същества. А знаем, че откриват човешки скелети с размери над 3 метра."
Георги Велев

Слънчевите камъни

Интервю на Виолета Гурнакова с Георги Велев

30.03.2011

- Каква особеност в Омировата „Илиада“ ви тласна към идеята, че Побитите камъни следят хода на Слънцето?

- Звездата Сириус е обожествявана в Древния Египет, където с нея започва годината. Хелиактичният й изгрев е през 365 дни. Троянската война избухва по време на есенното равноденствие, когато вече е изгряла тази звезда. Всеки астроном с елементарен компютър може да изчисли през коя година се е случило това. Започнах да установявам, че полето при Троя е навсякъде обозначено по изгревите на Слънцето в двете равноденствия и лятното и зимното слънцестоене.

Всъщност това следене хода на Слънцето през годината е взето от траките. Когато тръгва да се меси в Троянската война, Хера минава през заснежените тракийски планини – Пирин и Рила. Там има грандиозни комплекси за целта. Побитите камъни се оказват точно такъв обект. Когато завърших изследването ми върху “Илиада”, постоях на една скала край Казанлък. При залеза забелязах, че тя е по-скоро съзнателно деяние.

Открих пирамидата на Слънцето край Бузовград. Вървейки към село Средногорово, цял месец навсякъде виждах грандиозни мегалити. Забелязах сфера с диаметър 7 метра, която по средата е срязана и си стои там от хиляди години. Беше идеално полирана – сложена под ъгъл и не пада. Тогава разбрах, че той трябва да бъде неприемлив за разсъдъка. Разбрах, че и Витоша е мегалитен комплекс, издигнат съзнателно.

Започнах да засичам там деня на пролетното и есенното равноденствие. Виждал съм как на залез Слънцето прониква в пещери и един път озари идеална пирамида. Само по време на есенното равноденствие тя се озарява и очертава. Разкрих тайната, че това са съзнателно поставени образувания.

Такъв е и връх Острица над Златните мостове. Такива са още Побитите камъни и Белоградчишките скали. В Илиада разгаданите тайни прекрачват границата на литературата и преминават в областта на археологията на траките. Така се стига до откриването на грандиозните мегалитни комплекси – Средногорово, Сините камъни, Витоша, Пловдив, Побити камъни, Белоградчишки скали и Метеора – Гърция, които са елементи от модел на Вселената. Той е изсечен върху скалите на териториите, обитавани от древните траки.



- Какво гласи официалната теория за Побитите камъни?

- Александър Фол установява, че това е астрономичен тракийски мегалитен комплекс. Никой не може да каже от кога точно е. Всички теории са нелепости. Казват, че били морско дъно, че от тях излизали метанови балончета, които носели кварц и това се наслагвало в продължение на милиони години. Добре, но те са сегментирани.

Когато се отиде там в деня на есенното равноденствие на 22 септември, се виждат чудеса. Слънцето влиза в дупките. В един дълъг процеп то всеки ден се появява на различно място. Така е и в кардиналните точки пролетно равноденствие, зимно и лятно слънцестоене. Понякога светлината влиза в една мъничка дупчица 5х5 см.



- Променя ли се траекторията на Слънцето през годините?

- Земята прави едно кръгово движение в течение на 4 хиляди години, а полярната звезда се сменя. Това се нарича прецесия. Робърт Бовал, автор на “Загадката Орион”, говори за египетските пирамиди. Сега се намираме в един цикъл, който е бил и преди 4 хиляди години. Когато са издигнати камъните, е било това положение на прецесионното въртене и сега сме пак в него. С компютри това може да се изчисли. Бовал казва, че в Хеопсовата пирамида има 2 шахти, които сочат на север и на юг Полярната звезда и пояса на Орион.

В момента на издигането на Хеопсовата пирамида тези шахти са сочели точно към двете звезди. Според египетските текстове Поясът на Орион е път към безсмъртието. Погледнати отгоре, пирамидите се оказват проекция на съзвездието Орион. Моята теза е, че хълмовете в Пловдив са като пирамидите, със същата конфигурация, само че като обърната проекция. Всички тепета са издигнати камъче по камъче. Разстоянията между пирамидите и тепетата също съвпадат. Еднакви са и височините им.



- Знаят ли местните учени за откритието ви?

- Не се съзнава грандиозната ценност. С нея Варна става световна културна столица. Тя е и най-древната, което доказва Христо Смоленов. Варненци не се гордеят с това, че притежават под носа си най-старото обработено злато, най-старата геометрия. Трябва да се инициира много широка дискусия за Побитите камъни. Но това не трябва да го вършат чужденци.

Ние искаме някой да дойде да ни го открие, да ни го утвърди, да го разпространи по света, а ние да продаваме кебапчетата. Въпрос на гордост и чест е сами да си открием това, което притежаваме. Нужно е да реагира цялата общност. Побитите камъни безжалостно се рушат. В източния дял на Слънчево - най-красивото място в света, издигат огромно хале, което го загрозява.

Строежът може да бъде спрян. На десетки места в Слънчевската долина има сметища, там ще се изливат и отпадни води. Те променят характера на мегалитния комплекс. На тях започват да растат дървета, има пластмасови бутилки. Побитите камъни са защитена територия, а това не се съблюдава. Трябва да се направи изследване на всички равнища – геология, астрономия, математика, за да се докаже. Това си е наше богатство със световно значение.

- Имаме ли специалисти, които да се захванат с това?

- Имаме, но са лениви и невярващи. Те защитават старите теории и отричат тази. Смятат ме за луд. Дори в местния музей следват тази логика, а те държат ключовете, могат да инициират научна конференция. Много странно е, че някои местни археолози искат да отложат този дебат и да не се ангажират с него. Не искат дори да се запознаят с тезата ми. Смятат, че балончетата са в основата. Ако приемем теорията, че на това място е имало морско дъно, може би рибите с люспите са издялали многото дупчици, защото те са идеално шлайфани.
Други приемат теорията. Нормално е да има за и против.

За тези мегалити започвам да си мисля, че не са по силите дори на човешки същества. А знаем, че откриват човешки скелети с размери над 3 метра.
30.03.2011

Георги Велев е роден в Казанлък, но е израснал в Пловдив. Завършил е българска филология в Софийския университет. Работил е като редактор в специализирани национални издания. Става и учител в една от елитните столични гимназии. Следвал електроника в Полша, но интересите му се оказали повече литературни.


Автор е на много изследвания и студии върху Емилиян Станев, Достоевски, Шекспир, Омир и техни емблематични творби. При всички тези автори открива по нещо енигматично и мистерийно, като например, че сонетите разиграват олимпийската митология.

Откритието на живота му са големите мегалитни комплекси в родината. Един от най-изумителните според него е във Варна - Побитите камъни. Смята, че те са съзнателно творение, а не природни образувания. От РИМ – Варна, обаче отричат теорията по конференции и форуми. Смятат, че е измишльотина без сериозни доказателства. Има ли шанс тогава Варна да стане европейска културна столица, или не, ще разберем след евентуален обществен дебат по темата.
Виолета Гурнакова
www.narodnodelo.bg


Поради огромните размери - както на целия комплекс Побити камъни, така и на отделните елементи - неприемлива за въображението е мисълта, че Побитите камъни са човешко творение, смята Велев, но и днес все още се откриват белези за съзнателна обработка и подредба на мегалитите.

Сиянието на Варненското злато

(откъс)

 Виолета Гурнакова
www.narodnodelo.bg

 13.08.2011

Георги Велев посочи, че има за цел да разкрие и разтълкува тайните, скрити по българските земи - нещо, което дълги години е било недостъпно по определени причини. Целта е народът да осъзнае какво мистерийно богатство са оставили дедите му, но и да реши как да го използва в настоящата си световна мисия. Разбира се, ако може!

Във финала на книгата си за „Илиада”, изхождайки от наблюденията за закодираната в нея заимствана от траките мегалитна култура, достигнах до заключението, че по българските земи съществуват грандиозни мегалитни комплекси, един от които е Побитите камъни край Варна. По-късно доразвих идеята си, че

Побитите камъни са не природно, а съзнателно творение.

Към изброените доказателства добавям още едно: съкровището от Варненския халколитен некропол разкрива геометричния замисъл, мерки и еталони на Побитите камъни.

Централно място там заема прочутият в цял свят гроб 43, в който е открито повече злато, отколкото за цялото развитие на земната цивилизация до онзи момент.

Сред 990-те златни предмета с общо тегло 1516 грама почуда предизвиква златният фалос в точката, разделяща тялото на Хероя в пропорциите Major и Minor на златното сечение (както и на скицата „Витрувиански човек” на Леонардо да Винчи).

Почитането на фалоса като животворящо творческо начало не е изненада. Странното е, че ако в тогавашна Варна съществувал култ към фалоса, подобни изображения в останалите погребения не са открити. Всъщност точно това разкрива мащабите и сакралността на култа!

Да се почете някой с честта да бъде погребан с най-свещения знак, е изключителна привилегия, подобаваща само на най-видната особа – факт, който се потвърждава от изключителната пищност на погребението, а и от неоткривания преди скиптър – символ на върховна власт.


Подобни разсъждения биха си останали само в сферата на любопитното, ако не са стотиците внушителни колони по Побитите камъни с педантично следвана форма на фалос. Приликите обаче, колкото и да са очевидни, не са достатъчни. Зад възклицанието: „Ех, така сторила природата за радост на туристите!” се крият стриктно следвани геометрични зависимости.


Каталозите дават дължина 51 мм и диаметър 31 мм за фалоса от гроб 43. Ако дължината му е лесно установима, не така стоят нещата с неговия диаметър – при удебелението в крайната му част диаметърът е по-голям и достига 32, 44 мм (радиус 16,22 мм) – т.е. във фалоса е закодирано срещащото се неведнъж, както доказват убедително Смоленов и Михайлов, сакрално число „пи” – 51:16,22=3,14.



Педантично следвани детайли

Изследването на някои от обектите с форма на фалос по Побитите камъни разкрива строго следвани закономерности и пропорции, съответстващи на Златния фалос от гроб 43. Поради лесния си достъп най-известни са фигурите с форма на фалос от Централната група. Сред тях се откроява намиращият се на петдесетина метра източно от Пещерата – несъмнено с цел в определен астрономичен момент, при изгрева, сянката му да попада в нейните дупки и така да се осъществи символично оплождане.

По фалоса (нека го наречем Централен) личат педантично следвани детайли (например отбелязани с резки кръвоносни съдове), но преди всичко са важни представите на създателите му за анатомични пропорции на половия орган.


Височината му е 480 см – колкото е обиколката му на 140 см от повърхността.

Радиусът при основата (при обиколка 489 см) е 489:2 („пи“) следва 489:6,2856=77,79 см.

Умножен по „пи” (77,79 по 3,1428=244,49 см), дава височината на обособената горна част на фалоса от северната му страна.

И сякаш за да бъдат избавени потомците от мъчнотиите по измерването на преливащите размери, от източната страна на Централния, точно под завършващата горна част, отчетливо е отбелязан равнобедрен триъгълник с 40 градуса при върха, чиито бедра са 136 см и основа (колко странно!) – 78 см, т.е. колкото е радиусът при основата.

Още едно „шокиращо” съвпадение – диаметърът при основата (155,5 см) е точно петдесет пъти по-голям от средния диаметър (31 мм) – (155,5:3,1=50) на Златния фалос от гроб 43!!!

Същият диаметър е и 30 пъти по-голям от височината му (155,5:5,1=30,40). Вече наред с другите отчетливи геометрични зависимости имаме категоричен знак, че фалосът на Хероя служи за еталон.



В центъра са най-големите форми

Централният фалос, както и десетките му подобни фигури в Централната група, създава известни затруднения на взискателния наблюдател поради огромните си размери. Е, това не е непреодолима пречка, но в един от дяловете на Побитите камъни все пак сякаш е помислено и за по-пряк контакт (за обреди), където е разгърнат конструктивният замисъл на тези култови изображения.


Там се намира друг фалос, чийто ствол е доста къс, но в горната му част приликата с Централния е така очевидна, че имаме основание да го наречем Фрагментиран.

Обиколката при удебелението на този фалос е 489 см – точно колкото е обиколката на Централния при основата.

А радиусът му – 77,7 см, също както при Централния – е видимо отбелязан. От изток (поради силната скосеност на терена образите и съответно размерите от всяка страна са различни) разстоянието от плоскостите на удебелението и горната повърхност е 77 см. Обиколката на горната повърхност на Фрагментирания фалос е 378 см, съответно радиусът е 60 см, два пъти повече от основата (30 см) на вклинен в горната част на фигурата триъгълник в западния край на южната страна.

Поглед от юг разкрива още една тайна – защо въпреки неестествено късия си ствол фалосът не оставя тягостно впечатление. Това е постигнато чрез сакрални геометрични пропорции, които олекотяват осезателния дисбаланс. Височината в източния край е 185 см, а от западния, поради силната скосеност (следваща обаче анатомичната линия в горната част на фалоса), е 110 см.

Отношението на тези размери (185:110=1,68) е в точно съответствие на пропорциите Major и Minor от златното сечение, от което струи хармония. Ще посочим, че и височината от запад (110 см) се отнася към радиуса – 65,5 см на стеснената част (обиколка 412 см) в същото съотношение Major–Minor на златното сечение (110:65,5 =1,68).


Несъмнена е връзката между Златния фалос от гроб 43 и Фрагментирания. Височината от запад е почти двадесет пъти по-голяма от размера на Златния (110:5,1=21,56). Тази приближеност би обезсмислила кратността на двете изображения, ако не се повтаряше и в неудебелените части на стволовете: радиус на Фрагмента 65,5 към диаметъра на Златния – 65,5:3,1=21,2.
13.08.2011



Заради откритието на Георги Велев
„Нешънъл джиографик“ снима „фалосите“ на Побити камъни

Преподавателят по литература смята, че мегалитите са съзнателно, а не природно творение

„Нешънъл джиографик“ снима „фалосите“ на Побити камъни    „Нешънъл джиографик“ снима „фалосите“ на Побити камъни   

Побитите камъни край Варна са на косъм да влязат в класацията на най-големите световни забележителности. За целта се стяга цял екип от списание „Нешънъл джиографик”, за да заснеме обекта.

Преди броени дни фотографите тръгнали към мястото, но блокирани полети ги отклонили от целта. Това сподели за „Народно дело” председателят на Варненската търговско-индустриална камара Иван Табаков, който е и почетен консул на Италия за Варненска и Бургаска област. Наскоро той също бил доброволно въвлечен в идеята заради откритието на литератора и писател Георги Велев, който изтъкна теорията, че мегалитите са съзнателно, а не природно творение, както се смяташе досега. В изследванията му се открива дори намек, че те може да са плод не само на човешка дейност. Срещу тезата му скочиха утвърдени историци и археолози, както и част от обществеността, като в същото време не липсваха и маса горещи привърженици на идеята.

Някои институции обаче се съгласиха да изразят съпричастие заради интереса, който откритието може да предизвика в световен мащаб, и поради евентуалното увеличение на туристопотока към морската столица. Въпреки отменения заради лошото време полет на екипа от фотографи и археолози, които щели да пристигнат във Варна, преговорите продължават, потвърди Табаков. Той и негови съмишленици смятат, че това може да допринесе и за превръщането на Варна в културна столица през идните години, но най-вече да повиши приходите на местно ниво.



Иван Табаков: "Преоткрих камъните като човешко деяние"

- Господин Табаков, приемате ли идеята за превръщането на Побитите камъни в световна туристическа атракция въз основа твърдението на Георги Велев, че те са съзнателно, а не природно творение?


- Съвсем отскоро съм въвлечен в идеята. Вълнуват ме историята, археологията и всичко свързано с тях. За това реших да преоткрия камъните не като природен феномен, а като човешко деяние. Абсолютно съм убеден, че заради това откритие мястото може да се превърне в притегателен център за туристи от цял свят. Най-красноречивото доказателство е т. нар. воден часовник, тоест две почти еднакви тави, от които водата прелива от едната окръжност в другата.

Това е прекалено точно изчислено, за да е творение на природата. Досегашната теория е, че това е било морско дъно и под въздействието на ерозия и други фактори са се оформили тези скални масиви.

Прочел съм и книгата на Смоленов за Черноморската Атлантида. Велев твърди, че златното съкровище е моделът, по който е бил изработен целият комплекс на Побитите камъни. Вече забелязвам, че нито един от камъните не е вертикално оформен, те всички са под наклон от 82 градуса, който ги предпазва от ерозия. В някои от тях има отвори, които помагат да се оттича дъждовната вода.

- Значи откритието се оказва сериозно, въпреки обществената насмешка заради едно археологическо понятие?


- Да, думата фалос предизвиква асоциации у някои. Но фалосът в Древна Гърция и Рим е символ на плодовитост. Днешният му смисъл се изкривява, защото така сме били възпитавани – всичко, свързано с физиологията на човека, се възприема атрактивно. По време на лятното слънцестоене дори, когато слънцето изгрява, сянката на фалоса от средната група направопрониква в пещерата и това символизира оплождането. Според мен натрупването на толкова случайности не говори просто за една закономерност.



- Поддържаме ли добре културното си наследство, или още нямаме това самосъзнание?


- Има хора, които имат съзнание, но и средства за култура липсват. За това протестират културни дейци и учени. Трябва да станем нормална държава с нормално разпределение на средствата. Надявам се постепенно гражданската позиция да допринесе за това.




- Какво трябва да се направи специално за Побитите камъни в случая?


- Там не трябва да се прави нищо. Те трябва да си останат така. Достатъчно голямо е замърсяването и изхвърлянето на отпадъци. Трябва само да се почистят и по-строго да се охранява това, което е останало. Може туристически агенции да ги включат в маршрути. Може чрез снимките на “Нешънъл джиографик” и мястото да си получи заслужената почит. През тази година в туризма във Варна има известно увеличение въпреки кризата. Благодарение на археологически обекти може да се привлекат още туристи.
14.11.2011

Виолета Гурнакова
www.narodnodelo.bg

Справка:
Побити камъни

Природният феномен "Побити камъни" представлява разкрития на еоценски пясъци, сред които са разположени изправени каменни колони, наподобяващи каменна гора. Най-известна е групата "Център-Юг".Тя е разположена на 18 км западно от Варна. В нея се наброяват около 300 големи и малки колони, високи до 6 м, издигащи се главно южно от шосе Варна - Девня. Най-впечатляващите групи Побити камъни още през 1938 година са сред първите защитени територии в България. По-късно са защитени общо 14 групи с площ 253.3 хектара, а от 2002 г. природната забележителност е обявена като защитена местност.

Легендата за Побити камъни разказва ...

Преди много векове, когато морето е достигало до тези земи, то се охранявало от титани, подчинени на Бога на морето. Близо до това място имало малко селце, в което живеел млад мъж. Един ден Бог му разкрил своето име, с което го обрекъл завинаги да пази тази велика тайна. Затова му дарил безсмъртие, но го предупредил, че ако се изкуши и разкрие името му, отново ще стане простосмъртен.

Една ранна сутрин, докато мъжът се разхождал по морския бряг, съзрял невероятно красива местна девойка. Двамата се влюбили от пръв поглед. Когато мъжът се върнал в селото и разпитал местните първенци за нея, те му разказали, че тази девойка е избрана за жена на предводителя на морските титани. Мъжът без страх обещал на титаните, че ако му преотстъпят момичето, ще изпълни едно тяхно желание. А те пожелали да научат името на Бога.

Младият мъж избрал да жертва безсмъртието си в името на любовта и бил готов да им разкрие тайната. На следващата сутрин, преди изгрев, той започнал да подрежда титаните по морския бряг, след което им казал: "Аз току що изписах името на Бога с вашите тела".

Бог отвисоко наблюдавал всичко и останал поразен от тази постъпка в името на любовта и решил да накаже титаните. Когато първите слънчеви лъчи озарили брега, морските пазители мигом се превърнали в каменни колони. Скоро след това мъжът тръгнал по брега, за да намери своята любима, и в мига, в който се срещнали и се прегърнали, изпод краката им бликнал извор с чудодейна лековита вода.



Намират на 18 км западно от Варна и са един от най-невероятните природни феномени в България, представляващи естествени каменни колони, достигащи до 6 м височина.

Няколко реда каменни колони създават впечатлението, че са сглобени от по два конуса, едва крепящи се на острите си върхове. Много атрактивна е и групата на колоните, изглеждащи като вкаменели животни или замръзнали водоскоци. Някои от тях достигат в основата си до 12 метрa.

Според най-разпространената теория "каменната гора" край Варна се е образувала преди 50 милиона години, когато местността е била част от морското дъно. След оттеглянето на водата, неорганичните отлагания по него ерозирали, придобивайки днешните си причудливи форми.

Природен феномен? Малко вероятно.

 Тайната на Витоша са крие в Илиада


Витоша е една от най-малко изследваните, а оказва се, най-интересни планини. Проучвайки ритуалите на древните траки и препрочитайко по нов начин Омировата „Илиада“ литераторът Георги Велев стига до извода, че Витоша, подобно на Побитите камъни край Варна, Сините камъни край Сливен, Белоградчишките скали, хълмовете в Пловдив и Метеора в Гърция са грандиозни мегалитни комплекси, едно от предназначението на които е следенето на движението на слънцето.

Една част от тези идеи са развити в „Непрочетената „Илиада”, а друга в последвали десетки публикации. Своите открития и разсъждения авторът представя в своята книга „Непрочетената „Илиада“. Трудът представлява ново изследване на „Илиада“, което започва от откриването на структурата на щита на Ахил. За разлика от безбройните опити да се опише композирането на щита (концентрични кръгове, сектори и пр.), авторът стига до извода, че това е спирална конструкция. Всъщност спиралата е най-разпространената космическа конструкция – открива се в структурирането на галактиките, а и на микроравнище във всяка клетка. Велев твърди, че  „Илиада” е езотерично произведение, в което е заложено цялото знание – научно, философско и религиозно  на древността.

Оказва се, че зад легендарния Омир (само прочут аед –изпълнител на Троянския епос) стоят най-великите учени не само на онази епоха, а и на всички времена – Евклид, Ератостен, Архимед, Зенон, Платон, Аристотел.

В изследването са  анализирани стотици случаи, в които зад поетичните образи се крият чисто научни казуси. Такива са например погребалните игри в чест на Патрокъл в XXIII песен. Същото важи и за даровете, с които Агамемнон иска да върне Ахил във войната (IX и XIX  песни). Особено интересни са даровете на Ахил за победителите в състезанията в чест на любимия му другар. С конкретни числа е доказано, че в основата на тези дарове стоят компонентите на прецизен воден часовник, които отброява не само часовете, но и дните на астрономическата година. Въобще измерването на времето играе изключително важна роля в „Илиада”. По особено оригинален начин – чрез играта на звездата Сириус в деня на еснното равноденствие, е обозначено с точност до секунди избухването на Троянската война.

В основата на всички замервания на времето стои мегалитната култура на траките. Показано е как чрез мегалити е обозначено цялото троянско поле и прилежащата му територии. Целта на поставянето на тези мегалити е да се следи стриктно ходът на слънцето, посредством което древните са се ориентирали в годишните времена. Всички тези изследвания навеждат автора на мисълта, че по нашите земи трябва да са останали видими мегалитни следи от траките.

Георги Велев е роден на 01.11.1952 г. в гр. Казанлък. Завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Публикувал е студии върху творчеството на Емилиян Станев, Елин Пелин, Йордан Йовков, Достоевски, Шекспир.

Автор е на книга за Христо Ботев: „Геният… премълчаното“ (1998), на сборника „Достоевски. Шекспир. Приключения зад сцената“ (2003) и на изследването „Непрочетената „Илиада“ (2010). Книгата „Посланието Побити камъни” е от 2011 г.

 http://www.dobrinite.com/taynata-na-vitosha-sa-krie-v-iliada.html

Писателят Георги Велев: Олимп е на Витоша
Интервю на Анна Кълцева с Георги Велев

Георги Велев е филолог, автор на книгата „Непрочетената Илиада", в която чрез Омировия епос разкрива значението на мегалитните комплекси на Витоша. Георги Велев твърди, че Витоша е една вълшебна планина, в която морените не са просто каменни реки, а са ориентири за движението на слънцето и отброяване на времето. Построени са от неизвестна древна цивилизация, а тяхното значение е било добре познато на траките. На Витоша са изобразени в скалите боговете закрилници на София и на българите, които ни пазят и от „края на света". За техния образ в студената зима, за космическото чудо Витоша, за това как стига от „Илиада" до планината край българската столица разговаряме с Георги Велев.

- Г-н Велев, какво е непрочетеното в „Илиада"? Защо твърдите, че е непрочетена, след като страниците, изписани за епоса, са много повече от самия епос?

- На първо място непрочетен е замисълът на „Илиада", оттам и детайлите. Всички се хващат на уловката, че това е епос за Троянската война. Но вижте, санскритският епос „Махабхарата" в редактиран вариант се състои от 100 000 куплета в 18 книги. Това е невъзможно за четене, освен от академици и монаси. Същата необозримост се е появила, когато започват да записват епоса за Троянската война - съществуват десетки негови записи - Хиоския, Месалийския и прочие ръкописи, които твърде много се различават.

- Омир ли е авторът на „Илиада"?

- Омир е бил само легендарен аед - поет, който е изпълнявал епоса. Но когато се захващат да го записват, той започва да се рои, защото основно качество на фолклора е вариативността. Положението е излизало извън контрол и тогава се появява Аристотел.

- И Аристотел е написал или записал познатата ни днес „Илиада"? В Александрийската библиотека ли е станало това?

- Ние четем „Илиада" на Аристотел. Той е бил учител на Александър Македонски. За него написва един вариант на „Илиада" и влага научните си открития. Този вариант си е имал и име - „От ковчежето", защото Александър го носел при всичките си походи и заспивал на него. Заръката на Аристотел е била, ако питомецът му успее да завладее света, да изгради град на науката. И за щастие това се случва - град Александрия (на името на Александър Македонски) е изкуствен град, който е съграден около библиотеката, т. е. тя не е за украса, а първопричина. А централно място в библиотеката е заемал секретният Музеон, в която на основата на вариантите на Омировия епос е създадена „Илиада". Твърд факт е, че в Александрийската библиотека са били давани първите заплати (и то изключително високи) на учени. Участници в този мозъчен тръст са най-големите учени на онова време са Ератостен, Евклид, Архимед.

- Каква, или по-точно колко силна е връзката на „Илиада" с траките?

- Твърдя, че траките играят неизяснена все още важна роля в „Илиада". Да си припомним, че името „траки" е въведено за първи път в „Илиада", в която те са висши авторитети. Троянските коне са по-добри от божествените. Тракийското вино се пие в най-тържествени случаи. Приам тръгва да откупува тялото на Хектор с „чаша прекрасна - голямо богатство, която тракийци дар му дариха". В „Илиада" е споменато, че преди започването на Троянската война Приам отива на посещение в Тракия (казано е, че отива на другата страна на Проливите).

Това е дипломатическа мисия, с която цели да ги спечели за съюзници, защото без тяхната подкрепа Троя ще бъде смазана веднага. Ахил в погребалните игри в чест на Патрокъл отрежда в едно от състезания за награда „меч сребърногвозден, хубав, тракийски". Неслучайно, когато в XIV песен Хера тръгва да прелъстява Зевс, „вихром прехвръкна над снежни високи била в планините на конелюбци тракийци". От тези планини е взета и високата мегалитна тракийска култура. Това ме подтикна да търся у нас следите от тази мегалитна традиция и резултатите се оказаха впечатляващи.

- В книгата си твърдите, че Витоша е необикновена планина. Дали не казвате, че истинският Олимп е тук при нас, на Витоша?

- Витоша е една скромна по размери планина, която обаче е била широко известна в древността - за нея пишат Аристотел, Тукидид и трагикът Софокъл. „Илиада" ми даде един нов поглед за света, което ми помогна да разбера Витоша. По нея има гигантски мегалитни обекти, които може и да не са съградени от траките, но те са можели да разчитат тяхното магическо въздействие.

- Какво имате предвид?

- По северната страна на връх Камен дел има огромна мегалитна композиция с дължина 2-3 км и височина повече от километър. Въздействието ù е цялостно и едновременно с това структуриращите я фигури имат собствено излъчване. Централно място заема титанът Атлас, който над главата, увенчана с корона, е с протегнати нагоре ръце, които крепят небесната сфера и съзвездията. Под него са фигурите на две летящи богини. Тази, чиято глава е на запад, приветства с дясната си ръка разпрострелия се в полето град. Втората богиня е ориентирана на изток. Нейна отличителна черта е удължения в тила череп - една твърде рядка и характерна особеност (среща се при египетските фараони от династията на Ехнатон).

- И чрез „Илиада" стигнахте до витошките богове и богини?

- До разчитането на огромната композиция с богините, боговете и героите по северната страна на връх Камен дел достигнах чрез „Илиада". Първоначално започнах да откривам мегалитни композиции и отделни изображения на животни, човешки фигури, и т. н. После се появиха астрономическите измерения - знаци на съзвездия, мегалитни вериги, чрез които се следи ходът на Слънцето в кардинални моменти от неговото движение - пролетното и есенното равноденствия и лятното и зимното слънцестоене.  Всички "каменни реки" са свързани в мегакомплекс, обхващащ източната и западната част на Витоша.

Ориентацията на гигантската източна мегалитна конфигурация над Бистришкото бранище пряко кореспондира с подредбата на мегалитните лъчове над Златните мостове. Обяснението на всичко това произтича от обожествяването на Слънцето от траките.

Цялостният анализ на тази величествена и съвършена система тепърва предстои, стига да се окаже по нашите ограничени възможности да я проумеем, преди да сме я унищожили напълно. Издигането на Витоша на тези слънчеви каменни реки, съпътствани от хиляди мегалитни комплекси, прави начинанието по-грандиозно като усилие и познание дори от Великата китайска стена, като го нарежда сред вселенските забележителности. И шопите са прави, когато казват: "От Витоша по-високо нема". Тя е вълшебна планина, която денем искри като изкусно шлифован диамант под лъчите на Слънцето, а нощем "улавя" светлината на Луната и звездите. Не друг от многото масиви, опасващи София, а именно Витоша е свещената за сердите планина, в която според запазените предания е закопано приказното им съкровище.

- И кои са творци на мегалитите на Витоша? Древна непозната цивилизация или извънземни?

- На този въпрос ще отговоря с въпрос: Кой е издигнал египетските пирамиди? За мен преди всичко е важно да докажа съзнателното издигане на гигантските мегалитни композиции по Витоша. Иначе имам собствен отговор, на него се спирам в новата си книга „Опитомената Земя". Но засега е по-добре да не поставяме въпроса за творците на тези удивителни композиции, защото те са факт, а другото - хипотези.

- Извънземни ли криете?

- Пак казвам, отговорът за творците на мегалитите на Витоша е хипотеза на този етап.

- След всичко, казано дотук, можем ли да кажем, че мегалитите и боговете на Витоша пазят София и България? И не ще позволят да се случи тук „край на света"?

- Да, да, точно така. Предназначението на мегалитите е именно регулиране на промените в магнитното поле на земята и последствията от това. Така че дори няма смисъл да се говори за край на света край Витоша!

- Какво казва официалната историческа наука за вашите изводи и твърдения - както за "Илиада", така и за траките, Витоша?

- Така че тезата ми за мегалитния характер на Витоша не е непозната. Няколко пъти съм се срещал с Богдан Богданов, който одобрява концепцията ми за „Илиада", но е по-добре, ако желаете, той да се изкаже, защото не мога да говоря вместо него.

За жалост, нашите учени са страхливи и преди всичко завистливи. Никога няма да се изкажат одобрително за чужда работа, особено пък за човек, който не е под тяхна зависимост чрез хабилатация, командировки и прочие благинки, които пазят за себе си. Освен това никога не бих отишъл да ги питам какво мислят за мен, защото те мислят само за себе си. Иначе, мисля си, завиждат и се правят, че книгата ми не съществува.

- Познавате ли тракийския апокриф, в който се твърди, че гърците са откраднали делата на траките, за да направят една фалшификация и мистификация, каквато е „Илиада"?

- Създаването на александрийската „Илиада" е много сложно дело: там пренаписват епоса за Троянската война, които не е измислен, а е фолклорно обективен. Но в основата на този епос е митологията, която не е само елинска.

В нейното хилядолетно създаване огромна роля изиграват траките. Но пък и те не са първооткриватели на основните митологични сюжети и герои.Така се надвесваме над бездната на времето.

На един вълшебен мегалит (възрастта му е предисторическа) на Витоша открих изобразена Хубавата Елена, която се разпознава по това, че над нея е изсечено състезанието по красота на Хера, Атина и Афродита, присъства и Парис със златната ябълка. Всичко това е с десетки, а може би и стотици хиляди години преди древна Елада.

За тия неща пиша в подготвената за печат нова моя книга „Опитомената Земя". Гръцката фалшификация е не в някогашното пряко заимстване от траките, а в присвояването на правото да наричат тази митология елинска. Но вината е преди всичко наша - не умеем да популяризираме нашето историческо наследство. Наскоро гледах една френска книга за тракийските паметници, в която не се спомена името България, а се говори за Румъния, Турция и Гърция. Ние сме си виновни.
Анна Кълцева
http://www.vsekiden.com