donkaДонка Ставрева Ушлинова, наричана Донка Комитката, е българска революционерка, четник

на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Родена е на 21 декември 1880 г. в западномакедонското българско село Смилево, родното селище на Даме Груев.

Омъжва се на 15 годишна възраст за Ставри Христов от село Лера, Битолско. Докато мъжът ѝ е наDonka Stavreva Ushlinova Smilevo IMARO гурбет, започва да я задиря един турчин, който тя убива с помощта на етървата си Сребра Апостолова през август 1902 година и го заравя в гробището. След това двете бягат в гората, където намират четата на ресенския войвода Славейко Арсов, който ги облича в четнически униформи. Така Ушлинова се включва в борбата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация срещу турското робство в Македония.


През Илинденско-Преображенското въстание участва в близо 20 сражения в Битолския революционен окръг край селата Лева река, Смилево, Златари. След въстанието се прехвърля в свободна България през Сърбия, като се установява във Варна и започва да следва там. Също там пак се събира със съпруга си. През Балканските войни Донка Ушлинова, заедно с мъжа си, Ставре Ушлинов, е доброволка във Втора рота на Осма костурска дружина на Македоно-одринското опълчение. Участва в много боеве като се отличава в Шаркьой, Галиполи, при пленяването на Явер паша, Руен и Султан тепе.

За проявен героизъм е произведена в чин ефрейтор и наградена с два ордена „За храброст“ - четвърта и трета степен. През Първата световна война Ушлинова постъпва доброволка във Втори пехотен македонски полк (преименуван на 60-и пехотен полк) на Единадесета дивизия. Участва в боевете при Яребична, Дойран, Круша планина и други.

 

donka



Христо Настев си спомня за нея:
„Донка е по-ниска Донка и Ставри Ушлинови в 60-ти пехотен полкна ръст (от Сребра Апостолова) и мургава, но със строго изразителни очи. Особено любознателна и винаги охотно приказлива, лесно се приспособяваше към всички, като добра събеседница. Доста ревнива опонентка на издръжливост към всички несгоди и лишения при нелегалния четнически живот, когато ѝ се заговореше за извършеното от тях убийство, винаги пламваше от озлобление, с което издаваше заболелите си чувства на мъст и задоволство, че са премахнали един злодей… Сега вече мога да умра спокойно — винаги прибавяше в края на разговора си Донка.

Снимка: Донка и Ставри Ушлинови в 60-ти пехотен полк


Наградена е с орден за храброст II, а по-късно през 1917 г. е произведена в чин подофицер и е наградена с орден „За храброст“ първа степен лично от главнокомандващия на действащата армия генерал-лейтенант Никола Жеков. Същата награда получава и съпругът ѝ. Донка Ушлинова е предложена за офицерски чин, но краят на войната осуетява повишението. След края на войната Донка Ушлинова, заедно със съпруга си, се връща във Варна. Получава еднократна помощ от 10 000 лева, с които построяват малка къща.

През 1924 г. им се ражда син - Александър. До смъртта си на 27 юни 1937 г.(Варна) Донка Ушлинова е член на Варненското дружество на запасните офицери „Другарски съюз“. След смъртта ѝ Македонският женски съюз издава некролог: „ Почина Донка войвода, жена революционерка, героиня, самоотвержен и смел боец за родните идеали... “

Ушлинова в униформа от българската армия с 3 ордена За храброст











 

 

Снимка: Ушлинова в униформа от българската армия с 3 ордена „За храброст“

790px-Donka Ushlinova postcard

 

 

Снимка: Калпакът на Димитър Арнаудов, изработен от него в Одринския затвор след въстанието и ордените на Донка Ушлинова.

391px-Donka Ušlinova

 

donka 5