Иска ви се днес да се посмеете, нали? Няма кaк! Никакви шегички днес!
Защото ще си говорим за килъри, бродещи не само по испанските земи, а навсякъде де-що крачещ се мерне. Международно известни, коварни, познати и всепризнати убийци! Ама не за онези с пищовите, по-скоро за онези, дето поне един в семейство си пие кафенцето с тях.
Татааааммм... време за реклами! Тъмна елегантна сянка се плъзга по неона на шосето. Лукс, синко естреас (петзвезден) ресторант. Вратата се отваря. Сребрист цигарен дим се изнизва от лимузината. След него съблазнителен женски крак. Жена в гръб, рокля плъзгаща се по разкошните извивки на тялото.
- Сеньора, но се перметир фумар аки (не се разрешава пушенето тук).
- Майната им, карай към следващото (към шовьора на лимузината)!
- Амааа, сеньора, следващото е кръчма.
- Ммммм (мъркащо), но се пуши!
Така вероятно би изглеждала една реклама на цигарената ситуация в Испания. Тук няма значение колко звезди са осветили заведението. А са сложили зачеркната цигарка, а са си посипали главата с пепел. 
Ако има нещо, по което неоспоримо, неопровержимо и категорично сме „една порода миризма“ с испанските ни съседоконтиненталци, то това е нейно величество табако-парфюмената. Националните испански поданици от всяко поколение подобно на българските изпускат дима като стар трабантен ауспух. Нооо с малко изключение - свръхбогатите, най-вече от западните, централни и северни ширини, понякога може и да плачат, обаче отдавна вече не пушат. Така де, фумар пуеде матар (пушенето убива) и после кой ще лапне паричките, а? Всъщност картинката в красивия испански рай е малко по-зловеща. И тук, както и в България малките бели килърчета ги продават надлъж и шир по киоските (будките), в специализирани магазини – естанко, в някои супермаркети и от автомати. Почти няма ресторанти или кафетарии, за баровете пък и дума да не става, в които да не е забранено пушенето. Или в най-прекрасния случай заведението е разделено на зона се пермитир фумар и но се пермитир фумар, но никакво отчаяние - гаранция за следващото лято, че и онези ми но се пермитир ще зачезнат. И не се страхувайте, ако случайно се забъркате да пафнете в забранената зона... глоби и таквиз неща не съществуват тук, пък то и в тези зони рядко се мярка човек. И не се заблуждавайте относно зоната. Ако няма пепелници, както съм ви информирала, тук спокойно можеш да си тръскаш цигарката на пода, земята, тревата и подобните под краката ви, фасът и той там.
В Испания се пуши евтино, яко и на воля, но... пушачи са предимно жените и тийнейджерите (после, моля ви се, женорята претендират, че били по-интелигентния пол). Чак е отчайващо да видиш група красиви, млади същества и сред тях предимно момичетата с папироса. Не че не е отчайващо да видиш и нас по-възрастничките (също така прелестни), надимени обилно с цигарки (всеки понеделник обещавам да ги откажа... слава богу, днес е вторник!). Имаше един величествено-плах опит на правителството преди три го
дини да възпре пушеотделянето на поданиците си, написа фермани със забрани, полузабрани, ограничения и наредби, ама ела, та виж какво стана, та се случи! Като се надигнаха ония ми ти ниски, ама корави иберийци... Като захвъргаха едни ми ти петиции до правителството, като замятаха едни подписки, като запетлачиха едни телевизионни дискусии – аджеба, имат ли права хората в Испания или не. Неколцина горе ли ще ми казват да пафкам, или не... и как така уиски може, пък цигарка – не!
И ето сега испанците доволно напафкани, олекнали с 2,40 до 3,30 евро за кутийката табако килърчета. И правителството си измило ръцете, и цигаро феновете отстояли правата си (досещате се обаче кой е истинският печеливш). Не познахте! Не са волните тютюнопазаруващи и необезпокояваните димоотделящи! Огромните купища милиарди отиват във владеещите пушечния бизнес, накуп с държавата (заради тютюневия акциз, който е между 50 и 80 % в различните страни). Те са богатеещите за сметка на горките ви бели дробове.
Ако предположим, че една кутия цигари струва 3 евро и акцизът е 80%, то тогава 2,40 евро отиват в държавния джоб и 0,60 сентимос в цигареното предприятие. Оттук нататък сами пресметнете - средно 30 кутии цигари на месец на един пушач и за около милион пушачи (а ако са два милиона, три?)... колко са приходите от цигарения бизнес за месец... Тук вече познахте! За месец държавата се е облажила с 2 400 000 (при 80% акцизи) и 600 000 бизнеса (без разходите)! След това може да предположите дали държавата ще дерзае да е победител (трудноооо при тези печалби) и след това може да изчислите вероятния успех някой, който първо ви е зарибил, след това да дойде, та да ви помогне да се откажете. Пък забравихме, че и този някой ще си спести и пенсийката ви, като се гътнете по-раничко.
Каквото и да си говорим обаче, веднъж приели дълбоко в душата, сърцето и тялото си и джоба си тези беличките, трудно и по-скоро никога няма да им кажете „сбогом“. Оставаме си тютюно-наркозависими. Е, не и докато ги продават под носа ни и на всеки ъгъл. Докато е толкова просто да се стопира продажбата им. Няма нещо, което държавата да иска и да не може да забрани!
Ако националният тим на планетата Земя трябва да си избере флаг и герб, вече го виждам - на син фон (ееее, нали сме Синята планета) един прекрасно тъмнеещо зелен разперен тютюнев лист. И надпис „Фумар пуеде матар“ (пушенето може да ви убие).
Милена Марева
21 октомври 2008г.
за вестник "Народно дело"