“Айде бе! Кво се туткаш! Имаш зелено! Айде бе, цял ден ли ще те чакам!

Ааааа, то било жена! Пфуууууу, жена шофьор!... Ааааа, къде бе, мой човек? Тук съм аз! Айдеееее бе, простак, кой ти даде книжка?...

 

“Шофьорите сме като ятооооооо...” Еднакви и от една нация по целия свят! Влизаме в колата: българин, испанец, арабин и... ставаме от една и съща националност – националност шофьор! Дааааа, ние, шофьорите, отдавна сме обеденили Европа и света!

 

Чудно нещо е каляскотиквата на Пепеляшка! Колата демек. Влизаме едни такива кроткииии, хрисимиии, обаче усетим ли педала на газта и стиснем ли геврека... глей ко стааа! Та да се чудиш как в тез кротки испанци, дето ако дойдат навреме на срещата значи вие сте объркали датата, тиквата на Пепеляшка събужда в тях едни такива диво шосейни страсти. Кат ги видиш на улицата какви са мили, галантни, задължително целувка за добре дошъл и пак целувка за адиос... на шосето? На шосето оживяват като един Дон Кихот, борещ се с вятърните мелници... ама да се чудиш как при това бясно каране все закъсняват за срещите! И не си мислете,че това е така, защото имат да връщат пари... цт-цт-ццтт... дори и да има да им
даваш, пак го правят тоз номер.

 

Та пътищата им са като картинг в лунапарк... дето правилникът е забранен! А полицаите им (нищо че Ани казва, че най-красивите мъже тук са полицаите и пожарникарите) знайте ли кви са строги! Стоят с едни страшни автомати, последен модел бойна техника, и , недай си Боже, да им подпъхнете 20-евровка в книжката си ... решетъчният ден ви е осигурен! Но ако мило се извините за всичките си недостатъци... със сигурност ше ви простят. Гледах веднъж, един спря на  автобусната спирка... женатааааа , жената да прибяга до магазина. Веднага кацна полицейската кола (те тук кацат на секундата), маха човека на реда: "Айде, разкарай се от автобусното стoпче." Ама нашият човек не ще... и той маха. “Ааааа, ша изтърва жената, бе, мой човек! Наш ко ша ма прай после?!" Махат полицаите... и оня маха, така махаха, докато се появи половинката, голямо махане падна. Божеееее, мисля си, де са наште да видиш ша махаш ли? Ко махане, направо вади глобата! Та туй си е жив рай за нашите! За ден и ша си изпълнят плана с глобите за година!

 

Отначало си мислех,че марбейските градоустройствени власти са създали марбейския уличен правилник специално за събуждане на кротките си (демек заспали) съграждани, но по-късно усетих жестоката истина! Било е за озаптяване на тез уж кротко заспали андалусци!

 

"Шофьорите сме като ятооооооооо", карам си и тананикам тоз любим мой рефрен, ръката извадена отвън с пура... така ме подиграва малкият ми син... горещо, слънцето ме напекло... и насреща ми ко беше туй, зебра ли беше, крава ли беше... абе някакво животно... и светофар! Значи, спираш и чакаш. Правилник, колега! После червено... настъпваш газта и... Изобщо не си го и помисляйте! Щото тук тез животни са на всеки 20 метра – със или по-лошо – без светофар. Да поясня. Тук туй животно е свещено! Нещо като свещената крава в Индия! И е нещо като продължение на тротоара... т.е. свещената земя на пешеходеца! Е те, това е! Там задължително винаги те чакат две дебели лелки, току-що захванали готвенето. За вас изборът е само един! Спираш и разглеждаш околните забележителности. Ако искаш, можеш да уплътниш времето си,
слушайки оригинална рецепта за паеля – домашен вариант! Ако не, се молиш да изчистят мидите по-бързо. Можеш да крещиш или да псуваш... Ама само наум. Не дай си боже да ги прекъснеш. Боже опази! Полицаите пристигат точно след две минути и никакви подкупи!!!! Че тогава става тъжно! Обаче най-лошото е, че не срещате никакво съчувствие от околните. Те даже и не забелязват страданията ви. И когато изтощени, ама щастливи продължавате... кротко си завивате (само надясно, тук почти няма ляв завой) и идилията отлита! Пак щастливо и пак кротко на средата на шосето, ама точнооооо на средата на шосето се е паркирала мадамата и си говори с мадамата от съседната кола – и тя точнооооо на средата на другото платно. Ако си мислите, че туй клаксон ли, бибипка ли ще помогне..."Блажени са вярващите!" Най-много да видите еднa мила усмивка и едно истинско  разбиране.

 

Но върхът е часът за началото на училищата. Запишете си го! Залепете си го на стъклото и го забравете като час за шляене по улиците с кола! И да не ви заблуждава полицаят на входа или колегата му. Не че испанците нямат респект от полицията си. Имат, и то каква! Само да не им се налага да паркират. Тогава кроткият Санчо Панса е готов на наръга де що мерне на копието си.

 

Само да не си помислите, че това е заради тесните арабски улички, миришещи на сандалово дърво... цт-цт-цццттт... То е заради култа на андалусеца кам вратата! Много я обичат! И всеки гледа да е по-близо до любимата врата и колата, разбира се! Туй подземни паркинги, туй свободни паркинги, отдалечени паркинги само (самооооооо) на 20 м, туй не се признава... До Вратата! Това е заветната мечта на всеки току-що събудил се марбеец! Та да не се ужасите, наблюдавайки онагледено паркинг трилъра ми, току-що пристигнали в Марбея. Да не се стреснете, ако видите някой да се мъчи да се напъха в местенце по-малко от колата му...рушкайки предния... сгъчвайки задния... тук това си е като фитнес упражнение. Всяко празно местенце е като 10 евро в голямо безпаричие, като запотена кока-кола в горещ, че и безветрен летен ден, като два пръста уиски cъc сладка мадама. Та ако марбейци намерят заветното парченце земя (до вратата, разбира се! По-далече не се брои)... мечтата за деня е изпълнена! Нищо че всички коли са ударени. Чудех се в началото. Викам си: "Кво става тук? Да не организират картинги със собствените си коли? Да не водят организирана война?” Или, мисля си, тук преди колите да ги пуснат в продажба, сигурно им удрят по един, ей така, да не се различават... И аз да не остана по-назад... и аз мойта – при паркиране! Ама сега съм щастлива! Направо марбейка се чувствам!

 

"Шофьорите сме като ятооооооооо" – пея с цяло гърло, провесила ръка отвън с пура... Ама това е само за вестника! Изобщо не пея, ами рева... щото на онова животно... отдалече виждам две дебели андалузки са се приготвили да готвят!

 

Милена Марева

за Народно дело
29 май 2007

Копирането на материали и снимките без съгласието на редактора е забранено.
Позоваването е задължително


Ключови думи