропуска най-важният играч – Ватиканът.


Обективно, “под повърхността” на събитията църквата присъства и в романа на Джузепе Джена “В името на Измаил”, където основната нишка е разплитането на операция на американското разузнаване, целяща да попречи на Европа да се отърси от задокеанското влияние. Тук секти и тайни култове се преплитат с действителни личности и събития: Кисинджър, смъртта на Лейди Даяна, европейски държавни глави, президента на САЩ…
Съществуването на една религиозна реликва е пазено в строга тайна от Ватикана: погребална плащаница, върху която ясно личи образът на младо момиче – Вторият месия.

Тази “божия дъщеря” е била убита по времето на император Константин заради пола си и лечителските си умения – огромна заплаха за току-що прохождащата християнска религия. Когато нацистите намерили плащаницата, Хитлер използвал реликвата, за да изнуди папа Пий да мълчи за зверствата. А богата плячка от произведения на изкуството,скрита през Втората световна война в солна мина, привлича като мухи на мед главорези от руската мафия, разузнаването на Ватикана и много други рицари на плаща и кинжала.


/Препратката към “Дъщерята на Бога” на Люис Пардю комбинира мистиката на религиозните предания и днешните геополитически домогвания за власт и върховенство. Защо – за Бога! – толкова съвременни автори подозират Светата Римокатолическа църква в колаборация с хитлеристите? Защо й приписват укрити колекционерски сбирки, богатства и реликви – които никой никога няма и да признае, че все още съществуват? Защо книгите в жанра на художествената литература, в които – примерно – се третират явни или тайни съкровища на мистичен милиардер като Хауърд Хюз, са по-малко, отколкото онези, които визират Ватикана в небогоугодни дела…/




… И РЕЛИГИОЗНИТЕ

Някои вече отбелязахме, далеч не всички – все пак, ползвам „агентурата” във Ватикана на литератори и изследователи в областта на популярната наука, по-точно – ровещи се в църковните дела и мистерии. И в този раздел трябва да отделим немалкия обем от теологическите и исторически изследвания. Не че не крият тайни. Какво представлява Откровението на Йоан, познато като “Апокалипсис” – библейско “фентъзи” или истинско пророчество за онези “които могат да виждат”.

Настоящата книга е, в крайна сметка, това, което някога се наричаше апология на християнството. Вместо да скривам този аспект, аз го споменавам без колебание. Тази „антропологическа“ защита на християнството, разбира се, няма нищо общо нито със старите „доказателства за съществуването на Бога“, нито с „онтологическия аргумент“, нито с „екзистенциалната“ тръпка, която за кратко разколеба духовната инертност на ХХ в. “Видях сатаната, как падна от небето като светкавица” – пише Рене Жирар в актуална за състоянието на християнството книга. Безспорно, важни неща, но далеч по-интересно продължава да бъде в трилърите, при това без /да го кажа за кой ли път/ да липсват автентични факти и описания.

“Агиа Ходопория” беше така търсеното Q от германската дума Die Quelle, означаваща Източник. До този момент КЮ не беше нищо друго освен хипотеза, начин, по който един учен търсеше смисъла в основната дилема на християнската теология. Ставаше дума за авторството на Евангелията. Накратко: ако Матей и Лука бяха използвали Марк като общ източник /което сигурно бяха направили/, откъде се бяха появили еднакви откъси в двете Евангелия, които въобще нямаха нищо общо с писанието на Марк? С други думи, как би могъл един писател – без дори да е видял книгата на другия – да стигне до почти еднакви изрази при описанието на историята? Как?

Единственият отговор: съществуваше друг източник, извън Марк. И такъв, който определено предшестваше Евангелията. Простотата на словата на Иисус беше загубена, прекарана през Марк, Матей, Лука, Йоан, Петър и Павел, за да се осигури връзка с месианското минало – пророчествата на Исайя – и да се положат основите на една несъкрушима църква. Но това ли беше посланието?

Манихейството и подозираното от някои “пето евангелие” – това е темата на “Ръкописът Q” на Джонатан Раб. И неслучайно авторът благодари за подкрепата и помощта /а и че са предоставили книгите и изследванията си/ на множество автори и учени: върху гностицизма, ранното християнство, изследвания върху КЮ, върху манихейството…/Питър Браун например/. А Папи-манихеи е имало и преди – Бенедикт Девети, Целестин Пети /също отдадени на Ходопория?/.

Мани е смятал човешките същества за създадени от демонични сили – принуждаващи ги да пазят Светлината завинаги затворена, - той е мислел и че хората трябва да играят активна роля в своето собствено избавление: да откриват нещата, които им помагат да се освободи Светлината…

 

Чакайте да подчертая: „това Кю” не е като „шифъра на Леонардо”, много по-реално е за изследователите си.


Но ето още едно религиозно “фентъзи” /бегло споменато вече/: “Сянката на Бога” на Джон Кейс – вдъхновено и от канонистичните практики на църквата и от съвременните генно-инженерни постижения на науката.

 

И ако един ден успеем да “отгледаме” динозавър от извлечена от кост ДНК, защо д-р Барези да не може да създаде светец от мощите му. Или самият Бог? Или Антихриста?
Как иначе бихме могли да обясним обстоятелствата, накарали един микробиолог да се захване с изучаване на мощите? Мощите! Какво друго са те, ако не заместители на магията и фетиши? Форма на “визуална връзка” за по-семплите духом, способна да направи сложните метафизични доктрини достъпни за обикновения човек.

 


Подобна гледна точка не се радва на популярност в Рим. Ватикана би предпочел да бъдат веднъж завинаги забравени времената, когато търговията с мощи е била в разгара си…, когато за късче плат или дърво са били плащани състояния, когато търгаши на мощи са тровели светците, за да могат по-бързо да продадат костите им. Ватикана винаги е гледал на боготворенето на мощите като заплаха. Защото, когато чудотворните късчета са стигали по някакъв начин до далечните енории, натам са тръгвали и богомолците с богатствата си, което означава обедняване на Ватикана.


А сериозно: Как се заражда и развива култът към светците в Късната античност успоредно с широкото разпространение на християнството? Какви са неговите прояви? Какви са действителните социални измерения на този култ? Кои социални слоеве са му подвластни? Научната история присъства в труда на Питър Браун “Култът към светците”.

 

 





ЧИСТО ИСТОРИЧЕСКИТЕ ТАЙНИ

Подозирам, че маститите учени, които са се домогнали да интерпретират историята на Земята и Човека – са ревностни католици. Вероятно с изследвания в младостта си са заслужили място в бъдещия заговор срещу жаждата на човечеството да разбули наследените тайни и загадки. Какво ни казват те за пирамидите, за сътворението, за древните цивилизации, за възрастта на планетата и човека? Какво не признават и какво още крият?


О, разбира се, дръзналите да съсипят репутацията си с „шантави” хипотези техни колеги са оборвани догматично – а, когато това е невъзможно, просто оставяни в научно мълчание. От времето, когато знание и опит са се пазели и преписвали в манастирските библиотеки, Църквата е самоопределила ролята си на редактор и цензор в духовното развитие на човечеството: в името на един Бог, който не е сътворил храм за себе си и от името на съмнителните му следовници, построили Църквата за него. И няма нищо по-страшно и по-смешно от католическия догматизъм в съвременната наука.

Примерите намаляват досадно бавно във времето, за пътешествия, вяра, писмености, древни общества… и за самата история на Църквата. Ето още няколко, дори с тракийско „съучастие”:

Знаете ли, че “В сакрални плочици от петото и четвъртото хилядолетие преди Христа, намерени в България, е декодирано древно тракийско писмо, което е най-старата писменост в Европа и в света, предшестваща тази на Шумер и Египет с около две хилядолетия.”

Това казва авторът на декодирането - д-р Стефан Гайд от Института по трансцедентна наука в Лонг Бийч, Калифорния. Гайд е българин, в САЩ е експерт в областта на лингвистиката, криптографията и трансцедентиращия анализ. Институтът, съоснован от него в началото на 90-те години в Лонг Бийч, публикува откритието му в книгата "Тракийското писмо декодирано". Д-р Стефан Гайд посочва, че плочиците, намерени при Градешница и Караново, са известни на научния свят вече няколко десетилетия. Бях сред присъстващите на първата му пресконференция, представяща първата му книга у нас. Е, научният дебат не се състоя. Едни чакахме да получим още отговори, други се нахвърлиха на автора с отклонение за негово и на брат му участие в псевдоорфически секти.


Изследователят Дейвид Хатчър Чайлдрес посвещава на разпуснатия по нареждане на папата през 1307 г. Орден на тамплиерите своята книга “Пиратите и изчезналият флот на тамплиерите”. Твърди, че флотът им е стигнал преди Колумб до канадските брегове през 1398 г., а той самият сетне е ползвал картите им. Прекалил го е „този Чайлдрес”; пък и богохулства по страниците на труда си. Друга уникална книга, може би една от най-плагиатстваните в света, е “Тайните общества на всички времена и народи” на Чарлз Уилям Хекеторн.

Тя е първото по рода си изчерпателно енциклопедично изследване на възникването и развитието на тайните организации и общества от началото на човешката цивилизация до края на 19 в., когато е публикувано изданието. В този смисъл книгата на Хекеторн отдавна се е превърнала в класическо произведение.

То води:
От Торинската плащаница през творенията на Леонардо до лондонска черква от 12 век - по следите на строго пазена тайна до сърцевината на европейския окултизъм, до загадките, оставени от катари и тамплиери, от розенкройцери и просветлени. Пътешествието през времето и пространството ни отвежда от настоящето през Ренесанса и Средновековието към Палестина от първото столетие сл. Хр. и света, създаден от думите и постъпките на трите водещи фигури - Йоан Кръстител, Мария Магдалина и Иисус. “Прозрението на тамплиерите. Тайните пазители на истината за Христос” на Лин Пинкет и Клайв Принс е само поредното изследване.

И още, и още:
Знаете ли защо след втората половина на 13 в. Орденът на тамплиерите отхвърля догмата за божествения произход на Иисус Христос и възприема тезата за Единния Бог? Знаете ли, че катарите са знаели много преди тамплиерите тайната за действителния произход на Иисус от Назарет и че това е главната причина за унищожаването им? Знаете ли, че в действителност Иисус се ражда през 16 или 17 г. пр. Хр. и че е разпнат от римляните през 33 или 34 г., когато е около петдесетгодишен?... въпроси от “Смъртоносната тайна на тамплиерите или истината за Иисус” на Робер Амбелен…
Случаен ли е този интерес и защо – в навечерието на пилотиран космически полет до Марс – Човечеството се рови в древните мистерии. Най-очевидният отговор: защото се чувства неудовлетворено и, защото мистериите остават. А Ватиканът – вярвам, вече сте съгласни - е създал, свързан е и продължава да брани доста от тях.





VІ. „СКРИТИ КАРТИНКИ” ЗА БЪДНИТЕ ПОКОЛЕНИЕ

Изследователи, търсещи истинската роля на Магдалина в “библейските” сюжети отпреди 2000 години, твърдят, че геният /Леонардо – б.а./ много ясно е изразил чувствата си към положението на Дева Мария.
Лин Пикнет, “Мария Магдалина. Тайната богиня…” /Кръгозор, 2006/

 



НРО. КАРТИНИТЕ НА ЛЕОНАРДО И ДРУГИ ЕРЕТИЦИ

 

Приемете "НРО" като съкращение за "Неиндефицирани Рисувани Обекти"; по избор може и да тълкувате рисуваните като "Религиозни" /атрибути, лица, хора, предмети или само алегории/. Но те наистина съществуват в картините на Да Винчи и още неколцина гениално-луди /или посветени?/ негови колеги по епоха и четка. Случайни "светотатства" ли са - нека се вгледаме.


В “Тайната вечеря”: има гигантска буква “М”, изписана с телата на Исус и “обичаният/обичаната от него, като по този начин е показано, че той е всъщност тя, по-точно Мария Магдалина” /Л.Пикнет/. Младият Йоан вдясно от Исус може и да е жена наистина, но в едната ръка този – който и да е – човек държи прикрита кама. Същевременно Петър се е навел към него/нея и с пръст е направил движение, като че ли прерязва гърло. От другата страна на Спасителя, ученик е вдигнал пръст в т.нар. характерен “жест на Йоан”, пред лицето на Исус. Той пък уж не му обръща внимание и гледа надолу в ръцете си, където няма ни “Свещен Граал”, ни дори бокал с вино, каквито пред другите има.


Кой ли не е рисувал Тайната вечеря... По-любопитният въпрос е "Как?". Евангелистът Йоан старателно прикрива някого, когото Исус е обичал повече от другите - прочутия "възлюбен ученик" - загатнат не чрез името си, а чрез отношението на Учителя. Разказвайки за Тайната вечеря, Йоан описва възлюбения ученик като "отпуснат върху гърдите на Исус". Това дори е останало в Евангелието! Е, добре - да помислим какво човешко същество допускаме да се облегне на гърдите ни, докато седим на масата. "То" не е бебе, не е и възрастен човек.

То е момче, юноша. Нататък в евангелския сюжет - при ареста учениците изоставят Учителя си. Но Марко пише /14:51/: "някой си момък следваше подир него, обвит с плащаница на голо". Само това момче тръгва след стражниците. Ленената риза, считана от възрастните за един вид "бельо", е обаче напълно уместна дреха за юноша, излязъл навън. Мистериозният Възлюбен ученик се появява още веднъж - в подножието на кръста, единствен от мъжки пол, редом до двете Марии - Девата и Магдалина. Колко близък на Исус е бил този юноша, който би могъл да бъде 10-12 годишен?


И сега вижте Тайната вечеря в дървогравюрата на Албрехт Дюрер - колкото и резецът да заостря линиите, краката на полегналия на гърдите на Месията не се виждат. Както - ако е седял в скута му. Чие може да е това дете?

“Св.Йоан Кръстител” е една от двете картини, които били в стаята на Да Винчи, когато умрял през 1519 г. Този Йоан е странен и недолюбван от историците на изкуството. Той е красиво момче с буйни къдрави коси и преметната животинска кожа. От хитрата му усмивчица се излъчват тайни, познание и грях. Приликата му с езическия бог Бакхус /друга скица на Леонардо показва Бакхус като същото младо, красиво и игриво момче, при това с очевидно еректирал фалос/ е поразителна, а има мнения и, че представлява автопортрет на Леонардо като млад. И тук Кръстителят е вдигнал показалеца си към небето. /отново Л.Пикнет/.


При внимателно вглеждане и следващото “подсказване”, скицата “Девата и младенеца със св.Ана и Йоан Кръстител” /от Лондонската национална галерия; известна като вариант на “Мадоната на скалите” – тя пък в Лувъра/ направо скандализира. Затова оставям описанието и коментара на авторката на книгата за „тайната богиня на християнството”; тя, вероятно отдавна е в списъка за отлъчване, а нас кой ли ни знае. Св.Ана е вдигнала заплашително пръст в жеста на Йоан, но той самият безизразно гледа бебето Исус. Смята се, че е поставил едната си ръка под брадичката на Йоан, за да го благослови с другата, но дори с неголямо въображение, може да се види като намерение да държи главата му, за да нанесе удар с другата. А покрития с дървета хълм в горния десен ъгъл, над къдравата главица на Йоан, с буйната си растителност оформя ясните очертания на отсечена глава на брадат мъж със затворени очи. “Мадоната на скалите” от Лувъра изобразява църковна притча, в която бебето Исус се среща с бебето Йоан в Египет, за да му предаде правото да го покръсти по-късно. На картината Девата е прегърнала Йоан, който е клекнал покорно пред Исус, който го благославя. Христос е под опеката на архангел Уриел.


Нещо не е наред: Уриел принципно се смята за покровител на Кръстителя, не на Исус, а Мария трябва да прегръща собствения си син, не Йоан. Но ако предположим, че децата са с истинските си покровители и родители, тогава сцената и замисълът на Да Винчи си идват на място – Йоан /правилно с Уриел/ благославя Исус /в ръцете на майка си Мария/, който покорно коленичи пред него.

Ако повярваме на очите си, ще видим нещо още по-богохулно и светотатствено. Скалите от наименованието на платното присъстват осезателно в цялата му горна част. И образуват не друго – а фалос с тестиси, който сякаш е изправен зад главата на Мария. Лин Пикнет смята, че тази шокираща интерпретация вероятно е замислена кота яростна атака срещу приеманата от всички за даденост девственост на Божията майка Мария и е била вдъхновена от организацията, поръчала творбата – Братството на Непорочното зачатие.

Коментарът на Леонардо /йоанит като философско кредо, поклонник на Кръстителя, а не на Исус и може би, велик магистър на едно от великите тайни общества по негово време/ - е кодиран в картината.


Йоанитски контекст се крие и в Леонардовата “Поклонение на влъхвите”. Онова, което е изобразил Флорентинският еретик е скандално и полу-прикрито. Поклонниците на Светото семейство са ужасни, изпити, грозни и стари, с хлътнали очи и опъната по черепите кожа; приличат на духове или вампири – домогващи се до Мария и Исус. И от трите свещени дара, предлагат само тамян и миро. Златото, символ на свещеното царство и съвършенството – липсва. Зад главата на Девата, в горната половина има друга група поклонници – в контраст със зомбитата, те са енергични, млади, привлекателни, а са в подножието на дърво рожков – традиционен символ в иконографията с Йоан Кръстител.


VІІ. POSTMORTEM: ВЪЗКРЪСНАЛ, НО ПОГРЕБАН?

По-голямата част от онова, което знаем – или което си мислим, че знаем – идва от четирите евангелия на Матей, Марко, Лука и Йоан. Но какво представляват тези писания? Не съществуват абсолютно никакви исторически данни, че който и да било от четиримата автори – ако въобще са конкретни личности – е чул словата на Исус със собствените си уши.
Чарлз Пелегрино, Симха Якобович, „Гробницата…” /изд.НСМ Медия, 2007/


Още през 2007 г. Джеймс Камерън представи документалния филм The Lost Tomb of Jesus, правен за “Дискавъри” /първо излъчване на 4 март 2007 г./, “Вижън ТВ” /за Канада/ и “Ченъл 4” /за Великобритания/. Ни повече, ни по-малко – хипотезата, подкрепяна от екипа и консултантите е, че е открита гробницата на Христовото семейство и костниците на някои негови членове, вероятно и на Мария Магдалина и на вероятния син на Исус. Тогава превода на книгата на Чарлз Пелегрино и Симха Якобович на български може би, още не е бил планиран. След повече от 20-годишни премеждия, забвение, нежелание, а сега – с проведените от екипа научни и криминологични анализи /вкл. ДНК и върху идентичността на образуването на патината в костниците и спектрална картина за стените и тавана им; както и твърде сериозен и стряскащ с изводите си статистически анализ/ - “Гробницата с десетте костници”, известна и като “Гробницата от Талпиот”, предизвика крайно разнородни мнения и коментари в съвременния свят на живите.


В чужди сайтове известни библеисти и теософи /Гари Хабермас, Бен Уидърингтън, Крейг Еванс/ се нахвърлят по-изискано, като съставят “Списъци на несъответствията”. Самият откривател на Талпиотската гробница Еймъс Клонер вижда във филма “гонене на материални облаги”.


Староеврейският закон постулира, че всички починали през деня трябва да бъдат погребани не по-късно от залез слънце. В Йерусалим, където почвеният пласт е изключително тънък, към 430 г.пр.н.е. се приема специално изключение – временно погребение в пещера или тунел, които също да се смятат за полагане в земята. През по-голямата част от първи век от н.е. повечето йерусалимски гробници са представлявали пещери, издялани от човешка ръка, разположени само на метри от стените на града.

Типичната еврейска гробница се състои от две камери. Във външната тялото се подготвяло: измивало се, обливало се с етерични масла и билки, а после се увивало в платно, плащаница. Археологическите доказателства, събрани от стотиците гробници от първи век, открити в йерусалимските хълмове, са напълно съвместими с описанието на погребението на Исус – такова, каквото го познаваме от четирите канонични евангелия.


Щом Исус е бил мъртъв три дена преди Възкресението си – както твърди ортодоксалното християнство – то тогава защо не са изкопали гроб, за да положат тялото му в него. Както повелява религиозният закон, то трябва да бъде въведено в земята преди залез слънце на същия ден. Защо е трябвало да го поставят в семейната гробница на един от заможните му последователи – Йосиф Ариматейски. Освен ако част от сподвижниците му не са съблюдавали традиционния за времето ритуал с вторичното погребение и използването на костници.


В утрото на 28 март 1980 г., петък, един булдозер, разчистващ терен за нов строеж, срива цялата южна стена на предната камера на гробница, за да разкрие нещо, което много наподобява портал. Над него има издълбан символ, какъвто никой от насъбралите се строители не е виждал до този момент. Във вътрешната камера открили 6 погребални ниши, разположени навън към три от 4-те стени на камерата. Пет от нишите съдържали известните на иврит като “кохим”, на латински – “локули”, костници – общо 10 на брой. Йосиф Гат заключил: Това е гробница със забележителни размери, издълбана с голямо внимание и прецизност, под ръководството на някой, който не е щадил средства. Няма спор, че тук са погребани важни люде.


Едва 20 % от йерусалимските костници са с надписи. Местните специалисти за пореден път се учудили, че 6 от 10-те кохима били “надписани”, при това на няколко езика. Костница 80/505 носела името “Мария” – латинска версия на библейското Мириам, изписано с еврейски букви. Обозначената сетне като 80/502 била изписана с главни еврейски букви, които гласят “Матей”. На друга /506/ разчели името “Йоса” или “Йоси”, което археолозите приели като умалително /и наистина използвано/ на Йосиф. Наложило се да оглеждат и изчистят по-внимателно 80/503, където от по-дълъг надпис, личало само името на друг “Йосиф”.

Полека изплувало арамейското “Йешуа бар Йосеф” – “Исус син на Йосиф” като първото име се предхождало и от кръст, по-висок от буквите. Кохимът 501 бил по-красиво оформен и полиран, декориран с розетки в рамки. Името, издялано на иврит било “Йехуда бар Йешуа” – “Юда син на Исус”. Да отбележим за историята, че костница с надпис “Исус син на Йосиф” за цялото над 100-годишно развитие на археологията, е изравяна само два пъти. Първият път през 1926 г., но е съобщено 5 г. по-късно, а надписът разчита проф.Елиезер Сукеник – същият, който през 1948 г. ще открие Ръкописите от Мъртво море /Кумранските/.


Да, някакви Марии, Йосифовци, Исусовци, Матеевци, Яковци са реално обичайни имена. Въпросът е в комбинацията: един “Исус син на Йосиф” заедно с една “Мариамни, позната и като Учителя”, но и заедно с още една “Мария”, че и още с един “Йоси”, и дори пък и с “Яков, син на Йосиф, брат на Исус”… Въпросът не е в намерените точно тези изписани върху кохимите имена, а в това, че са заедно. Оттук нататък Ч.Пелегрино прилага статистическия анализ и достига до вероятността всичките „тези” хора да са заедно в една гробница на 1:2,5 милиона. Не “Едикойси” и друг “Едикойси” – от наистина често срещащи се сред древните евреи имена. А всичките заедно – в една гробница, костница до костница; уникалността на тази вероятност е 1 на 2 милиона и половина!


Тестовете с частички от костно вещество от погребалните кутии на запечатаните за 2000 години покойници в Талпиотската гробница е направен в Университета “Лейкхед” в Тъндър Бей, Онтарио, който притежава една от петте най-добри лаборатории за палеонтологичен ДНК анализ в целия свят. Резултатът излиза извън сензацията и поставя въпроси, шокиращи въпроси; свързани с всичко, разкрито до тогава – костниците, имената, направеният вече статистически вероятностен анализ… И най-греховният е: дали в Талпиотската гробница не почиват костите на Исус, някои от близките му и Мария от Магдала /надписът е “Мара”, всъщност „Мариамни” – но на старогръцки; през декември 2005 г. специалистът по надписи Тал Илан ще разкрие, че надписа – “Мара” може да бъде преведен като “Учител” или “Господар”, а е предшестван от част, която означава “позната още като”/. И, ако за миг го допуснем до съзнанието си, веднага идва и следващият: защо и тя?


Съпоставките между материала, взет от костницата с надпис “Исус, син на Йосиф” и друг, взет от кутията, надписана “Мариамни, позната също и като Учителя” – не показват сходства. Което означава, “че този мъж и тази жена нямат обща майка, не могат да бъдат майка и дете, не могат да бъдат и брат и сестра, или поне не по майчина линия” /проф.Джеймс Табор, провел анализа/.




ДЪРЖАВАТА ВАТИКАНА


Какво всъщност представлява Ватиканът, как е устроен и управляван, как е възникнал и какви пътища е следвало развитието му през столетията? Какво се крие зад стените му и кой е дърпал в хода на годините конците на значителното политическо могъщество, подчинявало крале и императори? Докъде се простира истината и откъде започва легендата в разказите за огромните му имоти и богатства? Една от книгите, даващи отговорите, е “Ватиканът – история и тайни” на Клаудио Рендина. Но това е исторически труд. При майсторите на трилъри обаче също не липсва автентичност.

Като във всяка независима държава и във Ватикана властваше бюрокрацията – в конкретния случай така наречената Курия, чиято основа мисия бе да ръководи онова чудовищно голямо нещо, все още известно като Свещената римска империя. Освен Държавния секретариат, който се занимава с дипломатическата дейност на Църквата, Курията се състои от още 9 свещени конгрегации. Всяка от тях има функцията на министерство, отговорно за един или друг аспект от делата на Църквата.

Най-могъщият от тези отдели е Светата конгрегация за доктрината на вярата, известна до 1965 г. като Конгрегация за Светата инквизиция на еретическата грешка. На повече от 450 години, инквизицията оставаше жизнено важна част от ежедневната дейност на Църквата, не че някой продължаваше да я нарича така. Според учебните програми на католическите училища по целия свят, Конгрегацията за защита на вярата продължава да разследва случаите на ерес, да издава присъди за измяна, да налага дисциплинарни наказания на свещенослужители и да отлъчва грешници.


В изключителни случаи част от Конгрегацията може да изпълни ритуала на екзорсизма, да влезе в схватка със Сатаната или да предприеме нужните действия при атака срещу вярата. Това описание е на Джон Кейс, който в “Сянката на Бога” праща своя Джо Ласитър, бизнесмен, охранител и бивш спец-войник по следите на един смахнат доктор. Последният се опитва от ДНК от запазени свети мощи да възкреси Бога или пък Дявола; не става ясно, но Светата Църква смята, че става въпрос за Антихриста и избива бая народ за да предотврати това събитие.





ЛЕОНАРДО ИЛИ ШЕСТОТО КЛЕЙМО

Харвардският професор по символика Робърт Лангдън е извикан “в швейцарски научно-изследователски център, за да анализира тайнствен символ – отпечатан с нажежено желязо върху гърдите на убит физик – той открива доказателство за невъобразимото: възраждането на древното тайно братство на илюминатите…, най-могъщата тайна организация, съществувала на земята. Илюминатите са се появили отново за последната фаза от тяхната легендарна вендета срещу древния им враг.”  /”Шестото клеймо”/. И една книга по-късно, в “Шифърът на Леонардо”: “Лангдън подозира, че покойният уредник е бил член на Ордена на Сион – многовековно тайно общество – и е пожертвал живота си, за да пази най-святото съкровище на Ордена: неимоверно важна религиозна реликва, скрита от векове…”.

Имал ли е Иисус плътска връзка с Мария Магдалена и син от нея? Твърде богохулно ли звучи такова любопитство за Сина Божий или просто е пореден опит за търсене на исторически факти от живота на Сина Человечески. Сигурното е, че някои изкарват добри пари от тези занимания.
Ако отворите справочниците, става ясно, че илюминатите имали тайни религиозни общества в Европа през втората половина на ХVIII в., които се борели срещу йезуитите. Йезуитите пък били основно оръжие на папската власт в борбата с ересите. Техният орден е основан през 1534 г. от Игнаций Лойола (1491-1556). Членовете му не напускат светското общество, но смятат, че всички средства за постигане целите на църквата са позволени и са една от главните опори на Контрареформацията.

Исторически пък, Сион е най-южният от хълмовете, на които бил построен Йерусалим. Йоав, един от военачалниците на Давид, го завоювал от иевусеите. На него се оттеглил Давид от Хеврон, поради което градът бил наречен градът Давидов. Тук бил издигнат и дворецът на цар Давид, по-късно разрушен от римляните. Храмът и околностите също носели това име - Сион.

Тайнствата в последната книга на Дан Браун породиха създаването на противоположни лагери, написването на други книги, тълкуващи неговата и… явното неодобрение на Римокатолическата църква. Дан Браун пише, че "всички описания на произведения на изкуството, сгради и тайни ритуали в този роман са действителни". Но дали наистина е така? Много учени и теолози нападат книгата и "фактите", на които се основава. Някои твърдят, че Браун е антикатолик. Литературни клубове, читателски групи, специализирани уебсайтове и безброй рецензии и статии в списания и вестници по целия свят подклаждат огъня и превръщат "Шифърът на Леонардо" не само в най-успешната, но и в най-противоречивата книга по рода си.

В сайта на българските издатели от “Бард” обаче има едно мнение – на Р.от Варна: “Аз съм истински вярващ в Бог човек и въпреки това не се смутих от фактите в книгата. Ще кажа защо. Всички знаем, че Исус Христос е историческа личност. Никой не може да отрече и да омаловажи делото и живота на Исус Христос - достойни за един истински духовен син на Бог. И точно това ме кара да бъда още по-вярваща, по-силна, по-добра като човек. Аз лично така приемам нещата и не мисля, че Църквата трябва да реагира по-този начин. Но всъщност ще си призная, че вярвам истински в Бог, в съществуването на Който дори в тази книга не се съмняват, но в Църквата не особено. Малко са свещениците, които служат истински на Бог и могат да бъдат уважавани за това.”



НАСЛЕДНИЦИТЕ НА ИИСУС ХРИСТОС

В "Месианското наследство" Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн задават неудобни въпроси като този, имало ли е повече от един Христос? А Христос ли е основателят на християнството? Наистина ли последователите му са били толкова миролюбиви, колкото традиционно се смята? Какво свързва Ватикана, ЦРУ, КГБ, Мафията, Масоните, П2, Опус Дей и рицарите тамплиери? Какъв мистериозен съвременен кръстоносен поход обединява британската индустрия, Чърчил и Де Гол, ЕИО и "Солидарност"?”

Самите автори разясняват: “Разследването на една малка местна мистерия в Южна Франция, което продължи дванайсет години, доведе до публикуването на "Светата кръв и Свещеният Граал" през 1982 година. Беранже Сониер, неизвестен лангедокски свещеник от деветнадесети век, ни поведе, образно казано, и ни посочи камъните, които трябваше да обърнем, за да разгадаем закономерностите в неговия разказ.

Той ни отведе при едно тайно или полутайно общество, Братството от Сион, чиято история можеше да се проследи почти хиляда години назад във времето, някои от членовете му бяха много известни личности и което си остава активно във Франция, а вероятно и на други места, и до ден днешен. Целта на този орден бе да възстанови на трона на съвременна Франция династията на Меровингите, династия, слязла от историческата сцена преди повече от хиляда и триста години. Тук обаче нещо не се връзваше. Какво толкова бе специалното на династията на Меровингите?

Защо за нейното възстановяване на трона се бяха загрижили такива видни личности като Леонардо да Винчи и Виктор Юго, а в по-ново време - фигури като Андре Малро, маршал Алфонс Жуен, а вероятно и Шарл де Гол?

Частичен, но много важен отговор на този въпрос получихме, когато открихме, че самите наследници на династията на Меровингите имат претенцията да са преки потомци на старозаветната династия на Давид и че тази претенция е потвърдена като основателна от династията, която ги е изместила, от други монарси и от Римската църква по онова време. Доказателствата се трупаха едно по едно и постепенно сякаш набираха самостоятелна инерция.

Накрая ни отведоха в деликатната територия на библеистиката. И ни подтикнаха да допуснем една провокативна хипотеза - че Исус е бил законен цар на Израел, че той е бил женен и е имал деца, че тези деца са продължили рода му, докато - някъде около три века и половина след това - потомците му се сливат с френската династия на Меровингите.”



“БОГОУГОДНА” ПОЛИТИКА: НЕПОГРЕШИМИТЕ

Историята на Църквата винаги е била многоцветен гоблен, изпълнен с разкривени лица и разкъсана плът, пропит с болни амбиции, алчност и продажност, интриги, заговори и агресия. Винаги се е налагало да се постигне баланс между плътското, злото и силата на добротата, всеотдайността, вярата и надеждата за по-поносим живот. Когото и да е изтезавала и убивала Църквата през дългата си история, за това са били виновни хората вътре в нея, не самата вяра. Хората са добри или лоши, но вярата, че Христос е умрял, за да изплати греховете ни, че слабостите и провалите на човека са изкупени с неговите страдания, винаги е накланяла везните в полза на религията. Доброто винаги побеждава, така са ни учили, но понякога човек започва да се съмнява.



Доста често, ако питате мен.” Съмняващият се е Томас Гифорд – през устата на адвоката Бенджамин Дризкил, героят му от “Братството”. Още малко история от тази дебела, увлекателна и пълна с информация книга:

В миналото, когато много неща зависели от папската власт, Църквата винаги се е обръщала към войската. Силвестър Първи, Лъв Трети, Григорий Осми, Климент Седми – всички те са защитавали властта си с помощта на една или друга армия, но през 1869 г. папата нямал вече към кого да се обърне.Великите сили на Европа били постигнали негласно съгласие, че папската институция е отживяла. Но Пий все пак имал един последен коз и не му оставало друго, освен да го изиграе.

Той се обърнал към силата, която Исус разкрил пред Петър, силата на духа. През юли 1869 г. духовенството обявило принципа на непогрешимостта и онова, което Църквата нарича архиепископство. Така папата ставал непогрешим по въпросите на морала и вярата; миряните нямали друг избор, освен да му се подчиняват. Учението и решенията му не можели да бъдат отхвърляни или заменяни от никого в целия християнски свят. Духовната битка можела да бъде спечелена, но не и битката със светското. Едва през 1929 г., когато Пий Единайсети влязъл в съюз с Бенито Мусолини с подписването на Латеранските договори, Църквата отново можела свободно да се меси в света на властта, парите и политиката.


Е, какво излиза: благодарение на Дучето, духовният отец получил възможността да се бърка в светските работи. И то как! Именно в “Братството” Гифорд развива предположението, че Римокатолическата църква е играла двойствена роля по време на последната Световна война. Където е можело – помагала е на партизаните, за да не губи човешката връзка с обикновения католик.

През другата врата е срещала нацистките палачи – също католици, впрочем – с които е договаряла преразпределение на заграбените ценности и произведения на изкуството. Много смела и шокираща теза – ще кажат някои. В книгата на Гифорд възкръсналата секта на асасините /лични и предани на папата убийци/ покрива с кинжал следите, половин век по-късно. Има дори апокалиптична сцена към края, когато нашите хора намират зад скрита врата истинска подземна картинна галерия в двореца на кардинал – кандидат да замести починалия току-що папа…






ЧИСТО ИСТОРИЧЕСКИТЕ ТАЙНИ

Изследователят Дейвид Хатчър Чайлдрес посвещава на разпуснатия по нареждане на папата през 1307 г. Орден на тамплиерите своята книга “Пиратите и изчезналият флот на тамплиерите”. Той твърди, че флотът им е стигнал преди Колумб до канадските брегове през 1398 г., а той самият сетне е ползвал картите им. И не само това.

Друга уникална книга, може би една от най-плагиатстваните в света, е “Тайните общества на всички времена и народи” на Чарлз Уилям Хекеторн. Тя е първото по рода си изчерпателно енциклопедично изследване на възникването и развитието на тайните организации и общества от началото на човешката цивилизация до края на 19 в., когато е публикувано изданието. В този смисъл книгата на Хекеторн отдавна се е превърнала в класическо произведение.

От Торинската плащаница през творенията на Леонардо да Винчи до лондонска черква от 12 век - авторите тръгват по следите на строго пазена тайна, за да стигнат до сърцевината на европейския окултизъм, до загадките, оставени от катари и тамплиери, от розенкройцери и просветлени. Пътешествието през времето и пространството ни отвежда от настоящето през Ренесанса и Средновековието към Палестина от първото столетие сл. Хр. и света, създаден от думите и постъпките на трите водещи фигури - Йоан Кръстител, Мария Магдалина и Иисус.

“Прозрението на тамплиерите. Тайните пазители на истината за Христос” на Лин Пинкет и Клайв Принс е поредното изследване. Знаете ли защо след втората половина на XIII в. Орденът на тамплиерите отхвърля догмата за божествения произход на Иисус Христос и възприема тезата за Единния Бог? Известно ли ви е, че катарите са знаели много преди тамплиерите тайната за действителния произход на Иисус от Назарет и че това е главната причина за унищожаването им? Знаете ли, че в действителност Иисус се ражда през 16 или 17 г. пр. Хр. и че е разпнат от римляните през 33 или 34 г., когато е около петдесетгодишен? /питат в анотацията си издателите от “Мириам” по повод “Смъртоносната тайна на тамплиерите или истината за Иисус” на Робер Амбелен/…

Случаен ли е този интерес и защо в навечерието на пилотиран космически полет до Марс Човечеството се рови в древните мистерии. Най-очевидният отговор: защото се чувства неудовлетворено и защото мистериите остават. А Ватиканът – вярвам, вече сте съгласни - е създал, свързан е и продължава да брани доста от тях.




ПОСЛЕСЛОВ

До днес “виси” теософския спор около разликата във Възкресението и Възнесението. Знаем, че Той се е показал – възкръснал – на Магдалина, после и на други, дори им е дал възможност да се уверят, че е той. Значи е възкръснал в тялото си. Ортодоксалните твърдят, че 40 дни по-късно се е и възнесъл така, ала акта на “възнесението”, ако го приемем, прилича повече на духовно, отколкото на физическо понятие.

Добре, ясно е, че докато Ватиканът не открие мощите на своя патрон непременно под най-прочутия храм, носещ името му, духовете няма да се успокоят. Но ако Чудото се е случило и Той е бил в тялото си – тези очаквания са предопределено невероятни. А все пак, вече е 21 век. Има наука, методи, технологии, средства, с които можем да си послужим в търсенето на истината.


Струва ми се, че в някои сфери /напр. тайните на Римокатолическата църква и ортодоксалната наука с постулатите си за Природата, Космоса и Човека/, нещата не са се променили много от времето на изгарянията на еретици, които твърдели, че Земята не е център на Вселената, пък и се върти. Изчезнали са само кладите. И ако някак, по осезателно безспорен начин, се вдигне булото от тези тайни, догми, мистификации /в сферата на духа или в материалната област на плаща и кинжала/, ако поне едно доказателство обори насадените заблуди или удобни твърдения, вероятно във Ватикана ще започнат масови ритуални самоубийства.

Емил Братанов

 

( ydara.com: публикуваме тази интересна статията с известни съмнения относно някой твърдения и констатации (като например назоваването на тракийските богове Орфей и Дионис като гръцки), но в интерес на познанието на различните гледни точки е добре да се прочете и дискутира)

 

2014-01-26 12:41:18


Търсене/ Search

Психология

За науката вече няма съмнение, че душата и тялото си “говорят”

couple-having-romance-1“Искам хората да погледнат към живота си и да видят как тези или онези събития, стресът, мъката,

Прочетете още...
 
Как да разпознаем лъжеца. Видове въпроси/ Част III

Great Wallpapers 00827aПътя към успеха в личния ви живот и бизнеса ви зависят само от вас самият. Научете се

Прочетете още...

Тест

Какъв е шансът ти за успех?/ Тест за личностните качества

военноЛесно ли успявате да се харесате на околните? Харесват ли ви те изобщо?

Прочетете още...
 
"Нарисувай човече" Кои са силните и слабите страни на характер ти/Тест

човече 2Съществуват много тестове, в различни области и с различни цели, но най-популярни се

Прочетете още...
 
Древен китайски тест "Мъдрости показват каква личност си"/ Тест

chinaОсвен акупресурата, хартията, компаса, барута, коприната и печатането, Древният Китай

Прочетете още...

Тестове и хороскопи

Тест на Гарднър за множествена интелигентност/ Психологичен тест

GARDNARТеорията за множеството интелигентости е разработена през 1983 година от Хауърд

Прочетете още...
 
Тест с двойка прилагателни ще ви покаже дали сте депресиран

stroСамооценъчна скала за депресия на VON ZERSSEN

Прочетете още...
 
Психогеометричен тест на Делингер с пет геометрични фигури/ №2

zaroПсихогеометрията е сравнително нова система за психологически анализ на личността. Тази

Прочетете още...
Банер

Духовност/ Философия

Златните правила на източния мъдрец Далай Лама за живот с добра енергия и хармония

dala lamaНай-мъдрият сред мъдрите хора на нашето време е формулирал няколко

Прочетете още...

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

yarasport.com

marevstars.com

kakavida.com

ydara.com използва "бисквитки", за да улесни Вашето сърфиране и да Ви покаже съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия. Виж повече! To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.

EU Cookie Directive Module Information