Архив

< Октомври 2012 >
П В С Ч П С Н
1 2 3 4 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31        

Неподозираните тайни на човешката материя - пътя към Бог, или към ново човекосътворение?

Доказва ли науката това, което са знаели древните адепти - Бог съществува в светлината на нашите

Психология и психопатология на зависимостите - болест, бягство от реалността, или запълване на празнота?

Отдавна в глобализирано развитите икономики не се произвеждат стоки, а потребности

Секретните тунели на България - една от най-добре пазените тайни

Една от най-добре пазените тайни на България са мистериозните тунели, а и цели

Най-сензационната находка в света е скрита в сейф във Варна. По следите на най-старата цивилизация

Вгледай се в миналото и ще разбереш, къде е началото ти и накъде си се запътил...

Заговорът против България/ Отмъщението на Франция - поход против православието

Историята със своята безпристрасност се стреми да подрежда всички значителни 

Древните загадъчни народи - за произхода на етруски и пеласги и българската следа

Точно преди сто години, при разкопки при древния град Фест пред света се появил диск,

  • Неподозираните тайни на човешката материя - пътя към Бог, или към ново човекосътворение?

  • Психология и психопатология на зависимостите - болест, бягство от реалността, или запълване на празнота?

  • Секретните тунели на България - една от най-добре пазените тайни

  • Най-сензационната находка в света е скрита в сейф във Варна. По следите на най-старата цивилизация

  • Заговорът против България/ Отмъщението на Франция - поход против православието

  • Древните загадъчни народи - за произхода на етруски и пеласги и българската следа

Та като отворихме фешън темата... не знам как се

въвлякох в шантавата история с модата, то по онези времена не само нямаше училища за дизайн, не само темата беше табу, ами и на всичкото отгоре слагаха печати по краката за пет пръста над коляното поли. Но сега като направя резолюция на тази история, да ви кажа - за всичко е виновна майка ми. Израснала в прочут шивашки род (дизайнерски по модерному), видяла и розите, и тръните в този занаят, милата ми майчица беше решена на всичко, само и само отрочето й никога да не припари до иглата и ножицата. Речено-сторено. Семейният съвет реши - ще се борим с всички сили с врага мода! Масло в огъня наля великото ми  хрумване  да сътворя терлички за гимнастика от едно ненужно (според моята гледна точка) парче плат, зеленичко на цветенца. То обаче, горкото, било предназначено за рокля на родителката ми, ама човек като мен като го споходи музата и е на седем години, нищо не може да му се опре на идеята и ножицата. Та крайният резултат беше блузка за мама ми и терлички за гимнастика за мен (епохален преврат в разбиранията за фешън терлиците в гимнастиката в онези години).
Oбаче каква словесна буря ме споходи впоследствие, не искам да си спомня. Никакви епохални открития и рационализации не бяха в състояние да омилостивят женското съсловие в къщата. Последвалото прекрояване на везаната покривка от баба ми в невиждана по нашите дворове по това време шикозна рокля (за мен, естествено) превърна маслото в огъня във вулканична лава! Всички пособия и такъми, напомнящи за този занаят, бяха заключени, скрити, намушкани из тайни чекмедж
ета и кюшета, из килери, мази и бюфети... Но най-вече беше залостен „Сингер“-ът. Ама то исторически се знае, че резултатът от апокрифа носи обратния ефект! Особено като във вените ти плават кройки и топлийки. Любопитството и ин
атът ми прераснаха в 9-а степен по скалата на Рихтер.
Междувременно докато разучавах тайната на абрахадармааааа „отвори се, Сезам“ (тоест как да отв
оря съкровището „Сингер“), ограмотявах моята детска персона в саморъчно съединяване на де-що се мернеше околовръст интересен мотив или шарка из кухненските чекмеджета и чаршафи (благодаря на баба ми, везбовала и тъкала из лютите зими чудните български везма и шевици върху ръчнотъкани сърма и лен и йех, по това време считани за демоде, ама аз отде да знам? За мен те бяха приказно красиви шарки и рисунки върху плат). И един ден... О, чудо! „Сингер“-ът пропя! Отворих това човешко неземно творение (така ми изглеждаше тогава тази ми ти машина). Гледах този черен с позлатени букви „Сингер“ с педали (и досега го считам за най-добър за шев) и вече нищо не можеше да спре устрема ми към нежния й ритмичен шепот. Да, ама преди това таз пуста техника няколко пъти реши да ми се опре. Доходилият техник дълго се чуди кой невежа е наплел така зверски конците из совалките (нееее, не гледайте мен! Аз изобщо нямах пръст в тази работа. В тези моменти стоях завряна под масата).
И ето ме мен, нагиздена, най-модно накипрената из кварталния двор. Майчето бушува, бушува, па се пр
имири, но шивашкото училище беше низвергнато в плановете за ограмотяване по житейския ми път. Завърших го мнооого по-късно, само заради дипломата, щото по тези времена никой не те питаше какво можеш, питаха де ти е дипломата. И тъкмо го завърших, дойде демокрацията. Вече никой не те питаше де ти е дипломата, питаха те какво можеш (но това си е друга история). Обаче сега си мисля: да беше ме карала мама насила да шия, за капак и да бродирам, да беше ме ступвала да кроя, на всичкото отгоре и да тропосвам, та да видим сега с дизайнерство ли щях да се мъча.
Спомням си беше някъде февруари 1995-а. Ревюта, конкурси, телевизионни спектакли... почти през седмица аз в София. Един ден университетско издателство „Св. Кл. Охридски“ София, явно въодушевени от българския фолклор в моята и на Димитър Кръстев колекции, взе, че изпрати покана да заснемат наши колекции в Копривщица за издаването на  луксозен каталог, вдъхновен от българските мотиви и традиции в модата.
И ето ме мен на влака към Пловдив. Обаче тъй като, защото и понеже няма спирка на Копривщица, продължавам до Пирдоп. Някъде към 5 часа, недоспала, рошава и леко насаждена се изтърсвам на гара Пирдоп с два огромни найлонови чувала (по-леко е от куфари), препълнени с бродирани и ръчно тъкани рокли и жилетки. Целта е да дочакам пътническия влак обратно към  Копривщица. Стуууд, тъмнооо и страшно. Гледам една гарица, самотна, смотана и заключена. Наоколо ни селце, ни селчище. Седи с
и в тази атмосфера моята фигура, примряла от студ и страх и върти комбали на всички страни, а да се сбори с някой придошъл бандит. Ама, викам си, веднъж да се добера до онази ми ти Копривщица и край! Вземам такси, хотела, горещ душ и воала! Да започне представлението!
И така някъде след половин час мятам дисагите на един едва пъплещ влак, връщащ ме назад към заветната ц
ел и цивилизация. Гара Копри
вщица ме посреща с радост и въодушевление. Аз съм единственият луд, хрумнала му идеята да доходи в тази мрачна и студена февруарска сутрин там. Гарата се оказва праисторически излющена постройка, а градът къде е, нямам идея. Ни такси, ни рейс, ни каруца. Стуууд, тъъъмноо и страшно. Не се изтрайва. И като взех да рипам в едни подскоци и прикляквания, размах насам, ритник натам, ха сега дайчовото, ха! Така два часа. Толкова хора не съм играла на ни една сватба. Само ако знаех какво ме очаква по-нататък! Към осем и нещо пух-пах - пристига нещо като от башибозушко време, като каручка един вид, ама с волан и ауспух. Ако обаче мислите, че точно в този момент придирях какво ще ме отнесе до заветната цел - лъжете се, в този момент и най-престарялото каручкобусче ми изглеждаше като свръхзвукова ракета. Великият дизайнер от модните страници на де-що се знаят национални и местно-локални издания подскачаше зъзнещ изоставен и нещастно тракаш зъби на перончето.

Следва

 

 

 

 

Милена Марева
за вестник ''Народно дело''
17 март 2009г.

Снимки личен архив: Колекцията „Нестинари“  показана за първи път на 9 март 1993 г. в Художествената галерия с моделите на агенция „Мойра“ на Пеньо Пенев.

Фотосесия заснета за каталога ''Нестинари'' на университетско издателство „Св. Кл. Охридски“ София 1995г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

Търсене/ Search

kakavida.com