1kkkmБожееее, то станало 23-и! Луда работа! Утре е Бъдни вече

Вий намислихте ли си какво да си пожелаете за следващата година? Нали така беше - каквото си намислиш на Коледа и току-виж се сбъднало. Така, че да запрятаме ръкави и здраво на работа! И умната, че току-виж ви сполетяло нещо, от което ще се чудите после как да се отървете.



?????????????????????????????????? Точно така се чудила и Нуша, точно няколко дни преди Бъдни вечер... с много въпросителни. Мислила, мислила моята българска приятелка1kkkkm Нушка какво да си пожелае по стар роден обичай за Коледа. Три дни и три нощи се чудила и накрая се решила! Пожелала си мъж! Верен, красив, богат, остроумен, интелигентен, отговорен, честен, щедър, миещ чинии и дундуркащ бебето... Абе за всичко хубаво, за което се сещате и за което жените обикновено си мечтаят. Минавали си дните, та и месеците и ни вест, ни кост от тоз прославен юнак, ни намек да й се случи случката. Отчаяла се Нуша и решила да поеме нещата в свои ръце.

 

Взела, че пуснала обява: млада и сериозна търси мъж, интелигентен, остроумен, отговорен...
И като се заръсили едни ми ти мераклии... кой юнак, кой попрескочил юначната възраст, но  все верни, красиви, богати и т. н. по скалата на мъжествеността, поне според телефонните им биографии.

 

Мислила, мислила Нушка и си избрала един мноооого юначен, малко беден, но пък перфектен кавалер. Испанец. Отварял й вратите (де-що врата се мерне), услужливо заставал зад стола в ресторанта, представил я на семейството си и сватбена рокля даже й избрал. Викала си Нушка - къде са ми онези загубени българи, да видят те какво значи мъж, какво значи кавалер! Това бил розовия период на мечтите й.

 

Синият дошъл, след като Нуша хвърлила партакешите си в къщицата на  любовта на живота си. Юнакът Хосе решил, че не е достойно Нушка да работи, той ще я гледка и храни. Да си стои вкъщи и да си гледа домакинството. Толкова мил и галантен бил Хосето, че нямало как да не му се върже доверие. И нашата зарязала работата си и слугуването по чуждите къщи и...

 

Дошъл тъмносиният период. Започнал се един ми ти тормоз - къде отиваш, с кого отиваш, и аз идвам, защо така простираш прането, защо така застилаш леглото, защо переш с топла вода, защо крушката свети след теб, защо бойлерът работи непрекъснато (само да не си помислите, че тук изключват бойлерите), защо не чистиш всеки ден, защо не пазаруваш, ако искаш да переш – пери, ама в мивката, пералнята ще се включва един път в месеца... Започнал и циганка да я нарича (малко си е мургавичка наистина, ама чак пък циганка...), започнал и да й крещи, че за парите, дето харчи за нея, можел млада проститутка да си наеме. Реве Нушата, пък ние изобщо не й вярваме. Айде сега капризи! Човекът пред нас миииииил, ама много мил, чак любезен.

 

Възпитан, внимателен, обичлив... ама не, тя си реве. И един ден ми вика: „Миленче, не искам да живея повече с тоз идиот. Напускам го. Отивам да живея при Нора, докато си намеря квартира! Днес ми крещя, че съм му откраднала кредитната карта. И като я намери, едно „извинявай“ не каза. Крещя ми, че щял да ме денунсира (да подаде оплакване), да му платя за стаята, все едно, че съм му била наемател. Иначе пред хората ръка ми държи, целувки раздава.“ Е това си беше много сериозна работа. Викам на Нушата: „Ама, Нушке, може да те обича много човекът и да го прави от ревност, завалията. Я вземи диктофона ми и го запиши. Иначе никой няма да ти повярва.“ Речено-сторено.

 

След две седмици – зъъъъъър, Нушка. „Миленче, викаха ме в полицията. Хосе направил денунсия. Била съм му наемател. Дължала съм 600 евро. Имали сме договор, ама аз съм откраднала договора и часовника му (пък Нушата и портмоне с милион да намери, ще го предаде в полицията) и още 180 евро съм му дължала. Да знаеш какво унижение! В полицията ме разпитват в подземието, дето водят престъпниците.

 

И полицаите ми викат, че ако не си кажа адреса, ще ме заведат в съда с белезници. Отивам сега да си прибера багажа с полицаите.“ Пък аз: „Малееее, Нушке, все на теб ли ма, душо?! Ти не им ли каза в полицията, че който е решил да краде, не си оставя целия багаж, та и мебелите на местопроизшествието. Не се страхувай, аз ще ти стана свидетел. Вярвам, че и всички останали ще свидетелстват, че не си била наемател на Хосе. И тоз идиот лъже, за да ти отмъсти заради това, че си го напуснала. Всички сме виждали, че сте си двойка и си живеете като двойка. Имаш и запис на разговори, в които ясно се чува как Хосе те обижда и ти крещи, че не можеш да готвиш, да чистиш и дори за секс не ставаш.“

 

Две седмици оттогава. Нушка си чака официално денунсията по пощата. Още не я е получила. Най-вероятно в полицията са разбрали, че женихът яко е послъгвал. Щото те тук в Испания имат як опит с тез семейни драми. Обаче едно нещо не ми излиза от главата. Как е възможно някой да отиде в полицията и да се подпише под явни клевети и лъжи. Ами във всички законови държави това води до затвор за лъжесвидетелстване, клевета, подронване на авторитета, морален тормоз...

 

Във всички законови държави за да твърдиш каквото и да било, е необходимо да имаш свидетели и доказателства. Как е възможно в Испания просто да изтичкаш до полицията и да излееш един куп лъжи и помия, без един свидетел и без нито едно доказателство!? Абсурд по испанска рецепта. Ами ако Нушата беше новодошла в Испания... без приятели и никой я не познаваше?! Ако имаше малко багаж и просто се беше изнесла?! Та, драги ми сънародници, както ви разказвах, тук абсурди да искаш! Дето вика една моя приятелка - каквото и да направиш, все на абсурд ще се натресеш.

 

Драги ми сънароднички, та и сънародници, утре е Коледа! Мислете добре какво ще си пожелаете на Бъдни вечер! И не си мислете, че чуждите мъже или жени са по-добри от българските. Пазете семейството си  и му се радвайте! Весела и честита Коледа! Много здраве, късмет, любов и добри приятели! Другото ако не можем да си го купим, поне ще има за какво да мечтаем да си купим...

 


Милена Марева
23 декември 2008год.
За вестник “Народно дело“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


Ключови думи