Какво да се прави, това е футболът! Затова е толкова велик. Защото

казват, че освен талант, имаш нужда и от късмет. Е, поне така се извини Моуриньо след мача „ел класико“ преди няколко дни (след загубата от вечния им враг „Барселона“).

 


Явно има нещо гнило в този късмет, щом испанските столичани, с най-великия треньор и най-блестящите играчи - Роналдо и Меси, загубиха от провинциалния (как звучи само, обаче всички знаем кой е) „Барселона“. С или без късмет обаче и двата тима ще си останат най-великите и обичани в Испания, а и по света в днешните времена. Днес така и така сме в Мадрид, нахлузете нещо удобно и спортно и да ходим да видим къде се раждат футболните звезди на „Реал“.

Преди обаче да разгреем на стадионите в Ciudad Depotriva - спортния град, да вкараме малко голове на Касияс и да видим как тренират малките испански надежди, ще ви разкажа една кратка история.

 

Гостувам си, значи, аз на една моя българска приятелка в Испания. Седим си на двора на селската финка (къща, построена на земеделска земя), наоколо красота, идилия, обаче едни силно досадни буболечки шарят и жужат насам-натам около мен. Викам си, я да им взема страха аз. Нарочвам една, грабвам чехъла и замахвам да размажа най-близката...

 

Ей, да видите как изрева петгодишното испанско отроче на приятелката ми! „Милена - казва то ужасно сериозно, - ти защо ще убиваш буболечката? Това не е разрешено. Тези не са вредни. В училище ни казаха, че те са добри и полезни и е много лошо да се убива.“ Взе я в дланта си и я отнесе надалеч от злите ми помисли. Представяте си потреса ми, нали? Ей на какви хуманни неща ги учили из тези краища! Обаче не им стига това, ами към възпитанието на техните си наследници испанците, както и всички умни световници, прибавят и спорта, и то масовия, който във всички нормални страни е издигнат в култ, направо си е новата религия.

Та пак да си дойдем на думата за онзи велик Сантяго Бернабеу. На него не му стигнало да възкреси любимия си отбор и да го направи най-грандиозния и титулован в света, ами му хрумнало и други велики неща да прави. Построил най-(и на мен ми омръзна от това най-, но няма как. Всичко, свързано с „Реал“ Мадрид е декорирано с най-) най-най-модерната тренировъчна база за времето си, нещо нечувано до този момент. Било нещо толкова огромно за времето си, че го нарекли Ciudad Depotriva - Спортен град.

 

И в него имало множество футболни тренировъчни игрища, спортна академия, баскетболна зала, плувни басейни, тенис кортове и медицински център. През 2000-а обаче базата вече била отесняла, а и заради разрастването на столицата се оказала във финансовия й център. Сега явно късмета на реалци не е съвсем в излишък, защото тук съдбата води нов велик президент на клуба - Флорентино Перез, финансов гений, който ще продаде земята, принадлежаща на стадиона ( вече в центъра на града, цената й била нараснала в пъти) , ще закупи нова, далеч в околностите на Мадрид  и ще построи най-голямата, най-луксозната и най-скъпа база в историята на футбола и спорта, и то дори преди още да е завършена.

Сега слагайте маратонките и да се разтъпчем, но... само до ресторанта. След него за нас, обикновените посетители, както и за родителите на малките футболисти от академията, територията е служебна и строго забранена. Не си и помисляйте да нагазите тези води, защото охраната, колкото и любезна да ви изглежда, зорко бди за сигурността на своите играчи.

 

Охранителни постове виждам още след отбивката за Ciudad Depotriva или както мадридчани галено го наричат Валдебебас. И ако не си в специалния списък на посетители, в който фигурират всичките ти данни, можеш да си останеш само със снимчици, нащракани издалеко. То и да влезеш обаче в спортния град, пак могат да те проверяват дали си с пропуск и личен документ по всяко време и след всяко неправилно стъпване на непозволена територия.

 

За оглед отгоре - кой влиза и кой излиза от базата, си има и две охранителни кули. Патрули има навсякъде - на входовете на терените, на съблекалните, дори и в медицинския център, където има зона за първия отбор и такава за децата от футболната академия. Това всъщност е единственото място, където децата могат да се срещнат със своите футболни кумири от основния тим на „Реал“. Да се влезе или разгледа съблекалнята на титулярите или ВИП зоната пък е абсурдно дори и да си мечтаете. В един момент можеш да се почустваш като в затвор с лек режим, но така си е, като си имат само звездно заплатени и космично застраховани играчи, и грижите за тях са извънредни.

 


Ние обаче пак сме добре, да видите какво става за играчите и треньорите на противниковите отбори, а и за съдиите. Те са отделени със съвсем отделен вход, далеч от главния и съвсем настрана от футболната академия. Положението съвсем се вгорчава в момента, когато треньорът, в случая Моуриньо, закрие тренировката за медиите и зрителите. Отвсякъде изскача охрана и нежно, но с нетърпящо възражение изражение изтласква зяпачите извън целия футболен сектор.

 


Та не ни остава нищо друго, освен да седнем да хапнем в ресторанта и оттам да се насладим на 13 тренировъчни стадиона, плюс „Алфредо ди Стефано“, който има 6000 места, с тенденция да достигне 25-30 хиляди посетители, и с настилка, избрана след обиколка на над 30 стадиона от 6 европейски страни. Ако ви се виждат недостатъчни, да ви успокоя - това не е единствената тренировъчна база в Мадрид. Знаете, че те си имат още един отбор в първа дивизия, няколко във втора и не знам си колко в трета.

 

Преди обаче да разгледаме най-голямото футболно чудо в света, да ви разкажа как е било възможно построяването му.
Веднага след избирането му другият велик президент на „Реал“ - Флорентино Перез, предлага на общината да продаде земята под старата футболна база и да закупи от нея нов терен извън града. Сделката се гласува с „Да“ от общината и парламента и Перез продава по-голямата част от терена на четири корпорации, които си построяват небостъргачи в идеалния финансов център. Част от територията се дава на общината, която тя разпродава на публични търгове.

 

От сделката „Реал“ Мадрид печели 480 млн. евро, с които изплаща всичките си дългове и финансира закупуването на нов парцел. Започва строежа на футболна база. Това  място, което по-късно става проект „Парк Валдебебас“. За новото съоръжение той казва: „Ако „Реал“ Мадрид е универсален, това ще е неговата столица. Град, отворен за всеки, футболна мечта. Град Реал Мадрид.”
(Следва)

Милена Марева

17/18 декември 2011
за вестник '' Народно дело''

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


ydara.com използва "бисквитки", за да улесни Вашето сърфиране и да Ви покаже съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия. Виж повече! To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.

EU Cookie Directive Module Information

ydara.com използва "бисквитки", за да улесни Вашето сърфиране и да Ви покаже съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия. Виж повече! To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.

EU Cookie Directive Module Information