христо смирненски йпегХристо Смирненски е роден под името Христо Димитров Измирлиев в гр. Кукуш на 17 септември

1898г.

През 1917г. постъпва като юнкер във Военното училище, но след потушаването на Войнишкото въстание (1918г.) напуска. През същата година Христо Измирлиев издава първата си хумористична сбирка Разнокалибрени въздишки в стихове и проза под псевдонима Ведбал.

През 1919г. започва да излиза седмичното хумористично художествено-литературно списание Червен смях, което оказва решаващо въздействие върху идейното съзряване на Смирненски. До 1920 Христо се развива изключително като поет хуморист и сатирик. Неговия истински лирически дебют е стихотворението Първи май.

През февруари на 1922 е отпечатана и стихосбирката Да бъде ден!, която има и второ издание в края на същата година.

През 1922-1923г. издава хумористичното списание Маскарад.

През 1923г на 18 юни умира от туберкулоза.

 

христо смирненски йпег



Юноша

Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.

 

Поздравих пролетта, поздравих младостта
и възторжен разтворих очи,
за да срещна Живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи.

 

Но не пролет и химн покрай мен позвъни,
не поръси ме ябълков цвят:
пред раззинали бездни до черни стени
окова ме злодей непознат.

 

И през облаци злоба и демонска стръв
черна сянка съзрях да пълзи —
златолюспест гигант се изправи сред кръв,
сред морета от кръв и сълзи.

 

В полумрака видях изтерзани лица,
вред зачух плачове като в сън
и жестока закана на гневни сърца
се преплете с оковния звън.

 

Аз познах свойте братя във робски керван,
угнетени от Златний телец;
и човешкия Дух — обруган, окован,
аз го зърнах под трънен венец.

 

И настръхнал от мрака на тази земя,
закопнях, запламтях и зова:
— Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма!
Загърмете, железни слова!

 

Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши!
Барикаден пожар върху робския свят!
Ураган, ураган от души!...

 

И тогава — залюбен в тълпите, пленен
от лъчите на нова зора, —
без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.