BO 1И, българино, когато видиш, че някой се опитва да омаловажава великата история на предците

ти, събери цялото си презрение, на което си способен, и низвергни лъжеподобния ти!
Защото какво е човек без миналото си, без историята си - дърво без корени, което дори и най-слабият ветрец ще повали. Ето защо толкова дълго време бяха скривани, преиначавани, ограбвани величавото ни минало и славата на дедите ни - за да ни превият и подчинят, за да ни накарат безропотно да понасяме робското си настояще.

 

Всички ние, имаме нужда от пречистващата светлина на подвига на силните, от възхищението пред силата на духа им и решимостта да бранят родината си и достойнството си, защото те запазват гордостта и достойнството ни и съхраняват борбата ни за достоен и по-добър живот! Защото никое човешко същество не иска да бъде роб! Светът има нужда от пречистване и обновление.

 

Дори и най-коравосърдечните и „слепите” разбират необходимостта от коренна промяна в нашият общ дом - Земята. Ние, българите, искаме повече справедливост и доброта. И знаем, че можем да ги постигнем, защото сме били такива и пак ще бъдем!


BO 1


"Откровено"

Интервю на Магдалена Асенова с Петър Димков


Богомилите са българската ни гордост


Искам да кажа колко достойни хора са били богомилите. Дори и тогава, когато са нямали троха хляб в торбите си, те събирали и раздавали билки навред на хората, където са минавали. Те обикаляли по селата и са лекували всички нуждаещи се с тези билки.


Богомилите са трупали знания и опит от самия живот и с радост са ги предавали на другите, за да Bogomili-in-Bosnia-radice-comune-o-falso-storico large11живеят хората здрави, работоспособни и жизнерадостни. Винаги ме е изумявала и възхищавала тяхната всеотдайност. Те са познавали отлично билколечението.


Богомилите са нашата голяма гордост. Фактически ние, българите, сме и преродени богомили. Провидението избра този скитащ по света народ да въведе братството на планетата. Братство, равенство и свобода – това проповядваха богомилите. За всички, а не само за избраниците и самозванците. Боян Магът, за мен той е първият Орфей на славяните. Това трябва да е нашата гордост. Това са го разбрали и Николай Райнов, и Яворов. Идете в музея на Яворов и поискайте неиздадената му пиеса. Там, в предговора си, Николай Райнов поставя поп Богомил като миров учител. Жалкото само е това, че тази богомилска литература... я няма.


Писах една статия за Боян Магаи в нея споменавах, че много от литературата за неговата дейност и живота на богомилите се намира във Ватикана. Апелирах да се потърси и изземе това богато наследство и оставеното с рецептите на Боян Мага.


Дъщерята на министър Джуров, Аксиния мисля се казваше – една много мила и интелигентна учена, беше дошла при мен и си приказвахме. Тогава ми сподели, че се е запознала в Москва с директорката на библиотеката там. Тя й показала ръкописната библия, за която ние не знаем, че съществува. Казала й още: „Това, което смятате за унищожено, се намира тук при мен, в нашата библиотека.”

Дъщерята на наш цар, каза Аксиния, притежавала като зестра голяма библиотека, цялата ръкописна. Някакъв болярин по-късно, след смъртта на тази царска снаха-българка, им я предал и тя сега е при тях. Директорката я поканила да я види. Така че, по законите на доброто, се е запазила част от богомилската литература, независимо от това, което има във Ватикана.


Една наша писателка, посетила неотдавна Цариград, ми каза, че когато османлиите ни поробили,petyr-dimkov-otkroveno-cd султан Мурад издава ферман до Шуменския валия. Там пише: „Ефенди, в твоя вилает – Шумен, Преслав, Плиска и прочее, е било гнездото на едно велико учение невидяно в света. Казва се богомилско. Ако беше останало, планетата щеше да е наопаки...”


Нашата народна медицина е наследила много от богомилската лечителска практика и билкарство. Наред с религиозните си и социални възгледи богомилството е родоначалник на своя оригинална медицина. Богомилите съветват съмишлениците и последователите си да се придържат към вегетарианската храна, да не се пристрастяват към плътските удоволствия и да отхвърлят виното и ракията.

 

Поп Иеремия - лекар-богомил

Например поп Иеремия е бил лекар-богомил. Той е писал и изследвал много както болестите при родилките, така и заболяванията на устната кухина. Известното богомилско съчинение „Зелейник”, популярно през X-XI век, предоставя ценни сведения за лечението с билки и мед. Също са описани и болките в корема, и инфектираните рани.

 

Василий Врач
Идеологът на богомилите Василий Врач (около 1028-1111 г.) е учил медицина в Охридското училище. Бил е отлично запознат с византийската и арабската медицина. Известно е, че умира като еретик на клада в Константинопол. Всъщност той слага началото на списъка на българските лекари-мъченици, отдали живота си за защита на своето верую, научни познания и преклонение пред природолечението.

 

 Ходжа Булгар - българин-богомил
Искам да спомена още един голям българин-богомил. Това е Ходжа Булгар, който е живял през ХI-ХII век. Бил е много тачeн български учен и мислител. Като лечител за него все още се носят легенди. Жалко, че малко е познато днес у нас неговото дело.


В народната библиотека (в ръкопис 308) са запазени много апокрифни заклинания и формули. От тях черпим богати сведения – как са се лекували болестите в онова далечно наше минало. Например знахари и богомили тогава са предписвали отвари от дафинови листа или детелиново семе при трудно уриниране. Учели са хората как се лекува ухапването от змии или бясно куче.


През 1934 г., по молба на министър-председателя и на БАН да се откупи една част от турската ни архива и литература, у нас идва вуйчо ми Никола Димков и казва, че България ще има Щастие. Васил Златарски му казал: „Аз написах история, а нямам две книжки за нея. Нищо нямам. В Буковския манастир намирам на полето на един требник някой от певците писал: „Лято еди-кое си, тук, в селата, башибозуците на Кърджали вършеха зулуми. Взимам го като документ.” И вуйчо казва да удари барабан, че нямали хартия за халваджии и бозаджии.


Та от Тефтерханието там има важни документи и разрешили да ги продадат. Та чрез това, ако може да пипне нещо. Казал: „Дайте ми една комисия, вие без комисии нищо не вършите, а професор Владимир Хинделов, туркологът, нека бъде председател. Той без мен не тръгва. Другите не ще да ги види. Да си бъдат в Цариград, но да не ми се представят. Никой не трябва да знае. Веднага ще се спре работата.” И заминават.


Съобщава той на председателя на Тефтерханието, че искат разрешение. А той – Никола Димков, е бил на голямо уважение, понеже тогава се е смятал на времето си първият българин, който тогава е бил действителен член на Парижката академия. Бил е изключителен за тях като филантроп и т.н. Турците са го много уважавали. И този председател, който е бил професор, му казва: „Елате, ефенди Димков”.


Пили кафе и тогава му казал Димков: „Може ли вашата архива да ни я дадете?” В 1932-а година, когато гърците бяха завели дело да ни вземат доспатските гори, представили фалшиви документи, вие ни помогнахте. Сега нали сме в добри отношения, дайте ни я! Вашата архива е важна за целия свят, не само за нас. Нека и нашите учени, казва да я знаят. Историците като я прегледах, ще ви я дадем.” – „Връщайте ни я, връщайте ни я – с триста зора той най-после казал: Вие да не мислите, че е малко литература? Елате да видите! И му показал:

„Ето, пише Булгар вилает. Най-малко пет вагона. 500 години тук са събирани всички донесения от всички вилаети. Какви революции сте вършили.” Те се хванали за главите. „А най-ценното – казал, – е това, че Баязид II, който е бил шурей на вашия Иван Шишман, син на Тамара – една царица султанка невидяна, за която султан Мурад, когато умира (тя), издава ферман: Докато съществува Турската империя, на гроба на тази християнка кандило да се пали, да свети.


(И преди, нямаше и един месец, една наша писателка, която ме беше разпитвала, дойде и се похвали, че е била в Цариград. „Вярно е – казва, – и сега гори кандилото.” Защото такова е било желанието на царя, на Мурад.) „Каквото е останало – книжнина, картини и пр. прибери, опаковай и изпрати в Тефтерханието, та вашите учени да го направят за сведение на целия свят” – му казал. Както и да е. Понамигнал му, че другият е излишен, и Хинделов излязъл. „Защо ми водиш свидетели, бе, ефенди? Щом искаш такива работи, те стават на четири очи.” – „Добре. Не бой се! Защо те е страх от него? – вуйчо му вика. – Китайците казват, че в стените има дупки, в дупките живеят мишки, а те имат очи.


Ти откъде знаеш кой ни следи?...” Както и да е. „Ако до тази вечер, до 12 часа можеш да вдигнеш всичко, колкото можеш, това става. Отивай на гарата!” – „Пет вагона може ли до 12 часа да ги няма? Да минат и никой да не знае? – „А бе – казва, – ефенди Димков, ти си най-ученият, най-мъдрият човек в Турция, а такива детинщини приказваш. Аз и ти ли ще товарим? Сега вече е време за молитва. Съгласен ли си? Всичко ще ти дам. Ако можеш да го натовариш до 12, ето ти – твое е. Ако не можеш, смятай, че нищо не е било.”


Имало там завод някакъв в Цариград. Вуйчо повикал старши бригадира на хамалите. „Абе, чорбаджи, ти се шегуваш. Кой ще дойде?” Вуйчо дава тогава пари – по 5 надници, и до 12 часа ги натоварват. Казва на Хинделов: „Веднага с експреса – право в София! И мъртва тишина. Никой да не знае! Защото от това се интересуват сърбите, гърците, австро-унгарците за тази архива. Никой!”


И те я докарват. Тук БАН ще полудее: „Ние нямаме две листчета, а вие тука 5 вагона карате.” Ами сега? Веднага почват. Намират „Велчовата завера”. Намират процеса на Левски, цялото дело – до последната страница. Воден, както и сега не се води дело. И БАН го издава. Намират и доклада на Врачанския валия – колко е платил за главата на Христо Ботев и т.н. Всичко се намира там, в тоя архив. Но...


Този, Владо Хинделов – туркологът, всяка привечер идваше при мен. Един път ми вика: „Твоят вуйчо Никола Димков извърши най-великото дело в света. Той освободи България...” Но по едно време идва тука за лошо... „Сърбите – вика – узнали. И гърците узнали вече за архива, и австрийците също.” И друго едно нещо. Към това дело имало 6 тетрадки. В петте е описано делото.


А в шестата са описани имената на всички шпиони българи – какви заслуги имат и с какво трябва да бъдат наградени от султана. И тогава в БАН се оказало, че това били синовете и внуците им. Ужас! „Сега какво да правим? – се завайкали те. И се разделили. Едни казват: „Да ги върнем тетрадките на турците, че са ни отправили нота.” Вторите казват: „По никой начин!” Третите пък искат да обявят, че вече са ги претопили в Княжево. А другите пък: „Да се изгорят!”


А аз казвам: „Слушай, Владо, това, да се изгори, може всеки идиот. Това са документи, бе! По никой начин! Ето, това там са Погребите – те са празни. Има помещения за 500 вагона, а не само за 5. Направете си един апартамент! Да има и 2-3 кучета. Никой да няма и си работете спокойно научните работи. Ето, имате вече архива. Излезе делото по Велчовата завера. Излезе и делото за поп Кръстьо.

Ясно е, че поп Кръстьо няма нищо общо с това предателство.” А Левски го е предал неговият братовчед Караиванов и ловчанският касиер – тия двама мерзавци са го предали, а на попа хвърлили вината. Защото през 1881-а или втора година, когато дойде екзархът от Цариград, тогава по-видните хора се събират и казват: „Как можеш да държиш един поп предател?” Екзархът им казва: „Чакайте, аз преди това бях митрополит в Ловеч. Поп Кръстьо го познавам, но познавам и другите. Поп Кръстьо не е – аз го знам.

А другите ще ги видите кои са и затова да не се хвърля кал. Моля министър-председателя да направим съдебно-народна анкета.” И тогава съдебно-народната анкета открива, че поп Кръстьо няма нищо общо с това предателство, а касиерите са го предали. Тогава стана обратното. Гъркоманите подкупиха пресата и скриха истината. Само в Църковен вестник има отпечатана присъдата на съда.


И тогава стана, както си го предчувствах. Знаех си. Нарочно са го пратили Владо някъде в командировка. А през това време онези... Един ден, както си пишех тука у дома нещо като че ли се чукна на вратата. Мислех си, че е жената или децата. Викам: „Влез!” А то бил Владо. Целият трепери. Помислих си инфаркт ли има, що ли? „Владо, съвземи се, какво ти има?”

А той: „Свърши се, бай Петре, свърши се... няма... – тресе се от плач, – ...няма – едва говори. – Запалиха архивите, бай Петре.” – „Къде бе, човек, казвай, де! Казва: „Бях в командировка и като се върнах, казаха ми, че архивата цялата е запалена. Отивам тогава при Балан. Срещам го и питам: „Какво направи БАН с архивите, Балане?” А Балан плаче и вика: „Владо, Владо, няма вече БАН, има сгори-БАН.”

Четири денонощия я горили на гара Побит камък. Добре, че от началото успели да вземат една трета и върху нея работили. А другата, никой да не я намери, я набутали в чували и всичко изгорили. Там присъствал и професор Василев. Той казва: „Видях, когато я товариха. Едни плачат, а други се щурат, не знаят какво да направят.”


Викам на Владо: „Трябваше да ги заплюе, а не да им се позволява да горят!” А Владо ми отговаря: „Понеже тогава те ги прикриха, затова и генерал Жечев, като го питаха: „Защо запали ти архивите на двореца?”, той им рече: „Ами защо не – другите запалиха турската архива и какво им направиха?” Ордени им дадоха. А трябваше да ги осъдят на смърт. За подлостта да си получи всеки заслуженото.”
 
Вече осемдесет години събирам материали за билколечението. То ми е дадено като Божи дар. И по-рано ви казах, че аз съм бил богомил и сега съм си богомил. Бил съм врач тука, в Софийско. Петър Богомила съм бил. В новата пиеса, която Бранев написа за богомилите, той пише за това. Тая подбуда ми е, защото съм работил и съм бил ученик на Василий Врач – най-великия богомилски лекар, когото в Цариград са посрещали като император. И навсякъде е било така. Който в онуй време е работел с Авицена. Но трудовете на Авицена са били запазени, а на Василий са били изгорени.

Ето, това ме подбуди да издирвам и да събирам остатъка от туй богатство – да го имам и да го давам на хората. И още нещо – понеже тогава Николай Райнов живееше у моята сестра. Познавах майка му. Те бяха млади хора. Знаех, че той е събрал легендите за богомилите. Той единствен след Яворов разбра кой е Боян Мага и прочее, и прочее. Тогава си рекох: чакай, дошло е време да се разбере, че сме били някога първи – не само в политическо отношение първи, но и в духовно. По това време – в 1924-а година, ме беше повикал професор Ватев.

Тогава беше излязла една книжка, издадена от Академия на науките – „Българска народна медицина” .Той беше приятел на моя учител Урумов. Таман се беше пенсионирал и ми казва: „Петре, вместо по кръчмите да си губим времето, я да тръгнем с теб като отец Паисий от село на село, където има още дядовци и баби да знаят и разказват... А ти записвай, за да се помни какви сме били ние, българите.”


И тогава ме повика Ватев. При него беше и Чолаков. „Слушайте – ми казва, – ние сме имали голяма медицина. Народна медицина. И майка ти беше такава. Я се залови – и каквото си събрал, давай да го печатаме!” Обещах им. Дадох им дума, че ще го сторя. Събирам, записвам – и ето. Този кашон е пълен с рецепти. Отвсякъде съм ги събирал. На всякакви хартийки съм ги записвал... Ето, например, вече две трети от тези рецепти съм ги обработил и ги давам безплатно на хората да се лекуват. Затова и Георги Димитров им беше казал: „Оставете го човека, не го гонете, а го използвайте за доброто на българския народ!” Всяка една болест съм разгледал, обработил, и давам рецептите безплатно. А търговците ги вземат и продават.


Първата книжка по народна медицина излезе с тия рецепти. Само че с 600 страници я намалиха. Имаше тогава една група, която решаваше, и каза: „На тая книжка само кориците да излязат, нищо повече!” А сега Руската академия иска рецептите в този вид, както съм ги дал. Руснаците дойдоха да вземат и работата ми върху очната диагноза. Аз им казвам, че ще я дам първо на българите, а после на тях. Така и стана. После дойдоха пак и сега я взеха. Пратиха ми и диплом, че я намират много добра и пълна. Тогава и нашето правителство се отнесе към мен много добре и ми поднесе този орден (показва го).


Ето, сега ме питате за корените на народната медицина. Тя е корен и на официалната медицина. Тя съществува от милиони години, защото още първите полудиваци са се лекували не с химия, а са се лекували с даровете на природата. Няма тревичка, няма цвете, няма дърво, което да е без корен. Така и тя е коренът на всички церове. От тука е почнала медицината. Този корен не трябва да се игнорира. Той е проверен с милиони години. Това е основата на медицината. Здание без основи няма. Ето, това е.


За мен народен лечител е този, който си жертва свободното време, за да помага на хората – и то да помага безплатно. А не да търгува, да е шарлатанин и мерзавец. Който помага, трябва да го прави открито и ясно. Както докторът дава рецепта и отдолу се подписва, така и природолечителят казва: „Давам ти билката, а ти провери и, ако искаш, я използвай.”

Лечител е този, който има знанията и ги дава за полза на хората. Когато американците поискаха да откупят петото издание на „Българска народна медицина” и да подпишем договора, им казвам: „Да, но при едно условие. Тия рецепти са наш, български монопол. Аз с търговия не се занимавам. Пиша ги първо за българския народ. След това за славяните. След това за целия свят... Търговия – не! Ако искате, печатайте. Ако не – марш!” Е, това беше преди 9-ти септември (1944 година). Отказах им.

А през всичкото време ми се правеха предложения: „Дай да ги изнесем.” Отговарям им: „Докато тук, у нас, не се отпечатат първо, навън не ги давам!.” Аз съм се родил българин. Първо мисля за България. После за славяните и после за човечеството. Има стъпала. Славянството има велика мисия – да облагороди човечеството... Това е!
 
Вътрешната чистота е най-важната за човека. Във вътрешната чистота включвам чистата съвест и патриотизма. Вътрешна чистота, това първо е мисълта. Космосът е създаден от мисълта и енергията. Оттам се е почнало. Мисълта е основата на всичко и най-великата сила. А тази велика сила ще трябва да се използва, както трябва. Мисълта ти трябва да бъде чиста. Щом са чисти мислите ти – ще са чисти и думите ти. Щом са чисти думите – и желанията ще са чисти. Щом желанията са чисти – постъпките и делата ти ще са чисти. Ето ти основата на щастието и на здравето на човека. Ясно ли е?


Към тази чистота аз включвам и патриотизма. За мен патриотизъм значи любов на детето към майката. Земята, дето си се родил – това е твоята първа майка. Тя е майка и на твоята майка, и на нейната, и т.н. Ако я обичаш нея, и тя ще те обича, и тя ще ти дари всичко. Това е. Щом земята, родината ни е майка, както се жертваме за собствената си майка, така трябва да се жертваме и за нея. Аурата, която отделя тази наша планета – тя ни обобщава, приобщава към нея. В нея сме се родили, тук живеем.


И затова хората, когато отиват в чужбина, гледат да се върнат тука да си умрат. Патриотизъм е един за всички, всички за един. Например Ботев. Аз го поставям след Левски. Те са били духовно издигнати до степен на светци. Те са били винаги готови да пожертват живота си за другите. А няма по-голяма жертва от тази. Това е патриотизъм не на думи. И да се жертваш с радост.


Ето, например ние, като се жертвахме в трите войни. След всяка война имаше много убити. Понякога и стотици хиляди души. Виждахме ги как загиват, но това не ни даваше повод да се отказваме. Спирахме се, пеехме за покойниците и си изпълнявахме дълга. Това е патриотизъм, а не в кръчмите, където се събират хайманите. Будалите според тях са по фронтовете, а „умните” са си тука – да си вардят жените, да безобразничат. Ето, това пък са подлеците.


Например спомням си как отивахме на бой с ротата си. Настъпвахме да атакуваме Чаталджа. Аз бях в първия взвод. В първи взвод имахме един – викахме му бай Григор. Като тръгвахме на бой, преценявахме кой какъв е. „Ето тези – казвам, – дето имат тежки семейства, ги отделете с конете.” Този бай Григор имаше 9 деца. Казвам: „Григор да е с конете.”


А той: „Аз съм чакал тази война досега – да отмъстя, дето заклаха баща ми и майка ми. А сега вие – с конете. Не, по никой начин.” Викам му: „Слушай, Григоре, ти пак ще помагаш по някой начин.” Той не ще и не ще. Добре. При атаките един шрапнел му счупва гръбнака. Идва фелдфебелът и казва: „Григор е тежко ранен и плаче.” Отидох при него и го питам защо плаче. А той: „Аз не плача, че съм ранен, а затова че не съм способен да държа пушката и ако отстъпите, ще ми я вземат гаджалите – турците. За нея, за пушката плача... Пушката – казва, – е държавна.” Умира, а мисли за нея. Ето, това е патриотизъм! Ти си изпълни своя си дълг, твоята съвест да е чиста! Това е патриотизъм.


Е, има и лъжепатриотизъм. Чичо ми Димо Хаджидимов обичаше да казва: „Има патриотизъм и лъжепатриотизъм.” Той много уважаваше Димитър Благоев и Георги Кирков. За него те бяха истински патриоти, които честно служеха на своя народ и държава. Такива за него бяха и Ботев, и Левски. Това са хора, които не мислят само за себе си, а за доброто на хората. Ботев знаеше, че отива на смърт, но тръгна... Вярно, че го излъгаха. Но лъжепатриотите излъгаха и Комитета. Обещаха му, че две хиляди души ще го посрещнат, и той събра четата – качи се на „Радецки”.


Обаче, когато пристига на Козлодуйския бряг, разбира, че всички са се изпокрили, че няма човек да им подаде дори чаша вода. Той знаеше, че не може да победи силния турски враг, но поне ще обърне вниманието на света, и поема саможертвата. А когато изпраща най-довереното си лице да каже в Комитета, че вече е дошъл, и онзи тръгва към Милин камък, закъдето четата е тръгнала, тия две хиляди души вече са там. Пресрещат пратеника, двама-трима наши предатели го заколват и предават главата му на валията, който е бил предупреден. Нали турците са имали шпиони още в Браила. Валията обещал, че колкото тежи главата му, на тоя бунтовник, толкова сребро ще даде на предателите. Същите тези получили предложение, че предадат ли пък главата на Ботев, ще получат злато.


Когато всички се укриват и нито един българин не излиза, турците тръгват срещу четата. Валията праща ония убийци да се представят на Ботев и да го заблудят, а после им обещава, че ще се измъкнат... Останалото се знае. Ботев е убит. Четата се разпилява и дава много жертви. Всичко това е описано в книжката „Мъченици”. Това е том втори на „Под игото”. Това трябва да се знае от всеки ученик, студент, българин. Да се знае как трябва да се жертваш за родината си! А не като тия лъжепатриоти.


Проф. Пенчев ми е разказвал един много срамен случай. Група българи седят и си пият кафето в едно кафене. От другата страна си приказват турци. В това време виждат, че карат един конник. Турците питат: „Какво има?” Ония отговарят: „Караме вързан един гяур – комита. Има заповед да го представим във Враца на съда.” Тогава става един от българите и казва: „Какво, комита ли е? Дайте ни го, ние ще го заколим.” Турците му викат: „Чакай бе, има съд, не може така!” И тия българи бабаити го свалят от коня, ритат пленения и с един ръждив нож започват да го колят. Турците се противят: „Недей така, бе! Стой! Грехота е. Има Аллах.” Ония си знаят своето: „Няма Аллах...” – и го заколват с ръждивия нож. Ето, това е предателство. Лъжепатриотизъм, за да си запазиш своята кожа. Това трябва да се оплюе, да се разграничава...


Билките са зеленото ни богатство. Ние сме най-богатата държава в света. Така казват, защото имаме всякакви билки и много. Другарят Тодор Живков осъзна това и му отдаде голямо значение. А генерал Иван Михайлов поде работата присърце. Защото сега много вреди се правят. Вместо да се даде това безценно богатство в ръцете на умен човек да го управлява, сега е в ръцете на безотговорни и невежи хора. Дадоха ги на децата да ги скубят. Затова сега една десета от билките останаха.

Така скоро ще се лишим и от тях и ще се наложи да купуваме билки от другите страни. А в Съветския съюз си направиха цели плантации с тези билки, за да може да поддържат индустрията си. А у нас още нищо не се прави. Генерал Михайлов се опитва да обърне внимание, мъчи се, но е трудно. По-рано старите билкари си имаха ред. Всеки си имаше ножичка, знаеха кога коя билка се бере, как се съхранява и предава в пунктовете. Те пазеха билките и оставяха корените. А сега учителките: „Деца, берете! Събирайте!” Но те не берат, а скубят. И догодина вече тия билки ги няма.


При последния симпозиум, който беше тук, в София, бяха поканили и мен. И между другото проф. Пасков в изказването си каза: „Другарю генерал, трябва да се тури ред в тази работа. Ние изнасяме нивалин по 26 хиляди килограма в чужбина. От този нивалин вземаме милиони долари. Но знаете ли сега какво сме направили? Суровината за него главно вземаме от Ясна поляна, където имало няколко блатисти места и вирее добиваното блатно кокиче с най-качествени показатели. Но стопанството (ТКЗС-то) взело, че го засяло с царевица. И от 26 хиляди кг не можахме да наберем сега дори 20 килограма. Може ли да се допуска повече такова нещо? Задайте този въпрос, другарю генерал, как е възможно да се затрива такова народно богатство?

Знаете ли колко мъчно се създава то? Двеста вида билки вече са напълно затрити от земята ни? Кой най-после ще каже: СТИГА?”
И аз питам: каква организация имаме ние сега за приобщаване на професионалните билкари в страната и тяхната защита, за да се грижат, пазят, берат, съхраняват и предават качествена продукция в пунктовете? Милиони губим от нехайство и варваризъм.


По-рано беше така: билкарите завършваха специален курс. Явяваха се на препитване и чак тогава ползваха право да ги събират. Даваха им се указания, как да ги сушат, да ги предават в необходимия пазарен вид. Сега, за по-евтино, престанаха. Молим поне децата да се обучават. Искаме да направим курсове с учителите, с децата и младежите. Ще е полезно за всички. Хем ще ги научим, хем ще бъде като на екскурзия, хем ще наберем билки за държавата. Пък и ще се вземат малко пари за поддържане на терените и дребните разходи по организацията. Но не щат. Защо? Защото е по-лесно да се скубе и да не се мисли за утре.


Ето това зло се мъчи генерал Михайлов да поправи. Иска да се направи една народна банка. Тя да има само един директор. И оттук това богатство да се контролира, да не се съсипва.


Например въпросът се поставя така. Имаме 480 горски участъка. Така си стоят – пустеещи. Да ги накараме да се засеят с билки, да ги оползотворим. Като бях в Лесидрен, ми казаха: „Ела да видиш какво са направили. Действително поискаха и им разрешиха да направят най-модерната сушилня за билки. Но някой управник казал, че не им трябва такова нещо, и сега там отглеждат пилета. Дадохме 60 хиляди лева и сега не я щат. Защо?”


Тогава се обади генералният директор по откупуването на билки във Виена – Стоянов. Много симпатичен човек и каза: „Другарю генерал, ще Ви кажа как изнасяме билките. Лайката вече е на изчезване, защото само се скубе. Оттук ние продаваме 1 кг лайка на австрийците за 17 шилинга. Този килограм те го делят на 20 пакетчета по 50 грама и всяко по 17 шилинга. Е, каква е тази наша търговия, ме питат?

Тази търговия, им отвръщам, наподобява 1913 година. Австрийците изнасяха от нас с влакове гъски. Тогава гъската се продаваше около два гроша. Купят те нашите 10-20 хиляди гъски – изнесат ги. Там хем си изядат месото, без пари им излиза, хем от перушината си правят дюшеци и възглавници, а големите пера ги боядисваха и ни ги продаваха за лев. Това е истината. Търговия без сметка.”


В чужбина ние изнасяме, например, стока за един милион. Онези казват: „Вземете си една десета.” Официално не го продаваме. Тука има подкупи. Затова ще си останем без билки. Трябва да се вземат мерки.

Вижте тази книжка. Проф. Ромашов, като бях в Съветския съюз, ми я подари. Там се описва на каква основа е поставено билкарството при тях. Тогава ме бяха повикали да лекувам на място един големец. И тогава, между другото, ме заведоха в Ленинград и Краснодар. Там видях, че София няма и една десета от зеленината там. Дадох аз съветите си за болния и питам откъде ще намерят препоръчаните билки. Отговарят ми, че си имат достатъчно и от всички билки.

Имат си специален институт, който разполага с няколко хиляди хектара засадена площ. И изброяват: 100 хектара с жълт кантарион, 100 хектара с туй, 100 хектара с онуй... получаваме си с тонове билки. И както се разхождахме с ръководителите, се вторачвам в реката Кубан. Питам ги как успяват да я запазят толкова чиста. Дълбока е около 12 метра, а водата й – кристална. „Не виждате ли – ми викат – никой не я доближава. Ако някой хвърли нещо – глоба, а ако пък се изпикае (смеят се), глобата е 200 рубли.

Досрамя ме, като си представих на какъв хал са нашата Марица, Искърът, Арда, пък и не само те. Хората са осъзнали, че водата е за пиене и трябва да се пази чиста. Че не е за мърсене...

 
Тайната на дълголетието. Ето, аз вече съм на 95 години и все по-често ме питат каква е тайната на дълголетието.Отговарям им: Ръководят го три закона: ЧИСТА СЪВЕСТ, ДОБРО СЪРЦЕ И УМЕРЕНОСТ ВЪВ ВСИЧКО. Хората не са дошли на земята да стават калугери. Златната среда повелява: никакви крайности! Човек се ражда да работи за себе си, за семейството си, за родината си и има правото да се ползва от благата на земята. А не да му се казва: „Туй не прави, онуй не прави!” Всичко ти е разрешено, но го прави така, че да не вредиш на другите. Не прави на другите това, което не искаш да правят на теб.

И Библията го казва. Живейте братски, човешки. Крайности да няма. Господ е дал Десет заповеди, но Христос ги е свел до една и тя е: „НЕ ПРАВИ НА ДРУГИТЕ ТОВА, КОЕТО НЕ ИСКАШ НА ТЕБ ДА ПРАВЯТ.” Точка. Човещина и оптимизъм. Да знае всеки, че след нощта идва ден. След страданието иде радост. Да не пада духом. Умереност във всичко. Прави добро на другите и те ще ти отвърнат с добро.


Да, трябва да се общува с природата. Но разумно. Защото този свят не е случайно създаден. Всичко е премислено. Всичко. И мравката, и вирусът, и всяко живо същество – трябва да се замислим защо е създадено. Нищо случайно няма. А ти се съобразявай със законите на природата. Не мърси тая природа. Сега казваме, че вече няма и пчели. Изчезват като билките. А как ще се оплодят цветята, растенията, овошките? Ето, и при мен сега как е. Когато построихме тук тая къща, тук, в Лозенец, градината беше пълна с птици.

Славейчетата ми пееха на прозореца. А сега вече и в гората няма врабче, славейче, птичка. И зайци няма вече в горите. Трябва да ги купуваме. Всичко се отрови. Вървим против себе си, щом сме против природата. Дълголетието повелява да обичаш майката природа. Тя те е създала и иска само да я пазиш, не да я мърсиш и погубваш.


И още нещо е важно – режим на живота си да създадеш. Аз почвам своя трудов ден от 6 часа сутринта. И го свършвам в 22 часа. През това време си работя непрекъснато. Давам си почивка само един час на обяд. Храня се. Подремна, събера си силите. През целия ден се чувствам бодър и работоспособен. Какъвто съм бил преди 40-50 години, така се чувствам и сега.


Приятелството също подхранва дълголетието. Приятелството дава морална сила. То е богатство за ума и сърцето. Аз другарувах с много писатели. Близък приятел бях и с Вазов, с Чудомир и особено с Асен Христофоров, който навремето беше голям турист и любител на природата. Наричаха го втория Алеко Константинов.


Помня, през деветстотната година бяхме една голяма компания и правехме големи екскурзии. И все пеша. Тогава нямаше трамвай, нищо за превоз. Тръгвахме от Градската градина. Минавахме през Драгалевския манастир и нагоре – пеша. Бяхме си поставили за цел и до Рилския манастир пеша да стигнем. Тогава това се смяташе туризъм – да ходиш колкото се може по-дълго.


Тогава, когато прекосявахме Витоша, виждахме едно море от овце. Затова и на Гергьовден едно (агне) го продаваха за 50 стотинки. Което си избереш – това ти дават. Асен Христофоров беше практически приложител на Алеко Константиновите съвети и идеи. Той написа и много книги за природата, особено за Рила планина. Познаваше я и я възпя като никой друг.


А за Иван Вазов – пред него всички сваляхме шапки. Той беше основоположникът на литературния език. Свещенодействаше пред българската реч и език. Беше голям патриот. Само с каква искреност и сърдечност е написал „Под игото”! Четеш го и у теб събужда всички добри чувства. Когато идваше в компанията ни, всички се отнасяхме с голяма почит към него.


А Чудомир беше добродушен. Беше душата на компанията. Той, заедно с Елин Пелин ни поддържаха духа. Те успяха по неповторим начин да опишат българския народ, селянина, особено шопа с неговия нрав. Те бяха хора, които мислеха за народа.
 
Шестата раса – коя е тя? Ще кажа. Но най-напред трябва да спомена за нещо друго много важно. Питате ме какво мисля за ценностите на ХХ век и с какъв актив и пасив ще излезем от него. Ето какво мисля аз. Хората на Земята са страдали много и още много има да страдат. Само защото още не са разбрали закона за правдата, справедливостта и истината. В ХХІ в. трябва да отидем с други мисли и дела. Не както я карахме досега. Има обща за всички справедливост на Земята, а не е тя тази, която ти смяташ само за себе си. Когато хората се научат, че има една справедливост, една истина равна за всички...

Такава е повелята на идващия ХХІ в. Затова горе, на Марс, на Венера и на която и да е друга планета е друго. Там няма войни, вражди. Там има хармония. Затова хората от Шестата раса, която ще дойде и е започнала да идва, ще бъдат други, не както сега – само да се ръгат, трепят, горят и унищожават. Те ще бъдат с други ценности и морал. С друг, по-висок манталитет, разбирания и поведение. Човещината ще бъде на първо място. Това, което говорим на теория сега, ще бъде приложено на практика.


А за възможността да се яви на Земята такава Шеста раса ще кажа, че както се е явил гол Адам, както е дошъл, така и другите ще дойдат. От Венера са дошли и сега ще сложат началото на друг живот. Космонавтите, като стъпиха сега на Марс, не видяха там живи същества. Защото те не се показват на хората...


За духовните ценности мисля така. Както шовинизмът е враг на патриотизма, така и злото е враг на доброто. Затова всичко трябва да бъде разумно. Както човек обича себе си, семейството, рода си, така трябва да бъде и към другите. Първо трябва да се осъзнае, че нашата планета по отношение на космоса е една прашинка, а само по отношение на слънцето е колкото грахово зърно.


А, намерете сега на туй грахово зърно пет материка, пет океана! А, кажете и какво представлява човекът! Един вирус, казвам аз. Вирус на два крака. Щом нашата планета по отношение на другите планети в космоса е една прашинка, то човекът, който сега така безразсъдно я руши, и живее, какво е тогава, ако не вирус, а? Кажете ми!


В новия век човек трябва да става вече по-разумен, по-скромен и да спазва законите на природата. И не да е високомерен и да смята, че може да победи законите и да върви безнаказано срещу тях. Какво си ти, бе? Дългът ти е да изпълняваш законите и да ги подпомагаш, а не да ги побеждаваш. Вирус. Това е равностойно, когато един доктор си прави опити с епруветка, пълна с вируси. Но някои от тия вируси като се разлудуват много, докторът заръча на лаборантката да отдели от тях две лъжички и другите да ги изхвърли и полее с карбол. Тава сме ние. Като дойде един потоп – и никой няма да остане.


Ако сега ония, лудите, решат да вършат някои щуротии с атомите и бомбите, дето са ги народили, докъде ще стигнем? Е, добре, ще погребеш планетата – и каква полза? И както казва Айнщайн: „Не знам как ще почне Третата световна война, но знам как ще почне Четвъртата – отново с камъни и пръчки ще се бият, отново ще подивеем.” Има ли смисъл?!


Ето, това е Шестата раса, която ще донесе разум, хармония и обич. Сега, когато се стигне на Марс и почне да се опознава космосът, ще се разбере, че там има едно племе – СЕЛЕНИТЕ се казва. Тези същества със собствените си ръце могат да се издигат до 200-250 метра. Те са кротки, мили хора като нас. Ето, те това могат.


През 1900-та година учените се чудеха как може да се хвърчи и когато Циолковски първо пусна балона си, а после и след опитите му за хвърчила го направиха на луд и мошеник, излезе списание в Петербургската академия. Тогава аз учех там. В това списание ония учени излязоха с апел към руския народ, цитирам по памет: „В нашата родина се е родил един мошеник – Циолковски, който твърди, че може да се хвърчи във въздуха. След като цялата Академия се събра и разисква, намери, че тяло по-тежко от въздуха не може да лети, обявява всеки, който твърди това, за лъжец, мошеник, мерзавец. Не го слушайте!”


Питам: кой излезе говедо? Че и децата тогава казваха: МОЖЕ! Те го вярваха, а ония учени глави се изложиха. Хвърчи се вече и то с какви тежки самолети, цял влак може да вдигне. Хората в епохата на Шестата раса още през ХХІ век ще си отдъхнат. Това е началото...
 http://www.fakel.bg/                                                                        
Записа Магдалена Асенова
"Откровено" е книгата по интервюто на Магдалена Асенова с Петър Димков, когато той е на преклонна 95 годишна възраст.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ydara.com използва "бисквитки", за да улесни Вашето сърфиране и да Ви покаже съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия. Виж повече! To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.

EU Cookie Directive Module Information

ydara.com използва "бисквитки", за да улесни Вашето сърфиране и да Ви покаже съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия. Виж повече! To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.

EU Cookie Directive Module Information