altМлади (12-13-годишни) циганки с червисани устни и блеснали

очи оглеждат с надежда мъжете пред себе си. Искат да ги пипнат и да се уверят, че са живи и истински, от плът и кръв. Всяка от тях държи в ръка по няколко омазани листа от ученическа тетрадка и отдавна издъхнал и надъвкан химикал. Циганките чакат с трепет и надежда, чакат с благоговение, чакат изтръпнали от напрежение.

Какво чакат ли?
Как какво?

Пред тях са галактически звезди, каквито малките лолитки от квартал Повеляново на Девня не са виждали никога на живо, а сега могат дори да докоснат! Ветераните футболисти на “Черно море” са тук, как няма да тръпнат далечните братовчедки на Пенелопе Круз!:)))


Нали всеки момент някой извънземен ще стане и ще им даде автограф, това да не би да е шега!


Е, дадоха им!

 

Порасналите, наедрели, побелели и пооплешивели някогашни левенти, носили с гордост фланелката на “моряците”, са изненадани, но и като че ли доволни от вниманието. Абе хубаво нещо си е славата, дори на края на света, в Повеляново.:)))
Така, вече всички са щастливи и мачът може да започне.



Мачът ли?


То какво има да се говори за мача, черноморци са с класи над шуменци и резултата от 4:1 е най-малкото, с което съседите можеха да се отърват. Ами само съставите като погледнеш, и няма защо да си губиш времето в теории. Веско Бранимиров, Георги Иванов - Геша, Диян Ангелов, Вальо Станчев, Милен Петков - все футболисти, минали през грандовете на българския футбол, играли и зад граница, нямаше как да не разнесат противника като мазен вестник из храсталак.:)

По-интересно е като че ли на скамейката на шуменци. Там един висок, мургав, тъпоглав и видимо дебилен мъж, изживяващ се като Жозе Моуриньо, скачаше, ревеше и пръскаше телесни секрети около себе си при всяко спорно положение. Псувни, плюнки, размахани юмруци, гневни тиради, ярост! Всичко видяхме от видиотения индивид, пълна програма, бай Ганьо в акция.


Да продължавам ли? Не си струва нали? Нашият футбол, нашият спорт, нашият живот са пълни с такива! Натрапват ни се навсякъде, тровят живота ни, налагат ни наглостта си и ни карат да се гнусим от себе си, че сме ги оставили да си разиграват коня и да ни диктуват вкуса си.


Баста! Поне тук, нашата запазена територия, да ги оставим на скамейката на резервите в живота. Там, където им е мястото!

Скамейката ли казах?


Е, на скамейката на “Черно море” е най-голямата атракция и най-голямото удоволствие за нас, хората които бяха там.


Тодор Марев и Стефан Богомилов!


Само имената им са достатъчни да разтреперят краката на всеки що-годе читав фен на средна възраст 40-50 години, помнещ уникалното им майсторство на терена. Но не това е най-важното и най-интересното. Друго вижда умният човек, който е около тях. Мъдрост, доброта, благородно излъчване и бръснещ футболен и човешки интелект излъчва всяка тяхна фибра.


Няма поза, няма дразнещо високомерие, няма напомпано псевдо самочувствие.


Днес ръководят ветераните, утре ще бъдат с децата, вдругиден с юношите, навсякъде истински и всеотдайни, обичани от хората. Ама разбира ли от благородство кучеглавият шуменски серсемин, правещ се на треньор... Ние обаче разбираме и сме щастливи, че имахме възможността да прекараме един хубав следобед с Марата и Чечито, да си поприказваме с тях, а някой по-съобразителни като мен си направиха и снимка.


Казано честно, всичко ми е наред!:)))

Ето, че не само младите и възторжени девненски циганки отнесоха чудесен спомен от този горещ летен ден. Аз съм по-щастлив дори и от безгрижните циганки, а това хич не е лесно в днешното ни шибано, брутално и коварно ежедневие.
Футболът е голяма сила!!!:)))

 

 

Стоян Калоянов

 

 


 

ydara.com използва "бисквитки", за да улесни Вашето сърфиране и да Ви покаже съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия. Виж повече! To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.

EU Cookie Directive Module Information