на ромката (и групата  подизпълнители) да не пътувам толкова натоварена с багаж и как обмислено и перфектно изпълнено ме разтовари от най-ценното от товара ми на мадридската автобусна гара, Саркози взе, че не хареса ситуацията, организира акция и натири мургавите „специалисти“ от Франция. Казват, че всичко това е спретнато и заради аферата Бетанкур и изборите през 2012-а, но може би и заради това, че за Стария континент най-накрая е дошъл моментът да  погледне на мургавия европейски проблем с вниманието, което заслужава. А той е или да приемем, че тези хора не зачитат нашите закони, морал и начин на живот и без да се заблуждаваме, ще продължат да се ползват от труда и парите ни (доброволно дадени или откраднати), или цялото общество ще се обедини и ще намери начин да ги цивилизова.

Само че тук идва друг проблем. Как ще ги интегрираме, когато не знаем нищо за тях. Как ще искаме да приемат нашия морал и закони, когато просто не ги познаваме. Забелязах, че даже не се вглеждаме в просяците, циганите, клошарите. Отвръщаме поглед, минавайки край тях. Дори се мъчим да не ги забелязваме. Не знаем какво се случва и как продължава животът на ромите, излезли от затворите. Какви са особеностите на различните племенни групи. На какви принципи са устроени съдебните им мешерета. В какво вярват, за какво пеят в песните си, какви са легендите и преданията им. Какви са вярванията им за възпитанието на децата, отношението към жените, откъде идва жестокостта им към по-слабите и животните и боготворенето на мъжете и старците в рода. Помъчете се да откриете нещо из официалните издания, дори и в интернет няма почти никаква информация за тях. За разлика от ромите, които, както по всичко си личи, ни познават дори по-добре и от самите нас. Те ни изучават, оглеждат, преценяват. Те ни наблюдават. По жестовете ни разбират носим ли пари и къде са те, дали сме преживели нещастие или успех. Познават морала ни, живота ни, отгатват безпогрешно статуса и благосъстоянието ни. Защото от това зависи бизнесът и прехраната им. И според мен е само въпрос на време нещата да станат още по-брутални и страшни и да преминат от дребни джебчийски кражби, забогатявайки и добивайки власт към по-големи и жестоки престъпления. Отвличания или пребивания за пари. Така както със случая на пребития и ограбен старец чужденец след изтеглянето от банка на 70 000 евро, мисля беше в Торемолинос. Така че да се вгледаме в тази група от ромското население, живееща сред нас, но оставаща напълно непозната и неясна за нас, и едва след това евентуално ще можем да говорим за интеграция.

Преди да продължа разказа си, ще направя математическо изчисление. На всекиго е ясно, че парите, които се изплащат за помощи на ромските деца, безработни, раждане, тока (които тези хора не дават), водата, данъците, не падат от небето. Те идват от нашите налози и завишени сметки, плюс парите от кражбите на имуществото ни. Сега пресметнете колко време от вашия живот трябва да работите безплатно, за да се платят всички тези пари. Година? Две? Три? На мен лично досега са ми откраднали - 100 лева по соцвремената, обраха бутика ми (заловени от полицията), задигнаха ми 200 евро на битака във Варна и сега в Мадрид около 2000 евро. Само дотук съм работила повече от година от моя живот безплатно за някой ром (по българските стандарти). Прибавям и парите, платени от мен за данъци, които вместо да отидат за пътища, болници и училища, са заделени за помощи на някой ром, плюс тока и водата (които те не плащат) и които пак ще се вземат от моя джоб и моя живот.

Ромите се оплакват, че били жертва на социалната ни система, че не били приемани равностойно от бялата европейска раса, но излиза, че ние сме техните роби, задължени да осигурим прехраната им. Не искам да насаждам омраза. Не искам реванш или отмъщение, макар че след случката на мадридската автогара не оставам спокойна, ако чуя румънска реч. И вече два месеца след нея се събуждам посред нощ ужасена и потресена от жестокостта, с която тези хора спокойно крадат част от живота ни. Иска ми се да вярвам в спокойното и разумно решение на циганския проблем.
Сега ромите протестират. Искат да пътуват свободно из Европа и по света, и да работят. Аз лично такива не видях, а само страшни неща. Видях организирани групи, които имаха перфектна и психологически обработена схема за отмъкване на куфари, чанти, документи, портмонета, лаптопи и всичко, което може да бъде препродадено лесно и бързо. Тези роми, които срещнах през моите седем години в испанската провинция Андалусия, бяха единствено в съдебните зали в дела за кражби и проституция. Всеки ден по няколко. Сигурно има и свестни между тях, не може да няма, но така или иначе не се случи да срещна такива. Никога през живота си не чух за ром, помогнал на българин или чужденец, а може би и поради факта, че ние просто не пишем за такива неща. И в същото време знам и съм била свидетел на много случки, когато българи или чужденци са помагали на роми. И колкото и да се мъча да им съчувствам, и колкото да съм била възпитавана да ги разбирам и донякъде оправдавам, животът ме сблъска със съвсем друга страшна действителност.

И така, за да не влагам лични чувства и за да бъда доколкото мога безпристрастна и обективна в хронологията на събитията, ще ви разкажа историята по часове и в съвсем делови вид. А двайсетината камери на мадридската автогара ще потвърдят разказа ми. Полицаите от полисия локал са момчета, изглеждащи като студенти или изкарващи следдипломния си стаж, току завършили института (това поне видях за няколкото ми посещения там). Винаги са две момчета и момиче (с дънки под пъпа и къса тениска). Така изглеждащи, хората на испанския закон не ми вдъхват ни най-малко успокоение или чувство на сигурност. Дали е търсен ефект, или просто удобно извинение за неефективността на местната полиция срещу кражбите на това място, не знам, защото за мен най-хитрата и националистически настроена нация в момента е испанската. Тя най-добре е интегрирала своите роми, а и всъщност, както ще видите по-нататък в разказа ми, няма причини да се оплаква от тяхната престъпност. Печели много добре от тях, а и току-виж (и май със сигурност) поискала още пари от европейските фондове за справяне с нахлуващите (както пишат вестниците) на територията й.
(Следва)
Милена Марева
за вестник “Народно дело“
25/26 септември 2010