Такава й е работата на Инката. Превежда на закъсалите

сънародници из андалуските краища. В приказките й все циганки, кражби, тук-там някои дребни наркопродавачи, един случай на задигане на кожено яке от кола, направена от съвсем изпаднал наркоман, семейни разправии... А вчера един задържан в ареста заради това, че го хванали по малка нужда на някакъв паметник.

 


Седим и я чакаме. От време на време кафетарията оживява от придошлите местни англичани и после все така внезапно притихва. Вече знаех, че момчето е на 25, без професия, учил до 5-и клас, ром или циганин, каза все тая. Беше добре облечен и всъщност не приличаше на ром. Задържаните за кражба жени били майка му и жена му.



На втория час пристига Ина с испанския адвокат на джебчийките – Луис Хосе Галвез Фернандес, който всъщност е от Хърватия. Бил на две годинки, когато родителите му се изселват от Югославия. Работил в гвардия сивил (националната полиция), а по-късно завършил право. Все още действащ полицай. Беше дребен и слаб и добре облечен, досущ като ромското момче, и човек спокойно би могъл да ги вземе за една и съща раса. Интересно ми стана, че беше си сменил всички имена на испански.

 

 


Момчето се размърда неспокойно. Изправи гърба си и скръсти ръце в скута си. Беше спряло да вали. Небето все така сиво, мълчаливо и изтежко ни наблюдаваше отгоре.
- Ще ги пуснат - Инката издърпа стола и изморено седна. - Не се тревожи, до обяд ще ги видиш. Адвокатът е печен. Абе, нали й казах на Сашка да си затваря устата. Като я предупредила продавачката, че ще вика полиция, що не са се махнали? Че и я заплашила, че ще я убива и ако не тя, новиото й (годеникът й) – че и на испански. Тук за заплахи хич не си поплюват. Ако беше без адвокат, и в затвора щяха да я вкарат.

 


Момчето се размърда. Изглеждаше уплашено.
- Ами, казах й. И баща ми много й се кара.
- Има и още нещо - адвокатът отвори някаква папка. - В полицейския протокол има и обвинение за откраднати две кредитни карти, заплаха за убийство и рецидив. Били са залавяни и друг път. Следователят ще ги пусне, убедих го, че жените няма да се укрият, но утре ще има съд. Искате ли да се явя като ваш защитник?

 

 


Всъщност така се процедирало тук, в Испания. След като е заловен или привикан в хузгадото (нещо като първоначално гражданско разследване), по преценка на следователя (само не се стряскайте, обикновено това се случва в светла и обширна канцелария, населена с много бюра с компютри, в преддверието й – секретарки, деловодителки, купища бумаги и папки... разпитът се провежда от съвсем обикновено изглеждащи служителки), обвиняемият се пуска и делото се насрочва до месец. Това са случаите на комшийски неразбории, съпружески свади и подобни житейски крамоли.

 

 

Ако обаче става въпрос за кражби, неплащане на съдебни или полицейски глоби, дребни наркомански истории, побоища и се прецени, че обвиняемият е опасен, може да се укрие, има рецидив или буйства, тогава го задържат в ареста. До ден, най-много два, има дело с прокурор и съдия. Бързо и ефективно.

 

Има ли обвиняемият адвокат, плати ли си старите глоби веднага и ако му е за първи път, почти сигурно е, че ще се отърве с нов паричен налог или в добавка и условна присъда.

 

 

Обаче адвокатите са скъпи. За хузгадото се иска около 500 евро, за явяване на делото още 500. За правен съвет около 60 до 100 евро. Като прибавиш и глобата...

 

 


Инката казва, че нашенците добре печелили, обаче румънките били ненадминати. Нашите ромки викат - гледаме и не можем да разберем кога го правят. Най-добре били в Гърция, където нашите разказват, че онез гъркини се разхождали из пазара с ей такива пачки пари. В Австрия, Германия, Англия било същото, но там като ги хванат не само глоба, ами и в затвор лежат. Били много строги. В Испания идвали само заради меките закони (които обаче  работят), лятото било добре, ама на, сега само на празни портмонета попадали – нема ма, како, нема живот тук. От глад ще умрем. Заминаваме у Англия. Поне се напътуват, свят виждат, вика Ина. И парите си нали в България носят, къщи строят. Като нямат работа, крадат. То в България българите гладуват, какво остава за циганите?!

 



Ина някак си ги оправдава. Разбирам я, все пак работата й зависи от тях. И циганите я харесват. Търсят я постоянно да помогне. Да превежда в болницата, да се вземат помощи за децата, не взема пари за това. Телефонът й постоянно звъни. Обажда се Коста. Приели го по спешност. Едната клапа на сърцето му не работела. Ще му правят операция. Той обаче няма здравна осигуровка и за да не плаща, от болницата обясняват, че е необходимо някой да отиде да му направи адресна регистрация и после с нея да го запише за личен доктор. Коста е циганин, обаче никой не се интересува от това в Испания. Съчувствието тук е нещо съвсем нормално и не само в болниците.

 


Бяхме отишли до Велез, Малага. Имаше задържани две жени за кражба. Щели да ги пуснат до делото на другия ден, обяснява ми Ина, докато пътуваме. Но двете крещели и буйствали, та ги сложили за през нощта в ареста. Делото минава просто за минути. Оказва се, че едната задържана е бременна.
(Следва)

Милена Марева

10/11 октомври 2009год.
за вестник ''Народно дело''

 

 

 

 

 

 

 

 


ydara.com използва "бисквитки", за да улесни Вашето сърфиране и да Ви покаже съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия. Виж повече! To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.

EU Cookie Directive Module Information