на древните индоевропейци. Хипотезата е  известна като "Курганна" и принадлежи на американската археоложка и антроположка от литовски произход Мария Гимбутас.

Археологическата находка в местността Дана Бунар, край град Любимец, Хасково доказва, че преселение от североизток към България и Европа може и да е имало,  но тези племена не са първите индоевропейци. Изследването на ямното светилище  дава възможност за преразглеждане на познатите досега  теории за праисторията и на познанието за духовния живот на ранно земеделското общество през VІ хилядолетие пр. Хр.

Проученото ямно светилище е уникален обект, подобен на който не е констатиран до момента в света.

Подобно ранно ямно светилище се открива за първи път в света. То е функционирало в продължение на няколко столетия, а материалите в  него го датират в 5 400-5 000 г.пр.Хр.(на 7 000 - 7 400 години) Уникалният култов паметник е проучен от екип под ръководството на  проф.Васил Николов.

При работата си екипът, ръководен от проф. д. и. н. Васил Николов и гл. ас. д-р Виктория Петрова се е натъкнал на два дълги, заграждащи  мястото за обреди, рова, каквито досега не са намирани на обект от късния неолит. Особено интересно е, че намерените артефакти са  датирани от четири исторически периода на развитие – късен неолит, бронзова епоха, желязна епоха и римска епоха.

"Имаме гордостта да заявим, че от нашите земи тръгва европейската цивилизация", заяви директорът на Археологическия музей проф. Васил  Николов на пресконференция в БТА през 2006г.

Нови основания за това твърдение дават ръководените от него разкритията около най-ранното ямно светилище в света (5400 г. пр. Хр. или  преди 7 400 години) край Любимец и сензационните разкопки на първия солодобивен център на континента, хвърлящ светлина върху произхода  на богатствата на Варненския некропол.

Светилището е разкрито при спасителни археологически разкопки край свиленградското село Капитан Андреево. Разположено на площ от 28 дка,  и на отсечка от римския път Виа Диагоналис с ширина 18 м.. За първи път е открито светилище с такива големи размери.

-------

СПРАВКА:


Мария Гимбутас и нейната Курганна хипотеза - към 5 хил. пр.н.е. индоевропейската прародина е била в района на сливане на реките Волга и Кама (днес в Русия), откъдето индоевропейските племена се разселили из цялата степна зона от река Днестър до Урал.

Курганната култура е археологическа култура от периода 4-2 хил. пр.н.е., отъждествявана в науката с първите индоевропейци.

Терминът курганна идва от тюркската дума курган, с която се наричат един вид примитивни гробници, състоящи се от дървена или зидана подземна камера и оформена върху нея могила.

В науката терминът е въведен от Мария Гимбутас. През 1956 г. тя комбинира курганната археология с лингвистични данни и представя своята Курганна хипотеза, касаеща произхода, прародината и разселението на древните индоевропейци. Тази хипотеза има днес е най-широко разпространената в научните кръгове.

Според Гимбутас, праисторическите култури в Източна Европа и Предна Азия, които практикували курганни погребения, са използвали индоевропейския праезик, т.е. по разкритите кургани може да се съди за разселението на първите индоевропейци.

Чрез този метод се установява, че към 5 хил. пр.н.е. индоевропейската прародина е била в района на сливане на реките Волга и Кама (днес в Русия), откъдето индоевропейските племена се разселили из цялата степна зона от река Днестър до Урал.

От важно значение за индоевропейската експанзия било обяздването на коня и използването на примитивни колесници, което направило възможно придвижването на по-големи разстояния. По периферията на курганните култури около 2500 г. пр.н.е. се появили и хибридни култури, като тази на кълбовидната амфора, на прото-гърците и на индо-иранските номадски племена. С това настъпило и първото диалектно деление на индоевропейския праезик.

Мария Гимбутас определя четири последователни етапа на развитие на курганните култури и три „вълни“ на тяхната експанзия:

* Курган I — до 4 хил. пр.н.е. в района на реките Днепър и Волга. Тези култури започват развитието си от басейна на Волга и към тях принадлежат културите Сарама и Серогласовка.
* Курган II-III — 4 хил. пр.н.е. Включва културите Средний Стог и Майкоп в Северен Кавказ. Характерни за тях са каменните кръгове, колесниците и антропоморфни изображения на божества.
* Курган IV (Ямна) — началото на 3 хил. пр.н.е.. Тези култури обхващат целия район от Урал до Румъния.

* Първа вълна — експанзия предшестваща Курган I, която тръгва от долното течение на Волга и се насочва към река Днепър, предизвиквайки съжителство на курганната култура с културата Кукутени. Сътресенията от тази експанзия достигат до Балканите и по Дунав — до културите Винка и Ленгел в Унгария.
* Втора вълна — около средата на 4 хил. пр.н.е. Започва от културата Майкоп и довежда до поява и разпространение на курганизирани хибридни култури в Северна Европа през цялото 3 хил. пр.н.е. Според Гимбутас, това съвпада с първото навлизане на индоевропейски езици в Западна и Северна Европа.
* Трета вълна — 3000–2800 г. пр.н.е. Експанзия на културите Ямна отвъд степните райони. Характерните курганни погребения се разпространяват по цялата територия на Румъния и България, чак до Източна Унгария.


Вторична прародина на индоевропейците и източник на експанзии се явява курганизираната Жертвени ями, за които специалистите са категорични, че са съществували 5400 г. пр. Хр. през късния неолитхибридна култура на кълбовидната амфора, която се разделя на два клона — култура на камбановидните чаши и на шнуровата керамика (2300 г. пр.н.е.). От тези култури по-късно се развиват италийският, келтският и германският индоевропейски клон, а също някои изчезнали народи на Балканите и протомикенците в Гърция.

Според Мария Гимбутас експанзията на курганните култури представлявала серия от военни нападения и инвазии. Те унищожили или подчинили мирните матриархални култури на праисторическа Европа и ги заменили с воинствени патриархални общества. Доказателство за това са разпространилите се през съответния период укрепени селища, могилни укрепления и погребения на военни вождове.

Гимбутас казва: „Процесът на индоевропеизация бил културна, а не физическа трансформация. Той трябва да се разглежда като военна победа, довела до налагане на нова административна система, език и религия над автохтонното население“.

В по-късните си трудове, Гимбутас все повече набляга на насилствения характер на тази трансформация от мирния Средиземноморски култ на Богинята-Майка към воинственото патриархално общество, почитащо Бога-Гръмовержец (Дйевс, Дяус). Много от последователите на Гимбутас, обаче, смятат че тези промени са били далеч по-мирни и постепенни. Инвазията на курганните култури не е била съгласувана, организирана военна операция, а е била резултат от движението и преселенията на множество разпокъсани племена, в продължение на много поколения. И все пак неясен остава въпросът дали местното пред-индоевропейско население е било мирно асимилирано или унищожено и прогонено.

Макар Курганната хипотеза да е най-добре приета сред учените, съществуват и други предположения за миграциите и прародината на индоевропейците. Главната алтернативна хипотеза е на Колин Ренфрю, който посочва Анатолия за прародина и описва разпространението на индоевропейските езици като чисто културно влияние, съпътстващо разпространението на земеделието. Тази хипотеза предполага далеч по-древен произход на индоевропейския език (около 10 000-6000 г. пр.н.е.). Тя е по-непопулярна от Курганната хипотеза, защото посоките и времето на експанзии на индоевропейците не съвпадат с разпространението на земеделието.Жертвена яма

Курганните погребения от Бронзовата епоха са характерни за степни номадски народи от планините Алтай до Кавказ и Румъния. В някои случаи погребалните съоръжения са изключително сложни, с по няколко вътрешни камери. В основната камера са положени телата на древни аристократи, обградени с погребален инвентар и жертвени дарове, сред които често били коне и колесници.



МАРИЯ ГИМБАТУС


Мария Гимбутас (Гимбутас е фамилното име на нейния съпруг; правилно е Мария Гимбутене, на литовски: Marija Gimbutienė, на английски: Marija Gimbutas, моминските имена са Мария Бируте Алсейкайте, на литовски: Marija Birutė Alseikaitė, 23 януари 1921, Вилнюс, Литва - 2 февруари 1994, Лос Анджелис) е американска археоложка и културоложка от литовски произход.

Авторка е на хипотезата за съществуването на древната курганна култура. Счита се, че е сред най-крупните и същевременно най-противоречиви фигури в индоевропеистиката.

Завършва Вилнюския университет, защитава докторат в Тюбингенския университет, преподава в Харвардския университет.

През 1946г. защищава докторат по археология в Университета в Тюбинген, т.е. възприема традициите на немската школа, отпреди Втората световна война. През 1949 емигрира от Литовската ССР в САЩ и почва работа в Университета Харвард, където остава 13 години. От 1963 до пенсионирането си през 1989 е професор по археология в Университета в Калифорния, Лос Анжелос (UCLA). Това е третият успешен ход в живота й, понеже там разполага с много големи средства за експедиции и условия за плодотворна работа, каквито не би намерила никъде другаде по света.

В годините 1967-1980 ръководи пет големи разкопки на неолитни селищни могили в Югоизточна Европа (Югославия, Гърция, Италия). Няколко са основополагащите книги, които й спечелват световна известност:
Bronze Age Cultures of Central and Eastern Europe (1965),
The Goddesses and Gods of Old Europe (1974, 1982),
The Language of the Goddess (1989)
и последната й книга The Civilization of the Goddess (1991), където тя обобщава своите главни идеи за развитието на Европа през неолита.




----------------------


Това култово място не е избрано случайно от древните хора. То е много интересно, защото е точно на брега на Марица, явно оттук са минавали всички комуникации, и къснонеолитните земеделци са се възползвали от близостта до реката. Тук има и извори, което е особено важно за древната обредност.

Културният пласт е резултат от няколкостолетно функциониране на най-ранното ямно светилище в Европа.

Голямата част от цялата проучвана площ в местността е покрита със структури от ямно светилище, което включва останки от централна обредна постройка, стотици обредни ями и три рова, два от които са концентрични и обграждат сакралното пространство.

Този комплекс няма аналогии в Югоизточна Европа и е сериозен принос към знанието за първата европейска цивилизация, процъфтявала в днешните български земи.

Археологическите разкопки на къснонеолитния обект Дана Бунар 2 разкриха два културни пласта от периодите Караново ІІІ-ІV и Караново ІV, датиращи между 5400 и 5000 г. пр. Хр.

Вторият етап на използване на изследваната местност е средната бронзова епоха - около 1800 - 1700 г. пр. Хр. Установени са отново няколко обредни ями, които са рядкост в българските земи.

Третият период на използване на района е ранната и късната желязна епоха - І хилядолетие пр. Хр. Проучени са няколко десетки тракийски обредни ями, някои от които с много големи размери. Открити са две средновековни землянки и поне три обредни ями с човешки жертвоприношения от VІІІ-ІХ век. В една от ямите е открит скелета на дете, което е било жертвано.



За такива ямни светилища в българската наука, а и на Балканите, се говори съвсем отскоро, когато подобно обредно място бе идентифицирано за пръв път край Любимец при строежа на шосето, свързващо магистралата с ГКПП Капитан Петко войвода. После са намерени и други, например при изграждането на автомагистрала „Тракия“. Според археолозите, районът в около средното течение на Марица е ключов за такъв род обекти. Ямни светилища в Турция обаче не са открити.

Васил Николов е открил обекта край Капитан Андреево още през 2006 г., когато правил сондажни проучвания по трасето на жп линията. Оказва се, че единият край на светилището попада по железопътния път, а другият – по трасето на магистралата.


------------

ХАРАКТЕРИСТИКИ:

Свещенният ямен комплекс край Любимец се състои и от 400 - 500  тракийски обредни ями, в които са се състояли жертвоприношения на животни и растения, най-вероятно свързани с почитта към Богинята майка.

Ямният комплекс, който няма аналог в тази древна епоха в Европа, е с височина 1.60 - 1.90 см. и е действал в продължение на четири столетия.

Сравнителни археологични изследвания с разкопките в Мала Азия и Анадолия показват, че Тракия е влияела на развитието на културните центрове в Мала Азия.

Открити са статуетки на Богинята майка от края на новокаменната ера (преди 7200 г.), изключително добре оформени.

Мъжките глави отбелязват началото на епохата, когато се издига ролята на жреца - водач, т.е. царят е и жрец.

Намереният изправен и обърнат на юг череп е свързан с почитта към слънцето.


Цялото поле в този район, над ресторант „Златина“ е било изпълнено с кръгли ями, в които са се извършвали ритуали. Всяко семейство си е имало едно място, където да прави своите обреди.

Най-вероятно мястото е ползвано от хората не от едно, а от няколко селища.

Всяко семейство е имало свое място, на което да извършва обредите и винаги там се връщало за следващите.

Ритуалите са били посветени на Богинята-майка и са били извършвани за плодородие и опазване на новата реколта. Местните са чупели керамични статуетки, съдове с обредна храна, култови предмети и в ямите, които символизирали утробата на Богинята-майка, ги хвърляли като жертвоприношение. Една от жертвените ями, в които е останало само устието от ритуално хвърлен съд с гърлото надолу. Дори части от къщи са били „погребвани“ в дупките като знак, че домът или се е съборил от старост, или е изгорял и пр.

В центъра му се намира Централна яма с кръгла форма и диаметър около 4,20 м.
Запълнителят представлява тъмна пръст с пепел и въглени. Наситен е с керамични фрагменти и животински кости. Открито е голямо количество кремъчни артефакти, култова масичка, костено шило, чукалка и фрагменти от два хромелни камъка. В центъра на ямата е разкрита дупка с диаметър 0,30 м. Ямата е била централното място за извършване на обреди с огън и жертвена храна в култа към богинята Майка, т.е. в култа към плодородието.

Във всички посоки и на различно разстояние от Централната яма, са разкрити 10 по-малки култови ями с кръгла форма и диаметри от 0,70-1,00 м. Дълбочината им варира от 0,60-1,00 м.
Стените и дъната им са обмазани с бяла глина с дебелина 3-4 см.

Върху дъната на част от ямите е установен пласт от пепел, обилно примесена с въглени с дебелина 3-4 см. Запълнени са с бяла, пепелива пръст. Доказателство за тяхното култово предназначение са откритите голямо количество цели и фрагментирани съдове, фрагменти от антропоморфни фигурки, миди, въглени, животински кости и др.

Останките от столетното използване на ямното светилище включват бял пепелив пласт с дебелина от 1,00 до 1,50 м, в който са проучени още около 70 обредни ями. Намерени са огромно количество керамични фрагменти от обредно разтрошени съдове, фрагменти от антропоморфни и зооморфни фигурки, костени и каменни оръдия и изключително много кремъчни артефакти. Проучено беше и ритуално място с вертикално поставен човешки череп.


Учените са открили и тракийски обредни ями от желязната епоха, от първо хилядолетие пр. Хр., което означава, че траките са продължили традицията. Тази традиция прекъсва около 4900 г. пр. Хр., възстановява се около 1900 - 1700 г. пр. Хр. и продължава през периода от 1000 г. до идването на римляните, каза професорът и обясни, че точно датиране е възможно, след като се направи радиовъглероден анализ.


 Винаги такива светилища са свързани с водата, защото се е смятало, че тя излиза от утробата на Богинята-Майка, разказа проф. Васил Николов. Обредните ями са се правели винаги край водата, всяка от тях в представите на хората е мислена като утроба, затова там са извършвани обредите за зачеване, за плодородие.


Около 150 такива ями са проучили засега археолозите. Намерени са отломъци от хромели, керамика, човешки череп и кости, и др. Интересно е, че са намерени рога не само от домашни, но и от диви животни. „Еленът е символ на мъжката потентност и погребването му в утробата на Богинята-Майка значи нещо“, смята проф. Николов и допълва, че тепърва ще се прави анализ в какъв контекст попадат всички находки.

Къснонеолитното обредно поле е заградено от западната страна от два дълги успоредни рова, които екипът е успял да почисти от запълнилата ги пръст. Траншеите са много дълги и вероятно продължават оттатък границата. Датирани са някъде около 5 200 – 4 900 г. пр. Хр. Любопитно е как са прокопани, след като преди 7 200 години не са съществували метални сечива. Подобни ровове на такова светилище се намират за първи път.


Римската „магистрала“ Виа Диагоналис

Една от изключително интересните находки е установеното трасе от широко известния в древността и през по-късните епохи римски път Виа Диагоналис. Проучен е участък с дължина около 130 м, който е бил използван от ІІ до VІ век. Изграден е от едър речен чакъл. Унакална е обаче ширината му - около 18 м! Досега регистрираните участъци от този военен път по цялото му протежение от Средна Европа до Константинопол са с ширина 6-8 м.


Особенно ценна находка при разкопките е 130 – метровата отсечка от римския път Виа Диагоналис - диагоналния път от Средна Европа до Константинопол от римската и късноримска епоха. Той е с ширина 18 метра, направен е от редени речникамъни. Много добре са запазени почти по цялото протежение на участъка двуметрови пътни ленти, банкетите, до които има оформени траншеи за оттичане. В средата на пътя, където е мястото е по-високо, най-вероятно камъните са отнесени и разхвърляни при оран на мястото в ново време, предполага проф. Николов и се позовава на установените следи от плугове.

Пътят е минавал край Свиленград и досега учените са го били проследили на 4 км преди Капитан Андреево. Предполага се, че там е имало станция, която е служела за смяна на конете. В Бурденис пък е била станцията за нощуване.

В науката се счита, че римските пътища са с широчина 6-8 м, а тук Виа диагоналис е широк 18. Тепърва специалистите ще разгадават тайната на римската „магистрала“, която беше открита при разкопкита заради автомагистрала „Марица“.


На пресконференцията бе представено и разкритието край Провадия - най-ранният солодобивен център в Европа.
Солодобивното "предприятие" е във формата на конус.
Солните залежи били покрити със земен слой, а просмукващата се отдолу вода образувала върху повърхността на конуса солени извори. Течността била изварявана в глинени съдове, които впоследствие били разчупвани, за да се отдели втвърдената вече сол.

Подобна прогресивна технология на солодобив е била използвана и хилядолетия по-късно на континента.

От последни изследвания Николов прави извода, че траките са изнасяли сол в Анадолия, а оттам са внасяли злато.
"Тук е бил солодобивът на "дружеството", а при варненското езеро - търговската му част", каза полушеговито ученият.
Именно производството и търговията със сол, според него, са причина за натрупването на състояние от траките, което се съди по откритите богатства във Варненския некропол.
 

--



Открити са още тракийските ямни светилища край Малко Търново, Капитан Андреево и Свиленград, Ямбол и много други.


С. ХАДЖИМИТРОВО, ЯМБОЛ - ЯМЕН КОМПЛЕКС НА ВЪЗРАСТ 7 000 - 7 200 ГОДИНИ

До с. Хаджимитрово, Ямболско, е разкрит ритуален яменен комплекс,  изследван от д-р Виктория Петрова. Той се отнася към периода на къснонеолитната култура (5200-5000 г. пр.Хр.). Разположен е на площ от над 12,5 дка.

Проучени са над 200 ями, в които са открити цели или фрагментирани керамични съдове, костни шила и амулети, мъниста от кост, мрамор и седеф, украшения от миди и охлюви, керамични антропоморфни и зооморфни фигурки, каменни сечива и др.

Непознато до момента за праисторията на Балканския полуостров явление представляват седемте комплекса от по-малки вкопавания с размери от 100 до 400 кв. м, в които, освен керамични съдове и различни сечива и украшения, са полагани черепи или рога от говедо.


--



ДРУГО ПО-КЪСНО ЯМНО СВЕТИЛИЩЕ Е ОТКРИТО КРАЙ КРЕПОСТТА СЕКСАГИНТА ПРИСТА, РУСЕ

Тракийско ямно светилище е имало на мястото на крепостта Сексагинта Приста

Регионален исторически музей – Русе /РИМ/ получи данни за остеологичния (костния) материал, открит по време на разкопките на античната крепост Сексагинта Приста през 2005 г.от екип ръководен от археологът Върбин Върбанов. и обработени от специалиста в тази област д-р Лазар Нинов от АИМ при БАН.


Сред тях са римски монети от 1-4 век и керамични съдове, като за първи път  на територията на кастела са намерени фрагменти от келтска керамика. Това, според археолога, доказвало келтско присъствие, но все още не можело да се направи предположение дали следите са от келти-търговци или обители на кастела.

През изминалия период са проучени 25 кв.м - място с напълно запазени пластове до началото на 4 век, когато е била построена Принципията /щаба на войсковата единица от гарнизон в Сексагинта Приста/.

Потвърждава се хронологията, че под пласта от 4 мек се е намирал храмът на Аполон, а в най-ранното пластово ниво на хълма тракийско ямно светилище, датирано от 1 век преди новата ера.

Основната част от костите са от тракийското ямно светилище, функционирало от края на ІІІ в. пр. н.е. до началото на І в. от н.е. Най - голям дял от откритите кости е този на домашните животни – говедо, овца, коза, свиня, кон, магаре, куче и кокошки.
Дивите животни са представени чрез кости на елен, дива свиня и по-малко диви птици. Почти във всяка яма се срещат кости от риба – есетрови, сом, шаран. Открити са и останки от миди, охлюви и костенурка. Човешките кости са само три на брой и са открити в централната яма.

В древността свинското месо е считано за деликатес, достъпен за по-заможните. Наличието на висок процент кости от домашни свине говори за това, че населението на тракийското селище, съществувало на територията на днешния Русе, е било богато.
Проучванията на находките от обект Сексагинта Приста продължават.
 


-----------------


Мнения от форумите:


http://www.voininatangra.org
Ето това е "курганната хипотеза", която днес трови българската история. Рядко се среща историк или археолог, който да не й прави метани и да не и робува. И да не "сверява" своите трудове и резултати с нея. Тази хипотеза, измислена вероятно в тайните подземия на КГБ, има точно тази цел - да ликвидира историческата истина за автохтонността на произхода на Българите. Чуете ли историк или археолог, да говори за формиране на българския народ, вследствие нахлуване на конни племена от североизток, знайте, че той е роб на Гимбутас; чуете ли историк или археолог да интерпретира находка или исторически факт от праисторията, пак с нахлуването на конни народи от североизток, знайте, че и той е "почитател" на Гимбутас.


М. Боуо






----------------------

Една итересна публикация на demograph:



ВРЕМЕТО НА ТРАКИТЕ ДОЙДЕ. ВРЕМЕТО НА ЛЪЖАТА ОЙДЕ
demograph
http://demograph.blog.bg/

Една книга -"Black Athene" на Martin Bernal 2010, разбуни гръкоманите по цял свят. Книгата е издадена в USA наскоро и само се закача с цвета на кожата на първите гърци. Книгата е по-скоро, илюстрция на Афроцентризма-поредния исторически напън да се докаже, че всичко започва от "нас"...този път от негрите.

Афроцентризмът в историята е старомоден, колкото старомодни са и предишните му национални и регионални и даже глобални версии - Юдеоцентризмът, Християноцентризмът, Ислямизмът, Гръкоцентризмът, Романоцентризмът, Германоцентризмът, Русо, Сърбо, Турано, Индо, Тамило, Ирано и т.н. -центристки исторически теории.

На тяхна основа са се родили както политически чудовища като ционизма, расизма,нацизма, фашизма, шовинизма.., но и веселяшки писания и паяшки мании като Македонизма, Фоменковизма с примитивките "Волгари=Болгари",Гимбутас-овата приказка за нашествениците с балтии /брадви/ номади и т.н.

Колкото и последователни да се хуманистите, когато стане дума собственият им народ да бъде причислен към някоя група етноси, диференцирана по белези на цивилизованост или принос към светония прогрес, 99% от тях застават зад версия която е най-благоразположена към народа им.

Единия % включва единични представители на разните народи, но в този 1% влизат 99% от българските и 95% от "славянските" учени и хуманисти, които с изумително настървение застават на страната на поддръжниците на невярни и обидни с посредствеността си исторически теории за произхода и миналото на българския народ и съответните "славянски" народи.

Този странен национален исторически мазохизъм така е впечатлил някои световни авторитети в сферата на историческите изследвания, че те отправяйки укори за бездействието на "славянските" археолози и сторици, сами са се заели да изследват дълбоките корени на "славянските" народи и  техния огромен изначален принос за генетичното и културното развитие на Европа и целия свят.

 Англо-американските историци, както винаги достойно защитават името си на свободни от какъвто и да е провинциализъм творци и без да се стесняват от еврейски или гръцки или руски "научни" кресльовци, изразяват мнението си за истинската история, до колкото са успели да стигнат до истината.

Сър Колин Ренфрю е един от тях, който свободно заявява, че центърът на началното цивилизоване на Европа не е Гърция и не са гърците, а Малоазийска Тракия- Анатолия и малоазийските траки...Той е който написа, че тракийският език и днес се говори в България, сиреч, че траките на са "изтребени", както един упорит /innate/ блогър повтаря като Сципион  за Картаген.

През последните няколко години, един млад и модерен научен кръг от специалисти в различни науки, обединявайки постиженията и въможностите на модерната наука и техника, направи пробив в историческия провинциализъм, натрапен от гърците и властваш в света от две хиляди години насам и налага успешно и с бързо темпо глобалния поглед към историята, освободен от тесногръди "центризми".

Един от тези автори е създателят на модерната европейска историческа школа световно известният лингвист, италианецът Марио Алинеи.
В множество свои и съвместни теоретични разработки върху произхода на Индо-Европейците и други сбъркани във времето исторически тези, групата около Алинеи разбива един след друг митовете създадени от "историческия центризъм".

Погледната през контекста на теорията на Алинеи тезата в "Black Athene" е овехтял черен расизъм и демодирана псевдо-историческа теория.
Колкото и странно да ви прозвучи, във всички егоцентристки теории витае един призрак, но всички, все още суеверно плюят в пазвата си,
и се правят че не го виждат -ТРАКИТЕ.

....Значи, дошло е времето за полезен Тракоцентризъм.
Така ще се наложи да ни забележат.

Представям ви Първа част на труда на Марио Алинеи. Превода може да е малко грапав, но ширещият се още исторически мазохизъм сред българските историци и сред заблудените от тях българи привърженици на старомодни и развенчани теории от рода на дошляшката туранска, памирска, иранска и.тн. версии за произхода на българите , славяните и другите европейски народи ме кара да избързам с началото на публикуването..Не представям и графиките поради липса на време.По-късно.

В работата си Алинеи логично почти не споменава българите, тъй като българските историци с услужлив фанатизъм отхвърлят дори и мисълта, че българите може да са сред създателите на европеската цивилизация, като автохтонно население..Впрочем убедете се сами колко жалки са провинциалистките изцепки на всички казионни български историци от "освобождението" насам..И колко е жалко да се окажеш в ролята на изваждания от калта.
Който желае да види - вижда. Който желае да разбере - разбира.




*****


Mario Alinei's continuity theory


Предоставям ви само началото на труда на Марио Алинеи. Останалото е добре сами да прочетете, ако научният ви интерес е провокиран:


Интердисциплинарни и лингвистични доказателства за Палеолитното продължение на Индо-Европейската, Уралската и Атласката популация в Евразия, нарочно разгледано през етногенезиса на славяните

1 Въведение

Тази добавка се базира на последната ми работа по проблема за произхода на Индо-Европейските(= IE) езици(Alinei 1996, 1998, 2000ab, 2001, 2002)- и по-късно върху Етруският:(Alinei 2003) -, и се състои от пет части:

(А)първата очертава контурите на състезаващите се в момента теории за произхода на IE езици;

(Б)втората сумира заключенията достигнати от различни учени по проблемите на езика и езиците въобще;

(В)третата изследва съвременните теории за произхода на не IE езици в Европа;

(Г)четвъртата илюстрира с примери как IE лингвистични записи могат да бъдат разчетени в светлината на Paleolithic Continuity Theory (PCT), и чрез сравнението с другите две съперничещи теории;

(Д)петата се отнася до специфичният проблем на Славянския етногенезис.

2 Трите основни парадигми за произхода на Индо-Европейските езици

Понастоящем, международният дебат за произхода на IE езици и народи е концентриран върху три различни теории: традиционната теория и две нови, доста скорошни.

 

2.1 Copper Age theory = warlike invasion by Proto-Indo-Europeans as

/ Теория за Медната Епоха= въоръжено нашествие на Прото-Индо-Европейски  пастири номади(курган) (Gimbutas, Mallory etc.)

 Както знаем, до сега,  общоприетата доктрина за произхода на Индо-Европейците в Европа се фокусираше върху широко разпространеното схващане за Индо-Европейско нашествие на конни войни номади /ариите/ през Бронзовата Ера(IV хилядолетие В.C.)(фиг.1)


 Последната и най-властваща версия на тази теория беше така наречената курганна теория, поддържана от американо-латвийските археолози Мария Гимбутас и сега защитавана от американския археолог Джеймс Малори (Mallory1989), според когото Прото-Индо-Европейците са били войнствени номади които са строили кургани, каквито са погребалните могили в степите на Украйна (e.g. Gimbutas 1970, 1973, 1977, 1980).
/а кои са построили 4000тте тракийски "кургани" понашите земи, бог знае.б.м../

 От степните райони "Прото-IE курган хората" били нахлули в Юго-Източна Европа, после, през III хилядолетие, след като се смесили с т.н. "хора с Бойните Брадви" (черната зона на картата), били разпространили  IE езици из цяла Европа, в серия от завоевателни вълни....(белите стрелки на картата).

 2.2 Neolithic theory = peaceful invasion of Europe by Proto-Indo-

Europeans as inventors of farming (Renfrew etc.)

2.2. Неолитна теория=мирно нахлуване на Прото-Индо-Европейците като създатели на земеделието(Renfrew etc.)

Втората теория е тази на един друг археолог Лорд Колин Ренфрю, наричана „IE Neolithic Dispersal Тheory” (C.Renfrew 1987).

Тя се базира на заключението, че след като няма абсолютно никакви археологически данни за каквото и да било масово нахлуване в Европа през Бронзовата Ера, единствената причина за гигантските промени които са настъпили в предисторическа Европа, каквато е предполагаемата индоевропеизация, е началото на модерното обработване на земята през VII хилядолетие b.C.

И след като земеделието произхожда от Близкия Изток, и археолозите са отчели миграционнен приток от тази посока, свързвайки го с появата на земеделието, Ренфрю стига до заключението, че тези ранни земеделци са били Прото-Индо-Европейци, внесли IE в Централна и Източна Европа, и че последващото разпространение на IE е започнало от тези два района, успоредно с разпространението на земеделието.

И след като натрапеният /привнесеният/ принос е отчетливо видим в двете най-ранни неолитни култури на южна Европа (фиг.2), и двете отнесени към VII хилядолетие, имат се в пред вид Балканския комплекс(отбелязания на картата район) и  Impresso/Cardial Ware в Западното и Централно Средиземноморие (черния район на картата), а също и в Linienbandkeramik (or LBK) културата в Германия и Източна Европа (сивата зона на картата), датирани към V хилядолетие, те би трябвало, да са културите които представят първото заселване на  IE в Европа.

Философията стояща зад тази теория е, че така Прото-Индо-Европейците, далеч от това да са били завоеватели и да са завладявали  Европа с чиста военна сила, са били в същност изобретателите на земеделието, които са завладели Европа чрез културното си и интелектуално превъзходство.


 2.3 Paleolithic Continuity Theory = indigenism (Alinei, Ballester, Cavazza,Costa, Hдusler, Otte, Poghirc)

2.3 Теория за палеолитната приемственост = туземска/местна,туканска, автохтонна/(Alinei, Ballester, Cavazza, Costa, Hдusler, Otte, Poghirc)

 Няколко години след публикацията на книгата на Ренфрю, двама археолози и трима лингвисти, всички независимо един от друг, представят алтернативна теория за произхода на IE, която е еднаква с теорията за Уралската приемственост, в която се заявява тезата за непрекъсваема  приемственост от Палеолита в развитието и на IE народи и езици.

 Двамата „пред-историци” са белгийците Марсел Оте, един от най-големите специалисти по Среден и Горен Палеолит в света, и германският специалист по предистория на Централна Европа Александър Хьослер(Otte 1994, 1995, Hеusler 1996, 1998, 2003).Тримата лингвисти са, включвайки и себе си(Alinei 1996, 2000), Gabriele Costa (Costa 1998), и Cicero Poghirc (Poghirc1992).

Двама други лингвисти работят сега по същата линия Ballester и Cavazza (Ballester 2000a, 2000b, 2001, Cavazza 2001).

Важно е да се отбележи, че тази теория е единствената от трите, която се подкрепя и не само от археолози, но също и от професионални лингвисти, и по този начин е внимателно проверявана на лингвистичните конференции за достоверност и плодовитост.



Europe, which is likely to have been associated with linguistic differentiation of

some kind.

 3. An interdisciplinary survey of converging conclusions on the problem of the origin of language and languages

3. Интердисциплинарен преглед на сходните заключения по проблема за произхода на езика и езиците

Нека сега погледнем, най-общо, какъв е подходът към разрешаването на проблема за произхода на езика и езиците през последните години, и до какви резултати това изследване е довело, и нека  сравним до коя от трите разглеждани по-горе теории тези резултати са по-близки.

Най-малко пет различни научни дисциплини, през последно време, фокусират вниманието си към проблема за произхода на езика и езиците. И макар, че те подхождат от различни изходни позиции и ползват различен подходи, те стигат до заключения, които струва ми се, че показват забележително сходство /в резултатите си /б.м./.

Тези научни дисциплини са:

1/ археология;

2/ генетика;

3/ обща лингвистика и по-специално, психо–и познавателна лингвистика;

4/ палеоантропология и

5/ наука на познанието

(http://en.wikipedia.org/wiki/Cognitive_science) /линка е от мен/.

 Към тези пет дисциплини трябва да се добави дисциплината *Изследване на идеи, и по-специално *История на археологията и на лингвистиката, с оглед да се осигури критичен преглед на техните заключения зацапани с  идеологическия генезис на традиционната теория.

 3.1 Archaeology

3.1 Археология

През последните три десетилетия, археологическите изследвания не са направили кой знае какъв революционен напредък, между което най-добре известното е по-качествената хронология на Европейската предистория, постигнато чрез радиокарбоновата и други модерни техники за датиране.

Но дотолкова до колкото това се отнася до нашата тема, заключението, което ни интересува е , че НЯМА АБСОЛЮТНО НИКАКВА СЛЕДА от гигантско военно нахлуване, което, като такова, да е причинило езиково заместване от континентален мащаб, както се твърди в традиционната IE теория.

Точно обратното, налице са всякакви възможни доказателства за народностна / demi – демос - народ / и културна приемственост, от Paleolithic или Mesolithic /в зависимост от района/  къмто Металните епохи /Metal Ages/.

Даже и James Mallory – изолиран археолог, който е решил да загине на бойното поле в защита на традиционната теория за нахлуването, трябваше да  допусне, че „най-ранният занаят на археолозите е демонстрацията на относителна /родова ,сравнителна/ приемственост и липса на нахлуване” (Mallory 1989)

Приемствеността сега е всеобщо възприет, фундаментален модел за Европейската предистория.

 3.2 Genetics

Генетика

 Заслугата е на новата генетична школа, създадена и ръководена от Лука Кавали Сфорца /Luca Cavalli Sforza/ за да се направят няколко фундаментални открития за връзката между генетиката и лингвистиката, между които Аз бих отбелязал поне следващите две:

А/ Пространственото разпространение на генетичните маркери широко кореспондира с /разпространението-б.м./ това на световните езици (Ammerman-Cavalli Sforza 1984, Cavalli Sforza et al. 1988, 1994, Menozzi et al. 1978 etc.);

Б/ Субстабдартните диалектни микрорайони също имат близко съответствие с прецизната генетична диференциация (Contini et al. 1989).

Въпреки, че Cavalli Sforza сам отбелязва, че заключенията навеждат на мисълта, че езиковата диференциация трябва да преминава стъпка след стъпка следвайки разпространението на човекът (вероятно Homo sapiens sapiens) извън Африка, за спецефичния проблем за произходът на Индо-Европейските езици той влиза в противоречие със собствените си виждания, като се придържа първо към традиционната теория за въоръжено нахлуване на номади, а по-късно към хипотезата на Ренфрю за мирно нахлуване на най-ранните земеделци, имайки в пред вид Прото-индо-европейците.

 Каквато и да е причината за това важно противоречие, все пак, дори Cavalli Sforza трябваше напоследък да капитулира пред най-последните резултати от генетичните изследвания, които показват, че 80% от генетичния фонд на Европейците произхожда назад от времето на Палеолита (Sykes 2001, 240 ff.).

Както Bryan Sykes коментира:” Неолитните фермери със сигурност са били важни; но техния принос е само една четвърт от нашите гени. Палеолитните ловци са тези които създават основното тяло на Европейския генетичен басейн (Bryan Sykes, 2001 242).

 3.3 General linguistics, Psycholinguistics, Cognitive linguistics
Основна лингвистика, психолингвистика, Познавателна лингвистика

 Централната идея на революционната теория на Noam Chomsky върху психологическите и формални основи на езика е тезата, че езикът е innate /вроден, инстинктивен/.

До сега, това твърдение представляваше главна пречка за интегрирането на неговата теория с Дарвиновата еволюционна рамка. Основния пробив обаче, независимо направен от двама научни специалисти в различни науки, осигури неочаквано решение на този проблем.

 3.4 Paleoanthropology

Палеоантропология

 Откритията през последните двадесет години на това поле на науката накараха Ph. V. Tobias, един от водещите световни антрополози, да заключи че въпросът сега не е повече дали Homo habilis е говорил, а дали капацитета на езика е бил вече евентуално съществуващ между някои Australopithecus, и да не е задължително постижение само на  Homo, като една от неговите уникални способности.
Както самият той пише: ” Няколко доказателствени линии внушават, че основата на говорните центрове и речта вече са съществували преди последните прости човешки популации на човекоподобни да родят Homo и остроумните австралопитеки (Broca’s bulge in A. africanus; tool-making perhaps by a derived A. africanus and a hint of an inferior parietal lobule in one endocast, SK 1585,of A. robusts).

И "двата патрона в чифтето" /И двата вида човекоподобни б.м./ би трябвало тогава да са наследили склонността към говорим език. Функцията би могло да не е задължителна за A. Robustus / остроумните австарлопитеки/ и за boisei /буйните афро-австралопитеки/, но е задължително умение при Homo” (Tobias 1996, 94, author’s emphasis).

 3.5 Cognitive Sciences

Познавателни науки

 На основата на независими доказателства, до същото заключение, също на полето на познавателната наука,  достига Steven Pinker в неговата дисертация  „езиковият инстинкт” вдъхновена от теорията на Чомски за езика(Pinker 1994):

” някаква езикова форма може би се е появила първо /.../ след като клонът водещ към човеците се е отделил от този водещ към шимпанзетата. Резултатът би могъл да е без-езични шимпанзета и приблизително от пет до седем милиона години през които езикът би могъл постепенно да се развие” (Pinker1994, 345). На кратко, езикът би могъл да бъде инстинктивен у хората, но само като резултат от много по-дълга еволюция от колкото традиционно се мисли, започвайки с някой австралопитеки /Australopithecus/..

 3.6 History of ideas

История на идеите

 Както много изследвания до сега са показали, в основата си научните изследвания през 19-ти век бяха дълбоко повлияни от съвременните Арийски, Германски и колониални идеологии, както първо се обяснява в Essai sur l’ inegality  des races humaines (1853-1855) на Count Joseph-Arthur De Gobineau и в Die Grundlagen des XIX Jahrhunderts (1899) на Houston Stewart Chamberlain, тяхното ударение върху Индо-европейското превъзходство и тяхната /на IE/ склонност към войни и завоевания (e.g. Poliakov 1974, Rеmer 1985, Trigger 1989, Renfrew 1987 etc.).

Ето например, как Adolphe Pictet, основателят на така наречената Лингвистична палеонтология /Linguistic Paleontology/, в неговата книга /Les origines des Indo-europiennes ou les Aryas primitif/,  обяснява „Арийската раса”:„Това е раса определена от Провидението да доминира над целия свят...Привилегирована измежду другите останали раси по красота на кръвта си, и по дарената и интелигентност...тази плодовита раса е съумяла да създаде за себе си като инструмент за развитието си език който е прекрасен със своето богатство, сила, хармония и съвършени форми”

 Ето защо първите IE специалисти – накиснати обилно с Европейски колониализъм от 19 век – са избирали да виждат Прото-Индо-Европейците като по-висша раса от войни и колонизатори, които е би трябвало да са завоювали вече и „пред – индоевропейска Неолитна Европа през Бронзовата ера, и да са му донесли посредством своето превъзходство и цивилизацията му”.

И тъй като за това беше необходимо европейските „войни” да разполагат с оръжия и коне, изборът на Бронзовата ера бе задължителен, защото това беше времето на Бойните Брадви /"Battle Axes" от теорията на Гимбутас/ , металургията и опитомяването на коня.

В същото време, докато концепцията за Арийската супер раса оформяше фигурата на митът за въоръжените с бойни брадви конни нашественици, друг мит, най-големия вътре в Арийския се появи : -Пангерманизмът.

Вътре в Арийската раса, германските бащи-създатели на IE разработки предпочитаха да виждат германските хора като супермени, най-чистата и най-близката до оригинала благословена раса. Това е причината германците от районите на континента дълго време да вярват че са каймака/маята?/ на прото-индо-европейците. Urheimat of thePIEs (Kossinna!-„Майко мила”?).

 И както си е в реда на нещата, Пангерманската идеология и нейния политически контекст даде възможност да се появи и израсте един друг важен мит, последиците от които още са доминиращи в полето на IE науки: а именно, този за необичайно късното пристигане на Славяните:-и ако германския народ е бил най-близкият до чистата Арийска раса, тогава естествено, Славяните следва да са най-отдалечените от нея! / За това кои са славяните и защо българите ги няма там, ще разберете по-нататък в откъсите. б.м./

Независимо от огромната им численост (половината от Европа е Славянска), беше мислено, че Славяните бидейки скрити някъде, магически без да оставят каквито и да било археологически следи, до Средните векове, те необяснимо ( и за голямо съжаление..) са се били появили  и нароили, заливайки цяла Източна Европа...

 След Втората Световна Война, с края на нацистката идеология, един нов вариант на традиционният сценарии, който скоро се превърна в нов канон за Индо-Европейската теория, беше представен от Мария Гимбутас, агент на Балтийския национализъм:  = Прото-Индо-Европейските Супер Войни с Бойни Брадви ( PIE Battle-Axe super-warriors) бяха изобразени като представители на „балтийски елит”, на мястото на германския (Gimbutas 1963, 1970, 1973ab, 1977, 1979, 1980).

И както това обяснява защо основателите на IЕ изследвания дойдоха до нелепата идея за скорошно /сега вече скорошно, а не ранно б.м./ нашествие на „по-висши” Индо-Европейски войни, горното служи и за илюстрация на заключенията направени от други историци археолози и лингвисти споменати в това ми изследване.



Забележителности край Хасково:

Mенхирът при село Овчарово, област Хасково

Александрово-Тракийска гробница Хасковско

Битката при Клокотница, община Хасково

Връх Шейновец

Ески Джамия (Джами Джадид) в областен град Хасково

Защитена местност Пропадналото блато край Хасково

Ивайловградски манастир Преображение Господне

Изворът на белоногата гр.Хасково

Камбанарията в областен град Хасково

Кирковото училище в областен град Хасково

Кован кая на река Арда до Маджарово

Крепост "Лютица" град Ивайловград

Крепостта Букелон при с. Маточина, област Хасково

Кромлех (долмен) при село Долни Главанак-Стоунхенд

Монумент “Света Богородица” град Хасково

Мостът "Мустафа паша"над рк. Марица гр.Свиленград

Мостът над Кърджалийска в областен град Хасково

Околности на Свиленград-могилата Малтепе,Неутзикон

Римски път, село Долни Главанак, област Хасково

Светилище на нимфите и Афродита – село Каснаково

Светилището на Нимфите край Хасково и Димитровград

Светилището на Орфей при с.Татул гр.Момчилград

Сводестия /Гърбавият/ мост град Харманли

Село Хлябово-Долмени

Скално - култов комплекс Глухите камъни Маджарово

Слънчевият часовник в областен град Хасково

Средновековна крепост "Асара" община Стамболово

Тракийски култов комплекс Хисаря до Маджарово

Тракийски култов комплекс край село Ангел войвода

Тракийски култов комплекс, село Долно Черковище

Тракийското светилище Глухите камъни, обл. Хасково

Устремският-Вакъфски,Хайдушки манастир,Тополовград

Хасково - тракийски долмен, "мегалитни" паметници

Храм Св. Пророк Илия край град Хасково

Църква "СВ. БОГОРОДИЦА" край град Димитровград

Църква "Света Богородица" град Хасково

Църква "Успение Богородично" в град Хасково

Църква Св. Архангели Михаил и Гавраил в гр.Хасково

Църквата “Успение Богородично” в село Узунджово

Чаршийска джамия (Чарши джамия) в град Хасково

Черната скала до река Арда и Маджарово

Шишманова къща в град Хасково

с.Месек-Средновековна крепост "Неузетикон"

с.Михалич-Скална църква Хасковско

с.Пчелари-Скална гробница-Стамболово

с.Устрем-Устремски манастир-Тополовград

 2014-10-20 09:23:46