Че вие избирате какво, кога и от къде да купите? Грешите. Вие сте под контрол, ловко и умишлено манипулиран.

 Ноам Чонски е формулирал 10 начина за манипулация.

Кой е Ноам Чонски?
Аврам Ноам Чонски е американски лингвист, философ, политически активист, дисидент и анархист. Известен е като един от бащите на съвременната лингвистика. Роден е на 7 декември 1928 г. във Филаделфия, Пенсилвания. Известен опозиционер на Виетнамската война, критик на американската външна и вътрешна политика, той има голям принос в развитието на съвременната психология, философия, лингвистика, информатика и др.

Чомски е дълбоко против системата на „корпоративно-държавен капитализъм“, практикувана от Съединените щати и техните съюзници. Той подкрепя възгледите за социализма на Михаил Бакунин, които изискват икономическа свобода наред с „контрола на продукцията от самите работещи, не собственици и мениджъри, които ги управляват и контролират техните решения“. Чомски нарича това „истински социализъм“ и описва съветския социализъм като подобен (от гледна точка на тоталитарния контрол) на американския капитализъм — и двете системи се основават на видове и нива контрол, вместо на организация и ефикасност.
Чомски хвърля светлина върху коментарите на Бакунин спрямо тоталитарната държава като предсказания за жестоката съветска полицейска държава, която следва. Той повтаря изказването на Бакунин „…след една година […] революционерът ще стане по-лош от самия цар“, което развива идеята, че тираничната съветска държава е просто естествено развитие на болшевишката идеология за държавен контрол. Чомски също така нарича съветския комунизъм „фалшив социализъм“ и е казвал, че за разлика от това, което много хора в САЩ твърдят, разпадането на Съветския съюз би трябвало да се смята за „една малка победа на социализма“, а не на капитализма.

В "По държавни причини" Чомски показва, че вместо с капиталистическа система, в която хората са „платени роби“ или авторитарна система, в която решения се взимат от централен комитет, едно общество може да функционира без платен труд. Той привежда доводи, че народът на една страна трябва да бъде свободен да упражнява професии по свой избор. Хората ще бъдат свободни да правят каквото искат и работата, която те доброволно ще изберат, ще бъде както възнаграждаваща сама по себе си, така и социално потребна. Обществото ще съществува в една система на мирен анархизъм, без държавни или правителствени институции.
http://bg.wikipedia.org

Ето и 10 начина на манипулация според Ноам Чомски.

1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни (цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).

Тук попадат всички реклами, част от новините, „светски” клюки и дори спортът. Факт е, че феновете както на футболните отбори, така и на кинозвездите и певиците влагат доста енергия в поддръжка на клуба (даже с бой), подражание на обожаваната звезда и прочее. Всичко това отклонява социална енергия към несъществени неща. Рекламата също попада в тази група, като напълно отклонява вниманието на хората от каквото и да било и го насочва изцяло към дадена стока, чието значение за каквото и да било най-често е нулево.

2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи. Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.

Тук попадат например атентатите на ислямските фундаменталисти. Особено интересен е случаят „11/9”, който много странно не бе предотвратен. Други измислени проблеми, които западът решаваше, са „съветската заплаха”, „оръжията за масово поразяване на Саддам Хюсеин” и сега „ядрената програма на Иран” и „ислямската заплаха”. Всички знаем как се решиха проблемите със съветската заплаха и особено с „оръжията на Саддам”. Примери за създаване на кризи или използаването на такива за прокарване на непопулярна политика са дадени в книгата "Шоковата доктрина" на канадската журналистка Наоми Клайн.

3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година. Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.

Това се прилага перманентно, дори у нас. У нас го правят НПО от рода на ИПИ, които едва при правителството на Станишев успяха да прокарат плоския данък, а сега продължават да натискат за частна пенсионна система.

4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати. Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето.

Такъв подход се ползва спрямо Гърция, Испания, Италия и дори спрямо нас. Непрекъснато им се втълпява, че друг начин освен свиване на държавните разходи, намаляване на заплати и увеличаване на безработицата няма. За Гърция разтеглянето във времето не бе голямо, но за Испания и Италия надминава година.

5. Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация, като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.

Типичен случай са рекламите. Заслушайте се в интонацията на говорителя или говорителката! Отврат! По-голямата част от западното кино също разчита на инфантилността на зрителя, на психическа зрялост, ненадминаваща тази на 12-годишно дете. Например Джеймс Бонд - смятате ли за нормално човек да пресича държавна граница, яхнал калъф от контрабас? Ако сравните Джеймс Бонд с Щирлиц, ще видите голямата разлика между инфантилността и зрелостта. Но вие вероятно сте убедени, че Джеймс Бонд и артистите, които го играят, са класи над Щирлиц и Вячеслав Тихонов. Защо смятате така ли? Погледнете по-надолу точка 8.

6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение…

Тук отново на първо място са рекламите. Замисляли ли сте защо в рекламите няма тъжни лица? Защо повечето от тях за безсмислени? Защо са толкова къси и набутани в блокове от по десетина? За да не мислите върху тях. За да ги възприемете по периферен начин така, че да заобикалят разума ви, да въздействат на чувствата ви и да свържат боклука, който продават, с ваши положителни емоции. Но не е само рекламата. Създаването на ислямофобия също е опит да се въздейства върху чувството на страх, като се представят мюсюлманите като нещо различно, непознато и опасно.

7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят.

Тук попада цялата „наука” икономика, както и някои дялове от западните хуманитарни науки, по-специално политологията. Терминът, който употребявам за това явление, е „култивирано невежество”. Отново проводниците на „култивирано невежество” у нас са НПО или както им казвам - (без)мозъчните тръстове - от рода на ИПИ, ЦЛС,ЦИД, ИРМИ, ИИБМ, ЦИД, ЦАИ, Отворено общество и други.

8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб…

Тук попадат всичките реалити шоута от типа „кастинг”, както и „ВИП Брадър”. Тук попада и американската антикултура, която в 95% от случаите представлява изключителна посредственост, независимо дали говорим за кино, музика или литература. Когото и да попитате, ще ви отговори, че западното кино и музика са едва ли не върхът, но е факт, че има дори български филми и музика, които са няколко степени над 99% от западната продукция от същия тип. Разбира се, става дума за неща от времето на социализма. След промените се научихме да се възхищаваме на посредствеността, следствие на което тя избуя като плевел.

9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.

Това беше и е особено силно изразено по отношение на Гърция. На гърците се внушаваше, че сами са си виновни, че били излъгали при влизането си в еврозоната, че „живеели над възможностите си” и т.н. И въпреки размириците, ефект имаше – на последните избори гърците избраха партия, която беше съгласна с прилагането на мерките, необходими за получаване на „спасителния пакет” (разбирай „заробващия заем”). Като се има предвид разпространението на „култивирано невежество” сред гърците, не се намери критична маса хора, които да посочат истината, а именно - че капиталистическата система е виновна, тъй като неизбежно изисква фалити и длъжници при всякакви обстоятелства.

10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.

Тук като основен пример бих дал психологията. Ако мислите че рекламистите сами са стигнали до идеите, които са оформили начините на създаване и предлагане на рекламата, жестоко се лъжете. Рекламата, или по-общо – маркетингът, е едно от първите приложения на психологията. Още в началото на 20 век не кой да е, а Едуард Бернайс, племенникът на Зигмунд Фройд, прилага психологически тактики в пропагандата и на неговата книга „Пропаганда”, издадена през 1923 г. се пада почетно място в библиотеката на Гьобелс. Факт е също, че откритията на психологията не се преподават, не се разпространяват, за да се покачва психологическата култура на населението и да може то да си помага в трудни моменти. Вместо това психологията се ползва за манипулиране, а психологическите методики за лечение са скъп лукс, отреден само за богатите. Западният елит се оказа добър последовател на един от кумирите си - Фридрих Хайек, който е казал: "За да изгради сплотена група поддръжници, лидерът трябва да се опре на общите човешки слабости". Затова западът приложи научни методи в изследването общите човешки слабости, но не направи откритията си всеобщо достояние.

И накрая нека подчертая, че поради своята същност ако манипулацията е успешна, то вие не знаете за нея и не се чувствате манипулирани. Също както ако лъжата е успешна, вие не се чувствате излъгани, просто защото сте приели лъжата за истина. За съжаление обаче ако чувствате, че ви лъжат и манипулират, това все още не ви гарантира имунитет срещу лъжа и манипулация. Доста труд и знания са необходими, за да различите манипулацията и да изолирате ефекта й, а тези знания според точки 7 и 10 не ви се предоставят. За щастие не се и крият, но на български трудно ще намерите свястна книга по въпроса. Като гледате примерите, които давам по-горе, лесно ще стигнете до извода, че ако искате да се пазите от манипулация, трябва да престанете да гледате телевизия, нещо, което горещо препоръчвам. Тогава обаче възниква въпросът за алтернативни източници на информация? Интернет? За съжаление и това, което четете в интернет, трябва да подлагате на критично осмисляне. Нищо не може да замени собственото ви мислене! За съжаление всеки наготово даден отговор или анализ е потенциална манипулация. Толкова ниско е паднало нивото на доверие в „модерния развит свят”. Питате се защо се манипулира в такива размери ли? Ще ви отговори отново Хайек - "Успехът зависи до голяма степен от готовността да се вършат неморални неща. "
И не бъдете наивни, не само държавата и политиците манипулират. Частните корпорации манипулират много повече, дори ако имаме предвид само рекламата. Манипулациите на политиците и партиите най-често също са в полза на частните корпорации. Основната задача на световната мрежа от (без)мозъчни тръстове също е да манипулира обществото в полза на частните корпорации и да потиска гражданското общество и демокрацията.

Ще завърша отново с цитат на Айнщайн от неговото есе „Защо социализъм ”: „…при създадените условия, частните капиталисти неизбежно контролират пряко или косвено основните източници на информация (преса, радио, образование). Крайно трудно е и наистина в повечето случаи невъзможно за отделния гражданин да направи обективни заключения и да използва интелигентно своите политически права.”

Кихано
5 октомври 2012

“Media Control, The Spectacular Achievements of Propaganda” Ноам Чомски
http://antipropaganda.comxa.com
http://www.spekulanti.com