най-големият раннохристиянски манастирски комплекс в Европа от цар Борис І в местността Караач теке край Варна и е съществувал до ХVIII век. Посветен е на Пресвета Богородица, патрон и закрилница на св. княз Борис I Покръстител и неговия род, подобно на манастира при село Равна, Провадийско, който също е посветен на Божията майка.
Снимка:wikipedia "Ezra in the Codex Amiatinus, believed to be based on a portrait of Cassiodorus in his library. Monkwearmouth-Jarrow Abbey, before 716"
Строителите на цар Борис І съградили княжеския манастир с голяма манастирска черква, огромна кула с параклис, огромен скрипториум - дължина 40 метра и ширина 10 метра (площ от 400 кв. м), библиотека, училище, монашески общежития, ковашка работилница, санитарни помещения...
Комплексът е уникален по своята планова схема и размери, без паралел в българската и византийската строителна традиция. Открит е от Карел Шкорпил, основоположникът на българската археология в 1899 г. Въпреки че правителство на Стамболийски отчуждава 3 лозя, които са били предоставени на варненското Археологическо дружество за ползване за вечни времена, разкопките прекъсват поради липса на средства.
Екип с ръководител проф. Попконстантинов и гл. асистент д-р Росина Костова от университета във Велико Търново, заместник-ръководител на експедицията, както и директорът на Регионалния исторически музей във Варна ст.н.с. д-р Валентин Плетньов възобновяват разкопките през 1995 г. и те продължават и до днес.
Проф. Попконстантинов посочва, че за изграждането на такъв мащабен строеж са били вложени огромни средства. Свидетелство за това е украсата от стенописи, а също и монументална каменна пластика, изящните колони, както и размерите на скрипториума - един от най-големите в Европа за това време.
Saint Matthew in a domestic ,,closet or idealised scriptorium. (Book of Hours, Paris, c 1420 (British Library, Sloane Mss 2468)photo: wiipedia
За значението и важността на манастирския комплекс говорят мащабите на строителството му - имал е размерите на царските дворци в Плиска и Преслав и дори е по-голям от този в Константинопол - над 10 декара.
З
а строежа на комплекса е използван бигор - мек и податлив на обработка варовиков камък. Според проф. Попконстантинов поради това, че той е с грапава повърхност, по която не може да се пише, не са открити надписи по стените на църквата, за разлика от сторените по същото време манастири в Равна и Черноглавци, където са намерени много надписи - 330 надписа в Равна, изписани с рунически букви, старобългарски - кирилица и глаголица, гръцки, и латински, което е показателно за високата образованост и грамотност на средновековните българи.
Вътре в храма обаче археолозите са намерили няколко стотици фрагменти от стенописната украса на храма, изображения на светци и надписи, части от надписи и букви, вероятно като част от съпровождащия надпис около изображенията. Досега в Североизточна България са известни само 2 храма от Х век, които са изографисвани - архиепископската базилика в средновековен Дръстър и стенописите от Караач теке.
В центъра му, в обширен двор от атонски тип, е разположена катедралната църква. Тя е била с внушителни размери, с обемисти полукръгли ниши от север и юг, където при молитва се е събирало цялото монашеско братство, с монументална каменна пластика по стените и колоните. Всички постройки са изградени в т.нар. смесен градеж - последователни редове от 3-4 тухли и камък, техника, подобна на строителството на Голямата базилика в Плиска.
Скрипториумът е направен с 12 помещения, разделени с големи коридори, сградата е с масивни стени, била засводена и е имала втори етаж. При разкопките са открити над 30 железни стилуси (писала), таблички, които при писане са били намазвани с восък (на латински “цери”), апликации от украсата на кориците на книгите и множество бронзови закопчалки за книги - свидетелство, че в него са се съхранявали голям брой книги.
През ІХ век манастирът развивал огромна книжовна дейност, бил център на българската книжовност и просветна дейност, в него са работили учениците на св. св. Кирил и Методий - Климент, Наум и Ангеларий. За нуждите на просветната дейност и разпространение на новото учение на християнството сградата се разширява на юг, като е добавена нова постройка.
Откривателят на историческата реликва - Карел Шкорпил, изказва пръв предположението, че ктитор на светата обител е св. княз Борис Покръстител на българите. Доказателство за това са откритият оловен печат с лика на Михаил-Борис, както и старобългарски стенописни надписи.
Историците приемат, че княз Борис е бил замонашен в тази манастирската обител, в която той се оттегля и отстъпва престола на сина си Владимир през 889 г., а Карел Шкорпил изказва хипотезата, че цар Борис е погребан в него. При своите разкопки на обекта Шкорпил открива трисантиметров оловен печат (моливдовул) на княз Борис-Михаил, първият официален печат на княз Борис като архонт на българите, който е бил изпратен от него вероятно до игумена на манастира. Печатът от восък се е прикрепвал върху кореспонденцията му с аристокрацията. От едната страна на печата е изобразен Исус Христос, а от другата - замонашеният княз или, според други предположения, молеща се Богородица. Намерени са и оловни печати на цар Петър и на цар Симеон.
|