прелюбопитни неща. Като да смените професията си, да откриете любовта на живота си, да пропеете или да се научите да танцувате фламенко...Наричам го'' раят на света ''или'' докоснато от Бога''. Ако сте пътешественик по душа и авантюрист в сърцето, грабваите раниците, първият самолет и....Марбея! Малко забутано рибарско селище-преди... сега-хай купонът на всички изгряли, изгяващи и предстоящи да изгреят звезди по света. А може една от тях да сте и вие! Кой знае? Необходимо е само да знаеш къде да паркираш!

 

Даааа, има нещо в тази Испания! В частност Марбея! Нещо не е съвсем наред в тази красиво измамна райска красота!

Карам си аз, значи, спокойно и прилежно нагоре-надолу по полу-заспалите, лениво напечени от зимното слънце марбейски улици.

Денят обещава да е тих и необезпокоен... и хоп! До мен се паркира Долф Лунгрен!

„Аз съм само един механик. Мога да оправям само коли“ (обаче на английски това може да прозвучи мноооого двусмислено, направо смразяващо... нещо като: мога и да набода, забия, абе направо да обездвижа каквато и кола да ми се изпречи на пътя).


- Хай - съвсем благонадеждно поздравява огромният, свиреп, вледеняващ килър, аз обаче готова да се хвърли по очи, секретничко поглеждам да не би да измъкне след него онзи огромен оптичен шмайзер от „Снайперистът“ (1996 г.)...

- Как си? Чудесен ден имаме днес! - русият гигант от филма - мистър Вахман, се усмихва приятелски и... уж адски секси, обаче аз си пазя едно наум!


Че е чудесен, чудесен е, обаче мен тръпки ме лазят, защото аз току-що съм изгледала един от екшъните на този огромен скандинавски отмъстител, три пъти световен шампион по японско карате, владетел на черен пояс. И прехвърлям наум дали нещо не съм съгрешила, да не ме погне и мен и хич не ме успокоява мисълта, че е един кротък дипломиран инженер-химик с магистратура (Сидни), че и стипендия от MIT (Кеймбридж). А уж денят беше един такъв тих и спокоен!


- Милена, и ти ли тренираш в QI-(fitness centre) един силен, много спокоен и леко провлачен глас ме поставя в уравновесено положение - Ok, и аз съм всеки ден тук. Знаеш тук са най-добрите треньори в Андалусия, дори в цяла Испания. Джони, Джон, Ян ... както се казва норвежка школа. Така, тук съм и аз - Долф леко провлачва глас. lets have a fun!



- Долф, би ли дал едно интервю за Essential magazine и за "Народно дело"?


- Ок, ок... След 15 минутки съм на твое разположение, да видим как ще си отмъстиш за чакането! Долф Лундгрен се усмихва и ако щете ми вярвайте, с една уравновесена сила и сърдечност отправя към мен онази Долфлундгренска усмивка на знаещо силата си дете.


- ОК, горе ресторанта е затворен, можем да отидем до кафето на тенис-корта - почти разтреперано - аз.

Точно след 15 минутки виждам една огромна фигура да приближава застрашително към нас. Обаче с усмивка! Е, като ще е килър, поне с усмивка да ме килва. Като знам как с лекота се справя с една дузина китайци, монголци, руснаци, американци... си отдъхвам, защото нямам нищо общо с тези нации и се надявам на пощада. На всичкото това и като че ли не се сещам за лоша жена-герой от филмите му... интересно, нали? Ох, не, май имаше една от Detention (2000 г.).


Та  зъбите започват да тракат и студена пот се се стеле по челото ми. Долф обаче невъзмутимо приближава и... ах, с онзи неотразим поглед под вежди, който може да накара всяко нежно създание мигом да зареже тенджерите, прането и най-вече отредената й от господа половинка, и да хукне дори до Северния полюс, търсейки ваксина за смъртоносен вирус. Yes, точно като в Retrograde от 2004-та!

Долф Лундгрен е такъв, ама точно такъв, какъвто го виждате на екрана... само без онези подрънкващи, страшни и многооо дълги оръжия. Без преструвки, без показност, без надувки, без онази самодоволна усмивка на „хванал дявола за опашката. Междувпрочем като всички хора от Скандинавията.


Русият скандинавси бог, поема един от столовете, който при неговите мащаби едва не се изгубва в дланите му и...


- Долф, какво се случва с последния ти проект за съвместен филм с Чък Норис и Жан-Клод Ван Дам? - атакувам директно полицая Кеннър от „Конфликт в Малко Токио“ (1991 г.).

- Знаеш ли, нещо не се получава. Не съм се отказал, но преговорите вървят трудно - достига до мен един много дълбок и вледеняващо спокоен глас на руския убиец боксьор от „Роки V“ (1990 г. Режисьор: Джон Г. Авилдсен).


- Е, ние всички твои почитатели стискаме палци въпросът да се уреди...

- Yes, аз тренирам много усилено сега - очите на Долф се присвиват в шеговита насмешка... Обаче, мисля си аз... то не се знае, то шега, шега, ама те на екрана наистина се бият! То затова и преговорите вървели трудно. То Силвестър Сталоун си знае много добре това, след като още на първият снимачен ден и Роки в болницата с две счупени ребра. И аз да съм, и аз ще се дърпам от преговорите.


- Обаче с Жан-Клод Ван Дам имате вече съвместни филми. „Универсален боец“(1992г.) беше страхотен!
- Дааа, добре се получи, в началото бях доста скептично настроен. Знаеш, Клод Ван Дам  показва много карате. Аз харесвам повече актьорски роли. Но добри филми станаха.


- Много харесвам филма с твоето участие „Джони Мнемоник“(1995 г.режисьор Робърт Лонго), който е с Киану Рийвс в главната роля и с участието на легендарната гангста хип-хоп звезда Ice-T (Tracy Lauren Marrow).  Даже си мисля, че „Матрицата“ направо е продължението му.
- Йех, щом казваш! Добре де, там имам много зловещата роля на проповедник-наемен убиец, но мисля, че добре се въплътих в образа.


- Какво ти добре, беше страхотен.
- Да ти кажа, повече ми допадат ролите на добрите, на защитник на добрите каузи.


- В The Mechanik (2005г.) твой партньор е една много известна българска певица - Мария Илиева.
- О, Мария, тя е фантастична жена. Много интелигентна. Много дисциплинирана. Знаеш, с една такава специална красота. Това е... чакай да видя...  даааа, това е  трети филм, който правя в България. - Долф замислено и малко флегматично провлачва глас Обаче не на мене тия! Уж небрежно, ама много зорко следя пестника му да не замахне към мен. Нали, ний си знаем, кой е Юмрукът на Холивуд!


- Долф, с какво впечатление те оставя бившият соц. лагер? - мнооого кротко питам... все пак да знам на какво да съм готова.
- Харесвам хората там. Те са едни такива дружелюбни, сърдечни, много корави хора, мисля и много здраво работещи... тук-таме някой килър....  - Долф се смее дружелюбно (ама я момент, отивам отново да прегледам филмите, че този смях, след като го нокаутирах на спаринг тренировката, не предвещава нищо добро :):):):) - Нали Варна беше твоят град?! - Долф със сигурност беше запомнил откъде съм от първото ни запознанство преди три месеца. Аааа, уж в „Роки“ изглеждаше като тъп мускулест здравеняк... знаех си аз! Знаех си! То току-така не ги раздават тези стипендии и магистратури. И утроих нащрека си.

- Долф, имаш славата на любовник. Вярно ли е? - със стаена надежда решавам за по-сигурно да обърна разговора на по-миролюбиви теми. И точно в десятката! Спасих кожата! Долф се усмива и ах, под това жестоко (в прекия и преносен смисъл) тяло леко проскърцва столът.

- Well (ами) бях телохранител на диско кралицата Грейс Джоунс, връзката ни прерасна в нещо по-специално... Благодарение на нея получих онази роля в A View To A Kill („Изглед към долината на смъртта“ - 1985 г.) - филм от поредицата за Джеймс Бонд, която ме направи световноизвестен. Грейс е страхотен човек! Покрай работата ми за нея се запознах с много изветни хора, които дадоха тласък на филмовата ми кариера. От сърдечните ми приятелки е и италианската манекенка Паула Барбиери... после срещнах бъдещата си съпруга Анет (Анет Квиберг) - една нежна усмивка заплашва да разтопи това изсечено като от северните ледове лице. - После, знаеш, децата... - е тук вече ледът направо грее във всички отенъци на слънчевото! - и ох, ах, и аз съм готова да го последвам (майната им на животозастрашаващите субекти и обекти). Достатъчно е и само да промълви „Пази си главата и не мърдай от тук“, ама така двусмислено като в „Снайпериста“... то времето малко захладня, ама ще издържим, какво да се прави! Ей това е Долф Лундгрен! Долф невъзмутимо и неразбирайки притесненията ми, сурово вперва много хард поглед в мен.

- Долф, напоследък пишеш и сценариите на филмите си!
- Дааа, пиша също така и някой от тях - Missionary Man, The Mechanik (2005г.). За съжаление трябва и тази работа да свърша. Освен продуцирането (Missionary Men, The Mechanik, Pentathlon) и  управлението (Tumbling Dice, Diamond Dogs, The Mexanik, The Defender). Трудна задача, нали разбираш, това е друг свят. Разбираш, че тази работа изисква пълно съсредоточаване. Не ми остава достатъчно време за семейството ми. Налага се да ставам в 5 сутринта, защото само през това време мога да получа абсолютно спокойствие, да обработвам диалозите... около 4 часа, 4 - 5 страници диалози дневно... След това фитнес... останалото време от деня съм нормален човек. Но това е нормално.


- Долф, в почти всички твои филми играеш един мнооого корав, дори жесток килър, обаче... има една неуловима нежност някъде дълбоко в думите, които произнасяш, дори в погледа ти, който ти така специфично бавно и изпитателно впиваш към нас от екрана, в тези полуприсвити очи има някъва меланхолия...
- Ами, да ти кажа не знам, когато играя, влагам душата си и може би тя е точно такава! Милена, надявам се да се видим отново - и виждайки колебанието ми добавя-или може би не живееш тука?


- Уфф, да, живея тук... обаче... амиии, ще видим... може и да се видим отново! Ако вятърът не ме отвее на другият край на света следващият месец.
- Довиждане засега. До скоро! - Долф Лундгрен се изправя бавно и мускулите му изпълват гледката наоколо.

Ех, какво да ви кажа?! Точно в момента, в който се почуствах защитена от всички опасности на света и... Пауза! Стоп! Натискам копчето на диктофона. Искаше ми се разговорът ни да си продължи.
Може би трябваше да продължа като в Detention - „Престрелка ли ти трябва, за да останеш?“.

Е, обаче така е само на филмите! Ах, забравих да го питам... аааааа... Е, значи може и да се срещнем отново.

 

Визитка
РОДЕН ПОД ИМЕТО ХАНС ЛУНДГРЕН, Долф учи в Кралския институт по технологии.

Покъсно завършва магистратура в Университета в Сидни като инженер-химик.

Получава стипендия от МИТ, но се ориентира към драматичното изкуство.

Шампион по карате в тежка категория в Европа за 1980 – 1981 г. и шампион по карате в същата категория в Австралия през 1982-ра. Три години по-късно Лундгрен дебютира в киното с филма „Изглед към Долината на смъртта” A View to a Kill (1985 г.)от поредицата филми с Джеймс Бонд.

След това се преборва с 5000 актьори и получава ролята на Иван Драго в „Роки IV”(1984 г.).

Участва и в оригиналния филм „Наказателят”, на който е направен римейк през 2004 г.

Кариерата
Бях телохранител на дискокралицата Грейс Джоунс, връзката ни прерасна в нещо поспециално...

Благодарение на нея получих онази роля в A View To A Kill

България?

Харесвам я. Да правя продукции там, е много по-лесно, отколкото да речем в Русия

Жените
Харесвам българските жени, те са толкова различни от останалия свят

Мария Илиева
Тя е фантастична жена! Много интелигентна. С една такава специална красота.

 

Милена Марева

за вестник ''Народно дело''
16 януари 2008