Йe, йe, йе, чупка в кръста, две напред, три назад. Пура в едната ръка,

водка и Rеd Bull в другата. Йe, йe, йе! 3000 екземпляра, екзалтирани, наелектризирани, в бяло камуфлажирани... Неонът пълзи по белия ми дрес код (уф, колко фешън!). Йe, йe, йе! На барплота... Йееес, отгоре му стъпил бял тромпетист, извил тромпета към небето, допълва техно миксоветe. Денс гърли, също покачени на бар плота, полюшкват загорели бедра.
Дами по бикинки закопчават на китката ми пластмасова лентичка. Сребърен цвят! ВИП персона (докопах се с връзки) Boogie Nights! Мноооого cool, a?! Йe, йe, йе, три напред,  няколко назад, следва завъртане! Май сръгах някого? Йe, йe, йе, всички са ухилени около мен. Или от водката, или от марихуаната. На кой ли му пука? Палми непукистки са се локализирали между масите. Морето е досами белите бамбукови легла. Звездите отгоре.
Е, не се шашкайте, де. Днес ще ви водя на парти. На голямото бяло парти за откриване на новия сезон 2008 на Ники бийч, Марбея! Ааааа, не ми се измъквайте. Възрастта няма значение. Тя важи само на родна територия. Тук? Абе, да не сте луди? Тук всички партят (купонясват по нашенски).


Йe, йe, йе, до мен 80-годишен playboy сръбва нещо си. Дамата му с минижупче. 100 процента идва направо от кабинета на пластичния си хирург. Йееее, чудесата на 21-ви век Но дори и да си нямате пластика... на кого ли му пука. А, само трябва да сте в бял дрес код (облечени в бяло) и онази специална покана за партито (за следващия път аз лично ще я комплектувам и с тампони за ушите). Хайде, бейби. 7 часът е. Време за купона. Йe, йe, йе! Айде бе! Безплатният бар е до 9! Закъснееш ли - 20 евро за 100 г и всичко е наред. 120 евро бутилката. За ВИП маса не си и помисляй.

3000 белосани зомбита се полюшват в ритъма на музиката. Ама територията е за 1000. Ух, някой май си изля 20-евровката на гуменките ми. Аха, с гуменки съм, токчетата са в чантата ми. Изобщо май няма да се наложи да се мадамя. То при таз тълпа кой ли ще забележи какви са ми чепиците? И са с номер по-големи, щото до 7 ч. сутринта обувният ми номер със сигурност ще е нараснал. Обаче купонът продължава и на следващия ден с Мохито (ром-ски коктейл) парти, а и на по-следващия с шампанско купона... и на по-по-следващия с възхитителните недели' парти! Изобщо тез от Никито са решили нещо като трудов танцов лагер да организират. (Ааааааа, без мен, само не и аз. Това зоо ми стига за цялото лято.) Йe, йe, йе, всички денсят, тяло до снага, снага до тяло.

Ние, ВИП-четата, сме на терасата. Заградени и с пазач. Като маймунките в зоокъта - на показ. Изумителни виолетови светлини оцветяват Средиземното. Небето - в онази удивителна синьо-изумрудена синева, дето преди си мислех, че е рекламен трик. Ярки звезди тихо пулсират като живи капчици живот. Тропичната нощ бавно разстила мастилено цветно ухание, смесва се с неона и сякаш илюзорно съединява Космоса и нас...
Обаче на кой ли му пука? Купонът, купонът му е майката. Важното е да те видят и ти да видиш какво ново из света на известните и екстравагантните, елегантните. Важното е на другия ден да кажеш мноооого небрежно: „Амииии, Ники бийч, партито беше много яко. Да знаййййш кой видях!“ Как? Не знайш, Ники бийч, готин? Как бе? Туй Брус Уилис, Мадона, Шарън Стоун, туй Катрин-Зита Джоунс под ръка с Майкъл Дъглас (има си хас), Боно... те редовно си партят на Ники бийч. Туй Ники бийч е нещо като верига от хотели, спа центрове, нощни клубове и ресторанти. Българското Ники е запланувано в най-скоро време.

За първи път стартира в Маями през 1997 г. с голям бял купон. Бялото е религията на създателите Джак и Лусия Пенрод и Ерик Оморес. Да, ама черната ВИП членска карта е най-скъпата. 5000 долара за годината. Винаги на брега на екзотични океани и морета. Винаги на фона – палми (по възможност). Винаги с огромни бели плажни бамбукови легла, опердени с бели пердета. Сервитьорите обаче повечето нещо... са черни... (Аааа, нищо расистко. Предполагам за повече екзотика.) Замисълът е нещо много секси, нещо много екзотично, нещо много луксозно.

Сан Тропе, Сан Беариц, Холивуд, Маракеш, Флорида, Панама, Марбея (естествено), Тайланд, Мексико, Бали, Доминиканската република... И естествено само за елита (щото цените са умопомрачителни). Нещо като луксозни плажове, гарантирано поляти с добра кухня, кръшни танцьорки и музика на живо. Покачени на бар плота или на пиедесталчета. Музиката дънииииии – техно! Няма текст, само бум, бум, буууум. Модерни времена. (Ах, къде е Чарли Чаплин?)

Който го мързи да си отиде до вкъщи, купонът продължава през нощта. Нонстоп. Танци, препържване на слънцето, здраво ядене, алкохол (малко марихуанка) и после отново отзад напред! Абе, жив трудов лагер. На всичкото отгоре и си плащаш за мъките. С бакшиша (задължително).

Аааааа, аз обаче повече не издържам. Изчезвам. Аз съм до тук. Мозъкът ми дрънчи като тенекиен. Вътре чувам само бум, бум, бууум. В главата ми бичи онова ми ти техно. Краката ми като слонски.
Боже, труден е богаташкият живот. Не знам за вас, ама аз ще се възстановявам една седмица. Йe, йe, йе, на кой ли пука? Важното е купонът да продължава. Три напред... колко беше назад? Йe, йe, йеее!

 

 

 

 

Милена марева
10 юни 2008
за Народно дело

 

 

 

 

 

Копирането на материали и снимките без съгласието на редактора е забранено.
Позоваването е задължително

 

 


 

 

снимки Nikki Beach Marbella Official Group