DSC 0022 мБолниците в България? Само не ми казвайте, че имало здравеопазване!

Какъв ужас, какви времена сполетяха моята особа! Не е за разправяне. Реши тя в края на септември, че й стига толкова скитане по света, нагледа се на чуздоземски нрави, дойде й до гуша от световни кризи. Каза „Баста, връщам се в родното Фасадата на Окръжна болница, Варна, БългарияФасадата на Окръжна болница, Варна, Българиягнездо“ и ето как се озовахме аз и моята особа отново на родната улица.

 

Ах, да не бях я слушала онази моя носталгична душа, да си бях мирно седяла и на - сега не бих чудо видяла. А то че е чудо, чудо е. Само че със знак минус и къде му е края не се вижда. И казвам ви сега, голям зор, голям мъка...

 

Мъча се значи аз, гледам, ровя, чудя се... Търся поне едно нещо, което да е положително, поне мъъъничко нормално в нашата страна. И открих! Даже няколко неща! Отдъхнах си, да ви кажа, почти бях решила, че сме толкова ненормална държава, че направо не е за вярване, че още съществуваме. Преди обаче да се зарадвам, майчето каза: „Пак ще ходя на операция“. Две несполучливи, две години раната тече гнойно. И така се започна с болниците.

Болниците в България обаче са наистина болни. Овехтели, престарели, позакърпени отгоре, та съвсем отгоре. Нацвъкани от гълъби и на никой не му идва наум, че точно те пренасят най-страшните зарази. И в Испания е забранено да се убиват птичките, но си наказан с глоба, ако им оставяш храна на балконите. Та тръгнахме ние с майчето, тя едва се тътри, на всеки метър спира и пъшка, а покрай нас все пъшкащи стари жени и мъже и все с бастуни (толкова много артрозни хора не бях виждала из Европата). Катерят се по стълбищата, увесени по парапета (в „Св. Анна“ така се клатушка, че скоро очаквам инцидент). Обиколихме и Градска, и Окръжна, а оттам във Военна и навсякъде кола пред входа не може да спре, та километър пъшкахме. А асансьорите навсякъде са от втория етаж или през спешното и хайде пак пъшкане до там.

 

В болниците или няма регистратура, или ако има, е неизвестно за какво е, та  тълпата от пациенти без номер и час се бута на талази пред вратите на кабинетите. В българска болницаВътрешният двор на Окръжна болница, Варна, БългарияВътрешният двор на Окръжна болница, Варна, България недай си боже да ти се доще да отидеш до тоалетна. Или я няма, или пък толкова е страшна и мръсна, че започваш да си проклинаш нуждите.

И катерим се ние с майчето по стълбищата, изкатерваме след охкане и пъшкане проблема и се насочваме към 2,50-левовата стая за прегледа при личния й лекар. Както и да го погледнеш, това дрънкашо на стотинки супермаркетно-търговско разплащане е толкова срамно, че чак не го вярваш. Когато обаче започва пазарлъка - няма да ти дам направление, защото са ми свършили, почва да не ти се вярва, че ти се случва.

 

Когато обаче ти искат и пари (34 лева) за тест за алергичност, въпреки че си в кабинет, по здравната каса и то пенсионер със 120 лв. пенсия, а без този тест пък не искат да ти направят операция, започва да ти се струва, че сигурно това не е реалност, а абсурден филм на ужасите. И изобщо защо ти искат тест за алергичност (за упойките), като такъв ще ти направят преди операцията не разбирам изобщо. И при това би трябвало да се платят от здравната каса (после не стигали парите за здравеопазване).

 

Вътрешният двор на Градска болница Варна БългарияВътрешният двор на Градска болница, Варна, България

Филмът (пълнометражен и даже на 3D) може да стане и готин, обаче когато главен герой е майка ти, ти става някакси много разярено.

 

В Здравната каса ни казват, че пари не би трябвало да искат, но ако искат, да вземем касов бон и да подадем оплакване до директорката!!! Хаосът е толкова абсудно жесток, че започваш да си мислиш, че някой просто ги иска тези болни по-скоро да измират.Не е допустимо болничния персонал да се разхожда с престилки из пътищата.  Имат ли всъщност персонала стая за отдих?Има ли всъщност персоналът стая за отдих?

 

В Испания? Там си избираш личен лекар. Всички те са в поликлиники, по една поликлиника за всеки район. Имат си и линейки, болниците също. На регистратурата си даваш здравната карта (нещо като нашата лична) и на компютъра ти излизат всички заболявания. Там е и графикът за преглед на всеки лекар.

 

Избираш си час и ден и готово. Списъкът за прегледите за деня на пациентите е сложен до вратата на кабинета. Личните лекари нямат медицински сестри. Те ви приемат, записват, изслушват и дават направления. Няма табелки за заплащане на 2,50 лева. Всъщност в държавните болници вземането на пари от лекар се наказва със затвор. Там дори бонбони и бутилки не е прието да се даряват. 

 

За годините, преживени в Испания, никога не чух по телевизия или вестник да се разисква убили ли са или не дете или въобще човек в болница. Пази боже такова нещо в Испания. Пази боже и лекаря. Когато ти се даде направление от поликлиниката, то е с час и дата.

 

Costa del Sol e държавната лечебницата и е една  за Марбея и областта - за всички болести. В нея са всички кабинети на специалистите, лабораториите, операционните... Чакалните са според това, от което страдаш. За хирургията е една, за сърдечните – друга, и т.н. Оборудвани са с плазмен телевизор и чистота до извънземен блясък.

 

Ако се нуждаеш от спешна помощ, викаш линейка или отиваш на регистратурата в болницата. Даваш си картата и на компютъра веднага ти се изписва здравното ти битие. Следва приемна, която всъщност е малък кабине вратата, на която стои винаги отворена. Питат те за оплакванията и проверяват нещо си на По пътя за Бърза помощ, Варна, БългарияПо пътя за Бърза помощ, Варна, Българиякомпютър.

Казват, че си за еди-коя си чакалня и това че ще трябва да почакаш да те извикат (ако случаят не е изключително спешен).

 

В коридора срещу главната чакалня има малки лаборатории, на които вратите също са постоянно отворени, т.е всички виждат какво се прави вътре. Има и стаи, в които хората се поставят на системи за случаи, подлежащи на бързо оздравяване.

 

Викат името ви, идва сестра да ви вземе и ви отвежда при доктор, който назначава изследвания, извършвани веднага и на място. Ред, законност и дисциплина. Болничен персонал по двора за кафе и покупки е абсурдно да видиш, имат си помещения за отдих и кафе докторите.

 

Ами това е. Бързо, точно и без заплащане, ако сте осигурен. В Испания за такъв се счита всеки, който има поне един човек в семейството с осигуровка. За това, че си има паркинг и болният влиза буквално от колата в чакалнята не е необходимо даже да споменавам. За тоалетните и чистотата пък въобще. За това, че още преди да сте излезли от болницата, от там вече са позвънили на личния ви лекар и той ви търси на мобилния, за да ви каже кога да отидете на контролен преглед няма да ви разказвам. За Държавна болница Costa del Sol за Марбея и областтаДържавната болница Costa del Sol за Марбея и областта задължителните основни прегледи – въобще.

 

За безплатните лекарства на пенсионерите пък да не повдигаме въпрос, че баща ми е с раково marb2a mКолкото и да не ви се вярва това е регистрационното фоайе в испанската болница Ханатзаболяване, но без безплатни лекарства от 6 месеца, защото ги няма в аптеките...

 

Е, не че съвсем ги няма, намират се, но срещу 160 лева за месец. Точно колкото е пенсията му. Та той си ги поръчва от  Румъния или Турция за 40 лв. Страшно (и буквално) интересно, нали? Най-високите цени за лекарства в Европа, с най-ниските доходи, а пенсиите са точно два дни заплата в Испания (най-ниската е около 800 евро, а най-малката пенсия е около 600).

 

С една дума - в България а си се пенсионирал, а се готви да умираш. Тъжно и страшно. А лекарите? Познавам прекрасни български лекари, видях и други, които не мога да нарека дори и човеци и колкото и да не искам да направя сравнение с онова време преди, и колкото и да се мъчат да ме убедят, че, видите ли, там онова време преди, когато лечението било безплатно, било в младостта, а тогава всичко било прекрасно.

 болнична чакалня в испанската болница "Ханат"Болнична чакалня в испанската болница "Ханат"

Е, така си беше. И за бабите ни беше също прекрасно, макар и да не бяха млади. По тези времена отивах в болницата приемаха ме, изписваха ме и за благодарност дарявах лекарите с кутия бонбони. Беше прекрасно наистина.

 

Довиждане за сега. Бягам навън, че снегът е сътворил страхотна снежна приказка. Слава богу, останало е още мънияко красота и у нас.

 


Милена Марева
за вестник “Народно дело“
29/30 януари 20011г.

ydara.com използва "бисквитки", за да улесни Вашето сърфиране и да Ви покаже съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия. Виж повече! To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.

EU Cookie Directive Module Information

ydara.com използва "бисквитки", за да улесни Вашето сърфиране и да Ви покаже съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия. Виж повече! To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.

EU Cookie Directive Module Information