Чувстваме се малко тъпо? Втръснал ни е тоз живот?

 

Току-що нежната половинка ни е изправила на нокти. Шефът мърмори!? Съседите тропат на стената: „Намали тази музика, идиот!“ Ох, изморени сме! Отегчени! Огорчени! Е, тук му е времето да изкрещим: „И аз съм човек! Имам нужда от приключение, настроение, вдъхновение, усамотение! Ще видите вие! Изчезвам!“

За изчезването бални рокли Ла Кроа не ни трябват. Престилки за туршии пък въобще! Нахлузваме някоя по-развлечена тишъртка (мъжовата - за отмъщение), джапанките, удобен панталон (пъпът да се вижда задължително, с обеца – препоръчително). Бабите да не ми се скатават (то пък от друга страна в този крейзи свят те май са станали по-лудите). Другото можем да си наемем на място. Няма младо, няма старо! На местенцето, където ви водя, възрастта е неограничена по количество, най-важното е в нас да бушува бунтарско недоволство и пиратско-непокорен дух.

Мятаме се на джипа (лудите на кавазакито), в краен случай и ладичка ще свърши работа или една раница на гърба и на автостоп. Към най-готиното местенце на Европа! Тарифа!



Океан, палми, плаж и полет на крилете на уиндсърф! Уеееехууу! Малко е ветровито и нагъчкано с комари, но то това са му задължителните аксесоари. В голите, безлюдно песъчливи поля тук-там се мяркат волни коне и някое и друго мършаво говедо (обаче говедата са навсякъде по света). Това не му пречи да бъде едно от най-яките и популярни места в Европа за каране на сърф и уиндсърф. И на ухо - сведенията на брокерите са, че скоро то ще стане едно от следващите популярни места за инвестиране в Европа. Е, не за нас, които инвестираме в бурканно-килерни акции.



Приготвила съм малко дъски – сърфове, найлонови платна – уиндсърфове, неопренови костюми, за новаците може и на място да се хакнат тези джаджи - под наем, но малко са скъпички заради логнатото Тарифа. За спални чували... мммммм... не смея да ви кажа, че току-виж сте се разбягали. Сплитаме косите на малки плитчици или реге масури. И напред към дивата, свободолюбива Тарифа! Най-най-южната точка на Европа. Ветровитата столица на Европа. Сърфисткият рай! На два часа път от летището на Малага и половин час от същото превозващо съоръжение на Гибралтар. За такси не си и мечтайте - първо ще ни харакирнат най-малко 180 евро и после къде е романтиката, а?



След Марбея, красивата малка Естепона, арабско населената Алгесирас правим отбивка от пътя за Ла Линея и Гибралтар ( не, платената - 5 евро е!) и поемаме в отбивката за Кадис, столица на провинция от Андалусия. Пейзажът плавно върви покрай брега на Атлантическия океан. Зад нас остава Средиземно море. Пътят е гладък, добре настелен и насветлен. Плажовете растат и пясъкът е мек и бял. Тук-там се мяркат малки, в антикварен стил мотели, показно култивираният разкош от Марбея е отстъпил място на диво необитаеми поля и песъчливи дюни. Само за изтерзаните ни души! Тази ми ти Тарифа би си останала малка и невзрачна, ако не беше така обрулвана от напористия и нестихващ вятър, който си вее точно по закона на Бернули - тоест в тази най-тясна точка от Гибралтарския полуостров се ускорява. Негово височество вятърът е дал славата на това съвсем неугледно градче. От време на време си вее Леванте (духащ от морето), после пък се сменя на Пониенте (от океана). Старинна крепостна стена и военен форт не липсват, но сега те стоят полуразрушени и самотно ненужни, ама пък са идеални за увековечаване на бунта ни. И следващият път а е вдигнал(а) тигана половинката, а сте размахали заканително снимката до някой волен, млад, загорял и необвързан сърфист(ка)!



За разлика от лениво заспалата в лукс Марбея тарифските улички са изпълнени с живот, свободолюбив дух, яки мотоциклети, кожени рокерски дрехи през нощта и сърфо-хипарска развлачена небрежност през деня. Малки гостилнички и хостайли за по 25 евро на вечер са напъстрили картината, но ние сме се устремили малко след градчето, там, където вятърът ускорява шепота си, преплита го с пясък, дива романтика и свобода. На хоризонта в красивата морска лагуна - безброй платна на уиндсърфове, плъзгащи се по гребена на вълните, летят волно-непокорни.



Хвърляме раниците в хостайла Hurrisane (ураган) или хотелът Dos Mares (две морета), които всъщност са малки бунгала или, хайде за повече емоция - в ранчото „Стара конюшня“ (Valdevaqueros), декорирано с антики и разкошна тераса в тропическа градина... обаче... места всъщност... няма. Няма дори и в Los Flores! Уф, май дойде моментът на спалните чували. Обаче вече е късно! Връщане назад няма, още повече веднъж вече усетили този реещо се необуздан вятър, разстилащ се като нежен зов, като крило на птица, носещ ви към хоризонта на всичките ви несбъднати и мечтани копнежи. А кой знае, заедно с прочутия френски геолог проф. Жак Колина-Жерар, командира Пол-Анри Наржеоле и Джордж Талък току-виж сме открили и загадъчната Атлантида. На дълбочина над 900 м, с апарат за подводно спускане ще се гмурнем да търсим митичния град между Тарифа и Танжер (Мароко). И кой знае, може пък и да открием на морското дъно следи от изгубената цивилизация според описанията на Платон.



Или да наблюдаваме първата копка на подводния тунел на дълбочина 600 м и дължина 40 км, с който щвейцарската инженерна фирма Lombardi ще свърже Тарифа и Танжер. Ако пък не ни споходи късметът, какво пък толкова, никакво отчайване. Друго едно приключение ни очаква само на 16 км от тарифското пристанище – Танжер! С двупосочен билет за 50 евро и за около 40 минути и сме в Африка. Оттам - Казабланка, Маракеш, Рабат... И без това дългото заседяване в Тарифа не се препоръчва, казват, че заради силния вятър тук имало много самоубийства. А и друга опасност витае из потайностите на старинното градче Тарифа - кралицата на юга! Появила се, когато колумбийските картели започнали да търсят алтернативен път в Европа за пренос на наркотика. Опасната тайнствена мексиканка минала през трупа на съпруга си - мексикански контрабандист, сломила и подчинила на властта и могъществото си всички останали наркогрупировки, превърнала неорганизирания поток на хашиш от Мароко и кокаин от Колумбия в силна транснационална корпорация. Владееща потока на наркотика в цялото Източно Средиземноморие. Кралицата на юга - за нея се носят балади, забранени и досега в много страни по света. Опасна жена, бреййй!



Май тук взе да става доста рисковано!? Ух, как си беше спокойно и уютно в родното апартаментче! И туршийката чака! И как ли са освинили всичко тез мъжоря вкъщи! Сто процента са зарязали всички мръсни чинии! Аааааааааааааа, прибирам се! Довиждане!

Милена Марева

за вестник '' Народно дело''

16.09.2008