71Пред една къща на брега на Женевското езеро до ден-днешен се развява българският

трибагреник. До 1992 г., когато умира на 90 години, този ритуал изпълнява Марсел Айер – син на човека, поставил основите на спортното движение в България и бранил българската кауза в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война – Луи Айер.

 

 

 

Луи Айер (на френски: Louis-Emil Eyer) донася от сърцето на Европа първите боксови ръкавици у нас, когато този спорт още е бил юмручен бой и загива на фронта като български офицер.
Той е роден през 1865 г. в швейцарския град Хомберг и от малък се увлича от спорта. Тренира2 гимнастика, бокс, вдигане на тежести, борба и още много други спортни дисциплини.





На 13 май 1894 г. Луи Айер пристига в София, заедно с десетина свои сънародници - спортни педагози и гимнастици, поканени от тогавашния ни просветен министър Георги Живков да поставят основите на физкултурното образование в България. Първото му назначение в наскоро освободената ни родина е в ломското педагогическо училище. Тук той запалва младите българи по непознаните дотогава у нас спортове гимнастика, лека атлетика, вдигане на тежести, ритни топка (спорт, известен днес като футбол), юмручен бой (тогавашното название на бокса) и пр. Ентусиазмът на младежта е неописуем.



Покрай всичко останало швейцарецът става известен и със своя неподправен патриотизъм. Той искрено се влюбва в нашата страна, която започва да възприема като своя втора родина. Успоредно със спортните занимания, Луи Айер възпитава своите ученици и в любов към Отечеството и създава едно от първите патриотични гимнастични дружества, наречено "Ломски дунавски юнак", в което тренировките минават под патриотичното мото: "Здрави и силни за защита на Родината".



По-късно става главен треньор на Юнашките дружества в страната ни, а когато се премества в Силистра, оглавява дружеството "Доростолски юнак". Прословутият израз "Българи юнаци!" произлиза именно от това, че съюзът на българските гимнастически дружества е бил наречен „Юнак".



За шестте години, в които живее в дунавския град, той става приятел с всичките му жители и се проявява като талантлив общественик, организирайки десетки беседи, вечеринки и тържества. Оказва се, че освен отличен спортист, Айер е надарен и с много други таланти и се изявява като забележителен певец, актьор и танцьор. Завладян от магията на българските хора и ръченици, той ги въвежда в програмата на своите уроци.


Гимнастиката, която швейцарцареца Луи Айер преподавал нарекъл "българска". Тя обхваща и 4чисто български елементи и умения, целесъобразно приспособявани и методично разработени. Заниманията се водят на открито, а гимнастически обществени организации, където да се занимават учениците с гимнастика все още няма. Резултатите от извършената от учителите работа не закъснява. Училищните власти започват да отпускат необходимите средства за набавяне на уреди.Замисля се събирането на по-големи суми за построяване на гимнастически салони.



През 1909 г. се премества със семейството си в най-модерния тогава български стопански и културен център и най-голям град в Княжеството – Русчук, където продължава своето дело в Образцовата мъжка гимназия и Висшия педагогически курс. Успоредно с това не престава да се интересува от миналото на нашия народ, от славната му история, фолклор и традиции.



"Нищо от това, което се отнася до нравите, обичаите и стремежа на тази страна, не ми е чуждо" – споделя той и затова не е чудно, че когато избухва Балканската война, макар и чужденец, Луи Айер приема за свой дълг да се включи в защита на "второто си отечество", както сам нарича България.



В деня на обявяване на мобилизацията той изнася една маса в близост до русенската гимназия, побива българското знаме и започва да записва доброволци в своя "юнашки легион". В него се включват 216 души, които под неговото командване взимат участие в героичните битки при Мастанлъ, Узун Химитлер, Метатла и се сражават при Булаир и при отблъскването на десанта при Шаркьой.



По време на Междусъюзническата война Айер е командир на Първа рота на Дванадесета 5лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение, която се бие на Македонския фронт при Султан тепе и Драм теке. За проявената си всеотдайност и героизъм в боевете, той е произведен в български офицерски чин – подпоручик и два пъти окичва гърдите си с кръст "За храброст".



Съсипан от разгрома на България в тази война и искрено възмутен от антибългарската кампания, подета от западния печат и дипломация, Луи Айер написва на френски език цяла книга в защита справедливата българска кауза. През 1913 г. той издава в Швейцария със свои лични средства "Pro Bulgaria" („За България").



Няма друга толкова възторжена и всеотдайна защита, която България да е получила след всичките хули и скверни обвинения, хвърлени по неин адрес в онези размирни времена от бившите ни съюзници. "Народ, който за 30 години можа да възроди и направи цветуща своята родина – такъв народ не се оставя да бъде повален.
Той вече се завърна към един възродителен труд със задача да превърже раните си и да възстанови силите си. Героизмът на неговите добродетели и величието на неговото минало отговарят на неговото бъдеще, както войнишката вдовица му припомня в краткия некролог 3библейските думи "Господ е приятел на праведниците" – пише знаменитият швейцарец в тази своя вълнуваща и днес изповед-обвинение.


Защото освен всичко друго, в книгата си Айер публикува и много факти, свидетелства и фотоси от зверствата и варварщината, разиграли се в Македония и Тракия и разобличава лъжите, изфабрикувани от западната преса. Разтърсващото издание се разпространява сред политиците и държавниците по света, а авторът дарява всички приходи от продадените в България екземпляри за българските ветерани от войните.



Когато страната ни се включва в Първата световна война, смелият швейцарец, макар и вече 51-годишен, се записва като офицер-доброволец в 33-ти пехотен Свищовски полк. Изпращат го в обоза, но той настоява: „Не, не, на първа линия".


Там, на първа линия при отбраната на Дойран го настига и смъртоносният куршум, който слага край на достойния му и героичен живот на 2 септември 1916 г. Погребан е в село Чаушли на територията на днешната Република Македония, което днес е останало без нито един жител.

 

6a



http://www.desant.net
снимки: http://www.erepublik.com

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

www.ydara.com

ydara.com използва "бисквитки", за да улесни Вашето сърфиране и да Ви покаже съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия. Виж повече! To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.

EU Cookie Directive Module Information

ydara.com използва "бисквитки", за да улесни Вашето сърфиране и да Ви покаже съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия. Виж повече! To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.

EU Cookie Directive Module Information