Откакто съм тук, в Испания, все пътувам и пътувам... Жирона – Барселона

– София – Варна... Варна – София – Мадрид – Малага... Малага  ... тик-так...тик-так... писта... Среднощни светлини премигват, носени от вятъра... тик-так...тик-так... нощи и дни, сплетени в нежност и болка... капка по капка... текат бавно по лицето ми... тик-так... любов и тъга, смесени в горчив коктейл... капка по капка... само за мен... Рейсът се носи плавно, безшумно в тъмното утро... Побелели дървета плуват на талази по склоновете, застинали в първична тишина. Боже, каква красота! Oбгръща ме топлината на роднатa земя, на хората около мен, чужди и толкова близки!

 

Но бедността...  Тази бедност, която те стисва за гърлото веднага щом слезеш от самолета, преследва те навсякъде по улиците... напластена по блоковете с простряно пране и олющени балкони,  тоалетните с техните късчета тоалетна хартия, мизерията на болниците, ровещите в боклука ръце... това е нещото, което ми се искаше да не е свързано с България.

 

Полузаспала слушам разказа на жената до мен, циганка може би, от дълго време в Испания, женена за испанец, две деца, работила в магазин... Сещам се и за Мара, циганка, чисти къща в Сото Гранде, в съседство с Марбея. Срещнах я в кафето на друга една българка тук, в Сан Педро, квартал на Марбея. Ревеше жената, малолетната й дъщеря била бременна, а момъкът не щял да се жени. Беше решила да си ходи, та да тури в ред нещата. Беше така настръхнала, че чак мен ме достраша. Обаче животът е странно нещо... Размина му се на младока. Господарите на Мара – бездетни хора, решили да осиновят дъщерята барабар с бебето. Изобщо не се интересували циганка ли била момата, българка ли! Та сега Мара и дъщеря й си имат личен шофьор и чистачка! Е, и всички екстри в допълнение!


ЗНАЕТЕ ЛИ КОЕ най ме шокира тук в Испания? Не, не е паркирането... за него по-късно! Това, което ме шокира, та направо ме остави със зяпнала уста... са работниците по чистотата! В моето заблудено българско самосъзнание е, че това е неблагодарен черен труд. Да де, всеки труд е благословен, ама този е малко по-така... малко по-неблагословен. И все си мислех, че е така навсякъде.

 

Да, ама не! Испанските момчета по чистотата спокойно могат да се кандидатират за мистър Испания, че и нежните им колежки за миски. Първият път като ги видях, реших, че снимат филм... ГЛЕДАМ – НЯМА КАМЕРИ. Поогледах се да не е нещо като карнавал, защото тук все едни фиести, едни карнавални шествия.... абе, все нещо се празнува! И виждам вече сълзите на работодателите – не се отработват дните! И туй един-два дни не се признават – ако ще да е гарга, рошава я искам – най-малко по седмица празнуват! До 4 – 5 часа сутринта! (Не ме питайте как се живее през това време, купила съм си тапи за ушите. Не се смейте, истина е!) Тoва е плюс 30 работни дни отпуска!

 

А профсъюзите са толкова могъщи тук, че лично аз предпочитам да съм работник! Първо една седмица имам изпитателен срок,  доказвам, че съм незаменяем и получавам един месец договор... Стискам зъби, усмихвам се чаровно и следва договор за три месеца... Продължавам с усмивките и гледам да не  закъснявам за работа. След него идва заветният такъв за една година!

 


ПОЛУЧИЛИТЕ ЛИ ГО... шапка на тояга! Следват едни сладки привилегии... всичко, което ви се иска, си го купувате на изплащане... абсолютно всичко... Никой не може да ви уволни. Обаче вие можете да се оплаквате и за най-малкото – например, че ви закъснява заплатата... или ви карат да работите извънредно. И, вярвайте ми, всички треперят от тези  инспектори по жалбите. Можете да се оплачете и на минаващия наблизо полицай. Ами да, отивате и му се оплаквате! И ако щете вярвайте, той отива при работодателя да иска обяснение! Да иска обяснение!!!

 


ТА НЕ БЕШЕ НИКАКЪВ МАСКАРАД, нито филм снимаха. Работеха си хората, нещо се смееха. Да си работник по чистотата си е направо гордост! Защо ли? Защото е държавна работа! А държавната работа тук е бетон! Сигурна, стабилна, добре платена и, моля, без уволнения! Ах, как веднага си представям нашите мургави същите такива работници по освежаването на улиците ни! Не ми се искаше да кажа цигани, защото не знам... да не обидя някой!

 


АМА ТОВА ТУК СИ Е КАТО НАЦИОНАЛНА ГОРДОСТ! Дори националната им героиня си е циганка! Лола Флорес! Легендарна танцьорка и певица! И филм правиха миналата година за нея - „Lola“, с кастинг и всичките му там екстри. Но и Фарухито – неверятен фламенко танцьор. Той тук е нещо повече дори от президента, защото една седмица по телевизията гледах само едно – Фарухито се жени!!! С всичките му подробности около това събитие... нонстоп, тълпи от почитатели, хиляди ръце протегнати за автографи, сълзи, истерия жива!

 


А СЛЕД НЕЯ ИЛИ ПРЕДИ НЕЯ С ДИВО ВОЛНА ЦИГАНСКА КРЪВ са Пенелопе Круз (ами то нейните филми са един милион, ама тези са нещо като емблематични  - „Всичко за майка ми“ и „Завръщане“, с който получи номинация за „Оскар“), сладкият Антонио Бандерас (за неговите филми няма място), „Джипси Кингс“... ами то името си говори само и без да го питам. Аз тях от дете ги слушам... Пако де Лусия, c престижната награда на принца на Астурия за 2004 г. - за приноса му към испанската култура и изкуство. Хоакин Кортес – легендарният филмов актьор и танцьор на фламенко (фламенкото си е чист цигански танц), танцувал в „Метрополитън опера“ в Ню Йорк и дори в Двореца на конгресите в Кремъл, в Москва, Токио, Франция, Италия, Мексико... Спомняте ли си „Кармен“? „Танго“ или „Фламенко“? Останалите му филми ги изгледах тук, в Испания – „Циганин“, „Дядото“, „Цветето на моята тайна“... И още, и още... все звезди по филмовия, естрадния, телевизионния и всякакъв небосклон.

 


И МОЯТА ПРИЯТЕЛКА ВИЛИ СЕ СМЕЕ, обаче и аз си имам тук една позната, освежителна работничка. Омъжена за прилично богат собственик на тапицерско ателие, сега разведена, ама не защото е освежителна работничка... Ревнувал я човекът! Все на улицата била. Жената модерна, изрусена, маникюр, какво знаете вие?! Та когато стана дума за снимки... викам: „Вили, виж какво, уикенд е, не мож намери никой сега за снимка, ама утре (понеделник) ще щракна някой такъв освежителен работник. И Вили:


- Ама как? На нокти ли ще ме държиш до последния момент?


- Хубаво тогава, ще извикам познатата ми за едно кафенце, ама ще й каза да дойде по работно облекло, та и метлата ако яхне...


Та си мисля,че ЕДНА ОТ СТРАНИТЕ С НАЙ-ТОЛЕРАНТНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЦИГАНИТЕ е Испания, но и те не й остават длъжни! Току й метнат някоя номинация за „Оскар“ или поредния холивудски екшън с Антонио Бандерас, разбира се, под акомпанимента на „Джипси Кингс“ или Пако де Лусия por supuesto (разбира се), танцувайки сластно диво с Хоакин Кортес...

 


... РЕЙСЪТ ПРАВИ ЗАВОЙ, тежко въздъхва... и автогара Варна! Студено, мокро... 6 часа сутринта... група цигани с метли са се свили до една барачка „Хот дог“, пушат... На входа на тоалетните седи друга една, навива късчета тоалетна хартия и чинно ги нарежда едно след друго... в очакване на нуждаещи се.

 

Милена Марев

за Народно дело
22 май 2007


Копирането на материали и снимките без съгласието на редактора е забранено.
Позоваването е задължително

 

 

 

 


 

 

 


Ключови думи