marb6(или нещо като и агнето нахранено, пък вълкът цял,

само дето вълчо трябва да тегли нов кредит)


Събудих се днес сутринта и викам си - свърши се то! Каквото беше – беше! Най-накрая дойде ред за нещо по-сериозно. Изметоха след феериите, изтрезняха след плажните партита,
кротнаха се след футболната фиеста и ето дойде ред да ви разкажа и за една велика жена,marb1 copy наричана кралицата на Марбея! На 18 години дошла в Испания уж да прекара една безгрижна ваканция, тогава - една унгарка, никому неизвестна, сега едва ли не емблематична за Марбея. Хубава идея. Вдъхновяваща! Възвишена! Или защо пък не за Сорин – зъболекар. Роден в Швеция. Завършил висшето си образование в Германия. С германски паспорт и поданство. Обаче казва, че е румънец. Ерудиран, умен, един от най-добрите зъболекари тук. На 43 години.
Или за великите испански писатели Сервантес, Лорка... Хубаво, викам си, обаче в тази красиво лазурна сутрин преди всичко едно кафенце за вдъхновение.


marb2 copyИ ето тук дойде първата ми ужасна  грешка. Метнах се аз на колата и право в Ла Канада (огромен търговски център или мол, както фешън го наричат в България). Това, че паркингът, който сигурно е за 10 000 коли, беше нещо доста нафрашкан, не навея в мен ни най-малки подозрения. За миг нещо тревожно проблясна в главата ми, едно леко съмнение ме загложди... ама само за миг! Викам си - лято е... юрнали са се чуждоземците да пазаруват по хладното, че при нас сега е 33 градуса на сянка по обяд... Правя кръгче... две... търся къде да кротна бижиклетчето, обаче взе да става опасно! Взеха и на забранените места да паркират... ааа, викам си, нещо нередно се забърква тук! Леко обезпокоена, стъпих на ескалатора за първия етаж и... както една седмокласничка беше писала - „очите ми станаха големи като Съветския съюз!“

Какво да ви разправям? Един озверял народ щъка насам и натам. На бързи обороти прелитат marb3 copyизперкали женоря, с остро нанизващ поглед, дето ти казва „а си ми се изпречила, а съм те убила“. Мъже странно притихнали и някак си съдбовно замислени, тихо се стелят след половинките си... Брех, викам си, туй ще да е заради петролната криза! Покрай мен току прибягват, завихрени напосоки, едни ми ти разчорлени и потни каки, с един такъв див размах на крачката, дето с решителността си може да смрази кръвта и на най-печения камикадзе.

Крачката е толкова решителна и твърда, че ви казвам - ако вместо османлиите Сюлейман беше ги пуснал тез женоря на Шипка, половината България още на турски щеше да лафи. Всички настискали едни ми ти пакети и чантища и въртят очи като огнепръскачки. А си я запитал нещо, а те е изпепелила на секундата.

marb4 copyОбаче нали и аз съм човек (макар и жена), едно подло любопитство на момента обхвана стройната ми фигура (има си хас)! И току хвърлила взор към наобикалящите ме магазинни обекти и... дойде втората ми грешка! Оооохххххх, помоооощ! Тоше, къде сиииии! Ребахааааа! Ребаха бе, Тошенце! Миличко, скъпичко, сладурчето ми, най-добричкото ми на света, ми то започнало сезонното намаление! 50%, че и 70% намаление на дрешките, обувчиците (там разните му техники-мехники не ме интересуват). Обаче моят Тошко предвидливо се е спасил на хиляда километра от мен (пфууууу, отърва се пак)!

Ребахата (сезонното намаление)! Световният дрешен феномен! Казвам ви, ако има ребахи на всеки месец веднъж, разводите ще изчезнат напълно! Първо, една седмица женорята ще я чакат трепетно и тръпнещо и през това познайте кой е най-сладкият, скъпоценичък и добричък мъж на света! След като са го убедили неопровержимо, че това са те и са превъзмогнали съпротивата му относно кой да държи кредитните карти, си напазаруват като пред световно (в случая – след европейско. Оле, Еспаня!). После една седмица  се мерят и пробват с придобитите скъпоценни парцалки. После една седмица  се хвалят на приятелките си кое как... и после... айдееее, юруш, отново ребахааааа!!!

Та, казвам ви, половината свят ще е толкова щастлив и зает да обсъжда модните покривалки, че надали ще им остане време да гледат там колко време другата половина свят пляска карти с „онези твои приятели развратници и пияндета“, що стои залепен за футбола по телевизията, докато „аз се трепя из къщата и с домашните на децата“, или що закъснява цели 2 минути след работно време.

И мъжът цял (почти или поне 50%), и агнето сито (и надрешено)! Ей това чудо го може само marb5ребахата! Няколко месеца му опява, че нищичко не си купува, от всичко се лишава, като една  парцалива Пепеляшка се миткосва и ето сега, щото го уважава, щото го обича (най-много него на света), щото я е грижа за авоарите му... Ето сега ще се жертва и ще си накупи дрешки на половин цена (ама за един гардероб).


Де да беше така и в България! Ама така е, нашите търговци не мислят за семейството, за прираста на татковината, за щастието на половината България! Скръндзави са, с една дума. Недалновидни! Елате в Испания да видите какво значи търговец! Елате първия ден от откриване на ребахите! Ако си спомняте онези опашки за салам и тоалетна хартия и боя кой първи да се докопа до тях, и щастието като се докопаш до тях (без псувните)... ето това е картинката! За първата седмица от намаленията търговците са гушнали годишната си печалба.
Ето така моите най-хубави намерения отидоха в канала. Какви кафенца, какви кралици, какви зъболекари, божеее, какъв ти Лорка... Ребаха, туй в моите човешки (па макар и женски) ушенца звучи като Одата на радостта, изпълнена от Лондонската филхармония, Виенската и... абе всички накуп!
Божееее, не мога да се напъхам в тез джинсииииии. Пуууууу да му се не види, ще тичам да ги сменям.

Милена Марева
8 юли 2008г.
За вестник“Народно дело“

 

 

 


 


Ключови думи