Cirpanski manastirБългарският манастир "Св. Атанасий" край село Златна ливада, Чирпан, Стара Загора, е най-старият

действащ манастир в Европа.

Разположен е на хълм над селото, на десния бряг на Стара река, недалеч от вливането ѝ в река Марица, на 14 км от град Чирпан и на 53 км южно от Стара Загора.
Светата обител е основана през 344 г. от Александрийския архиепископ Свети Атанасий Велики, сочат ватиканските архиви, проучени от акад. Росен Милев. Българският манастир е построен с около 20 години по-рано от считания за най-стар манастир "Кандида каса" в Шотландия, основан според историците през 360 г. Други два манастира, основани от св. Мартин през 373 и 375 г. във Франция, са следващите най-стари манастири в Европа.

 


След участие на Вселенския църковен събор в Сердика през 344 г. и по пътя си обратно къмCirpanski manastir Египет, св. Атанасий отсяда в римската крепост близо до Берое (дн. Стара Загора) и според житието му основава там манастир. Решението за построяване на манастир се свързва с борбата на православието срещу ереста на арианството, което било широко разпространено по това време в земите на Мизия и Тракия, а Св. Атанасий бил един от най-ревностните защитници на чистотата на православната вяра.

 

Св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски, е и нейн небесен патрон и досега в благословената обител се случват чудотворни изцеления.

 

Макар и многократно разрушавана и съграждана отново, най-вече през турското иго, 1700 години светата православна обител е все на това място. Легендата мълви, че в скалната ниша срещу обителта светецът и неговите последователи са се усамотявали, за да се отдадат на пост и молитва и затова богомолците смятат за особено свещени скалите, до които се е докосвал Св. Атанасий.

 

За лечебното аязмо в двора има древно сказание - имало скала там и небесният патрон на манастира - св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски, заръчал да се събере дружина, която да я премести на отсрещния хълм. Сторили това, а на мястото, дето била скалата, бликнал извор, който бил лечебен. И досега в благословената обител се случват чудотворни изцеления - сакати са прохождали, слепи са проглеждали, мнозина са се отървавали от болежките си. Едно бесновато момче го довели, овързано като разбойник, за да не буйства. Тогавашната игуменка Екатерина го обляла с целебната вода и то мигом дошло на себе си - оздравяло и даже се записало в университет.  
Разказват, че на 2 май, когато се празнува паметта на светеца, най-праведните могат да видят лика му във водата.

 

След поредното разрушаване на манастира, за неговото поредно възкръсване в селото се пази и друго предание - за дядо Мичо Рогоша, който полегнал да подремне на един камък и насън чул глас. Гласът му казал, че тук, на това място под камъка, лежи икона и заръчал черквата отново да се съгради там, а на двора да се направи кладенец на извора.

 

В светата обител край Златна ливада е отсядал и Васил Левски, който донесъл и две икони, изографисани от Георги Данчов Зографина.

 

В манастира се съхранява и копие на Реймското евангелие, изписано на старобългарски език, над което от 987 г. всички крале на Франция са полагали клетва при коронацията си.