Cirpanski manastirБългарският манастир "Св. Атанасий" край село Златна ливада, Чирпан, Стара Загора, е най-старият

действащ манастир в Европа.

Разположен е на хълм над селото, на десния бряг на Стара река, недалеч от вливането ѝ в река Марица, на 14 км от град Чирпан и на 53 км южно от Стара Загора.
Светата обител е основана през 344 г. от Александрийския архиепископ Свети Атанасий Велики, сочат ватиканските архиви, проучени от акад. Росен Милев. Българският манастир е построен с около 20 години по-рано от считания за най-стар манастир "Кандида каса" в Шотландия, основан според историците през 360 г. Други два манастира, основани от св. Мартин през 373 и 375 г. във Франция, са следващите най-стари манастири в Европа.

 


След участие на Вселенския църковен събор в Сердика през 344 г. и по пътя си обратно къмCirpanski manastir Египет, св. Атанасий отсяда в римската крепост близо до Берое (дн. Стара Загора) и според житието му основава там манастир. Решението за построяване на манастир се свързва с борбата на православието срещу ереста на арианството, което било широко разпространено по това време в земите на Мизия и Тракия, а Св. Атанасий бил един от най-ревностните защитници на чистотата на православната вяра.

 

Св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски, е и нейн небесен патрон и досега в благословената обител се случват чудотворни изцеления.

 

Макар и многократно разрушавана и съграждана отново, най-вече през турското иго, 1700 години светата православна обител е все на това място. Легендата мълви, че в скалната ниша срещу обителта светецът и неговите последователи са се усамотявали, за да се отдадат на пост и молитва и затова богомолците смятат за особено свещени скалите, до които се е докосвал Св. Атанасий.

 

За лечебното аязмо в двора има древно сказание - имало скала там и небесният патрон на манастира - св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски, заръчал да се събере дружина, която да я премести на отсрещния хълм. Сторили това, а на мястото, дето била скалата, бликнал извор, който бил лечебен. И досега в благословената обител се случват чудотворни изцеления - сакати са прохождали, слепи са проглеждали, мнозина са се отървавали от болежките си. Едно бесновато момче го довели, овързано като разбойник, за да не буйства. Тогавашната игуменка Екатерина го обляла с целебната вода и то мигом дошло на себе си - оздравяло и даже се записало в университет.  
Разказват, че на 2 май, когато се празнува паметта на светеца, най-праведните могат да видят лика му във водата.

 

След поредното разрушаване на манастира, за неговото поредно възкръсване в селото се пази и друго предание - за дядо Мичо Рогоша, който полегнал да подремне на един камък и насън чул глас. Гласът му казал, че тук, на това място под камъка, лежи икона и заръчал черквата отново да се съгради там, а на двора да се направи кладенец на извора.

 

В светата обител край Златна ливада е отсядал и Васил Левски, който донесъл и две икони, изографисани от Георги Данчов Зографина.

 

В манастира се съхранява и копие на Реймското евангелие, изписано на старобългарски език, над което от 987 г. всички крале на Франция са полагали клетва при коронацията си.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


ydara.com използва "бисквитки", за да улесни Вашето сърфиране и да Ви покаже съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия. Виж повече! To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.

EU Cookie Directive Module Information