демократично променен от това разместване на местоживеенето и най-вече като гледаш как братята европейци вървят напред, започваш да си мислиш, че няма как, невъзможно е, немислимо нелогично е нещата в България да не са се оправили. Нали сме в Европа. Насред цивилизацията. Такава е и логиката на живота и технологиите. Такъв е стремежът и на хората. В Марбея има една много популярна книга. Луксозно издание. Раздава се безплатно, като сувенир. За да се чустват горди и щастливи марбейците. Има предимно фотографии на всички известни места - преди и сега. Преди малки порутени къщички, сега - фасади в блестящо бяло и цветя. Преди голи поляни, сега – стадиони, болници, басейни и училища. Преди толкова бедност и мизерия, сега - усмихнати и спокойни хора. На последната страница - снимка на кмета на Марбея, който казва, че всичко е направено в името на жителите на това испанско градче.

(12/13 февруари 2011г.)

Та така е навсякъде из Испания, а и в Европа. Преди и сега. Мислех си, че това се случва и у нас. Много от българите в чужбина си мислят и очакват същото. Много искат да се завърнат. И се завръщат. Но напук на логичното, на естественото тук нещата вървят точно обратното. Преди изглежда не съвсем лъскаво и луксозно, но уредено и подредено, павирано, асфалтирано и озеленено, големи и чисти училища, нови детски градини и стадиони, мостове, хората с право на работа и добра пенсия и препълнен Фестивален комплекс. Сега - изхабен и тъжно празен Дворец на културата и спорта, пробити и изоставени, неремонтирани от 20 години, надупчени като след бомбадировка улици, глад, проститутки и клошари, порутени болници и небоядисани фасади... Да не изреждам целия български хаос и беззаконие, той е пред очите ни. Докато в Испания политиците говорят на народа и какво ще направят за най-бедните, както и президентката на Бразилия (наполовина българка), която спечели за това, че казва какво ще направи за същите тези хора, у нас политиците ни, заети и забъркани в скандалите си, изобщо не се сещат, че българите са най-бедните в Европа, с най-ниските заплати и най-скъпите храни, най-голямата смъртност, най-малката раждаемост, най-ниската грамотност и най-нещастните.

И как да се усмихваш, като всеки божи ден виждащ как най-заетото работно място в България са кофите за боклук. Ровещите са хиляди и това са млади хора - и българи, и роми. На всеки десетина минути минава нов човек или цяло семейство и при това на всяка улица са различни. Така че пресметнете колко български граждани са заети в тази боклукчийски бизнес (ами поне да им се признава като трудов стаж). Мисля си, ако се разболеят как ли или  дали изобщо ще ги приемат  в болница и как е възможно да задължават някой да плаща здравни осигуровки, когато е без работа? Не че на тези, които имат, им е гарантирано добро болнично обслужване. Аз пак се връщам на една от болните теми на България - болниците и хаоса в тях. И как няма да има хаос и пилеене на средства, когато на рецепциите работят хора, които всъщност нищо не работят, лични медицински сестри на джипитата, които  вместо да работят по специалността, за която са учили, единствено записват името ви. И после нямало пари за здравеопазване и по-високи заплати за лекарите.

Как е в Испания? Взимате си час за преглед, може и по телефона. Още веднъж да кажа, в поликлиниката работят само джипита - няма медицински сестри. Ако личния ви лекар ви изпрати при специалист - отивате на рецепсията. Ако изследванията са сложни и се нуждаете от по-специални процедури, ще ви дадат номер с час и ден за преглед и за лабораторията в държавната болница. Ренгеновите снимки се правят веднага, в поликлиниката. Никакви пари, за нищо, никой не ви иска. Какво се случва сега в България всеки го е изпитал на гърба си. Обиколки на кабинети, ходене по няколко дни за номер и час. Колкото и невероятно да ви се струва, освен спестените ви нерви, време и пари за бензин и билетчета за рейсове, това пести и ток за болничните асансьори от лутащите се по етажите пациенти, а както видях в Испания, хората правят сметка дори и за такива дребни (за нас) неща. Да не говорим, че българските доктори в часовете преди операциите вместо да се концентрират за предстоящото, преглеждат болни, наредени на тълпи пред кабинета им. Пестят се пари и от това, че в испанските болници пациентите имат право на придружител и даже е срамно да нямат.

Другото, което ме впечатлява е, че испанския пациент няма досег с лекаря, който ще извърши операцията. На практика той вижда хирурга едва преди самата интервенция (в държавните болници). В следоперативния период на преглед минава негов колега или сестра. Мисля си, че това е защото всички болници се борят за авторитета си и поради тази причина лекарите се избират много внимателно и след прецизен подбор, а и защото обезщетението за несполучлива операция е много голямо, а така също и трудовото такова от държавата. Затова и основните здравни прегледи са задължителни, както и здравно-хигиенната образователна политика. Гледайки в България толкова много хора, сковани от артроза, с бастуни си мисля, че една от причините, която никой не споменава, е ОБЕЗДВИЖВАНЕТО, НЕСПОРТУВАНЕТО, но и влагата, неотоплените помещения и преумората. Погледнете запотените стъкла на прозорците сутрин, баните без работещи отдушници, черната мухъл, разнасяща спори из въздуха и застоялия живот на хората след 30 години и ще познаете колко още ще се увеличи това заболяване в бъдеще.

За лекарството против рак, открито от българина Продан Христов и нежеланието на страната да го патентова, защо и каква е причината, за това, че помощта за деца е 120 лв, а моя позната дала 40 лева за най-обикновено лекарство за запек на бебенцето, за цените на тока и храните, за това, че не може сметката за тока да е равна на месечна заплата, ето за това ми се иска да се говори и обсъжда по медиите, а не да ни занимават половин ден с политически скандали, кой какво си казал по джиесема, гей ли бил или не и да ни баламосват с интервюта с певачки, дето единствената им заслуга е това, че са добре гримирани.

Нека се говори за това как България изпусна възможността да стане втора Норвегия със смъртта през 1998 г. на откривателя на Брауновия газ – българина проф. Илия Вълков, като пропусна да патентова изобретението, бъдещо гориво на планетата (с 4 литра вода колата на Арнолд Шварценегер - „Скорпио“, изминава 8000 км). И дали не изпуска втори път тази възможност с патента на Продан Христов. Все неща, които биха могли да направят онова испанско „Преди и сега“ да се случи и в България. Според логиката на технологиите и живота... ако изобщо има логика у нас.

Милена Марева
за вестник “Народно дело“
12/13 февруари 2011г.