DSC 1093Тя е от тези хора, които обичат адреналинът да е на макс.

Вероника Попова обича да снима различни неща, но екстремните спортове като лонгборд, агресивно каране на кънки, ВМХ са й страст от години. Затова и винаги, когато има възможност, зарежда фотоапарата и тръгва на лов за спиращи дъха кадри. Само преди дни младата талантлива фотографка подреди свои снимки в първата си самостоятелна изложба, носеща името "Моята/Твоята Варна".


veronika- От кога се занимаваш с фотография?
- Бях на около 13-14 години, когато започнах, но тъй като се учих сама, първата година не съм правила някакви супер снимки. Така че може би от 6-7 години някъде.


- Какво разпали любопитството ти към това изкуство?
- Нямам спомен. Аз като цяло съм си запалена по изкуствата от малка. Дори завърших живопис в НУИ „Добри Христов“.


- Фотография или живопис - кое надделява?
- Фотографията, разбира се. Макар че двете неща по принцип не могат да се сравняват, защото са прекалено различни. Но рисуването в момента е голям лукс – скъпо е и откъм пари, и откъм време.


- Направи фотоизложба. Лесно или трудно избра кои снимки да представиш?
- По-трудното беше да избера темата. Снимам много различни неща, но в крайна сметка исках да е нещо, свързано със Варна. Оттам нататък беше лесно.

DSC 1721 copy
- Има ли все пак нещо, което най-много обичаш да снимаш?
- Екстремните спортове като лонгборд, агресивно каране на кънки, ВМХ са ми страст от години и ми е много любимо да снимам нещо, свързано с тях. Както и фестивали или младежки проекти, тренинги. Харесва ми, когато има адреналин.


- А ти самата екстремна личност ли си?
- По принцип да, но през последните 2-3 години нямам възможност да практикувам такива спортове. Нямам и време.


- Кое е било най-голямото предизвикателство за теб по време на снимки?
- По принцип всеки път си е предизвикателство, защото винаги нещо може да се обърка и да изтървеш момента. А като екстремно преживяване никога няма да забравя едно пътуване. Бях в Силистренска област да снимам полета и комбайни. Придвижвахме се с един джип през полетата и изведнъж доста ни разтресе. Забавната част беше, че зад нас имаше много кутии с храна за работниците и всичко това падна отгоре ни. Иначе съм се катерила къде ли не, за да снимам.

DSC 2638
- Как успяваш да станеш "невидима" за моделите си?
- Ако снимам някой, който не познавам, преди снимките сядаме на кафе. Винаги питам какво послание искат самите те да носят снимките им. Оттам винаги си тръгват нещата и после е лесно. Не обичам да командвам: застани така, направи това... И избягвам да го правя. Винаги го обръщам на шега и те снимките си стават.


- Ти самата какво послание искаш да носят снимките ти?
- За послание не знам... Просто виждам нещо и го снимам. Не знам защо, но повечето ми снимки се получават мрачни, драматични и дори някои казват, че стават за корица на филм на ужасите. Най-често ги оприличават на драматични. Но не го правя умишлено.


DSC 2089- Снимката, която мечтаеш да направиш, е...?
- Има много птици и животни, които искам да заснема, но тук нямам възможност за това. Искам да снимам и офроуд... Много са нещата, които мечтая да снимам. Също и гигантска океанска костенурка на 300 години.


- Извън фотографията има ли някакво хоби или нещо, което обичаш?
- Обичам да рисувам. И въпреки че съм завършила специалност живопис, повече ми харесва графиката. Когато навън е хубаво и имам време, карам кънки - aggressive inline skating се води спортът, или блейдове.
Виолета Тодорова