На това знаково за световната и европейската история място са открити:

- находки от палеолита - над 100 века пр.Хн.ера
- селищата на първото най-древно културно, уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа (55 век пр.н.ера.)

- най-големият праисторически некропол в Европа, функционирал непрекъснато от късния неолит (53в.пр.н.ера) до края на енеолита (41в. пр.н.ера).
- първите каменни градежи в Европа (51 век пр.Хр.)
- най-старото обработено злато в света (50 век пр.Хр.)
- първи наченки на писмени знаци в човешката история (50-48 век пр.Хр.) предвестник на праисторическата Дунавска протописменост
- най-ранните форми на парично разменни ценности (50-48 век пр.Хр.)
- тук е идентифицирана е най-стара фаза (начало 55-54 век пр.Хр.), наречена Блатница, по древното име на днешното село Дуранкулак, на европейската неолитна фаза Блатница на културата Хаманджия. 

По мнението на много специалисти, като проф. Уилям Райън, Уолтър Питман, проф. Балард, проф. Петко Димитров, проф. Мариана Филипова и др. Попопът описан в библията, гръцките и митовете на много народи е разказ водещ началото си от случилото се около 56 век пр. Хр. колосално наводнение при преливането и пробивът на покачилите нивото си води след стопяването на полярните ледове от Средиземно море през Босфора в затвореното като езеро дотогава Черно море, макар това да не е ставало като връхлитащо цунами, водата настъпвайки с 15-20 см дневно е потопила от 2 - 3 до 90 км суша навътре от предишния бряг на около 120 м дълбочина. От този катаклизъм тежко е пострадала тукашната културна човешка общност, чиито наследници явно се явяват носителите на културите Дуранкулак и Варна.

Селището е разположено на остров в сладководното Дуранкулашко езеро. Сега от Езерния град (5 400 до 4 100 година преди Христа)  са останали купчини камъни, наредени в разпилени редици.

В края на XIX век двамата братя Шкорпил били първите учени, посетили тази местност. И толкова били очаровани от нея, от трите тераси, обрасли в ниски дървета и храсталаци, спускащи се изящно към брега, че обстойно ги проучили, и публикацията за Яйлата в изданието на Виенското археологическо дружество, им донесла световна известност.

Петър Зидаров, археолог: Хората, които са живели на това място не само са били отлични строители, но са и сред първите хора, които са започнали да топят метали-самородна мед, самородно злато, изработват накити от тях и търгуват с далечни земи включително до гръцкото крайбрежие.

Тодор Димов - ръководител на археологическите изследвания на обекта:

 "Автентичното име на древното селище не е известно. Затова си позволявам да го нарека "Автентичното име на древното селище не е известно. Затова си позволявам да го нарека доктор Тодор ДимовЕзерния град" - Тодор Димов - ръководител на археологическите изследвания на обекта.Езерния  град.

Селището е разположено на остров в сладководното Дуранкулашко езеро. През хилядолетията езерото е било ту отделено, ту свързано с Черно море. Отделено е с тясна ивица пясък. Един от най-дългите неизползвани плажове. Обясняват го с това, че покрай плажа минава студено водно течение. Плажната ивица завършва в Румъния.

Сега от Езерния град  са останали купчини камъни, наредени в разпилени редици. Нищо повече.

 За ориентация ще припомня, че:

- Преддинастичният период в древен Египет e по времето на ІV хилядолетие преди новата ера.

- Шумерите се появяват в Двуречието около 3 300-3 200 години пр.н. ера.

- Финикийците се заселват в тяхната Финикия (по родови предания идват откъм Черно море) в ІІІ хилядолетие преди Христа.

- Израилтяните превземат Палестина през ХІІІ-ХІ век преди Христа.

- На територията на Китай през ХVІ век преди Христа възниква първата историческа държава Шан-Ин.

Развитието на неолитните култури на юг от Дунава до Крит върви в общи темпове. Не би могло да бъде друго. Неолитните хора не са се вълнували от днешните държавни граници."

"Езерният град"

Землището на Дуранкулак населявано 100 века без прекъсване. Този факт отличава мястото като едно от редките в България и  показват, че западните брегове на Черно море са били люлка на най-древната протоцивилизация на човечеството. Находките на Големия остров и в местността Нивата, където се намира друго забележително откритие — най-големият некропол в Европа, са по-стари дори от Варненския некропол и се определят като "Българската Троя" поради тяхната възраст и изключителна значимост. Като се вземе предвид, че досега са проучени само селищата от късния халколит, със сигурност ни очакват и още по-древни находки и изненади от праисторическата история на острова.

История на обекта

Селищна могила Големия остров, с. Дуранкулак, Добричко

Комплексен археологически обект, обявен за паметник на културата с национално значение, Разкопките край Дуранкулак - 1984 годиналокализиран на 3 км южно от с. Дуранкулак.

Тодор Димов, археолог - Регионален исторически музей - Добрич:

"Започналите през 1975 г. и продължили три десетилетия разкопки на проф. Хенриета Тодорова от Археологическия институт при БАН, на Големия остров в Дуранкулашкото езеро, разкриват забележителен комплекс от праисторически обекти. Къснонеолитното селище от втората половина на VІ хилядолетие пр. Хр. е свързано с най-древното, практикувало произвеждаща икономика население в тази част от Европейския континент, познато като култура Хаманджия.

Регистрирани са 7 строителни хоризонта. Досега са проучени селищата от късния халколит (ІІІ, Накити, открити в гроба на жрица живяла преди 7 000г.ІV и V хоризонт). Всяко селище е било градено по предварителен направен план. Сградите са строени в три успоредни редици с посока север – юг, разделени от пресичащи се под прав ъгъл улици.

Големият остров (площ 25 дка) се намира в западната част на лиманно езеро. Културният пласт с дебелина над 3 м, съдържа останки от последователно съществували селища от:

Селище на 7 000 хиляди години (енеолит)

Първо е заселен югозападния бряг на Дуранкулашкото езеро, на Големия остров. Срещу него в посока юг, е имало няколко селища, като първото е особено старо — на около 7 хил. години (енеолит). То е с частично вкопани куполовидни едноетажни жилища на най-древното културно уседнало земеделско-скотовъдно население в Европа съществувало от 55-54 в.пр.н.ера до 51-50 в.пр.н.ера.

Това е поселението открило на учените най-древната фаза Блатница на културата Хаманджия. Това причислява цивилизацията на това място сред най-древните в Европа. Тази възстановка, създадена от Тодор Димов, е на гроб №550. Погребението е от V хилядолетие преди Христа на около двайсетгодишен младеж. Той е убит с тъп предмет в дясното слепоочие. Загинал е в схватка. От този гроб е ритуалната брадва от еленов рог.Ако той е загинал в сражение, то можем да вихрим въображението си за начина на водене на война в петото хилядолетие... Но като че ли е достатъчно да погледнем в "Илиадата"

Късния неолит и халколит (5100 – 4700 г. пр.н.ера)

Към 51-50 в.пр.Хр. обитателите изоставят селището на брега, установяват се на острова срещу него (днес той е полуостров с площ 19 декара) и изграждат ново халколитно селище съществувало от 51-50 до 38 в.пр.Хр.

Неговите къщи са с трапецовиден план с късата страна към север, ориентирани както и улиците му по посоките на света. Открити са 18 сгради, всяка от тях обитавал по един род от 15-20 души. Това е началото на енеолитната селищната могила възникнала на острова, в която са проследени 8 селища в слоеве едно върху друго.

Първите 2 са от неолинтата култура Хаманджия, а следващите 4 са от халколитната култура Варна.

В центъра са разкрити останките на значима сграда вероятно дворец, храм, хамбар или с други обществени функции с площ над 300 кв.м. Дебелината на културният пласт на могилоата достига 4м.

Първите каменни градежи в Европа.

Най-старата каменна архитектура на Европейския континент е открита именно тук. Проучените къщи имали внушителна и за днешните представи за дом площ от 150 до 170 кв. м. Ориентирани по посоките на света, те оформяли и най-древните улици в Европа. Първото селище е обитавано от около 350 човека.

Стените на къщите се зидали на сухо от камък до около 1м и от там нагоре се издигали с дебелиЕто как са изглеждали къщите на осторова преди около 7 хиляди години глинобитни пояси, като се е порзвал и дървен материал. Покривът е двускатен покрит с тръстика, слама и сено, Площта на жилищата в план е от 150 да 170 кв.м, с дължина към ширина в пропорция приблизително 1/3, имали са две основни пространства. Възможно е във височина подпокривното пространство частично или изцяло да е оформяло втори етаж или каменните зидове да са били цокъл над който да е бил същинското обитаемо ниво. При тези строежи древните са започнали да използват дърво. Стените са финно измазани отвътре с пречистена глина, боядисани с минерални бои и украсени с рисунки.

В "Езерния град" се намира най-старата улица в Европа

Между постройките са прокарани най-старите улици в Европа с ширина най-често от няколко метра, като "градоустройственият план" е спазван строго поради ограничената площ на острова и тежкият климат, долепени постройки няма, но отстоянието между някои е само 10 см, а има и проходи между тях широки едва 80 см.Стените са били изградени с камък на около метър и половина височина. Отгоре са били надстроявани с ивици изсушена глина. Жилищните постройки са имали площ от над сто квадратни метра. Хипотезата е, че са били обитавани от целия род.

Най-големият праисторически некропол в Европа

Тук е изследван и най-големият праисторически некропол в Европа, функционирал непрекъснато от късния неолит (5 300 - 4 200 г. пр. н.ера) до края на енеолита (4 150-4 100 г. пр.н.ера). В проучените 1 204 гроба са открити скелетни погребения, както и множество символични погребения (кенотафи).

Първи наченки на писменост в човешката история датирани не по късно от 51-48 в.пр.н.ера

Религиозни вярвания са били развити в култовете към плодородието и към мъртвите. Идолите — женски фигурки с обобщен образ са грижливо изработени, полирани и често украсени с гривни. По тях се откриват врязани знаци — първи наченки на писменост в човешката история датирани заедно с всичо посочено не по късно от 51-48 в.пр.н.ера

Населението отглеждало пшеница, ечемик, грах, леща, домашни животни, плавало е вЖените са погребвани в свита поза морето, поддържало е разменна търговия или е пътувало до Средиземно море от където си е доставяло ценните раковини спондилус и денталиум.

Според проф. В.М.Массон от Санкт Петербург те са употребяваникато паричен еквивалинт, но също за луксозни украшения и майсторска изработка на изискани облекла, не се е отказвало и от лов и риболов включително на лъвове които тогава са се срещали тук, тъчело е тъкани на стан, изработвало е с калъпи украсена керамика, без грънчарско колело, имало е металургични познания и обработвало злато и мед, правело украшения от малахит, халцедон и раковини, за което са ползвани и вносни продукти. Имало обществена система с първенци, воинствени младежи и жрици.

Ранна бронзова епоха - 3 хиляди години пр.н.ера

Ранна бронзова епоха (3 хил. пр. н.ера.) - свидетелство за обитаването на острова е откритият обилен керамичен материал както и откритите могилни гробове в некропола.

В центъра на селището от ІV хоризонт е разкрита трапецовидна двуделна сграда с 180 м2 площ, а под нея в етап на проучване е двуетажна сграда, чиито стени от вътре са били украсени с геометрична релефна украса, оцветявани последователно с бяла и червена боя и моделирани от глина букрании – това вероятно е бил храма на селището.

На брега на юг от изоставеното първо поселение в тази епоха в 53 в.пр.н.ера в в местността Боздугани и каменни брадви - 5 хил.г. пр. Хр."Нивата" възниква най-големият в света известен на науката палеоисторически некропол в който са локализирани общо към 1400 погребения и са проучени 1204 гроба. Той е ползван над 1000 години до към 38 в.пр.Хр. Мъжете са погребвани изпънати по гръб с глава на север, а жените и децата свити странично, около тях са полагани сечива, храна, дарове, съдове и вотивни фигури.

На западният бряг на езерото между острова и паметника в протобронзовата епоха (към 35 - 34 в.пр.н.ера) при старият некропол са издигнати погребални могили, обединени в могилни некрополи, те отбелязват началото на обитевенето на тези земи от прото траките.

Към 34 до 30 в.пр.н.ера климатът се същестено се влошава, а нивото на морето се качва с около 4 - 5 м над сегашното, което съчетано с нашествията на северни племена, води до силно обезлюдяване на района.

Късна бронзова епоха -1300 – 1200 г. пр. н.ера

Селището от късната бронзова епоха е разположено на южния и западен склон на острова, оградено от север с масивна двулицева стена от големи необработени камъни. Регистрирани са 4 строителни етапа. Сградите са в абсиден план, с каменни основи и глинобитни стени; една от тях с дължина 18 м вероятно е дворцова. В периферията на селището е открита ковашка работилница.

През късната бронзова епоха в 13 в.пр.н.ера и началото на ранножелязната на южния склон на острова извън селищната могила възниква укрепено тракийско селище добре проучено от археолозите. Това е единственият изцяло изследван обект на Балканския полуостров от времето на Троянската война, когато започва генезиса на Тракийската племенна общност, част от гоято са Гетите населявали този край в античността.

    
Друго такова селище от късната бронзова и ранната желязна епоха е локализирано в югоизточният край на с. Дуранкулак отново при езерото. То не е проучвано.

    
В полята около езерото има десетки тракийски могили. Те са описани при теренни обхождания, но все още не са проучени.

Най-старият храм на богиня Кибела от 4 - 3 в. пр.н.ера

Следващият голям забележителен паметник е на южния склон на острова - пещерен храм на на трако-фригийската Велика майка - богинята Кибела (4 - 3 в. пр.н.ера). Врязан в скалната основа на острова храмът се състои от три зали. Източната зала завършва с абсидна ниша, в която вероятно е била поставена статуя на богинята. Западната зала завършва с подиум, в който е Храмът на Кибела - праисторически некрополизсечен басейн с улей.

Това е позната мощна богиня майка, но вече като Кибела, вариантът възприет в Мала Азия от траките, техните наследници и съседните им там други племана, малко по-страховита и близка до първообраза си посестрима на балканските Бендида и Диметра. Този внушителен по размери храм е без аналог в Европа и е единственото нейно пещерно светилище на континента открито досега. На българска територия са открити и най-ранните за континента култови фигури на богинята. Светилището е изградено във вътрешността на карстова пещерна ниша състояща са от две успоредни пещери ниско на равнището на езерната повърхност дооформена в дълъг правоъгълник разделен по средата с преграда.

Открит е случайно едва след като сводът му пропада от собствената си тежест. При разкопките са открити оброчна плоча на богинята, два старогръцки чернофирнисови (червенофигурни) кантароса, амфорна тара и дръж­ки. Паметникът е разположен в източната част на Големия остров. Проучването на голямото пещерно светилище на богинята Кибела с многобройни богати жертвени ями и погребения не е завършено.

Археологическите проучвания в Дуранкулак:

Пручени са 240 жилища, капище и еднокорабна църква.

На западния бряг на езерото са проучени:

Открито селище от късния неолит (5400 – 4700 г. пр.н.ера).

Разкрити са жилищни землянки и наземни постройки.

Плосък некропол – 1204 гроба от късен неолит и халколит (5300 – 4200 г.пр.н.ера).

Могилни погребения от ранна бронзова епоха Гробове и обредни ями – 4 - 5 в.пр.н.ера).

Късноантичен сарматски некропол – 3 – 4 век

Средновековен некропол - 320 гроба – 9 – 10 век

Богатият гробен инвентар включва глинени съдове, каменни, кремъчни, костени и медни сечива, идолна пластика, накити от злато и мед, от малахит и халцедон, от средиземноморски мекотели - спондилус и денталиум. Те са свидетелство за напреднало разделение на труда, за появата на занаятите, за кристализирали религиозни вярвания и практики, богат духовен и артистичен живот, задълбочаваща се социално-икономическа диференциация, за съществуваща жреческа и царска власт.

Тодор Димов, археолог - Регионален исторически музей - Добрич

Contributor: Институт за балканистика с Център по тракология
Geographic coverage: Селищна могила Големия остров, с. Дуранкулак, Добричко; Селищна могила Големия остров, с. Дуранкулак, Добричко
Time period: неолит, халколит, бронзова епоха, антична епоха, ранно средновековие

Археологически находки:

1. Огърлица от златни и халцеденови маниста от гроб № 211 от некропола в Дуранкулак (втората половина на V хил. пр.   Хр.) - късна каменномедна епоха, култура Варна.

2. Наниз от златни и малахитови маниста от некропола в Дуранкулак (средата на V хил.пр.н.ера) - култура Варна

3. Антропоморфен амулет (апликация) от гроб № 694 от некропола в Дуранкулак (средата на V хил.пр.н.ера) - култура Варна.

4. Спирала от златна тел (вероятно накит за глава) от гроб № 165 от некропола в Дуранкулак Накити от халколитен некропол в Дуранкулак, 5 хил. пр. Хр. НИМ(средата на V хил. пр.н.ера) - култура Варна.
                
Когато съпоставим тези украшения с дрехите, керамиката, култовите предмети, оръдията на труда, ще разберем, че става дума за култура със свой собствен стил. Културата Хаманджия и културата Варна.

За да имат общоприето разбиране за "красиво", което  последователно отстояват в разнородната си дейност, жителите на Езерния град трябва да са имали интензивен, добре структуриран социален живот.


5. Скиптър - Нефрит Размери: дължина 36,4 см, ширина 4,8 см, дебелина 2,2 см. Продълговато тяло с оформени релефни ръбове по дължина и дъговидно извито острие с дължина 2 см. При откриването предметът е бил счупен на 3 части, но още в древността е била отчупена част от него и мястото е било допълнително огладено.

Шлифована и съвършено полирана повърхност. Предметът е уникален.

6. Боздуган - Мрамор, бял Размери: диаметър 8,4 см, височина 2,4 см С форма на на сплескана сфера, в центъра е пробита кръгла дупка за поставяне на дръжка. Полирана повърхност. Подобни оръжия са познати от халколитните пластове на редица селищни могили – Рашева могила до Ямбол, Денева могила при с. Салманово, Щуменско, селищна могила Асаря – с. Малко Търново, Чирпанско, Дончова могила при с. Биково, Сливенско и др. Те са изработени от мрамор, кварцити или вулканични скали.


7. Съд - модел на крак
Description: Цилиндрична горна част, право устие, с две симетрично разположени вертикално пробити дръжки. В долната част съдът е оформен като стъпало на човешки крак с пет пръста и две релефни пъпки, които подчертават глезена. Тъмно-кафява полирана повърхност.

8. МАНГАЛИТЕ

Жителите на Езерния град са предпочитали топлата храна.  Сервирали са готовото ястие върху специално изработен мангал. Те отдолу нямат дъно.

Намерените керамични мангали са достатъчно разнообразни, за да заключим, че жителите на Езерния град са отдавали голямо значение на тяхната функция.

9. РОГОЗКИ

Жителите на Езерния град са познавали плетката. Използвали са плета в строителството на стени и огради, в приготовляване на дрехи, в изготвяне на рогозки. Вероятно са използвали рибарски мрежи.

10. СПЕЦИАЛНАТА ЧИНИЯ

Тя е с размера на днешната чиния за супа. Но има солидна куха подставка, което навежда на мисълта, че масата за хранене (или софрата) е излишна. Достатъчно е столът да бъде нисък или да се сяда на пода.  Кухината на подставката е била пълнена с въглени - храната е оставала топла. Жителите на Езерния град (да не забравяме мангалите) като че ли са имали навика да се заседяват при хранене.


11. Коланът  е в стила на блузата, но е отделна част от облеклото. Наличието на стил е едно от най-забележителните неща в Езерния град.


Не е възможно  те да са имали  разбиране за  стила в облеклото, а да не са съзнавали  стила във всяка друга област на живота. Пред нас не са руините на еклектичен примитивен свят, а останките от хармонично развито общество, чиято култура вероятно е част от нещо значимо и все още неизвестно.

12. Четирите "идола" открити в гроб 626 около черепа са като стражи и придружители. Погребана е жена. Вероятно жрица, тъй като има множество украшения.

По правило трупополагането е ориентирано по посоките на Света. Главите са на Север. С други думи "гледат" на Юг. Мъжете са погребвани изпънати по гръб, а жените свити странично.


13. "Гривни от черупки на средиземноморски миди spondylus от некропола в Дуранкулак (края на VІ - началото на V хил. пр. Хр.) - късен неолит, култура Хаманджия І - ІІІ."

Тези черупки, според археолозите, са използвани като пари за първи път във Варна.

Намерените украшения от черупки Dentalium и Spondylus, които не живеят в Черно море и във Варненския некропол са  15 000, а украшения от Spondilus- 800.  са и доказателствата за търговски контакти с други страни на населението на Дурнакулак и Варненеската цивилизация.   

Откриването на подобни изделия и в други райони не само на Варна, но и в Дуранкулак(гривните от Spondilus открити при разкопки на Водния град край Дуранкурашкото езеро) дава основание на проф. В.М.Массон – да твърди , че раннните предмонетни форми са се появили около Варна.


Социалната организация  в Езерния град:

- Хората живеят съвместно, като обитават общи жилища, изградени наполовина от камък.

- Ясно структурират обживеното от тях пространство

- Обработват земята

- Ловуват

- Ловят риба

- Отглеждат домашни животни

- Търгуват

- Имат пари

- Почитат своите идоли

- Имат жрец и храм

- Започнали са да използват знаци, които  вероятно са начало на писменост
 
В това общество:

- са задоволени (в рамките на тогавашен стандарт) основните житейски потребности

- съществува висока степен на разделение на труда

- камъкът и дървото се използват за строителни цели

- разбирали са от планиране и изграждане на селища

- вероятно съществува стенната живопис

- вярванията са свързани с култа към Прамайката и вероятно Бика

- минатюрните съдове в гробовете характеризират представите на жителите на Езерния град за задгробния живот

- може да се допусне съществуването на жреческо съсловие

- има безспорни данни за наличието на знакова система

- украшенията на керамиката дават основание да се правят изводи за развито абстрактно мислене и определено чувство за ритъм

-познавали са и са използвали: числото, правата линия, равнината, кръга, кълбото, триъгълника, квадрата, правоъгълника, правоъгълния паралелепипед

- влагали са смисъл в: подобното, мъжко-женско, посоките на света, фазите на Луната, годишния цикъл

-миниатюризацията при керамиката, както и златните украшения,  дават основание да се допуска, че в Езерния град чувството за детайла  е част от разбирането за хармония и стил

 - дрехата е имала естетическа и престижна стойност, което означава, че същото се е отнасяло до жилището

- съществували са интензивни търговски връзки с други селища...



Връзката с жителите и живота на населението от „ Воден град„ - Варна е факт. И не е случайно, че голяма част от доказателствата и находките са безвъзвратно изгубени под водите на Варненското езеро. Но това не е единствения случай, когато важни за древната ни история находки да са безвъзвратно унищожени на дъното на не един български язовир.

(Бих препоръчала отново книгата на Хр.Маджаров, „Големия заговор срещу българите”, където аргументирано и с много факти е показано това).

Мисля, че е дълг да се спаси, изследват, проучат отстояват позициите за откритите ПРЕДИ 40 ГОДИНИ УНИКАЛНИ НАХОДКИ!!! . Би могло да са направят реални макети на тези водни жилища.Това е било и мечтата на Иван Иванов, както и предложението му за продължаване на разкопките). Могат да се възстановят и сложат макети, както и на откритите гробове.

Това, което се прави във всички страни, които държат и уважават своето минало. Надявам се, все още да не са проявени „предприемачески” интереси в района на откритите находки от Варненската цивилизация. Цивилизация- предхождаща Египетската,Гръцката и с такава незавидна съдба!
Стои забравена.

И да си зададем въпроса - Достойни ли сме да научим тайните на траките, на пеласгите, на амазонките ако унищожаваме с лека ръка наследстовот на дедите си? Какво са ни завещали и как сме го опазили?

Средновековни паметници

Забележителни са и находките, свързани с древната българска история. Тук в 1978 г. е открит прабългарски календар-рабош от периода 7 - 10 век.

Не по-скъсно от 9 век върху целия остров е било разположено укрепено прабългарско селище просъществувало до падането под византийско робство в началото на 11 век.  Домовете в него са от около 35-40 кв.м, някои кръгли като юрти, разположени нагъсто. Обитателите му са били и добри занаятчии. В селището е установено капище, чийто вход е зазидан, а в близост е изградена църква. Това доказва, че селището е съществувало преди покръстването и животът в него е продължил и дълго след това.

На западния брег е проучен старобългарският некропол с над 500 гроба, от които са разкопани 279 погребения.

Разкопките и проучванията на Дуранкулашкият езерен археологически комплекс продължават с различна интензивност над 35 години. Повечето археологически находки се съхраняват в Историческия музей в град Добрич. В музея в Дуранкулак има малка сбирка, в която могат да се видят експонати от различните културни слоеве, но най-ценните експонати са в София, в Националния исторически музей.

Тук са открити ценни свидетелства както за древните българи, така и Европейската и световна история за най-древната протоцивилизация на Европа развила се на това място, преди над 70 века, кcдето поселищният живот е продължил от новокаменната епоха до залезът на Първата българска държава в средновековието цели 6 000 години.

2013-10-15 11:16:36

Използвана литература:

www.dobrichmuseum.bg 

www.omda.bg

 www.bg.wikipedia.org