и обещават да засенчат марбейските такива по слава. Разложена на шезлонга, разсъждавам за това дали пък всичките тези скандали не са инсценирани заради очакваното спадане на цените на имотите и евентуалното им покачване след време... и току да извикам: „Има нещооооо гнило в тази Дания“... погледът ми засича бурно и най-вече
шумно прелистване на едни лъскави шарении от типа на „Шок“ и „Папарак“ в испански вариант. Деми Мур с не знам колко по-младия си любовник засечена топлес. Бритни Спиърс... уф, за Бритни цял стелаж книжки може да се напълни.
Двете мамини сладки до мен така вдъхновяващо изучават топлес историите, та чак да ти домилее.
Мисля си, че има хора, които са докоснати от Бог - с талант и дарба. Така е. И не ще пропусна новия им филм или роля, или песен, или рекорд в спорта или науката... но да дам от времето си за това колко кила е надебеляла или къде има целулит... ами тъпо ми се струва.

Обаче има още един тип дарба, оставена някак си настрана от фокуса на медиите. Има хора, докоснати от Бог и с друга една дарба. Хората, дарени с доброта. Не са ли те също звезди? Дори по-големи и по-значими. Те не правят сензация от това. И не украсяват кориците на списанията. Изглеждат съвсем обикновени. Понякога на един лакът разстояние от нас. Като хей онази жена с белег, опасващ целия й стомах. Показващ, че животът й е бил и не съвсем безоблачен и гладък. Може и да не я забележиш. Може дори да отвърнеш поглед от грозния й белег. Без пластични операции за разкрасяване, без дрехи на „Диор“, леко пълничка. Подобно на Лин М Кейси – Галеано. Един ден съвсем случайно някой спомена...
- Лин, как се реши да дадеш повече от половината си черен дроб за трансплантацията, необходима на съпруга ти?
Тя е много интелигентна, с невероятно чувство за хумор, което в тази история обаче няма да изобилства.
- Мъжът ми боледуваше от 4 години от хепатит. Предполагаше, че е бил заразен в армията. Знаеш, хепатит В и С се предава по кръвен път. Понякога организмът може да изхвърли бактериите, да се самоизлекува, но може да се развие цироза и чернодробен рак. В случая с моя мъж - той се чувстваше все по-зле и по-зле. Имаше период около 4 години, в които той беше много зле. Помня, бяхме отишли в Англия. Родителите ми празнуваха годишнина от сватбата си. Бяха женени 50 години. Беше голямо събитие, но мъжът ми... имах чувството, че няма да мога да го върна жив в Испания. Oт летището директно в болницата на системи. На следващия ден, когато отидох да го видя, докторите ми казаха: „Сеньора, по-добре го отведете вкъщи. Остават  му 3 - 4 месеца живот. Трансплантация? Не. Не може. Това е хепатит С. При него за разлика от хепатит В заболява и имунната система. Дори и да трансплантират, той ще живее най-много ден“. Мъжът ми се беше примирил със смъртта.

Съвсем случайно моя приятелка, която е будист също като мен, се оказа, че познава много известен доктор в Мадрид - Емилио Висенте Лопес. И така три дни по-късно ние се озовахме в Мадрид. Да, съгласен съм, не може да се направи трансплантация при хепатит С, каза докторът и ние се чудихме изобщо защо тогава сме дошли. Обаче предложи да сме първият му експеримент, ако сме съгласни. Е, ние се съгласихме, естествено... не че имахме голям избор. Мисля, че бяхме осмата подобна трансплантация за Европа. Сега нещо подобно започва да се прави в Англия, но много експериментално и противоречиво. Има и много противопоставящи се и аргументът е защо да поставяме на риск един здрав организъм, за да спасим един обречен да умре човек. Тогава дойде другата трудност - беше необходимо не само трансплант, но и кръвно съвместителство. А мъжът ми е с много рядка кръвна група. И докторът каза, че трябва да чакаме... Всъщност и синът, и дъщерята на мъжа ми бяха съвместими, но мисля, че не бяха достатъчно здрави, за да могат да му помогнат. (Е, тук си мисля, че Лин е много тактична в изказването си.)

Аз изобщо не мислих за себе си, защото боледувах от малария преди време в Африка, а болестта засяга черния дроб. Но тогава реших да видя каква е моята възможност. Бях тотално изненадана - моята кръвна група беше същата. И така, аз съм англичанка, той е испанец. Той е 64-годишен, аз – 52. Бяхме абсолютно съвместими. Остана да се разбере до каква степен моят черен дроб е здрав. Аз имах 55% шанс да оживея, а мъжът ми - 8%. Минахме много тестове, за мен и психологически, и в съда - съгласна съм на операцията доброволно и рискът е мой. Операцията беше абсолютен успех и в същото време при такава 24-годишна дъщеря се оказва подходяща и даде част от дроба си на 50-годишната си майка... Момичето почина, майката оцеля. След този случай тази програма беше спряна за много дълъг период.
- Лин, заради мъжа си ли дойде в Испания?
- Живеех тук отдавна. Запознахме се покрай работата ни. И тъй като той не знаеше и дума английски, аз научих испански, за да можем да се срещнем. Което беше грешка - смее се Лин. - По-късно се оженихме. Живеехме с трите му деца от предишната му жена, с която нямаха брак - двама сина и дъщеря. Имахме много хубави моменти. Аз започнах собствен бизнес с недвижими имоти, той беше интериорен дизайнер. Много талантлив, много прецизен, професионалист. Имаше собствена фирма за реконструкции на къщи. Ако аз исках да продам имот, особено ако беше построен преди 2000-ра, когато е било строено без регулация и скица, винаги исках той да провери всичко около имота. Защото не бих искала да продам имот, който впоследствие щеше да се окаже в лошо състояние. Просто се допълвахме страхотно.
- Обаче след време се разделихте - поглеждам Лин. Тя не се вълнува, не се ядосва, не проклина.
- За мен оцеляването му беше невероятно чудо. Но това беше и доста тежък период за него. Естествено през време на боледуването му аз издържах семейството. Може би много стрес се натрупа. Мъжът ми беше повлиян от болестта си, беше натрупал много гняв, много фатализъм. Това промени живота ни.
- Лин, ти си будистка. Какво е значението на тази вяра?
- Всъщност будизмът е не само религия, това е философия. Когато преминаваш през нещо, подобно на това, което ние преживяхме, е с някаква цел. Разбрах, че трябва да се концентрираме повече върху себе си - какво искаме, какво бихме променили в живота си, за да бъдем щастливи... но две години след операцията мъжът ми беше все същият. Той беше все така негативен. Приех  решението му. Аз търсех промяна в живота си и не исках той да продължава все така. Философията на будизма е, че в която и фаза на живота да си, ако си нещастен и не промениш нещо в живота си и в себе си, следващите години ще бъдат абсолютно същите.
 

Този вид хепатит все още не е изцяло проучен. Причинителят му не е установен и изолиран. Ефикасна ваксина срещу болестта досега не е произведена. Предполага се, че заболяването се предизвиква от два вируса, които се отличават по продължителността на периода, от заболяването до появата на първите болестни признаци. Едва между 10 и 40% от хората с ВХС знаят за своята инфекция според данни от различни части на Европа. Заразяването може да стане при кръвопреливане, татуировка, маникюр, поставяне на обеци, изваждане на зъб, ползване на общи четки за зъби, самобръсначки, нокторезачки.
Финал? Красиви думи? Аз стоя замлъкнала пред тази така обикновено изглеждаща жена с нейната необикновена саможертва. Прекланям се пред Лин.

Милена Марева
за вестник “Народно дело“
19 август 2008г.