”Изпратен съм с мисия в България, подобна на тази, с каквато бе натоварен английският археолог Едуард Търнерели при изучаването на Булгар – да потвърди пред Европа, че Волго-Камските Българи са татаро-монголи, а аз – че Балканските Българи не са потомци на Аспаруховата ордица…”

Отново Шкорпил споменава за друга мисия на Русия с цел да се унищожава българската памет: ”Не е вярно твърдението на Успенски, че само Омуртаг е имал най-видна строителна дейност. Руснаците, които методично са унищожавали българските паметници, имали са за цел паметниците на царете от християнските времена да унищожат, а да оставят само тези от езическите…”

Шкорпил се произнася по този въпрос, тъй като видният византолог Успенски, изпратен от руския император да извършва археологически проучвания в България, забранява на чеха, както и на преславския археолог Йордан Господинов, да провеждат разкопки във Велики Преслав.

Според руският “учен” Царсимеоновият Златен век бил мъртвородена цивилизация и при едни разкопки в този район нямало какво да се открие. Може би по същите причини са били разрушени и паметниците от Волго-Камска България, Западен Сибир, Алтай и Северен Кавказ.

С този кратък увод поднесохме идеята, че ще се спрем предимно на въпроса за унищожаването на непреносими паметници. И докато във варианта, с който започнахме като свързан най-вече с иманярите, и откъдето можем да възприемем възгледа за преразпределение и на древното ни богатство, то в случаите, когато се унищожават археологически паметници, които не могат да попаднат в частни колекции, се разкрива една страшна тенденция. Примери, за тези безобразия са прекалено много, затова ще се спрем само най-фрапиращите и то от град Пловдив.

БИТКАТА ЗА МИНАЛОТО НА ПЛОВДИВ - НАЙ-ДРЕВНИЯТ СЪЩЕСТВУВАЩ ДНЕС ГРАД В ЕВРОПА!

Пловдив, Евмолпия, Филипопол, Тримонциум...Един от най-старите градове в света и Европа.

Един град съвременник на Троя и Микена, град по-древен от Рим, Атина или Константинопол.



Пловдив е петият най-стар град и един от двата най-стари в момента съществуващи градове в света, запазили местата си. Това стана ясно от една класация на "Дейли телеграф", оповестена през миналата година.

Градът е създаден през 4000г. пр.Хр. и е вторият по големина в България след София. Според изданието Пловдив е много важен икономически, културен, просветен и транспортен център за страната ни, където могат да се видят множество антични забележителности, включително римския амфитеатър и турските бани.

Челното място в класацията за най-старите градове на земята е за град Йерихон, който се намира в Палестина. Той е основан през 9000г. пр.Хр. Йерихон е най-старият продължително населен град. В древността е бил обграден от каменна стена и в него са живели между 1000 и 1500 жители. Градът се намира близо до река Йордан на Западния бряг и в момента населението му е около 20 000 души.

Второто място е отредено за Библос, създаден през 5000г. пр.Хр. в Ливан. Градът е основан от финикийците, които го нарекли Гебал, а гърците, които изнасяли оттам папирус, му дали името "Библос". От там идва и наименованието на Библията. Известен е с финикийските храмове, дворецът Библос и църквата "Св. Йоан Кръстител". След него в класацията се нарежда сирийският град Алепо, който е основан през 4300г. пр.Хр. Алепо е най-населеният град в Сирия. В него живеят 4,4 млн.души.

Алепо си поделя третото място с Дамаск създаден през 4300г. пр.Хр.

След него е иранският град Суза, създаден през 4200г. пр.Хр. Той е бил главен град на Еламската империя, преди да бъде завладян от асирийците. Намира се на 250км източно от река Тигър, в днешната югозападна част на Иран.

На пето място е град Пловдив, древната Евмолпия, Филипопол, Тримонциум.., създаден през 4000г. пр.Хр., като един от най-старите градове в Европа.

На шесто място според "Дейли телеграф" се нареждат Фаюм в Египет и Сидон в Ливан.

След това и ЮНЕСКО обяви Пловдив и Дамаск за най-старите градове, запазили местата си.

"Филипополис,това е най-красивият град, който можете да си представите. От далече блести красотата му. И една много голяма река - Хебър тече в подножието на хълмовете му."
Лукиан, II век


Пловдив - древен и съвременен. Един град съвременник на Троя и Микена, по-древен от Рим, Атина или Константинопол. Няма окончателен отговор на въпроса за възрастта на града.

През 1975г. са разкрити останки от религиозна постройка от периода на Критско-Микенската култура, сравнима само с находката на остров Кносос. Траките са най-старото население на Балканския полуостров. Уседналият им начин на живот и естественият процес на елинизация ги превръщат в носители на висока материална и духовна култура, а благодарение на ранната поява на племенни общности те стават важен фактор в историята на полуострова. Траките оставят изключително оригинална култура, в която традициятата и асимилираното чуждо влияние създават естествена връзка между Изтока и Запада.

Омир, Херодот и други антични автори описват бита, нравите и богатата култура на траките. Историята на Пловдив е тясно свързана с две тракийски племена - одрисите и бесите. Те населявали поречието на р.Марица и Родопите.

Царството на одрисите, основано около 480-460г. пр.н.е., е най-ранният тракийски племенен съюз. Траките първи създават върху трихълмието укрепено селище, наречено от тях Евмолпия (сладкозвучен, на името на митичния тракийски герой, цар и певец Евмолп).

През 342г. пр.н.е. Филип II, като завоевател, завладява селището от Одриското царство, обгражда го със здрави крепостни стени и го назовава Филипополис (град на Филип). Но македонското управление трае само около половин век. Смъртта на Александър Велики, син на Филип II, подбужда свободолюбивите траки към въстание и Сеутес III, цар на одрисите, възстановява тракийското царство. Липсата на единство сред тракийските племена скоро става причина за първото голямо разрушение, което градът преживява през 278г. пр.н.е. от келтите. През 3 и 5 век метрополисът преживява още две унищожителни нашествия на готите и на ордите на Атила, цар на хуните.



Нека първо да разгледаме съдбата на разкопаната в цялост крепост Евмолпия, разположена на Небет тепе от Трихълмието. Чрез системни археологически разкопки, извършени през втората половина на XX век от нея са разкрити следните съоръжения:

1) Крепостни стени-тип циклопски градеж, датирани от преди 3 хиляди години. Тук трябва да Циклопските крепостни стени на град Евмолпияотбележим, че според античните автори циклопите са тракийско племе, откъдето достигаме до извода за приемственост в строителната култура между местните траки и споменатото им родствено племе. По-голямата част от стените са запазени, независимо, че част от тях са заляти с бетон.

2) Два вида порти – тип Микена и тип Троя. Над тях е открит равнораменен царски кръст, релефен образец, изписан в две окръжности.

3) Разкрит е храма в култовия център и култовия олтар от него. Последният е имал формата четиристенна, пресечена пирамида със съответните знаци символизиращи царските регалии (днес е напълно унищожен)!

4) Стълбището,което достига от подножието на тепето до северната му порта е изпълнявало двояка функция. От една страна чрез него се осъществява идеята за връзката между подземния свят с божеството, отъждествявано с храмовия комплекс. От друга – има чисто прагматична функция. Хората от крепостта са я използвали да стигнат до реката. Водите й имали и стопански функции. През този период Марица е била плавателна. (стълбищата са почти запазени, единствено поради факта, че са издялани в скалите, които е нямало как да бъдат взривени)!

5) Разкрити са множество цилиндрични и конусовидни ями за ритуални цели.
6) Вградени стълбища.
7) Улици с каменна настилка и канали под тях.

Всичко отбелязано от тези археологически разкопки в комплекса е в окаяно състояние, а повечето дори са заличени. Документацията за находките е напълно унищожена, а самите находки изхвърлени.



Някои от изхвърлените предмети са, описаните от Климент Александрийски, предмети, поставяни в ТАЙНСТВЕНАТА КОШНИЦА, употребявани при посвещаването в Орфически ритуал! Между тях са колелото, пумпала, човешки фигури с подвижни крайници, спиралата, цифрите, отбелязани върху кръгли или друг вид глинени плочки, въз основа на които, по-късно, питагорейците създават стройната си философска система.

Човешки фигури със знаци и числа по тях, с отбелязани тройки, петици, осмици и десетици. Трикраки масички - точни аналогии в Микена. Кръгове, дискове и кръстни знаци – всичко това е изчезнало! Когато се е случило това деяние - директор на Археологическия музей-Пловдив е Костадин Кисьов.



Другият обект, който ще обсъдим е античната базилика, която бе разкрита на няколко метра южно от фасадата на католическата катедрала “Св. Людовик”. До нея,когато се трасираше пътя през античния форум, бе открита още през 80-те години на XX век почти 20 метрова, монолитна колона, която бе с обиколка около 3 метра. Тя бе характерен пример за тракийската херметична мисловност, при която отличителна черта в строителството е именно монолитността, докато при елинската мисловност преобладава сигментарността. Два крана не успяха да повдигнат тази колона, след което някой издаде заповед и тя бе асфалтирана под пътя!!!

Самата базилика, една от най-ранните в Европа, дълго време бе оставена, след възстановката на мозайката й, под метална, защитна конструкция. От преддверието на западната й порта не бе прибран дори откритият цял скелет, който най-вероятно е бил на знатен владика от античността. След като преди няколко години конструкцията рухна, и мозайката, и скелета бяха захвърлени на боклука. Всичко бе напълно унищожено. Директор на АМ-Пловдив по това време бе Костадин Кисьов.


ПЛОВДИВ - най-древният съществуващ днес град в Европа!

Така стигаме до едно от най-обемните, като мащаб и ценност на археологическите разкопки, заличително дело на Пловдивската история.

Започваме разглеждането му със

“С Т А Н 0 В И Щ Е

на Бистра Колева - археолог - праисторик при Археологически музей, Пловдив
ОТНОСНО: Археологическото изследване на скалния масив на обект “Княз Церетелев” 11 на територията на Архитектурно-исторически резерват - Старинен Пловдив

По устно искане на Жени Танкова, археолог при Археологически музей - Пловдив, ръководител на спасителен обект ”Княз Церетелев” започнах почистване на скалния масив от вътрешната страна /западно/ на късноантиината крепостна стена.

Преди започване на изследването собственика с машина е отнел културния пласт до слой с червенокафяв цвят /обявен за изветряла скала/. Скалният масив, за да се подготви за взривяване допълнително е почистен на ръка. Имено след това почистване Жени Танкова установява присъствието на различни изсичания, което стана причина за намесата на праисторик. След почистване на скалата от запазения на места слой с червенокафяв цвят и масата получена при пробиване на дупките за взрив се установи следното:

В северния сектор се разчистиха 4 амтропоморфни пластично моделирани фигури с дъл. от 1.5 до 2.5 м., разположени радиално спрямо център, който остана неизяснен под насип. По своя стил имат пълни аналогии с иконографията на енеолитната мраморна пластика. Цялото пространствоВзривеното светилище от обекта на „Княз Церетелев” 11 под тях е оформено на големи правоъгълни полета, които преминават под късноантичната крепостна стена. В тях с плитки врязвания са изсечени различни изображения - силно схематизирани антропоморфни фигури, триъгълници, знака ”вулва“, кръгове.

Отделни изсичания намират пълни аналогии с елементи от скалните светилища в Източните Родопи, изсичанията в Горталово / публиликувани от В.Миков и М.Цончева / и такива от Сиракуза , безспорно датирани в VI хил.пр.Хр.

Археологическите наблюдения, предварителните резултати от формално - типологическия анализ и стратиграфската ситуация дават основание да се твърди, че сме попаднали на малък сектор от скално светилище функционирало през праисторическите епохи до самия край на I хил.пр.Хр.

Аргументите за предложената датировка е керамиката, характерна за римската епоха в Тракия, открита в пласта с жълтокафяв цвят, с който бяха засипани скалните изсичания върху целия масив, останките от розов хоросан върху големи сектори, монетата и късноантичната крепостна стена, която в целия сектор преминава върху тях.”

Този обект бе взривен и на мястото бе построен бетонен “палат”.


Уникалната монета, която намериха българските археолози, е с лика на римския император Каракала, 2 в. От другата й страна е изобразен Орфей с фригийска шапка и туника. Той е седнал на скали, символизиращи Родопите и свири на лира, опряна на лявото му коляно, а в дясната си ръка държи пластина за натягане на струните.

Фактът, че монетата е сечена в античния Филипопол – днешен Пловдив, се смята за доказателство, че през римската епоха Орфей е бил едно от божествата на града и околните центрове в Източните Родопи.

Краткото описание на взривения култов център според двете археоложки и според изследователите от нашето звено, единият от които бе нападнат от бодигардовете-охранители на бизнесмена, ни дава частична представа за духовните възгледи и материалните умения на (прото-) траките от преди близо 8000 години.

Разгледан в кръга на другите праисторически светилища от района, този обект можеше да се превърне в още една буква от азбуката, с която някой ден щеше да бъде подробно описано миналото ни и издирени корените ни.

Нехайството на Общината и Музея, които позволиха обектът да бъде унищожен могат да се отъждествят с геноцид спрямо паметта на човечеството, българския народ и в частност на пловдивчани. Помислете си какво би станало, ако някой взриви Стоунхендж, унищожи статуите на Великденския остров или разкритото неолитно селище в Чатал Хюйк? Ето, точно престъпление от подобен род бе направено в Пловдив, но досега никой не е наказан за това.


Календар от V - VI век пр.н.е. върху парче керамика или керемида, кв."Лаута", гр.Пловдив, базиран на основата на движението на планетите и съзвездията. Трите основни древни календара са съчетани според археолозите в системата на траките - на Слънцето, Луната, планетата Венера, полярната звезда и някои от по-ярките звезди и съзвездия.

Тук ще продължим малко по-емоционално, защото ако не се бяха случили предходните унищожителни действия, нямаше да се налага да предлагаме следните въпроси:

Знаете ли, че Пловдив е най-древният съществуващ днес град в Европа?

Знаете ли, че по време на Троянската война, само един от кварталите (=фила) на Пловдив е бил десет пъти по-голям от цитаделата на Троя и Микена?

Знаете ли, че Пловдивските спортни игри, известни като Кендрисийски, много години са били по-популярни от Олимпийските?

Знаете ли, че в Пловдив са запазени едни от първите светилища посветени на орфическия Аполон, една от първите европейски синагоги и една от първите християнски базилики?

Това е само една малка част от неоспоримите факти, свързани с древността и уникалността на града ни. За съжаление обаче,информация за тези неща, почти няма откъде да получите, не само поради унищожаването на древните паметници.

Освен това, някой системно се опитва да заличава и фалшифицира историята на града ни и паметта за него. Като капак на всичко дойде натрапения паметник на Филип II Македонски “основател на Пловдив”.



Идеята на тази фалшифицирана теза е, че Градът на тепетата е създаден от този македонски владетел. Тя е прокарана през Възраждането ни, но от гръцките фанариоти, които продължават да твърдят, че земята до Стара планина е гръцка, защото била населена с гърци.

По този начин се изтрива голяма част от славната древна история на града ни. От друга страна се утвърди една лъжа, която ще продължи да промива мозъците на идващите поколения.

Пловдив не може да бъде основан от Филип II Македонски през 342-341г. пр.н.е.(както и през която и друга година от живота му), като полис от гръцки тип по няколко много елементарни причини:

Първо – за една година, при положение на война, е било трудно да се създаде лагер за бойците, камо ли да се направи цял град.

Второ – Всички автори от времето на Филип, а и след него, са единодушни, че той не е възприел древноелинската култура. По тази причина е наричан “варварин” именно от почитащите тази култура. Помислете върху въпроса: Как, след като не е приел този вид култура, Филип II ще съумее да създаде град от полисен тип, характерен само за нея?

Трето-досега не е открита нумизматика, чрез която Филип II Македонски да се е опитал да остави спомен за евентуалното си завладяване на Пулподева.

Четвърто – липсват епиграфски паметници, които да потвърждават, че разглежданият владетел някога е стъпвал в града ни.

И пето, но не най-маловажно. Историята все още е интердисциплинарна наука. Затова са необходими и сведения от археологията. Тук обаче спорове няма. Върху повече от шест хилядолетния тракийски пласт е положен направо Римският. Липсва елински, липсва македонски.



Искаме да отбележим, че учените от БАН също са забелязали тази “малка подробност”. Как да си обясним факта, че ако Филип II е основал Пулпoдева или по-старата Евмолпиа, той не е съградил нищо, дори и в далечните околности на града ни?

Относно древни автори, като Тацит, Плиний Стари, Дексип, Помпей Трог и Амиан Марцелин трябва да посочим, че тези хроникьори са живели много след Филип II и не са познавали от лични наблюдения действията му.

В друга плоскост е сведението на Дексип:

“Градът Филипопол се намира на границата между земите на траките и македоните и лежи на река Хебър (дн.Марица). Казват че негов основател бил Филип, синът на Аминта, по чието име бил наречен и градът. Скитите нападнали този най-стар и най-голям град и го обсадили…”

Анализирайки текста веднага можем да посочим най-отличаващите го особености:
Първо – за основателя на града Дексип започва с несигурното “КАЗВАТ”. Оттук следва, че той не е убеден в това и не иска да се ангажира с подобен факт.

Второ – той категорично отбелязва “най-стария и най-големия град”. Тази категоричност е поднесена дори като възхищение. Независимо, че глаголите към текста са в минало време, те само ни показват, че авторът уважава точността, защото не ни поднася като очевидец нещо, на което не е бил свидетел.

Категоричността му от своя страна отхвърля като достоверна вероятността Филип II да е основател. Как би могъл най-старият град да е създаден само преди някакви си седем века от времето на Дексип?

И защото много хора все още не са добре запознати с някои световни класификации дадени на града ни ще отбележим един факт, който трябва да се знае от всеки пловдивчанин - ЮНЕСКО обяви Пловдив и Дамаск за най-старите градове, запазили местата си.



Що се отнася до думите на Тацит и Плиний Стари, ще обърнем внимание на една друга наука, която разглежда варианта “УПОДОБЯВАНЕ”.

Терминът Филипопол се отбелязва за първи път след Филип V (пребивавал в Пловдив между 200 и 197г.пр.н.е.) в труд на Полибий.(живял между 201-120г.пр.н.е.).Той не споменава кой Филип е назован. Но, творилият три века след Полибий, Тацит, тъй като се позовава на него, поставя по-известния Филип II за владетел, който, според последният автор, е дал името си на Пулпудева. Това уподобяване става, защото за Полибий не е нужно да упомене за кой точно Филип говори. За него е било немислимо да обяснява на съвременниците си, че Филип V, а не Филип II Македонски е поставил името си върху града. Това е било всеизвестно на всички от това поколение.

Почти същото уподобяване се забелязва и при Плиний Стари, който дори погрешно поставя прозвището Понеропол върху Пулпoдева, вместо върху Кабиле.

Тук отново трябва да насочим вниманието към друга наука, каквато е езикознанието. Както се изразяват учените от БАН: “Вероятността Пулпoдева да е тракийският превод на Филипополис не е изключена така, както и Филипополис да е старогръцкият превод на Пулпудева.”

В случая сме длъжни да ви уведомим, че доскорошния превод на Пулпудева бе “Град около реки или блато”. Вече се разглежда и вероятността преводът да означава “Градът на кварталите (=фили)”.



Относно популяризирането на древната пловдивска история са нужни и сведения на автори като Демостен, Теопомп, Страбон, Йордан, Анна Комнина и много други. Всички те твърдят, че траките са създали града ни. Те са го градили дори по времето на римските гарнизони. Траките са останали наши предци, така както и древните българи.

От по-късни автори се разбира, че названието Филипополис е добило гражданственост и се е използвало предимно от чужденци, едва след римския император Филип Араб. Това е владетелят, който толерира християнството и го утвърждава като официална религия в най-стария и най-големия град в света.

Към сведенията предложени до тук ще представим и един важен извод на археолозите. Първият от симпозиумите, които признават разкопките (вече унищожени) в града Евмолпия , провеждани между 1975-1985г., е Баденският. В него участват най-добрите европейски специалисти в областта на древните градове. Когато той се провежда в Будапеща едно от заседанията му е преместено в Пловдив. На него се доказва, че Евмолпия е един от най-ранните градове от Източно-средиземноморски тип.

Там вече се съобщава, че той е десет пъти по-голям от много по-младите от него Троя и Микена.


Десет години по-късно Институтът по Тракология при БАН, с тогавашен директор проф.Александър Фол, вземайки под внимание важността на същите разкопки, провежда Ептекетос Битюос нимфите призовават - мраморна плочка от Саладиново(с.Огняново, Пазарджишко), Арх.музей, гр.София. Международния симпозиум “Филипополски седмици на тракийската история и култура” с тема “Появата на ранните градове и древнотракийския град Евмолпия върху Трихълмието.”

След посочената безпочвеност на твърдението, че Филип II Македонски е основателя на Пловдив, сред научните среди, на специалистите подържащи поднесената теза започнахме да си задаваме два въпроса. Умишлено ли бе манипулирано общественото мнение като се поднесоха фактите само от гледната точка на учените застъпващи идеята, че Филип II е основател на града ни, заедно с техните изводи?

Все ни се ще обаче вярваме, че и нашата гледна точка за създаването на Пловдив като град, е изключително ценна за историографията. Но при това ни виждане остава открит другия въпрос - защо бе монтиран “паметника” на Филип ІІ? Не ни се ще да вярваме, че става въпрос за много пари, защото популярно поднесено, появата на тази скулптура в града ни е все едно в Москва да поставят статуя на Хитлер, който също никога не е превземал руската столица. Мислим, че е крайно време да бъде демонтиран.

Тъй като учени, които продължават да подържат възгледа, че до времето на Филип II Пловдив няма град, защото е представлявал съвкупност от царски резиденции, тук е мястото да поместим, нужно е да поместим и виждането по въпроса КАКВО Е ГРАД. Ще предложим обобщеният възглед на изключително добрите специалисти в тази област В.Масон и В.В.Андреев Само словоредът при тези учени е различен, но не и фактологията:

„Град е – селище с население с поне около 5 хиляди души, масивни архитектурни градежи като крепостни стени, порти, кули, улици с каменна настилка, вкопани в скалите култови ями, изсечени и градени каменни стълби, храмове, аристократични дворци обособени квартали.”

Трябва да посочим, че всяко едно от селищата, превърнали се впоследствие във фили е притежавало тези изисквания. Това важи и за Евмолпия, и за Родопиада (=Родопида), и Кендрисос, и Орфида, и Каменица, и Пулподева и всички останали.

За да се види по-добре вредността от този монумент ще насочим вниманието върху част от другиНаходки от праисторическото селище“Ясъ тепе”-Пловдив, култура Караново V,съществувало през късния неолит, каменно- медната и бронзов.ера унищожени древни обекти на града ни. Така ще видите как година след година се орязва древността на Пловдив като се приближава систематично неговото начало до времето на Филип II (едва IV в. пр.Хр.)

Преди няколко десетилетия, когато в ГРАДА НА ТЕПЕТАТА бе унищожен част от форума, за да се прокара път, малко бяха хората, които ги заболя за унищоженото наследство. И не защото пловдивчани не милееха за старините си, а защото повечето от тях знаеха, че при комунистическата власт, каквото решат управляващите, това става.

По време на същата тази власт бяха унищожени и разкопките, извършени от Димитър Цончев на най-високия хълм в града – Джендем тепе. Независимо, че там бяха разкрити основите на една от най-древните християнски базилики, както и част от храма на Аполон Кендрисийски . Тогавашната власт заля археологията с бетон, правейки неизползваем басейн, и всичко приключи.

Сринато със земята бе Ясъ тепе I, което археологът-праисторик Петър Детев подробно проучваше, като едно от най-старите неолитни поселища. Същото се случи и с един от другите разкрити праисторически обекти на П.Детев. От години една от базите на Археологическия музей, намираща се на ”Брезовско шосе” (Плоска могила: Ясъ тепе II; една от филите на Пловдив) бе оставена разбита и без контрол, от което се облагодетелствуваха най-различни хора, като по този начин завинаги се изгубиха следите на много от артефактите, които уж се съхраняваха там.


Ясъ тепе, гр. Пловдив. Пъпът, от който най-вероятно води началото си, един от най-древните градове на планетата - Пулпудева (днешния Пловдив) и едно от селищата, стоящо в темелите на образуването на Българската народност.

Днес там има надпис върху плоча: "Праисторическото селище “Ясъ тепе” съществува през късния неолит, каменно-медната и началото на бронзовата епоха".

И само това. Звучи като надгробен надпис, защото никой след откривателя му Петър Детев, не е имал прозрението да направи от селището СИМВОЛ на предците ни – основателите на най-старата цивилизация в Европа, символ на Началото.


Днес "тепето" не представлява нищо повече от една "бабуна", на която никой не би обърнал внимание. Цялата му западна страна е превърната в овощни градинки от жителите на трите блока на ул. "Менделеев" гр. Пловдив, които както се вижда от снимките достигат почти до върха му. Из разкопаната земя в градинките се търкалят стотици парчета керамика. Източната страна е заоравана и утъпквана с багери, които са оформили нещо като черен път или нещо като нищо. Бавно и сигурно "тепето" е ограждано от враждебна на българщината среда, която го изяжда и ще го унищожи безвъзвратно.


Ясъ тепе, гр. Пловдив. Археологът Петър Детев разказва за него:

«Гр.Пловдив, кв.„Лаута" До десния бряг на р. Белащенска имаше праисторическо селище, известно под името „Ясътепе" с диаметър при основата 150 ми височина около 4м. То бе изцяло разкопано и проучено, с изключение на някои части в периферията, в продължение на 14 лета. Селището е възникнало върху изгорена гора, към края на късния неолит, съществувало е през каменномедната епоха и е било напуснато през първата четвърт на бронзовата епоха. През късния неолит селището е било трикратно изгаряно/ възстановявано, през каменномедната епоха - шест пъти, а през бронзовата - само веднъж.

Към това, следва да изтъкнем, че терасата върху която е построено е ниска и много често водите на Белащенската река при наводнения са го заливали. При такива случаи населението на селището е живяло временно в близката околност (мястото на временното и поселение е също локализирано), а между слоевете са насложени глинесто-пясъчливи наноси. Този факт изяснява периодическите прекъсвания (хиатуси) на развитието в енеолитната стратиграфия на селището. По време на разкопките, в къснонеолитния културен пласт, открихме четири паянтово-глинобитни жилища със сламени покриви, правоъгълни основи и две или повече помещения, както и четири едноделни паянтови енеолитни сгради. Върху подовете на кьснонеолитните жилища открихме пещи, огнища, ръчни мелници, хавани, зърнохранилища, глинени съдове, инструменти на труда, направени от камък, кости и рога, както и други предмети от домашния инвентар.

В строежа на жилищата, начина на обзавеждането им и домашния инвентар на къснонеолитното и енеолитно население има приемственост, от което се вижда, че носителите на тези две култури са били различни поколения на еднородно население от източносредиземноморската- раса.”

Нека, обаче, продължим със сагата за безпрецедентното заличаване на древното минало на Пловдив...

Унищожена беше Римската баня с уникалния хипукаус, намираща се на ул.”Георги Тертер”№1.

Най-древната синагога, открита на територията на България и най-голямата за своето време, бе проучена като археологически обект също в Пловдив. Освен основите, при нея бе доста добре и в цялост запазена мозайката. Днес този древен духовен център също е в небитието, защото е цялостно заличен. Върху археологическите разкопки на бул.”Княгиня Мария Луйза”, срещу църквата “Света Петка-Нова”, където се намираше обекта, сега има само бурени и филизи, както и фургони на “чистотата”.

Наскоро бе разбито друго светилище в резерват “Старинен Пловдив”, което се намираше в южната част на ул.”П.Р.Славейков”. Изследователската група на ИНТЕЛЕКТУАЛНО ЗВЕНО “КОРЕНИ”, към която имам честта да принадлежа, описа и филмира този обект. Така мога да ви разкажа каква уникална изработка бе премахната от Пловдивската история. Става въпрос за почти триметрова наклонена скала, в горния край на която имаше възрожденска постройка. На източната скална част, по наклона, ясно си личеше релефно изображение на човешко лице с очи, вежди, нос, уста и уши. Под лицето, върху леко ерозирал конус имаше издълбана ямичка, символизираща човешки пъп или идеята за Плодородието. По цялата фигура личаха и изветрели от времето бои – предимно червена, охра и черна.

Освен това в основата на скалата имаше праисторическа идеограма за Отвъдния свят. Встрани от нея пък бяха маркирани стъпала от Символната връзка между световете.

Интелектуално звено ”КОРЕНИ” използвайки старинен ритуал даде на този култов център названието “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА”. Предполагахме , че под основите на къщата съоръжението продължава, но старата постройка бе съборена. Култовият център унищожен, за да се изгради на това място някаква си нова безлична сграда. Ще направим бегло сравнение, засягащо археологията, с позицията на друга държава. “ЛИЦЕТО НА БЕНДИДА” има пълен аналог с камък от XIIв., на който е изобразен викингският Бог Локи. Последният обаче и до днес се пази в Музея на изкуствата Орхус, Дания. Унищожаването на последните отбелязани обекти бе по времето, когато директор на АМ-Пловдив е Костадин Кисьов.

На милостта на времето са поставени източната порта с останките от антична римска болница в нейния регион, гробницата в квартал Филипово, останки от антични римски пещи с северо-западния край на Цар Симеоновата градина. (http://www.snews.bg/bg/statiya/bezhaberie-bast...)


Могилата, която се намира до гара Филипово, е много интересна поради факта, че тя и другите три могили от южната страна на древния Филипопол - до Брестовица и Първенец, са единствените тракийски гробници в чертите на самия град.

Унищожени са скали от източната страна на Трихълмието, със съответните, непроучени, праисторически знаци и релефи по тях. Последните отбелязани деяния са по време, когато директор на АМ-Пловдив е К.Кисьов.

Тъй като темата, както бе формулирана, не би могла да се изчерпи като фактология дори в рамките на цяла конференция, с последния важен факт, който си набелязахме също като изключително ценен, ще се ориентираме към приключване.

По сведения на Анна Комнина, в източната част на заличеното, против нормативните актове, Марково тепе е имало важен саркофаг. Заедно с всички съоръжения от този най-малък Пловдивски хълм и статуята на Херакъл, намирала се на Бунарджика и за чието съществуване данни помества и Апостолидис, както може би вече се досещате, според името на доклада ни, са унищожени.


Кратер от Дервентския некропол, Тесалия, Сев. Гърция. Върху пищно украсения кратер били изобразени обсебени жени от Тива, Дионис с Ариадна и брадат мъж, който бил най-вероятно Пентей или Ликург от Тракия. Арх.музей в Солун.

Некрополът от Дервени е просъществувал за твърде кратък период - 20-30 години, между 320-300г.пр.Хр. или между 310-290г.пр.Хр., което ясно го определя като династически, вероятно на тесалийската династия на Алевадите. Разположението и състава на богатия гробен инвентар в основни линии предава картина, наподобяващи интериора на много по-ранните гробове от Требенище и Дуванли. Това дава основание да се предположи спазването на стара, аристократична, етносна погребално-посветителна обредност. Тя е означена и чрез цветовете, които са подобни на регистрираните в некропола от Борово.
.........................................

През 1992г., Константин Каменов заедно с покойния вече историк и писател Димитър Чиликов, създават Интелектуално звено “КОРЕНИ”. Застъпват тезата, че европейската цивилизация стартира с един религиозно-философски и технологически поврат в представите на заселниците по българските земи. Имат над 300 публикации по този проблем в пловдивския, софийския и варненския переодичен печат. Участват с доклади в ежегодните варненски конференции под наслов “България в световната история и цивилизации”.

Припомням, че споровете около паметника на Филип Македонски в Пловдив в които активно участва и ИЗ „Корени” започнаха още в средата на април 2004г., когато се разбра, че той ще бъде тържествено открит в навечерието на Деня на славянската писменост. Местни архитекти твърдят, че на "Джумаята" не може да се монтира паметник, защото отдолу е античният Римски стадион.

Групата около общинския съветник Димитър Костов от сдружение "Пловдивчани за Пловдив" пък твърди, че в Пловдив изобщо не трябва да има паметник на Филип Македонски, защото той е завоевател. Освен това, според Костов, Пловдив е основан като селище по време на неолита, много преди идването на Филип Македонски в Тракия.


Проф.д-р на историческите науки Кирил Йорданов, директор на Института по тракология към БАН също заявява, че в Пловдив изобщо не трябва да има паметник на Филип Македонски, защото той е завоевател, а не основател. Освен това, Пловдив е основан като селище по време на неолита, много преди идването на Филип Македонски в Тракия.

След продължителни дебати и спорове за съдбата на паметника, въпреки протестите на гражданското общество, стана ясно, че паметникът на Филип Македонски ще бъде преместен от Джумаята пред сградата на Общинския съвет в Пловдив.

Така пренебрегвайки историята си, заличавайки миналото на предците ни, ние отново ще учим децата на България колко велики са чуждите завоеватели и колко лесно може да забравим, че предците ни са основатели на най-старата цивилизация в Европа! И те са били онези, които са поставили Началото – на градовете, на изкуството, на знанието и в крайна сметка на нашия свят, такъв какъвто го познаваме...


ЮНЕСКО обяви Пловдив и Дамаск за най-старите градове, запазили местата си.

    20 January 2013
    8 коментара
    оценка: 10,0

НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ

ТРАКИТЕ, КОИТО НЕ ПОЗНАВАМЕ

Източник: Sparotok - http://www.facebook.com/Pavel.Serafimov.Sparot...


Орнамент от колесница - глава на Херакъл - 3 век преди Христа, Кюстендил

Когато се заговори за траки повечето от нас правят асоциации само с най-древните обитатели на България. В действителност една голяма част от потомците на Арес са обитавали значителни пространства от Азия и са изиграли важна роля в оформянето на много общества на този континент.

Тракийски племена са били съседи на арменци, бактрийци и индийци. Траки са поили конете си дори в Аму Даря. Това за съжаление не е известно на широката публика. Недобросъвестни учени правят всичко възможно да бъде скрита връзката между европейските и азиатските траки, макар Страбон на няколко пъти да споменава, че става дума за хора от един и същ произход.


Тракийски херос от малоазийското крайбрежие на днешна Турция, археологически музей в Истанбул.

Древният летописец обяснява също, че бита и обичаите на народите в Тракия са като тези на мизи, фриги, витини и др. обитаващи земите на изток от Троя.


(Б.р. Така Евсевий Йероним пише - "Мизия, провинция в Азия (между Фригия и Витиня). Има обаче и друга провинция със същото име при река Дунав. Има писатели, които казват, че от Европа са преминали мизи, бриги и хуни и че по тях в Азия са назовани мизите, фригите и витините." )

Археологическите данни показват, че от най-дълбока древност Тракия и Троя са принадлежали на една и съща етно-културна общност, т.е. касае се не само за идентични племенни названия, но и смайващи прилики на керамика, строежи, погребални ритуали и т.н.


Тракийски конник от Чанаккале. Тракийската култура се разпространява от двете на страни на Босфора без никакво пространствено прекъсване и разделяне.

(Б.р. Още Аполоний Родоски, през ІІІ в.пр.Хр., ни говори за Битинската страна/земя на северния азиатски бряг на Боспора, там, където са траките битини и тяхната страна Битиния. Според него от едната, европейската страна, е царството на тините Тиния с цар Финей, а от другата, от азиатската страна, е Битинската страна/земя.

Именно от тините и от неназовани с етноним, населяващите Битинската страна, зависи влизането в Понта на аргонавтите, за които Аполоний ни разказва. За да влязат аргонавтите в него те принасят жертви както при Финей, в неговия аул=дворец/замък - на европейската страна, така и при храма на 12-те свещени богове - на азиатската страна на Боспора.


Изображение на тракийски конници от Текирдаг.

Това именно е територията, заета към края на ІІІ и началото на ІІ хил. пр.н.е. от народите известни на историята като хати и хети, като най-вероятно хетите са част от палеобалканските тракийски народи, които се придвижват от южната част на Прародината си, Балканите, към Мала Азия.

Английският изследовател и археолог проф. Джеймз Меларт прави наблюдение за сходствата между неолитните и енеолитните култури от териториите на днешните български и гръцки земи. Това са културите Слатина, Кремиковци, Старчево ІІІ, културите по долината на р. Марица и Неа Никомедия на Балканите и културите Хаджилар ІІ в Мала Азия.



Наблюдавани се сходствата в имената на българската р. Марица – византийската Маритза, и малоазийската река с хетско название Марасанта, между хетските имена на градове Шапла и Каварна и днешните български селища – Шабла и Каварна, както и името Варна, засвидетелствано през VІІ в. от н.е., а също и между тракийското име Мармарития и името на хетския град Тамармара. Тези прилики свидетелстват не толкова за езикови влияния, а за придвижването на техните носители – древните народи.

Най-ранното споменаване на хетите е в клинописни текстове от ХІХ-ХVІІІ в.пр.н.е. Хетската история се дели на история на Старото царство, от ХІХ до ХV в. пр.н.е., на история на Новото царство – от ХІV до края на ХІІ в. пр. н.е., и на история на късните хетски царства от 1200 г. пр. н.е. до VІІ- VІ в. пр.н.е.

Там е и земята на тракийското племе халиби, познати ни впоследствие според Страбон като халдеи.)


Битинската земя -отсрещната земя на Босфора, Анатолия

В тази работа ще бъде обърнато внимание на тракийското племе халиби. Те са описани от Ксенофон, който го характеризира като страховити войни, имащи дълги копия, но предпочитащи ръкопашния бой при стълкновение с гърците. Когато поваляли противник халибите отрязвали главата му и я носели като трофей пеейки и танцувайки (Тит Ливий свидетелства за същият обичай при европейските траки ). Наемниците на Ксенофон не посмели да мерят сили с този народ и се наложило да се задоволят с припасите отнети от друго по-слабо племе ( таохите).



(Б.р. От тяхното име идва и гръцката дума за желязо на гръцки: Χάλυβας. Аристотел оставя описание на техния начин за получаване на желязо. Халибите многократно промиват речен пясък и добавят към него някакъв огнеупорен материал, след което го топят в специални пещи с особена конструкция. Полученият по този начин метал със сребрист цвят не ръждясва.)

Според Страбон халибите били наричани още халдеи* .Земите им се простирали от южните брегове на Черно Море, та чак до Северен Ирак (Ван Долен, стр. 685). Звучи странно, нали: траки в Ирак, това обаче е факт.** Премълчан е защото не се връзва с теориите на някои учени. Става дума за определен кръг изследователи, които свързват дорийците с разпространението на технологията за обработка на желязо.


Тракийски шлем от с.Сборище Старозагорско, 5 век пр.н.е

Истината обаче е, че още през второто хилядолетие преди Христа не дорийците, а траките халиби са били прочути ковачи на желязо (Фол. стр.24) и са имало много рудници ( Страбон, География- XII).

(Б.р. Обработката на мед и блонз също започва в земите на Тракия. Най-ранното място на рудодобив използвано от енеолитния човек се намира в местността Ай-Бунар, Старозагорско. Рудното находище на Ай Бунар е считано за най-старото. От там съдим също и за високото ниво на организация, използваните за целта оръдия, божествения характер на работата, която са извършвали енеолитните хора, предпазните мерки и др.)

Южните ни съседи са получили знания по металургия от нашите деди.


Монета на тракийското племе орески с изображение на метален тракийски шлем.

Гръцката дума за желязо- сидерос е свързана с понятие за светлина ( Мюлер, стр.714). Сидерос е сродна с литовската дума свидети-светя, сияя ( Мюлер, стр.714). Разбира се пропусната е тракийската суит/ свит-светя (Георгиев стр.102), която е и старобългарската свитати-светя, сияя...

Гръцката дума халипс -стомана няма обяснение на гръцки, защото идва от името на тракийското племе халиби ( Бухвалд стр.70)...и българските думи кал, калям, кален ( здрав), кален ( омазан с кал), калявам. Нека обясним защо. В древността желязото се е калявало в кална вода защото тя кипва по-трудно ( Георгиев стр.181).


Позлатена сребърна купа от Галиче, НИМ

Името на тракийското племе Chalybes - халиби е всъщност гърцизираното кали-бы имащо значение – тези, които каляват метал, тези, които правят желязото здраво. Името на халибите е изградено е от калъ- кал и быти-да бъда, определен съм за нещо.

Както виждате приносът на тракийското племе халиби в европейската история е огромен защото благодарение на желязото, а и на стоманата, става възможно да се създадат както по-съвършени оръжия, така и по- ефикасни земеделски сечива.

Заслугата на халибите се премълчава от определена група учени, за които единствено и само гърците могат да се свързват със забележителни постижения. Най-големия проблем за елиноцентристите е това, че племеното название на халибите показва, че става дума за хора говорещи българско наречие.


Тракийски конник от музея във Варна

За гърците обаче е немислимо да признаят, че сме траки. Все пак заели са наша земя, унищожили са и са асимилирали наши роднини. Ако ни изкарат азиатски пришълци ще имат оправдание за омразата и многобройните войни срещу България.

Трябвало е на всяка цена българите да бъдат откъснати от тракийските им корени, иначе как да се лъже, че дорийците са разпространили технологиите на обработка на здравия метал след като гръцките думи за желязо, а и стомана са взети от халибите говорещи древен български език.



Халибите - халдеи объркват сметките и на друго място. Траки са мигрирали не само в посока Азия, но и на запад чак до Галия и Британия. Разбира се, дедите ни са разпространили знанията си и сред келтските народи. Запознали са гали, ирландци и кимришци с особеностите на каляването на желязото.

В Галия има народ калети, те са от групата на белгите наречени още болги***. В староирландски намираме сумата calad, в кимришки caled, в старобретонси calat, всички със смисъл кален, твърд. На кимришки калявам ( калити на ст.блг. ) е калети, но в кимришкия език няма дума кал, а освен това желязото се появява в Британия повече от половин хилядолетие след като траките стават майстори на обработката на желязо, за това не може да се говори за някаква обща индо-европейска дума. Не става, подобно обяснение е смешно защото 500-700 години е огромен период от време. Не е възможно думата, а и технологията да е обща.

През второто хилядолетие преди Христа нито келти, нито латини, нито иберийци, или германи са знаели как да добиват желязо, а камо ли да го каляват. Само траките, наречени след време българи са притежавали тези знания.



Едва ли французи, ирланди и кимришци ще признаят охотно, че нашите деди са ги въвели в желязната епоха, а има и друг проблем. Келтите от своя страна повлияват германските народи. Старовисоконемската дума helit-герой, здравеняк, англо-саксонската hœleþ – герой и старошведската heliþ-герой, здравеняк идват от галската калет-здрав, кален. Изглежда странно, нали, общогерманската дума за здравеняк, герой да има български корен и чрез келтско посредничество да е попаднала в речника на германските народи. Да, така е, но пък е факт, който за съжаление е неудобен.

Уверихте ли се, че не е нужен световен заговор, за да се укрива истината за българите? Гърци, французи, ирландци, англичани и немци не са се събирали в тъмни стаички да наговарят срещу нас. Действано е поеднично, всеки със своят си интерес. Много неща се знаят, но защо му е на някой да споменава нещо, ако не му оттърва?


Сребърен съд от Панагюрище - НАМ София

Премълчавайки важни данни, западните учени улесниха определени недобросъвестни личности, които създадоха лъжи за произхода на българите. Лошото е, че създаде ли се една тенденция, оформи ли се едно вярване, е много трудно то да се превъзмогне, независимо дали почива на истината, или не.

Нашата единствена вина е, че дедите ни са били велик народ, който е играл важна роля в миналото, ето за това сме неудобни на новите господари, желаещи да градят слава и престиж. За да получим обратно своето, първо трябва да го заслужим, т.е. да се върнем обратно при корените си, да станем такива, каквито бяха предците ни: честни, смели, добри и великодушни. Време е да облечем дрехата, която ни подхожда и да захвърлим дрипите на злобата, алчността и безразличието. Нека да простим на тези, които изопачиха историята ни, търсим ли добро, ще го постигнем с добро! Станем ли духовно силни ще се превърнем отново в ковачи на бъдещето!


doliche-JupiterDolochinosulpiciusPudens

* За халибите-халдеи се казва, че са различен народ от месопотамските халдеи –гадатели, обитавали библейските земи ( Ур Халдейски). Дали наистина е така ще разберем след време. Първите ковачи са били и боготворени, техните знания са считани за магически и свръхестествени. Ковати означава кова на старобългарски, но кобение означава гадане, а ковъ-коварен. Името на халдеите ( калдеите) се е запазило в руската дума калдун – магьосник.

** Ще напомня за работата на Гамкрелидзе и Иванов, които определят езика на гутите в Двуречието (Ирак) като прототохарски, а от сравнението на тохарския с български се оказа, че двата езика са изключително близки.

*** Според О’Райли белгите са същият народ както и болгите ( фир болг) известни от ирландските предания. За този войнствен народ се казва, че е дошъл от Югоизточна Европа. ( Дж. Фицпатрик). В действителност с появата на желязото в Средна и Западна Европа се забелязва и поява на нов тип погребални ритуали, нова порода коне, нов тип оръжия и керамика, чийто произход се крие в тракийските земи.


Тракийски конник от град Стоби

Има доста интересни галски имена: Аспериус, Борисус, Борилус, Кобер, Корсиос, Кровус, Курмисус, Персинус, Телиакус, Токетус ( Холдер, Alt-celtischer Sprachschatz ), които приличат поразиелно на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Кубер, Корсис, Кроват, Кормесий, Персиян, Телец и Токту.

В Британия са почитани богинята Лата, богът на вятъра Ветирис, а в Галия богинята земя - Земела. Ако тези данни бяха споменати преди време, нямаше да е възможно да се създадат измислиците за тюрко-алтайския произход на българите.

Други екзотични галски имена са Беса, Гетиус, Дакус, Гордус, Котус, Котило, Мокус които на практика са тракийските Беса, Гета, Даукос, Гордус, Котус, Котела, Мокус.


Карта по Херодот, "Описания".

С това списъка на странните галски имена ( необясними на келтски) не свършва, има много други: Балио, Балиус, Боисил, Бойникус, Бледос, Белин, Бодило, Бранкус, Баланос, Ботиус, Бото, Дано, Дана, Дейкос, Дейка, Деда, Дева, Камониос, Кото, Кремона, Лада, Лад, Любия, Мариция, Медуна, Медула, Миро, Стойкус, Тате, Тато, Татуло, Ярила, Яровид....

В предишни постинги бе обяснено, че древните тракийски походи, а не някаква мнима индо-европеска родина са причината за приликата на много езици. Тъи както римляните са разпространили своята реч, така и много от племената на дедите ни са потеглили в различни посоки и са повлияли други народи. Понеже траките са трън в очите на тези, които се кичат с чужда слава, още от древността предците ни са охулени и оклеветени несправедливо.


Осем коня от Летница - сребърен съд

Има и друго, десет древни автора свидетелстват за тракийски поход към Индия. Това са Филострат, Еврипид, Хигинис, Цицерон, Сенека, Аполодор, Овидий, Нонус, Плиний и Страбон. Не съществуват никакви сведения за древен поход на германи, келти, или латини към страната на брамините.

В индийските предания пък се говори за божествен народ БРГУ. Те били бойци колесничари ( както са описани траките), а самото име БРГУ/ БЛГУ напомня на това на тракийското племе БРИГИ. Споменато е също, че скитите ( сака) са потомци на воинската класа на древните арийци.



Триумфално шествие на Дионис .

(Б.р. По – късно - известният старогръцки, а в последствие и римския пантеон също заимстват една трета от своите богове от тракийските си съседи – неустоимия Дионис (Бакхус) , свирепия Арес (Марс), великия Загрей става Зевс (Юпитер), Великата богиня майка Бендида-Кибела става Хера (Юнона) и пр. Траките не само че обогатяват със своите богове и герои гръцката и римската митология, но дават и мистериите, сериозните култове и част от празничната система на Средиземноморието и Черноморието, която е съхранена в редуциран вид и сега.)


Тракийски херос от музея в Истанбул

Дион Касий определя тракийското племе даки като клон на скитите, Стефан Византийски също твърди, че скитите са тракийски народ ( СКЮТИ ЕТНОС ТРАКОН). Според Страбон СКИТИ означава СКИТАЩИ ( на гръцки – номади). Щом племенното название на скитите е обяснимо на български, то те са и наши деди.


Скитски конник от Мламово

Когато някои народ завладее нови територии, след известно време той налага свои топоними и хидроними, това са направили и нашите деди траките. Ведическите имена на реки Бара, Раса и Кубха са обясними не на латински, немски, или ирландски, а на български. Малките реки у нас са наречени бара. Раса означава роса. Кубха отговаря на ст.блг. купати се-къпя се. Реката е била мястото за къпане в древността.

Арийската планина Имеус носи същото име както тракийската Емус, която до XIX-ти век наричана Емъ ( Стара Планина). Днес само най-източната част на Стара Планина е запазила древното си име. Става дума за нос Емине.


Тракийски конник от Tekirdag Museum

Разбира се не може един народ да пребивавава в дадена територия и да не остави следи. Тук ще спомена, че в Индия са намерени оръдия на труда, които имат прототип в Тракия, а не в Германия, Италия, или Британия. В Пакистан и Афганистан е окрита особена керамика имаща паралели с тази от Тракия ( от района на Перник, чавдар-кремиковска култура ). Досега обаче съпоставка не е правена и тези данни са неизвестни на широката публика.

Погребалните обичаи на дедите ни са идентични с тези на ведическите арийци, но нямат нищо общо с обичаите на латини, германи, или ирландци.

Древноиндийските божества Сварга, Сурия, Бага, Паржания, Баларама, Крсна и Дакса са и нашите Сварог, Зория, Бог, Перун, Белобог, Чернобог и Дажбог.


Златни обеци от Враца -380-350 пр.Хр., изящно украсени в долната част с фигурки на сфинксове, соларни и растителни орнаменти, намерени при погребение на тракийска принцеса от царската династия на трибалите.

Не прави ли впечатление, че археологически находки, обичаи, хидроними, а и божества на древните индийци са много по-близки до нашите, отколкото до който е да е било друг народ? Защо тогава да не вярваме на Ариан, Ноний, Срабон, Плиний и др. че е имало тракийски поход към Индия.


Константин Каменов
Интелектуално звено “КОРЕНИ”

Тази тема (за различните способи за заличаване на историята ни) е изключително благодатна от гледна точка на множеството културни пластове разкрити по земите ни и които в повече от случаите са като еталон за времето си.

Използвана литература:

M.Coulson, Sanskrit, University Press, Oxford, 1982;
W.Dwight Whitney, Sanskrit Grammar, LPP, Delhi, 2003;
A.A.MacDonell, Sanscrit Dictionary, University Press, London, 1954;
J.Chawla, The Rigvedic Deities and their Iconic Forms, Munshirram Maniharlal Publ. Dehli, 1990;
V.Govind Apte, Sanskrit, Hipocrene Books INC, New York, 1996;
S.Piggot, Prehistoric India, Penguin Books, Harmodsworth, 1950;
M. Wheeler, Civilizations of the Indus Valey and Beyond, Thames&Hudson, 1966;
Komitee fur Kuktur der Volksrepublik Bulgarien, Jungesteinzeit in Bulgarien, Goetz Druck KG, Wunsdorf, 1981;
http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/&page=2

Тракийски конник от Адамклиси. Тракийската култура се разпространява от двете на страни на Босфора без никакво пространствено прекъсване и разделяне.

Доклад на Константин Каменов, изнесен на IV Национална студентска конференция Historia est magistra vitae, организирана през 2007 г. от Студентски археологически клуб „Проф. Велизар Велков“

 
Константин Каменов е роден през 1965 г. в гр. Пловдив. Възпитаник е на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, следвал е последователно във Филологическия и във Философско-историческия факултет, където е защитил магистърска степен. Интересите му в областта на историографията са от много години. Той отстоява собствено поле от възгледи в тази област, често в противоречие с постигнатото официално статукво.

Каменов е автор на книгите „Небето помни – Древнобългарската история“, 1996 г.; „Небето помни – Протобългарската история“, 2000 г. (и второ допълнено издание, излязло през 2001 г.); „Ключът на Енох (Ключът на пътя към знанието)“, 2006 г.; „Кой пренесе шумерските зикурати – Време за промяна на историческата терминология“, 2008 г.; „Небето помни II – Бог вижда – етногенезис и създадени култури от българите“, 2009 г.; „Траките и българите – най-ранните християни“, част I-ва „Приемането на християнството от траките и унаследените им „езически“ символи и принципи в новата вяра и религия“, 2009 г.; „Небето помни III- преселения и създадени култури от прототраките“, 2010 г.; „Модел „Genezis“- структурата на вселената според траките херметици“, 2011 г. Както и на девет поетични книги. Член е на Дружеството на Пловдивските писатели.

Работил е като шлосер, ситопечатар, репортер и завеждащ отдел в много вестници. През 1992 г. сформира Интелектуално звено „КОРЕНИ“.

Докладът, публикуван тук, е бил посрещнат с голям интерес от участниците в споменатата конференция, но неизвестно защо не е бил поместен в Сборника с доклади от нея.