marb3В Марбея и околовръст има една очевадна закономерност, за която почти не се

споменава. Гиросите, както испанците презрително наричат преселниците, са богати хора и всички имат поне едно висше образование (с изключение на източните европейци, сред коитоmarb7 има много висшисти и малко богати). Много от западняците и всички от източните са завършили държавни безплатни училища (и безплатни университети - източните) и очакват тук да бъде същото. Но не е.

 

И макар Испания да има световноизвестни лекари, архитекти, адвокати и загрижеността за децата да е поставена на пиедестал, мнението за нивото на обществените училища е отчайващо.

 

Всъщност, както казва Мариане, лишава детето от правото му на образование, а това пък автоматично от равно начало и добро бъдеще. И рано или късно преселниците сменят адреса на държавното школо с някое елитно частно училище. Испанците обаче не. В Испания, където за жената образованието е било забранено само допреди 20-ина години и все още можеш да срещнеш  50 - 60-годишни жени, които не могат да четат и пишат, или мъже, които четат с речник на испанските думи, не може и да се очаква да има преклонение пред просветата и знанието.



- Онзи ден - Мариане разгневено продължава - дъщеря ми казва: Мами, направи ми папас DSC 0091фритас. Каквооо? Какво е това папас фритас? И какво, мислите, е това? Пататас фритас - пържени картофи! Учителката им по кастилски испански (официалния испански) им говорела така, защото била аржентинка и децата вместо на официалния испански, както е по програма, учат аржентино-испански! И какво? Така ще си говорят погрешно испански, неграмотно английски, ще си рисуват и декорират, докато завършат ли? Питам директора кога ще започнат да учат астрономия например (Мариане е учила по руската образователна програма), а те ми викат: Ама как! Това се учи в университета. Те са още деца!

 

Ако се чудите защо преселниците тук са толкова разтревожени от посредственото образование marb3на държавните училища, то не е само заради мнението, че след кризата светът няма да е вече същият - богатите ще стават все по-малко, а бедните - все повече.

 

Разделението вътре в страните и вън между народите ще става все по-голямо. Интригата с образованието е и заради това, че на всички е ясно - макар че в Америка едни от най-богатите хора, оставили името си в световната история, да са започнали от дъното на бедността и без елитно образование, в новата история на човеко-планетата това може да се случи единствено в шоубизнеса.

 

В момента логиката на света за това как си бил обучаван като дете е почти гаранция за това какво те очаква в бъдещето, но и нацията също. Дори натрупаните с кръв и мускули пари много скоро осъзнават, че без познания за баланс, процент лихва, печалба и международно инвестиране скоро се стопяват.

 


Америка допреди голямата криза и до Втората световна война е била една волно весела, богата, слабо образована страна. Втората световна обаче й дава да разбере, че ако искат да контролират света, парите, оръжието и де каквото може да се контролира, то силни бицепси и пищов вече няма да са достатъчни. Разбират ползите и победите, които носят учените и университетите. И какво правят господарите (засега) на планетата? Освен че като във вид на помощи изпращат на Англия самолети, оръжие и пари във Втората, в замяна прибират всички задокеански колониални пристанища на англичаните (заради което Англия, диктуваща световния ред и валута до Втората, след нея губи световното си лидерство). Прибират де-що учен учен човек се мерне в полезрението им, включително и учени на нацистите. На световната сцена изгрява САЩ. И ако погледнете класацията за 100-те топ университети в света, от време на време ще се замержелее някой и друг неамерикански университет.

 


Испанците явно още си живеят на миналата слава на една от най-великите завоеватели на marb6Латинска Америка, но днес... една от най-закъсалите в кризата страна. Ина разказва как когато отива да приравни българската си диплома с испанска, в началото я гледали с пренебрежение и насмешка. Донесете си, казали й, програмата, по която сте били обучавани, и тогава ще решим.

 

След това обаче всички цъкали с език: „Абе, знаеш ли? Ти си единственият чуждестранен студент, на когото е признат изпитът по английски.“ Преподавателката й по мениджмънт пък замолила Ина да донесе всичките лекции, които са й били преподавани в България, за да се доизучи.

 


- Ей с такива очи ме гледаха, когато им занесох програмата ни на обучение. Ооо, вашата програма е два пъти по-голяма от тук изискващата се, а аз успях да намеря едва половината от предметите, които сме изучавали. Вие сте имали много добра програма - смее се Ина.
- Какво говориш - тук се намесва Мариане, - когато отидох в министерството на образованието за приравняване на моята диплома, там ме гледаха, гледаха... Отвориха каталога със специалности и ми казват: „Избери си какви специалности искаш.“ Дипломата ми и изучаваните предмети се равняваха на пет висши тук.

 


- Да, обаче - казва Ина, - чух, че приравняват българската програма по европейските стандарти, което означава, че я режат наполовина. Много били претоварени студентите с информация.marb2
Тук  веднага се сещам за настъпващата нова световна сила – Китай (ми тя отдавна вече е настъпила и само ако погледнеш made in-a на половината от стоките в къщата си, ще паднеш от магарето), така че чакай скоро задължителен китайски език в началното училище. Тогава не съкращаване наполовина на учебната програма, ами... ето с какъв изпит са избирани китайските държавни чиновници. Толкова ме потресе прочетеното от китайското национално радио на български език, че реших следващия път дословно да ви го предам.


Много пъти съм чувала тук: „Живееш от днес за утре. Не мислиш за бъдещето“, и като се замисля,marb5 е почти така, но то като че ли си е национална черта. Имаме една от най-добрите образователни държавни системи, генно заложено сме едни от най-интелигентните нации и в същото време една от най-бедните държави. Какво ли не ни достига да си върнем славата на Велика България? Ааа, не е национализъм... просто мисъл за бъдещето... и за децата ни.
Край
Милена Марева
за вестник “Народно дело“
8 септември 2009г

 

 

 

 

 

 

 

ydara.com използва "бисквитки", за да улесни Вашето сърфиране и да Ви покаже съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия. Виж повече! To find out more about the cookies we use and how to delete them, see our privacy policy.

I accept cookies from this site.

EU Cookie Directive Module Information