Архив

< Юни 2017 >
П В С Ч П С Н
      1 2 3 4
5 6 7 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30    

Българска история

Знаменателните водачи на съвършените богомили

B1Рецепта за съвършенство няма, обичат да казват мъдрите побелели глави, независимо коя е

Прочетете още...
 
Астрологичната символика и зодиите в богомилиското учение

BOGOMЧаст от презентацията на доклада на Радислав Кондаков, на Четвърта национална

Прочетете още...
 
Това за което учебниците по история мълчат - Световната мисия на Българската ерес

Разпространение на Богомилството. ВЕЛИКАТА ЕРЕСЕдва ли има религиозно учение, което да се представя в толкова деформиран вид, както е

Прочетете още...
 
Богомилската музика,трубадурите и романите за Светия граал

troubadour2xТе пееха за Сватбата на Царския Син.

Прочетете още...
 
Тенгрианството, древните маги и кам-бояните жреците на Тангра

magic1Главна задача за окултизма станало проникновението и познанието за съкровенните тайни на

Прочетете още...
 
Предсказания за България от Петър Осоговеца, богомилски жрец

bogomili malkaПетър Осоговски е Доростолски епископ през Х век, неговата църква е била в днешна

Прочетете още...
 
Заговорът против България/ Сакралната мисия на новите богомили

bul nadpic"По времето, когато Боян Мага започна своята дейност, както дворецът, така и

Прочетете още...
 
Съвършено секретно: Тайните мистерии на българските богомили

BO1През 1245 година, само година след превземането на последната и най-свята богомилска  крепост

Прочетете още...
 
Банер

Популярно

В Свещари "Мистерията на намерените в България останки на карета и коне на 2 500 години"

Английският Дейли Мейл (Daily Mail) отдели специално място на археологическата

Прочетете още...

Народът, който покори света и написа историята на цивилизациите/ "Живата вода" на българите/ Част II

... и бързо ще да се е разнесла чудната новина за удивителното дете, докоснато сякаш свише

Сензацията на XXI век ще бъде древната история на България! Златната цивилизация

Преди 7 000 хиляди години назад във времето, в периода много  преди възникването на

Българите, които управляваха свещения Рим и римската империя, и сътвориха световната история...........................

Римската империя, която управляваше света! Историята й започва преди около

Сензацията на XXI век ще е България! Народ по-стар от Библията, цивилизация по-древна от библейския потоп

Има една сила, която бавно и могъщо, подобно силата на приливна вълна помита и

Най-ранното ямно светилище в света е край гр.Любимец развенчава теорията на М.Гимбутас

Тази находка оборва една от най-широко застъпените теории за прародината

Народът, който покори света и написа историята на цивилизациите/ Синият ген на българите/ Част I

Това проучване е подарък за всички българи! За всичката пролята кръв на гордия и

  • Народът, който покори света и написа историята на цивилизациите/ "Живата вода" на българите/ Част II

  • Сензацията на XXI век ще бъде древната история на България! Златната цивилизация

  • Българите, които управляваха свещения Рим и римската империя, и сътвориха световната история...........................

  • Сензацията на XXI век ще е България! Народ по-стар от Библията, цивилизация по-древна от библейския потоп

  • Най-ранното ямно светилище в света е край гр.Любимец развенчава теорията на М.Гимбутас

  • Народът, който покори света и написа историята на цивилизациите/ Синият ген на българите/ Част I

bulgariaТова проучване е подарък за всички българи! За всичката пролята кръв на гордия и

безмерно храбър народ! За всичките животи дадени, за да съществува неговото име! За всичките  му мъки и страдания! В името на вярата и България!

 

 Публикувана:

2013-11-03 13:44:37

 

Божествено ще трябва да е това българско племе и велика вярата му, както мъдреците хортуват, щом повече от 2000 години всякакви гнъсни опити не успяват да го унищожат и да притулят историята му. А дали ще я има светлината на древните му знания и божесbulgarian 3malka JPEGтвеното му семе, зависи само от днешните му чеда.



Със сигурност това е само началото. Със сигурност развитието на науката ще разкрие нови факти и истини укривани с векове за великото племе на  българите. Със сигурност!


Едно епохално откритие на университета в Копенхаген започнало през 1996 година и завършило през 2011,  неочаквано поднесе неопровержимо   доказателство не само за миграцията на древните народи и най-вече на българите, но и за техния царски, културен, научен и цивилизационен отпечатък   върху всички доскоро считани за велики и основоположни култури, като шумерската, египетската, китайската, "гръцката"... те всъщност се оказаха   родени и създадени от българите.

 

Така, през цялото време един факт е бил пред очите ни, но без последното научно откритие, той си оставаше просто една любопитна подробност!


 И да, трябва да има някаква свише закрила над България, някаква незрима божествена светлина, която възражда отново и отново, от пламъците на кървавото робство, от пепелта на разрушените им църкви и светилища - космически обсерватории, от откраднатите им деца - еничари, и възвръща силата  на  ослепените им войни, и въздига истината за съвършенството на българския род. Цар Калоян и Царица Целкубахуд. Васил Горанов


Българите - това е народът, който имаше всичко,
 което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за
тях; те никога не се съмняваха в победата си;  това е
народът, на който се учудваше светът.

Магнус Феликс Енодий 1, 486 г.

Изучавайки легендите на древните народи, учените винаги са били смущавани от един необичаен факт - във всички народни сказания - от легендата за Кетцалкоатъл (ацтеките), Кукулкан ( маите), Amalivaka (Tamanacs), Манко-Капак (инките), Виракоча (от Aymaras), през Китай, Мала Азия и Индия, всички  те описват: високи, бели мъже, със сини очи, с  дълга руса - червеникава коса и гъсти бради и познанията им за чудни и непознати технологии непознати.

 

Тези  силни, красиви и смели мъже, предводители на огромни и могъщи народи, богове и мъдреци, дали знанията на цели цивилизации - винаги и особено  ярко се отличавали от племената, които завладявали или управлявали и точно поради този факт били възпявани в народните предания и легенди като  същества от друг свят.

 

Untitled-1 ready malka JEPG



До сензационното откритие на учени от Копенхаген на тези легенди се гледаше като на приказни, измислени и по-скоро служещи за вдъхновение  легенди, разбира се имаше и усещането за нещо далечно и истинно, за някаква далечна цивилизация достигнала далечни и непознати земи, но нямаше  никакви явни доказателства за съществуването на тези БОГОВЕ. Но легендите се оказаха истина, както легендите за Троя се оказаха разкази за самата  действителност.


Потвърждение за съществувалата някога божествена синеока раса управлявала всички древни White Peruvian mummies"Белите" мумии от Перу удивително съвпадат с тези от Китай и Египетцивилизации се потвърди и от многобройните намерени по  целия свят светлокоси мумии.

 

Необичайни за тези райони със своя светъл цвят на косата са намерените  мумии в Испанiя и Кавказките мумии, откритите в Южна Америка, в Китай, Мала  Азия, Африка..... Някой от русокосите мумии на хора са със сини камъни, покриващи очите, както и златни маски с подобни ярки сини очи, отговарящи на  легендите на бледата кожа Слънце-боговете.

 

Все още не може да се каже със сигурност в кое точно селище е станала царската синя трансформация, но всички нишки водят към района на варненската  златна цивилизация, Дуранкулак, Бяла, потъналия град в Черно море край Провадия...

 

Най-ранните знаци за божествен произход - сините очи, отбелязани като сини камъни положени върху очите на статуетки са намерени в България.


-------------


Във всички древни митологии и легенди на народите, хората със синия ген са били в основата на 06010259Идол с инкрустирани сини очи. Енеолитен култов комплекс при с.Долнослов, България. Късен енеолит/края на IV хилядолетиецивилизацията.

 

В ПРЕДАНИЯТА, МИТОЛОГИЯТА И ЗАПИСАНИТЕ АРТЕФАКТИ НА ШУМЕР, ЕГИПЕТ, КИТАЙ, АМЕРИКА,  СА ЗАПИСАНИ БЕЗБРОЙ РАЗКАЗИ ЗА  ТАЙНСТВЕНО ЦАРСКО ПЛЕМЕ, ЗА ИЗВЪНЗЕМНИ ХОРА ДОШЛИ ОТ НЕБЕТО, НОСЕЩИ ТАЙНСТВЕНИ ПОЗНАНИЯ ЗА СВЕТА, ЗЕМЕДЕЛИЕТО, НАУКАТА, ЗВЕЗДИТЕ, ПРИРОДНИТЕ   ЗАКОНИ И ЦИКЛИ, ХОРА-БОЖЕСТВА. ТЕ БИЛИ ВИСОКИ, РУСИ, СЪС СИНИ ОЧИ И НЕИМОВЕРНА СИЛА И КРАСОТА.


Всички сме чували за "синята кръв" на царските родове, това оказва се е било истина, но не синя кръв, а унаследяването на сини очи е бил маркера за   тази легенда.

 

/Уточнение: много българи се чувстват засегнати от това, че не носят този ген. Дали го имат,bulgarian 1a malka или не, не отрича тяхната българска  принадлежност.  "Първоначално всички хуманоиди са били с кафяви очи", казва ръководителят на екипа д-р Hans Eiberg, вследствие обаче на тази аномалия се появяват  светлооките хора.

 

Възникването на този ген у някой индивиди, поради определени климатични особености, се явява само едно потвърждение за случки и  събития, за които  доскоро историографията нямаше убедителни доказателства. И ако в древността, са го считали за божествен знак и царска  принадлежност, днес знаем, че  това е просто една генна мутация/

 

ЗАЩО РАЖДАНЕТО НА СИНЕОКОТО ДЕТЕ СЕ ОКАЗВА ТОЛКОВА ВАЖЕН ЗА СВЕТА? КАКВО Е ШОКИРАЩОТО В ОТКРИТИЕТО НА "СИНИЯ ГЕН ОСА2"?

 

Какво е особеното в научното откритие за синия ген?

 

Какво още НЕ СА ОСЪЗНАЛИ световните историци и учени или са разбрали, но объркването от откритието е толкова шокиращо, че се премълчава и изчаква?


ЕДНО ОТ НАЙ-СЪЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО В ИЗСЛЕДВАНЕТО Е, ЧЕ ВСИЧКИ ДНЕШНИ ИНДИВИДИ НОСЕЩИ СИНИЯ ГЕН СА ПРОИЗЛЕЗЛИ ОТ ЕДИН ПРАРОДИТЕЛ, ЖИВЯЛ В   СЕВЕРОИЗТОЧНАТА ЧАСТ КРАЙ БРЕГОВЕТЕ НА ЧЕРНО МОРЕ, ПРЕДИ 10 000 - 6 000 ГОДИНИ.


1. ИЗСЛЕДВАНЕТО ДОКАЗВА КОЯ Е ПРАРОДИНАТА НА БЪЛГАРИТЕ И ТОВА НЕ Е ПАМИР, ИРАН И Т.Н.

 

2. КАТО ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ ГЕННИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, КАТЕГОРИЧНО ОПРОВЕРГАВА ТЕОРИЯТА ЗА ТЮРКСКИЯ ПРОИЗХОД НА БЪЛГАРИТЕ.

 

3. ТОВА Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА МИГРАЦИЯТА НА ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ
0

 

4. КОСВЕНО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ИЗРАЗЕНО ЧРЕЗ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ НАХОДКИ, РИСУНКИ И МИТОЛОГИЯ ЗА ЕДНА ПО-ВИСОКО РАЗВИТА В КУЛТУРНО И ЦИВИЛИЗАЦИОННО ОТНОШЕНИЕ   РАСА

 

5. ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА НЕВОЙНСТВЕНА, НЕРОБОВЛАДЕЛСКА И ДОБРОЖЕЛАТЕЛНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ РАЗПРЪСКВАЩА ЗНАНИЯ И ОПИТ В ЗЕМИТЕ, КОИТО ЗАВЛАДЯВА.

 

6. ДАВА ОБЯСНЕНИЕ ЗА ЦАРСКИТЕ ИНЦЕСТИ (кръвосмешението) В ЕГИПЕТСКИТЕ РОДОВЕ, ПРЕДАЛО СЕ ПО-КЪСНО В (ПОДЛЕЖАЩО НА РАЗГЛЕЖДАНЕ) ГРЪЦКИТЕ, РИМСКИТЕ И  СЪВРЕМЕННИТЕ ТАКИВА.

 

7. ФАКТ ОБЯСНЯВАЩ ИЗНЕНАДВАЩИТЕ ДОСКОРО ПРИЛИКИ, ОТРАЗЕНИ В МИТОЛОГИЯТА, РИСУНКИТЕ И ПИСМЕНИ ДОКУМЕНТИ НА ОТДАЛЕЧЕНИ НА ОГРОМНИ РАЗСТОЯНИЯ НАРОДИ,   ЗА КОИТО СВЕТОВНИТЕ ИСТОРИЦИ И УЧЕНИ ДОСКОРО НЯМАХА ОБЯСНЕНИЕ.

 

КАКВО ПОКАЗВАТ ФАКТИТЕ ОТНОСНО ГЕНА ОСА2 ИЛИ "СИНИЯ ГЕН"  КАКТО ГО НАРЕКОХМЕ

 

Откритието беше публикувано в научното списание "Human Genetisc" от датския учен професор Hans Eiberg още през януари 2008- от отдела по клетъчна и молекулярна медицина

 

Всички индивиди със сини очи произхождат от един прародител от България


Екипът, чието изследване беше публикувано в списание Human Genetics, идентифицира специфична мутация в ген, наречен OCA2, която се е случила поради   климатични промени - последното ледниково заледяване, когато поради явната липса на слънчева светлина, е имало недостиг на организма от витамин Д.   Витаминът се произвежда под въздействието на слънчевата светлина и някъде около северозападните брегове на Черно море, там, където са живели старите  българи, преди около 10 000-6 000 години, първоначално при един-единствен индивид се появила генната мутация.


1. ГЕННАТА МУТАЦИЯ Е ВЪЗНИКНАЛА САМО В ЕДИН ЧОВЕК И ПО-КЪСНО СЕ Е РАЗПРОСТРАНИЛА В ЦЯЛА ЕВРОПА, КАКТО ОТЧАСТИ В СЕВЕРНА АФРИКА, КИТАЙ, АЗИЯ И ДР.

 

2. ВСИЧКИ ИНДИВИДИ ДНЕС С ГЕНА НА СИНИТЕ ОЧИ ИМАТ ЕДИН ПРАРОДИТЕЛ - ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ВСИЧКИ ПОСЛЕДВАЩО РОДЕНИ ХОРА СЪС СИНИ ОЧИ ИМАТ ЕДИН БЪЛГАРСКИ  ПРАРОДИТЕЛ

 

3. ГОДИНИТЕ НА ГЕНО ТРАНСФОРМАЦИЯТА Е ОТ 10 000 ДО 6 ООО ГОДИНИ

 

4. ВЪЗНИКНАЛА Е В ОБЛАСТТА НА СЕВЕРОЗАПАДНИТЕ БРЕГОВЕ НА ЧЕРНО МОРЕ.

 

На територията на днешна северна България (вероятно Дуранкулак, област Варна или (по-малката вероятност на територията на древните български земи -   понастоящем завладени от Румъния след Нойския договор ОТ 1920 г.

 

5. СПОРЕД ДАТИРАНЕТО НА ФИГУРКАТА СЪС СИН ОБСИДАНТ КРАЙ ДОЛНОСЛОВ, ТАЗИ ГЕННАуниверситета на копенхаген-сайт1 ТРАНСФОРМАЦИЯ Е СТАНАЛА ПРЕДИ НАЙ-КЪСНО 8 000 ГОДИНИ (АКО ПРИЕМЕМ ЗА  ВЯРНА ДАТИРОВКАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ АРТЕФАКТИ, В КОЯТО МНОГО СВЕТОВНИ УЧЕНИ ИЗРАЗЯВАТ СЪМНЕНИЯ И ТВЪРДЯТ, ЧЕ ТЕ СА ВСЪЩНОСТ МНОГО ПО-НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО)

5. Промяната на ОСА2 (синият ген) е благоприятствана от някакъв (теориите за няколко: сблъсък на метеорит със Земята, "пленяване" на Луната от   Земята, промяна на земните оси и съответно земните полюси, ледников период (като резултат от космически катаклизми или регулярни земни катаклизми),   изригване на вулкан, предизвикал запрашаване на атмосферата и последвал тъмен период за дълго време и дори извънземна намеса) земен катаклизъм   предизвикал за дълго време студеното време в Европа, слабата слънчева светлина заради покрито с тъмни облаци небе в по-голямата си част от времето -  тъй като светлата кожа по-добре абсорбира витамин Д. и светлината, т.е. тези хора имат по-силно зрение в затъмнено пространство.


------------------------

СПРАВКА ЗА "СИНИЯ ГЕН" ОСА2:

"Синият" рецесивен ген ОСА2 и закономерности при унаследяването му

 

Хората си набавят жизненоважния за организма витамин D по два начина. Първият е чрез Цар СамулЦар Самул през погледа на български миниатюрист от XIV в.целогодишно слънчево греене върху кожата. Вторият е чрез   хранене с млечни продукти, съдържащи витамин D.

 

До откриването на технологията за съсирване на млякото древните хора са си набавяли витамин D само по първия начин. Това е определяло и географските   райони, обитавани от древните хора. Те са близки до екватора или територии с много слънце. Богатите на вода, гори, риба, дивеч и други природни   ресурси по-северни континентални райони и планини не са били заселени. Набавянето на витамин D от млечните продукти на домашните животни е направило   българите, а след това и древните европейци по-малко зависими от слънчевите лъчи. Движейки се със стадата си те са се разселили по целия свят.

 

По-слабото слънчево греене на север и набавянето на витамин D от млечните продукти е довело до образуването на по-малко меланин, пигмента,   предпазващ кожата от слънчевата радиация и определящ нейния цвят. Черната кожа е започнала да става бяла.


Генетичната трансформация в очите на тъмнооките хора се съпътства и предопределя намаляване на пигмента меланин както в косите, така и в кожата като   цяло, защото тази мутация е корелативна. При корелативната изменчивост изменението на една част или орган винаги е съпроводено с промяна на друга   част или орган. В същото време тази изменчивост не може да се запази.

 

Трудността произлиза от това, че генът отговарящ за сините очи е рецесивен, т.е. той е "по-слаб" ген от доминантния и за да се получи със 100%  сигурност синеоко дете гена трябва да се наследи и от двамата родители. При смесено потомство на синеоки и тъмнооки индивиди характеристиките на  гените на тъмния индивид ще проявят доминираща влияние и ще надделеят над рецесивния ген OCA2, или ще се получат вариации на синия цвят - от тъмно  сиво до зелено и дори лилаво. Ако генът OCA2 е напълно блокиран, то тогава в косата, очите и кожата меланин ще отсъства съвсем и това състояние е  известно като албинизъм.


------------------------

 

Получените данни показват, че тази рядка мутация бързо се е разпространила в колонизиране в останалия свят след края на последната ледников период и   подчертава една от най-големите загадки и особеност на европейците - хората от Европа и Близкия изток имат характеристики, които ги отличават от   останалата част от човешката раса. Европейците не само, че има вероятност да имат потомство със сини очи, но и при тях се получават най-големи   вариации на цвета на кожата и очите - от тъмно и светло синьо, през зелено, сиво и дори лилаво.

 

Тази рецесивна особеност на "божественият ген" обяснява инцеста (кръвосмешението)  във всичките му форми съществуващ в древните царски фамилии,  достигнала под друга  форма до наши дни. Не богатствата и собствеността, а запазване на божествения произход, този, които различавал простосмъртните  от боговете със сини  очи.


И така нека тръгнем по пътя на синеоките богове, потопът и царското преселения на българите. Нека разгледаме русокосите мумии намерени в райони,   където и до днес русокосите и синеоки хора за считани за най-красивите и изпъкващи, лазурито сините рисунки на древноегипетските мумии, описанията  за  синеоките фараони и китайски генерали и статуетки на 6 000 хиляди години със сини очи покрити със сини камъчета и малахит, синеоките богове на  11 copyМесопотамия  и когато българските архиви се разсекретят от тайните ватикански библиотеки и други секретни хранилища истината ще стане абсолютна.


В България, а и по света в началото, научното откритие за промяна цвета на очите вследствие генна мутация се прие като една любопитна подробност и   никой най-вече българските историци не разбраха важността на откритието. Едва след публикацията в www.ydara.com някой българскиВасил Горанов9сайтове обърнаха   внимание на това откритие и отново като една интересна, но по-скоро любопитна новина.

Важността на това научно откритие на генетиката обаче е толкова голямо и значимо, толкова епохално, че ще постави на правилното им място много   научни теории и съзнателни или несъзнателни лъжи и заблуди за първородината на цивилизацията и българите.

Науката ще бъде тази движеща сила, която ще осветли световната история и особено в частта си за България и огромната тракийска племенна група, чиято   история беше умишлено унищожавана, укривана и дори присвоявана, с едната единствена цел - да бъде заличена.

 

Много от досега познатите ни теории,   датировки, тълкувания на събитията ще бъдат пренаписани и много от научните трудове и титли, книги, филми, статии ще бъдат изхвърлени на боклука, но  тези, които съзнателно и съвсем умишлено са фалшифицирали историята на света ще получат своето възмездие - рано или късно, rogozen2защото такъв е всемирният  закон на разума!


----------------


ЦАРСКИТЕ ДРЕВНИ ПЛЕМЕНА НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА

 

Следите на древните българи водят от запад на изток и от север на юг на хиляди километра разстояние и при все това НИКОГА НЕ СА ИЗГУБИЛИ ИМЕТО СИ   сред многобройните чужди народи и племена, а след всяко свое ново голямо преселение са възкръсвали С НОВА ДЪРЖАВА наречена винаги БЪЛГАРИЯ, под   своето прастаро и изначално име „българи“

 

Досега на историята са известни общо 12 български държави и държавни образувания - от които

 

– 7 (седем) в Европа (Кубратова, Кавказка, Волжка, Панонска, Дунавска, Алцекова и Куберова и Император КубратИмператор Кубрат дава ,,Завета за единство,, на петимата си сина!

 

- 5 (пет) в Азия – древната Самара /Шумер, царствената Балхара (Бактрия) в подножието на планините Памир и Хиндокуш, царството ЧЕШИ на племената   Цзе, жители на Западния край на Поднебесната империя (или т.н. „китайски българи” - БУЛОЦЗИ/ цзеху), Вандска България, (на българите, заселили се   през V век в Армения под предводителството на българския вожд Вунд и страховитата им ванадска конница, всявала ужас и в персийци и в римляни, при   войните между Сасанидите и Армения през 4-5 век), както и империята Магадха (Балгадха - 6 в. пр.н.е) в древна Индия (чиято управляваща династия   повече от двеста години се наричала "Балхара" и произхождала именно от владетелите на царствения гр.Балх на народа булхи или бушхи /българи/,   наречен „майката на всички градове и на всички царски династии в света”).

 

БЪЛГАРИЯDolnoslav

 

БОГОВЕТЕ ОТ ДОЛНОСЛОВ - НА ВЪЗРАСТ ОКОЛО 6000 ГОДИНИ

 

 

(с уговорката, че възрастта може да се окаже много по-стара)

 

Сините очи на култова фигура от Долнослов

 

От енеолитен култов комплекс при село Долнослав. Късен енеолит края на IV хилядолетие преди Христа

 

Култовият център при село Долнослав, АСЕНОВГРАД, ПЛОВДИВСКО

 

Култовият център се намира в хълмистата равнина пред Родопите, на 2 км северно от село Долнослав, Пловдивско. Останките му са образували могила,  висока близо 6 м, която вече е отчасти проучена.

 

Дългогодишните изследвания разкриват единствения култов център от втората половина на IV хил.пр.Хр. в Европа и Мала Азия.

 

Храмовете са изградени от плет и глина и всеки има твърде необичаен план. лица на богини

 

Досега са проучени 27 храма и повече от 30 глинени олтари с различна форма и размери.

 

Олтарите и подовете на храмовете са изпъстрени с многоцветни рисунки и животни, птици и риби. Различава се дори отделни видове елени, лебеди,  прилепи и породи кучета. Очевидно храмовете са посветени на различни божества.

 

Сред намерените стотици идоли най-многобройни са човешките фигурки, чиито лица са изобразеникултов комплекс при с. долнослов съвсем обобщено, без особени подробности. Те най-вероятно представят древни божества. Част от идолите представляват само човешки глави,  чийто лица имат подчертано индивидуални черти. Според учените тези глави принадлежат на жреци и вождове, които вероятно са били обожествявани приживе  или след смъртта им.

 

Много от култовите фигурки определено излизат извън нормите на обикновената човешка фигура. Те са необичайно деформирани, дори уродливи (Защо? Вероятно науката ще даде отговор в бъдеще)

 

Култовият център в Долнослав вероятно е обслужвал селищата на околната равнина. Може би хората идвали тук в дните, посветени на различните божества,  за да участват в култовите празници. Вероятно посещавали храма и при нужда, за да измолят от божествата пощада и закрила.

 

Любопитно: Изследванията на вярванията на праисторическите хора е една от най-интересните теми в археологията. Отсъства писменост, която да назове  имената на боговете, да опише обредите в Долнослов България малкатяхна чест, да каже нещо за мястото и ролята на жреците в обществото. Затова откриването дори на едно  светилище, още повече на култов комплекс, се превръща в събитие за археологическата наука.

 

По откритите останки на храмове, по идолите и другите  култови предмети изследователите възстановяват онова, което няма как да прочетат. Уникалната българска природа е въздействала мистично върху своите  обитатели и затова откриваните светилища от всички епохи у нас са твърде многобройни.

 

Определена е като богинята майка, а иконографията на очите е характерна за края на халколита или началото на IV хил. пр. Хр. Любопитното е, че  фигурата с височина 18,5 см бе намерена счупена само на две части, което означава, че не е ритуално пожертвана. (Досега нямаме такава регистрирана  фигура - бел.ред.) strlcha  1353225093

 

Много интересна и е и другата антропоморфна фигура, намерена там. Тя също е на богинята майка, макар лицето да прилича на мъжко. Но има женски  гърди. Очите са от шистов камък."

 

Статуетката на богинята майка, която прилича на извънземно.

 

Археолозите предполагат, че е била поставена на пиедестал и е била идол в голяма композиция, но все още се гадае какви са били ритуалите толкова  векове назад през годините. Бъчваров разказва, че при Нова Надежда, Хасковско, са открити 15 гроба с 19 раннохалколитни хора. Чрез изотопи ще се  проучи как са се хранили и дали са мигрирали или починали в този регион, има и съвременни методи, с които ще се уточни точната дата на смъртта им, а  изследванията имат подкрепата на английска програма от Станфорт.DolnoslovРазказва Бистра Колева:

 

"Оживление започнало сред археолозите около храмовата постройка № 2 – не много голяма добре съхранена. Вероятно ритуалът се е провеждал под открито небе, а вътре са пазели огъня. Храмът бил с три взаимно свързани помещения. В средното, заемащо голяма площ се намирал жертвеник. Достатъчно внушителен, изтеглен и приповдигнат на повече от метър над земята. На неговата торсова част се виждало скулптурно изображение на фалос.

 

Жертвеника неволно отвличал вниманието по разчистването на храма, затова не веднага забелязали как на една от стените се показвали ярки петна от краски. Все по-ясно се откривал охрен фон, на който все по отчетливо се появявало човешко лице в бели цветове. Тази стена разчиствала Ана Радунчева.

 

- На нивото на очите ми се появи стенопис. Струваше ми се, че бялото лице ме гледа от тъмата на вековете – казва Ана – образът приличаше на иконописен. Бадемовите му очи непрекъснато ме гледаха. Впечатлението беше силно – сякаш лицето и очите се взираха в мен като в транс. Лице от чужда епоха, на чужд бог. Пламъка на Митичния цар ДолонкМитичния цар Долонк, син на бог Кронос и нимфата Траке; реконструкция по черепа; Варненски халколитен некропол, 6500 г.култовия огън, в неговата размита светлина, в колебание с нагретия въздух озаряваше този суров образ...

 

Всички на могилата били в плен на “Храм № 2”, въпреки че първата постройка поразила тяхното въобръжение не по-малко. Находките в него били многочислени и разнообразни. Но се изисквало повече професионални усилия за изучаване и осмисляне на всичко видяно. Този храм правелкултов комплекс при с. долнослов 1 по-силно впечатление особено стенописа, въпреки че появилите се цветове започнали да потъмняват от светлината. 

 

Кипяла упорита работа. Разкритите богатства ги забавяли и се налагало да работят от изгрев до залез слънце. А откритията
продължавали...


В южното помещение на втория храм намерили пещ, приличаща на разкрасена торта. Станало очевидно, че помещението се е преустройвало нееднократно, но загадъчната пещ винаги оставала на същото място.

 

За какви нужди е било необходимо да бъде именно тук?

 

Археолозите продължавали както обикновено да свалят от храма слой след слой. Слизайки все по-надолу те едва не пропуснали съвсем малка подробност. На глинения под се отделила малка  полоса. Това  бил характерен похват за културата на енеолита: по съдове, стени, идоли се нанасяли охрени рисунки.
Но на земята за първи път се виждало нещо подобно. Грижливо, с връх на игла, милиметър след милиметър започнали  да разчистват това място, за да разкрият изображението. Когато били свалени и последните песъчинки пред очите им се отрил незабележим сантиметър-два рисунък: на бял фон бил нанесен триъгълник в охрен цвят. Какво означавал той – археолозите не знаели.

 

В търсене на други рисунки те се натъкнали и на друга загадка.  Под глинения под преминавала цяла система от тръби, започваща от пеща и продължаващи в западна посока.  Тръбите ту се стеснявали, ту разширявали диаметрално, променяли нивото си, но почти всички излизали на повърхността до самата стена.

 

Това било съвършено уникално и абсолютно неясно по своето предназначение съоръжение. При това било замаскирано за очите със специално покритие, което едновременно било и произведение на изкуството.

 

Покритието било от глина и представ-лявало  огромен релеф от различни фигури, затворени в подобие на рамка. Част от релефа бил силно пострадал от времето, но затова пък друга, по-голяма била добре запазена. Именно тук археолозите намерили незабележимия триъгълник – в композицията от релефни и плоски изображения. Те били в червени, черни и зелени бои. Рисунка от геометрически фигури – триъгълници, ленти, спирали – постепенно преминавала към релефа и завършвала в централната композиция.

 

Това било седяща жена. Подобни канонически показвания на богинята – майка учените билиГлинена плочка с писмени знаци ДолнославГлинена плочка с писмени знаци, Долнослав, ок. 4-то хил. пр. Хр, Пловдивски археологически музей. срещали. Но тук седящата жена държала в ръцете си две деца. Такова релефно представяне археолозите виждали за първи път, естествено без да правят никаква аналогия с християнството.

 

На изобразителното поле над богинята – майка се намирала малка мъжка фигурка в цял ръст, в доста схематично изпълнение. От други такива я отличавала непропорционално висока корона. Вероятно тя означавала привилегированото положение на жреца.

 

Обединяващ елемент на тези фигури, женската и мъжката, се явявала змия.

 

Но какво било това релефно изображение? Едва ли толкова сложно и изкусно изпъленно то е служило само за маскиране на системата от тръби?...

 

И за какво е било необходимо това?
Връзката му с пеща била безспорна, впрочем както и самия релеф.

 

Може би това е бил музикален инструмент, своеобразен “орган”? Акустици предположили, че от пеща към тръбите се подавал топъл въздух, който се сблъсквал там със студения. Така при определени условия се раждали звуци. Релефа служил за резонатор, а силните и неестествени звуци е трябвало да впечатлят  събралите се в храма хора и да доловят божия глас.

 

 

Има  още една хипотеза.

 

Тази конструкция е била своеобразна “машина за аромати”. Можем да си представим, че в пеща се подгрявала смес от сухи ароматични и наркотични растения. Мирисът постъпвал в тръбите, а след това от дупките се разпространявал в помещението, произвеждайки омайващо действие и предизвиквайки различни видения. Възможно е създаването на такава обстановка да е била нужна при жертвоприношения – та нали в храма вече намерили олтар.

 

Но оставал въпроса: струвало ли си е да се изгражда тази хитроумна конструкция от различни по диаметри и ниво тръби и да се покриват с изкусния релеф? Едва ли в скоро време ще бъде възможно с пълна увереност да се отговори на всички тези въпроси.

 

- Това доказва – отбелязва Бистра – че обитателите на селището край Долнослав не са се занимавали със скотовъдство, занаяти, не са се грижили за своето препитание или облекло. Те са Представа за древната природа от този периодПредстава за древната природа от този период дават най-вече изкопаемите видове от находището при Хабили обезпечени с тези неща от обществото. Те не са били свързани с материална дейност, защото са били служители на култа. За специалистите занимаващи се с тази епоха такава обособена прослойка е неочаквано свидетелство за добре развито общество. Край селището при Долнослав са се стичали, съдейки по намерените изделия, хора от далечни земи. Какво ги е привличало тук? Отговорът е еднозначен: 

 

"Може би най-яркият период тук е бил медния период, датиран V-VІ хилядолетие пр.н.е. Тогава тук построили не само този храм, за който става дума в настоящата статия. Около шест хилядолетия назад големи групи от най-древните в Европа планинци-професионалисти разработвали медно рудните жили, добивайки близо до Стара Загора десетки хиляди тонове малахит и лазурит. От тези медни руди извличали тонове мед и от нея отливали огромни серии метални оръжия и др."


-----

 

ОХОДЕН, ВРАЦА, БЪЛГАРИЯ

 

 

БОГИНЯТА МАЙКА НА 8000 ГОДИНИ



Обсидиан и две фигурки на Богинята майка в селище на 8000 г.


Пластина от обсидиан откри екипът на археолога Георги Ганецовски при разкопките в местността "Валога" край с. Оходен.

 

Тя е втора за терена и любопитното е, че находища на този вид вулканично стъкло няма в региона. Най-близкото е в Карпатите.

 

През новокаменната епоха обсидианът бил високо ценен, защото от него се изработвали острите режещи ръбове на инструментите. Новото откритие, заедно с кремъка, открит край същото село доказват тезата, че в онази епоха селището е било депо за доставка, преработка и разпространение на суровини, заготовки и крайни продукти от кремък. Такъв център имал важна роля за праисторическата икономика.

 

Преди година бе открит скелет на мъж, наречен по-късно Христо, за който се смята, че е на 8 000 години.

 

Находка от неолитното селище в Оходен край Враца

 

Участниците в разкопките на праисторическото селище в местността Валога край село Оходен, разположено на 25 км северно от град Враца, изровили ювелирно обработен кварц. Това е неочаквана находка, защото такъв артефакт по нашите земи няма.

 

В жертвена яма те намерили и две великолепни фигурки на Богинята майка с врязана украса. На тях е изобразена най-ранната протописменост, подобна на пиктограмите от плочката при Градешница.

 Нова НадеждаХасково България

НОВА НАДЕЖДА, ХАСКОВО, БЪЛГАРИЯ

 СИНЕОКАТА БОГИНЯ МАЙКА ОТ ХАСКОВО, БЪЛГАРИЯ (5200 - 4900 г. пр. Хр.)

Иконографията на очите е характерна за края на халколита или началото на IV хил. пр. Хр.

Фигурата с височина 18,5 см бе намерена счупена само на две части, което означава, че не е ритуално пожертвана.
Досега в България няма такава регистрирана фигура
Много интересна и е и другата антропоморфна фигура, намерена там. Тя също е на богинята майка, макар лицето да прилича на мъжко. Но има женски гърди. Очите са от шистов камък.

Статуетката на богинята майка, която прилича на извънземно.

Археолозите предполагат, че е била поставена на пиедестал и е била идол в голяма композиция, но все още се гадае какви са били ритуалите толкова векове назад през годините.
При Нова Надежда, Хасковско, са открити 15 гроба с 19 раннохалколитнНова Надеждаи хора. Чрез изотопи ще се проучи как са се хранили и дали са мигрирали или починали в този регион, има и съвременни методи, с които ще се уточни точната дата на смъртта им, а изследванията имат подкрепата на английска програма от Станфорт.


Едни от най-ранните изяви на човешко присъствие на Балканите, доказателство за легендата за Зевс и Европа, древни надписи, отправени към Аполон, са само част от експонатите. Показани са най-важните археологически открития на 2013 г . Изложбата обхваща 17 археологически обекта.

 

Тази статуетка връща мита за Зевс и Европа 4000 години назад във времето

 

"Нашата антропоморфна фигура, която нарекоха "извънземно", определено е интересна, но най-ценното за изминалото археологическо лято за мен са находките от обредния комплекс в местността Хауза край Капитан Андреево, Свиленградско.

 

Само фигурата на бика, върху който има женска фигура, датирана от късния неолит (5200 - 4900Нова Надежда Хасково 1 г. пр. Хр.), няма аналагии в Югоизточна Европа и пренася мита за Зевс и Европа 4000 г. назад във времето. Тогава все още тържествува богинята майка, а аналогът на мъжкото начало - Зевс, не е изобразяван. Ето че се оказа, че не е така", без никаква професионална завист коментира Бъчваров находките на колегите си Васил Николов, Виктория Петрова, Таня Христова и Петър Лешаков. В района, където работят археолозите, са извършвани ритуални действия, останките от които са в изкопни ями. Изключително интересни са главите - антропоморфни съдове от късния неолит. "Носовете" им приличат на римски или индиански, коментират археолозите.


--------------------

 

Световноизвестен българин египтолог разчете името на египетски фараон върху уникален камък във формата на обожествявания от египтяните бръмбар – скарабей.

 

Камъкът е част от кехлибарена огърлица, открита по време на разкопки още през 1976 година в гробна могила от 7-6 в., в местността Бърдцето край село Любча. Интересът на египтолозите е предизвикан не само от самия камък, представляващ стилизирано изображение на свещения за египтяните бръмбар скарабей, а и от надписа, който е издълбан върху коремната страна на фигурката.

 

Името на фараона е Нептауире, който е известен много малко. Фараонът е от 11-та династия. Изписването на името му върху камъка-скарабей е доказателство за тесни търговски връзки между Тракия и Египет.

---------------------

ЕТРУСКИ

Синеоките и русокоси етруски женииEtruscan Archaic Polychrome ProtomeEtruscan Archaic Polychrome Protome

 

Динков:

 

"Етруските са заемали основно областта Етрурия (днешна Тоскана) между реките Тибър на юг и Арно на север, Тиренско море на запад и Умбрия на изток “Етруските градове през VII-VI в. пр.Хр. израстват като мощни средища на материална и духовна култура… водели са оживена търговия със съседните италийски племена умбри, оски и латини, с гръцките градове-колонии,.. и с Картаген.” … “Повечето римски държавноправни и частноправни институции, … длъжности, ритуали и др., са имали етруски произход…”

 

ПЕЛАСГИТЕ са още един древен и загадъчен народ. Някои древни автори считат, че тирените (етруските) са били пеласги. “Хеланик от Лесбос (V в. пр.н.е.) казва, че тиренците се наричали по-рано пеласги; те били прогонени от гърците и след като се заселили в Италия, приели името етруски”. Това съобщават и др. гръцки автори - Тукидид, Страбон и др. и твърдят, че 17 поколения преди Троянската война (1184 г. пр.н.е.) пеласгите са се преселили в Италия (около 1750 гEtruscan ceramic wine jugEtruscan ceramic wine jug. пр.н.е.). “Херодот обаче никъде не споменава за пеласги в Италия”…


”Със сигурност… те не са били гърци, защото, както съобщава Омир в “Илиада”, на страната на троянците като техни съюзници и против гърците са воювали пеласгите: …” Вл. Георгиев и др. учени считат, че народът на о-в Крит през неолита (6000-2600 г. пр.н.е.) е бил пеласгийски. Преди нахлуването на древните гърци в Егея на Балканския полуостров са живели родствени народи - пеласги, траки, термили, лелеги и др. и езикът на пеласгите е родствен на тракийския.”

La Tomba degli Scudi di TarquiniaРусокосите жени на етруските - La Tomba degli Scudi di Tarquinia
Трябва да се отбележи нещо много любопитно: Пеласгите са споменати в Библията под името филистимляни, а земите по поречието на р. Струма са се наричали в Древността Палестина, както и Стара планина се е наричала Кавказки планини (по Владимир Цонев). При това никак не е изключено пеласги от Лемнос заедно с родствени на тях народи, като лидийци, троянци, дарданци и др., да са създали началото на етруската култура… Традицията свързва дарданите като троянски народ, който се преселва в Етрурия. Вожд на дарданците е цар Еней, син на Анхиз и богинята Афродита”.



“Хеланик… вижда Лациум и Рим като издънка на Троя. Тимей от Тавраменион (352-246) дава на легендата по-завършен вид, като съобщава, че Еней след преселването си в Лациум съградил най-напред гр. Лавиний, а после Рим”…


”…най-старата версия на преданието за Еней е била етруска. Еней и троянците дошли първоначално като приятели и съюзници на етруските, като техни далечни роднини. Това проличава от поемата на Вергилий”, работил 10 години по нея. Родният град на Вергилий Мантуа е от етруски произход. По-късно етруското предание за Еней се присвоява от римляните. “Юлий Цезар, Меценат и император Октавиан Август, които са били римляни от етруски произход, са извеждалLe Petit Palais - Protome de Déméter - IVème siècle avant JCLe Petit Palais - Protome de Déméter - IVème siècle avant JCи своето родословие от троянците и се смятали за потомци на Еней”.


…”От “Илиадата” и “Енеиадата” е известно, че Еней е бил цар на дарданците”, тракийско племе дало името на пролива “Дарданелите” около който живеели.


Акад. Вл. Георгиев твърди, че тирсените-етруски са самите троянци, т.е. траки.

 

“За родствената връзка между троянците и траките вече може да се съди не само от сведенията на египетските и асирийските текстове, не само от гръцките автори, но и от археологическите данни, както и от проучванията на езиковедите… За далечната етническа родствена връзка между траки и етруски пише австрийският учен Александър Ранда в книгата си “Балканите - ключово пространство към световната история”.

 

(Randa, A. Der Balkan Schlusselraum der Weltgeschichte. Wien,1949)

 

“Тази етническа близост между етруски и траки се очертава в резултат на присъствието на тракийски и особено на фригийски племена в Северна Мала Азия”.

 

Според Херодот “…(траките) носят много имена - всеки според областта си, но всички те се ползват от еднакви закони за всички неща…” (Следват цитати по А. Чилингиров.) “За Херодот (I.57) и Daedalic Plastic Vase-Crete GreeceAncient Greek mosaic, a deer hunt, detail from the mosaic floor, signed ,,Gnosis created,,езикът на пеласгите, т.е. на завареното от гърците местно население, е “варварският”, а не някои от варварските, както би се изразил, ако считаше, че съседите говорили на различаващи се помежду си езици”. Ще приведа един интересен цитат от Чилингиров (с. 51-52):

 
-------------------

 

СИНЕОКИТЕ И РУСОКОСИ "ГРЪЦКИ" БОГОВЕ



ТРАКИЙСКАТА МИКЕНА, СЕГА В ТЕРИТОРИЯТА НА ГЪРЦИЯ


Микена била един от най-важните центрове в древността.

 

Смята се, че името Микена не е гръцко, а вероятно предгръцко и наследено от предходните местниZEUSZEUS жители. Предгръцкият език е непознат днес, а няма силни доказателства за използването на индоевропейски езици.

 

На територията на древният град Микена са открити фрагменти от глинени съдове, датирани отпреди 3500 пр.н.е., от времето на неолита. Намирани са останки от периода 2100 пр.н.е. до 1700 пр.н.е от ранната бронзова епоха. От средната бронзова епоха (1800 - 1700 пр.н.е.) са датирани първите открити гробове и погребални шахти.

 

Акрополът или „високият град“ на Микена е създаден в ранния 15 век пр.н.е., а около 1350 пр.н.е. той и околните стени биват възстановени в „циклопски стил“. Goddess Hekate from Plovdiv BulgariaGoddess Hekate from Plovdiv BulgariaЛегендата разказва, че строежите са дело на циклопи, поради големите размери на каменните блокове, от който са изградени.

 Painted stuccoPainted stucco (on limestone) head of a woman-goddess

Двата най-големи града на микейското царство – Микена и Тиринт, са възпети и обезсмъртени в епичните поеми на Омир - Илиада и Одисея, а самата Микена е описана като царството на Агамемнон.

Ancient Greek mosaicncient Greek mosaic, a deer hunt, detail from the mosaic floor, signed ,,Gnosis created,,

 

Микена е открита от археолога Хайнрих Шлиман през 1866 г. През 1950 г. ученият А.Евънс открива сричковото писмо Линеар Б, което е разчетено през 1952 г. от М. Вентрис. Микена е включена в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.

 

 ЕТО КАКВО УКРИВАТ ОТ НАС

Цялата статия тук: http://sparotok.blogspot.nl/2014/08/blog-post_17.html

 

Едва ли има някой от нас, който да не е чувал за старобългарския род Дуло. Десетки години наред обаче учените затваряха упорито очите си за тракийското име Дулас, Дулес - Δούλας, Δούλης. То е известно от няколко надписа, а е и название на древно тракийско Божество – Дула, Ямба Дула (Вл.Георгиев, Траките и техния език, БАН, София, с.54, 176). В Плиска, по тухли от времето на римското владичество, са намерени печати с  имена като Дулес, Маркия, Дионис (С.Дамянов, За произхода на античната Ganymede plays with the circleGanymede plays with the circle - the rooster is courtship gift of Zeus.Attic red-figure krater, ca. 500-490 BCстроителна керамика в Плиска, Мадара и Преслав, Известия на НИМ, том 5, Наука и Изкуство, София 1985).

 

От доста време е известно, че името Дуло и неговите варианти са употребявани в земята ни векове преди така нареченото “идване” на Аспарух. Тези изследователи, които си вършат работата добре знаят, че името Дуло съществува на Балканите още от Бронзовата епоха, среща се на микенски документи от XIV-XIII век преди Христа под формата DU-LO - Ю.В. Откупщиков, Догреческий Субстрат у искоков европейский цивилизации, Издательство Ленинградского Университета, Ленинград, 1988.

Тази важна информация специалистите не благоволяват да представят на широката публика. Не ни се казва и, че освен Дуло в микенските документи от XIV-XIII век преди Христа се срещат и други старобългарски родови имена като Вокил и Ерми.

 

Едно име може да се приеме като случайно съвпадение, но каква е вероятността три старобългарски родови имена случайно да съвпадат с негръцки имена от микенски документи?

 

И това не е всичко, на документи от XIV-XIII век преди Христа, с регистрация  534 a 23 (XXIII), 236persephoneplutorape02Персеполис, северна Гърция Nj 42 (XXVII), 468 Xm 11 (LII), 798 Cb 01 (LXV) се срещат варианти на типични старобългарски God Apollo pouringGod Apollo pouringимена като Кубер, Винех, Кормесий, Севар, Крум, Токт...И това ли да го наречем случаност? А дали е случайност, че на микенските документи няма нито едно типично гръцко име като Милтиад, Аристид, Алкивиад, но пък се срещат такива като Мирул, Видул, Дейко...Да сте чували обаче за тези важни факти?


Писмеността, с която са документирани Дуло, Вокил, Ерми, Кубер и т.н. се нарича Линеар Б. Ако сравним знаците от тази древна азбука с руните на старите българи ще установим, че се срещат над 40 Greek painting of ApolloGreek painting of Apollo, god of war, but also god of music, poetry and verse.успоредици. Броят на идентичните или показващи голяма прилика знаци е толкова голям, че думата случайност е напълно неуместна.

 

Hе би трябвало да се учудваме, ако разберем, че абсолютно всички руни от розетета от Плиска имат паралели не само сред знаците на Линеар Б, но и на доста по-старата писменост Линеар А. Нейният прототип е от земите на Тракия.gorgoneion-mosaico-romano-s-i-ii-a-d1gorgoneion mosaico romano s-i-ii-adНай-интересното в този случай е това, че ако на руните от розетата от Плиска дадем стойности от Линеар Б, ще прочетем чисто български думи.

 

Четенето е лесно и всеки наш лингвист, който е запознат с Линеар Б би трябвало да може да види приликата с руните на дедите ни и да разшифрова българските думи. Защо никой специалист не се е заел с това за мен е пълна загадка.

 

Загадка е и това, че при разглеждането на старобългарските погребални обреди не се обръща внимание на паралелите с тези от земите на микенците употребяващи български имена. Жертването на кон и куче в гроба на благородник е напълно непознато на гърците в Античността, но се среща по-рано в Атика (Ruth Palmer, "The Horse and the Maiden" ). Тази Атика, в която според Срабон са живели траки и то във времето преди Троянската Война, т.е. по времето, когато някой е използвал Линеар Б, за да документира български лични и родови имена.

 

“For Attica was once held by the Thracians who came with Eumolpus,  Daulis in Phocis by Tereus”  VII.7.1

http://penelope.uchicago.edu/Thayerpersephoneplutorape00аРусите богове в гробницата край Амфиполи в северна Гърция - стара българска територия, сега в границите на Гърция/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

 

 

 



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 АФРИКА

 

ТУНИС, СЕВЕРНА АФРИКАposeidon-mosaic

Amphitrite and PoseidonAmphitrite and Poseidon, Villa of Amphirite, Bulla Regia, Tunisia.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СИНЕОКИТЕ БОГОВЕ, КОИТО ДОЙДОХА

 

В Африка, съществува легенда за за високи, синеоки и руси извънземни, които африканците наричат “Боговете, които дойдоха” Те разказват, че тези синеоки богове са дошли от небесата и дори притежавали необикновени и неземни способности.


Зулуският шаман Кредо Мутуа разказва: “Боговете, които дойдоха” така ги нарича народа на Руанда, така ги наричат хората на Хуту, както и народа на Уатуси и те не са единствените, които познават расата на завоевателите, наречени Имануела, което означава “Боговете, които credo-painting-150дойдоха”.

 

Някои племена в западна Африка като племето Бамбара също ги познават. Наричат ги Зишвези, тези, които дошли преди много, много поколения, дошли от небето, били много развита и напреднала раса, която външно приличала на нас, хората.

 

Думата Зишвези означава: хлъзгави, реещи се същества, които падат свободно от небето и се носят по водата. Всеки от нас тук е чувал за народа на Догон, племена от западна Африка, които до един твърдят, че културата им е дадена и е дошла от нормални хора, но всъщност не са...

 

Племето Догон е едно от многото в Африка, които твърдят, че тяхното племе или техният крал са били открити първи от свръхестествена раса от същества, които дошли от небето.11

 

Племето Зулу, известно със своите воини, е племето, към което миналия век е принадлежал Шака Зулу. Ако попитате бял южноафрикански антрополог какво означава името Зулу, той ще ви каже, че означава “НЕБЕ” и от там зулусите се наричат “Хората от небето”. Това сър обаче е нелепо и не етака. В езика на зулусите думата за небе, синева е СИБАКАБАКА.

 

От друга страна това, което е разстоянието между планетите, ние наричаме “изулу”, и думата “ведзулу” е също разстоянието между планетите, тъмното небе със звезди по него - наблюдавано всяка нощ - се асоциира с пътуване. Зулуската дума за тези, които като номадите и циганите пътуват без цел е “изула”.

 

Сега, можете да видите, че Зулусите в Южна Африка са знаели, че през космоса може да се Credo Mutwa the 94-year-old Zulu shaman or sanusiin South Africaпътува, по начин различен от този, по който птиците летят в небето. Зулусите твърдят, че преди много, много хилядолетия, от небето пристигнали хора от раса наподобяваща на външен вид гущери, хора, които можели да си променят формата когато пожелаят. И хора, които оженили дъщерите си за ходещ (извънземен), и възпроизвели мощна раса от Крале и племенни Вождове, има стотици приказки, сър, в които жена-гущер придобива самоличността на човешка принцеса и се прави на такава, и се жени за Зулуски принц.

-----------------


БЕРБЕРИТЕ НАРЕЧЕНИ "СИНИТЕ ХОРА ОТ САХАРА"  СЕВЕРНА АФРИКАМасинисаМасиниса (Massinissa) - 238 -149 пр.н.е. е един от известните барберски царе. Първо е цар на масилите или източните нумиди и по-късно цар на цар на цяла Нумидия (201 до 149 пр.н.е.).

 

СИНЕОКИТЕ И РУСИ БЕРБЕРИ, ТУАРЕГИ, ГАНЧИ, КОПТИ

 


Берберите (наричани също имазиген, „свободни хора“, ед.ч. амазиг) са етническа група, обитаваща Северозападна Африка и говореща берберски езици от афроазиатското езиково семейство. В Северна Африка има между 14 и 25 милиона говорещи берберски езици, концентрирани главно в Мароко и Алжир с по-малки общности на изток до Египет и на юг до Буркина Фасо.

Техните езици, берберските, образуват клон на афроазиатското езиково семейство, включващ много тясно свързани разновидности, между които кабиле, ташелхит и централноатласки тамазигт.

 

Това което поразява при берберите е сходството с руническите знаци на древната писменост на българите, както и поразителните прилика със символите и цветовете на българската народна носия, която берберите също все още носят.

 

Те са от бялата раса - с бяла кожа и сини или зелени очи и както твърдят, предците им са от земята на Атлантида, която родина те загубили.

 

Берберите са етническа група са характерни за Северна Африка на запад от долината на Нил и Атласките планини.

 

Берберите наричат себе си Amazigh и казват, че бербери е име, което е им е дадено от другите и които самите те не използват.
Kalasha are an Indigenous groupБерберите и Туарегите, обитаващи и днес Северна Африка, също са синеоки и светли хора. Те се смятат за коренното население на Северна Африка, което е заварено от арабите при тяхното по-късно нашествие на континента.

 

Берберите са етнически и генетично бяла раса.

 

Етническите туарегите (бербери) от Северна Африка (така наречените "Сините хора от Сахара"), които говорят древен диалект, които те наричат ??Tamachek.

 

Генетично светлата им кожа и сини очи преобладават. Със своите гърбати носове, високи скули (често с руса или червеникава коса), те твърдят, че приличат на техните предполагаеми атлантски предци - високи хора, от шест фута височина, руси и синеоки хора.

 

Техният древен език Amazigh печели официално признание през 2011 г.


Берберите са преобладаващо мюсюлмани сунити, като повечето се причисляват към малики мадхаба, докато мозабитите, джерба и нафузи от Северна Сахара са ибади мюсюлмани. В западните части има много суфистки тарики (ордени), а на изток те се срещат по-рядко. На повечето места култовете към марабу са традиционно важни.

 

Преди възприемането на исляма, много бербери са изповядвали християнство (често донатизъм) или юдаизъм, докато други продължавали да практикуват традиционното многобожие.

 

Под влияние на ислямската култура за кратки периоди възникват някои синкретични религии, като например между бергуата, но те бързо са заменени от исляма. Към днешна дата сред някои берберски общности в Алжир 1269688022 40a6a8734121и Мароко интензивно се разпространява християнството, предимно Петдесятничеството.

 

Берберите са живели в Северна Африка между Западен Египет и Атлантическия океан от толкова отдавна, отколкото въобще могат да се намерят някакви свидетелства за обитателите на тези земи. Те често са споменавани в древни египетски, гръцки и римски източници.

 

Берберски групи са споменати за първи път писмено от древните египтяни по време на додинастичния период, а по-късно по време на Новото царство египтяните се бият с племената мешвеш и лебу (либийци) по западните си граници.

 

Много египтолози мислят, че от около 945 г. пр.н.е. египтяните са били управлявани от мешвеш имигранти, които основали Двадесет и втората династия на Шошенк I, слагайки начало на дълъг период не берберско управление в Египет.


В исторически времена берберите се разпръскват на юг в Сахара (изтласквайки черноафрикански народи като азер и бафур), и от своя страна са предимно културно 1269690617 kalash mainасимилирани в по-голямата част от Северна Африка от арабите, особено след нашествието на бану хилал през 11 век.

 

Областите от Северна Африка, които са запазили берберския език и традиции, са най-общо тези, които до най-малка степен са били под чуждо управление — в частност високите части на Кабилия и Мароко, повечето от които дори в римски и османски времена остават до голяма степен независими и където финикийците и наследилите ги пуни никога не навлизат по-далеч от бреговата зона. Дори и тези райони обаче са повлияни от някои от многото нашествия в Северна Африка, най-неотдавнашно от които е това на французите. Друг важен източник на чуждо влияние, особено в Сахара, е транссахарската търговия със Западна Африка.


Всички те - и бербери, и туареги, и ганчи(гуанчи), и копти в Египет, носят българския произход и българската духовност и култура със себе си, и доказателства за това намираме не само в техните запазени традиции и европеидни черти, но и в запазения им местен език.

 

И бербери, и туареги говорят един и същи местен език - берберски или още наричан тамъжек. Самите туареги наричат себе си: Амъжек (за мъжете) и Тамъжек (за жените). Азбуката, която и до днес ползват, е така наречената писменост Тифинай, която е много близо до нашата Глаголица.

----------------


БЕЛИТЕ ВОЙНИ НА КОЛЕСНИЦИ - ТАУРЕГИТЕ, наричани „сините хора” 

Туарегите са африкански берберски народ.

Споменати са за първи път в Египетски ръкописи около 3000 BC

АМАЗИГ (бербер) означава „свободни хора”  са наричани още и бербери - определени, които самите те не харесват – заради етимологията му – произлиза от „варварин” , а и защото им е дадено от римляните – като събирателно описание на една общност.

Туарегите населяват Северна Африка - Алжир, Мали, Либия, Буркина Фасо, и Нигер. Те сатуареги13Туарегиският език се говори от 1милион и 200 000 души. номадски народ, който векове наред обикаля с камилски кервани из Сахара.

Високи и със светла кожа, мъжете се забулват още с влизането си в пубертета, като някои твърдят, че това ги предпазва от злите духове, които се вселяват в човека през устата. Те носят дълги мечове и ками, а щитовете им са изработени от кожа на бяла антилопа. Според някои изследователи това са наследниците на тайнствените воини с колесници, избягали от Либия към 1000 г. пр.н.е. и увековечени във фреските на Тасили.

Името "туареги" е от арабски и означава "изоставени от бога", защото те доста късно са приели ислямската религия и все още проявяват известни различия от общоприетите вярвания. Жените не покриват лицата си и вземат дейно участие в семейните дела, а туарегските семейства обикновено са моногамни.

До края на 19 век ахагарските Туареги са управлявали голяма част от пустинята, от градовете-Оазис до Таманрасет и до Ин Салах. Те са търгували със слонова кост, злато, роби и заработвали допълнително, като събирали такси за охрана от минаващите кервани.

Когато през 1881 г. разбират, че начинът им на живот е застрашен от плановете на Франция да построи транссахарска железопътна линия, в отговор те избиват почти цялата експедиция, изпратена да разучи маршрута. Въпреки че експедицията е била зле организирана и ръководена, а мъжете от племето са били със средновековни оръжия, зловещият им външен вид им спечелва репутацията на непобедими в очите на французите, затова те ги превръщат в главни герои на различни легенди. Най-известна е тази, залегнала в романа „Атлантида“ на Пиер Бенуа от 1919 г. В него се разказва за Антинея, красивата кралица на Атлантида, която живее в замък в планината Ахагар и съблазнява и убива млади френски офицери.

През 1925 г. археолози откриват скелет на жена, погребана с кралски почести. Популярната таурегипреса незабавно решава, че това е Антинея. Резултатът е бил магнетичен. Френски офицери претърсват планината за още доказателства, и дори изследователят Анри Лот не остава равнодушен към легендата. През 1928 г. той открива в една отдалечена пещера скална рисунка на жена и твърди, че това е Антинея, сирената от незабравимата планина Ахагар.


Днес, по отношение на етнически принцип, берберите са доминиращата част от населението в Мароко, Алжир, Тунис и Мавритания. Едни от най-популярните племена са туарегите – мъжете-войни от това племе носят отличителните индигово-сини тюрбани и джелаби.

Мисюлмани, но не и араби

В етническо отношение, арабите не са основното население на Мароко и Алжир. Берберите говорят съвсем различен език от арабския, в политически аспект, арабите са малцинство, но са доминирали  тези страни – в продължение на векове и същевременно са правили опити да заличат говоримият местен език и да наложат арабския.

---------------

УНИКАЛНИЯТ И ЗАГАДЪЧЕН НАРОД - КАЛАШИ

Калашите – бялото племе от Пакистан

Високо в планините на Хиндукуш, в северозападните територии, на границата между Пакистан и Афганистан, в провинция Нуристан, която местните наричат Чинтил.Това е долина оградена от планинските вериги на Хиндукуш с посока север - юг, където главния град е Читрал. По на юг на около 50 км. е село Брамборет което е центърът на Кайлашите - светлооките и русоляви Берберы  гордые кочевникиПакистански селяни.

Каква е истината за малкия народ „калаша”, от който са останали не повече от 4000 души, опитващи се да съхранят своите уникални обреди, култове и традиции сред едно ислямско море в Южна Азия?

Съвсем различни от съседите си и неизвестно откъде, калашитр изглежда и говори много по-различно от своите съседи. Те твърдят, че живеят в този район от хиляди години, но изглеждат досущ като европейци.

Много от калашите са русокоси и синеоки, което може да се възприеме като аномалия в Пакистан. Някои от тях смятат, че са наследници на Александър Велики, но реално етническите им корени все още остават недоказани.

Освен физически, този малък народ се различава рязко от мюсюлманите наоколо и по своя светоглед – калашите са политеисти и имат напълно различен фолклор (който често е сравнявам сUntitled-3 sm този на Древна Гърция). Все пак, ДНК тестове не са показали никаква връзка с гърците, но също така не са потвърдили и тезата за произхода на калашите от Източна, нито от Южна Азия.

По-стари предположения са свързвали калашите с Източна Европа (най-вече Балканския полуостров и България), Близкия Изток и Кавказ.

Мястото, което обитават, се нарича Калаша Деш (долината на Калаш) и това е единственият периметър, в който се срещат представители на тази култура. Езикът им е застрашен, тъй като са останали едва около пет хиляди души, които го използват. Всъщност калашкият никога не е бил особено популярен и се смята, че надали повече от няколко десетки хиляди души са го берберкаговорели в който и да е период.

Тъй като са малък народ, съседните култури неизменно са оказали влияние. Много от калашите са приели исляма. Макар и все още да практикуват традициите на калашкия живот, те са различни и сънародниците им ги наричат „шейки".

В рязък контраст с мюсюлманската култура, калашите се отнасят равно към двата пола и са толерантни към контактите между мъже и жени от различни семейства. Все пак съществува „башелини" – къща в селото, в която се изпращат жените в менстуация. Те остават та докато не възвърнат „чистотата си", след което им се извършват ритуали и могат да се завърнат при съпрузите си.

Специфично и често срещано в калашката общност е приставането и странно, то се практикува основно от омъжени жени. Жената сама пише на новия си избраник и потенциален съпруг, предлагайки ръката си. Освен това тя го информира колко е платил за нея бившият й съпруг.

Все пак, животът на калашите в Хиндукуш е беден и труден. ИздържаБЕРт се отглеждайки кози и обработвайки земята. Туризмът все още не се е развил и не е докоснал тези места. Само пакистанците напоследък предприемат пътешествия от големите си градове, за да се срещнат със своите светлокожи непринудени съседи от планината. 


-----------------

Магреб-включва Мароко, Западна Сахара, Алжир, Тунис, понякога Либия и рядко Мавритания. Съюзът на Арабския Магреб включва всички изброени държави освен Западна Сахара


Мaгeреб - „намиращото се на запад“, изписвано също землях в МароккоМагриб и рядко Могреб, произнасяно и Магрéб - от френски) е областта от Африка на север от Сахара и на запад от Нил. В най-тесен смисъл съвпада с района на Атласките планини.

От геополитическа гледна точка се счита, че областта включва Мароко, Западна Сахара, Алжир, Тунис, понякога Либия и рядко Мавритания. Съюзът на Арабския Магреб включва всички изброени държави освен Западна Сахара, заради нейния политически статут - за арабските страни е окупирана от Мароко (което поради тази тяхна позиция не членува в Арабската лига), за редица други е провинция на Мароко.

В различните езици и контексти може да включва различни държави. Във френския език и култура по-специално под Магреб се разбират само бившите френски колонии Алжир, Мароко и Тунис, по-рядко също Либия и Мавритания.

На арабски името Ал-Магреб („намиращото се на запад“) обозначава само Мароко (т.е. за арабите Мароко означава Западът).

Смесеното арабско-берберско население на региона в миналото е наричано в Европа маври.



Всички те - и бербери, и туареги, и ганчи, и копти в Египет, носят българския произход и българската духовност и култура със себе си, НО ТОВА, КОЕТО ЕДВА СЕГА МОЖЕ СЪС СИГУРНОСТ ДА СЕ ДОКАЖЕ: СИНИТЕ ИМ ОЧИ ИМАТ ЕДИН ПРАРОДИТЕЛ ЖИВЯЛ КРАЙ БРЕГОВЕТЕ НА ЧЕРНО МОРЕ ПРЕДИ ОКОЛО 10 000 ДО 6 000 ГОДИНИ.

Доказателства за това намираме не само в техните запазени традиции и европеидни черти, но и в запазения им местен език.


И бербери, и туареги говорят един и същи местен език - берберски или още наричан тамъжек. Самите туареги наричат себе си: Амъжек (за мъжете) и Тамъжек (за жените). Азбуката, която и до днес ползват, е така наречената писменост Тифинай, която е много близо до нашата Глаголица.

 ----------------------

 КОПТИ, ЕГИПЕТ

ЧИЯ Е ТАЗИ АЗБУКА?
Случайно тази писменост да ви е позната?

kopti3

 

Египтяните могат да се разделят на три племена: 1. Копти, или потомци на старовременните египтяни. 2. Фелахи, или земеделско съсловие. 3. Араби, или завоевателите на Египет, от които са и турците.

 

Коптите са християни по име, те са писарите на Египет. Видели прекалено много промени в правителството, че малко се грижат вече за успеха на управляващите власти. Фелахите търпят толкова угнетения, и са така презрени от бедуините или скитащите араби, и от началниците си, че рядко добиват имот, а още по-рядко могат да го запазят; те обаче са едно интересно племе, и са много отдадени на земята си и на Ни

Коптите са кръстени от свети Марко, молят се седем пъти на ден, а в земите им откриха най-древните християнски документ

След завоюването на страната от арабите през VII век копти се наричат само египтяните, прекланящи се пред Исус Христос. За разлика от приелите исляма техни сънародници, които с времето започват да говорят на арабски, коптите запазват до към края на ХVIII век своя език. Според специалистите той в голяма степен е близък до езика говорен още по времето на Тутанкамон.

Днешната коптска азбука е по-близка до кирилицата, а предишния й вариант – Демотичният коптски език е произлязъл от йероглифите т.е. руните на древните българи. На снимката по-долу е показана преминаването от едната азбука в другата, което е идентично на преминаването на древнобългарските руни в глаголицата и оттам в кирилицата -н амерените руни-йероглифи върху каменното ковчеже от Градешница потвърждават това твърдение. За тази прилика пише и д-р Стефан Гайд в „Тракийското писмо декодирано“1,2,3,4, издавано от 2005 година.


Коптите - потомци на древните египтяни и преки наследници на културата на египетските фараони, са днес близо 9 на сто от населението на Египет. Точният им брой не се знае. Предполага се, че коптите са около 6 милиона души. Може и повече, но властите в Египет, която е предимно мюсюлманска страна (поради завоюването й от арабите през 7-и век), не се вълнуват от въпроса.

Още към половин милион копти има в Етиопия. Коптската диаспора наброява близо един милион CopticLettersКоптска азбукадуши, 100 хиляди от които живеят в Съединените щати и Канада.

Повечето копти спадат към Коптската православна църква, а по-малката част (около сто хиляди) образуват Коптската католическа църква.

Коптите винаги са били ревностни привърженици на християнството, независимо от твърдия натиск на мюсюлманското им обкръжение. Те, например, на практика не са представени във висшите ешелони на египетската власт.

Единственият политик със световно име от коптски произход бе шестият генерален секретар на ООН Бутрос Гали (Бутрос е арабски вариант на името Петър).

 
Покръстени от Марко
Египетските християни - копти, се гордеят, че едни от първите в света масово са приели християнството и то от един светец - евангелиста Марко, който идва край Нил в средата на I век. Избран е за първият местен патриарх и според легендата научава вярващите да се кръстят като православните - от дясно на ляво, но само с един пръст - показалеца. Проповядвал в Александрия и е убит през 68-а година от езичници.

Първите четири столетия от своето съществуване Александрийската църква съхранява единството си, но след Халкедонския събор през 451 година се разцепва на коптска и гръцка (или - православна). Пряк повод за това разделение е теологическия спор за природата на Христос. Делегацията на Александрийската патриаршия твърдяла, подобно на арменците и етиопците, че неговата божествена същност е погълнала напълно човешкото му естестество. Докато византийските свещенослужители настоявали, че при Спасителя тези две същности са отделни.

Египтяните останали на своята позиция, която и до днес е известни като монофизична kopti-v-egipet(единосъщна). От това далечно време в Александрия управляват двама патриарси - коптски и гръцки. Бърканицата се задълбочава и от обстоятелството, че египетските християни назовават себе си ортодокси, докато в почти цяла Европа с този термин е прието да се обозначава източното православие. 
 
От 1971 година коптската Църква е под ръководството на своя 117-ти патриарх, наричан още Александрийски папа - Шенуда III, доктор по богословие, с мирското име Назир Хайед Рафаел.

Той управлява близо хиляда, разпръснати из страната църкви, към двадесет манастира и духовна семинария в Кайро.

Богослуженията се извършват предимно на официалния арабски език и частично на коптски.

А свещените писания по традиция са на двата езика.

По време на тържествените служби пее хор, но независимо от близостта с православието, музиката на египетските християни сякаш е наследена от древността, такива са и самите инструменти.EGYPTIAN-CHURCHESЕдна от многото разрушени коптски църкви след последните размирици в Египет

В египетската столица са и най-грандиозните коптски храмове, сред които се откроява патриаршеската катедрала “Свети Марко” в каирския квартал Аббасия. През 1968 година Ватикана връща мощите на евангелиста и първи египетски патриарх, откраднати от италиански търговци през ранното Средновековие, които днес са погребани в катедралата, носеща неговото име. Отвътре тя може да се стори на посетителя като театрална зала - тъй като по време на литургия коптите седят, навсякъде в залата и на балкона се виждат сякаш безкрайни редове дървени скамейки.

Зданието, построено преди около три века събира максимално 5 000 седящи вярващи. Сред манастирите най-голям и почитан е този, който носи името на своя основател - свети Антоний. Светата обител се намира в Източната пустиня, на около 300 километра от Кайро. От древни времена, роденият през 251 година в Среден Египет светец предизвиква възхищение у всички християни по света. Дори православната църква го почита като основател на отшелничеството и “баща” на монашеството!

По принцип стените на коптските църкви са акуратно избелени, няма нито фрески, нито икони. В Тленните останки на Шенуда ТретиТленните останки на Шенуда Трети, положени в неговия трон за поклонение от вярващитенякои все още са запазени доста стари древни религиозни изображения, но фигурите са някак плоски, схематични, с пренебрежение към детайлите и дори с нарушени пропорции. Създава се впечатление, че едва ли не са рисувани от дете. Но такава е многовековната традиция, наложила се и под влиянието на изобразителното изкуството от времето на фараоните.

 

 

Днес, колкото и да е странно, християните в Египет живеят сравнително доста по-добре от мюсюлманите. Те са едва 8 процента от 70-милионното население, но сред тях са 25 на сто от коптска азбукаадвокатите, лекарите, фармацефтите, журналистите. Според някои сведения коптите владеят над една пета от египетските компании, създадени през последните 30 години.

 

Най-богатото семейство на страната - коптското семейство Саварис, баща и трима синове, е собственик на компанията “Ораско” с общ капитал от над 3 милиарда долара. Традицията да са сред елита коптите дължат на дългото британско владичество в Египет. Англичаните естествено се доверявали много повече и издигали в колониалната администрация най-вече единоверци от местните. Естествено сред духовните чеда на папа Шенуда III има и доста бедняци. В Среден Египет немалко села са изцяло християнски. Боклуджиите в Кайро също са преимуществено копти.

---------------------

КАНАРСКИ ОСТРОВИ

Русокосите и синеоки гуанчи
Канарски острови
Гуанчите са най-ранните обитатели на Тенерифе. Красотата на тази нация е, че тя е до 15-ти век е почти напълно запазена от различни външни влияния.

Гуанчите са най-старият народ на Атлантическите острови и коренно население на Канарските острови.

При идването на испанците през 1402 г. островите били гъсто населени с около 20000 души.
Произходът им е неизяснен, но местните наричали себе си "винчери" , което на техният език значи "родени тук".

Според сведенията на испанските хронисти местните били снажни високи до 2 метра широколики с подчертани, големи очни орбити, със сини очи, руса коса или рижа коса красиви хора.

В северната част на Тенерифе преобладавали светлокожите и с руса коса, а на юг - смугли и тъмнокосиГуанчи 1

Научните изследвания върху намерените мумии в пещерите на островите показват, че древните са имали черти на високи дългоглави кроманьонци появили се тук преди около 30000 години. Намерени са на остров Феро множество гравирани символични йероглифи напомнящи древнокритската писменост по мегалитните пирамиди Гуимар построени от Гуанчите.

Много интересен е езикът на Гуанчите от остров Гомера, силбо най-вече, защото там най-дълго се запазват местните особености най-кратко казано.

 

Особеното при езика на Гунчи е, че те са използвали така нареченият Тонален или Свирещ език, с който да си комуникират на големи разстояния – например от хълм на хълм, или от долина на долина. При тоналния език хората си общуват на големи разстояния, като думите са произнасяни със специално удължаване и ударение върху гласните звуци.

 

У нас и в Северна Гърция (в миналото български територии) това общуване на далечни разстояния е добре запазено в Родопите с така нареченото надпяване или надвикване на местните жители, когато жителите от едно Родопско село от върха на планината са си общували с жителите на друго Родопско село на съседния планински връх. В цяла България овчарите и до днес използват този тонален език, за да общуват помежду си. Оттук е произлязла и несравнимата мистерия на българските гласове и българските народни песни.



Френският изследовател Жан де Бетанкур подробно е описал странният език на гуанчи. Местните можели да разговарят по между си без звуци, само с мърдане на устните или чрез "свиркане" на разтояние 15 км. И това не са някакви сигнали, а жив разговорен език, на който може да се сплетничи колкото ти е угодно. Гуанчите се обличали в червено-оранжави кожи.

Някои ги причисляват към изчезналата митологична подраса на мехтоидите, която в праисторически времена населявала северноафриканския Магреб, и откъдето според редица и спекулативни хипотези придошла уникалната цивилизация и култура на Древен Египет.

Днес учените свързват произхода на гуанчи със северна Африка и популярна хипотеза счита, че те са родственици на берберите, основание за което е близостта на езика на гуанчи с берберския. Други учени смятат, че намереният на архипелага надписи са оставени не от гуанчи, а от придошли племена от материка(възможно е дори да са тургетите-берберско племе)
гуанчи 2а

В цивилизационното си развитие били в каменният век - не познавали металите, основните им оръжия били каменните брадви и дървените копия.

Жителите на островите нямали никакво понятие от корабоплаване и очевидно били прекарали хилядолетия в пълна изолация, твърдо убедени, че са единствените хора на света.

Въпреки изолацията си те имали добре изградена обществена система с крал, аристокрация, простолюдие.

Интересни са антропологичните характеристики на гуанчите. Те спадат към т.нар. мехтоиди, т.е. изчезнала подгрупа на европеидната раса, която по врегуанчиме на последния ледников период слиза през Пиренейския полуостров към Сахара, и е свързвана в по-малка или по-голяма степен от някои с късната палеолитна и мезолитна атерийска култура, просъществувала в периода от 90-те до 20-те хил. години пр.н.е. около планината Атлас.

Според несигурните сведения на Плиний Стари, по време на пътуването на Ханон Мореплавателя, островите били необитаеми и в руини.

По сведенията на испанските завоеватели, гуанчите се прехранвали със земеделие и скотовъдство и не познавали металодобива. Делели се на съсловия, имали общ съвет.

Гуанчите отглеждали огромните пастирски кучета порода Кабардино. По време на испанското завоевание (1402-96), водени от Бенехаро, оказват съпротива на нашествениците.
tanaga2
В боевете наравно с мъжете се биели и жените. Една дълга трагична 80 годишна война на унищожение, през която армията на Гуанчите намаляла от 14000 до 600 души.

През следващите години, по-голяма част от гуанчите са претопени или отведени в робство. Останалите само около 2000 жени, старци и деца на островите постепенно се смесват с испанците, от които приемат християнството и губят езика си.








--------------------

АМЕРИКАaryan-mummy-blonde

Русокоси мумии, някои със сини камъни покриващи очите от периода преди испанската инвазия в Южна Америка


Многобройни русокоси мумии, някои със сини камъни покриващи очите са открити в Южна Америка, от периода преди испанската инвазия в Южна Америка, както и златни маски с подобни ярки сини очи, отговарящи на легендите на бледите и синеоки СЛЪНЧЕВИ БОГОВЕ!

 

Относно приликата в орнаментите и цветовете на българи и северно американци - спомнете си Алеко Костадинов и пътеписите му - на изложение в САЩ българи искали да продават чипровски килими, а американците казали - А, индиански! И ги подминали.

КОЛУМБИЯPre-ColumbianPre-Columbian

 

 ----------------------

peru-mummy2Chachapoya culture tombs on the edge of the Amazon in Peru. The Inca called them the "Warriors Of The Clouds" because of the high jungle in which they lived.

 

 

 

ПЕРУ

 МУМИЯ НА 1 300 ГОДИНИ С ПОЛОЖЕНИ СИНИ КАМЪНИ ВЪРХУ ОЧИТЕ

 

Племето Моче

 

Племето моче формира първата голяма цивилизация на Перу и предшества инките и народа чиму. Макар да се знае, че моче просъществуват около 1000 години - от около 100 г. пр. Хр. до около 900 г., - техният произход е спорен.

 

 Дали са коренните жители на Южна Америка, или има доза истина в местните легенди, според които племето пристига със сал, предвождано от героична фигура, наречена „Наимлпа"?1450199 790528534327362 2393014672948707 n

Също толкова мистериозен е залезът на културата моче. Според една теория причината е война - оцелелите артефакти като керамика и предмети на изкуството, датиращи от по-късен етап на тяхното съществуване, отразяват нарастващ интерес към военното дело.

 

Моче са доста напредничав за времето си народ, особено в областта на архитектурата и строителството. Техните просторни и устойчиви сгради, някои от които са запазени и до днес, са построени от кирпичени тухли, направени от кал и изсушени на слънцето. Удивително е, че според изчисленията някои от тези сгради съдържат 100 милиона тухли.cloudpeople

Едно от забележителните им постижения е построяването на Чан Чан - най-големия предколумбов град в Америка. Той, както и всички други техни градове, има предимно религиозна функция. Повечето от постройките и пирамидите са използвани за богослужения и занимания с астрономия. Две от най-големите оцелели пирамиди са известни като „Храмовете на Слънцето и Луната".

 

Моче не е единствената древна култура, която демонстрира религиозен интерес към звездите. Все пак много от тези ранни цивилизации намират особен смисъл в движението на небесните тела.cloud-peru

Друг знак за прогреса на моче може да бъде видян в единствените по рода си напоителни системи, използвани по онова време от местните земеделци. Моче създават стотици километри напоителни канали, които се пълнят с вода от височините на Андите. В разцвета на тази култура регионът е много по-плодороден, отколкото днес.

За съжаление не е намерена писменост на моче - тя е изгубена или умишлено унищожена, затова сведенията от и за тях са 10806291 341772092670710 3983982395138633421 nограничени.

Голяма част от събраната информация е извлечена от оцелелите културни артефакти, но за жалост много от тях са присвоени от следващите цивилизации. Това означава, че повечето въпроси, свързани с племето моче - тези изключително напреднали предшественици на перуанската култура, - ще останат без отговор.

 

 

ЧАЧАПОЯ - "БОЙЦИТЕ ИДВАЩИ ОТ ОБЛАЦИТЕ"

 

 

СИНЕОКИТЕ СЛЪНЧЕВИ БОГОВЕ НА ИНКИТЕ

Кецалкоатъл, Кукулкан, Виракоча, Вотан, Гукуматз (Gucumatz)Spanish conquistadorАцтеките посрещат с радост изненадания Ернан Кортест, казвайки, че според легендите им, белите и синеоки богове един ден ще се завърнат.

Когато испанските конквистадори и католическите отци първи пристигнали на бреговете на Мексико и в Южна Америка, и когато  английските и френските  колонизатори мисионери първи проникнали в Канада и Съединените щати, те получили те били приети радушно и с почести от местните индиански племена,  разпръснати в западното полукълбо.

 

Причината била, както те по-късно научили, че в миналото индианците били посетени от мистериозни бели, брадати и  руси богове. Тези богове в далечното минало били на гости при своите предци и им предала много от знанията на тяхната култура. После те мистериозно  изчезнали, но Inca Mask1дали знак, че ще се върнат при тях.

Въпреки различните си традиции и огромните разстояния между индианските народи, от Канадо до Чили тази легенда била една и съща във всеки детайл.

Друг мистериозен детайл от индианската митология е покритият с пера бог - една от най-големите загадки на много древни култури. Той се наричал  Кетцалкоатъл от ацтеките, Виракоча от инките, Кукулкан от маите, Гукуматз (Gucumatz) в Централна Америка, Вотан в Паленке и Замна в Изамал в  Мексико.

Той и неговите "хора" са описани като високи, брадати, с бяла кожа, в някои описания и статуи, като човек, с косми по лицето (брада и мустаци?) и  красиви изумрудено сини очи в други.

Всички легенди си приличат в едно: Кетцалкоатъл бил висок и светла кожа, с руса коса, сини очи и брада. Неговото име се превежда като "перната  змия"​​.

Торквемада(Fray Juan  Torquemada), францискански мисионер, който съmexico2Изображение на Кетцалкоатъл от учебник държавно училище в Мексико (Secretaria де Образование Publica Мексико)бирал легенди и традиции за Кетцалкоатъл от коренните жители на Старо Мексико, се  казвал:

     "Кетцалкоатъл имал руса коса и бил облечен в черна роба, пришита с малки червени кръстове".

Изображение на Кетцалкоатъл от учебник държавно училище в Мексико (Secretaria де Образование Publica Мексико)


Легендарното минало на Мексико е представено на следващата снимка, на която централният фокус е на Кецалкоатъл, бог на толтеките, маите и ацтеките.
Той е с шапка с пера от Quetzal(вид птица) и абсида на гърдите му, символ на бога на вятъра; също с извита палка, скиптър на седемте звезди и  съзвездията. Зад него са пирамидите на Слънцето и Луната в град Теотиуакан, великият политически и религиозен център на пред-испанско Мексико.
 
Стенопис: Легендата на Кетцалкоатъл, Паласио Насионал де Мексико, Диего Ривера 1929-30

Изображението по-долу е от друг стенопис, този път в Cholula Puebla Мексико, на рус и брадат1q1Това е стенопис в Cholula Puebla на рус и брадат Кетцалкоатъл Кетцалкоатъл.

Това е стенопис в Cholula Puebla на рус и брадат Кетцалкоатъл

Световноизвестният изследовател Тур Хейердал твърди, че в древна легенда на инките се е разказвало за слънчев бог на име Con-Tici Виракоча, който е  върховен глава на митични хората със светла кожа в Перу.
 
Оригиналното име на Виракоча е Kon-Tiki или Illa-Tiki, което означава, Sun-Tiki Tiki или пожар. Kon-Tiki бил първосвещеник и слънце-цар на тези  легендарни "бели мъже", които напуснали огромни руини на брега на езерото Титикака.
 
Легендата продължава с разказа, че тези мистериозни синеоки и брадати, бели хора били нападнати от мъже предвождани от Кари, които дошли от долината Coquimbo

Битката се състояла на остров в езерото Титикака, но белокожите мъже изгубили и по-голямата част избити. Въпреки това, Kon-Tiki и най-близките му  другари успели да избягат и по-късно пристигнали на брега на Тихия океан.

Легендата завършва с това, че Kon-Tiki и другарите му изминали на запад към морето.This is a mural in Cholula Puebla of QuetzalcoatlФреска на Кетцалкоатъл в Cholula Puebla
 
Когато испанците стигнали до Перу, Хейердал твърди, че инките им казали, че колосални паметници, които стояли изоставени в техните земи, са били  построени от раса, които били бели богове и живеели там, преди инките да станат владетели.

Инките описвали тези "бели богове" като мъдри, спокойни учители, които първоначално дошли от север и научили предците на инките на  архитектура и  други полезни знания. Те са били много различни от другите индианци, заради "бялата си кожи и дълги бради", били по-високи от инките и имали сини  очи.

Инките разказвали, че "белите богове" напуснали земите им така внезапно, както били дошли и изчезнали на запад през Тихия океан. След като те  напуснали, инките поели властта в страната.18 2

 

Спомнете си Алеко Костадинов и пътеписите му - в САЩ нащте на изложението искали да продават чипровски килими, а американците казали - А, индиански! и ги подминали

 

 Кетцалкоатъл

Кетцалко́атъл (лат. Quetzalcōātl — «пернатия змей»; [ketsaɬˈko.aːtɬ], исп. Quetzalcóatl) е на езика1 blue eyes  peru науатъл името на божество на Мезоамерика, впоследствие издигнато в главен бог в ацтекския пантеон, както и в този на другите по-развити индиански общества в района на Централна Америка.

Кетцалкоатъл е историческа личност. Кецал (кетсал, квезал) е неголяма птица с ярко-изумрудено оперение, което високо се ценяло в традиционните мезоамерикански култури. Кетцал е древен символ на свободолюбието, понеже тази птица не живее затворена в клетка.

В чест на най-големия представител на птичето семейство, ацтекският бог получава името кетцалкоатъл (лат. Quetzalcoatlus).

Корените на култа към Змея в Мезоамерика се крият в дълбоката древност. Първите култови птицеподобни змейове при мезоамериканските индианци се датират в периода 1150—500 пр.н.е. 17 2Змея олицетворявал земята и растителността в Теотиуакан (около 150 пр.н.е.), където започнал да се изобразява с перата на кетцал. Най-детайлните изображения на този култов хибрид са разкрити в храма на Кетцалкоатъл, построен около 200 г. пр.н.е. В последствие, хибридният култ става самостоятелен.

С течение на времето Кетцалкоатъл се слива с други мезоамерикански божества и променя свойствата им, като най-накрая става един от Боговете-създатели. Богът наа Теотиуакан се разпространява и сред маите, които го наричат К'ук'улкан.

В Шочикалко (700—900) божеството започва да се инициира с властта, придобивайки човешки черти. С течение на времето, управляващите толтеките въздигат божеството като символа на 945468 670734242957544 1265399290 n 2властта. Толтеките свързали Кетцалкоатъл с своя бог Тецкатлипока (Тескатлипока), правейки го равен нему съперник и близнак. Стара индианска легенда разкрива, че този бог бил толкова грозен и с брада, че трябвало да носи бяла маска, за да прикрие грозотата си. В друга версия, а и в изображения по тази легенда, Кетцалкоатъл започнал да се изобразява като бял мъж с брада.

Култът към Кетцалкоатъл включвал човешко жертвоприношение. По-нататък в развитието на култа, върховният бог на ацтеките — Кетцалкоатъл, бил победен от велик войн-човек. Кетцалкоатъл бил толкова опозорен от загубата, че сам струпал огромна клада, облякъл най-хубавите си доспехи и 06coincсам се запалил на кладата и изчезнал. По-нататъшните вярвания на ацтеките се основавали на мита, че някой ден (нещо като деня на Страшния съд в християнството) бог Кетцалкоатъл ще се завърне под формата на бял човек с огнена, изключително мощна пръчка (нещо като скиптър), с която щял да завладее цялата им империя.

При пристигането си в Мексико през 1519г. испанският завоевател Ернан Кортес бил сметнат от ацтеките за превъплъщение на езическия бог Кетцалкоатъл. Според легендата богът бил победен от велик воин и след това бил толкова опозорен, че избягал в изгнание при Маите, а години по-късно сам се запалил на кладата и изчезнал. Ацтеките вярвали, че някой ден Кетцалкоатъл ще се завърне като бял човек с мощна огнена пръчка, с която ще завладее цялата им империя.1Achaemenid Atr, statue of princess
 
За късмет на Кортес, оказало се, че той пристигнал в Мексико същата година, в която Маите били предсказали завръщането на бога. Не е чудно, че завоевателят бил пуснат свободно в столицата и не срещнал особени трудности при превземането на империята, а след това и на цяло Мексико.

 

 

 

ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА ШУМЕРИТЕ

Шумер е първата голяма човешка цивилизация (възникнала през IV хилядолетие пр.н.е.) на територията на Южна Месопотамия.

Шумерите са народ, населяващ Южна Месопотамия, основно територията между реките Тигър и Ефрат, в The Sumeriansюжната част на съвременен Ирак.[1] Все още няма единно мнение за произхода на шумерите. Не е изключена възможността шумерската цивилизация да е възникнала в процеса на развитие на предшестващата я местна неолитна култура Убейд.

Първите шумерски селища възникват преди около 4 хил.г.пр.н.е. Постепенно по-големите от тях прерастват в независими градове-държави, воюващи по между си. Всеки град има свой управник — цар или жрец и свое божество. Най-големите такива градове-държави са Ериду, Нипур, Киш, Лагаш, Урук, Ур и Ума.

Около 2600 пр.н.е. Шумер бива обединен под властта на урукския цар Гилгамеш, от династията Ур.

Следващият владетел — Лугаланемунду, цар на Адаба, прибавя към територията на Шумер земите от Средиземно море до югозападен Иран, а в края на XXIV в.пр.Хр. царят на Ума — Лугалзагеси, разширява тези владения до Персийския залив.

През 23 век пр.н.е. голяма част от Шумер e завладяна от акадския цар Саргон Велики (Шарумкен) - обединител на цяла Месопотамия и създател на първата империя в света.

В средата на II хил.пр.н.е.. Шумер e погълнат от разширяващата се Вавилонска империя. С akadiдвижението и преселението на различни племена в тези територии, с времето шумерският език престава да бъде разговорен, но се съхранява през следващите столетия като литературен и културен език.

 

 През 1971 год. съветският изследовател Н.Ф.Жиров публикува смелата хипотеза, че шумерите са дошли от Балканския полуостров!

Той сочи като доказателство изследванията на полския астроном Лудвиг Зайдлер върху календарите.

Зайдлер обръща внимание върху една особеност на най-древния шумерски календар.

В него продължителността на най-дългия ден през годината е 16 часа, а най-късият ден е само 8 часа. Но времетраенето на най-дългия и най-късия ден се определя от географската ширина.

В Месопотамия тези стойности са много по-близки една до друга и това е коригирано в следващите им календари. Посочените по-горе продължителности на най дългия и най-краткия ден съответствуват на географска ширина 48 - 50 /виж Таблица 1/.

Такава географска ширина имат земите, разположени северно от Черно море.

Според Жиров планината, от която са дошли шумерите са Карпатите. На същата ширина няма друга планина на изток чак до Източен Казахстан - но планините в Изт. Казахстан са даже по-далеч от Месопотамия, отколкото Карпатите. А Карпатите са били част от Балкано - Карпатската културна област - единственият район в света, където са намерени писмени знаци, по-стари от шумерските.

При това появата на шумерите в Месопотамия по време е непосредствено след нашествието, унищожило Балкано-Карпатската енеолитна цивилизация. Близко до ума е да се предположи, че отделни групи, а и цели народи са търсили спасение в бягството. Някои от тях са успели да уседнат по-близо - в земите на съвременна Гърция и Мала Азия, където тяхното влияние върху културата и изкуството вече е признато от историците.

Други може би не са имали възможността да се заселят по-близко и стигнали до Месопотамия и Египет пренасяйки със себе си и познанията, които притежавали. Като разгледаме по-внимателно историята на Близкия изток, забелязваме, че в почти всички разглеждани територии втората половина на IV хил. и началото на III хил. е време на "решаващи промени".

 


ИРАК

СИНЕОКИТЕ БОЖЕСТВА Ану в Тел Асмар ИракКаменните скулптури от ранния династичен период като тези от храма на Ану в Тел Асмар, Ирак

Каменните скулптури от ранния династичен период като тези от храма на Ану в Тел Асмар, Ирак, са изваяни от варовик с инкрустирани коса, очи и вежди от различни цветни материали.

В тях не откриваме много реализъм, те са еднообразни, със сковани пози, с ръце, прибрани до тялото и широко отворени, очи, взрени в неизвестното напред като че ли очакващи среща с върховното божество или пък осъществяващи я в момента.

Цялата група вероятно е стояла в целата на храм, съвременен на пирамидата на Джосер, посветен на Абу, бог на растителността. Смята се, че най-голямата фигура е на бога, там е и богинята-майка, както и поклонници. Всички, освен една коленичила фигура в дясно са в една и съща поза - смирено поклонение. Очите им излъчват страхопочитание, което шумерите изпитвали към своите често ужасяващи богове. Техният поглед е подчертан чрез запазените цветни инкрустации.

Вярвало се, че боговете присъстват в своите образи непосредствено, а статуите на поклонниците сред тях замествали истинските хора до боговете, отправящи молитви и предаващи послания от тях.

В никоя от скулптурите няма дори малък опит за прилика, телата и лицата са максимално опростени, за да не отвличат вниманието от очите, "прозорците на душите". Ако египетската скулптура се основаваше на куба, шумерските фигури произлизат от конуса и цилиндъра.ИРАКakadi-Каменните скулптури от ранния династичен период като тези от храма на Ану в Тел Асмар, Ирак

 

Ръцете и краката са закръглени като тръби, като да са правени на струг без никакъв намек за анатомия в тях. Това подчертано предпочитание към заобляне на формите продължава като тенденция и в по-късни времена в Месопотамия.

 

 И ето ги двете отлики между шумерските и египетските скулптури:

 

 

 

Шумерските произлизат от форма конус или цилиндър, а египетските - от куб или паралелепипед;
Шумерските нямат никаква прилика, нито опит да се постигне такава дори, докато в египетските е традиция да се търси прилика, макар и в ограниченията на канона, което не ги прави все още портрети в истинския смисъл на думата.



СИРИЯ

СИНИЯТ ПАЗИТЕЛ НА ДРЕВНИЯ ГРАД-ДЪРЖАВА МАРИ

Най-древното име на Майката "Ма" и до днес се среща в България като обръщение към всяка една жена. Ма е преминало и в Индия заедно с древните български ведически племена и там се е запазило като почтително обръщение към жена с духовно призвание. От най-древното наименование на Богинята Майка на плодородието Ма произлиза и името на месец Май - месецът на плодородието, както и българското древно женско име Мая.

Освен "ма", като обръщение към жената в българския език се използва и "мари", като и двете обръщения и до днес се използват в българския език и се смятат за белег за остарялост (?) А знаете ли, че "жена" на ведически санскрит е "стри", като българската дума стрина!? А - ри е окончанието за ж.р. като нашето народностно обръщение към жените "мари"!?

Интересен е фактът, че Девата е наричана от древните българи Мари още преди християнската епоха. Сведение за Девата Мари намираме чак при баските от предхристиянската епоха. Девата Мари е преминала и в православното християнство - то единствено почита Девата Мари като Света Дева Мария, като я обожествява в икони и специални празници. В православните църкви иконата на Дева Мария е винаги редом и неотлъчно до иконата на Исус Христос за разлика от католическото и протестантското християнство, например. Нека не забравяме, че Исус и Дева Мария са арамейци, които от своя страна са финикийците - гръцкото название, дадено на древните българи скитите в Близкия Изток.

Шумерската Статуя на Ebih-Il от 25 век пр.н.ера.(4 500 години), надз14ирател на древния град-държава Мари, Сирия


Открита е при разкопки на храма на Ищар в град Мери, източната част на Сирия от френския археолог Andre Parrot.


Статуята, направена от прозрачен гладък алабастър, с инкрустация от шисти, мидени черупки и лапис лазули. Фигурата се намира в Лувара и е описана от Iselin Claire като шедьовър по силата на своето майсторство, състоянието на съхранение и изразен стил.

Комбинация от шисти, черупки и лапис лазули се е използвал за изобразяване на миглите, клепачите, роговицата и ириса.  Шумер2
През Средновековието лапис лазули е бил стриван на прах и смесван с различни вещества, за да бъде използван като пигмент, наречен ултрамарин, широко изпозван в стенописи и в маслената живопис.

Статуетката изобразява фигурата на човек, седнал на ракита туфа трева. Мъжът е с молитвено скръстени ръце на гърдите, изразяващи предаността си към божеството. Брадата е акцентира,  бузите са гладки, а фино изваяните устни, предават една почти "Мона Лиза" усмивка.


Главата му е обръсната. Дългата му брада се състои от вертикални къдрици, виждат се пробити дупки. Преди е била инкрустиран с друг, сега изгубен материал. 

Най-впечатляващи са втренчени сини очи на фигурата, изработени с особено внимание и внимание към детайла от син лапис лазулит - един от най-скъпите материали в древността.


Фигурата е гола до кръста и има тънка талия. Ръцете са стисна срещу гръдния кош и лявата ръка се Шумер4затваря и се поставя във вътрешността на дясната ръка.

Самата пола е церемониално и пищно оформена в kaunakes шумерски стил. Полата изобразяваща сложен набор от руно, изглежда е била направена от животинска кожа (най-вероятно, овча или козя кожа), както е видно от наличието на опашка отзад.
Краката на фигурата са изчезнали, но тяхното закрепване парче все още се показва под полата


Надписът на пет епиграфски знаци на гърба, която идентифицира произведението, гласи: ". Статуята на Ebih-Il, надзирател, посветени на Ищар мъжествен"


Статуята е била открита от две части - главата е била намерена на настилката във външния двор на храма на Ищар, а тялото, заедно с по-малка статуя на крал Lamgi-Mari, на няколко метра, лявата ръка и лакът са счупени, а основата на десния лакът е сломена.

 

 

 СИНИЯТ ЛОТОС

Чудили сте се защо лотосовите цветя, които в Египетската, Индийската, а и в цялата източна god nefertum1aaaaaрелигия са символ на прераждането, живот и, светлината са сини на цвят!? Всеки, които е бил в тези страни знае, че лотосът може да бъде бял, розов, дори кремав или розов, но никога син! Кое в синия цвят е било толкова значимо и божествено, толкова божествено и почитано в паметта  им, та да обрисуват очите на върховния си духовен повелител като син лотос?!

Синьото цвете е символ на плодородието, слънчева светлина, трансцендентност, красота и най-вече "Чистота". Лотосът е един от най-древните и най-дълбоките символи на планетата. Бога на слънцето, който се формира от хаоса на монахиня излезе от лотос венчелистчета като Ra.

Чуан Zhi Шакя/ Древна мъдрост: The Blue Lotus
от Чуан Zhi Шакя, OHY

В лицето на Буда е като ясно пълнолуние,
Или пък, като хиляди слънца освобождаването им блясък.
Очите му са чисти, както големи и широки като син лотос.
Зъбите му са бели, дори и близки, като снежна като бял нефрит.

- От Suvarnaprabhasa (Suvarnabhasottama) Сутраgod nefertum


Векове са преминали без никой да е успял да проникне в тайната на какви точно качества притежава синият лотос, та да е бил избран да представлява такава важна особеност: широко отворени и СИНИ очи на Пробудения. 

Но има и още нещо - учените и историците отдавна забелязваха и едно особено и повсеместно присъствие на синия цвят и в египетското изкуство - папируси, йероглифи, храмове и гробници. И навсякъде, където той се появява, той винаги е мощен и божествен символ на светлината, живота, красотата и на възраждане на духа и прераждането.

Синият цвят в цялото източно изкуство, фолклора и митовете повсеместно бележи един неземно красив и тайнствен знак на божественост. Ще го видим и в очите на фараоните и боговете, в облеклата им, украсата на домовете и в извисените към небесата куполи на храмовете и молитвените домове, като чаша с инфузия от смачкани сини лотосови цветя и сини букети вместо скъпоценни камъни в дар на боговете.


През последните години ставаме свидетели на потресаващи археологични открития, неща, които отдавна се подозираха, но едва напоследък получиха своите неопровержими доказателства.

----


ЕГИПЕТ

СИНЕОКИТЕ ФАРАОНИ

Египтяните вярвали, че човешката душа е съставена от пет елемента: сърце, индивидуалност, дух, сянка и име (Ib - сърцето, Ren - името, Ba -индивидуалността, Ka - духа, душата, Sheut - сянката)

Египетска книга на мъртвите20120425 0020

Египетската книга на мъртвите е наръчник (съдържащ подобни на магически и заклинателни формули) за извеждане на мъртвите души в отвъдното и така както траките, а по-късно и богомилите са вярвали в прераждането на душата, както и че делата на човека предопределят пътя на душата в отвъдното, която е подпомагана от жреците чрез пречистването на духа (с магически формули) и нейното "оживяване", за да може тя да достигне до божествено състояние в дома на Озирис.


Египтяните вярвали, че душата продължава да съществува в отвъдния свят само ако бъде запазено тялото. Затова полагали усилия да попречат на разлагането на тялото чрез сложния процес на балсамирането и обвиването му с платнени ленти. Пирамидата се издигала, за да пази мумията,а 1 These blue eyed statues-sumeriansтялото поставяли в каменен саркофаг.

Кои са били тези синеоки, с бяла кожа и руси коси (червени), в противовест на черните си поданици египетски фараони управлявали Египет? Вече знаете, че синият ген е открит край бреговете на Черно море на територията на България.

Със сигурност синеоките фараони са били много повече, със сигурност тяхното потомство съще е унаследило "синят ген" във повечето случаи, сведения до нас са достигнали единствено за тези от тях, които са оцелели непокътнати от набезите на грабители и заличители.

Вероятно и кръвосмешението във фараонските фамилии е било предизвикано и от желанието да се запази, тази отличаваща ги от простосмъртните черта - небесно божиите сияйни очи!



СИНЕОКИ ДИНАСТИИ НА ЕГИПЕТ

Нефертити от XVIII-та династия (14 век пр.н.е.1 1

Нефертити е царица на Древен Египет от XVIII-та династия (14 век пр.н.е., съпруга на египетския фараон Аменхотеп IV (по-късно Ехнатон). В превод  името й означава „Идващата красота“ или „Красавицата, която идва от там“.

Нефертити е дъщеря на царя на Митани. Истинското й име е Тадохепа.

Първоначално се омъжва за Аменхотеп III. След скорошната смърт на владетеля, става жена на неговия син Аменхотеп IV, по-известен като Ехнатон,  фараона - еретик. От брака с него има шест дъщери, една от които е Анхесенпаатон, по-късно наречена Анхесенамон, бъдещата съпруга на своя полубрат  Тутанкамон. Според някои източници след смъртта на Аменхотеп IV, Нефертити приема името Сменхкара и управлява еднолично като фараон, след което  предава престола на деветгодишния Тутанкамон.


От брака си с Аменохотеп III имала 6 дъщери, но нямала син. Вдъхновителка за изграждането на нова великолепна столица на брега на р. Нил — Ахетатон  (Хоризонта на Атон ) днес Амарна. След1 2 copy смъртта на съпруга си градът губи функциите си на столица, постепенно се обезлюдил и опустял. След известно  време бил погълнат от пустинята.

---------------


Аменхотеп III

През 1390 г. пр.Хр. на египетския трон се възкачва великият фараон Аменхотеп III, цар от XVIII Which race belonged the Pharaon Ramesses IIWhich race belonged the Pharaon Ramesses IIдинастия притежава несметни богатства и властва над  империя, разпростряла се на 1900 км от Ефрат на север до Четвъртия праг на Нил на юг. Заедно с властната си съпруга Тий или Тейе, Аменхотеп III  управлява 37 години, като почита боговете на предците и най-вече Амон, докато народът му просперира и в царската хазна се вливат изобилни богатства  от чуждите владения на Египет.



 

Ехнатон - Аменхотеп IV (1353 пр.н.е. — 1336 пр.н.е. или 1351- 1334 пр.н.е.,  18-та династия)
akhenaten3
След смъртта на Аменхотеп III, тронът е наследен от втория му син Аменхотеп IV - който се отвръща от Амон и другите богове в държавния пантеон и  извършва религиозна реформа - почит на едно-единствено божество - слънчевия диск Атон. През петата година от своето управление той сменя името си на  Ехнатон - „Угоден на Атон". Въздига се до положението на жив бог и изоставя традиционната религиозна столица Тива, като създава величествен  церемониален град на 290 км на север - на мястото, известно днес като Амарна. Негова съпруга е велика съпруга, прекрасната Нефертити.

Аменхотеп IV също известен като Akhenaten или Akenaton, по-късно Echnaton (Ехнатон) е десетият фараон от Осемнадесета династия на Древен  Египет,царувал от 1353 пр.н.е. — 1336 пр.н.е..

В началото на своето управление взема името Amenophis IV.

Аменхотеп IV(Ехнатон) e син на Аменхотеп III и царица Тий.

За да подкопае могъществото на жреците на Амон-Ра в Тива Аменхотеп IV провежда религиозна 1 6реформа в 6-та година на своето управление, с която налага  култа към ново върховно божество — слънчевият бог Атон. В негова чест приема името Ехнатон — Угоден на Атон. Заедно с прекрасната си съпруга  Нефертити изгражда нова великолепна столица на брега на р. Нил — Ахетатон (Хоризонта на Атон ) днес Амарна. След неговата смърт Ахетатон изгубил  функциите си на столица, постепенно се обезлюдил и опустял. След известно време бил погълнат от пустинята.

Първата жена на фараона Нефертити родила пет дъщери, една, от които с име (Анхесенамон) след възкачването си на престола се жени за Тутанкамон, така  че съпругата му е била неговата полусестра.

Неговата майка царица Тий била една от главните фигури в рода Амарна. Ехнатон обичал съпругата си Нефертити и давал много правомощия, дори на много  йероглифи било изобразено Нефертити да побеждава враговете си.

Краят на управлението на Ехнатон е обвит в неяснота. Има един или може би двама царе, които са управлявали за кратко - или заедно с Ехнатон, или  след смъртта му, или и двете. Много  египтолози, че първият от тези „царе" всъщност е Нефертити. Вторият е загадъчният Сменхкара, за когото не знаем  почти нищо. След неговата смърт PharaohImotepна трона сяда - 9-годишният Тутанкатон („Жив образ на Атон").

Новите изследвания на ДНК на Тутанкамон показват, че той (Тутанкамон) е син на Аменхотеп IV и дъщеря му. т.е. негова майка е всъщност сестра му.

-------------

ФАРАОН СЕТИ ISeti I

The mummy of Pharaoh Seti I is the most lifelike of the great pharaohs of Egypt, and a tribute to the embalmer's art. His caucasian features remain crystal clear and because of the excellent preservation process, Seti's mummy can easily be compared with a relief of his face made in his lifetime at the Temple at Abydos.

Seti was the son of the great Ramses I, and became pharaoh in 1320 BC.


He reoccupied lands in Syria lost to earlier Syrian invasions, conquered Palestine and conducted campaigns against the Semitic Libyans and the Indo-European Hittites


Тутанкамон (1333–1324 пр.Хр., 18-та династия)

Небхеперура Тутанкамон или Тутанкамон (както е известен на широката публика), познат и катоFather of TiyYuya-(Joseph II) Biblical Joseph Egyptian Prime Minister during 1400 BC. Father of Tiy. Yuya's blonde hair and Caucasian facial struture have been well preserved by the embalming process. Тутанхамун (този прочит е приет за правилен в  египтологията - Тут-Анх-Амун), наречен при раждането си Тутанкатон, е египетски фараон от Осемнадесетата фараонска династия.

Умрял още като юноша. Последен наследник на могъща фамилия, управлявала Египет векове наред. Положен в четири позлатени ковчега, поставени един в  друг, три саркофага, всички положени в ковчег от червен кварцит. Гробницата е открита в Долината на царете през 1922 г. от английския археолог  Хауърд Картър. Гробът на Тутанкамон е единственото открито непокътнато царско погребение от Древен Египет.

Младият фараон не заема престола веднага след смъртта на баща си. Между тях царува фараонът Сменхкара. Някои теории сочат, че Сменхкара е Нефертити,  която след смъртта на съпруга си приема мъжко име и в продължение на няколко години управлява еднолично като фараон, след което отстъпва престола на  Тутанкамон.

Тутанкамон е син на Аменхотеп IV от негова сестра с неизвестно име (открита е мумията й, условно наречена KV35YL).

Нефертити не смятала Тутанкамон за заплаха, оженила го за една от дъщерите си и негова полусестра Анхесенатон и както била традицията в Древен  Египет станала негов регент

В рамките на първите две години от своето управление той напуска Амарна и заедно със съпругата си Анхесенпаатон (дъщеря на Ехнатон и Нефертити) се  завръща в Тива, където отново отваря Egyptian mummies have red and blonde hairEgyptian mummies have red and blonde hairхрамовете и възстановява техния блясък и богатства.

 
Доктор Ричард Бойер от Главния детски медицински център в Солт Лейк Сити прави изследвания на рентгенови снимки на мумията на Тутанкамон, правени  през 1968 г. Учените установяват, че тялото има странна извивка на гръбначния стълб и връзката в горната част на гръбнака. Това са симптоми, сходни  със синдрома на Клипел-Файл. При болния се откриват сплитания на прешлените, т.е. той не може да движи нормално главата си. При завъртане такъв  човек трябва да извърта цялото си тяло.

Изследването на ДНК пробата от Тутанкамон установи, че той е страдал от остра форма на малария. По това време тя можела да убие и здрав мъж. А  Тутанкамон е имал криви зъби, но лицето му е било много харизматично. Имал е и много деформации, като дюстабан, крив десен крак и проблеми в палеца  на левия. Тези места вероятно са били отекли и той е страдал от ужасни болки, които вероятно са му пречели да ходи. Тутанкамон е куцал, защото  крайниците му не са били добре кръвоснабдени. През цялото време се е опирал на бастунче. Не е можел да стои прав и да стреля с лък и археолозите  доказаха това. Всичко това, както и нещастният случай – падане от колесница, който е претърпял няколко часа преди смъртта си, го е убило.
Queen HatshepsutArchaeologists using DNA testing said they have identified a mummy as Queen Hatshepsut, Egypt,s most powerful female pharaoh.,,We are 100 percent certain,, that the mummy is that of Hatshepsut, Hawass
По това време египетските лекари са практикували много сложна медицина. При разкопките са открити третирани фрактури при нещастни случаи. Една от  мумиите има следи от тумори в мозъка, които са били лекувани с мозъчна хирургия. Правели са и ампутации. Тутанкамон е бил лекуван само с билки. След  падането му от колесницата фрактурата не е била лекувана хирургически и това може да е една от причините за смъртта му.

Имал две деца, починали преди раждането, мумиите, на които са открити в гробницата му. Освен това тя не е строена за него. Жена му го е обичала и е оставила на трупа му цвете, за да покаже любовта си към това момче, към това болно момче – фараон Тутанкамон.

Най-голямата изненада е, че майка на Тутанкамон е всъщност е дъщеря на баща му Аменхотеп ІІІ от царица Тия. Това са бащата и майката и на Ехнатон-Аменхотеп IV – откритието потвърждава, че той е бил женен за сестра си.

Всъщност, когато Ехнатон-Аменхотеп IV разбира, че Нефертити му ражда само момичета, той се обръща към майка си Тия, която започва силно да се меси в  живота му. КоEgyptian Female Pharaoh -  Queen Hatshepsut wife of Pharaoh Thutmosis IIEgyptian Female Pharaoh - Queen Hatshepsut, wife of Pharaoh Thutmosis II. She ruled Egypt after Thutmosis' death in 1520 BC. Her long blonde hair and facial structure has been well preserved by the embalming process of the timeгато тя се появява в Амарна, Нефертити изчезва. Може би тя също е била нейна дъщеря и е попаднала под влиянието на майка си. Знаем, че  Ехнатон е взел за жена сестра си и точно затова младият фараон се ражда ненормален и с много деформации.

Браковете между близки роднини са били обичайни в Древен Египет, но само в царските семейства Богиня Изида се е омъжила за бог Озирис – своя брат. В  днешен Египет можеш да се венчаеш за братовчед си, но не и за сестра си или дъщеря си. Това е ставало само някога – боговете са се женели за  сестрите си, а фараоните са били богове - след разкритието за синия ген, ние знаем вече защо! 

Тъй като Тутанкамон е бил непълнолетен, най-вероятно е бил под пълния контрол на двама души. Единият е първожрецът Ай, който става фараон след него  и се жени за съпругата му. Вторият е главнокомандващият Хоремхеб, който се възцарява след Ай. Ето защо смятам, че тези двамата са управлявали  страната.


Една необичайна и атрактивна, истински шедьовър е склуптората на Тутанкамон. Тя е твърде необичайна със своите сини очи и тяло излизащо от цетовете на син лотос е била открита от Хауърд Картър, пред входната галерия на гробницата на Тутанкамон. Фигурата е направена от дърво, а след това измазана и оцветена в реалистични цветове, представлява царя като бог Nefertem въплъщение на бога на слънцето при изгрев.

Главата издигаща се от лотосов цвят е била символ на възкресението и прBlue eyes Sculpture of head of Tutankhamunераждането и победата на духа над сетивата. Това означава Мъдростта на познанието. В различни части на света.

-----------

Нефертум (или Нeфeртeм) в египетската митология е бог, син на Птах и Сехмет, олицетворение на лотоса. Лотосът е свещено цвете за древните египтяни и символизира красота, чистота, слънце, светлина, раждане, разцъфтяване. Получава името Имхотеп. Той вероятно е видна историческа фигура - жрец, лекар или архитект на първата пирамида. Центърът на неговия култ е Мемфис. Изобразяван е като юноша с украса на главата във вид на лотосов цвят. Наричан е „лотос от носа на Ра“. Всяка сутрин бог Нефертум става от лотоса и всяка вечер се спуска в свещеното езеро.

-------------------

Анхесенамон
Анхесенамон е дъщеря на Аменхотеп IV и Нефертити - втората жена на Аменхотеп IV. Имала е 5 сестри, които починали още като са били едва 2-3 годишни

ХорСтатуя на фараон Хор, Националн музей на Кайро, Египет
--------------------
Статуя на синеокия фараон Awybre Hor, познат и като Хор I (около 1783-1633 1633 г. пр.н.е.), египетски цар от 13та династия (1760 BC). Изложена е в Националния музей на Кайро, Египет

Невероятните сини очите на статуята, инкрустирани с кварц или лазурит лазули, в зависимост от осветлението блестят като интензивно синьо или сиво.

Цар Хор управлявал по време на 13-та династия на Египет. В списъка на Торинтой е записан като Au-ib-Ra. Хор е известен най-вече с непокътнатата си гробница, открита през 1894  и една от най-редките статуи в цял ръст, в гробницата в Dahshur, намираща се до пирамидата на цар Аменемхет III.

Той най-вероятно е царувал за кратък период от време, не достатъчно дълъг, за да се подготви една пирамида.


--------------

 Sheik-el-Beled-Statue of Ka-Aper Known as Sheikh El-Beled1Sheik-el-Beled-Statue of Ka-Aper Known as Sheikh El-Beled1

Статуята на Ka-aper е древен египетски служители в преходния период от четвърта до пета династия на Старото царство. Известана е като най-старата, с реален размер дървена статуя в древен Египет.  

Kaaper е внук на принцеса Wenschet. В гробница му в Северна Сахара е намерено дървена статуя на жена, чието име за съжаление не е известно.

Kaaper е бил жрец вероятно в рамките на царуванетона фараоните Menkaure и Userkaf.

Той е известен като "син на царя" (Sa-nesut), "Главен лектор свещеник" (Cheri-habet-Heri-тъпка) и "писар на кралската армия".

 

Бюста е с инкрустирани дълбоко, кристално сини очи. Ръбовете са  направени от мед в имитация на грим, който майсторски пресъздава атмосфера на лицето на свещеника, придава му живост нотразява неговата самомнителен личност. Бялото на окото е от непрозрачен кварц, докато роговицата е направен от красиви сини скални Statue of Sheikh el-Balad Representing Ka-aper. The Egyptian Museum in Cairoкристали. Използването на явор дърво е свещено и под закрилата на богинята Хатор.



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



ФИГУРА НА 6 000 ГОДИНИ ОТ ПРЕ-ДИНАСТИЧЕСКИЯ ПЕРИОД НА ДРЕВЕН ЕГИПЕТ (ПЕРИОДА ПРЕДИDating 6000 years to the Pre-dynastic period of ancient Egypt before the PharaohsDating 6000 years to the Pre-dynastic period of ancient Egypt before the Pharaohs ФАРАОНИТЕ)

Фигура на божество изразяваща бял мъж, гладко обръснат и със зелени очи поставя основите на хипотезата за бяла раса обожествявана като върховна и пребивавала Египет преди 6 000 години.


--------

Bone figurine with lapis lazuli eyes

 

 

 

 

 

 

 

ФИГУРА ОТ КОСТ СЪС СИНИ ОЧИ ИЗРАБОТЕНИ ОТ ЛАПИС ЛАЗУЛИ, НАМЕРЕНА В ГОРЕН ЕГИПЕТ ОТ ПРЕ-ДИНАСТИЧЕСКИЯ ПЕРИОД НА ДРЕВЕН ЕГИПЕТ (ПЕРИОДА ПРЕДИ ФАРАОНИТЕ)Naqada I Culture, 4000-3600 В.ПР.ХР.

--------------


 

 

 

СИНЕОКИЯТ ЕГИПЕТСКИ КНИЖОВНИК МИТРИ НА 4 400 ГОДИНИ

Статуята на книжовника Mitri ( датирана над 4400 години), от шестата династия в Египет, отThe face of the scribe Mitri 2500 BC. Egyptian Museum Cairo Скулптура на Митри 2500 BC. Egyptian Museum Cairo Старото царство (2345-2181 г. пр.н.е.) и се съхранява в Египетския музей в Кайро.

Ролята на книжовник и писар в древен Египет била една от най-високопоставените след тази на жреците. Само високо образовани, добри  в математика и писане на йероглифи са могли да заемат този пост. за високопоставеното му положение съдим и по направата на бюст и използването на скъпата синя боя в украсата за този човек.

Снимки като тази вече са много редки, защото фотографията става забранена в египетския музей.

Забележете ясно подчертаните и целенасочено фокусиране на наблюдателя към очите.

Те са заобиколени от медна украса, така привличат силно вниманието към огромните, сини, със спокоен поглед очи и стават фокусна точка на цялата скулптура.

---------------

 

2 2

Още една скулптура на знатен член на фараонската фамилия от 5 та династия ( 2 400 г.пр.Хр.) е със сини очи. Тази техника за изрисуване на очите е позната от 5-та до 13-та династия. Постигната е изключително възхитителна имитация на естественост на очите. Контурите са изработени от тънък метал обрамчваш очите. В зависимост от светлината цвета на очите варира от синьото на океана до зеленото на смагардите. Кристалът използван за да придаде синия цвят на очите е полупрозиращ кристал.

-----------------------

 

 

 

 

1 3

 



Археолози в Египет са открити два 5000-годишни дървени статуи, обвити със златна хартия и поразително сини очи от скъпоценни камъни - лапис лазули, с дата от преди династичната ера на Египет (3,700-3,200 г. пр.н.е.), преди ерата на фараоните. това са най-старите подобни находки, намирани някога.





 

 

РУСИТЕ ЕГИПЕТСКИ МУМИИ НА ФАРАОНИ


egypt123123а

 

Като допълнения към синеоките фараонски династии се прибавят и последните изследвания на египтолозите, които разкриват още една шокираща новина - египетските мумии са с руси или рижи коси.



И както ДНК резултати на Тутанкамон разкрват - генетичния тип нрусите египтяниа Фараона е  хаплогрупа R1b1a2, такава каквато е на  70% от всички мъже от арийски вид, което показва, че те имат общ прародител. Сред съвременните египтяни тази хаплогрупа е под един процент.


Фреска изобразяваща русокоси мъже и дете, измерващи площта на терен. Сцена от гробницата на Ramose (царски администратор на Аменоп, в Долината на царете

 



Jeff Bauche Konyaks Last headhunters 06-2-580x414

 

 

Konyaks, СЕВЕРНА ИНДИЯ


В по-голямата си част най-войнственото племе в Индия, изтласкано от властта високо в планините  е със сини очи

Погледнете прическите и сините очи


Нагаланд, един от «Седемте сестри» на Североизточна Индия, е разрешение за защитените състояние граничеща Бирма, където живеят 20 различни Nagas племена със смесен произход, култури, и много различни физика и изяви. На Konyaks са modern-day India is the result of population mixture amongедин от тях.

Хората от Konyaks традиционно имат силен войн традиция и са най-известните, тъй като те все още са хедхънтинг до края 1960's на 70-те години. Това е причината, поради която техните села са разположени само по върховете на хълмове, с цел предотвратяване на атаки от други племена.

 

 


---------------------

СИГИРИЯ, ШРИ ЛАНКА

Богините със сини очи

Сигирия е преди всичко известна със скалните си рисунки, оцелели по западната стена. На тях са4 изобразени 21 изящни женски фигури, които сякаш се носят из въздуха и затова са наричани "Девойките от небесата". Те често са сравнявани по прелест с индуските рисунки в Аянта.

Няма единодушно мнение какво изобразяват фреските — дали това са небесни танцьорки аспари, които от небето обсипват земята с цветя, или са богини на дъжда и мълниите, или погребална процесия, или церемония в двореца на Касапа, или просто девойки, които се къпят в езеро.

Има един чуден факт свързан със танцуващите богини - всички те са със сини очи!

Стенописите са доста повредени от ерозията и насекомите, и за съхраняването на гипсовия пласт под тях в дупките направени от насекомите се инжектира синтетична смола.

 



 

 

 

БАКТРИЯ
Пелеоисторичесата цивилизация на Бактрия е една от най-старите цивилизации в Азия.

Древните историографи Агатий Миринейски, Теофилакт Симоката и Михаил Сирийски посочватУзбекистанаУзбекистан-Фрагмент настенной росписи-изложба,,Буддийское наследие Узбекистана,, планината Имеон и царството Балхара (Бактрия) като родина на древните българи. Тя е държавата от която са водили произхода си множество знаменити герои и царе, които дори след преселението си в Индия са наричали себе си с името БАЛХАРА /българи/; това си име запазват и народа, който под натиска на нашествениците му се наложи да се установи в нови земи.
 

Сведения за тази българска държава срещаме в редица исторически извори. Първият книжовен паметник, написан на санскрит “Ведите”, по-точно в “Атхартва веда”, пише, че на север от Индия живеят народите булинги, балхики, врики, хунга и хети.

В “Махабхарата” (VII – X в. пр. Хр) балхиките (болхики) болги са сред най-споменаваните имена – над седемдесет пъти.

В “Латински анонимен хронограф” пише, че българите произлизат от сина на Ной-Зиези, а в арменската география “Ашхарацуиц” (VII век) българите, заедно с масагетите, са споменати катоЮеджиУкрасена статуя на юеджи Халчаян (Узбекистан, древна Бактрия). I в. пр. н.е. най-развитите народи в Централна Азия.

От описанията, които има в тези и в други писмени източници, става ясно, че тази българска държава е обхващала планината Имеон (Памир, Хиндукуш, Тян Шан), земите на запад от нея, както и Таримската котловина, между северен Тибет и Тян Шан.

 

На запад и югозапад са се намирали и други арийски народи, на североизток – хуните и на изток Китай. Нейната столица е бил град Балх (в днешен северен Афганистан), който е бил наричан “люлката на царете”. Българите оказват огромно културно влияние в тази част на света. През XVII в. пр. Хр.


Областта Бактрия или царство Балхара е историческа област, обхващаща територии от днешен Северен Афганистан и днешна Индия, в подножието на планините Хиндокуш и Памир, до бреговете на Оксус (Амударя)и на запад от тях около своя главен град Балх в Афганистан.


Най-старата българска държава е съществувала още през II хилядолетие преди новата ера(или дори още по-рано) в БактраМумия на момиче на възраст 2300 години. Оазис Бахария е богато на подобни открития място. Преди време също там учените открили „Златната долина на мумиите" – 17 гробници с 254 мумии на възраст 2000 години. намерени са и четири човешки маски, златен фрагментукрасен с гравирани четиримата синове на Хор, а също и колекжия монети, глинени и стъклени съдове. Всичко се намира в прекрасно състояние и е направено с такова изящество, че учените и изкустоведите са просто поразенирайона на Имеон - Такламакан и Тян Шан. Известна е от индийските източници като страна на болхиките. Арабите са я наричали Балхара и Бургар, согдийците Блгар, индийските източници я наричат Балхара, китайските - Бо ло, а таджиките Палгар/Фалгар, е била в подножията на Памир и Хиндукуш - държавата.

След идването на Александър Македонски по тези земи, който говорил гръцки, тя е известна и с гръцкото име Бактрия. Главен град на държавата е бил Балх (районът на днешен Северен Афганистан), наричан царствения град, града на хилядата царе.


Най-ранните сведения за българите срещаме в индийския епос Махабхарата и в ранните пурани, чието съставяне е отнесено към VIII-VII в.пр. Хр. Там българите са наречени БАЛХИ, или БОЛХИКИ, а древната българска държава - БАЛХАРА.

Областта става известна през Античността под наименованието Бактрия по името на найния главен град Бактра, днешен Балх в Афганистан. На персийски се нарича Бахтар, на арабски — Бхалика, а на китайски — Дася. Също като Рим, който се слави като Вечният град.

Според Махабхарата се възхваляват и необикновените коне, отглеждани в така наречения "Западен край", към който е принадлежала и някогашната Древна Бактрия /Балхара/. БАЛХИТЕ се славили с красиви бойни колесници и били прочути с ценните си и бързоноги "небесни" коне, заради които индийските владетели са воювали с тях.


Китайците също наричали тези коне с името Небесните коне, а изразът "кон от Балх" се среща и в старите санскритски ръкописи като нарицателно название на бързите и добре отгледани коне.
Около 1800 г. пр. Хр. ариите, идващи от Памир и Хиндукуш завладяват северна Индия.

В дълбоката античност Балхара е считана за едно от най-прочутите царства в Азия. След завладяването на северна Индия осъществяват жреческа власт и reetonnразделят обществото на три съставни части – жреци, военни, производители. Отделна прослойка от българите са били духовни учители и пазители на знания (брахмани)


Раните китайски хроники също споменават едно старо българско постижение. Според тях някога откъм древния град Балх, столица на източното царство Балхара, дошли в Поднебесната империя изкусни майстори-стъклари, които предали на китайците един от най-сложните древни занаяти - отливането на цветни стъкла.

"Оттогава цветните стъкла поевтиняха в Поднебесната империя" - отбелязва по този повод историческата хроника на династия Тан.
 

Към старите български постижения принадлежи несъмнено и особеният начин на заквасване на кисело мляко чрез късче сушено чревце от новородено агне или козле.

Днес този вид закваска се употребява най-вече в планините на някогашното царство Балхара, 13839Боровско съкровище, Българиясред дардите от Хиндукуш, което показва, че той е бил изобретен в българската прародина и заедно с българите е изминал дългия път от планината Имеон до Балканския полуостров.

Основни начала за българската най-стара повестност*


Китайците заимстват от българите календара, както и различни строителни умения, познания в областта на военното изкуство.


През IV в. пр. Хр. до Балхара достигат войските на Александър Велики. След завземането й от гръцките войски предвождани от Александър Македонцки се оформя Гръко-бактрийското елинистично царство в 255 г. пр.Хр. и просъществува до Х век от н. е. В тези завоевателни походи са участвали като наемни войници и много тракийски войници, което не е било нещо необикновенно в онези дни (така както и днес)

panagyur3Панагюрско съкровище, България
Въпреки че печели някои битки, на великия пълководец не се отдава да завладее трайно българската държава. В края на краищата, след като една македонска армия е изтребена до крак от българите, той е принуден да сключи мир, а десет хиляди от своите войници жени за местни девойки.

С течение на времето в Централна Азия настъпва постепенно засушаване на климата и плодородната някога Таримска котловина се превръща постепенно в пустиня. Тези климатични промени, както и натиска на засилващия се Китай, предизвикват огромни раздвижвания на човешки маси. Част от хуните се предвижват на юг и запад.

Това създава напрежение в района на Балхара. Първи век след Христа, един от царете на Балхара, който бил син на Праипати Кардама предава царството на сина си Саса Бинду, а сам се преселва в Индия. ОтишълUntitled-3 malka със своя народ в Мадхиядеша (дн. Мадхия Прадеш), основава град с името Пратиштам. От този преселил се бактрийски цар произлязла една нова индийска династия, която носела името Кардама.

Тя управлявала до XI век, а владетелската титла била “балхара”. Друга част от българите, още през IV – III век пр. Хр. се придвижила към Европа, където в Поволжието и при Урал се срещнали с останалите някога тука арийци.

В Памир обаче, до X век се запазва княжество с име Бургар, за което ни съобщава Ибн Хаукал (X век), Ибн ал Асир – 1024 г. До същото откритие достига и академик Бартолд.

Хипотези за връзките с България и царство Балхарабългарки 2Български момичета
 

Според Петър Добрев с „Балх“ и „Балхар“ в индийския религиозен епос Махабхарата е обозначаван народът „бългх“, заради липсата или трудност при използването на звука „ъ“ в произнасянето и записването на „българи“.

 

Оттук се извежда хипотезата, че това е най-старата известна родина на прабългарите.

 

Според по-нови сравнителни проучвания на художника Александър Хофарт ("Митраизмът и древните българи", С., 2009), базирани на някои етнокултурни, исторически, стопански и религиозни паралели, древнобългарското начало може да бъде разглеждано като частен случай в процесите на ранната бактрийска общност от източноирански народи, стоящи в основата на бактра 2Бкактрийска украса за главадоминиращата сакска култура, овладяла политическото пространство в Средна Азия след VІІ в.пр.н.е.



 

ЗЛАТОТО НА БАКТРИЯ, ТОЛКОВА ЕДНАКВО С ТРАКИЙСКОТО

Така нарченият материал Електрон (сплав от злато и сребро), е една от древните загадки на историята.

Ясно указано че българите са го използвали в своите ритуали в капищата. Нещо повече - Иранският учен Шапур Сурен-Пахлав, твърди, че в гробовете на азиатските скити са намирани дребни украшения от електрон.
 


 

 

БАКТРИЯ - АРХЕОЛОГИЧЕСКИ КОМПЛЕКС МАРГИАНА (БМАК)

Бактрийско-маргианският археологически комплекс е археологическа култура от бронзовата епоха Finial in the formFinial in the form of a lion's head, Syria, ivory, c. 800-600 BC,(22-18 век пр.н.е.) с център районът около Балх в средното течение на река Амударя.1111111Tethys mosaic PhillopolisСинеокият Тетус/ Tethys mosaic Phillopolis mid 4th century.Philipopolis (Shahba, Syria), Shahba Museum.

Културата е открита през 1976 от Виктор Сарианиди, който я нарича на елинистичните провинции Бактрия и Маргиана. Изследванията му дълго време остават не и са познати главно в Съветския съюз. Работите на Сарианиди започват да се превеждат и издават в чужбина едва през 90-те години.

Заедно с Египет, Месопотамия, Индия и Китай, БМАК или както руските и таджикски медии я наричат Страната Маргуш и според американските археолози е съшествувала между 4300 и 3200 г.пр.н.е. е петата неизвестна доскоро древна цивилизация. Има данни че зителите и са упражнявали поливно земеделие, отглеждали са домашни животни, имали са градове, сложна социална организация и писменност. До ден днешен са разкопани стотици поселища в Туркменистан Узбекистан и Авганистан.

В края на 60 те години на 20 век съветският археолог Виктор Сарианиди започва разкопки в Ирак 2ааТуркменистан и Северен Авганистан. Разкопаните първоначално Яз тепе в Туркменистан и Тулия Тепе в Авганистан (което е известно повече с златото от няколко погребения от кушанската епоха) се оказват с еднаква планировка - неголямо правоъгълно здание (тулия тепе - 38х36 метра) оградено с правоъгълна крепостна стена с кръгли кули.

Следват разкопки в Делбарджин, Ташли, Гонуртепе и Келели.
Постепенно става ясно че съветските археолози са попаднали на неизвестна дотогава култура от бронзовата ера. Наричат я Бактрия - Маргиана Археологически Комплекс (БМАК). Следи от БМАК са открити още в Иран и Белуджистан.

В най големият обект разкопаван досега в предлите на БМАК намиращ се в делтата на река Мургаб , Гонур са открити царски дворец и богати пиогребения. Руските археолози предполагат че Гонур е бил важен административен център.

Характерни за БМАК са огромните по размерите си постройки някои по големи от футболно игрище разпределени на десетки помещения някои жилищни други складови а трети с култово предназначение. Религията на БМАК е била свързана с култ към огъня и използване на опиати с цел получаване на видения. Поради това руските археолози виздат в религията на БМАК основите на зороастризма.

Индо-иранска хипотеза

Има мнения, че наличните сведения и най-вече при липсата на писмени източници в тази ранна епоха са недостатъчни за категорична етническа или лингвистична идентификация на културата. Свързват го с предшествениците на народа Хунза, или, в противоречие на подхода възприет при изследването на другите древни култури, въпреки стиловите културни характеристики не са сигруни дали археологическият комплекс е представлявал е1005640 PH08839Атническа или езикова цялост.

Изследователят на значимия праисторически комплекс Виктор Сарианиди еднозначно определя тази забележителна култура като свързана с Арийците от първичната индоиранската група и допуска, че е открил следи от протозороастрийски предмети и ритуали. Това мнение се потвърждава не само от свидетелствата за наличие на типично арийският култ към свещената напитка сома, но и от сходството на откритите укрепления с описанията от Ведите.



 

КИТАЙ, ИНДИЯ, МОНГОЛИЯ, УЗБЕКИСТАН

Тибетските статуии на Буда - всички те са със сини очи!

 

 


СИНЕОКИЯТ БУДА, ПРОБУДИТЕЛЯТ

Таримските руси мумии и древни рисунки на синеоки будисти - ето това е причината, толкова дългоThe Chinese civilization да се отказва достъп за археологически проучвания до азиатските земи.

Hundreds of perfectly preserved 4,000 year old Caucasoid mummies and pyramids discovered in China, thousands of years before the Silk road, these are the earliest known inhabitants to the area, pre-dating modern Asians by over a thousand years. These ancient blond "Aryan" mummies are often over 6'6" tall, carry swastika symbols, and are said to have introduced Buddhism to 3/4 of Asia, as well as contributing to China's earliest civilization/emperors, their blue-eyed "Sun-Gods" of legend.


Стотици отлично запазени, на възраст около 4000 година древни мумии и пирамиди, открити в Китай, хиляди години преди "Пътя на коприната".

Те, оказва се са най-ранните известни обитатели на района, хилядолетие преди съвременните азиатци да се появят на континента. Тези древни руса "руси и с ариски произход" мумии са често над 6'6 "високи, носят символите на СВАСТИКАТА (пречупени кръстов), и се ТВЪРДИ, че са въведеЛИ В БУДИЗМА 3/4 ОТ НАРОДА НА АЗИЯ, ТАКА СЪЩО И СА ДОНЕСЛИ РАННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ НА КИТАЙ/ ЛЕГЕНДАТА ЗА СЛЪНЧЕВИЯТ БОГ И ИМПЕРАТОР.


Буда не е име. То означава състояние на съзнанието на онзи, който е постигнал Истината и е ТохарТохар. Фреска от будисткия монастир в Безеклике (Таримския басейн). IX-X в. н.е.овладял върховната Мъдрост. „Буда в точен превод означава озарен” (Писма на Е. Рьорих. Т.1, с.447).


Историческият Буда Шакямуни се родил в кралско семейство около 560 г. пр.н.е. От ранно детство, той бил заобиколен от здраве и красота и се радвал на изтънчено обучение. Текстовете го описват като висок, силен и СИНЕОК.


Място на раждане – северна Индия, Хималайското княжество Непал със столица Капилаваста. Време на раждане: намерена е урна с пепелта на Буда с дати върху нея: 621 – 543 г пр.н.е., според която Буда е живял 78 години. Устните предания говорят, че той е живял 100 години, а 78 е учителствал. Гаутама е роден в началото на май, при пълнолуние. Родителите му са от царския род Шакья: баща Шудохан и майка Майя. Пълното име на царския син е Гаутама(победоносен) Шакья-Муни (Шакья – родово име, муни – могъщ в милосърдието, уединението и безмълвието) принц Капилаваста Сидхарта (изпълняващ своето назначение)


Името на Буда както и на другите Велики Мъдреци е обкръжено с легенди. Една от легендите говори, че Буда е избрал своята майка Майя като най-чистата от жените и влязъл в нейното тяло във вид на чудесен бял слон.

 

Образът на белия слон в индийските предания е символ на раждането на божествения Аватар Вишну(Аватар – Божествено Въплъщение).

 

Друга легенда разказва, че великият Риши Атиша, отшелник, живял в Хималаите, дошъл да приветства новороденият Бодхисатва (Син на Небесния Буда).

gods of china1

Според обичате на онова време, на петия ден след раждането на Бодхисатва, 108 мъдреци-брамини се събрали в двореца на царя, за да дадат име на царския син и да предскажат съдбата му. Най-учените от тях предсказали, че царският син ще се отдръпне от света след като види четири знака – старец, болен, умрял и отшелник, че той с времето ще стане Буда.


Обучението на учениците започвало с очистване на сърцето и съзнанието от предразсъдъци и лоши навици. От учениците се изисквала нравствена чистота и отказване от личната собственост. „Чувството за собственост се измерва не с вещите, а с мислите. Може да имашЮрюмциЖената от Юрюмци (Китай). Ок. 1200 г. пр. н.е. вещи и да не бъдеш собственик”. Буда съветвал да се притежават малко вещи, за да не им се отделя много време.

В общината идвали и семейства. Непременно условие било мъжът да има една жена и да й бъде верен. Буда се стараел да избягва забраните. Нямало забрана за желаещите да употребяват месо. Алкохолът бил забранен.

Буда заповядвал въздържане от всичко отрицателно и способстване на всичко прекрасно. „Аз уча, Синха, да се вършат такива действия, които са праведни в постъпките, в думите и в мислите; аз уча да се проявяват всички онези състояния на душата, които са праведни и не носят зло”. Неговата цел била Куча Кызыл VI век1Джатака о милосердном князе-черепахе.Куча, Кызыл, VI векизрастване и развитие на душата на учениците.

 

Буда се стремил да сприятелява учениците, да създава най-добрите условия за постигането от тях на висшето знанието. Когато ученикът blue-buddha1овладявал своите чувства, отказвайки се от всичко лично, Учителят му давал задача и го допускал до дълбините на знанието.

 

Буда се стремял да възпитава работници на общото благо, творци на новото знание и глашатаи на общината, готови да носят Новото Учение. Той ги изпращал в живота като учители и основатели на нови общини.



 

БУДИЗЪМ

Будизмът възниква в Индия през V в. пр. Хр. и се утвърждава като универсалистка, световна The Blue-Eyed Буда1религия. Названието й произхожда от "Буда (Буддха)", т. е. Пробуден, Просветлен - религиозното прозвище, прието от историческия основател на религията Сидхарта Гаутама (Буда Шакямуни). Той става първият Пробуден и полага началото на пътя, водещ до избавление от кръговрата на съществата (самсара), до просветление и нирвана.


Будизмът възниква в Индия в условията на преобладаващата тогава традиционна брахманска религия и едновременно с друга традиционна религия – джайнизма. Радикална отлика на будизма от брахманизма е възгледът за равенство на всички пред религиозната цел, независимо от принадлежността към една или друга варна. Универсалистките религиозни интенции и, от формална гледна точка, разпространеността му, правят будизма световна религия; в него благородността (арийството) остава идеал, но се тълкува в смисъл различен от този в индуизма и не се БУДА 2 ТИБЕТобвързва с национална традиция.

-----

При индо-ариите, представителите на “бялата каста” се наричали брахмани. Тях ги считали “мъдри и учени синове” на бога Бхригу, името на който означава “блестящ”.

Сам Бхиргу е син на върховния бог Брахма. Като основа на всички тези свещени думи: брахман, Бхригу и Брахма се явява съчетанието “брг”, което по силата на посочената фонетична трансформация р - л в езика на прабългарите е трябвало да се превърне в “блг”. Така, основата на българския етнонима “блг” може да се извлече пряко от тези свещени за индо-ариите религиозни понятия, означаващи “блестящ, бял”. В частност, етнонимът 1 blue eyes Buddha“българ” е почти тъждествен фонетично и смислово с името на бога Бхригу, който в езика на прабългарите е трябвало да се нарича Бълго.


Съвременната китайска транскрипция на България и българи е съотвeтно Баодзялия и баодзяли и се приближава до ранната танска форма. В същото време, основата бао съвпада с китайското название на белия цвят, т.е, България - Баодзялия - Белария.

--------------------


СИНЕОКИЯТ БУДИСКИ ПАТРИАРХ БОДХИДХАРМА,
основателят на Зен Будизма в Китай, преминалият през планините на Северна Индия в Китай прочутият Бодидърма, е бил наричан Синеокият варварин.

Бодхидхарма (в Китай наричан Да Мо, в Япония Дарума; живял приблизително 440—528 г.) е Bodhidharmaлегендарен индийски будистки учител, монах.
Почитан е като 28-ми патриарх на школата Чан, което отговаря на японското Дзен.

Роден е в Индия. Смята се, че той произхожда от благородно, може би дори кралско семейство в южна Индия – от кастата на Брамините или Кшатриите.

След като става будистки монах Бодхидарма, напуска Индия и се отправя в Китай, за да провъзгласи своето учение по света. Ранните източници твърдят, че това е по времето на династията Лю Сонг (420 – 479), а по- късните го свързват с династията Лианг (502 – 557). Той е основоположник на учението зен. Първоначално Бодхидхарма преподава Зен Будизъм в земите на династията Северен Уей, Китай (386 – 534) и се счита за озновател на филосовската школа.

Въпреки че различни писмени източници говорят за практикуването на различни видове борби и бойни умения от най-дълбока древност, за основател на съвременните бойни изкуства се приема легендарният Бодхидхарма.

Смята се, че той е основател на също така легендарния манастир Шаолин. Бодхидхарма противопоставил своето учение на даоизма, като казвал, че за да се постигне Просветление (Сатори) е нужно да надмогнеш съзнанието си и да постигнеш пълен контрол над него. А за да направиш това е нужно първо да надмогнеш тялото си. За целта той Paintings depict blue eyed Mongol Emperorsсъздал няколко комплекса от физически упражнения, които учениците му е трябвало да практикуват всеки ден. Тези упражнения послужили по-късно за основа на първите форми в бойните изкуства.

 
Антологията на Залата Патриаршеската идентифицира Бодхидхарма като 28-ия патриарх на будизма в непрекъсната линия, която се простира по целия път обратно до самия Буда.

В будисткото изкуство И в китайския Чан текстове, Бодхидхарма е изобразен като брадат с големи, широки очи и е посочена като "СИНЕОКИЯТ Варварин"
 
 
Новите археологически находки в Китай отново фокусираха научния интерес върху старите китайски книги, които описваха исторически и легендарни фигури, с дълбоки сини или зелени очи, дълги носове, с червени или руси коси и бради, каквито обикновенно източните народи нямат.

Доскоро учените са традиционно се държаха подигравателно към тези необичайни характеристики,1 2Портрет на император Shajahan считаха ги за плод на приказни фантазии на древните, но след разкритията на генните изследвания става все по-ясно, че всичко считано до днес за митологични измислици са правилни, така както "Одисеята" се оказа научен факт.



ЖЪЛТИЯТ ИМПЕРАТОР - ХУАН ДИ, НАРИЧАН ЗЕЛЕНООКИЯТ ГЕНЕРАЛ


Хуан ди (наричан Жълтият император) е митичен китайски владетел и герой, един от Тримата 16 2повелители и Петимата императори, един от първите владетели на територията на Китай.

Смята се, че е управлявал от 2697-2597 пр.н.е. или 2696–2598 пр.н.е. Смята се, че е родоначалник се някои изобретения и иновации, и се смята, че е поставил началото на китайската цивилизация.

Според китайският историк Съма Циен и повечето последстващи исторически работи, Жълтият император е историческа фигура като Фуси, Ню-уа и император Ян.

Първоначално той, след трудна борба, успял да подчини вождовете на отделните племена и създал държава далеко на запад от басейна на река Хуанхъ с център в планината Кунлун (Кун-Лун "Планини на Луната" е планинска система южно от Таримския басейн, между Памир и Китайско-тибетските планини).


След като обединява племената, Хуан ди се спуска на изток към река Хуанхъ и завладява нови 111територи (днешните провинции Хэнань, Шаньси, Шэньси и Хубэй), измества местното (монголоидно) население на юг и изток, като за целта води трудна война с Ян ди в битката на Бангуан, която се третира като историческа от Съма Циен.

Съгласно легендите, китайските бойни изкуства възникват по време на полу-мистичната династия Ся (??) преди повече от 4 000 години. Смята се, че първите бойни системи в Китай са въведени от Жълтия император Хуанди (легендарна дата на възкачване на престола 2698 г. пр.н.е.)

 Той е представян като известен генерал, който преди да стане предводител на Китай, е създал множество обемисти трактати по медицина, астрология и бойни изкуства. Основен негов опонент е бил Чъ Йо (??), на който се приписва авторството на шуай дзяо, предшественик на модерното изкуство Китайска борба.


Тримата повелители и Петимата императори (???? , Sanhuang wudi) са древни китайски митологичниCHILDЗаедно с черченския мъж е било погребано и дете, чиито очи са покрити от сини камъни, което очевидно символизира цветът на очите му приживе владетели и герои от периода ок. 2500 пр. н. е. to 2100 пр. н. е.[1] Този период предшества династия Ся (Xia). Според легендите, Тримата повелители са полубогове, които помагат за създаването на човечеството и му дават важни умения и знания. В различните източници имената са различни: Фуси, Шенонг, Фалун Гонг; Фуси, Ню-уа, Шенонг; Фуси, Шенонг, Хуан ди.



 

 

РУСИТЕ И ЧЕРВЕНОКОСИ МУМИИ НАМЕРЕНИ В TAKLA MAKAN, КИТАЙcheese 2"Красавицата на Лулан"

Западен Китай, Takla Makan - мумии на руси и червенокоси хора живели преди 3 000 години, което ясно доказва, че бяла арийска раса някога е населявала земите на днешен Китай.


Много хора не са наясно с факта, че Китай има огромни пирамиди и те са съперничат на египетските и по размер и по възраст. Един друг малко известен факт е, че в Китай са намерени стотици древни мумии с руси коси и от бялата раса.

Откритията през 1980 г. на 4000-годишната руса мумия "Красавицата на Лулан", а по-късно и 3000-годишната мумия на "Charchan Man" станаха легендарни в света археологически кръгове. Запазени са в много добро състояние и тяхното изследване доведе до неочаквани разкрития за съвремените историци.
 
"От наличните доказателства, открихме, че по време на първите хиляда Русокос мъж от ЧерченаРусокос мъж от Черчена с ръст 183 см. Ок. 1000 г. пр. н.е.години след "Красавицата на Лулан", единствените заселници в басейна на река Тарим са били хора от бялата, европеидна раса. Източно азиатски хора едва са започнали да се показват и то в най-източните части на Таримския басейн,  преди около 3000 години" казва Маир.
 
 


Таримската котловина пази тайната


Най-източният индоевропейски народ, живеещ в Таримската котловина, е известен в науката като тохари, в китайска транскрипция юеджи, Yueh-Chih. Етнонимът тохари е зает от тибетския език и означава БЯЛА ГЛАВА. Самите тохари наричат себе си арси (arsi, arshi), което съгласно белгийския учен Ван Виндекенс означава "бели, блестящи". В санскритската литература етнонимите тохари и бахлики (жители от района на град Балх) често се явяват еквивалентни.

Самоназванието arsi на тохарите по-късно се пренася върху други съседни и сродни на тях народи: аорси, асиани, усуни, аси (оси, осетини).


В различни документи от индийски, китайски, арменски, византийски и друг произход, както и от направените множество изследвания, е установено, че ТохариТохари. Фреска от будисткия монастир в Безеклике (Таримския басейн). Ок. 900 г. н.е.древните българи са населявали района на планината Имеон (дн. Памир и Хиндокуш), Таримската котловина и планинската верига Тян Шан. Там преди 4000 - 6000 хиляди години, се е развила една от най-древните земеделски цивилизации на Изтока.


В гръко-римската географска традиция арсите (тохарите) се обозначават с етнонима сери, което също означава "бели, блестящи". На санскрит saukrar, saubhraa, протоиндоирански caukra, авестийски suxra, староперсийски suhra, средноперсийски suxr, в искашимски surkhun, осетински sirх, surх, пущунски surh, sur, sara – "светъл, блестящ, огнен, червеникав"; преносно "чист, светъл, свят". От същия корен идва и семантиката на сродното на прабългарите племе сираки (суракийци, сери, сири, сугургури) – „светли, блестящи”.


Авторитетният немски учен Фердинанд фон Рихтховен (1833-1905) потвърждава, че Таримската котловина и Памирско-Хиндокушкият масив са "люлка на първата човешка цивилизация".

 

В книгата си "Пътят на България" (1936 г.) Димитър Съсълов изказва стИзображения на тохари1Изображения на тохари по будистки фрески. VI в. от н.е.ановище, че древната прародина на българите се намира в Таримската котловина, между Северен Тибет, Тян Шан и пустинята Гоби(

Изразени са и противоположни мнения за прародината на българите, но със сигурност потвърждение на факта, че българите са населявали тези места, има и в редица древни документи: индийския епос "Махабхарта" (VII - X век пр.н.е.); "Анонимен латински хронограф" (354г); арменската география "Ашхарацуйц" (VII век); трудовете византийския историк Михаил Сирийски и др.
ccccс

Едва преди няколко години изследователи като Хартвин Хаусдорф и Петер Краса, оповестиха пред световната общественост, че в северен Китай, и най-вече в провинция Шансу, са открити над 100 пирамиди, в сравнение с които Хеопсовата пирамида в Египет изглежда скромна. Повечето от тях имат на върха си площадки с храмове на слънчевия култ.

Някои са с куполообразна форма, а най-голямата, известна като Бялата пирамида, е с височина 305 метра и с широчина на основата 487 метра. Китайските учени проф. Чи Пенлао и д-р У Тоуай провеждат изследване на пирамидите и картографират местността.

 

Пак в този район, близо до мъртвите градове Лулан и Ния, в подножието на планината Тян Шай в Китай археолози  разкриват над 120 отлично запазени мумии. Първата мумия е открита през 197 г.Американският учен Виктор Маир определя възрастта им между 3200 - 6000 години, а със своитеТОХАРСКИТЕ МУМИИРазпространение на източния клон на индо-европейците около 2000 г. пр. Хр. В синьо са маркирани местоположенията на таримските мумии. изследвания генетикът Паоло Франкалаци установява, че това са мумии на хора от индоевропейската раса, от така наречения кавказки тип.

 

Голямата загадка около е, че някои от тях датират отпреди 4000 години, а тогава в тази област не е имало европейци. Въпреки това се оказва, че е имало, защото някои от телата на мумиите са именно от бялата раса. Освен това техниките за погребение са подобни на практиките в някои европейски страни. Възстановки показват, че някои от хората имат сини очи и руса коса, а височината им съвпада с тази на европейската раса. Те не са били владетели и не са погребвани в пирамиди или други подобни съоръжения.

Изследователите успяват да дешифрират редица факти за тези хора. Това до гМумия на женаМумия на жена с двуметров ръст. Ок. 1000 г. пр н.е.оляма степен се дължи на работата на д-р Виктор Маир, човекът който открива и информира обществеността за тези мумии. Става известно, че те са яздели коне, използвали са колесници и са притежавали медицински познания. Една от мумиите има хирургична рана на шията, която е била зашивана. Защо са погребани в пустинята е много озадачаващ въпрос. Има догадки, че това са били групи, които просто са преминавали оттам. Това би обяснило европейския им произход.

Много учени са уверени, че мумиите в този район представляват първата бяла раса, населена там. Ако това наистина е така, то това означава, че западния човек е присъствал в тази област много по-рано, отколкото се вярваше досега.

На една от мумиите - на мъж, е открит татуиран тангристки слънчев знак на слепоочието, а краката му са обути с характерните български навуща, тип гети. Някои от женските мумии имат на главите си високи черни шапки тип гугли. Открити са също: вълнени тъкани, тип "родопско одеяло", престилки с шевици и орнаменти, на които има български аналози, конско снаряжение; оръжия и други.

 

Наскоро бе обнародвано изследването на генома на древните жители cherchen02 1от басейна на Тарим в Синдзян-Уйгурския автономен район (в северозападната част на съвременен Китай). Всичките седем мъже от най-стария пласт на гробището (ок. 2000 г. пр. Хр), от чиито останки може да се извлече подходящ за анализ материал изглежда, че принадлежат към мъжката хаплогрупа R1a1a. Женските линии  в този район принадлежат почти изцяло към източно-азиатската хаплогрупа С, като има малцинство от европейските хаплогрупи H и К.

От тях не са останали писмени записи, откоито би било възможно да получим представа за техния език, но има основание да се предположи, че те са били предците на живелите по-късно по същите места тохари, които говорели на индо-европейски език, което е известно  от паметниците им от VI-VIII. Пр. Хр. Toхарите били наречени така от западните им съседи,но  те самите се наричали, The Beauty of Loulan  the Chinese mummyИзвестната китайска мумия на жена Beauty of Loulanкакто изглежда-арси (индо-иранска дума). 

Тохарския език бил част от индо-европейските езици, като се поделял на две групи тохарски А и тохарски Б. Те вероятно са принадлежали към Съюза на племената, които в китайските източници са наричани юечжи. В средата на II. Пр. Хр. юечжите били победени от хуните, след това голяма част от тях мигрирали далеч на запад. Краят на съществуването на тохарите постяват уйгурите, които завладяват Тарим в средата на IX пр. Хр.




 


ЗОРОАСТЪР, РОДЕН В БАЛКХ, АФГАНИСТАН (българско царство), РАЗВИЛ УЧЕНИЕТО НА ОРФЕЙ


Зороастър, също Заратустра (Zarathustra) е ирански религиозен реформатор, основоположник на зороастризма, националната религия на Персия от времето на Ахеменидите до края на Sanzio-Zoroaster1Сасанидската епоха. Името е транслитерация на авестийското Заратустра.

"Добри мисли, добри думи, добри дела" - Заратустра

За основател на религията на зороастризма и автор на Авеста е смятан Заратустра. Според иранската митология той е пророк и основател на религията на зороастризма.




ЗОРОАСТЪР, Заратустра, Назаратус - името му се превежда като " Златна ззвезда" и "който обича светлината", а според известния изтоковед Абрахам Гиацинт Анкетил като "Златният Сириус"

Ирански религиозен водач от 6-7 век пр.н.е., основоположник на зороастризма, древна национална религия на Персия.


Счита се, че Зороастър е роден и починал в град Балх, Бактрия; името му е било използвано и от по-късни духовни лица. Основата на неговото учение е съзерцанието на борбата между силите на МатрицыДжатака о милосердном князе-черепахе.Куча, Кызыл, VI векДоброто и Злото, като целта е да се извлича мъдрост и житейски опит от това. Отхвърлял жертвоприношенията и култовите оргии. С течение на вековете около Зороастър се наслоили разнообразни легенди и интерпретации; една от тях е използва от Ницше за произведението му "Тъй рече Заратустра".

 

Зороастрииската философия не изисква толкова вяра колкото разум и самоконтрол на човек спрямо делата си. Зороастризмът учи човек да бъде полезен за обществото, честен и преди всичко добър към другите. Тази религия отрича Аскетизмът и отшелничеството. Любопитно е че зороастризма не осъжда и богатството стига то да е придобито по честен начин. Зороастризма проповядва уважение към природата и неините дадености с което изпреварва всички останали световни религии за времето си.

В своите проповеди Заратустра, говори за конфликта междъ Доброто и Злото(Ахриман). Във вечната битка, Бог дава на човек не само свободата да избира между добро и зло(мотив застъпен от средновековните западно европеиски плагиатски философски школи), но и отговорността да zoroaster-zarathustra-ancient-iranian-philosopherzoroaster-zarathustra-ancient-iranian-philosopherпроповядва само добро, да се бори срещу злото, и да се усъвършенства.

 

Проповедите на заратустра са записани във Авестата, която е свещенната книга на Зороастрииците. Храмовете им, са малки, в повечето случай квадратна(или кръгла) форма, и съдържащи нищо друго в себе си освен запален огън. Култът към вечния огън, безспорно се е запазил от пред-зороастрииските вярвания на иранските народи. Огънят е символ на светлина, мъдрост и истина - основните компоненти на зороастрииската докрина.

 

Зороастризма отрича идолите и всякакви други култови предмети, но и в това отношения няма кой знае какви затруднения. Иранските народи никога не са имали идоли, което прави това уточнение нужно едва за най-западните поклонници на зороастрииското учение, който са били в културен досег със западната цивилизация.



-----------------------
ЗОРОАСТРИЗЪМ, Аине зертош. Религия, основана от учениците на Зороастър и вероятно е сред най-старите дуалистични религии; последното определение се приема с важната уговорка, че въпреки признаването на две начала, последователите на Зороастър се обучават да трансцедентират наблюдаваната борба между светлината и тъмнината.

Това съзерцание най-често се прави чрез ритуала на Свещения огън - един от основните, които саБактрияРодина зороастризма и Заратуштры - Бактрия. Единого мнения о месте рождения Заратуштры нет ни у древних (уже в V-IV вв. до н.э.), ни у современных авторов. прилагани от тази духовна традиция. Гигантскит Симург е свещената птица на зороастризма (в ново време е и основен символ на рок-групата Queen). Най-голямо разпространение има в Персия до към 7 в. , а апогея си достига по време на Сасанидската династия. Зороастризмът почита Зенд Авеста като свещено Писание. Маздаизъм е религията, която признава божествеността на Ахура Мазда; Митра е слънчев бог, признаван и от по-късни течения.


Зороастризмът/Аине зертош/ е древната национална религия на Персия. Тя е една от най-старите дуалистични религии, основана през 621-550 г. пр.н.е. от иранския религиозен водач Заратустра, Назаратус/“Който обича светлината”/. Счита се, че той е роден и починал в град Балх/Бял град/, столицата на древна Бактрия, която се свързва с теорията за произхода на българите.


Последователите на Зороастър се обучавали да трансцедентират като наблюдават борбата между светлината и тъмнината. Това съзерцание най-често се правело чрез ритуала на Свещения огън – един от основните, които са прилагани от тази духовна традиция. С него се целяло да се извлича мъдрост и житейски опит.

Зороастризмът почита Зенд Авеста като свещено Писание. В пантеона на ирано-персийския Заратустра1Зороастър централно място заема соларното божество. Той е бил бог на договорните взаимоотношения, а вероятно и на търговията. По-късно и римляните го приемат за свой закрилник. В древното селце Пастуша, близо до град Перущица, на голям мраморен блок е намерено неговото изображение като слънце с лице на човек. До него е главата на млад бик – жертвеното животно на бога.

Митра е бил медиатор между Слънцето и Земята, между светлината и тъмнината. Вярващите в Митра са пронизвали с копие млад бик и оставяли кръвта му да изтече в пръстта. И той, като Христос, е роден на 25 декември и е бил смятан за спасител и месия. Има и други сходства в празничните системи на митризма и християнството. Според някои гностични традиции, зороастризмът е подготвил проявата на Логоса – Христос.

 

Историята на Зороастризма започва във днешна Централна Азия. Мнозина историци и до днес спорят за точната дата и място на раждане на пророка Заратустра. Хипотезите са много и различни, но в днешната историческа наука се приема че той е роден 335 години преди Александър Велики т.е. 671-594г.пр.Хр, както сочи Пехлавииската хроника. Други източници отнасят раждането му около 1000 години по-рано.

 

Според етимолозите, името Заратустра е псевдоним означаващ  Огнена звезда, или: Онзи, който обичаше Светлината. Зороастрииската вяра  поставя един нов етап в развитието на иранските народи. Съдбата на пророка е тясно свързана с столицата на Балхара - Балх. След смъртта на Temple Zoroastrien a Yazd en IranTemple Zoroastrien a Yazd en Iran Зороастър, умрял при защита на крепостта от обсада на северни номади, градът бива наричан много често и Зариаспа - град на зороастриици/ град на големият огнен храм. 

 

Един от първите ученици и последователи на Зороастър е Бактрииският Управител Висташпа. Въпреки разпространението си из ираноезичните народи, зороастризмът никога не се налага със сила над останалите пред-зороастрииски и други видове религии.

Периодът, в която е живял остава неясен. Поради разминаването между историческата фактура и езотеричната традиция, някои учени (историци и теолози) предполагат различни хронологични варианти за живота му в твърде широкия период между 18 и 6 век пр.н.е. Група учени се опитват да конкретизират Зороастър, като поставят неговия живот около 1200 г. пр.н.е.

Според посоченото обаче в летописите на т.нар. пехлавийската хроника, отразяваща писмено късната зороастрийска традиция, той се появява в двора на своя покровител Вищасп (представител на късната династия Кеаниди) на 42-годишна възраст и е живял 77 год. Тази поява се определя като 258 год. преди победата на Александър Велики над Дарий III (330 г. пр.Хр.)

Основно божество в тази традиция е Ахура Мазда, чието име се превежда като Великата аура и се отнася към Духа на Слънцето, който може да бъде съзерцаван зад интензивната светлина на Слънцето с духовното зрение на адепта зороастриец.

Чрез интерпретация името му се превежда като Златна звезда, а според друга като Онзи, който обичаше Светлината.

Съвременната концептуална рамка на Езотеричното християнство, твърде близка до гностичната гледна точка на ранното християнство, нарежда Заратустра сред основните духовни лидери, подготвили проявата на Слънчевия логос - Христос, през посветения от Назарет - Исус.


Вероятно Зороастра е бил жрец на древно-арийската религия, развил арийското понятие Арта /”Истина”/ и проповядвал новото вероучение като пророк. Именно той за пръв път е заявил, че всеки човек може да взема участие в унищожаването на Злото и в установяването на царството на Доброто.

Най-древните части на Авеста са се появили още по време на живота на Зороастра, а други били записани или дописани от неговите последователи и жреци.


АВЕСТА e сборник от свещените книги на зороастризма, първата от всички религии на откровенията. Сред изследователите съществува мнение, че следи от някои постановки в Авеста могат да бъдатBombayTempleOfSilenceEngravingBombayTemple Of Silence Engraving открити в книгите на Стария завет.


Авеста е написана на един от древно-иранските езици, чиято точна локализация не е била установена. Смята се, че текстът е изложен на един от северните диалекти на иранския език. Вторият вариант на текста, нещо като превод-коментар, се нарича Зенд, затова вторият вариант на Авеста е наричан Зенд-Авеста.

В Зенд-Авеста влизат:


1.    Вендидат - предписания за поддържането на ритуалната чистота, за изкуплението на греха, както и различни култови указания.

2.    Висперед /”Всички владики” или „Гениите на добрите същества”/ е сборник от молитвени песнопения. Впоследствие текстът на Висперед често е бил сравняван по своя характер с книгата „Левит” от Стария Завет.

3.    Ясна /”молене”, „ритуал”/ включва молитви, произнасяни при богослужението, възхвали и литургични обръщения към божествата. Седемнадесетте най-древни глави на Ясна се наричат гати.

4.    Яшт /”почит”, „възхвала”/ включва химни и песнопения, посветени на различните зороастрийски божества. Твърде възможно е по своето съдържание някои части от книгата Яшт да са по-древни от гатите.


"Ясна" съдържа учение за трите жизнени епохи, което намира отражение във вярванията на другиZoroaster-5Zoroaster народи. Първата епоха е периодът, през който доброто е царило и в двата свята – в телесния и в духовния. Обаче владетелят Йима Вивахвант дал на хората да опитат говеждо месо, за да ги „облаготвори”, и по този начин извършил престъпление. Така било сложено началото на втората епоха, характеризираща се с ожесточена борба между духа на доброто и злото. Последната, трета епоха, това е „вторият”, бъдещият живот, който ще настъпи след победата на доброто над злото.

Учените са открили много общи черти в текстовете на индийските Веди и в Авеста. Има определени съвпадения в текста на религиозните химни на Ригведа, първият известен паметник на индийската литература, отнасящ се към 10 в. пр.н.е., и химните, съдържащи се в Яшт.
Авеста е оказала голямо влияние върху философската мисъл на Изтока и на Запада.   

---------------------

НАРОДА НА ЮЕДЖИ, КИТАЙСКА ДУМА ЗА "КРАСИВИ,БЕЛИ, СВЯТИ, СРЕБЪРНИ"


Юечжи е китайското название на парфяните или партите. Китайското име на Партия е било Ар-хси Chinas TaklamakanAnalysis of 3,500-year-old mummies discovered in China’s Taklamakan Desert has shown they were buried with pieces of the earliest known cheese.(династията им се е наричала Аршакиди) а столицата Пан-тоу (Патува). Също така китайците са наричали Сирия Ли-кан а Армения Шан.


Юеджи е китайското име на древен централноазиатски народ, обикновено идентифициран като известните от западни източници тохари.

Първоначално юеджи обитават сухите степи в източната част на Таримския басейн, след което се преселват към Трансоксиана и Бактрия, а впоследствие и към Южна Азия, където част от тях създават Кушанската империя.
   
Първоначално са известни от най-древните китайски извори като "ючжи" - племе, влизащо в състава на т.нар. "бей-ди" или бели ди, европеидни племена, проникнали в Северен Китай. В района на провинция Шанси е съществувал град Дася. Ако се направи анализ на начина, по който се е произнасяло названието в древнокитайски, според Старостин, се получава: dha:ts g(h)râ`s [tha:ts g(h)râ`s], което е доста близко до *toγri, сравни с гр.Тогара посечен от Птолемей в Серика!

(Китайские иероглифы.Составитель: Старостин С. А.: http://starling.rinet.ru/cgi-bin/query.cgi?root=config&morpho=0&basename=\data\china\bigchina)

Или на Дася/Дагра, древнокитайското предаване е Тагра. Името Дахия се появява в надписите оттаримаЗаедно с черченския мъж е било погребано и дете, чиито очи са покрити от сини камъни, което очевидно символизира цветът на очите му приживе Лянтай, гравирани в 28-та година (или 219 г.пр.н.е.) от управлението на първия император на Империята Цин – Цин-ши-хуанди. Има и река Дахия в Гансу, приток на Хуанхе. В хотаносакски документ от 800 г., се споменава град Ttaugara, разположен до Дунхуан, аналогично на гр.Тогара в „Серика” по Птолемей. Аналогично с Дася, в Ханската епоха започва да се нарича Кушанската държава. Но интересното е че формата с "о/у" тохари, Тухаристан/Тохаристан в китайските източници за пръв път се използва във "Вей-шу" като "Ту-хо-ло". (Крис Дорнеих. ГОЛЯМАТА МИГРАЦИЯ НА ЮЕЧЖИТЕ)

Какво означава названието Юечжи?

Самото назмание "юечжи" според най-древните китайски документи се е произнасяло като "руши" което е идентично с едно от самоназванито на тохарите - "арси", което означава "сребърни".

В древнокитайски Дунхуан се е произнасяло като “túrw(h)áń” което изследователите свързват с таримски мумиидр.гръцкото (Птолемей) Θροάνα, согдийското δrw’’n или δrw’n *(Θruwā́n).

От названието на града, гръко-римските географи съобщават за народ "фруни", "фрини", "фроани", живеещи източно от серите в областта Серика (Синцзян).

Твърде вероятное това да са познатите ни от китайските хроники Динлин 丁零, чието произношение в древнокитайски е било tēŋrīŋ или trēŋrīŋ (тенгрин,тренгринг,вж.Речникана Старостин).

Вероятно това е индоевропейски народ, предвижил се с тохарите, вж. съвр.алб. droe, droje, рум. droaie – тълпа, множество и е имал название подобно на Троя/троянци?

Първоначално китайците включват предците на юечжите в групата на "народите ди". ЗапознаванеТАРИМ 4 на китайците с бойната колесница става именно от пратохарите. После те създават силен племенен съюз и са основните доставчици на коне и нефрит за Китай, до времето на империята Цин.

Впоследствие хуните хунну които са били техни васали отхвърлят зависимостта и им нанасят няколко сериозни поражения. Последното е през 166 пр.н.е.и завършва с обезглавяването на юечжийския владетел, а хунския шанюй Лоашан прави от черепа му чаша.


Стига се до окончателно разгромяване на юечжийската общност. Най-голямата част от тях тръгват в търсене на нова земя. Маршрутът им минава през долината на р.Или, като част от тях се отклоняват към Таримска котловина и Турфан, където се формират държавиците Чеши (Турфан), Янци китай 4(Карашар) и Гуйца (Куча). В Таримския басейн има и по-рано проникнало тохарско население, в района на Крорайна (Лулан), Черчен, Ния, Хотан, Кашгар, н в най-западните райони (Кашгар, Тумшук и Хотан) се смесва със саки и формират хотаносакската езикова общност.

Друга част от юечжите мигрира към Тибет където се смесва с кяните и в последствие се асимилира (т.нар. малки юечжи, или "сяо-юечжи".

Трета част в 182 г.пр.н.е. се преселва към вътрешността на Китайската равнина, където по-късно се китаизират. Техните потомци носят родовото (фамилно) име Чжи. Основната група живее в долината на р.Или и Седморечието около 30 години.

Според археолога Заднепровский, етноидентифициращ белег за тохарското присъствие там са подбойните погребения и изкуствената черепна деформация.

Връзка между арси и кушани

Самото название “юечжи” в древнокитайски се е поризнасяло “роучжи” или “ручжи” което отразяваЮрюмциЖената от Юрюмци (Китай). Ок. 1200 г. пр. н.е.Това е една от многото мумии, видяни през 1972 година от американеца Виктор Майер в музея в град Юрюмци (Урумчи), столица на област Сънзян в КНР, населена с уйгури (които и до днес се борят за автономия!). Както пише по-горе - те са 100% скити - макар че тук е използвано "ариани". И това е едно от многото "етапни" доказателства към теорията за популационната експанзия на древните скити! названието Арси (ārśi). В същото време самоназванието на жителите на Турфан и околните райони до Урумчи е било Каси/Касри (в китайско предаване Цзюши/Чеши), твърде близко до Куча. Птолемей също дава народа Касири, Каси, обитаващ от Кашгар на изток.


Значение на названието "Куча" и "кучасци", "каси/касири" и "кушани"

В тохарския kutsi – бял, чист, свят, тох.(а)kasu - красив. Името на гр.Куча отразява това значение, засвидетелствано като Kusi, (Речник на Д.Адамс) Близко по значение са осетинското kaz, кховарското kas`ara, протоиндоиранското *kas-i-ra – бял, чист.

В езика на скитите *krau-kasi е означавало „бял, блестящ сняг” (по Плиний), виждаме аналогичното kasi – бял, светъл. Или "каси", "касири", "куси" означава бели, аналогично на названието "арси".

Коренът е ностратически *?acv?c` - блед, сив, в протоиндоевропейски *k'as`w – блестящ, ТОХАРСКИТЕ МУМИИ 2Тохарските мумии са на жени с руси косикартвелски *qc-, mqce, xce-, cke- сив, бял, дравидски *k`ac- сив, прашен. В угрофинските езици, в хантски koc, kus, манси kus, естонски kude, фински kyte – огън, пламък, горящ. (Старостин) Твърде възможно е по-късното "кушани" да е производно на този корен, както мисли В.Вс.Иванов. Друго по-малко вероятно обяснение е "кушани - планинци" от източноиранското kus - планина.

Юеджите постепенно са асимилирани от хионитите.

-------------



КУШАНСКА ИМПЕРИЯ

Кушанската империя, държава в Южна Азия е възникнала в началото на новата ера, повече от сто години след разгрома на Бактрия, разпаднала се на отделни княжества. Държавата е основана около 30 година от Куджула Кадфиз в областта Бактрия, около река Амударя. Оттам тя се разпростира по долината на река Кабул, завоювайки големи части от Индия. Империята достига своя най-голям териториален обхват при управлението на будисткия владетел Канишка (127-151), чиито владения достигат от Турфан в Таримския басейн до Паталипутра в Гангската равнина.

Кушаните (иранизирани тохари) идват от района на таримския град Куча, чието название се извежда от тохарски като kutsu – "бял, чист, свещен".
Династията управлявала през 1 в.сл.н.е. град Куча се обозначава в китайските източници като Бо,1385648 653460251343195 1257479784 n Бай което в китайския език означава "бяла". Предпола се, че топонимът Куча и оттук етнонима кушани идва от името на тази династия. Даже и днешното население на все още съществуващия град Куча нарича себе си БЕЛИТЕ ХОРА [2, стр. 383].

Тохарите и кушаните са съставлявали значителна част от населението мигрирало от района на Балх и Средна Азия в областта северно от Кавказ и влезли в ядрото на прабългарския етнос. Кушаните са един от петте клона на юеджи, номадски индоевропейски (може би тохарски или ирански) народ, преселил се от Таримския басейн в Бактрия.

Едно от тези княжества в Бактрия, възглавявано от рода (племето) на кушаните, става ядрото на Кушанската империя.

В периода на своя разцвет тя е включвала значителна част от териториите на  съвременните Средна Азия, Афганистан, Пакистан, Сев. Индия и може би Синцзян.

Разцветът на Кушан се свързва с управлението на най-известния цар на кушаните - Канишка и неговия син Хувишка. Упадъкът на царството е около средата на ІІІ в. Историята на Кушанското царство през ІV век все още е недостатъчно ясна.

 
Кушаните са потомци на народите, наричани от китайците юечжи, които идват в Средна Азия към скифской царицеСкифской царицей. В ее руки был вложен золотой скипетр (булава), свидетельствующий о ее высоком социальном положении. Бактрия.165 г. пр. Хр. отстъпвайки под натиска на хуните от Монголия.

Към 130 г. пр. Хр. те нахлуват на юг, на територията на днешен Северен Афганистан, под натиска на васалните на хуните усуни, които заемат територията на Джетису (Седморечието, дн. Югоизточен Казахстан).

През 1 век пр. Хр. юечжите се разпадат на различни племена, основното от които са кушаните, живеещи в Бактрия (дн. Северен Афганистан).
Те образуват различни малки по територия и продължителност на съществуването държавици. Обединение и възход Към 0 г. кушанските племена са обединени от Куджула Кадфиз I. Той управлява до към 30 г. като завладява територията на Бактрия, днешен Таджикистан и Южен Узбекистан. 

Кушаните нахлуват в Индия и завладяват териториите на днешен Пакистан.

Край и свършек - Кушан съществува в намален вид до към 360 г., когато армиите на великия персийски владетел Шапур II я завладяват. Бившите територии на Кушан запазват известна автономия под персийска власт, под властта на управител от рода на владетелите, наречен кушаншах. Към 380 г. от североизток се появяват ефталитите, а към 410 г. от север навлизат кидаритие.

Кушан изчезва окончателно от историята, въпреки че по-късно владетелите на огромната ефталитска държава се титулуват и като наследници на величието на Кушан, а в администрацията на държавния им апарат основна роля играят хора от кушански произход


…специално отбелязаните от Д. Димитров некрополи в Бешкетската долина (II-I в. пр. Р. Х.) по поречието на р. Кафирниган - десен приток на р. Аму-Даря и особено Бабашовския некропол (I в. пр.Р.Х. - III в. сл.Р.Х.) разположен недалеч от Бишкетската долина. От разкопаните 150 гроба - 108(72%) са ямни и 29(19%) нишови. Нишовите са със западна ориентация, а ямните със северна.

Трупополагането е по гръб с обтегнати крайници и с над 50% изкуствена деформация на черепите.

Беден инвентар, най-често състоящ се от 1-2 глинени съда. Погребаните са били европеиди Кара-тепе БуддаКара-тепе Будда. Глино-ганчевая скульптура. III в. н. э.Узбекистан, Старый Термез, Кара-тепе. Никакъв намек за азиатски произходмезобрахикрани със слабо изразена монголоидност [Димитров Д., Цит. съч., с. 64].

Археологически некрополът е идентичен с Девненския у нас, а гроб № 91 от "Девня-1" е почти копие на бабашовските. В него време там се установяват големите юечжи при това точно на десния бряг на р. Аму-Даря основават центъра на Кушанското царство.

Също на десния бряг на р. Аму-Даря в района на скалните комплекси Кара-Тюбе и Челпик са открити знаци с преки аналози в българския ранносредновековен знаков материал.

Между тях е и най-разпространения български знак, сигурен белег за българско присъствие - ипсилона "Y".

Типичен за българите знаков материал е открит и в керамиката от Кангюи, а тамгите естествено се вписват в използуваните като родова символика от масагето-сармато-аланските племена знаци

[Виж Георгиев П., Знак-идеограма от Плиска, сп. Векове, кн. 1/1978 г., с. 66-68.Също - Толстов С. П., По следам древнехорезмийской цивилизации, М., 1948 г., с. 82-83].

За сходствата между кушанската керамика и тази от късносарматския период в Европа вече стана дума. При изследване на въоръжението в Източен Туркистан (III-IV в. сл. Р. Х.) археолозите намират аналогия между откритите колчани и колчаните от Перещепино

Предците на днешните чуваши, проточувашите, са известни като сувари. Етнонимът „сувари” можеOnogur-Войн от ПатрияOnogur-Войн от Патрия, западноиранска държава, чието население и език са много близки до тези на Бактрия - Балхара. Забележете фригийската шапка да има индо-иранска етимология и да означава „слънчеви”. На староиндийски: su?var, sva?r, родителен падеж su?rah?, su?rya, su?ra - „Слънце”. На авестийски: hvar?, родителен падеж huro „Слънце”.


Римски източници сочат, че през 1 в. от н.е. на север от Черно море, от Азовско море до северен Кавказ са живеели сармати от племената роксолани (roxs alani), чието название означава “блестящи алани”.

Те са преселници от района на Средна Азия и са родствени с прабългарите. Главният град, столицата на роксаланите бил град Серака (Упса) - Белият град. Намирал се някъде в района на по-късния български град Саркел (Бяла крепост) и е разрушен от римските войски. Подобно название е носел и главният град на средно-азиатските скити - саките. В гръцка транскрипция иранското име на този град е Роксанаки, "блестящ, светещ".

Съгласно стари руски документи, използвани от руснака Андрей Лизлов за написване на “Скитска история”, в райна на Тарим се е намирала страната Скития. Тя се разделяла на четири части: Белгиана, Аргон, Арсатер и Аниа. Цветелин Степанов  свързва страната Белгиана с разположените в Бактрия български владения. Според него наименованията на страните Аргон и Арсатер произлизат от тохарската дума ‘арши’ - бели. През този период имената на много градове-държави и династични фамилии в Таримската котловина и района на град Балх (Балуга, Бугур, Куча, Арги/Агни, Аржуна) носят смисъла на “сребрист, бял, благороден”.

Също, хефталитите от Бактрия са били наричани от китайците “БЕЛИТЕ ХУНИ”. Древното самоназвание на всички племена и етноси от източен Иран и северна Индия е било ‘aria’ (множествено число arian), което се превежда като ‘БЛАГОРОДНИ, но също би могло да се свърже и с думата ‘аржан’ – ‘блестящ, сребрист, бял’. Старото ведическо наименование на Индия – Бхарата, също значи “Благородна”.

През VII – X век, върху източната територия на Magna Bulgaria (Стара Голяма България) възниква 42Музей "Хама", Дамаск, Сирияновата държава Хазария, в която по-голямата част от населението са съставлявали българите на Бат Баян и родствените с тях алани .

Околните народи са употребявали названията “аси” и “яси” за обозначаване както на тези българи, така и на техните съседи алани, което отражава етническата близост на българите и аланите. Названието “аси” очевидно произлиза от тохарския етноним “арси”, по-късно трансформиран в “аорси” – бели хора.

В съвременния осетински “аорс” значи “бял”. Самите хазари, които също са били народ етнически и езиково близък до прабългарите имат етноним, който някои съвременни историци извеждат от скитската дума “кос”-бял (виж по-горе kutsu - бял) с иранска суфикс “-ар” за образуване на прилагателно.
Късната столица на хазарите е наречена Сарашен - "бял камък, бяла крепост". От гледна точка на източноиранските езици, етнонимът хазар (касар -уйгурско, касир -Птолемей, 2 век, козари - староруско, коса - китайско) има ясно обяснение: от осетинското kaz, кховарското kas`ara, протоиндоиранското *kas-i-ra, тох./б/ kutsi – бял, чист.

Хазари – бели, преносно - благородни. В древните руски летописи етнонимът “хазари” е записван като “косари”, което може буквално да се преведе като “бели”. Даже  древното и съвременно название “казаци” (самоназвание “казаки”) на българизираното иранско население на Хазария и Старата Велика България се обяснява като “кос-саки” – бели саки.


ЕФТАЛИТИ


Ефталитите, или бели хуни, са степен народ от групата на хионитите, завладял през 5 — 6 векТОХАРСКИТЕ МУМИИ-Жена със светли коси 2Тохарска мумия н жена със светли коси обширна територия от Тарим и Согдиана до Пенджаб. Смята се, че ефталитите са европеиден народ. Вероятно те произлизат от части от северни хунну изселили се от Джунгария в Хорезмия.

Сведенията за ефталитите идват от съседните страни, оставили писмени исторически източници. Във Византия ги наричат ефталити, в Персия — аятелаити, в Китай — ? (хуа), а в Индия — хуна. Друго тяхно наименование, използвано в Китай е ?? или ?? (йе-тай), в корейски вариант, считан за по-близък до оригиналното произношение, — ?? (йоптал), което вероятно има същия корен като западното ефталити. Според някои източници това е името на един от петте кушански рода.


Създаване на ефталитското царство
Царството на Белите хуни през 520 година

Ефталитите се появяват в писаната история в средата на V век., когато предводителят им Хингила и основател на Ефталитската империя започва да измества кидаритите. Около 440 ефталитите завладяват Согдиана, а след това Балх и Бактрия. В средата на 5 век, ефталитите отнемат Кабул от Кидаритите, клон на хионитите и ги преместват в Хива.

През следващите години ефталитите унищожават окончателно държавата Кушан. След смъртта на Скандагупта през 470 ефталитите нападат Индия и унищожават държавата на Гупта. Те се придвижват по река Ганг, като разграбват градовете, а столицата Паталипутра е пръвърната от процъфтяващо средище в малко село. Ефталитите преследват будизма и унищожават всички будистки манастири по пътя си. Част от ефталитите се установява в Северозападна Индия и управлява тази територия през следващия век.

През 484 водачът на ефталитите Ахшунвар напада сасанидския цар Фируз в Хорасан. Персийската армия понася тежко поражение, самият Фируз е убит, а ефталитите се превръщат в регионална сила в Средна Азия и завладяват Мерв и Херат. През следващите години те се намесват в персийските междуособици, като един от претендентите за трона, Кобад, се жени за племенница на Ахшунвар итохарска мумия на жена с руса косаТохарска мумия на жена с руса коса с негова помощ заема престола през 499.

За първи път ефталитите стават фактор през 457г. и не след дълго обединяват всички намиращи се на изток от Каспийско море до Таримската долина и от Аралско море до Индийския океан хионитски племена в една империя с развита администрация от кушански тип и собствено монетосечене.

След победата над Персия ефталитите завладяват голяма част от Таримския басейн. Около 495 те установяват съюзни отношения с тиелъ, а през следващите години нападат Хотан, Кашгар и Карашар. Те се намесват във войните между Жоужан и империята Северна Уей, като първоначално са на страната на Северна Уей, но около 518 сключват съюз с Жоужан.

Ефталитите основават зимната си столица Пянджикент в Заравшанската долина. Градът се превръща в процъфтяващ център до разрушаването му от арабите през 7 век. Водачите на ефталитите се придвижват ежегодно между зимната столица в Бактрия и летните си резиденции в Бадахшан.
Разгром на ефталитите

Около 559 персийският цар Хосров Ануширван сключва съюз с тюрките, като се жени за дъщерята ТохариТохари. Фреска от будисткия монастир в Безеклике (Таримския басейн). Ок. 900 г. н.е.на Истеми. Войната започва през 560, когато ефталитският цар Гатфар избива преминаващите през негова територия към Персия тюркски пратеници. Към войските на Истеми се присъединява отделилият се Хотан, а персийците успяват да постигнат първата значителна победа през 562. Истеми превзема Чач и ефталитите отстъпват от Бухара към планините. В битката при Несефа през 565 те са напълно разгромени от тюрките, а държавата им в Средна Азия е унищожена.

Согдиана е завладяна от тюрките, а Персия получава западните части от царството на ефталитите. Отделни групи ефталити успяват да задържат малки територии в Афганистан до идването на арабите през 7 век, а държавата в Индия, макар и отслабена, оцелява до около 600 г.
Владетели на ефталитите

Точната структура на управление на ефталитите е неизвестна и са запазени само отделни имена на техни владетели:
- в Согдиана и Бактрия - Акшувар (ок. 420 — ок. 435), Хингила (ок. 435 — ок. 470), Ахшунвар (ок. 470 — след 498), Гатфар (ок 550 – 565)
- в Тарим - Йе-дай-йи-ли-туо (ок. 507 – 531), може би става дума за династия
- в Индия - Торамана I (до 502), Михиракула (502 – 530), Торамана II (530 – 570), Нарана (570 – 600), Лахана (средата на 6 век), Хингила (края на 6 век)



КИДАРИТИ

Азия през 400 г.

Кидаритите (Kidarites, на китайски: Ki-To-Lo) са династия в централно азиатското Кидаритскотоinterpol damascus-248x399Музей "Хама",Дамаск, Сирия царство, васал на Кушана през 320 и около 467/477 г. сл.н.е. влизат в състава на Ефталитската империя. Те са група от иранските хуни.

Византийският историк Приск смята, че те имат връзка с Хионитите.

Основател на династията е Кидарас през 320 г. През 360 г. Кидара II прави експанзия, като повежда бактрийската част на хионитите на юг и превзема част от Кушанската империя на тохарите (кит. юэчжи) в Индия. Кидаритските хуни са противници на сасанидския крал Яздегерд II (упр. 438-457) в Персия.

 

През ранния 5 век те са завладяли Гандхара в Северна Индия. От 457 г. кидаритите се бият с Ефталитите, които са се съюзили със сасанидския крал Пероз I. Кидаритите се бият и с Пероз, и кидаритският крал Кункас e победен. През 467 г. кидаритите загубват столицата си Балаам (вероятно идентичен с Балх) и са изместени в Хорезм от ефталитите, които заемат земите им. Остатък от царството им в Гандхара се задържа до най-малко 477 г.. Кидаритите са владяли известно време също и Согдиана. След това се стига до битки между ефталитите и персите.


-------
Мурад Аджи (стр 542): «Когда-то на Среднем Востоке процветала Бактрия, самая богатая восточная провинция Персии. Со 2-го века до Н.Э. она носила имя Тохаристан. То государство, как и Парфия, скрыто в густом «научном» тумане. С любым народом связывают его историю, только не с Тюрками.

Любопытно, «тохар» на Тибете означает «белая голова». Так народная этимология сохранила OBGYRNI WNIMANIE NA NADPISAADAMМузей "Хама",Дамаск, Сирия. Обърнете внимание на надписапамять о пришельцах с севера. Русыми, с рыжеватым отливом волосами, голубоглазыми, белокожими, с телами, «сияющих как месяц» — этими словами описывают их современники и в Индии. Китайцы называли кушан Гуйшуань. В китайской мифологии «гуй» имел особые отличия. Их изображали демонами с остроконечными головами и рыжими волосами. Это передаёт облик  пришельцев — рыжих, в остроконечных головных уборах из войлока. Как и все саки...»

Надо сказать, что мало кто вообще вспоминает о Андроновской культуре (4-5 тыс.лет назад), которая была современницей Тохаров и даже более того - их основой, и располагалась на всей территории от Урала и Каспия, до Тарима и Ферганы, и от нижнего течения Оби, до пределов той самой Бактрии, и была всецело европеоидной.



Велики Български Канове

 

1.Кан Мотун (200-174 г. пр. Хр.) създал най-голямата Империя в Човешката историяКан  Мотун

Кан Мотун, император на Хунорската империя, владетел на най-голямата държава в историята на света, представител на рода Дуло.

Кан Мотун/на китайски Мо Дун или Маодун/ - основател на империята Хунну и първият владетел, който е назован с титлата „кан”, макар, че владетелите на Хунну се наричали „шанюй”. Освен това според някои сведения той е от рода Дуло /а вероятно и негов родоначалник/. Управлява в периода 209-174 г. пр. Хр.

Около 198 г. пр. Хр.– Великият Български Владетел кан Мотун (200-174 г. пр. Хр.), син на Кан Тюмен, завладял Китай за 200 години пленява китайския император Лиу Панг заедно с 320 000-та му армия и поставя Китай във васална зависимост от Българите.
AinGhazalklein4Ain Ghazalklein, Jordan
Кан Мотун (владял 27 народи през II в. пр. н. е. от Каспийско море до Великия океан, вкл. Япония, до Кашмир на юг. Издал закон: "Който продаде или подари даже педя българска земя на чужденци - за бъде наказан със смърт").


2. Кан Ишка (110 - 144 г.)

Около 375 години Великия Български Владетел Кан Ишка (110 - 144 г.) - от рода Дуло. управлява Великата Кушанска Империя достигнала най-голямото си могъщество при неговото господстване и обхващаща териториите на днешните държави Афганистан, Таджикистан, Киргизстан, части от Китaи , Казахстан, Узбе-кистан, Туркменистан, Иран, Пакистан и Индия.


3.Кан Атила (434 - 453 год.)

Българската мощ достига своя връх при управлението на легендарния вожд КАН Атила (434 - 453 год.) от рода Дуло подчинил под властта си територия от Франция до Китай.Поставил на колене Константинопол и Рим, той остава в историята с прозвището Бич Божий (Flagellum Deum).

 

Заветната цел на Атила била да Унищожи робовладелската Римска империя раАтила в Римзсадник на расова разпуснатост, нравствена развала и разврат, да освободи поробените народи и да създаде от Европа и Азия една могъща Арийска Империя, устроена на здравите и високи нравствени принципи на древните българи да построи нова световна държава със справедливо обществено и държавно устройство.

 

При неговото управление Българската империя стига до размери покриващи се с тези на родственика му Кан Мотун.

Летописецът Йордан пише в своята “История на готите”:

”От земята на Българите се разпростря яроста на хуните върху народите”(ГЦ а, 110)




ХУНИ

- Хуни, народност, обитавала Източна и Централна Европа през 4-5 век

- Хунну, народност, обитавала източната част на Централна Азия през 3 век пр.н.е. - 3 век

- Ефталити (Бели хуни), народност, обитавала западната част на Централна Азия и Индия през 5-6 век

- Хионити (Червени хуни), народност, обитавала западната част на Централна Азия през 4-5 век

- Севернокавказки хуни, народност, обитавала Северен Кавказ през 5-6 век

- Хуни (27 век пр.н.е.-26 век пр.н.е.), египетски фараони от IV династия




МОНГОЛИЯ


ЧИНГИС ХАН

(на монголски Чингис хаан Чингис хаан; първо се казва: Темуджин или Темууджин, на монголски: Тэмүжин, Тэмүүжин: на татарски: Ковача)

МОНГОЛСКИЯТ ЛИДЕР ТЕМУДЖИН - ЧИНГИС ХАН - ОТ РОДА НА ЗЕЛЕНООКИТЕ. ТОЙ ИМАЛ БЯЛ ТЕН, ЧЕРВЕНИКАВА КОСА И СИНЬО-ЗЕЛЕНИ ОЧИ

Монголският лидер Темуджин (1167-1227), по-известен с титлата си Чингис хан (Universal Ruler)е khan2бил всъщност със силно изразен европеиден расов произход - със зелени очи и руса коса. Според персийския историк Ab ул Ghasi, племето, към който принадлежал монглоския вожд Темуджин, са били известни като Bourchikoun ЗЕЛЕНООКИТЕ МЪЖЕ.
 
Майката на предците и основател на този клан е известен като красивата Алан (Alan Гоа).
 
Според монголски и китайски легенди, майката на Тимуджин твърдяла, че е била посетена в палатката си, от божествено същество, което притежавало златна коса, бяла кожа и сиви очи. Малко след това посещение, тя ражда първият член на клана Bourchikoun - зеленоокия Тимуджин.( гена ОСА2 е рецисивен т.е.в случая очите са зелени, защото майката е били вероятно със тъмни очи)

Самият Темуджин е бил твърде ярка фигура и по дела и по външност - в китайските описания е описан с висок ръст и гъста брада. На изображение дадено от Харолд Ламб, за външен вид Темуджин:
 
"Той трябва да е бил висок, с високи рамене, кожата му белезникав тен. Очите му, поставени далеч един от друг по наклонен челото, не наклонени. И очите му са зелени или синьо-сиви в ириса, с черни зеници и дълга червеникаво-кафява коса пада в плитки на гърба му. "

БАЩАТА НА ТИМУДЖИН И ДЕЦАТА НА ТИМУДЖИН - РОДА НА ЗЕЛЕНООКИТЕ

Персийският историк Ab ул Ghasi също така отбеляза, че семейството на Yesugai, бащата на Темуджин, са известни за това, че децата им често са имали честни тен и сини или сиви очи. Съпругата Темуджин, Bourtai, роди дете, което сътвори дете, което сложи началото на рода на Зеленооките.

Роднини и потомци Темуджин също са притежавали бял тен и синьо-зелени очи: Синът на Темуджин и наследник на трона - Огадей (Ogadei), са имали сиви очи и червена коса; Внукът на Темуджин, Mangu, имал червеникави вежди и червено-кафява брада; Subatei, който завладява Китай, имал дълга, червеникава брада. В действителност, се казва, че хората били силно изненадани след като са виждали Кубилай хан, който е бил с тъмна коса и очи, да видят потомците на Чингис хан, които са имали червеникава коса и сини очи.

------------

Уикипедия

http://bg.wikipedia.org/

Сведенията за първите години на Чингис хан са малко и няколкото източника, хвърлящи светлина върху този период се разминават върху много основни факти. Той вероятно е роден през 1162 г.в планинската област Бурхан Халдун, близо до реките Онон и Херлен. Точното място е неизвестно, като различни хипотези го поставят от двете страни на днешната руско-монголска граница.

Според Тайната история на монголите Темуджин е роден със съсирек на юмрука, което е знак, че е предопределен да бъде велик лидер. Чингис хан е най-големият син на Есугей от рода Борджигин, внук на общомонголския хан Хабул и водач на племето на киядите, който по това време е васал на кераитите.Наречен е Темуджин, на името на пленен от баща му водач на татарите. Името подсказва, че може да произхожда от семейство на ковачи. Според Тайната история на монголите Темуджин е синеок.

Според много историци религията на Чингис хан е била шаманизъм или тенгризъм, който е бил често срещан сред тюркско-монголските племена в Средна Азия. Въпреки това, той е бил религиозно толерантен и се е интересувал от философските и моралните ценности на другите религии. За целта той се е консултирал с будистки монаси, християнски и мюсюлмански мисионери и даоисткия монах Цю Чуцзи.


Има четиримата сина Угедей, Чагатай, Толуй и Джучи и шест дъщери. Докато имената на синовете му са добре документирани, тези на дъщерите му не са.


Кубилай хан (на монголски: Хубилай хаан; на китайски: 忽必烈汗 (Хубилие хан); 1215-1294 г.)внук на Чингиз хан е петият и последен Велик хан (хаган) на Монголската империя (1260-1294). През 1271 г. основава китайската императорска династия Юан, управляваща Китай до 1368 г. Кубилай е четвъртият син на Толуй хан (вторият му син от Сорхагтани беки). Той наследява по-стария си брат Мунке като хаган през 1260 г., но трябва да победи по-младия си брат Арик Боке в Толуйската гражданска война, която продължава до 1264 г. Този епизод поставя началото на разединението на империята. Реалната власт на Кубилай е ограничена до Китай и Монголия, макар че като хаган той все още има влияние в Илханата и, в по-малка степен, в Златната орда.

През 1271 г. Кубилай основава династия Юан, която управлява днешни Монголия, Китай, Корея и някои съседни области и приема титлата китайски император. До 1279 г., силите на Юан преодоляват и последната съпротива на южната династия Сун и Кубилай става първият император некитаец, който завладява цял Китай. Той също е единствения монголски хан след 1260 г., който завлядява нови територии.[5] Монголската империя достига своето най-голямо териториално разширение при управлението на Кубилай хан. Ако се приеме Монголската империя по негово време като едно цяло, то царството му достига от Тихия океан до Черно море и от Сибир до днешен Афганистан – една пета от населената земна повърхност.




Тимур - известен още като Тамерлан или Тимур Ланг

Тимур ( 8 април 1336 – 18 февруари 1405), известен още като Тамерлан или Тимур Ланг (Тимур 1Куция, тъй като има вроден дефект на лявото стъпало), е владетел в Източна, Южна и Централна Азия през XIV в., основател на династията на Тимуридите, на Тимуридската империя, както и прапрадядо на Бабур, основателя на Моголската империя, просъществувала до 1857 година в Индия. Има значителна роля в историята на Средна, Южна и Западна Азия, както и на Кавказ, Поволжието и Русия.

Тимур е роден в тюрко-монголското племе Барлас, което владее Централна Азия по това време. Той е изключително противоречива и полемична личност в своето време и остава такава и до днес. Например, в енциклопедия Британика, Тимур е считан за тюркски завоевател, докато в индийската историография, на Тимур се набляга повече като на водач на тюрките-чагатаи. Стреми се да възстанови Монголската империя, но най-голямата му победа е срещу ислямизираната Златна орда. Чувства се много по-уютно в градска среда, отколкото в степите. Тимур се облича като ислямски воин (гази), но въпреки това войните, които води, имат значителен негативен ефект върху мюсюлмански държави като Османската империя. Той също така е и известен като покровител на изкуствата, въпреки че неговите войни често водели до големи разрушения.


Както показват откриването на гробницата Гур Емир (в Самарканд) и последвалото изучаване на погребания скелет от Михаил Герасимов (за което се смята, че принадлежи на Тимур), неговият ръст е 172 см. Тимур е бил силен, физически развит, като съвременниците му пишат за него: „Ако повечето воини могат да изтеглят тетивата до нивото на ключицата, Тимур я издърпва до ухото си.“. Косата му е светла, както при повечето от съплеменниците му.

Въпреки възрастта на Тимур, когато е погребан (на 69 години), неговият череп, както и скелета му, не притежават ярко изразени старчески черти. Наличието на големи части от зъбите, ясния релеф на костите, слабото наличие на остеофити, — всичко това говори по-скоро за силен и здрав човек,timur tamerlan чиято биологическата възраст не превишава 50 години. Масивността на здравите кости, силно развития им релеф и плътността им, ширината на плещите, обема на гръдния кош и относително високия ръст — всичко това дава право да се говори, че Тимур има изключително здраво телосложение. Силната му атлетична мускулатура вероятно се е отличавала донякъде със сухота на формите, дължаща се на живота във военните походи, с трудностите и лишенията им, почти постоянното пребиваване на седлото, което едва ли би могло да способства затлъстяване.

Особено отличие на Тимур и войниците му от другите мюсюлмани е било запазването на плитки на косата, според монголския обичай, както се вижда от някои илюстрирани ръкописи в Средна Азия от това време.

Междувременно, чрез проучване на древни тюркски статуи и изображения на тюрките от ръкописите от Афрасиаб, изследователите заключават, че те носят плитки още през 5-8 век.. Отварянето на гробницата и анализа на антрополозите, показват, че Тимур няма плитки.

„Косите на Тимур са гъсти, прави, със светлочервен цвят, с оттенъци на тъмно-кафяво или рижо.“. „Противно на приетия обичай на бръснене на главата, в момента на смъртта си, Тимур има сравнително дълга коса.“ (статията „Портрет на Тамерлан“ от M. Герасимов от книгата „Тамерлан“, издадена в Москва през 1992 г.). 

Тимур носи дълги мустаци. Както е изяснено, съществувало е правило, според което най-висшата военна класа може да носи мустаци, без да ги подстригва, и Тимур, в съответствие с това правило, не подстригва мустаците си над устната, и те висят свободно. „Неголямата гъста брада на Тимур има клиновидна форма. Космите ѝ са твърди, почти прави, дебели, ярко-кафяви (рижи) на цвят, със значително посивяване.“. На костите на левия крака са видни големи белези в областта на капачката на коляното, което съответства на даденото му прозвище „хром“.

Съвременникът и пленник на Тимур, Ибн Арабшах, който лично го познава от 1401 г., пише за владеенето му на езици: „Що се отнася до персийския, тюркския и монголския, той ги знае по-добре от всеки друг.“. Изследователят от университета в Принстън, Сват Соучек пише за Тимур в монографията си, че „Той е тюрк от племето барлас, монголско по име и произход, но на практика по това време тюркско. Родният език на Тимур е тюркския (чагагайски), макар че, може би владее до известна степен персийски благодарение на културната среда, в която живее. Той почти със сигурност не знае монголски, въпреки че монголските термини не са все още напълно изчезнали от документите и се срещат върху монетите.“.

Тимур - известен още като Тамерлан или Тимур Ланг

Тимур, означаващо желязо; 8 април 1336 – 18 февруари 1405), известен още като Тамерлан или Тимур Ланг (Тимур Куция, тъй като има вроден дефект на лявото стъпало), е владетел в Източна, Южна и Централна Азия през XIV в., основател на династията на Тимуридите, на Тимуридската империя, както и прапрадядо на Бабур, основателя на Моголската империя, просъществувала до 1857 година в Индия. Има значителна роля в историята на Средна, Южна и Западна Азия, както и на Кавказ, Поволжието и Русия.

Тимур е роден в тюрко-монголското племе Барлас, което владее Централна Азия по това време. Той е изключително противоречива и полемична личност в своето време и остава такава и до днес. Например, в енциклопедия Британика, Тимур е считан за тюркски завоевател, докато в индийската историография, на Тимур се набляга повече като на водач на тюрките-чагатаи. Стреми се да възстанови Монголската империя, но най-голямата му победа е срещу ислямизираната Златна орда. Чувства се много по-уютно в градска среда, отколкото в степите. Тимур се облича като ислямски воин (гази), но въпреки това войните, които води, имат значителен негативен ефект върху мюсюлмански държави като Османската империя. Той също така е и известен като покровител на изкуствата, въпреки че неговите войни често водели до големи разрушения.


Както показват откриването на гробницата Гур Емир (в Самарканд) и последвалото изучаване на погребания скелет от Михаил Герасимов (за което се смята, че принадлежи на Тимур), неговият ръст е 172 см. Тимур е бил силен, физически развит, като съвременниците му пишат за него: „Ако повечето воини могат да изтеглят тетивата до нивото на ключицата, Тимур я издърпва до ухото си.“. Косата му е светла, както при повечето от съплеменниците му.

Въпреки възрастта на Тимур, когато е погребан (на 69 години), неговият череп, както и скелета му, не притежават ярко изразени старчески черти. Наличието на големи части от зъбите, ясния релеф на костите, слабото наличие на остеофити, — всичко това говори по-скоро за силен и здрав човек, чиято биологическата възраст не превишава 50 години. Масивността на здравите кости, силно развития им релеф и плътността им, ширината на плещите, обема на гръдния кош и относително високия ръст — всичко това дава право да се говори, че Тимур има изключително здраво телосложение. Силната му атлетична мускулатура вероятно се е отличавала донякъде със сухота на формите, дължаща се на живота във военните походи, с трудностите и лишенията им, почти постоянното пребиваване на седлото, което едва ли би могло да способства затлъстяване.

Особено отличие на Тимур и войниците му от другите мюсюлмани е било запазването на плитки на косата, според монголския обичай, както се вижда от някои илюстрирани ръкописи в Средна Азия от това време.

Междувременно, чрез проучване на древни тюркски статуи и изображения на тюрките от ръкописите от Афрасиаб, изследователите заключават, че те носят плитки още през 5-8 век.. Отварянето на гробницата и анализа на антрополозите, показват, че Тимур няма плитки.

„Косите на Тимур са гъсти, прави, със светлочервен цвят, с оттенъци на тъмно-кафяво или рижо.“. „Противно на приетия обичай на бръснене на главата, в момента на смъртта си, Тимур има сравнително дълга коса.“ (статията „Портрет на Тамерлан“ от M. Герасимов от книгата „Тамерлан“, издадена в Москва през 1992 г.). 

Тимур носи дълги мустаци. Както е изяснено, съществувало е правило, според което най-висшата военна класа може да носи мустаци, без да ги подстригва, и Тимур, в съответствие с това правило, не подстригва мустаците си над устната, и те висят свободно. „Неголямата гъста брада на Тимур има клиновидна форма. Космите ѝ са твърди, почти прави, дебели, ярко-кафяви (рижи) на цвят, със значително посивяване.“. На костите на левия крака са видни големи белези в областта на капачката на коляното, което съответства на даденото му прозвище „хром“.

Съвременникът и пленник на Тимур, Ибн Арабшах, който лично го познава от 1401 г., пише за владеенето му на езици: „Що се отнася до персийския, тюркския и монголския, той ги знае по-добре от всеки друг.“. Изследователят от университета в Принстън, Сват Соучек пише за Тимур в монографията си, че „Той е тюрк от племето барлас, монголско по име и произход, но на практика по това време тюркско. Родният език на Тимур е тюркския (чагагайски), макар че, може би владее до известна степен персийски благодарение на културната среда, в която живее. Той почти със сигурност не знае монголски, въпреки че монголските термини не са все още напълно изчезнали от документите и се срещат върху монетите.“.

Тимур - Тамерлан е известен с победата си над Баязид І
http://politikata.net

Баязид І е може би една от най-омразните исторически фигури за всички българи. Това е варваринът, който е унищожил Второто българска царство и е изклал хиляди българи, други е потурчил и ислямизирал насила.

Разделял е деца от майките им, избивал е бащите им. Голяма част от българчетата е вкарал на неосъзната възраст в еничарския корпус на османската империя.

Битката при Ангора или битката при Анкара се води между войските на монголския завоевател Тимур /Тамерлан/ и на османския султан Баязид I на полето до Ангора (дн. Анкара, Турция) на 20 юли 1402 г. Тежкото поражение на турците и пленяването на Баязид от Тимур разтърсват Османската империя, но сърбите (които участват в битката като турски васали), българите, гърците и другите балкански народи не успяват да се възползват от възможността да премахнат османската заплаха за Европа.

Тимур е най-силният владетел на Централна Азия след Чингис хан. Той се издига от маловажно благородническо семейство и чрез упорити безспирни завоевания се опитва да възстанови Монголската империя.

През 1390 г. завладява Грузия и Азербайджан и стига до границите на Османската империя. БаязидTimur1 иска данък от едно малко емирство, заявило верността си към Тимур, и когато получава отказ, заплашва, че ще го нападне. Тимур тълкува това като обида към лично него и през 1400 г. разорява турския град Себаст (дн. Сивас, Турция). Конфликтът е кулминация на обидни писма, разменяни между двамата владетели в продължение на години. Когато Тимур нахлува в Анатолия от изток през 1402 г. Баязид тръгва с войските си да го пресрещне и достига Ангора, където научава, че монголската войска е видяна при Сивас на изток.

 

Баязид решава да напредне, за да защити узрялата реколта в района, но Тимур ловко заобикаля южния му фланг и обсажда Ангора. Той също използва агенти, които да се свържат с татарските конници на Баязид и да разпространяват раздор между тях и турците. Турците маршируват обратно под горещото анатолско слънце и намират враговете си на старото им лагерно място. Баязид решава да нападне.

Баязид разполага анадолските си войски отляво под командването на сина си Сюлейман. В центъра са еничарите под командването на султана и елитни спахии под командването на друг син, Мохамед. Десният фланг включва 20 000 сърби под командването на шурея на Баязид, сръбският деспот Стефан Лазаревич.

 

Монголците образуват три дивизии е резерв под командването на Тимур. Тимур изгражда валове и огради от колове като отбранителни съоръжения, а със започването на битката отрязва водния източник на Баязид, като отклонява р. Кюбюк в предварително подготвен резервоар близо до днешния гр. Кюбюк.Монголците притежават индийски слонове и войници, хвърлящи нафта, но те не се оказват особено ефективни. Турците имат катапулти, хвърлящи гръцки огън, но изглежда са изпреварили артилерийския си парк.

Битката започва с мащабно нападение от страна на турците, на което монголските конни стрелци отвръщат с облаци стрели. Сърбите удрят с тежката си конница леко въоръжените монголци, които удрят на бяг. На левия турски фланг обаче татарската конница в армията на Баязид се присъединява към Тимур и обкръжава бившите си съюзници. Те са привлечени от обещанието на агентите на Тимур за по-ниски данъци от тези, наложени от турците.

 

Монголската конница напада и заедно със страничния натиск от страна на татарите пречупва крилото на Сюлейман. Сърбите са обезкуражени, когато виждат анадолците да бягат и напускат полето. Баязид остава с еничарите си и запасните си спахии. Той убива мнозина с брадвата си. Войниците му обаче постепенно отстъпват и бягат.

 

В последния етап на битката при хълма Катал уморената и жадна турска войска е разгромена, въпреки че Баязид успява да избяга в близките планини с няколкостотин конници. Тимур обаче обгражда планините и залавя турския султан. Около 15 000 турци загиват, а много се предават.

Баязид е затворен в клетка и използван като столче за крака и за качване на кон от Тимур, а съпругата на Баязид Деспина Оливера Лазаревич е карана да служи гола на масата му.


Според Херодот - ,,Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са.,,

Като съюзници на Атила те са известни и като битугури! Съществува и точна географска връзка. Херодот описва много точно местоположението на будините (Херодот, ч. ІІ, С., 1990, с.15): „Преминеш ли река Танаис, вече не си в Скития. Първата област, на която попадаш, е на савроматите, които, като се започне от най-вътрешната част на езерото Меотида, обитават на север земите. ... Над тях (савроматите) втората област държат будините – страна, цялата в гъсти гори с всякакви дървета”.

Според Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос.”(История, ч.ІІ, с. 39; С., 1990). По-късният автор Помпоний Мел (І, 19.116) също пише:

„Будините населяват дървеният град Геланий.” 

От името на техния голям град Геланий (Гелон), будините са наречени още и гелани. Останките на град Гелон днес са разкрити на около 30 км източно от с. Малая Перещепина, гробното място на Кубрат. Счита се, че Гелон е първата и най-голяма столица на европейските сармати. Още по-интересно е, че в по-старата академична литература т.н. будини (гелани) се приемат като най-старото известно славянско племе.

Амиан Марцелин (кн.ХХХІ.2 и кн.ХVІІ, 5.1.) оставя съобщението, че към 358 г. геланите и хионитите (народ близък до геланите) сключили договор с персийския шах Шапур ІІ, а през 359 г. хионитският цар Грумбат (сравни с българския владетел бат Крум) заедно със Шапур ІІ обсаждат малоазиатския град Амида (днешния Диарбакър).

Свързването на утигурите (удини, будини) с по-ранните местни скито-сарматски племена се съгласува със съобщението на Прокопий Кесарийски от VІ в., според когото утигурите и кутригурите в миналото са били кимерийско племе, което в последствие се разделило на две.

Прокопий съобщава за легендарни синове Утигур и Кутригур на кимерийския цар, които разделили бащиното наследство и образували две племена - утигури и кутригури. В тази връзка стои и находката на българския възрожденски книгопродавец Хаджи Найден (вероятно от Пазарджик), който в първата половина на ХІХ век намира в един атонски манастир ръкопис и го предава на Г. С. Раковски. В ръкописа, издаден от Г. С. Раковски през 1865 г. в книгата си "Българска старина" има ценно сведение: българите са дошли в древността на Балканският полуостров от Черно море и Волга и „зваха се тамо Гимери и Кимери”. 6

 

Япония - странните хора

------------



Таблица на датировките на намерените археологически находки в България и ако те са верни, а според много световни учени те са дори по-ранни от сега установените дати, защото се явяват някой странности или тогава факти за две напълно и на съвсем различно ниво на цивилизация различни общности.

И според хипотезата за черноморски потоп, то в началото на Света са културите Хаманджия и Варна.

За ориентация:
Преддинастичният период в древен Египет e по времето на ІV хилядолетие преди Христа.

Шумерите се появяват в Двуречието около 3300-3200 години преди Христа.

Финикийците се заселват в тяхната Финикия (по родови предания идват откъм Черно море) в ІІІ хилядолетие преди Христа.

Израилтяните превземат Палестина през ХІІІ-ХІ век преди Христа.

На територията на Китай през ХVІ век преди Христа възниква първата историческа държава Шан-Ин.


----------------------

ЦАРСКИТЕ ФАМИЛИИ БЕЛЯЗАНИ С ГЕН НА СИНИТЕ ОЧИ:


ЗАЩО СА БИЛИ ПРИСВОЯВАНИ И УКРИВАЛИ ФАКТИТЕ ОТ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИТЕ?

Защо всички племена толкова са искали да си припишат рождеството, заслугите и постиженията наLichfieldGospelsEvangelist1Lichfield Gospels Evangelist царския народ? Само заради възможността да си  предадат повече важност? Този въпрос изисква специално внимание, но сега накратко ще отговорим - заради НАЙ-ЦЕННОТО и това е - БОЖЕСТВЕНИЯ ПРОИЗХОД  НА БЪЛГАРИТЕ!

Това, което им е давало властта и възможността, да облекат в достойнство и чест заграбените с измама и предателства царски инсигнии. Да прикрият  нисшия си произход и  да се нарекат властелини на света, присвоявайки си знанията, ученията, светилищата, писмеността на БОЖИЕТО ПЛЕМЕ. Така  всъщност са се надявали и на божие, свише покровителство, нещо, което в древността е било от особена важност и значение - всъщност от най-голямо  значение!


 

 

 

 

ТАЙНАТА НА БЪЛГАРСКИЯ "СИН ГЕН"

ЗА ОСОБЕНОСТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ГЕН

В мегаизследването на Американското дружество по генетика, което разчете човешкия геном, с данни за генни разселения от нашите земи, тръгващи от  Балканите преди хилядолетия бе констатирaно, че геномът на нашите съотечественици, кодиран с маркер ЕМ78-алфа, регистрира 21% от съвременниците ни  като потомци на етноси, живели по българските земи преди 7 800 години.

Ръководителят на Националната лаборатория по молекулярна патология към Медицинска академия София – проф. д-р Иво Кременски, ангажиран с българското  проучване, цитира следното:

”В голямото проучване на нашия геном беше открит генетичен маркер на 7 800 години, тръгнал от Балканите. Според официалните данни установи се, че  21% от населението на днешна България са потомци на хора, живели тук преди 7 800 години, Които със сигурност са част от коренното население на тези  земи”.

...При тракийските племена на дакомизийците, сапите и сепейците, полукълбата на човешкия мозък са работили по-добре, отколкото при представителите  на всички останали етноси.


ТОВА БЕШЕ САМО НАЧАЛОТО!

------------------

РУСОКОСИТЕ МЕРОВИНГИ, ПОТОМЦИ НА ИСУС ХРИСТОС И НОЙМеровинги

Меровингите, потомците на Исус Христос и Ной са потекло от тракийската Троя.

 

Кралете-чудотворци-Меровингите

Така наричали владетелите от династията на Меровингите. Между пети и седми век те владеят почти цялата територия на днешна Франция и  Германия.

Господството им съвпада с периода на крал Артур и е свързано с почти толкова легенди, колкото са разказани за Артур и магьосника Мерлин.

Според една от тях, загадъчният Меровей, дал името на династията, е получовек, полубожество. Дори името му говори за неговото чудотворно раждане и характер: в него са съчетани френските думи за „майка” и за „море”. Във вените му течела кръвта на владетеля на франките и на загадъчното морско същество квинотавър.

Как е изглеждал квинотавърът не знаем, но Меровей и другите владетели на династията бил надарени с какви ли не свръхестествени способности – смятало се, че са ясновидци и че могат да разговарят по телепатия със зверовете и природата. И видът им бил необикновен –

за дългите им златни коси също се разказвали предания. Подобно на библейския Самсон силата им се криела в косите и я губели веднага, щом някой решил да ги лиши от тях. Всъщност по време на управлението на Меровингите на кралете се гледало не като на царе в съвременния смисъл на думата, а като на пратеници на боговете.

 

Какво е било въздействието на тези богобелязани хора върху околните, можете да разберете от следния крайно интересен епизод:

Откъс от книгата "Светата кръв и светия граал" с уговорката за известна доза скептицизъм заради извеждане на преднамерени изводи и обслужващи неясни интереси факти.

" Династията на Меровингите води началото си от сикамбите, племе от старогерманския народ, известен с името франки. От V до VII в. Меровингите владеят почти цялата територия на днешна Франция и Германия. Тяхното господство съвпада с периода на Крал Артур — времето, за което са написани повечето рицарски романи за Свещения Граал.

... Почти липсва информация за произхода на Меровингите, чиято достоверност да може да бъде проверена. Самите те твърдят, че са потомци на Ной, който за тях е по-голям мъдрец дори от Мойсей — интересен възглед, застъпван отново след хилядолетие от европейските франкмасони.

Меровингите се представят и за преселници от древна Троя, което обяснява френски географски наименования като Троа и Париж*.

[* Авторите явно правят аналогия с Парис, сина на троянския цар, похитил Елена, чието име на меровинги1френски се пише еднакво е Париж. — Бел.ред.]


Историците от по-ново време, включително авторите на „Документите на Братството“, правят опит да докажат, че Меровингите идват от Древна Гърция и по-конкретно от областта Аркадия. Според „Документите“ предците на Меровингите са свързани с владетелите на Аркадия.

Някъде около началото на новата ера те се преселват на Дунав, сетне на Рейн и се установяват на територията на западните провинции на днешна Германия.
       
Въпросът, дали Меровингите са дошли от Троя или от Аркадия, представлява по-скоро научен интерес и няма смисъл да оспорваме едното или другото твърдение.

Според Омир в обсадата на Троя участват и мнозина аркадци. Някои от първите древногръцки историци смятат, че Троя е основана от преселници, дошли от Аркадия. Заслужава пътьом да отбележим, че в древна Аркадия мечката е свещено животно, тотем, покрай който се раждат различни тайнствени култове и заради който са правени ритуални жертвоприношения*.

[* _Carpenter._ Folktale, Fiction and Saga, p. 112.]


Всъщност наименованието „Аркадия“ идва от „аркадци“, тоест народа на мечката. ДревнитеLe pouvoir spirituel et le pouvoir temporelLe pouvoir spirituel et le pouvoir temporel аркадци твърдят, че са потомци на Аркад, богът покровител на техните земи, чието име също значи „мечка“. Според гръцката митология Аркад е син на Калисто, нимфа, свързана с богинята на лова Артемида и превърната от Зевс в съзвездие Голямата мечка.
   

... Най-малкото един съвременен медиевист смята, че Меровей е ходил в Рим и е предизвикал нещо като сензация. Запазил се е писмен паметник, според който един предводител на франките наистина е посетил Рим и е смаял всички с царствената си осанка и развятата си руса коса.
   
През 448 г. в Турне синът на този първи Меровей, който носи същото име, е обявен за крал на Dagobert1аDagobertфранките и остава на престола до 458 г., когато умира. Той сигурно е първият официален крал на франките като обединен народ. Вероятно заради този факт, а може би и заради онова, което легендарното му двойно потекло символизира, той поставя началото на династия, наричана още през онова време Меровинги.
   
При управлението на неговите наследници кралството на франките процъфтява. Те не са някакви недодялани диваци, каквито сме склонни да си ги представяме. Обратното, в много отношения тяхната култура може да бъде сравнявана с „високоцивилизована“ Византия. Насърчавана е образоваността дори сред обикновените хора. По време на Меровингите начетеността с много по-голяма, отколкото след петстотин години.


...Натъкнахме, се на множество загадки около произхода на Меровингите. Обикновено си представяме династиите като управляваща фамилия или род, не просто наследила друга фамилия или род, но всъщност изместила и детронирала своите предходници. Иначе казано, най-често смятаме, че династиите се зараждат след някой foto-004апреврат, довел до отмирането на предишната управляваща династия.

...В случая с Меровингите обаче няма такъв рязък или насилствен преход, няма узурпация, детрониране и унищожаване на предишните владетели. Обратното, знатният род, наричан Меровинги, явно и преди е управлявал франките. Те са законни монарси, признати от всички. Един от тях обаче явно се откроява толкова много, че дава името си на цялата династия.

Този владетел е обвит в такава загадъчност, че човек не може да каже къде свършват историческите факти и къде започват легендите. Меровей (Меровех или Меровеус) е останал в историята като получовек, полубожество, достойно за древните мигове. Дори името му говори за неговото чудотворно раждане и характер: в него са съчетани френската дума за „майка“ и латинските и френските думи за „море“.

...При всички положения благодарение на двойното си потекло Меровей според легендата е надарен с какви ли не свръхестествени способности.

Каквато и да е историческата истина зад преданието, династията на Меровингите е обвеяна с аурата на магията, на вещерството и свръхестественото.

 

Според устната традиция монарсите Меровинги са окултисти и алхимици, посветени са в тайните науки, прилагат езотеричните си умения — накъсо, те са достойни съперници на легендарния Мерлин, датиращ горе-долу от същото време. Често са наричани кралете вещери или кралете чудотворци. Чрез някакво чудодейно качество на кръвта си лекували с мануалотерапия, а според някои сведения пискюлите, с които са поръбени наметките им, церят като с вълшебна пръчица какви ли не болести.

Смята се, че Меровингите са ясновидци и са можели да разговарят по телепатия със зверовете и Русият Христос1Русият Христосприродата, че са носели на вратовете си огърлици със силно чудодейно действие. Според легендите кралете от династията били омагьосани с тайна магия, предпазваща ги от неприятности и носеща им пословично дълголетие.
   

... Често са наричани и Дългокосите крале. Подобно на Самсон от Стария завет не се подстригват. Както при Самсон, и при тях се смята, че в косата им е тяхната vertu*, същината и тайната на силата им. Откъдето и да идва това поверие за косата на Меровингите и силата, скрита в нея, то явно е взимано съвсем насериозно, защото дори през 754 г., когато Хилдерих III е свален от престола и е хвърлен в тъмница, папата издава изрична заповед той да бъде подстриган.

[* Доблест (фр.). — Бел.ред.]
   

Каквито и небивалици да има в преданията за династията, те явно се основават на конкретни факти, на славата, с която Меровингите се ползват по време на управлението си. Всъщност на тях се гледа не като на царе в съвременния смисъл на думата. Те са възприемани като царе свещеници, като въплъщение на божественото начало, накъсо, донякъде като древноегипетските фараони. 81743

Не просто управляват по Божия милост. Обратното, сякаш олицетворяват от плът и кръв тази милост, нещо, обикновено приписвано единствено на Исус. Извършват ритуали, каквито правят по-скоро жреците, отколкото царете. Намерени са черепите на някои Меровинги с ритуален отвор или разрез върху темето.

Подобни разрези ще видите върху черепите на първите лами в Тибет — в ранния будизъм се смята, че през този отвор при смърт душата напуска тялото и че пак през него се осъществява пряка връзка с божественото. Имаме всички основания да смятаме, че тонзурата* също се е съхранила още от времето на Меровингите.
   
[* Обръснато място върху темето на католически духовник. — Бел.ред.]


... През 1653 г. в Ардените е открита гробница на династията от огромно значение — гробницата на крал Хилдерих I, син на Меровей и баща на Хлодвиг, най-известния и влиятелен владетел измежду Меровингите. В гробницата са намерени оръжие, скъпоценности и кралска корона и скиптър, каквито е естествено да има при тленните останки на монарх. Открити са обаче и предмети, свързвани не толкова с царете, колкото с магьосниците, вещерите и гадателите: разчленен череп на кон, излята от злато бивtroy-movie-wallpaper-41 copyРусокосият Ахилолска глава и кристална топка*.
    Malala Bulgari1
[* _Cochet._ Le tombeau de Childeric Ier. Dumas. Le tombeau de Cilderic.]
   


-------------------------


РУСОКОСИЯТ АХИЛ


"Илида" двадесет и трета песен, 117-157

"Тук Ахил бързоног и божествен намисли друго: малко
встрани се запря и отряза косите си руси: буйни
ги беше оставил отдавна за бога Сперхея"

Вече е доказано, че Ахил е българин от тракийското племе на мирмидоните. Доказателства за това могат да се намерят и в "Одисеята" на Омир, където Ахил е записан като син на мирмидонския цар Пелей и ТетидаAkhilleus Patroklo1Akhilleus_Patroklos_Antikensammlung_Berlin_Ахил превързва Патрокъл (такава сцена в „Илиада“ няма, така че по всяка вероятност, тя е от Киприя)

 

"Бе я изпратила тук белоръката Хера богиня,пазеща двамата с обич сърдечна и грижа еднаква.


Спря зад Ахила Атина, докосна косите му руси, видима само за него, за другите беше незрима."

Първа песен на „Илиада“

 

Йоан Малла пише в "Хронография" за войската на Ахил "И така споменатият Ахил заминал заедно с Артидите, като водел своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидонци (мирмидони, както е по-правилно да се превежда) а сега българи."

 

Според Овидий в "Метаморфози": При завръщането от Троя сянката на Ахил пожелава на тракийския бряг да й се принесе в жертва дъщерята на последния цар на Троя Поликсена, която някога трябвало да му стане жена.


--------------------

 Кои са синеоките будини?
Според Херодот - ,,Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са.,,

Съвременният български изследовател Кирил Милчев обосновано свързва утигурите с по-ранните племена от този район, т.н. будини (видини).

Фонетически връзката е безпроблемна: БУДИНИ – ВИДИНИ – УДИНИ – УТИ - УТИГУРИ. Като съюзници на Атила те са известни и като битугури!
Съществува и точна географска връзка. Херодот описва много точно местоположението на будините (Херодот, ч. ІІ, С., 1990, с.15): „Преминеш ли река Танаис, вече не си в Скития. Първата област, на която попадаш, е на савроматите, които, като се започне от най-вътрешната част на езерото Меотида, обитават на север земите. ... Над тях (савроматите) втората област държат будините – страна, цялата в гъсти гори с всякакви дървета”.

Според Херодот: ”Будините са голям и многоброен народ, очите на всички са съвсем сини, рижи са. У тях има един град, построен от дърво, името му е Геланос.”(История, ч.ІІ, с. 39; С., 1990).

По-късният автор Помпоний Мел (І, 19.116) също пише: „Будините населяват дървеният град Геланий.”  От името на техния голям град Геланий (Гелон), будините са наречени още и гелани.

Останките на град Гелон днес са разкрити на около 30 км източно от с. Малая Перещепина, гробното място на Кубрат. Счита се, че Гелон е първата и най-голяма столица на европейските сармати. Още по-интересно е, че в по-старата академична литература т.н. будини (гелани) се приемат като най-старото известно славянско племе.

Амиан Марцелин (кн.ХХХІ.2 и кн.ХVІІ, 5.1.) оставя съобщението, че към 358 г. геланите и хионитите (народ близък до геланите) сключили договор с персийския шах Шапур ІІ, а през 359 г. хионитският цар Грумбат (сравни с българския владетел бат Крум) заедно със Шапур ІІ обсаждат малоазиатския град Амида (днешния Диарбакър).

Свързването на утигурите (удини, будини) с по-ранните местни скито-сарматски племена се съгласува със съобщението на Прокопий Кесарийски от VІ в., според когото утигурите и кутригурите в миналото са били кимерийско племе, което в последствие се разделило на две.

Прокопий съобщава за легендарни синове Утигур и Кутригур на кимерийския цар, които разделили бащиното наследство и образували две племена - утигури и кутригури. В тази връзка стои и находката на българския възрожденски книгопродавец Хаджи Найден (вероятно от Пазарджик), който в първата половина на ХІХ век намира в един атонски манастир ръкопис и го предава на Г. С. Раковски.

В ръкописа, издаден от Г. С. Раковски през 1865 г. в книгата си "Българска старина" има ценно сведение: българите са дошли в древността на Балканският полуостров от Черно море и Волга и „зваха се тамо Гимери и Кимери”.

 

----------------------------
Alexander мРус и синеок Александър Македонски - такива са външните белези на великия пълководец

СИНЕООКИЯТ И ЗЕЛЕНООК АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ

 

Тази тема е в съкратен вид и ще бъде публикувана в следващи издания на ydara.com

Докато Скопие и Атина спорят за произхода на древния пълководец, ние смирено ще положим тук една негова характеристика на външния му вид - разноцветните му очи, което пък освен други подробности от житието му показват  древен тракийски корен.

 

Смята се, че Александър се ражда през 356 г. в царския палат на македонския владетел Филип II и царица Олимпия в столицата Пела. За образованието на Александър се грижи самият Аристотел, а според легендата бил белязан отАлександър Македонски 2 съдбата - цветът на очите му бил различен, едното - синьо, другото - зелено(има твърдения и за кафяво)

 Според една от легендите той от малък  се увлича по епическата поема на Омир „Илиада“(за която вече е доказано, че описва тракийската история) и иска да подражава на своя любим герой - непобедимия воин и полубог Ахил (българин от племето на мирмидонците)

Александър македонски се жени за бактрийската принцеса Роксана. Името на последната означава малка звезда, а баща й бил бактрийският владетел Оксиарт, стар враг на Александър. Според летописите още щом я зърнал, пълководецът веднага се влюбил в нея. С меча си разрязал хляба, обичай, с който узбеките отбелязват годежа и днес.

 

Роксана остава неговата първа жена и царица до края на живота му. Само тя, в напреднала бременност, имала право да бъде по времето на смъртта на Александър във Вавилон Александър Македонски 3Кадър от филма за Александър Македонски през 323 пр.н.е.

 

Относно произходът на бащата на Александър Македонски, Филип:

В цитираното в библиотека писмо „ОПАСНА ЕПИДЕМИЯ ОТ ИСТОРИЧЕСКИ РЕВИЗИОНИЗЪМ” подписано от 347 учени от цял свят се казва следното:

”Бащата на Александър, Филип, е победил няколко пъти в конните състезания в Олимпия и Делфи, двете най-големи светилища в Древна Гърция, където не-гърците не са били допускани да се състезават. Още по-значим факт - Филип е бил назначен да ръководи провеждането на Питийски игри в Делфи през 346 г. пр. Хр. С други думи, бащата на Александър Велики и неговите предци са били чисти гърци. Гръцки е и езикът, използван от Демостен и неговата делегация от Атина, когато посещават Филип, също в 346 г. пр. Хр”
…..и нито дума, че Филип Втори не е знаел елински/гръцки/ език!!!

Филип Втори е завоевател и няма как да му забранят да участва в Олимпийски игри.

Тракийски царе също са участвали в Олимпийски игри и са ставали почетни граждани на Атина. Явно е правено изключение за велики личности и не-гърци са можели да участват на тези игри.
Но по интересното е какво казва за Филип Втори Македонски по горе цитирания Демостен в прочутите си „Филипики”: -"Недостоен македонец е! Не знае елински?! Дивак и варварин"!?

Следователно тези 347 учени от цял свят би трябвало да знаят, че Филип Втори Македонски не знае елински език и по никакъв начин не може да бъде елин/грък/ т.к. неговият майчин език не е елински. Филип Втори е от друг народ, живее в земята на Едоните и говори на език различен от този на елините. Неговият син Александър Македонски също не е знаел елински език. Александър Велики научава международния тогава елинския език едва от своя учител Аристотел.

В 4-ти век пр.н.е. според елините, този който не е знаел международния тогава елински език е бил „дивак и варварин”. Може би елинския език в древността е станал международен заради кръстопътното положение на Елада в Средиземно море.


А днес в обединена Европа, ако не знаеш английски език просто не можеш да комуникираш с хората от другите държави. Нищо ново!


Но това, че знаеш елински език по никакъв начин не те прави Елин. И също, ако знаеш английски език, това по никакъв начин не те прави англичанин!

Така, че Филип Втори и сина му Александър Велики дори и да са научили елински език никога не са били елини.

 

От друга страна нека не забравяме, че майката на Александър Велики е от тракийското племе беси. Така че, в кръвта си Александър е половин родопчанин и половин едонец!.. И още нещо важно – защо Александър Велики е ходил до Перперек да му предсказват бъдещето, а не е отишъл до Делфи?


Ето един цитат от статия на Емил Митков Захариев:

„Според това, което казва ХЕРРОДОТ/по половина трак и елин/ : " Траките и родствените на тях Скити, ВТОРИ ПО ЧИСЛЕНОСТ СЛЕД ИНДИЙЦИТЕ......." Та Траките били с висока материална и духовна култура и почти половината Богове в елинският пантеон са Тракийски, около 30% египетски и останалите ЕЛИНСКИ?!?

Няколко века след ХЕРРОДОТ, Демостен се провиква в прочутите си филипики, срещу ФИЛИП Втори и неговите поддръжници в Л/А ТИНА : "Недостоен македонец е! Не знае елински?! Дивак и Варварин" ?!? Сина му Александър Трети Велики е Първият Македонски Цар, който благодарение на АРИЙ+СТО+ТЕЛЕС научава елински. По повод на езика Георги Раковски в том 4-ти отбелязва, че специално за елинските наемници от 3000 души Александър се обръщал към тях на елински?!? И пита този Раковски : "На какъв език е говорил Александър на останалите федерати от Тракия?!?" И отговаря, че на същия език, на който са говорели македонците?!?„

Откъс от статията:
„Разсипаната ИСТО+ОРИА на БОЛГ+АРИА!
На Емил Митков Захариев

Тук възниква въпросът - Каква е историческата истина!? и Кой краде от историята!?

 

Ето какво е писал Херодот в неговата „История”.

„/Х.,1, 65/ - 1 When he heard these verses, Croesus was pleased with them above all, for he thought that a mule would never be king of the Medes instead of a man, and therefore that he and his posterity would never lose his empire. Then he sought very carefully to discover who the mightiest of the Greeks were, whom he should make his friends. 2 He found by inquiry that the chief peoples were the Lacedaemonians among those of Doric, and the Athenians among those of Ionic stock. These races, Ionian and Dorian, were the foremost in ancient time, the first a Pelasgian and the second a Hellenic people. The Pelasgian race has never yet left its home; the Hellenic has wandered often and far. 3 For in the days of king Deucalion it inhabited the land of Phthia, then the country called Histiaean, under Ossa and Olympus, in the time of Dorus son of Hellen; driven from this Histiaean country by the Cadmeans, it settled about Pindus in the territory called Macedonian; from there again it migrated to Dryopia, and at last came from Dryopia into the Peloponnese, where it took the name of Dorian. 2.../


...Лакедемонците и Атиняните са на първо място, първите между Дорийците, вторите измежду Ионийците. Тези две нации, Ионийската и Дорийската в действителност са били най-известните преди, едната бидейки пеласгийска, другата елинска. Първата никога не е напуснала и излязла от своята територия, а втората сменила често местоположението си. Елините в действителност са живяли първо във Фтиотида (?) при царуването на Девкалион, а при това на Дорис, син на Елен, страната наречена Хистиотида, в подножието на върховете Оса и Олимп. Изгонени от там от Кадмейците, те се установяват в подножието на Пинд и биват наречени Македонци. От там преминават в Дриопида, после в Пелопонес, където са наречени Дорийци.”

Херодот в прав текст пише, че елините, когато ги прогонват траките кадмейци от Олимп се установяват в подножието на планинския масив Пинд /Пиндос/, но тогава същите се наричат македонци. Те пък, когато напускат подножието и отиват на полуостров Пелопонес, вече се казват дорийци.


Но най-важното в текста е, че йонийците всъщност са траките пеласги!
Така че, занапред, когато срещнем твърдения от рода на „йонииците са гърци” трябва да знаем, че това е огромна лъжа, защото йонийците не са гърци, а са траки пеласги!!!

Текстът на Херодот е просто изумителен, защото много ОБЯСНЯВА МНОГО неща

А Йоанис Фиданакис пише, че преди потопа елините са се наричали ПЕЛАЗГИ
http://www.globalpolitician.com/25029-greece

Firstly, before getting in-depth we must remember that the ancient Hellenes did not call themselves Hellenes. Before the deluge of Deukalion they were actually called Pelsagians. The collective conscious of being a Hellene was a slow evolution out of the Pelsagi. The term Hellene before the time of Homer was nothing more then a tribe in Thessalik Phthia, the tribe of Achilles. The word Hellas was not officially used until Alexander the Great, in his declaration against the Persians, which began the campaign to liberate the Hellenic city-states in Asia Minor and get revenge for the burning of Athens years before.

С други думи, преди потопа е имало пелазги. (Потопът на Черно море засега се датира различно от около 5600 пр.н.е., но има известна вероятност да е и 3600 пр.н.е.)

 РИМ И РИМСКАТА ИМПЕРИЯ

Българите, които управляваха свещения Рим и римската империя

 

 Тракийци са управлявали Свещената римска империя!

 

Максимин Тракиецът, Галериий, Максимин Дая, Ветран, Констанций I, Константин Велики, Лициний, Justinian-Roman-Emperor-482-AD--14-November-565-ADJustinian-Roman-Emperor-482-AD--14-November-565-ADЮлиан Апостат (Отстъпникът), Маркиан, Клавдий Готски, Квинтил, Йовиан, Клавдий II Готски(?), Флавий Клавдий Йовиан, Лъв I Тракиец - Лъв Бес, или Лъв Велики, Юстиниан Велики, Диоклециан, Анастасий, Исаврийците Зенон, Лъв ІІІ Исавриец, Константин Копроним, Лъв ІV, Константин VІ и др.

След Константин Велики идват неговите синове Константин IІ, Констанций II, Констанс І. Последвани са от техния роднина тракиеца Юлиан, а също и от траките Йовиан, Валентиан, Валент, Маркиан, Лъв ІІ, Юстин І, Юстин ІІ, Тиберий ІІ, Фока и др.

Максимин Тракиецът, Лъв весът, Константин велики и останалите трако-илирийски императори konstantin velikiТракиецът Константин Великидостигат до престола благодарение на изключителните си качества като военоначалници. Не случайно Юстиниян пише в Aутентикa -“ Tова е важно и всекимо известно, че ако някой спомене boxshot malka bez nadpicимето Tракия, веднага щом думите излетят от устните му, слушащия осъзнава благододните качества на този народ – невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакав начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождени в кръвта си .’’

 Някои императори от тракийски произход са действали в ущърб на своите сънародници, но за сметка на това други за защитавали интересите на народа, от който са произлизали. Г. Сотиров цитира Кодин, който пише, че Константин Велики построил четири града, а именно Перстлаба, Плискуба, Констанция,  и Дристра. Според Сотиров това са Преслав, Плиска, Констанца и Дръстър-Силистра. Понеже освен Констанца ( по името на императора) останалите три имат обяснение на български, то явно Константин Велики е искал да се отблагодари на българи.

 Много от крепостите изградени по времето на Юстиниан също носят български имена. Тулеус ( тулъ-колчан), Ракуле (ракла), Дебре ( дебри), Водас ( вода), Бисдина ( бездна), Беледина ( бледна),  Тамонбари ( тъмна бара), Ездикея ( ездаческа), Бредас ( брести- бродя), Беластура ( бела страна)...

 
Нашите деди дават не само императори на Римската империя, но и знаменити военоначалници. Това49296416 malka са Аспар, Велизарий и роденият в Силистра Аеций, наречен още последниятRoman fresco fragment depicting a face1Roman fresco fragment depicting a face, from Solunto, Sicily. Date unknown, Archaeological Museum, Solunto, Sicily. римлянин. Пълководците от тракийски произход извършват невероятни подвизи и дори печелят уважението и срахопочитанието на противниците си.

 
Тези факти са били дълги години премълчавани от нашите учени. А колко лесно можеше да се покаже на цял свят, че не сме татаро-монголи, а наследници на народ създаващ свои и управляващ дори и чужди империи. Можеше да сме най-уважавания народ на Европа, ако беше уповестено, че Прокопий нарича дедите ни - римляните от Тракия, че благодарение на Константин Велики Европа става средище на Християнството, че от земите на българите изват хората ковали древната история...

 

 

 

 

 

 

 

"БРОНЗОВИТЕ ВОЙНИ" НАМЕРЕНИ КРАЙ БРЕГА НА РЕДЖО ДИ КАЛАБРИЯ, ИТАЛИЯ

 

 

 МАЛА АЗИЯ

Виж и "Неудобните исторически истини - древните български царства в днешна Турция"

Мозаечният музей в Газиантеп - Зеугма (Gaziantep - Zeugma)

Зеугма е античен град от царство Комагена, намиращ се в съвременния град Низип (Nizip), на 45 км. Tethys AntakyaMuseumТетус е с красиви сини очи и руси къдрици, точно както са били описвани бялото племе на траките/ Tethys AntakyaMuseum Turkey-Roman mosaic of Tethys from Antioch, Turkeyот Газиантеп. Зеугма е интересна със своите римски вили и техните подове, украсени с мозайки.

В тези мозайки ще видите русите богове и белите "гърци".

 

 

НИГДЕ, ТУРЦИЯ

 Музеят в Нигде има забележителени експонати - 17 мумии намерени в църквата Canl, в областта Мумията в музеят на гр. Нигде1Мумията с руси коси в музеят на гр. НигдеАксарий, в долината на Ихлараи и датирани на възраст от X век, но най-оздачаващата е мумията в музеят на гр. Нигде на русокоса монахиня, мумифицирано по непозната до сега технология, различна от египетската.


"В X веке султан Алаеддин основал цитадель, которая сегодня и является главным историческим памятником города. Она была восстановлена Исак-пашой в 1470 году и в таком виде дошла до наших дней, правда заметно пострадавшей от времени. Южнее её возвышается мечеть Алаеддина (1203 г.) с необычным "полосатым" фасадом, а ниже её тянется Бедестен - крытая улица-рынок, столь характерная для южных турецких городов (большинство домов здесь относятся к XVI-XVII вв.).

Напротив, у самого подножия крепостного холма, возвышается мечеть Сенгур-Бей (XIV в.), которую из-за особенностей отделки нередко называют "готической". А в другом конце улицы Nalbantlar Onuat можно обнаружить медресе сельджукского периода с открытым внутренним двором и беломраморной дверью (здесь в настоящее время размещается филиал Университета Нигде). Поблизости лежит неплохой Музей Нигде (открыт с четверга по воскресенье с 8.00 до 12.00 и с 13.00 до 17.00, вход - 3 TRY) с обширной исторической и археологической коллекцией.Музеят в гр. Нигде
Вокруг города

В 6 км к востоку от города расположен монастырь и церковь Эски-Гюмюслер (открыты ежедневно: летом - с 9.00 до 12.00 и с 13.30 до 18.30, зимой - с 8.00 до 12.30 и с 13.30 до 17.30, вход - 2 TRY), окруженные вишневыми садами.Музеят в гр. Нигде Комплекс был основан ориентировочно в VI-IX веках, но неоднократно разрушался и был вновь открыт после реставрации лишь в 1963 году. Он имеет заслуженную репутацию одного из самых живописных христианских монастырей страны с прекрасными фресками, многие из которых буквально чудом избежали уничтожения. Удивительно, но в отличие от многих других примеров христианской живописи, здесь даже лица на фресках совершенно не повреждены, что позволяет считать этот комплекс одним из самых ярких примеров византийской живописи в Каппадокии."


 


Българите са най-древното население на Балканския полуостров
http://georgi-nz.blogspot.com/2007/12/blog-post_2879.html

Търсенето на синтез между Хунорската и Тракийската теория за етногенезиса на българите не е Изображение на хун от Ноин Ула  МонголияИзображение на хун от Ноин Ула Монголиянасочено само към миналото. Целта на този ситнез е да се докаже, че въпреки големите миграции на древния български народ, именно Балканска България е нашата “Земя завинаги”, нашата “Обетована земя”. Именно днешна България е нашата прадревна люлка, която напуснахме в зората на човешката история и към която се завърнахме преди хилядолетие и половина.


Следва да се има предвид, че предлаганият синтез би изглеждал абсурден, ако се приеме, че в периода IV-VI в. “хунори” е идентично по значение на “хуни”. Редица исторически данни подсказват, че в едни по-широки етногеографски рамки терминът “хунори” не е идентичен с “хуни”, а обозначава група от повече или по-малко сродни като бит, раса и материални култура европеидни народи, населяващи огромното пространство от река Сър-Даря до езерото Байкал. В този етногеографски контекст българите също са хунори.


Съгласно някои сведения първата поява на българите в Източна Европа може да се обвърже с появата на кимерийците през VIII в. пр. Хр. Такива податки има в “Зографска Българска история” (XVIII в.), у Ербело дьо Моленвил, Жозеф дьо Гин, Димитър Хоматиян и дори в “Джагфар Тарихъ”.

Според едно от мненията дошлите от изток кимерийци етнически са били близки до траките. А според друго Зографско четвероевангелиемнение – до иранците. Установили се в Приазовието, Прикубанието и по долното течение на р. Дон, кимерийци и българи влизат в контакт със завареното тракийско население.

От района на Северното Причерноморие кимерийски вълни, в състава на които е имало и българи, стигат до Мала Азия, Балканите и дори до Испания, а оттам и до Ирландия (известните от ирландските саги “Фир Болг” – народът на Бог), известен с това, че той донася на Британските острови ритуала за влизане в битка с тъпани и... гайди.

Една трако-кимерийска група се установява и в днешен Азърбайджан. Вероятно именно появата на Балканите по това време на древни български преселници е основата на сведения от собствено българската средновековна историческа традиция, използвани от йеросхимонах Спиридон, поп Йовчо Попниколов и от неизвестния автор на Зографска Българска история, които пишат за български царе на Балканите още в началото на I хилядолетие пр. Хр.


Тези теории всъщност се допълват взаимно в светлината на последните изследвания.

Тезите на Петър Добрев за Памир, хунската на Съселов и този на д-р Ганчо Ценов, както и на Петър ДобревПроф. Петър Добрев“забравения” Г. С. Раковски (вж. т. 4 от съчиненията му) за автохтонността се оказват различни части от пъзела на Древна България.


Свързващото звено между тях са откритите мумии в Такла маман, датирани на 3-4 хиляди години. От двата филма, които бяха излъчени по National Geographic Chanal, посветени на експедициите, правени в последните няколко години от проф. Виктор Майер – експерт по Изтока и древна китайска история, се установява, че:

– мумиите са бели европеиди с ръст 170-180 см;

– от селскостопанския инвентар, намерен там, цветовете и тъканите са идентични с ирландски и шотландски мотиви (според Майер), но човек се изумява при вида на “родопското” одеяло и др. тъкани, характерни за България;

– в колчаните на двойнореверзивния лък със стрели са открити трите вида срели, характерни за траки, скити, бели хуни и българи – ловна, бойна и бронебойни – т.нар. тривърхи или трипери (описани от Омир в “Илиада”);

– мумиите са облечени с тъкани и дрехи от овча вълна и обработена кожа и обути в кожени ботуши, характерни за българите. Освен това Херодот описва траките като “хипемолгии – пиещи конско проф.Балардпроф.Балардмляко” – това е известно и за българите;

– ДНК-анализът на коса, изследван от проф. Паоло Франкалаци от университета в Сардиния, доказват категорично: мумиите са от кавказко-причерноморския расов тип европеиди (а това са траки, скити, бели (царски) хуни и... българите);

– прическите при аристокрацията на траките са удивително идентични с тези на древните българи – бръсната глава и пусната дълга коса, сплетена в три плитки отзад, както и т.нар. чембас, както и ритуалът с черепите-чаши, засвидетелстван от хронисти при траките и скитите;

– проф. Майер посочва района на серевното Причерноморие (съвпада удивително с картите на Стара Велика България), за района на който са тръгнали 2 хил. г. пр. Хр. “белите номади” и които според него са донесли опитомения кон в Китай, (най-старият опитомен кон е открит в района на Северното Причерноморие и е датиран на 5500 години), както и медицинските умения ;

– проф. Майер прилага като доказателство древен китайски трактат, в който се описва оперативна техника на корема, в която завършва и информацията, че това е дошла в Китай от Запад и от “белите номади”;

– открити са десетки градове от печени тухли, населявани от т.нар. бели номади, но засега китайските власти дават много оскъдна информация в тази посока и трудно допускат изследователи в много райони;

 

– според Виктор Майер това са хората, които преди Троянската война са мигрирали на Изток и следViktor-Mayer-Schönberger1Viktor-Mayer-Schönberger 2000 години, след промяна в климата, водените войни с китайците са обратно изтласкани на Запад (под известното ни т.нар. Велико преселение на народите, неправилно обозначено от съвременната наука). Това според него са хората от т.нар. Тохарска култура от Такла макан. Но никой от западните и нашите историци не е видял, че етимологически името тохари се извежда лесно от древнобългарски, а именно: тох – петел + ари – наставката за мн. число у българите, т.е. петлите, петльовците – Болг-ари, тох-ари.



На фона на откритията за “потопа” в Черно море преди 7500 г., доказан от американския учен проф. Баларт (по този повод е издадена книгата “Ноевия потоп” от Питман и Райън), Варненският халколитен некропол с най-старото злато в света (6500 г. пр. Хр.), а и това, че най-старата писменост досега в света е открита по нашите земи (Градешница, 8000 години), допълнено и от откритата кленописна плочка от Шумер, показваща, че шумерите идват от Запад, т.е. от района на Причерноморието и Балканския полуостров.

От само себе си се оформя тезата, че българите са старо население на Балканите и Причерноморието, като части от тях са мигрирали в различни исторически периоди, едни са останали на място, други са се върнали от Изток...

Проф. Райън вляво Костантин Щерев вдясно и Христо СмоленовПроф. Райън вляво Костантин Щерев вдясно и Христо Смоленов
Освен това е безспорен факт, че от Тихия до Атлантическия океан е пълно с български топоними – езеро Байкал, река Дуло край Уланбатор, езерото Балх(к)аш, връх Хан Тенгри в Северозападен Тян Шан, Бух(г)ара, Балкан, Алпи, планинската верига Бух(г)ара в Пиринеите, названията на стоки, като българска пшеница, най-качественият юфт и досега в Казахстан се нарича “булгар”, българският филигран, известен в Иран като “муза-и-булгар”, ястието “булгур”, музикалният инструмент “булгарина”, областта Сакар в Египет (у нас Сакар планина), проход Шипки в Тибет – проход Шипка в България, Ищар във Вавилон, Истар-Истър в България и пр.



Нашата историческа наука е все още в дълг към българската история и ние само начертаваме посоките, в които тези доказателства ни отвеждат.

 

M.Боуо

 Публикувана:

2013-11-03 13:44:37

 bulgaria

 

В България за първи път сайтът на ydara.com обърна внимание и преведе статията относно изследването на университета в Копенхаген върху гена ОСА2, което гласи, че всички хора имащи сини очи (и тези, при които рецесивният ген е преминал в доминантен т.е. цветът на очите им е станал отново черен или кафяв ) произхождат от един прародител.

 

Това изумително генетично откритие положи основите на няколко наши статии, в които ние разглеждаме това изследване от гледна точка на историята и показваме, че това е още едно доказателство за древното преселение на народите от бреговете на Черно море към вътрешността на Европа, а и целия свят. Тези наши изследвания и изводи се появиха за първи път през 2013 година и са първите в света, които обърнаха внимание на връзката на гена ОСА2 с праисторическото движение на древните хора.

 

Публикуваме серия от статии с  изводи все още плахо приемани от българските читатели и без никакво от учените. Това изследване е част от книга предстояща да излезе на българския пазар.

 

 

 

ЛИТЕРАТУРА:
Стоянов, В. Българският етноним в светлината на една еволюционна теория. Авитохол. Бр. 8, 1997
Иванов, И. Т. Върху народностното име и религията на прабългарите. Авитохол. Бр. 27, стр. 22-29. 2004 год.
Иванов, И. Т. По пътя на българския етноним", Изд. Алфамаркет, Стара Загора, 2005
Иванов, И. Т. Научна конференция "Българската държавност в Европа навечерието на своя 20-ти век", София, аулата на Софийски университет, 18-20 март

2005 год.
Голийски, П. В кн.: Зиези, от който са Българите. Предхристиянска и предмюсюлманска религия и митология. ТАНГРА ТанНакРа ИК. София. 2003.
Петър Голийски.  Българите и техният дълъг път от Тян Шан до Европа. Българска наука. Бр. 30. Изд. Българска наука. Октомври 2010. С. 42 – 4
Йордан Йорданов
Димитър Ганев
1. Джемшид Сайяр. В кн.: Култура и литература на древен Иран. стр. 23
3.Рашо Рашев: Прабългарите и Българското канство на Дунав. София. “Класика и Стил” ЕООД. 2001
4. Петър Добрев. В кн.: История на българската държавност (по най-старите царски и църковни летописи). ИКК Славика – РМ. София. 1995.
5.The genesis of India - according to Bernard Sergent. A review by Koenraad Elst, Leuven ( Belgium ), 31 August 1999 . Genese de l'Inde, p.180
6. Ш. Камалиддинов (Историческая география Южного Согда и Тохаристана по арабоязычным источникам IX - начала XIII вв., Ташкент, "Узбекистон", 1996,

стр. 298-316).
7. Абрар Карамуллин. В кн.: Татары: этнос и этноним. Казань. Татарское книжное издательство. 1989.
8. Иван Дуриданов. В кн.: Езикът на траките. Наука и изкуство, София, 1976
9. Елизаренкова, Т. Я. Ригведа V-VII, с. 456
10. Добрев, П., Името българи. Ключ към древната българска история. с. 75.
11. Бариев Р.Х. Философские аспекты этногенеза волжских булгар. - Санкт-Петербург, 1997. - 418 с.
12. Ярулина Татяна. Величието на Волжска България . София. 2001 
13. Гумилев Л.Н. От Руси к России. М.: Экопрос, 1994 С. 90 - 167
14. Георгиев Владимир. Траките и техният език. Издателство на БАН. София. 1977.
15."РЕЛИГИОЗНО И СОЛАРНО ЗНАЧЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ" Иван Танев Ивано
http://protobulgarians.com
http://www.novini.bg/news/6976-археолози-откриха-обсидиан-в-селище-на-8000-г-.html
http://skribezium.blog.bg/turizam/2008/05/26/bogovete-na-dolnoslav-chast.196479
http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...- .

http://books.google.bg/books?id=asPwvvjzPLUC&pg=PA147&lpg=PA147&dq=%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B4%D1%8A

%D1%89%D0%B5%D1%80%D1%8F&source=bl&ots=3GtRXpPfwk&sig=S2hOiPVVefol-ji5qL_h3sio_Ao&hl=bg&sa=X&ei=8_NVVIzoDs_tarfugqgH&ved=0CCAQ6AEwAA#v=onepage&q=

%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B4%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%80%D1%8F&f=false
http://spisanie8.bg
http://www.kuriositas.com/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Търсене/ Search

Психология

Съвети за справяне при детската агресия в предучилищна възраст

CHАгресията е способността на човек да отстоява себе си, да прилага конструктивна сила за

Прочетете още...
 
За науката вече няма съмнение, че душата и тялото си “говорят”

couple-having-romance-1“Искам хората да погледнат към живота си и да видят как тези или онези събития, стресът, мъката,

Прочетете още...
 
Как да разпознаем лъжеца. Видове въпроси/ Част III

Great Wallpapers 00827aПътя към успеха в личния ви живот и бизнеса ви зависят само от вас самият. Научете се

Прочетете още...

Тест

Какъв е шансът ти за успех?/ Тест за личностните качества

военноЛесно ли успявате да се харесате на околните? Харесват ли ви те изобщо?

Прочетете още...
 
"Нарисувай човече" Кои са силните и слабите страни на характер ти/Тест

човече 2Съществуват много тестове, в различни области и с различни цели, но най-популярни се

Прочетете още...
 
Древен китайски тест "Мъдрости показват каква личност си"/ Тест

chinaОсвен акупресурата, хартията, компаса, барута, коприната и печатането, Древният Китай

Прочетете още...

Тестове и хороскопи

Тест на Гарднър за множествена интелигентност/ Психологичен тест

GARDNARТеорията за множеството интелигентости е разработена през 1983 година от Хауърд

Прочетете още...
 
Тест с двойка прилагателни ще ви покаже дали сте депресиран

stroСамооценъчна скала за депресия на VON ZERSSEN

Прочетете още...
 
Психогеометричен тест на Делингер с пет геометрични фигури/ №2

zaroПсихогеометрията е сравнително нова система за психологически анализ на личността. Тази

Прочетете още...
 
Проверете какво биха казали за вашия характер графолозите/ Тест

testАнализът на почерка може да даде ценен съвет на следователя, психолога или

Прочетете още...
 
Начин да опознаеш детето си/ Рисувателен психологичен тест

previewДвата основни рисувателни теста „Рисунка на човек“ за интелектуална и

Прочетете още...
Банер

Духовност/ Философия

История и развитие на фън шуй - втора част

1111Изкуството фън шуй разглежда дома ни като жив организъм. Домът ни изисква не по-малко внимание от

Прочетете още...

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

Изпрати вашето събитие на ydaracom@yahoo.com

Ако искате вашето събитие да се радва на широка популярност и всички да разберат за вашите послания - изпратете ни съобщение на нашата поща: ydaracom@yahoo.com, или писмо в групата на ydara.com във фейсбук. Изпращайте вашите събития и ние ще ги публикуваме на страниците на www.ydara.com
в рубриката '' Предстоящи събития''

http://www.facebook.com/Ydaracom / e-mail: ydaracom@yahoo.com

ydara.com използва "бисквитки", за да улесни Вашето сърфиране и да Ви покаже съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия. Виж повече! To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.

EU Cookie Directive Module Information