ВАЛЕНТИНВлизам в „Офисът“ - така е известно сред футболните

среди на Варна кафето, където съм си уговорила среща с един от невероятните хора на България. „Висок и слаб, веднага ще го забележиш, са напътствията на Тодор Марев, прекият виновник за срещата. Ако не го разпознаеш, ще питаш кой е Валентин Петранов.“ До викове обаче не се стигна, веднага го разпознах.

 

Чудно как и защо, но всеки българин, смесил се дори и за малко нейде си из страните на цивилизованите, почти веднага и във всички случаи придобива едно такова... друго излъчване, чуждоземско – спокойно, ведро, усмихнато, кажи го щастливо, и почти веднага спира да прилича на българин. Валентин Петранов, за когото бас държа не сте и чували и как ли да сте, щом телевизиите и вестниците са заети да ни обливат с измислени ВИП-ове, чалгарски истории и недоучили (не, не става въпрос само за това, че нямат висше) „елитарности“ и почти винаги пропускат да ни покажат истински стойностните българи. А има такива предостатъчно, само дето те са ужасно скромни и затова остават почти незабележими. И както писах веднъж, България е чудна страна, може и да не е рая на света, но умее да ражда и възпитава таланти, нищо че самите българи не си признават за това и дори всячески се мъчат да ги скрият. Какво е необикновенното на Валентин? Ще разберете след малко.

 



- Вальо, как ни приемат китайците? Мои приятели, живели там, казват, че са националисти – започвам много фамилиарно, както междувпочем е много популярно да се разговаря в България (но не и по света). Притеглям стол по-близо до Вальо и включвам диктофона.

 


- Първото нещо, което може да се каже за китайците е - Валентин отговаря бавно и спокойно, в него няма суета, надменност или самодоволство - че за тях чужденецът е нещо много интересно, толкова интересно, че те могат да забият поглед във вас и да не го отлепят за дълго време. Зависи от района където сте, колко чужденци са били там, зависи от нивото на културата в района, но като цяло чужденецът отвън на пътя е интересен, зависи от това дали имаш някакви отношения с тях или не. Те като цяло не обичат много да си сменят стила под въздействие на чужденците и се борят според мен да запазят този манталитет, този стил, тяхната източна философия, което е много добре. Но пък вторият ъгъл е, че Китай няма шанс, доколкото на него му е необходимо да се обърне към останалия свят и да намери по-добър път за комуникация с него.

 

- Може би защото произвеждат страшно много и много евтино и им е необходимо да пласират тази продукция?

 


- Точно и защото те някакси... стеснително се канят да станат икономическа сила номер 1, макар и да го вярват... някакси.... не го афишират, не са като някои държави... Щатите и Япония например, които обичат да натякват за тяхната икономическа сила, да се хвалят непрекъснато за величието си.

 


- Ето знаех си, че китайският не ни мърда за в бъдеще в училище :):):) Значи всъщност не са враждебно настроени към чужденците?

 

- Не, не не бих казал.

 

- От коя година си там?

 

- Аз съм от 2009-а и смятам там да живея и да работя до момента, в който нещо не се отвори по-насам. Това е поради фамилно стечение на обстоятелствата около нас. Нашият син се премести по-близо до България и за мен е много по-голямо изкушение да съм по-близо и аз до дома си, тук някъде в Европа, но няма да стане на всяка цена, защото в тази икономическа обстановка Китай и Корея са добро място за живеене и работа за хора като нас.

 

- Как реши да заминеш за толкова далечно място като Китай?

 

- Реално това решение дойде, след като бях няколко години в Гърция. Имахме различни виждания със собственика на корабостроителницата. Някакви измислени стандарти, от които обаче на кълбото никой не се интересува. И се получава така, че ти попадаш между чука и наковалнята, защото той е измислил нещо, което на него му е угодно, но когато трябва да работиш с международни институции и те си имат стандарти, никой от не се интересува от това за колко гениален се мисли човекът. Най-накрая се разделихме, но искам да вметна, че този опит беше скъпоценен за мен и оттам може би още повече ми порасна самочуствието.

 

Дотолкова, че си мислех, че ако отида в Китай, там ще мога много по-спокойно и по-добре да работя и да живея. Казвам да живея, защото за добро или за лошо – Китай е този дом.

 


- Вальо, ти си с висше образование, а какво работиш в Китай, ако не е някаква тайна?

 

- Точно така, Военноморското училище съм завършил, в момента съм лице на корабособствениците на най-големият завод за кораби в Китай. Те дефакто са ме оторизирали да се занимавам с техните кораби в Китай и да се разписвам вместо тях. Аз се разписвам от името на корабособствениците.

 

Ето тук, драги ми приятели, лицето ми придоби онзи удължен вид, след който се чува само едно „Уауууу!!!“.
- Това означава ужасно голямо доверие и уважение!

 

- И аз си мисля така, защото когато те харчат толкова много пари, искат от този, който се подписва вместо тях, да са сигурни, че няма да стане нещо с което бъдат ощетени. Та аз се занимавам с нови кораби и в момента имаме ангажименти за контейнеровози. Те са първи и втори за германски корабособственик, а другите са за други корабособственици.


Следва

 

 

Милена Марева